До председателя на научното жури, определено със заповед на началника на вма

Д-р Колев работи като главен експерт в катедра „медицина на бедствените ситуации и токсикология“ към ВМА. Завършва медицина в МА София през 1990 г.

Има две специалности: обща медицина, придобита в Англия специалност „Медицина на бедствените ситуации“.

Във връзка с получената специалност „обща медицина“ е специализирал акушерство и гинекология, педиатрия, оторино- ларингология, обща хирургия, психиатрия. Има и едногодишна специализация по токсикология в Лондонския Институт по биология. До 2009 г. е работил като общопрактикуващ лекар във Великобритания, а от 2009 г. работи в катедрата по „медицина на бедствените ситуации и токсикология“.

Член е на Българския лекарски съюз и на Медицинския съюз на Великобритания.

Разработеният в дисертационния труд „модел за оценка готовността на болниците за активно лечение в София при кризи“ е изключително актуален и значим в научен и научноприложен план по две причини – зачестилите екстремни ситуации и непълната подготовка на лечебните заведения в таза връзка. В последно време сме свидетели на огромни по мащабите си природни и антропогенни катастрофи – земетресението в Япония, Чили, Хаити, наводнения /Пакистан, Европа/, епидемии. Не изостава и броят на предизвиканите от човек екстремни ситуации – гражданските войни в Сирия, Африка, терористичните актове и пожари и др. За съжаление, че България не прави изключение от тези събития – наводненията по Дунав, /Видин/, Бисер, Мизия, Варна /Аспарухово/, земетресението в Бургаско, пожари, терористичният акт в Бургас и др. И на този фон възниква и въпросът – каква е системната готовност за отговор както от световната общност, така и от всяка страна по отделно, и разбира се, каква е подготовката на медицинските сили и средства за отговор, тъй като всяко екстремно събитие е свързано със защитата на човешкия живот. И като част от тази система, каква е ролята и възможността на болниците за активно лечение?

Ето на тези въпроси си е поставил за цел д-р Колев да отговори в своя дисертационен труд.

Дисертационният труд е написан на 137 стр., като е структуриран съгласно общоприетите изискания: литературен обзор, цел и задачи, материали и лектори, собствени проучвания, изводи и предложения.

Литературният обзор, написан на 62 стр., е посветен основно на оценка на риска като процес, обединяващ методи и модели с цел определяне на възможните нежелани въздействия от природени бедствия и антропогенни катастрофи върху човешкото здраве и околната среда, като според дисертантът се разделя на две фази: първа фаза на нежеланите последствия и втора – вероятност и последствия от проявата им.

Литературният обзор обхваща следните направления:

• 
  Оценка на риска от природни бедствия и от крупни химически аварии в София;
  
• 
  Място и роля на лечебните заведения при оказване на медицинска помощ и съществуващи инструменти за оценяване на тази готовност.
  

Направен е анализ на риска от земетресения в гр. София, с очакван максимален магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер. Отбелязано е, че София град е високо-рискова земетръсна зона, като разрушенията и респективно човешките загуби могат да бъдат внушителни.

Наводненията са друг рисков фактор за София, като за Столична община според литературния анализ е възможно наводнения от 3 източника: реки, водохранилища, ходротехнически обекти.

В литературния обзор е направена и оценка на риска от крупни химически аварии и пожари в София град. Направена е характеристика на опасните в това отношение обекти в София, както и вредните агенти. Обърнато е внимание на възможността за създаване на химическо огнище и други поражения.

Много сполучлив е подходът на автора – описва се катастрофално събитие в света и съответно се търси анализ в софийски обекти.

Разбира се, тежката медицинска обстановка налага създаването на различни системи за организация и управление на лечебните и евакуационните мероприятия Описана е съществуващата у нас двустепенната система на ЛЕО, почиваща на следните принципи:

• 
  Евакуация по назначение;
  
• 
  Медицински дейности свързани с конкретната обща и медицинска обстановка.
  

В тази връзка е направен анализ на болниците в София-град - около 40 на брой, концентрирани предимно в центъра на града.

Проучвайки публикациите в световния и нашия печат, се констатира, че има различни системи на противодействие на последствията при екстремните ситуации, но има проблеми при обективната оценка за тяхната готовност на отделните структури. За обективността на оценката допринасят оценката, планирането, координацията, комуникацията, обучението, легловия капацитет, запасите от медицински средства и др. На базата на тези оценки, специфичните особености и евентуален поразяващ фактор, се създава план за действие при екстремни ситуации.

В литературния обзор са разгледани различни системи и организации в различни страни и у нас, инструментите използвани за тази цел и т.н.

Разработваните от нас планове на лечебните заведения са в два основни варианта: когато болницата попада в зоната на поражение и извън нея. Разгледани са и общонационални нормативни документи и съответно тълкуване, имащи отношение към разглеждания въпрос.

Съвсем естествено следват и направените изводи, между които:

• 
  София е една от най-високо рисковите зони в Република България;
  
• 
  инструментът, предлаган и използван от чужди и български автори е планът за действие при бедствия;
  
• 
  няма универсален инструмент за оценка на готовността на лечебните заведения.
  

За изпълнението на тези задачи са използвани съответните методи, като документален, сравнителен, анкетен, статистически и т.н.

В собствените си проучвания дисертантът обосновано се спира за проучване на определени болници със съответни характеристики, с оглед на реалното състояние на плановете и системите им на готовност.

Избрани са многопрофилни болници за активно лечение, специализирани болници, както и университетски такива. Статистически се доказва, че извадка от 9 болници е представителна за всички болници в София.

Разработена е от автора и анкетна карта, като са избрани въпроси 18 на брой, които според мен напълно отговарят за целите, за които са подготвен. Събраната информация е анализирана, логически и статистически и подсказва определени резултати от анкетата. Много интересни са констатациите, част от които са, че има пропуски в подготовката на кадрите, по отношение специалната обработка, комуникациите и т.н.

На базата на собствените си проучвания дисертантът е предложил задължителни направления в плановете на болниците при бедствени ситуации, както и предложение за конкретни промени в нормативните документи на МЗ.

Предложен е и оптимизиран модел за оценка готовността на болниците за активно лечение в София град.

Съгласен съм с приносите, посочени от дисертанта като най-значими за мен са предложените научно обосновани оптимизирани критерии за оценка на готовността на ЛЗ, както и съответен модел за тази оценка.

Дисертационният труд е написан на 137 ст., като е онагледен с 17 таблици и 24 фигури. Книгописът включва 128 заглавия, /25 на кирилица и 103 на латиница/. Във връзка с дисертационния труд авторът представя 7 научни публикации. Разбира се, анкетният метод дава средства, но трябва да се помисли и за други критерии, качество на плана, срокове, отговорности и т.н. Но тъй като темата е огромна, пожелавам на дисертанта да продължи дейността си в това направление и най-вече до „голяма“ докторска дисертация.

Авторефератът е написан съгласно изискванията и дава пълна представа за дисертационния труд.

Към автора могат да се направят и някои препоръки.

Според мен литературният обзор е с по-голямо относително тегло към целия обем на дисертацията от необходимото. В глава 1.4 се обръща внимание основно на системите и организациите за справяне БС в САШ, като този въпрос не е достатъчно пълно развит за ЕС, което е по близо географски и по нормативен признак до нас.

Независимо от статистическата достоверност /гл.4.1.1/ считам, че броя на изследваните болнични заведения би могъл да бъде по-голям.

Необходимо бе да се отбележи, че от значение е не само броя на болниците, но и на болничните легла, разпределението им по вид, възможност за профилиране и т.н.

Независимо от тези пропуски, които по същество не променят качеството на дисертационния труд, същият се явява със съществен принос към цялостната система за противодействие и ликвидиране на последствията при бедствени ситуации.

Единици са публикациите за организация на болнично осигуряване и това прави още по-ценна дисертацията на д-р Колев. Считам, че резултатите от дисертационния труд би било необходимо да бъдат представени на МЗ, МВР и община София град, което би спомогнало за оптимизиране на дейността им.

На базата на безспорните научни и научно-приложни приноси на дисертационния труд си позволявам да предложа на уважаемите членове на научното жури да присъди на д-р Стойко Тодоров Стойков образователната и научна степен „Доктор“ по научната специалност 03.01.54 „Медико-санитарна защита“