До Софийска Градска Прокуратура Гр. София Копие: Комисията по корупция към нс на Р. България Копие: Върховна Административна Прокуратура



Дата20.08.2018
Размер126.86 Kb.
#81420
До Софийска Градска Прокуратура

Гр. София

Копие: Комисията по корупция към НС на Р. България

Копие: Върховна Административна Прокуратура

Копие: Икономическа Полиция при СДВР- София

Копие: АДФИ на Р. България
Сигнал

от


Георги Тодоров Тодоров

Русе, ул. Борисова 99 вх.В ет.6

Тел: 0884 800473
Уважаеми госпожи и господа Прокурори,
Управляваното от мен лечебно заведение подлежи на задължителна акредитация по силата на чл. 88 от ЗЛЗ, Акредитацията се провежда по Наредба 18 на Министерство на Здравеопазването. Изненадан бях, че въпреки извършените от мен действия тази процедура да започне в срок, не бе завършена в срок от 90 дни. Те изтекоха на 04.11.2009г. Според юристи това е Мълчалив отказ от Административно производство задължително за мен по закон и задължително да се извърши от МЗ в срока от 90 дни според чл. 4 на Наредба 18/20.06.2005г. Подадох жалба до Върховния административния съд за отмяна на Мълчалив Отказ на Министъра на Здравеопазването, да присъди акредитационна оценка на “Медикал Инвест – МДЛ Прима Лаб” ООД Дружеството на което съм Управител.

На 13.11.2009г ми бе съобщено, от Професор Д-р Шипков по телефона, че той и Адв. Спасов, квалифициран юрист, трябва да пристигнат в Русе за да проведат посещение на място, в управляваната от мен, Медикал Инвест – МДЛ Прима лаб ООД Русе, по заповед на Зам. Министър Митрев. Знаех за заповедта от по-рано, че трябва да бъде издадена и не се учудих, но по административен ред и по общопризнатия в България начин такава заповед не ми бе връчвана. Подозирах, че проф. Шипков и Адв. Спасов са определени за експертна комисия за оценка на място по процедурата ми по акредитация. При пристигането на 16.11.2009г. получих копие от заповедта на Министъра, от проф. Шипков, не съм се подписвал, че съм я получил. В заповедта наистина бе определена Експертна комисия в този състав.

Бях подал декларация, че поемам разходите, както изисква наредбата, но до 13.11.2009 не знаех какъв е техния характер, конкретно за мен и управлявано от мен дружество.Никой не си бе направил труда да ме уведоми. Дори беше направен опит да бъда въвлечен в нерегламентирани плащания, през първата половина на октомври,от колежка, за което подадох Жалба до Министъра на Здравеопазването, по пощата и по факс. Консултирах се с квалифициран юрист. Получих отговор, че при така подадената декларация, може да се наложа да платя всякаква сума и да ми бъдат предявени за плащане разходи, които може и да не мога да си позволя. Подадох нова декларация, до Министъра на здравеопазването, като отмених първата, като съдържание, Втората прецизираше доста от сумите, които мога да си позволя, така че да може да се постигне целта на закона. Съображенията ми бяха с Административно процесуалния кодекс на страната. Това стана преди да видя заповед РД 01-804 на Зам. Министъра на здравеопазването, на 14.11.2009г.

На 16.11.2009г. в 14,30 часа Експертната комисия започна работа, според заповедта на зам. министър Митрев, в управляваната от мен лаборатория, според всички правила които са разписани в Наредба 18 на МЗ и Приложенията й. Наложи се да платя хотела на проф. Шипков и на адв. Спасов, както и да възстановя разходите за гориво на адв. Спасов за личната му кола, Министерство на Здравеопазването ги бе командировало до Русе, но не ги бе обезпечило. Не можех да оставя на улицата Проф. Шипков и адв. Спасов, не можех да позволя адв. Спасов да си плати от собствени средства горивото. Платих хотела, във фактурата бе написано основанието, а именно заповедта на зам. министъра и имената на проф. Шипков и адв. Спасов, заплатих на адв. Спасов разходите за гориво, той ми подписа разписка, в която фигурира заповедта на Зам. министъра, защо е получил пари от мен. Проф. Шипков ми даде и договор РД 01-806, придружаващ заповедта спомената по горе, подписан едностранно от зам. министър Митрев. Договора трябвало да подпиша, в двата ми предоставени екземпляра. В договора имаше определени разходи, които би следвало да платя на Министерството на здравеопазването. Адв. Спасов ме посъветва така: ако искам да имам присъдена акредитационна оценка да го подпиша, ако обаче като адвокат го питам за съвет, добре да си помисля дали да го подписвам. Те са си свършили работата, за която са наети по друг договор от Министерството на Здравеопазването, така както повеляват правилата за работа на Експертна комисия по Акредитация, нищо не искат от мен , а това което е трябвало да осигуря като условия и съдействие са получили.



Други средства не съм броил на Проф. Шипков и адв. Спасов, те не са ми искали, не е ставало дума за пари. Хората си свършиха честно и почтено работата и на следващия ден 17.11.2009г си заминаха, следобяд за София, откъдето са.

Договора много ме озадачи, консултирах го с адвоката си. Посъветван бях да си припомня декларацията, която съм подал, ВТОРАТА, отменяща Първата, и какво пише в нея, че тези разходи, които са ми вменени в този договор, ако го подпиша, не са присъщи. Не подписах договора, не съм го изпратил обратно, разполагам и с двата екземпляра. Въпреки това Експертната комисия си свърши работата, Доклада й ми бе изпратен от така нареченото: звено за административно техническо обслужване, аз дадох становище по него, както се изиска от мен като управител в изпълнение на чл29 ал. 4 и 5 от Наредбата. Т.е за мен процедурата върви без да плащам за нищо, ами за другите колеги и лечебни заведения ТАКА ЛИ ВЪРВИ?

Бях провел свое разследване чрез ЗАКОНА за Достъп до Обществена Информация, предадох полученото на пресата. Това провокира 3 (три) публикации във в-к“Труд” и една във в-к “Пари”, вкл. интервю със Зам. Министъра Митрев. Там той казва, че всички пари досега са дадени за нищо от всички Болници, ДКЦ-та Лаборатории. И въпреки това ми изпраща договор с неговия подпис, за да ги дам и аз “за нищо” и да похарча пари на дружеството ми - 2171 лева (1951.01 лева по договор и 220 лева в Русе за хотел и транспорт на проф. Шипков и Адв. Спасов!!!) За издръжка на Акредитационния съвет и на ЗАТО- каква издръжка за държавни служители осигурена от частно лечебно заведение, те да не са ми деца!!! Каква издръжка за хора на трудови договори, държавни служители, ангажирани в чисто административна, задължителна по закон процедура. Зам. Министър Митрев в интервюто си твърди, че тези средства, досега раздадени на служителите, били получени законно, а дали са събрани законно?

Имам основания да мисля че не са, проведох много консултации с юристи. Основанията ми затова са:

Първо: В договора подписан от зам. министър Митрев, Лечебното заведение което управлявам се задължава да плати! Включително и разходи, които са в разрез с Дружествения договор: Пример: Командировъчни на лица, които не са служители на дружеството или не са съдружници. Клаузите в договора на МЗ ми приличат на изнудване.

Защо? Поради следните факти.



  1. Акредитацията по закон е задължителна (ЗЛЗ), което Лечебно заведение я няма, е закононарушител.

  2. Всяка болница за да има договор със НЗОК трябва да има акредитационна оценка. А тя се присъжда само при изпълнение на процедурата приложена и към мен, описана по горе И ако е подписала договор с Министерството, т.е ако Лечебното заведение си е платило. От клауза в Договора се разбира дори, че това става авансово.

  3. От 01.01.2010 г всички задължени да имат акредитационна оценка лечебни заведения, трябва да имат положителна такава, и тогава ще могат да сключват договори с НЗОК, т.е само ако я имат. Разширен е вече обхвата на Видовете лечебни заведения – всички, които са споменати в Закона за Лечебните заведения, чл.86 и задължителна според чл.88. Така регламентира чл.58а от Закона за здравното осигуряване. Доскоро това бяха само болниците и не със закон определено, а с Решение на Управителния съвет на НЗОК. От 02.06.2009 ВСИЧКИ

  4. НЗОК е единствената публична институция, която заплаща здравни услуги и всеки се стреми към договор. Дори и да няма или да не иска да има договор с НЗОК, пак е задължителна Акредитацията – чл.88 от ЗЛЗ

  5. Реализира се следната схема: За да се акредитира, което и да е лечебно заведение, трябва да изпълни процедурите по Наредба 18/20.05.2005г. те са задължителни и биха донесли права по чл. 58а от ЗЗЗО. От друга страна стават само срещу заплащане, солено, авансово, по договор. Парите отиват за издръжка на акредитационния съвет – орган на министерството на здравеопазването, и ЗАТО – орган на акредитационния съвет, възнаграждение на Експертната комисия, осигуровките им. Това е като в османско време, да плащаме за това, че като ядяли си търкали зъбите. Ерго: като ни акредитирали от МЗ задължително трябва да си платим.

Така този договор предложен ми на мен и на всички останали лечебни заведения в България може да се окаже и незаконен, противоречащ на чл. 26 от Закона за Задълженията и договорите, защото е принуда за плащане, за задължителни действия по друг закон. Аз не го подписах, а фактите говорят, че и без него процеса на акредитация върви.

Уважаеми прокурори,

Акредитационната процедура е административна процедура, тя би следвало да се подчинява на Административно процесуалния кодекс на Р. България.

Този кодекс задължава:

1. “Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.

(3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.”

Не са предвидени разноски в Закона за Лечебните заведения, предвидени са някакви разходи в Наредба 18, чл. 5, но те не са фиксирани, не са такси, различни са за всички, определят се с някаква заповед на министъра, необжалваема, според наредбата. Оказва се обаче че заповедта е заменена с Договор, в случая с моето производство по акредитация – Договор РД 01-806, неподписан от мен. Заповед да направя разходи в определен размер от Министъра или зам. министъра не съм получавал. А пък и кой е зам. министъра, че да заповядва на частно дружество да направи определени разходи. Затова считам че заповедта по чл.5 от Наредба 18, МЗ са заменили с Договор. Отказах да направя разходите и да подпиша договора.

Никъде не е публикувано и не е ясно колко са разходите, които лечебните заведения трябва да направят. Така обаче изисква чл.13 на АПК ако става въпрос за такси и разноски определени със закон. Такива в Закона за лечебните заведения няма.

Всяка Административна процедура обаче трябва да се основава на чл.6 от АПК – Съразмерност. Процедурата по Акредитация е задължителна по закон и се осъществява чрез Наредба 18/20.05.2005г – Това е административна процедура, Орган по прилагането й е Министерство на Здравеоапзването и акредитационния съвет към него.. Предоставения ми договор за подпис от МЗ, подписан от Зам. Министър Митрев не ми е дадено право да имам мнение по нито една клауза от договора. Договора е взаимно съгласие. Аз не съм съгласен с предоставения ми текст, не подписах ултиматума, наречен договор!!!



Едно сравнение:

Всички граждани на Р. България трябва да имат документ за самоличност, щом навършат 16 години. Те са задължени да изпълнят административна процедура-тази процедура е безплатна за тях, когато им е първи документ, задължени са по закон. Ако си загубят документите гражданите, са длъжни да си предприемат действия да издадат нови, това се заплаща по тарифа опредена от държавата.

Всяко ЛЗ е длъжно да получи акредитационна оценка, по Закон, нима трябва за задължителна процедура да се заплаща, или пък ако трябва къде е тарифата, таксите, определени със закон. Не може министъра да задължава да се плаща от Лечебните заведения на Министерството и да разпределя сумите сред служителите си, вкл. суми от държавните болници. Т.е да се самоакредитира. Да предлага договори граничещи с ултиматуми. Акрдитационната процедура е административна процедура, точно каквато е и процедурата по издаване на документи за самоличност.

Резонно излиза въпроса и моля да направите необходимите проверки, полагащи се по закон на следното:



  1. Отговарят ли на изискванията на АПК процедурите разписани и осъществявани по Наредба 18 /20.05. 2005 на МЗ. Особено по изискванията на чл.5 от тази наредба.

  2. Има ли законно право Министерството на здравеопазването да изисква плащане по процедура, която е Административна, без да е определила точни и фиксирани такси и цени. Така изисква АПК! Има ли право МЗ да въвежда договори за плащанията, които според него му се полагат? Какво става ако някой откаже да подпише такъв договор. Нима няма да му присъдят акредитационна оценка? Как така ЛЗ ще издържат структура на Министерството на здравеопазването?

  3. Кои са длъжностните лица в Министерство на здравеопазването, които според изискванията на Длъжностните си характеристики би следвало да дават мнение за законността и въздействието на Нормативните актове издавани от МЗ. В частност, кои са тези длъжностни лица, които са направили това (мнения становища и докладни записки до министъра) при създаването , съгласуването и обнародването на Наредба18/20.05.2005г? В МЗ има цяла дирекция “Правна”. Нейния директор и началници на Отдели ли са тези длъжностни лица, които са направили подготовката, за законосъобразност и въздействие на нормативния акт- Наредба 18/20.06.2006г.? Дали ли са такива мнения, становища, докладни записки и прочее. Какво са докладвали на тогавашния министър, как са го убедили да подпише и публикува тази наредба? Или въобще не са му давали мнение, становище и т.н?

Имам данни, предоставени ми по ЗДОИ, че лица от тази дирекция и отделите към нея са членове на Акредитационния съвет и ЗАТО към този съвет, за чиято издръжка се изискват плащания по предложения ми договор от МЗ, подписан от зам.Министър Митрев.

4.Не са ли тези длъжностни лица, евентуално допуснали публикуването и прилагането на тази Наредба 18(чрез убедителните становища или други действия към министъра на здравеопазването тогава), и това да е довело до съществуването на такива договори м/у МЗ и Лечебно заведение кандидатстващо за акредитационна оценка, представен ми за подпис и на мен, с които да са придобити средства от лечебните заведения. Така същите длъжностни лица, от Дирекция “Правна” на МЗ, като членове на Акредитационния съвет да са получили пари от Участията си като членове на Акредитационния съвет. Получили ли са ги? Кое длъжностно лице състави този договор, като типов, кой го консултира и поднесе на министъра и зам. министъра за подпис? Едва ли е някой външен консултант на МЗ. Едва ли зам. министъра и министъра са умували сами какво да пише в договора!

Да не би да е осъществен състава на някои деяния по чл. 282 особено ал.2 от НК, моля проверете!!! Не твърдя категорично, че това е така, моля проверете, имам основания да се съмнявам!!! Членове на Акредитационния съвет или на ЗАТО са:

Мирела Анастасова, Надежда Бранковска, Полина Денчева, Е. Михайлова, Б. Григорова,(това пише в сайта на МЗ/www.mh.government.bg/) същите са и държавни служители, на заплата, от Държ. Бюджет, в Дирекция “Правна” , а г-жа Анастасова е ДИРЕКТОР! А зам. министър Митрев ми предлага договор да ги “издържам”, защото изпълнявам задълженията си по закон, Админситративно изрядно да премина процедура, и да им платя! Е няма да им платя! Не подписвам ултиматуми, договорите са двустранно споразумение!

Според предоставената ми информация, по груби мои сметки Болниците и всички други лечебни заведения в Р. България, са платили на МЗ милиони лева за акредитационни процедури /чисто административни/, по моите изчисления над 6 милиона, може и да са повече, може и да са по малко, но са милиони. А АКРЕДИТАЦИЯТА Е АДМИНИСТРАТИВНА ПРОЦЕДУРА!!! Същите тези болници, които имат просрочени задължения за над 50 милиона лева! А колко си разпределиха служителите на МЗ от така постъпилите средства? Договора предвижда Акредитиращото се лечебно заведение даже да приведе пари за осигуровките им по допълнителните пари които трябва да получат от участието си в ЗАТО и АС. Това е нагло!



Уважаеми прокурори,

Подадох заявление по ЗДОИ до МЗ, с което изисках да ми се даде информация, ПРИЛАГАМ ЗАЯВЛЕНИЕТО СИ КЪМ ТОЗИ СИГНАЛ.*(приложение 5)

Достъп все още не съм получил, Министъра на МЗ, д-р Б. Нанев, засега е реализирал мълчалив отказ да ми предостави информацията, в срок ще го обжалвам по надлежния ред, НО!

По Наредба 18 има множество заповеди, които министъра трябва да е издал. Както и няколко утвърждавания на Програми за обучение и правилници. Например: програма за обучение на експерти, бъдещи членове на Експертни комисии(такава която дойде по заповед РД 01-804) Вместо министъра обаче програмата е утвърдена от Лицето Гигов, документ предоставен ми по ЗДОИ. Т.е програмата вместо министъра е утвърдена от Главния секретар на Министерството. А той същия е и председател на Акредитационния съвет! Тоест сам утвърждава програмата, по която ще се обучават експерти, а те ще ходят по акредитации като експертни комисии, от които и той и те ще получават пари. Имам основанието да си мисля, че и всички заповеди поискани от мен по ПРИЛОЖЕНОТО заявление по ЗДОИ, може да са подписани от лицето Гигов, в качеството му на Главен секретар на МЗ до 28.07.2009г. тоест сам да си е заповядвал, като замества министъра, и сам да си изпълнява заповедите, като Председател на Акредитационния съвет. Дано да не е така! Моля да проверите! Да не би да си е създал “перпетум мобиле” за възнаграждения, защото Председателя на Акредитационния съвет получава по 70 лева от всяка процедура по акредитация на Лечебно заведение, ако е участвал в заседанието? А Главния секретар на МЗ и председателя на Акредитационния съвет са едно и също лице до 28.07.2009 от далечната 2005 г.!!! Гигов е получил колосална сума за нашите стандарти, чисти, осигуровките му са били предвидени в договорчетата, като длъжностно лице, допълнително към заплатата му, формирана от данъците ни. Така писа и в-к ТРУД на 26.10.2009г. А може би си е заповядвал сам на себе си според изискванията на Наредбата да има заповеди на министъра. Да не би да се окаже, че Министъра е утвърдил някакъв правилник за дейността на Акредитационния съвет и от там нататък е действал Гигов, като въздесъщ администратор, получавал възнаграждения и като служител и разпределени лично за него от постъпилите от лечебните заведения пари, като Председател на Акредитационния съвет. Моля Проверете!! Дано да не е така! Едва ли Министъра го е упълномощил да издава заповеди по тази Наредба 18. Ако го е упълномощил излиза, че си е заповядвал сам на себе си по двете длъжности които е заемал в МЗ до 28.07.2009г. – Главен Секретар на МЗ на Р. България и Председател на Акредитационния съвет към МЗ. Но безsпорно е че е получавал суми над заплатата си, разпределени по правила, известни само на кръг служители в МЗ.

В качеството си на засегната страна със засегнати законни интереси, няма да заплатя на МЗ никакви суми за да се разходват за издръжка на орган, част от МЗ. Декларирал съм какво може да заплатя и съм го платил със съответните документи на длъжностните лица определени за такива от зам. министър Митрев в заповед РД 01-804.

Ако не ми се присъди Акредитационна оценка, със заповед на министъра на здравеопазването, въпреки че съм изпълнил всички изискуеми по закон действия, както и изпълнените от Експертната комисия задължения съгласно заповед на зам. министър Митрев, ще си търся правата по съответния ред.

Уважаеми прокурори,

Моля да предприемете всички полагащи се по закон, действия за да установите законността на процедурите по Акредитация на лечебните заведения провеждани от МЗ досега, законността на подписаните договори и законността на искането за плащане по тях. Т.е Законността на събраните от Лечебните заведения суми и кой го е допуснал с действия или бездействия или и с двете! Моля да проверите действията на всички длъжностни лица държавни служители имащи отношение към издаването и прилагането на Наредба 18 на МЗ от 20.06.2009г, както и законността на получените от тях суми постъпили от лечебните заведения, като членове на Акредитационния съвет, в качеството им едновременно на държавни служители.

Считам, че създадените процедури, плащания, разпределение на средства и изобщо целия процес административен процес наподобява корупционна практика и е предпоставка за възникването на такава и то в здравеопазването. Моля проверете дали това е така и ако е възможно преустановете прилагането й. Това спомена и зам. министър Митрев в интервщто си в ТРУД, но не го пресутанови веднага. Доказателство е заповедта му и договора който предлага да подпишем.

Прилагам:

1. Заповед РД 01-804/ 2. Договор РД 01-806(подписан от зам. министър Митрев) 3. Заявление за достъп до обществена инфорамация, и приложено към него документ за осигурения достъп. 4. Писмо от Акр. Съвет и ЗАТО – доказателство че процеса върви без плащане/5. Заявление за Достъп до общ информация – в състояние на Мълчалив отказ, от 16.11.2009г./ 6. Жалба до МЗ/ 7. Официално писмо до Министъра на Здравеопазването. 8/ Становище на Омбудсмана на Р. България, по моя жалба до него.

23.11.2009г

Русе С Уважение: д-р Георги Тодоров



Гражданин на Р. България и управител на Дружеството

“Медикал Инвест – МДЛ Прима Лаб “ ООД

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница