До Вицепрезидента на р българия г-жа Маргарита Попова

1. 
   В проекта не са разкрити “историческите български общности по света”. Защо е този страх? Ние имаме всички исторически и международно-правни основания, че под тези общности трябва да разбираме българите, живеещи във Вардарска Македония (днес в Р Македония), Егейска Македония (днес в Гърция), Източна Тракия (днес в Р Турция), Беломорска Тракия (днес в Р Гърция), Българско Поморавие (днес в Р Сърбия), българите от Западните покрайнини (днес в Р Сърбия), българите от Тимошко-Реченската област (днес в Р Сърбия), Северна Добруджа (днес в Р Румъния), тараклийските българи (днес в Р Молдова), бесарабски българи (днес в Р Украйна), българите в Казахстан (днес в Руската Федерация), кримските българи (днес в Р Украйна), банатските българи (днес в Р Румъния), българите от Голо Бърдо и Мала Преспа (днес в Албания), българите в Гора и Поле (днес в Косово). Означавайки по този конкретен начин българските общности на Балканите, в Румъния, Молдова, Украйна и Русия ние очертаваме прецизно т.нар. “Българска национална дъга”. Така посочените пространства, населени с българи, очертават и границите на “българското национално духовно пространство”. Това е история, която не трябва да забравяме и която трябва да представяме пред младите, грядущи поколения.
   
2. 
   Изненадани сме, че българската държавна администрация не предлага нищо за поправяне на историческите грешки, допуснати от комунистическия режим, а именно - отнемането на българското гражданство на българските общности във Вардарска Македония, Западните покрайнини, Българското Поморавие и Егейска Македония през 1945 г. и 1952 г. под натиска на Югославия и СССР.
   

• 
  Полша възстанови полското гражданство на 6 000 000 поляци от Западна Украйна;
  
• 
  Румъния възстанови румънското гражданство едноактно на 4 000 000 румънци в Молдова;
  
• 
  Унгария възстанови унгарското гражданство на почти 1 000 000 унгарци в Трансилвания (днес в Р Румъния) и Войводина (днес в Р Сърбия).
  

3. 
   Вместо да се облекчава режимът за даване на българско гражданство на българи от историческите ни общности, Вие ни предлагате един документ със силно рестриктивни и ограничителни мерки за кандидатите за българско гражданство от тези области. Замисляли ли сте се колко български граждани могат да пазят документи за българска принадлежност отпреди 100-150 години? Не е ли достатъчно знанието на български език, техните семейни и родови корени, спазването на българските обичаи и традиции, продължителното местоживеене сред български общности и най-вече искреното желание да получат гражданство и да могат да заявят на висок глас, че са българи? Ако Вие искрено желаете да решите национално отговорно този въпрос в полза на изпадналата в демографска криза българска нация, ще предложите един максимално облекчен режим. Приказките, че такова гражданство могат да получат криминални и психически объркани личности, миришат на фалшиви оправдания и застраховки. Така както Вие успешно сте конструирали този документ, направете още една стъпка и го направете документ на партиоти, които мислят за бъдещето на България.
   
4. 
   Ние мислим, че е крайно време да се създаде Министерство на българите, живеещи зад граница. По този начин предвидения Национален съвет ще може компетентно да се ръководи и да има точен адрес, на който българите живеещи зад граница да могат да адресират своите искания. Днес българската емиграция –съвременна и историческа- приближава по брой населението на България. Това е достатъчен факт, за да се вземе едно такова решение.
   
5. 
   В документа трябва да се отдели необходимото място за привличане на младежи от историческите български общности да завършат висшето си образование в България. Това е изключително важен въпрос и трябва да се запознаем как се решава този проблем в държави с подобен на нашия статус. Общо е правилото в тези държави да отпускат все повече и повече стипендии. От 20 години насам този въпрос не е намерил адекватно решение в България.
   

Уважаема госпожо Вицепрезидент, надяваме се нашите препоръки да бъдат внимателно проучени и по тях да бъде взето положително решение. Вярваме, че по този начин предлагания от Вас документ ще отрази национално отговорно задачите, които се поставят за решаване.