До общински съвет-ловеч п р е д л о ж е н и е

Такава личност от това време е Васил Радославов – два пъти министър председател на Република България - първи мандат – от 16 август 1886 до 28 юни 1887 година и втори мандат – от 4 юли 1913 до 21 юни 1917 година.

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 год. в гр.Ловеч в семейството на Христо Попович, който е килиен учител в Ловеч. Учи в Ловеч и в Априловската гимназия в гр.Габрово, в гр.Писек и гр.Прага в Чехия. Работи като учител в Тетевен, Габрово и Ловеч. От месец септември 1877 до месец юли 1878 г. е секретар на Ловчанския градски съвет. От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в гр.Хайделберг, Германия през 1882 година. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност, става деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е и министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър І Батемберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър –председател в историята на България. Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов /1899-1900г/ През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията, по-късно е амнистиран.

След поражението на България в Междусъюзническата война /1913 г/, Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии, което остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война.

След сключването на Солунското примирие през 1918 г., Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война, но през 1929 год. е амнистиран . Умира на 21 октомври 1929 год. в Берлин, погребан е с почести в София на 3 ноември.

Смятам, че ние, днешните дясно мислещи хора дължим уважение и почит към тази личност. Ето защо, предлагам Общински съвет да даде съгласие за монтиране на бюст-паметник на Васил Радославов в Централна градска част, съобразено с предстоящото и оформяне.