Добре дошли в града на любовта Париж. Ще ви разкажем за любовта на едно семейство към България. Защо те отварят широко вратите на дома си за български студенти, приютяват ги и ги приемат като част от своето семейство

На малка уличка в сърцето на Париж се намира домът на Ан и Боян Христофорови. А прага на тази врата са прекрачили над 70 български студенти. За да влязат в един по-различен свят – на ценности и благородство.

Той е проф. Боян Христофоров. Напуска България заедно с родителите си през 1947 година, когато бил на 10 години. Баща му – Петър Христофоров, бил професор по романска филология, а майка му – Надя Христофорова, превежда за първи път на френски език романа „Под Игото” на Иван Вазов. И за двамата интелектуалци нямало бъдеще в родината в онези далечни години. Затова започнали живота си отначало в Париж.

Днес проф. Христофоров е светило в областта на медицината и дългогодишен ръководител на Клиниката по гастроентерология в университетска болница „Кошен”.

Но обичта му към България е жива и до ден днешен. „Аз съм си българин по раждане, по баща и майка, по език. Това ми е първият език… Едно дете на 10 години помни много работи. Аз изживях тежки събития, войната, бомбардировки. Бях само дете и четох много и затова съм прочел много, много книги до 10 години, и си пазя българската култура в главата", казва той.

Тя е графиня Ан дьо Колбер-Христофоров. Наследничка на аристократичен род и правнучка на Жан-Батист Колбер – министър на финансите при краля Слънце Луи XIV. Днес тя е известен художник с десетки изложби и стотици картини. Голяма част от творбите й са посветени на България.

„Аз имам два живота – единият е с моето семейство, преди да се омъжа и вторият е с Боян Христофоров. Два тотално различни живота. Много неща научих от семейството си – строги порядки, сурово възпитание. И, разбира се, образованието, което получих, но и много неща ми липсваха. А с Боян Христофоров открих нов свят, нов наш живот! И животът ми с него наистина е уникален!”, споделя Ан дьо Колбер-Христофоров.

Ан и Боян Христофорови се запознават като в истинска приказка. Съдбата решила и двамата да се родят на една и съща дата, в една и съща година. И отново съдбата решила да ги срещне случайно в Германия.

„Ние сме женени от 55 години. Срещнахме се в Германия. Тогава имаше окупационна френска войска в Германия след втората световна война. И аз бях лекар, служих служба. А тя беше учителка в една детска градина и така се срещнахме. И едно дете се рани. И така се срещнахме”, спомня си проф. Христофоров.

Ан дьо Колбер избира Боян Христофоров за свой съпруг, въпреки че той няма аристократично потекло. Цялата фамилия Колбер са против това решение и се отричат от дъщеря си. Благородничката напуска фамилния замък в Прованс и започва новия си живот с Боян. Сватбата им е на общия им рожден ден – 11 септември 1962 година.

Днес Ан и Боян се радват на 4 деца и 12 внуци.

От 35 години те са като истински родители и на много други деца. Когато синовете и дъщерите им поемат по своя път, семейството решава да помага на студенти, предимно българи, които нямат големи възможности, но пък имат голямо желание да учат и да осъществят мечтите си. Помагат им с подслон, с храна и с внимание.

В дома им откриваме 24-годишната Виктория, която учи финанси. Тя е 74-ият студент подред, който има шанса да живее у Ан и Боян.

„Като почнаха да си тръгват децата един по един и имаме голям апартамент, и си казахме – какво ще правим – тогава започнахме с една племенница на моята жена, и малко по-малко влязоха студенти, тръгват деца, освобождават една стая, идва нов студент. И така. И сега стигнахме до номер 74”, обяснява проф. Боян Христофоров.

„Когато взехме това решение, не сме и предполагали в колко важно нещо ще се превърне за нас. Когато нашите деца заминаха, ние останахме сами тук в този голям апартамент… с тези скъпи и малко ненужни вещи. Така, решихме, че е хубаво да споделим живота си с млади хора, които искат да учат и да се образоват. А ние да им помогнем в тази мечта! В началото наистина не очаквахме, че тази идея ще нарасне в такива мащаби”, допълва Ан дьо Колбер-Христофоров.

Един от първите българи, на които семейство Христофорови помагат е Станка Желева. Още през 90-е години на миналия век те приемат дъщерята на президента Желю Желев в дома си – като част от своето семейство.

„Ан и Боян ги познавам от 92-ра година, когато за първи път отидох в Париж. Не говорих френски. Ан каза – ето ти тук трябва да учиш френски, трябва да ти помогнем. Аз бях за три месеца. Може да идваш два пъти седмично да обядваш вкъщи. И Ан ми говореше на френски. И колкото и да не разбирах, просто на принципа – дай ми солта, водата, лека-полека… тя ми помогна да обикна този език и да науча най-елементарни неща”, разказва Станка Желева.

Обичта на Ан дьо Колбер към България и българите е също толкова голяма като тази на проф. Христофоров.

„Това също е моя родина! Аз съм и българка. Много съм щастлива и много горда от този факт. Обичам тази държава, тя ми е дала толкова много! И съм щастлива да я преоткривам всеки път по малко. Историята, традициите и всички тези неща, която правят душата на България”, казва Ан. Има и български паспорт.

Калина Константинова е номер 50 в списъка със студенти, живели у Ан и Боян. Запознала се случайно с тях и получила покана да живее в дома им безвъзмездно. След като завършила образованието си по музеология в Школата на Лувъра, се завърнала в България. Срещаме я в София.

„Такива хора няма. Невероятно е, защото много хора могат да помогнат със средства, но да те приемат в дома си… е невероятно, наистина. Сърцето им е толкова отворено към света! Те имат уважение към всеки един човек, който срещнат по пътя си. Било то президент или бездомен. Било то човек на положение или без положение. Те нямат предубеждения. Те търсят човешкото. Виждат човешкото във всеки един. Приемат те така, както отиваш при тях. С доброта и откритост! От тях научих да не се оплаквам. Да не се оплаквам за дребни неща. Например, че днес вали и не се чувствам добре. Живота върви и не трябва да се оплакваш! Ан никога не се оплаква! Научиха ме на борбеност”, коментира Калина Константинова, която в момента е редактор на списание в България.

Калина живее в дома им 3 години. А признателността й към Ан и Боян е толкова силна, че години по-късно тя ги кани за кръстници на своя син.

По думите ѝ Ан и Боян искат от младежите, които са приютили само да са изключително трудолюбиви и устремени в това, което правят. И искат те да завършат, да видят, че се стараят и учат.

А когато не се стараеш и не учиш, следват сериозни напътствия – като от родител към дете. Лили знае това от собствен опит. Тя е номер 60 в списъка със студенти, живели в парижкия дом.

„Имаше един период по време на втората година на следването ми, когато аз започнах да ходя на танци. Мое много голямо хоби. И така се обърнаха нещата, че запознах да обръщам нещата към танците, а не към университета. И Ан и Боян дойдоха и ми казаха – виж сега, Лили, това с танците е много хубаво, обаче не забравяй защо си тук! И всъщност те ми помогнаха да вляза обратно в правия път, защото малко така бях позабравила за следването си”, разказва Лилия Григорова.

Лили е живяла в дома им 2 години, докато следвала социология. Днес е редактор на френско онлайн списание.

Известната перкусионистка Василена Серафимова прави първите си стъпки в кариерата, докато живее в дома на Христофорови. Срещаме я в консерваторията „Морис Равел”, в която тя преподава. Среща Ан и Боян по време на неин концерт, докато все още е студентка.

„Леля Ан се разплака след концерта, бяха много развълнувани и веднага след това ми казаха – ако искам да отида да живея у тях, съм добре дошла. И ако искам да съм част от семейството”, спомня си Василена. Така тя става студент номер 42 в дома на Христофорови.

Те са ми като второ семейство! Което страшно много ми помогна – морално, духовно. Не бих изключила и финансово – за мен беше труден момент и фактът, че аз бях добре дошла у тях, аз живях 6 години, това е невероятно, голямо… много щедър подарък!”, признателна е Василена.

А уроците, които научава през тези години в големия дом, са безброй. Но най-важният – да имаш голямо сърце.

„Искам да ви кажа, че ние им даваме. Но и те ни дават! Те ни поддържат млади. Вместо да сме като възрастните хора, които се оплакват, ние сме с тях и се чувстваме млади. Приемаме не само българи. Взимаме и други студенти с различни националности и религии. За мен тези взаимоотношения са най-важни”, твърди Ан дьо Колбер.

„Какво ви дава на вас това общуване с хора и на какво ви се иска да ги научите? Ние искаме да ги научим не по програма. Искаме да ги научим на живота. Те виждат в тази къща, че има много хора, които идват. Виждат, слушат, възприемат. Широк поглед към света. Обогатяване, опит. Много важно в живота”, допълва Боян.

Докато сме на гости у Ан и Боян, срещаме и един от двамата им сина. Пиер. Кани ни в неговата детска стая, където виждаме изрисувани българското и френското знаме.

„Винаги съм искал да запазя и двете националности – и българската, и френската. И така исках да покажа, че мога да имам и двете и добре да ги съчетавам”, казва Пиер Христофоров.

След като напуска дома на родителите си, неговата детска стая се превръща в подслон на десетки от студентите.

„Според мен това е невероятно! Студентите, които живеят тук, са като мои братя. Всичко, което се случва в този дом, отговаря на вярванията на моите родители и на погледа ѝ към света. И аз се гордея с тях. Това е един изцяло европейски дом”, смята Пиер. Казва, че като дете е можел да говори български, но вече го е забравил.

Внуците на Ан и Боян също приемат новите хора в дома като част от семейството.

„Обожавам да срещам новите хора тук в дома на баба и дядо. Интересно е да опознавам толкова нови култури и различни хора”, коментира Ана Христофоров, внучка на Ан и Боян.

Десетки са благотворителните акции на Ан и Боян Христофорови. Освен да приемат студенти в дома си, те поощряват младите българи да се образоват и по други начини.

Преди 6 години студентът по медицина Шеип Панев попада в дома на семейството заедно със свои съученици и учителката им по френски език. Семейство Христофорови им подаряват 10 дни, изпълнени с богата културна и образователна програма.

„Ан беше направила програма за нас, като благодарение на нея и на Боян посетихме ЮНЕСКО, българското посолство, имахме разговор с нашия посланик, както и кметството в Париж, където имахме беседа. Не вярвам това да ми се отдаде втори път, тъй като не всеки има възможността да посети тези места”, казва Шеип Панев.

Ан дьо Колбер прекарва почти цялото време с учениците, за да ги потопи в атмосферата и историята на Франция.

И добрините не спират до тук. Благородното семейство е един от основните двигатели за създаването на Детската психиатрия към Александровска болница.

„Те осъществиха една наша мечта. Имахме проект да се направи възможност място в Александровска, което да бъде в самата болница, да бъде достъпна и да обслужва не само деца, които са тежко болни, а да се отвори към общността”, казва проф. д-р Надя Полнарева, Клиника по детска психиатрия към УМБАЛ „Александровска”.

„Бяхме в Княжево и видяхме деца, които са с верига вързани за стената. И си казахме, че трябва да се направи нещо. Бяха много перипетии. Ние помагахме и бяхме връзката и така стана един амбулаторен център на българския университет и досега си върви”, уточни проф. Христофоров.

„Те са хората, които напълно безкористно, но с много ентусиазъм и с много дарителска култура съумяха да сложат основите на нещо, което за времето си беше уникално. А то се оказа много трайно и с голям потенциал за развитие”, коментира д-р Полнарева.

Светът на Ан и Боян на пръв поглед изглежда съвсем обикновен. Но всъщност е различен.

Той е по-добър. И сбъдва нечии мечти. И тук богатите са всички те, които влизат в света им.