Добавка за „Евера



Дата18.08.2018
Размер1.07 Mb.



ЕВЕРА”- ДОБАВКА

За „Евера” в предния раздел говорихме много, тук само ще направим някои уточнения. Така например, колкото и мъгляво да е описанието на упражнението в „Паневритмия”-та на издателство „Бяло братство” от 2004 год. не е трудно да се преброи, че според тях цикъла на изпълнението е от 6 музикални такта, които включват 6 стъпки и четири маха с ръце. Много говорихме за това, че не може четири маха да се разделят правилно на шест такта, но не сме го разгледали от гледна точка на съотношението между броя на стъпките и броя на маховете. И така, нали е очевидно, че на един мах се падат по стъпка и половина, което е против всякакви правила. Това е очевидно за всеки, който си е направил труда да се запознае с принципа за съответствието, даден от Учителя или пък да се запознае с правилата на хореографията – все до едни и същи изводи ще достигне. Но преди всичко човек трябва да се научи да мисли. Това не е очевиден процес, както някои смятат. Сега хората са хипнотизирани от правилата, които е наложил на земята дяволът –това ще го разглеждаме в следващия раздел.

И така очевидно е, че разделянето на упражнението на цикли от по 6 музикални такта е грешно. А сега нека да опишем по-подробно хореографията на упражнението. Нека първо да видим как е описано упражнението от Светозар Няголов в издадената от него Паневритмия(стр.36):

„Тялото е обърнато наляво към центъра на кръга, ръцете са надолу до краката, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 450 . Правим крачка с десния крак напред и ръцете успоредни с длани надолу се изнасят напред и нагоре под ъгъл от 450. Правим крачка с левия крак напред и обръщаме тялото си надясно, с гръб към центъра, като придвижваме десния си крак половин крачка напред и ръцете отиват надясно, надолу до краката. Правим крачка с десния крак напред и ръцете успоредни с длани надолу се изнасят напред и нагоре под ъгъл от 450 . Обръщаме тялото наляво с лице към центъра, като едновременно придвижваме левия крак половин крачка напред и ръцете отиват наляво долу до краката”.

Анализирайки горното не съвсем ясно описание и премахвайки очевидно грешното изискване за насочване на погледа (погледа трябва да е напред, гръбнака перпендикулярен на земята), може да се напише как се е играло това упражнение по времето на Учителя. Преди всичко е съвсем ясно, че тогава се е играело на четири, а не както е сега на шест такта! Тези анализи сме ги направили подробно във втората част на това изследване, но не сме описали в подробност, как трябва да се изпълняват в игра, т.е. Каква е хореографията на тези четири такта. Сега това го изясняваме, като сме направили анализ на описанието на Светозар Няголов. И така как трябва да се играе упражнението „ЕВЕРА”?:


  • Хореография на движенията:

Изходно положение: Тялото е обърнато с лице към центъра на кръга. Ръцете са насочени надолу странично, като дясната ръка е до тялото отляво, а лявата е успоредна на нея.

Забележка: Ръцете се пренасят успоредни една на друга.



Първи такт - тръгва се с десен крак, като ходилото се поставя по протежение на кръга (по допирателна към кръга), а тялото се завърта на 900; едновременно с това, ръцете се изнасят дъгообразно нагоре до под ъгъл 450 спрямо хоризонта, а лявото ходило се завърта на пръсти успоредно на дясното. Тежестта на тялото е върху десния крак. Тялото застава по протежение на кръга.

Втори такт – стъпка с ляв крак, като ходилото му застава по протежение на кръга, а десния крак се предвижва до левия, като ходилото му застава перпендикулярно на ходилото на левия крак, така че те образуват 900 . По този начин тялото се завърта на нови 900 и се обръща с гръб към центъра, едновременно ръцете се свалят дъгообразно надолу странично до десния крак, като лявата ръка е до него, а дясната е успоредна на нея. Тежестта на тялото е върху левия крак.

Трети такт – стъпка с десен крак, като ходилото се поставя по протежение на кръга, тялото се завърта на 900 и застава по протежение на кръга, едновременно с това ръцете се изнасят дъгообразно нагоре до ъгъл 450 спрямо хоризонта. Лявото ходило се завърта на пръсти успоредно на дясното. Тялото е по протежение на кръга.

Четвърти такт – стъпка с ляв крак, като се предвижва до десния и ходилото му се завърта по радиуса на кръга. Тежестта на тялото се пренася върху левия крак. Така двете ходила са отново под 900 и тялото се завърта на нови 900 и се обръща с лице към центъра, едновременно с това ръцете се свалят дъгообразно надолу странично до левия крак – изходното положение. Така цикълът се затваря.

Забележка: Това предвижване на задният крак до предния и заставане на ходилата под 900 при завъртане на тялото, Светозар неясно нарича „половин стъпка”.



Упражнението е земно. Изпълнява се в първа октава. Тогава ръцете трябва да стигат до под кръста. И следователно изходното положение е с ръце долу до кръста - както казва Светозар!

А сега да си отговорим на въпроса: защо когато ръцете на Ярмила са горе са разминати, фиг. 44? Така е описано и в преправената Паневритмия от 1938 год.. При такова изпълнение няма синхрон, нарушава се хармонията в движенията между двете ръце – получава се вътрешна дисхармония в такта, защото двете ръце трябва да се движат с различна скорост! Обърнете внимание, че далечната ръка отива по-напред и по-нагоре. Нека да си припомним, че двете ръце са свързани с различни енергии – лявата със сърцето(магнетичните енергии), а дясната с ума (електрическите енергии). Целта на нашето развитие е да хармонизираме тези два вида енергии в нашето тяло, а не да ги разделяме както се получава при изпълнението, което ни предлага Ярмила. Хубаво е, че това нововъведение, не е успяло да се наложи на българска земя и слава Богу. Тогава пита се откъде тогава французите са го видели и внедрили? За такова разминаване на ръцете, Светозар не говори. В скиците на Бертоли, такова разминаване също не е посочено, което показва, че това е пак



френска измишльотина, въведена чрез „троянския кон” на Михаил Иванов - Ярмила Немцлова. И отново ще кажем, че това са очевидни доказателства, че Паневритмията от 1938 год. е фалшифицирана – по времето на Учителя такова изпълнение не е имало!

А сега да направим анализ: Какво се постига при разминаване на ръцете, така както е показано от Ярмила Немцлова на фиг.44, но сега от енергийна гледна точка? Преди това нека си припомним следното: Първо, Учителя казва: „Физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в Природата. Чрез тази инсталация минават двата вида природни сили: положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. За сега вашите тела не са физически тонирани”. И по-нататък: „Тъй щото, който иска да се дуелира с някого, той трябва да знае, че и в двамата електричеството е положително. Обаче, когато се срещнете с някой човек и във вас се зароди страх, съмнение, лицемерие, ще знаете, че и в двамата електричеството е отрицателно. Ако се срещнете с човек, в когото електричеството е противоположно на вашето, вие ще се обичате. Каквото е отношението между двама души с еднакви електричества, такова е отношението на човека към самия себе си, когато двете половини на мозъка са с еднакво или с противоположно електричество. За да бъде човек добре, хармонично разположен, в двете половини на мозъка му трябва да има противоположно електричество. От там и при среща на двама души с еднакво или разнородно електричество в мозъка се пораждат хармонични или дисхармонични трептения”. – беседата е „Закон на енергията”,МОК І. Второ, нека си припомним, че физическото тяло на човека е обгърнато от енергийно тяло, което за нас е невидимо, вж. ФИГ. 46-В. От езотериката е известно, че това енергийно тяло е цветно, като цветовете са разположени на пояси. Известно е, че цветовете са свързани с определена честота на трептене, от където следва, че енергийното ни тяло е съставено от различни видове трептене. Тези различни видове трептения са носители на различни електрически и магнитни енергии.

От горното следва, че когато ръцете са поставени една до друга, те са в еднородно, хомогенно енергийно поле, тъй като попадат в един и същи пояс от енергийното ни тяло. Двете ръце са с различна полярност и следователно те ще проведат към двете полукълба на мозъка положителна и отрицателна енергия, но с еднакъв интензитет и ние се тонираме, което външно се появява в добро разположение на духа. А когато ръцете са разположени на различна височина, както е показано от Ярмила Менцлова, при което ръцете последователно си сменят позицията, виж фиг.44, тогава ще се изглажда разликата между положителното и отрицателното електричество в мозъчните полукълба и резултата е описан по-горе от Учителя – човек изпада в дисхармонично състояние.

Погледнете разликата във височината на ръцете на Ярмила от фиг. 44 и сравнете със схемата на човешката аура от фиг. 46-В. Очевидно е, че двете ръце попадат в различни енергийни полета, следователно и черпят енергия с различен потенциал.



Тъй като това е въведено и се играе от самите французи, то трябва да се запитаме: а защо е направено? Отговорът според нас е даден от самия Учител в цитираната по- горе беседа. Ето какво казва Той: „Има много школи по света, които използват тия методи и правила за магнетизиране, за тониране, но като не знаят точно законите, с които Разумната Природа си служи, те правят големи пакости на учениците си”. Това за нас е нагледен пример, какво се получава при непослушанието към Учителя и когато според французите: „Последователите забравят, че тези Учители продължават да работят чрез своите големи ученици и че дават често нови форми, по-пригодни от тези използвани в миналото”. Едно невежо изказване - и тръгнали да ни учат при това. Тук ще добавим, че всички промени в Паневритмията са под техен диктат направени и всички имат такъв вреден ефект, по простата причина, че правилните Решения в Паневритмията са еднозначни и какви са те ги е дал Учителя.

Тук остава обаче въпроса, а какво става когато ръцете са едната горе, а другата долу – има такива упражнения! В този случай ръката, която сочи нагоре ни свързва със слънчевите енергии, а ръката, която е долу е насочена назад и ни свързва, казва Учителя, със земните енергии. Двата вида енергии имат различна полярност и честота, ето защо те не могат да се смесват! Те се наслагват в различни места в мозъка – слънчевата енергия в предната част на съответното полукълбо, а земната – в задната част. Колко ще се натрупва? Само във възходящата част на синусоидата! От това именно се определят и броят на циклите! При нарастване на броят на циклите над тази стойност, мозъкът се разтоварва от енергията, защото самата вълна вече е в низходящата си част! Колко трябва да бъдат циклите? – това може да го определи само Този, който познава енергиите, Който може да ги вижда и да наблюдава какво става. Другите, човешките интерпретации, които водят до нарастване на броят на циклите чрез въвеждане на неуместни повторения вредят поне по два начина – чрез въвеждане на дисхармония, вътрешна дисхармония, вредяща изключително върху здравето на хората и чрез разтоварване на мозъка от психическата енергия, получавана от слънчевите енергии. Има още нещо: понеже земните енергии са с по-ниска честота на трептене, то процеса на изпразване на мозъка от енергията от земен характер е по-малко, така ние се свързваме със земните енергии, които ни правят материалисти и развиват честолюбието и тщеславието у човека. Това сме го разгледали подробно и сме цитирали Учителя по-нататък.



А че упражнението „Евера” е преработвано във френските „лаборатории” следва и от още един очевиден факт – изходното положение. Нека попитаме: откъде е измислила Ярмила това изходно положение - с ръце странично на височина на раменете – фиг. 46-Б. Такова положение може да се заеме само, ако упражнението ни свързва с духовния свят и музиката е във втора октава! Нека отново да кажем, че изходното и крайното положение трябва да съвпадат. Ярмила е застанала на ляв крак и десният изнесен настрани. Това е положение, за да се нагласят 6 такта, което вече сме доказали, че е грешно, а при правилното изпълнение в 4 такта, цикъла се завършва с прибрани крака, следователно и изходното положение трябва да е с прибрани крака – точно както го е казал Светозар Няголов.

Ясно е, че са търсени всевъзможни начини за разваляне на хармонията в Паневритмията. В това дело на черната ложа Ярмила е взела дейно участие. Тя е била твърде удобна за тази цел, защото е добро прикритие - буди доверие за лоялност към Учителя в доверчивите хора. Очевидно е обаче, че тя просто се е предала в служба на черната ложа. А на кого ли служат тези, които я използват като „еталон”?

На фиг. 46-А е показано какво трябва да е движението на ръцете при правенето на маховете в зависимост от изходното положение. Ясно е, че ако се приеме ръцете да са нивото на раменете, както е сега, то би следвало, маховете да завършват при всеки цикъл на нивото на раменете, което е очевидно невярно, защото упражнението е земно и следователно ръцете трябва да се спират до под кръста, както го е казал Светозар Няголов.

Тук трябва да си признаем, че при първоначалното изследване на упражнението изобщо не обърнахме внимание на тези подробности, увлечени по оправяне хореографското структуриране на музикалния текст и произтичащите от това следствия и понеже нямаме друг нагледен материал, без да се замислим използвахме наличните снимки, който обаче са грешни. Всичко трябва да се проверява и сравнява с принципите, които е дал Учителя. Нищо не трябва да се приема на доверие. Аз, пишещият тези редове, си спомням добре: увлечени по подредбата на другите важни неща, та нали това упражнение е изключително много разбъркано, ние просто не обърнахме внимание на тези подробности. Дано това да ни е „обица на ухото”! Учителя казва: Каквото и да правите не бързайте. Ние, в този момент, не изпълнихме тази Му заръка. Трябва да се усети темпа на времето! Това е много, много важно!

Упражнението е земно – изпълнява се в първа октава. Следователно то се проявява в условията на ниския астрал. Чрез него се въвежда хармония! В тъмнината е въведена светлина. Там където е светлината „тъмнината я не обзе”! В тъмните закони на дявола се въвежда светлина! Той никога няма да се примири с това. Сега ясно ли е защо упражнението е толкова много разбъркано.

С упражнението „Евера” в ниския астрал в условията на физическия свят, е въведена хармонията на светлите лъчи. Чрез тях ние се учим на хармония, следователно с това упражнение се учим да се справяме с живота в условията на ниския астрал.



И накрая нека кажем, че скиците на Бертоли са явно преправени. Те са преправени за шест такта, но по-рано се е играело на четири такта. В това няма никакво съмнение. Тогава кой и с каква цел е преправил скиците. Тъжна работа: събрали се няколко човека, за да се правят на велики, да сгодят на господарите си, за сметка на нас българите. Може само да се немее пред такава липса на срам и отговорност. Това обрича българите на страдание. Никакво значение ли няма това за вас? Що за хора сте тогава?

И още една фрапираща промяна на скиците: вижте скица №25, дланите на ръцете са една срещу друга. Такова описание има при Митовска, но от това са се отказали по-късно, когато са видели снимките на Ярмила. От тук може да се предположи, че промяната на скиците е направено по времето на издаване книгата на Митовска, т.е. 1992 год.

Не може Паневритмията да се описва само по спомени, на принципа: :„тоя това казал, оня онова казал”, необходима е методика и тази методика е дадена от Учителя – това са принципите върху, които е изградена Паневритмията и не само, на тези принципи е изграден целия космос, казва Учителя. Това е Божа работа, а какво знае човека? Затова той е пратен на земята - да се учи, а не да дава акъл на Учителя, който е Божието превъплащение на земята.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница