Доц д-р Антоанета Димитрова гдр под грамада лъжи ръководство и редакция на преводи



страница1/4
Дата25.01.2017
Размер0.5 Mb.
#13463
  1   2   3   4
доц. д-р Антоанета Димитрова

ГДР ПОД ГРАМАДА ЛЪЖИ

Ръководство и редакция на преводи

и редакция на съставени на български език резюмета от студентски екип от ШУ

След 1990 г. държавата Германска демократична република – ГДР, престава да съществува, но и до днес продължава да бъде щекотлива тема в обединена Германия. Наред с изследователската и поучително-възпитателната работа по преосмислянето и превъзмогването на националсоциалистическата диктатура по време на Третия райх в немското публично пространство се разисква задълбочено въпросът за преосмислянето и превъзмогването на социалистическата диктатура в бившата ГДР. Дали основните „обвинения“ към бившата социалистическа република отговарят на истината? – на този въпрос отговаря Ралф Хартман в своята книга „Die DDR unterm Lügenberg“ – като превод на заглавието на български език тук се предлага словосъчетанието „ГДР под грамада лъжи“. Бившият посланик на Източна Германия в Югославия и дипломат към Дипломатическия корпус в Белград се опитва да докаже несъстоятелността на нападките срещу държавата ГДР, подплатявайки своите твърдения с богата фактология. Според него „истините“, прокламирани за ГДР, се оказват лъжи, но от прочита на книгата му изкристализира въпросът както за изопачаването, манипулирането и потулването на (съществена) част от истината, така и за припокриването между полуистина и полулъжа при преследването на различни, най-вече противоположни политически цели.

Преводите и резюметата са направени от студентски екип от ШУ през летния семестър на уч. 2012-2013 г. и зимния семестър на уч. 2013-2014 г. Участници в екипа са общо 9 студентки - предимно от специалност „Немска филология“ (7), но също така има представител на новата специалност „Приложна германистика“, както и на докторантите към Катедрата по немска филология и ЧЕО:


  • Берна Мустафа, Хюлия Шериф, Лора Тамер, Миглена Гунчева, Слава Бранкованова, Петя Тонева - понастоящем в IV курс „Немска филология“, ОКС „бакалавър“;

  • Тина Вълчева - през летния семестър на уч. 2012-2013 г. в III и IV курс „Немска филология“, ОКС „бакалавър“;

  • Севда Арнаудова - понастоящем в III курс „Приложна германистика“, ОКС „бакалавър“;

  • Айля Илиязова, докторант по научната специалност „Германски езици“ (съвременен немски език).

Поместените по-долу преводи и резюмета следват подредбата в структурата на немската книга, а именно:

ГДР ПОД ГРАМАДА ЛЪЖИ

За книгата и за автора

ЛЪЖА № 1: Двете диктатури в Германия (частичен превод)

ЛЪЖА № 2: Изстъпленията на ЩАЗИ

ЛЪЖА № 3: Разпореденият Отгоре антифашизъм (резюме)

ЛЪЖА № 4: Съсипаната икономика (резюме)

ЛЪЖА № 5: ГДР пред държавен фалит (резюме)

ЛЪЖА № 6: ГДР – единствената виновница за Берлинската стена (резюме и частичен превод)

ЛЪЖА № 7: Диктатура във възпитанието и образованието в ГДР (резюме)

ЛЪЖА № 8: Държавният допинг - причина за чудесата на ГДР в спорта (частичен превод)

ЛЪЖА № 9: Мирната революция (частичен превод)

ЛЪЖА № 10: Неблагодарните граждани на ГДР (резюме)

Възпоменателният маратон (частичен превод)
Библиографска справка:

Ralph Hartmann: Die DDR unterm Lügenberg. Berlin: edition ost. 2010.
ГДР ПОД ГРАМАДА ЛЪЖИ

За книгата и за автора


Превод: Тина Вълчева
„Който не знае истината е просто глупак. Но който я знае и я нарича лъжа - той е престъпник”, пише Брехт. От залеза на ГДР истината по отношение на нейната същност бива така изопачавана, че пушек се вдига. Колкото по-дълбоко немската каруца затъва в блатото на кризата, толкова по-безочливи и гръмки са лъжите, хулите и клеветите.

Ралф Хартман подхваща онези десет теми, които „сътворителите“ на историята поддържат най-упорито - очевидно тяхното упорство не е случайно.


Роден през 1935 г., Ралф Хартман е работил за Външното министерство на ГДР от 1961 г. до 1988 г., последно като посланик в Югославия и дипломат към Дипломатическия корпус в Белград. Между 1988 г. и 1990 г. ръководи сектора „Социалистически страни” в Отдела за международни връзки към Централния комитет на ГЕСП. От 1991 г. до 1994 г. е научен сътрудник на Ханс Модроу, депутат в Бундестага.

От 1995 г. се занимава с публикации в edition ost („Ликвидаторите. Комисарят от Райха и върнатата родина“ 2008 и „Легенди за ГДР“ 2009).

От 2001 г. Ралф Хартман пише за двуседмичника „Осиетцки”.


Лъжа № 1: Двете диктатури в Германия

Частичен превод: Берна Мустафа (след основна редакция)

Непрекъснатото нескопосно сравняване на двете германски диктатури, което заличава разликите и косвено омаловажава нацистките престъпления, повече обслужва злободневни политически интереси в политическата борба на мнения, отколкото да стимулира научното познание. (Clemens Vollnhals, Jürgen Weber (Hrsg.), in: Der Schein der Normalität, München 2002)
Приравняването на Третия райх с ГДР е толкова старо, колкото самата Федерална република. Като червена нишка то бележи дългата история на охулването на източногерманската държава. Не кой да е, а самият Конрад Аденауер заяви през 1950 г. на партийния конгрес на Християндемократическия Съюз в Гослар: „Бих искал жителите на републиката в източната зона някога да можеха откровено да опишат, как изглеждат нещата при тях. Нашите хора биха чули, че натискът, упражнен от националсоциализма чрез Гестапо, концентрационни лагери и присъди, е бил умерен в сравнение със случващото се днес в Източната зона.”

Почти шест десетилетия по-късно тази гледна точка на антикомунистите почти или съвсем не се променила. В немското издание на черната книга срещу комунизма под заглавие „Осмислянето на социализма в ГДР” са публикувани две статии - от Йоахим Галк, бившия федерален служител, натоварен с документацията на Министерството на държавната сигурност, и от неговия сътрудник Ерхард Нойберг. Статията на Нойберг изцяло в духа на Аденауер има за цел да докаже,че всичко в ГДР се дължи на ламтежа за власт на управляващите ,че нищо не може да се ограничи само до безправие, насилие и престъпление, а че ГДР е по-лошата от „двете диктатури.”

Общото в двете присъди, произнесени в средата и в края на ХХ век, е демонизирането и инкримирането на ГДР. Нейното фактическо приравняване с неповторимия в човешката история терористичен режим на нацистката диктатура обаче не е умотворение на неколцина закостенели антикомунисти и противници на ГДР или на „заблуждаващи се“ професори историци. То принадлежи към идеологията на управляващите. Техният министър на правосъдието, Клаус Кинкел, по своето време обобщава това приравняване в следните думи, които междувременно станаха всеизвестни и поучителни: „Аз разчитам на германското правосъдие. Трябва да успеем да делегитимираме системата на ГЕСП, която до горчивия си край изграждаше оправданията си върху антифашистки възгледи, мними висши ценности и уж абсолютна хуманност, докато, напротив, тази система под прикритието на марксизма- ленинизма изгради държава, която в широки области беше също така нечовешка и ужасна като фашистка Германия.“

Това приравняване е съставна част от един официален документ на самия Бундестаг. Съгласно стенограма 13/11000 Парламентът се запозна на 17.06.1998 г. със заключителния доклад на Комисията по преодоляването на последиците от диктатурата на ГЕСП в процеса на германското обединение. Под председателството на Райнер Епелман членовете на комисията от фракциите на Християндемократическия Съюз (CDU), Свободната демократична партия (FDP), Германската социалдемократическа партия (SPD) и Съюз 90/Зелените (Bündnis 90/Die Grünen) заявиха в параграф VI под заглавие „Общогермански форми на спомена за двете немски диктатури“: „В края на ХХ век германците трябва да живеят със спомена за двете немски диктатури и техните жертви. Необходимостта от преосмислянето и спомените за двете диктатури днес е част от демокрацията в обединена Германия. Споменът за двете диктатури, свързвани от враждебността към демокрацията и правовата държава, изостря съзнанието за стойността на свободата, правото и демокрацията. Това както и необходимото изясняване на историята на двете диктатури, е ядрото на антитоталитарния консенсус и на демократичната култура на спомена на германците.“

Тази тъй наречена „култура на спомена“ се поддържа усърдно наред с другите от Хубертос Кнабе, ръководител на едно „паметно място“ в Берлин -Хоеншьонхаузен, който се изказа в Комисията за култура и медии на Бундестага, че ще направи всичко, за да бъдат изяснени „двете диктатури“ в Германия. Той каза също, как да стане всичко това. „Не може да се съпоставят по брой жертвите на двата режима, те естествено трябва да бъдат сумирани. Оттук се получава като резултат целият ужас на това време.“

Както е известно, около 60 милиона мъже, жени и деца са станали жертви на жестокото управление на хитлерския фашизъм, чрез масови репресии, завоевателни войни и геноцид. На историка, който омаловажава и релативира тези нацистки жестокости, е позволено да ръководи на държавни разноски една институция, в която годишно около 150.000 души, предимно докарани ученици и студенти, биват просвещавани за ужасите на диктатурата в ГДР. И защо не, та нали приравняването на „двете диктатури в Германия“ е държавна доктрина в ФРГ?

Никой не оспорва,че в ГДР е имало дефицит на демокрация, непростими ограничения и такива, наложени насила. Също и наложените насила ограничения бяха за съзаление, но и за жалост неизбежни - с оглед на един извънредно силен политически противник, който правеше всичко възможно, за да възпрепятства построяването на едно ново социалистическо общество в Източна Германия, чрез икономически блокади и санкции, целенасочено примамване на специалисти, висшисти, лекари и други квалифицирани работници чрез диверсия и пропаганда да навреди на ГДР - с други думи казано, да й извие врата. Целта беше формулирана отрано, между много други и от министъра на външните работи на Федералната република Хайнрих фон Брентано, който в началото на 50-те години заяви недвусмислено: „Ние ще предприемем всичко и крайни мерки, казвам изрично: всичко, и последното,за да си възвърнем съветската окупационна зона.“ Изпълнението на това съкровено желание дълго време се изплъзваше на управляващите във Федералната република, но те никога не се отказаха от него. При тези обстоятелства на непрекъсната смъртна опасност щеше да бъде нереален, дори самоубийствен стремежът към една прозрачна демокрация - а с нейното постигане щеше да бъде осигурено свободно поле за действие на всички онези, които искаха да унищожат ГДР и да възвърнат капитализма.

Между другото: във Федералната република, макар и под обратен знак, нещата не са много по-различни. Който иска да премахне капиталистическата система на експлоатация на човек от човека, бива наблюдаван от демократичната защита на конституцията и в краен случай, ако положението го изисква, бива преследван, арестуван или пратен в затвора. След забраната на ГКП през 1956 г. от следствие са засегнати около 500.000 граждани, а най-малко 10.000 са били осъдени на затвор инакомислещи, комунисти, пацифисти и профсъюзни членове. Всички те могат да напишат цял ферман за тези перипетии. До ден днешен те не са реабилитирани и не са били обезщетени.

Да не забравяме забраните за практикуване на професията през 70-те и 80-те години на ХХ век, както и продължилите шпионирания във връзка с политическите възгледи [...].

Непростим беше преди всичко дефицитът на демокрация в изборната система, изразяващ се във фактическото отстраняване на многопартийния избор. Социалистическият обществен строй нямаше да бъде ощетен, ако вместо единните списъци на Националния фронт можеха да бъдат избирани равнопоставени конкуриращи се партии, които според конституцията без изключение щяха да са длъжни да признават и защитават социалистическите устои на обществото. Така щеше да е напълно възможно санкционирането на всевъзможните опити за реставрация на експлоататорските капиталистически обществени отношения. За съжаление дори и в незначителна степен не беше направен опит за подобно принципно демократизация. Вместо това водещата роля на ГЕСП беше регламентирана в чл. 1 на Конституцията [...]




Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница