ДО: МБАЛ - Св. Марина - ЕАД, гр. Варна.
Христо Смирненски № 1
Варна
Копие: Районен център по здравеопазване
Варна
УЛ. ПРОФ. ДЕРЖАВИН 19 П.К.320
Копие: Комисия по здравеопазване
София 1169
пл. "Ал. Батенберг" 1
e-mail: 475der@nt52.parliament.bg
Копие: Министерство на здравеопазването
1000 София, пл. Света Неделя 5
Копие: Министерство на външните работи
1113 София, ул. Ал. Жендов 2
Копие: bTV Новините
email: news@btv.bg и btv_reporterite@btv.bg
ОТ: Ренета Т. Стоянова
ул. “Г. Бакалов” бл.17, вх.7, ап. 80
гр. Варна 9010
На вниманието на всички заинтересовани органи
Отн.: Опасност от заразяване с хепатит на чужди граждани в отделение по хемодиализа към МБАЛ “Св. Марина”, гр. Варна
Тази сутрин, 22.05.2003 г., осем белгийски граждани започнаха първата си хемодиализна процедура в нашето отделение. Още осем ще бъдат обслужени до края на деня. Така общо 16 белгийски граждани ще проведат по шест хемодиализи, докато са на море, както следва: на 24, 27, 29, 31.05. и 3.06.2003, като на 27.05.2003 г., вторник, ще се диализира и група от Израел. В това само по себе си няма нищо нередно. Съчетаването на почивка и лечение – медицински туризъм – се практикува в много страни по света.
Международният медицински туризъм, обаче, предявява високи изисквания към предлаганите условия в страните-домакини. Опасността от евентуално заразяване на гостуващите пациенти е една от най-чувствителните му точки. А нашето отделение е силно уязвимо в това отношение.
Ето кои са слабите ни места:
-
висок процент инфектирани с хепатит пациенти (от около 80 болни, обслужвани при нас, 23 са положителни на хепатит С и 6 – на хепатит В, т. е. близо 40% са вирусоносители по сегашни данни, а по данни от преди две-три години – близо 80%); при средно около 20% за диализните центрове по света1. Специално за Европа, цитирам: “Сред страните-членки на Европейската асоциацията за диализа и трансплантация, например, разпространението на анти-HVC е намаляло от 21% през 1992 г. на 17.7% през 1993. И все пак, честотата на установяването на носители на анти-HCV между 0.4 и 15% в хемодиализните центрове продължава да бъде причина за тревога2;
-
диализиране на неинфектирани и инфектирани с хепатит С пациенти в общо помещение – зала с 13 поста. Тъй като въпросът дали вирусоносителите на хепатит С трябва да се изолират в отделна зала все още е спорен в медицинските среди, а може би и поради липса на пари за ремонт и преустройство на помещенията в отделението ни, за меродавно се счита, че изолация на инфектираните с хепатит С не се налага и само инфектираните с хепатит В се изолират в специална малка зала с два поста. Цитирам противоположно мнение, “Американски журнал за контрол на инфекциите, февруари 2003, том 31, No. 1: “Заключение: Очевидно, използването на общи помещения и пособия във високо-рискова хемодиализна среда за продължителен период от диализно време, улеснява вътреболничното предаване на инфекция с HCV. Значителното намаление на броя на новооткритите случаи на година от 6.8% на 1.01% [(…)]показва, че една всеобхватна, строго спазвана политика на изолация за HCV-позитивните пациенти играе значителна роля за ограничаване пренасянето на хепатит С в хемодиализните отделения, точно както изолирането на инфектираните с хепатит В доведе до драстично намаление на случаите.”3
-
липса на редовно вирусологично изследване за носителство на HBV, HCV, HIV и CMV. Докато преди години както болните, така и персоналът бяха изследвани за вирусоносителство на всеки три месеца, сега изследванията се провеждат нередовно – точната дума е хаотично, който когато вземе направление от личния си лекар – ето защо имаме пациенти, неизследвани повече от година, както и нови болни от месеци на диализа все още неизследвани; самата процедура по изследване впрочем е сложна и ненадеждна дори за персонала, така например няколко сестри, измежду които и аз, чакаме вече повече от два месеца резултатите си за вирусоносителство на хепатит С, старша сестра Демирева сигнализира многократно, но без успех;
-
липса на “чиста” зала за приемане на неинфектирани чужди граждани. Чиста зала е помещение с апарати, на които се обслужват само редовно проследявани неинфектирани пациенти или нови болни след получаване на отрицателен резултат от първите им изследвания. В нашето отделение новите, още неизследвани болни, започват диализа на т.нар. наречени – условно – “чисти” апарати в голямата ни зала (с 13те поста) до получаване на резултат от първото им изследване. Най-скорошен показателен пример за порочността на тази практика е пациент, който, бидейки нов болен, започва диализа на един от тези “чисти” апарати и след получаване на положителен резултат за HBV е преместен в специалната зала с два поста за инфектирани с хепатит В. Точно в този момент един от белгийските граждани се диализира на същия апарат, а за останалите гаранцията е само на думи.
-
наличие на отклонения в стриктното спазване на стандартите за времетраене дезинфекцията на диализните апарати. За това, че времетраенето на дезинфекцията на апаратите не се съблюдава стриктно в нашето отделение, аз лично подадох писмен сигнал до настоящия ни завеждащ отделение – доц. Кирил Ненов. Уличеният в небрежност е работещият като техник по поддръжка на апаратите в нашето отделение инж. Николай Ненов. Случаят е отминат без внимание.
-
наличие на отклонения в стриктното спазване на стандартите за ползване на апарат за HCV-позитивни само от други HCV-позитивни. За конкретен случай на такова отклонение, а именно ползване на инфектиран апарат от неинфектиран болен е докладвано писмено в лекарски рапорт от 25.03.2003 г. Станало е без знанието на дежурния лекар в голямата зала, където се диализират смесено инфектирани и неинфектирани болни – още един показателен пример за порочността на практиката да не се изолират инфектираните с хепатит С пациенти. Уличеният в небрежност е гореспоменатият инж. Ненов. Случаят е отминат без внимание.
Пристигналите на почивка и лечение белгийски и израелски пациенти са “чисти”, т. е. неинфектирани с хепатит В или С, а лечението им в нашето отделение е уредено от проф. Димитър Ненов, бившия ни завеждащ катедра – информира сестринския персонал старша сестра Демирева на 20.05.2003 г., т.е. ден преди започване диализирането на чуждите граждани. Обещано ни беше допълнително заплащане “на ръка”. И преди се е случвало да обслужваме чуждестранни пациенти, но никога в такъв мащаб. Опитите от моя страна да повдигна въпроса за риска от инфектиране се сблъска с оправданието, че други решават, ние само изпълняваме.
Хемодиализните процедури са едни от най-скъпите медицински услуги. Теоретически, нашето отделение би могло да извършва такъв вид услуги на чужди граждани срещу заплащане, от което ще печели цялата болница. Достатъчно би било да се инвестира в изграждане на нова зала с новозакупени апарати специално за неинфектирани чужди граждани. На практика, обаче, постоянните оправдания с липса на финансови средства, опитите да се заглушат гласовете на подчинени, които казват неприятни истини и типичното уповаване на късмета: “Да пази господ, дано да не се случи беля”, а може би и търсенето на лесна печалба, рано или късно ще доведат до международен скандал подобен на този с нашите медици в Либия.
Ренета Т. Стоянова, ЕГН: 5707304036, мед. сестра с над 25-годишен трудов стаж, работеща в отделение по хемодиализа към МБАЛ “Св. Марина”, гр. Варна, от 1987 г.
22.05.2003 г. Подпис:
Сподели с приятели: |