До снс по икономическа информация и стопанко управление при в а к р е ц е н з и я

на дисертационния труд на Димитрия Кирчева Митева на тема „Взаимна зависимост между приходите и разходите по републиканския бюджет и стопанската конюнктура в Република България в края на ІХ век и началото на ХХ век)” за получаване на образователната и научна степен „доктор” по научната специалност 05.02.06 „Статистика и демография”

Дисертационният труд е в обем от 188 страници, структурирани в увод, 3 глави, заключение, използвана литература и 7 приложения. Текстът съдържа таблици и графики, които по подходящ начин илюстрират съдържателната страна на дисертационния труд.

Проблемите на формирането на републиканския бюджет винаги имат актуално значение особено когато става дума за повишаване ефективността на приходната и разходната част. Дисертационният труд разглежда част от тази проблематика, а именно оценка на връзките и взаимодействията между икономическата конюнктура и републиканския бюджет в неговата приходна и разходна част. В този смисъл темата на дисертационния труд е актуална. Фокусът на изследването е поставен върху разработването на методологически инструментариум за оценка на взаимната връзка между републиканския бюджет и стопанската конюнктура с което се внася нов щрих към изследваната проблематика. На тази проблематика са посветени сравнително малък брой изследвания, а опитът на българските изследователи е повече от скромен.

1.2. Формулиране на целите и задачите на изследването. Изследването се основава на добре формулирани изследователска теза, цели и задачи. Дисертационният труд е подчинен на тезата, че взаимната зависимост между републиканския бюджет и стопанската конюнктура са детерминирани от преразпределителните механизми в публичния и потребителски сектор и силата на връзките може да се оцени с помощта на подходящ иконометричен инструментариум. Целта и задачите на дисертационния труд са формулирани и реализирани в съответствие с поставената изследователска теза. Авторът задълбочено и многостранно изследва взаимодействието между приходите и разходите на републиканския бюджет с избрани фактори, описващи стопанската конюнктура в страната. Логиката и съдържанието на дисертационния труд съответстват на целите и задачите на изследването.

1.3. Реализация на научното изследване

В дисертационния труд се дискутират широк кръг от въпроси и проблеми, които могат да се обединят в следните три основни групи: 1) изграждане на теоретико-методологическата рамка на изследването на базата на анализ и систематизация на теоретичните концепции за връзката на републиканския бюджет със стопанската конюнктура и методологията за нейното измерване; 2) оценка на динамиката и корелационните зависимости (в т.ч. причинно-следствените) между приходите и разходите на републиканския бюджет и показателите, характеризиращи стопанската конюнктура; 3) оценка на степента на взаимодействие и влиянието на отделните фактори върху изследваните зависимости чрез регресионни и спектрални иконометрични модели.

На първата група въпроси е посветена първа глава от дисертацията. Теоретичната рамка на изследването е разгледана в два аспекта: първият, по отношение на взаимодействието между параметрите на републиканския бюджет и стопанската конюнктура и вторият, по отношение на методологията на измерването на тази двустранна връзка. На основата на задълбочен анализ на съществуващите виждания за същността на взаимната обвързаност на приходите и разходите на републиканския бюджет със стопанската конюнктура е разработена концептуалната рамка на изследването. При разработването на тази проблематика авторът показва добра литературна осведоменост и прилага критичен подход към решаването на проблема. В анализа са представени обобщени характеристики на теоретичните концепции за същността на стопанската конюнктура и определящите я фактори. В резултат дисертантът предлага свое собствено определение за стопанска конюнктура и набор от показатели, които я характеризират. Предложената систематизация на показателите има определена практическа насоченост. Тя описва в синтезиран вид основните икономически процеси с фазите на икономическия цикъл (разпределението на показателите на водещи, съвпадащи и изоставащи).

Важно място в изграждането на теоретико-методологическата концепция за измерване на взаимната зависимост между републиканския бюджет и стопанската конюнктура заема избора на подходяща методология за оценка. Сред голямото разнообразие от модели автора се спира на два подхода: първият е корелационния и регресионен анализ и вторият – спектралния и биспектрален анализ. Първият дава количествени оценки за силата на връзките и степента на влияние на отделните фактори върху изследваните процеси. Прилагането на тези модели е свързано с априорното определяне на причинно-следствената зависимост, която е тествана с теста за причинно-следствена зависимост (тест за причинност по Грейнджер). Тази техника успешно е приложена в емпиричната част на изследването. От гледна точка постигането на по-голяма пълнота в теоретичното представяне на възможностите на регресионните модели за оценка на преките и обратни зависимости между променливите би следвало авторът да представи и други техники за оценка (например, система от симултантни уравнения и VAR – моделите). Тези методи представляват по-мощен инструментариум за оценка на взаимодействията между икономическите процеси. Независимо от това, дисертантът прилага един добър подход за анализ на тези зависимости – спектралния и биспектралния анализ. Тези техники позволяват да се изследва динамиката, цикличвостта, силата на връзките и взаимодействието между между икономическите променливи.

Получените резултати дават основание да се счита, че дисертантът може да систематизира и критично да осмисля научните тези и да взема аргументирана позиция.

Втората група въпроси е обект на изследване във втора глава. Тя съдържа дискриптивен анализ и изводи за динамиката на основните елементи на републиканския бюджет (приходната и разходната част) и избраните показатели, описващи стопанската конюнктура, както и оценки за степента на обвързаност между изследваните показатели. Прави впечатление, че емпиричният анализ на показателите, описващи динамиката на стопанската конюнктура, се основава на по-малък брой показатели, от този изведен в първа глава. В анализа не е включен показателя продажби в търговската мрежа, който един важните съвпадащи по време показатели. В изследването на тази проблематика са направени множество констатации и изводи, които съответстват на емпиричните данни. Очертани и коментирани са тенденциите в развитието на основните показатели, включени в изследването. В тази част на дисертацията преобладава описателния характер.

Степента на взаимодействие между приходите и разходите на републиканския бюджет с показателите на стопанската конюнктура е оценена с помощта на корелационен анализ. Авторът достига до резултати, които показват слаба зависимост на приходите в републиканския бюджет от стопанската конюнктура и умерена по отношение на разходите. Значително по-ниски коефициенти на корелация се получават при сравняването на темповете на изменение (верижните индекси и първите разлики на логаритмите). Според мен, получените резултати се нуждаят от по-задълбочено обяснение, защото силно зависят от методологията на оценка. В случая дисертантът използва коефициентът на корелация (детерминация) в еднофакторните модели на съотношение, който зависи от множество други фактори.

При изследването на причинно-следствените зависимости между републиканския бюджет и показателите за стопанската конюнктура с помощта на теста на Грейнджър, дисертантът достига до интересни резултати, които правилно са интерпретирани в дисертацията. Установени са връзките на двустранно и еднопосочно влияние както при приходите, така и при разходите на бюджета.

Важно място в дисертационния труд е отделено на третата група въпроси (оценка на степента на взаимодействие и влияние на отделните фактори върху изследваните зависимости чрез регресионни и спектрални иконометрични модели). Използването на темповете на прираст (верижните индекси) на изследваните показатели в регресионните модели е правилно решение за елиминиране на тренда и автокорелацията в остатъчните елементи. Резултатите от емпиричното изследване показват твърде разнородна картина на взаимната връзка и обусловеност между приходите и разходите на републиканския бюджет с показателите на икономическата конюнктура. Част от показателите на икономическата среда нямат съществено влияние върху проходите и разходите на бюджета. Експериментираните еднофакторни и многофакторни регресионни модели потвърждават тази особеност. Изводите, които авторът прави за влиянието на отделните фактори са коректни и съответстват на получените оценки.

Представеният в дисертационния труд регресионен анализ показва една важна особеност, която дисертантът отбелязва, но слабо коментира и не търси подходящо решение. Става дума за слабата описателна способност на използваните модели за оценка на влиянието на стопанската конюнктура върху приходите и разходите на републиканския бюджет. Получените коефициенти на детерминация са много ниски (не надхвърлят величината от 0.3). Вероятната причина за това може да се търси в комплексното влияние на показателите за икономическата среда. Авторът изследва комплексността в рамките на приетото разграничение на водещи, съвпадащи и изоставащи индикатори. Едно възможно решение може търси чрез едновременното включване в моделите на по-значимите водещи, съвпадащи и изоставащи фактори с техните текущи и/или лагови значения.

Резултатите от представения спектрален и биспектрален анализ потвърждават до голяма степен постигнатите резултати от регресионния анализ. Това го прави изключително полезен за установяване на особеностите и зависимостите на цикличните колебания в динамиката на изследваните проблеми. В изследването на тази проблематика са направени множество констатации и изводи, които съответстват на емпиричните данни. Авторът убедително демонстрира добри възможности за самостоятелно научно изследване, поставяне и решаване на научни въпроси.

1.4. Литературна осведоменост на докторанта

Авторът демонстрира много добра литературна осведоменост по изследваната проблематика. Запознат е с основните теоретични и приложни научни изследвания по темата на български и чуждестранни автори. Използваната литература се състои от 124 заглавия, което потвърждава осведомеността на дисертанта за научните и приложни разработки в изследваната област.

В дисертационния труд са постигнати резултати, които имат теоретическа и практическа стойност. Научните приноси на автора имат характер на обогатяване на съществуващите знания, адаптиране и приложение на съществуваща методология за решаването на практически проблеми в изследваната област. Според рецензента те могат да се отнесат до следните:

1. Направена е систематизация на съществуващите концепции за стопанска конюнктура, която позволява една по-пълна ориентация в тяхното многообразие и дава възможност за извеждане на система от показатели за нейното описание.

2. Дефинирано е собствено виждане за същността на стопанската конюнктура и е предложена система от показатели, която синтезира достигнатото в тази област и спецификата на българската икономическа среда.

3. Разработена е методика за оценка на взаимното влияние на приходите и разходите на републиканския бюджет и стопанската конюнктура. Методиката включва набор от показатели и методи за количествена оценка.

4. Обогатяване на съществуващите знания със статистически оценки за силата и степента на взаимодействие между елементите на републиканския бюджет и показателите, формиращи стопанската конюнктура в страната. Тази информация може има практическа стойност за очертаване на проблемите при разработването на бюджета.

Независимо от постигнатите резултати върху дисертационния труд могат да се направят критични бележки. Те се отнасят до следното:

1. Разработената в дисертационния труд система от показатели, характеризиращи стопанската конюнктура в България, не е използвана в пълен обем при емпиричния анализ на връзките и взаимодействията между изследваните процеси. Пропуснати са такива показатели като индекса на цените на производител, индексите на продажбите в промишлеността и търговията, за които няма обяснение защо са елиминирани от анализа. Последните два показателя вероятно имат важно значение за формирането на приходната част на бюджета. Още повече, че за тези показатели съществува месечна статистическа информация.

2. При представянето на резултатите от иконометричните оценки е допусната неточност. Става дума за представянето на коефициента на корелация (детерминация) като процент. Това не е прието в статистическия и иконометричен анализ – обикновено той се представят в интервала 0-1.

Представените критични бележки не омаловажават постигнатите резултати и научно-приложните достойнства на дисертационния труд.

5. Публикации, свързани с дисертацията

По темата на дисертационния труд са представени пет публикации. Две от тях са статии, публикувани в научни списания (Известия на ИУ-Варна, Икономика и управление на ЮЗУ “Неофит Рилски”) и останалите три са доклади в сборници.

6. Авторефератът е изготвен съобразно критериите на ВАК. Той вярно отразява съдържанието на дисертационния труд и основните моменти в него. Формулярът “Сирена” е попълнен правилно.
7. Рецензентът не познава докторанта и няма впечатление за неговите личностни качества. На основата на представения дисертационен труд считам, че дисертантът е добре запознат с изследваната проблематика и притежава необходимите качества за извършване на самостоятелна научноизследователска дейност.
Заключение: Дисертационният труд отговаря на изискванията на Закона за научните степени и звания. В него се съдържат научни постижения и резултати, които имат приложимост в практиката. На основата на положителните качества на дисертационния труд предлагам на уважаемия Специализиран научен съвет по икономическа информация и стопанско управление при ВАК да присъди на докторанта Димитрия Кирчева Митева образователната и научна степен “доктор” по научната специалност 05.02.06 “Статистика и демография”.

София, декември, 2009 г. Рецензент: