До председателя на консултативния комитет относно рамковата конвенция за защита на националните малцинства



Дата19.01.2018
Размер131.87 Kb.
#48733
ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСУЛТАТИВНИЯ КОМИТЕТ ОТНОСНО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА

Г-ЖА АТАНАСИЯ СПИЛИОПУЛУ- АКЕРМАРК
ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЮРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ РАСИЗМА И НЕТОЛЕРАНТНОСТТА

Г-ЖА ЕВА СМИТ
КОПИЯ
ДО

ВЪРХОВНИЯ КОМИСАР НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА

Г-ЖА АСТРИД ТОРС
ДО

КОНТАКТНАТА ТОЧКА ЗА РОМИТЕ И СИНТИТЕ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПА

Г-ЖА МИРИАМ КАРОЛИ
ДО

ДИРЕКТОРА НА ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ФУНДАМЕНТАЛНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА

Г-Н МОРТЕН КЯЕРУМ
ДО

НЕЗАВИСИМИЯ ЕКСПЕРТ ПО МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

Г-ЖА РИТА ИСАК
ДО

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
ДО

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
СИГУРНОСТТА НА РОМСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ ПОД ВЪПРОС

Позиция на български граждани от ромското малцинство във връзка с посещението на представители на Консултативния комитет относно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността в Република България на 11-15 ноември 2013 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖА СПИЛИОПУЛУ- АКЕРМАРК,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖА СМИТ,
Като имаме предвид, че понятието “национално малцинство” е инкорпорирано в българското право посредством Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РК), чл. 14 на Европейската конвенция за правата на човека, чл. 5, ал. 1, буква „в” на Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, а също така и посредством Европейската социална харта,
Позовавайки се на факта, че Конституционният съд на Република България в своето Решение № 2 от 18 февруари 1998 г. стигна до заключението, че терминът „национални малцинства” е в съответствие с българската конституция и е част от българската конституционно-правна традиция,
Като отчитаме, че в годишните си доклади относно изпълнението на РК българското правителство се позовава на резултатите от преброяванията на населението, като факти доказващи съществуването на национални малцинства в страната,
Като приветстваме Обща политическа препоръка № 13 „Борба срещу антициганизма и дискриминацията срещу ромите”, приета от Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) на 24 юни 2011 г.,
Считаме за необходимо да изложим пред Вас следните обстоятелства, засягащи статута на ромите като национално малцинство по смисъла на РК:

  1. Все повече роми се страхуват да се самоопределят като роми в България. Увеличава се броят на българските граждани, които отказват да се самоопределят и да декларират ромския си произход, поради страх от преследвания и дискриминация (неизпълнение на чл. 3, 4, 6 РК)

По време на последното национално преброяване на населението през 2011 г. като роми са се самоопределили 325,343 души, по-малко, отколкото на предходното преброяване през 2001 г., когато броят на ромите е бил 370,908. Тези официални данни, по мнение на експерти, не отразяват действителния брой на ромите в България и могат да бъдат обяснени чрез нежеланието на голяма част от ромското население да декларира етническия си произход. Основни причини затова са нарастващият расизъм в българското общество и липсата на адекватна закрила от страна на държавата за жертвите на престъпления, мотивирани от омраза.

  1. Ромите са най-непредставените граждани в българската политика. Относно участието на ромите в обществено-политическия живот се налага изводът, че ромското малцинство е изолирано от процесите на взимане на политически решения, както по въпроси, касаещи цялото общество, така и по въпроси, касаещи пряко самите роми. Намалява броят на избраните общински съветници и кметове от ромски произход в местната власт. В Народното Събрание на Република България има само един народен представител от ромското малцинство. В Министерския съвет няма назначени роми, нито на експертни, нито на ръководни постове – министри и заместник министри. Липсват назначени роми и в координиращия интеграционните политики орган към Министерския съвет – Секретариат към Национален съвет по етническите и интеграционните въпроси. (неизпълнение на чл. 4, т. 2, чл. 7 и 15 РК).

За сравнение на местните избори през 1999 г. броят на избраните общински съветници чрез листите на про-ромски партии достигна 81, а на последните местни избори в България през 2011 г. броят на избраните съветници роми чрез подобни партии намаля до 17. Липсва цялостна политика за включване на роми в различните нива на държавната администрация – ромите не виждат себе си в администрацията. Специфичните проблеми на онази част от ромите, които се намират в бедстващо икономическо положение не намират адекватно решение, тъй като хората, които изработват решенията, често не познават достатъчно добре ромския етнос или пък самите те имат предразсъдъци към ромите.

  1. Все повече български политици виждат в расизма средство за печелене на гласове. Предизборните кампании през 2011 и 2013 г. бяха белязани от прояви на засилен антициганизъм. Предизборните програми, агитационните материали и изказванията на отделни кандидати от националистическите партии съдържаха слово на омраза срещу ромите, включително и призиви за гражданска война, но те останаха несанкционирани от българските власти. Липсата на ясна позиция на основните политически сили по този проблем и бездействието на държавните власти допринасят за увеличаването на нападенията и убийствата на роми в България през последните години.

По този повод неколкократно бяха сезирани правораздавателните органи за употребата на слово на омраза срещу ромите от представители на националистически партии. На 29 септември 2011 г. прокуратурата на Република България беше сезирана от 22 български граждани по повод предизборна брошура на партия АТАКА, озаглавена „Циганската престъпност – опасност за държавата”. Софийска градска прокуратура, Апелативната прокуратура и Върховната касационна прокуратура, последователно, отказаха да повдигнат обвинения по чл. 162, ал. 1 от НК срещу лидера на партия АТАКА и кандидат за президент Волен Сидеров. През 2012 г. трима български граждани от ромски произход заведоха дело срещу Република България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

На 30 април 2013 г. представители на неправителствени организации се срещнаха със заместник-главния прокурор на Република България г-жа Ася Петрова във връзка с предизборните програми и брошури на партия Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и партия ВМРО-БНД. И двете партии издигнаха кандидати за народни представители на парламентарните избори през май 2013 г. и необезпокоявано проведоха анти-ромските си предизборни кампании. Прокурорска преписка по случая бе образувана едва на 4 ноември 2013 г., т.е. пет месеца след приключване на изборите. Българската прокуратура все още не е решила дали да повдигне обвинения срещу лидерите на тези партии.



  1. Застрашен е един от най-важните елементи на ромската идентичност – ромският език. През учебната 2012/2013 г. нито един ученик в Република България не е изучавал майчин ромски език. Подготовката на преподаватели по майчин ромски език във висшите учебни заведения е преустановена през 2007 г. (неизпълнение на чл. 5, чл. 12-14 РК).

Въпреки наличието на утвърдени от министъра на образованието учебни програми по майчин ромски език за задължително избираема подготовка (ЗИП), липсват учебници и учебни помагала по ромски език, не са назначени учители по ромски език, родителите не са надлежно информирани за възможността децата им да изучават ромски език в училище, нерядко самите училищни ръководства не са достатъчно запознати или са демотивирани да създават паралелки за изучаване на майчин ромски език.

През 2003 г. във Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методии” (ВТУ) започна прием на студенти по специалността „Началана училищна педагогика и ромски език”, с цел подготовката на редовни начални учители по майчин ромски език. През 2007 г. Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) препоръча на ВТУ да спре приема на студенти в специалността. В мотивите си държавният орган поставя под съмнение, както съществуването на ромски език и писменост, така и необходимостта от неговото преподаване в училище. По този повод, преподавателите по ромски език във ВТУ, сезираха Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В свое Решение № 174 от 09.10.2009 г. по преписка 122/2007 г., КЗД постанови, че подходът на НАОА при оценката на специалността „Начална училищна педагогика и ромски език” представлява расова дискриминация и приемът на студенти по специалността следва да бъде възстановен. След обжалване от страна на НАОА и ВТУ, Върховният административен съд (ВАС) не откри наличие на дискриминация и отмени решението на КЗД с решение № 10358/03.08.2010 г. на тричленен състав на ВАС, а впоследствие и с решение № 5515/20.04.2011 г. на петчленен състав на ВАС, като последна инстанция. С това е сложен край на опитите за подготовка на преподаватели по майчин ромски език в България.

Видно от посочения пример, наследените от периода на така наречения „Възродителен процес”, анти-малцинствени нагласи в българското общество, не са преодолени и сериозно възпрепятстват свободното упражняване на правото на ромските деца да изучават майчиния си език. В този смисъл, детето от ромското малцинство не е равнопоставено, нито на детето от българското мнозинство, което изучава всички предмети на майчиния си български език, нито на детето от турското малцинство, за което държавата е създала минимални условия за изучаване на майчин турски език като избираем предмет в училище.

Анти-ромската медийна пропаганда в България срещу ромското семейство и ромското дете създава и психологически бариери пред свободния избор за изучаване на майчиния език. У мнозинството от ромските родители съществува страх, че записването в ЗИП/СИП по ромски език, би могло до доведе до отхвърляне на тяхното дете от неговите български връстници. Основна причина затова е липсата на държавна политика, която да насърчава уважението към езика и културата на ромското дете в клас. Сериозна пречка за формирането на такава държавна политика се явява доминиращият етноцентризъм в българската образователна система.



  1. Националната стратегия за интегриране на ромите противоречи на международното право. Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), приета от Народното събрание, не третира ромите като национално малцинство по смисъла на РК и въвежда дефиниция за „роми”, нарушаваща основополагащи принципи на международното право (неизпълнение на чл. 3 и чл. 5 от РКЗНМ).

Стратегията използва името „роми” като обобщаващо за „българските граждани в уязвимо социално-икономическо положение, които се самоопределят като роми”. По този начин стратегията въвежда признака социално-икономическо положение като допълнителен елемент към идентичността на ромите, в противоречие с начина на самоопределяне на самите роми и в разрез с чл. 5 от РК, който определя религията, езика, традициите и културното наследство като основни елементи на идентичността на националните малцинства. В този смисъл Националната стратегия за интегриране на ромите не може да се смята за мярка по изпълнението на РК, тъй като свежда етническото понятие „роми” до социално уязвима група. Поставянето на знак за равенство между етноса роми и специфична група, определена въз основа на признака социална уязвимост или маргиналност, в официален държавен документ, може да бъде изтълкувано като легитимиране на национал-социалистическата идеология, която разглежда всички роми като асоциални и непълноценни хора.

С оглед засилването на неонацисткото движение в България и в Европа, българските власти трябва да преустановят разглеждането на проблемите на етноса роми единствено и само в контекста на безработицата, престъпността, неграмотността, ранното отпадане от училище, ранните бракове и болестите. Този подход е нехуманен и има за резултат фактическо деетнизиране и налагане на унизяващо достойнството отношение, при което цял един етнос се отъждествява със социален проблем и се стигматизира като маргинален. Налице са достатъчно доказателства, че този подход не решава натрупаните проблеми през изминалите години, но напротив има обратен ефект и тласка ромското малцинство и междуетническите отношения в страната в опасна посока.

В допълнение, Стратегията нарушава правото на самоопределение на българските граждани, като предоставя възможност и на околното население да преценява кои български граждани са роми „независимо от начина на тяхното самоопределяне”. Не е изяснено какво се разбира под „околно население” и какви са обективните критерии, по които това „околно население” определя кой е ром и кой не е ром. Достатъчно е да бъде приведен примерът с детето Мария от гръцкия град Фарсала, чийто ромски произход беше отречен от полицията и медиите, заради външни белези, които околното население не свързва с ромския етнос. Следователно Стратегията допуска възможност за субективно и противоречиво тълкуване на цитираните текстове и създава предпоставки за нарушаване на основни права на българските граждани.


  1. В сферата на медиите и културата се води анти-ромска кампания. Българското национално радио и Българската национална телевизия липсват предавания и програми на ромски език, както и предавания и програми, насочени към развитието на ромската култура. Липсва подкрепа от българската държава за създаването и функционирането на печатни и електронни медии на ромското малцинство. Преустановено е издаването на ромски вестници, закрит е фестивала на ромската музика и песен в Стара Загора. Остават неуспешни опитите за възстановяване на учредения през 1947 г. държавен театър „Рома”. В страната се води системна анти-ромска медийна кампания, която дехуманизира образа на ромите и внушава омраза между българските граждани (неизпълнение на чл. 5, 6 и 9 РК).

Чл. 6, ал. 3, т. 2 от Закона за радиото и телевизията задължава БНТ и БНР да съдействат за развитието и популяризирането на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност, а чл. 49, ал. 1 от същия закон задължава БНТ и БНР да създават предавания, предназначени за гражданите, за които българският език не е майчин, включително и на техния език. Към настоящия момент цитираните разпоредби, които имат пряка връзка с прилагането на РК не се спазват от БНТ и БНР по отношение на ромското малцинство. Това поставя ромите в по-неблагоприятно положение спрямо турското малцинство, което може да се информира на майчиния си турски език чрез специална новинарска емисия по БНТ.

Въпреки проведената на 30 април 2013 г. специална среща между неправителствени организации и Съвета за електронни медии (СЕМ), относно словото на омраза в българските медии, държавният орган продължава да наблюдава пасивно, системното нарушаване на ЗРТ от водещи медии в страната.



  1. Вътрешното законодателство на Република България не е приведено в съответствие с РК. Това затруднява определянето на обхвата и приложното поле на конвенцията

Четиринадесет години след ратифицирането на РК, в българското законодателство все още липсва правна дефиниция на термина „национално малцинство”, липсва списък на признатите национални малцинства, езикът и културата на ромското малцинство не се ползват със закрила от страна на държавата, а мнозинството от българските граждани все още смятат, че България не признава никакви национални малцинства. Рестриктивната политика спрямо националните малцинства в България е в пълен контраст с политиката на българската държава към българските национални малцинства в други страни.

Считаме, че изложените факти и аргументи, по достатъчно ясен и недвусмислен начин описват провежданата до момента държавна политика към ромското малцинство в Република България. Тази държавна политика, наред с влошената икономическа ситуация в страната, мотивират все повече роми да емигрират от България към държави в Западна Европа.


Като имаме предвид, че междуетническите отношения в Република България са в състояние на криза, която не може да бъде преодоляна чрез съществуващите правни и административни инструменти, смятаме за нужно Консултативният комитет относно РК и ЕКРН да отправят към Република България следните
ПРЕПОРЪКИ:
А) Ясно разграничаване на политиките и мерките за интеграция на уязвимите социални групи (хора с увреждания, деца в риск, самотни майки и др.) от политиките и мерките за защита на правата на националните малцинства (роми, турци, арменци и др.). Извършване на ревизия, както на българското законодателство, така и на приетите стратегически и програмни документи, с цел въвеждане на диференциран подход в цялостната политика на държавата в съответствие с РК.
Б) Преструктуриране на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси към МС и премахване от името му на думата „етнически”, с цел превръщането му в орган за социална интеграция на всички уязвими социални групи от населението.

В) Създаване на Работна експертна група към Министерския съвет, с участие на експерти от всички национални малцинства, която да обсъди ранга, структурата, състава и функциите на нов държавен орган към Министерския съвет, който да следи за синхронизацията на българското законодателство с РК и контрола за прилагането на РК от държавните органи. Желателно е експерти от Консултативния комитет относно РК също да бъдат включени в експертната група.
Г) Предприемане на необходимите юридически, административни и финансови мерки и процедури от Министерство на образованието и науката за:

1) създаване на условия да бъде възстановено изучаването на майчин ромски език от следващата учебна година, включително чрез информационна кампания, насочена към информиране на всички родители, ученици, директори на училища и учители относно правото за изучаване на майчин език в училище;

2) създаване на насърчаваща, мултикултурна среда в българското училище чрез въвеждане, по подходящ начин, на елементи от културата и историята на ромското малцинство в българското образование.
Д) Превенция срещу антициганизма в българското общество от страна на Прокуратурата на Република България чрез своевременно образуване на наказателни производства срещу представителите на политически партии и обществени организации, които необезпокоявано, публично проповядват расистки, фашистки, националсоциалистически и ксенофобски идеи, както и журналисти и блогъри, разпространяващи такива идеи чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез интернет.
21 ноември 2013 г.

София

С УВАЖЕНИЕ,
Ангел Иванов

Магистър по човешки права
Емилия Данчева

Журналист
Галя Стоянова

Кинематографист
Джевид Махмуд

Юрист
Димитър Георгиев

Сдружение Проект права на човека - София
Диян Данков

Юрист

Калинка Василева

Педагог
Кирил Кирилов

Адвокат
Лилия Макавеева

Асоциация Интегро – Разград
Любомир Лазаров

Предприемач
Людмила Живкова

Студентско общество за развитие на междуетническия диалог-София
Наско Борисов

Юрист
Николай Николов

Център за стратегии по проблемите на малцинствата - Варна
Огнян Исаев

Журналист
Орхан Тахир

Гражданско общество в действие - София
Румян Русинов

Център за публични политики и застъпничество – София
За контакт:

Орхан Тахир, Гражданско общество в действие,



+ 359 897 977471

orhan_tahir@yahoo.com
Каталог: groups
groups -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден
groups -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
groups -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
groups -> Декември 2005 г. No 14 / 2005
groups -> Няма спасителен план за ктб от акционерите До 15. X. трябва да дадем отговор на Брюксел за гарантираните депозити, казва Калин Христов
groups -> Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на България дългови пазари
groups -> Прессъобщение 17 май 2004 г
groups -> Юни 2005 г. No 7 / 2005. усилена търговия с левови дцк
groups -> Доларът поскъпва, активизация на междубанковите сделки с usd на валутния и европаричния пазар
groups -> Иванка Иванчева (+359 2) 9145 1712


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница