ДО
ПРОФ. Д-Р СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ
С Т А Н О В И Щ Е
ОТ
ГАНЧО ГАНЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА НАЦИОНАЛНА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ПЧЕЛАРСКИ СЪЮЗ”
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Присъствах на общественото обсъждане на Закона за защита на растенията и с малко закъснение от указания от Вас срок представям нашето становище и предложение.
Закона за защита на растенията вярно е, за защита на растенията, но както пряко така и косвено касае пчелните семейства, медоносната растителност и тяхното опазване.
На заседанието за обществено обсъждане изразих мнение, че ние сме притеснени не от самия закон, с малки изключения, а как на практика ще се осъществява контрола на заложените дейности в този закон и последващите го наредби.
Какво всъщност се случва и защо има отравяния на пчелни семейства.
-
Не малка част от собственици, арендатори, ползватели и т.н. на земи, които извършват растително защитни мероприятия не познават или изобщо не спазват нормативната уредба за различните видове дейности.
-
Не спазват уведомителните срокове или изобщо не уведомяват за мероприятието, което ще извършват.
-
Не пръскат с това което са заявили, а с това което на тях е икономически изгодно/забранени или излезли от употреба препарати/. Смесват ПРЗ /например: инсектицид с фунгицид/ и обявяват, че ще пръскат с „уж” по-малко токсичния за пчелите препарат.
-
Години наред използват семена за посев третирани с препарати, които при неблагоприятни агроклиматични условия оказват пагубно влияние за пчелите.
-
Масова практика е, дозата с която трябва да се пръска /количество или концентрация/ да надвишава максимално разрешената такава. Може би „заблудата идва от етикета на опаковката” не е ясно чий е икономическия интерес.
-
Масова практика досега е също така, че не се спазва предвиденият в закона Чл. 185 ал. 2,4,5. Да не говорим, че няма контрол а и няма как да има ефективен физически такъв при условие на уведомителен режим. Земеделските производители са хиляди. Официалният контрол на книга все някак се наглася. Същото е и с Чл. 189 ал. 1 и 2, на практика такова нещо не се случва, а и смее ли арендатора да влезе в конфликт с дистрибутура след като е зависим от него.
Относно въздушното и наземното пръскане. И двата вида пръскания имат своите предимства и недостатъци. Склонни сме да приемем и двата вида пръскания стига да се спазват правилата, ако не – ефекта за нас е един и същ – масово отравяне на пчелни семейства. И докато в закона е предвиден разрешителен режим за въздушно пръскане, което нас ни удовлетворява, то няма и дума за пръскането с наземна техника и упражнявания контрол. Може би се има в предвид Чл. 182 ал. 3, но ако не е така? Кой какво ще напише в наредбата, може само да гадаем. И докато контролът при въздушното пръскане е изключително сериозен, то при наземното е трудно да се каже как ще се осъществява, въпреки че 1/3 от наземната техника вече е високо ефективна.
Проблемът с отравяния на пчелни семейства идва основно от малките и средни собственици или арендатори на земи, които извършват съответните мероприятия. Прави впечатление, че част от големите арендатори се стремят да спазват нормативната уредба и не създават сериозни проблеми на пчеларите, независимо какъв вид пръскане осъществяват, въздушно или с наземна техника.
И още. Записаното в Чл. 195 ал.4 не ни върши работа. Няма как да се задължи кмета да уведоми пчеларите. Няма и как да се санкционира, кметството е една администрация, МЗХ или БАБХ е друга администрация. Може да забрави да оповести, може да не е в добри взаимоотношения с кмета на съседното кметство, поради различна партийна принадлежност и симпатии, и ред ред други причини.
И още един изключително сериозен проблем. В България няма лаборатория в която може да бъде изследвано активното вещество на препарата, което е причинило смърта на пчелите. За това няма и нито един осъден нарушител. Също така не е ясно кой е компетентния орган, който има право да взема проби от натровени пчелни семейства, въпреки че има такъв опит в Наредба 15. Изследванията за отравяния на пчелни семейства не трябва да бъдат за сметка на потърпевшия. Изследванията могат да се извършват в Държавни или акредитирани лаборатории, които правят мониторинг и официален контрол на видовете дейности по този закон. Разходите по изследванията се поемат от Държавата, а тя ги събира от нарушителя.
Предлагаме следното:
-
В законопроекта да влезе текст, който да гласи:
„В България се употребяват само ПРЗ, които са щадящи към хора, животни и околна среда.”
Ал. 1 При липса на регистрирани такива употребата на останалите ПРЗ се разрешава чрез становище на БАБХ или ОДБХ.
На ясно сме, че текста е много „революционен”, че засягаме стабилно лоби и големи икономически интереси, но ефекта от опрашителната дейност на пчелите е в пъти по-голям за селското и горско стопанство на страната. Процентът на загуби от селскостопанска продукция при използването на толерантни препарати, задължително да се компенсира по схемата за „зелени плащания” към Директните плащания. Текстът не е дискриминационен, а и Европа може само да ни похвали. Важното е да се направи изключително компетентна преценка и да се заложи правилния бюджет.
-
В Чл. 194 ал. 1 цифрата 10 се заменя с цифрата 5.
ал. 3 цифрата 5 се заменя с цифрата 3
Създава се ал. 11. БАБХ и ОДБХ водят публичен електронен регистър на всички извършени пръскания с ПРЗ.
-
В Чл. 195 се създава ал. 5, със следния текст:
Възложителите на въздушно и наземно пръскане, както и самите извършители на наземно пръскане уведомяват лично собствениците на пчелни семейства разположени в землището на съответното кметство, както и граничещите с него.
ал. 6 ОДБХ публикуват на интернет страницата си списък с разположението на пчелните семейства по кметства и лицата за контакт.
4. Предлагаме да се преразгледа процедурата за въздушно пръскане, с цел по-лесно изпълнение и контрол. В определени случаи въздушното пръскане върши по-добра работа на пчеларите. Надяваме се заинтерисованите лица, които не са никак малко да изкажат своите съображения относно неговите предимства и недостатъци.
Оставам с уважение.
Ганчо Ганев
Сподели с приятели: |