До Президента на р българия До Министър-председателя на р българия

От представителите на 23 ЦСМП в страната, участници в националната среща на работещите в Спешна медицинска помощ, проведена на 5.11.2011г. в гр. Пловдив

Ние сме елемент от Системата за национална сигурност и Службите за спешно реагиране и е недопустимо децентрализираното ни управление и финансиране. По този начин ще зависим от нестабилните бюджети на областните болници, много от които имат сериозни финансови затруднения.

Финансовата нестабилност на областните болници и фактът, че те са търговски дружества по смисъла на Търговския закон, ни заплашват с:

1. Съкращения на екипите, пренасочвайки ни към свободните места за лекари и медицински специалисти по отделенията. С цел ограничаване на разходите е твърде вероятно да се ограничат средствата за консумативи, ремонтни дейности, подръжка на санитарни автомобили и апаратура.

2. Не можем да разчитаме на високи възнаграждения при положение, че като търговски дружества /макар и с известни ограничения/ имат правото да се разпореждат сами с разпределението на приходите си. Не вярваме да ни се изплащат пари за работно облекло, ваучери за храна, извънреден труд поради липса на достатъчни средства в лабилния и недостатъчен бюджет на болниците. Не вярваме на уверенията на министъра, че може да регулира тези процеси при липсата на каквато и да е добра воля от страна на Министерството на здравеопазването и Народното събрание да предприемат процедура по създаване на Закон за спешната помощ.

3. Не можем да разчитаме на квалификационни курсове и специализация, защото при дефицита на средства и кадри болниците няма да ни допустнат до тази възможност. Например, има приета от МЗ Наредба за специализациите в системата на здравеопазването, където е предвидено на лекарите специализанти да се изплаща възнаграждение за времето на специализацията им, но в момента никой не може да принуди лечебните заведения - търговски дружества, да изпълнят тази разпоредба. Няма пари – това е основанието да не се спазват законите.

4. На 2.11.11г. Народното събрание отказа да инкриминира посегателствата спрямо нас, а комерсиализацията на Спешната помощ ще засили неминуемо агресията върху ни.

Децентрализирайки Спешната медицинска помощ и прехвърляйки я към областните болници, Вие ни отнемат идентичността и самостоятелността. Освен всичко споменато дотук наистина не разбираме и на кого ще бъдем подчинени – на директора на областната болница, на Министъра на здравеопазването или на ЕЕН 112, с който имаме много сериозни проблеми след закриването на тел. 150. Това е предпоставка за хаос в системата, тъй като е конюнктурно временно решение.