Доц д-р Донка Александрова -су "Се. Климент Охридски" Доц. Бернард Мунтян



Дата23.02.2017
Размер272.19 Kb.
#15574
ДИАЛОГЪТ ЗА КОСОВО МЕЖДУ СЪРБИЯ И НАТО - РЕТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Доц. д-р Донка Александрова -СУ "Се. Климент Охридски"

Доц. Бернард Мунтян:

Днес сме свидетели на конфликт между демографския срие и демократичния взрив на Балканите.

Представете си само в България при раждаемост 7 на 1000 за година смъртността е 13 на 1000. Никой няма нотариален акт за земята, на която живее народът му. Акад. Азаря Поликаров:

Извинявай, но сега се издават НАТО-риални актове...

(Смях в залата)

Из Стенограма на конференция на Фондация "Човещина" - "Българите на прага на XXI век", м. май, 1999 г.

Дилемата между двата познати на света начина за

решаване на международни конфликти - преговорите и

оината, съществува през цялата история на човешката

явилизация. И никога "цивилизационният избор"не е бил

: страната на агресора, насилието и кръвопролитието.

-мата конотация "цивилизованост" изключва войната



D начин за решаване на спорните въпроси. И тук е

емият парадокс. Току-що отишлият в историята XX век,



г на гениални постижения както в макро, така и в

о-сферите на Битието - от проникването в Космоса

151
до разгадаването на тайните на генното инженерство, се най-кръвопролитен и унищожителен. Нещо повече, "войн сякаш загуби реалната си същност и беше използвана не ^ антипод на "мира", а като негов "хуманитарен аген "Войната" и "мирът"- писа Мартин Хайдегер в "Преододяв на метафизиката" се видоизмениха до такава степен загубиха своята същност, вплетени в общото блуждаене станаха неразпознаваеми поради отсъствието на Разлика т се разтвориха в безсъдържателния процес на нарастващот манипулиране на всичко, което може да бъде манипулирано." Не можем да не се съгласим с Мартин Хайдегер, че на въпроса: Кога ще настъпи мир? - не може да се даде отговор "не защото продължителността на войната не се поддава на оценка", а защото днес "войната не е онова, което би могло да завърши с мир"...Днес поради постоянните военни конфликти и военна заплаха "военното" вече не се възприема като военно, а "мирното" става безмислено и безсъдържателно".(М.Хайдегер)

Защо диалогът между Сърбия и Запада завърши с война?

В годините след падането на Берлинската стена като символ на края на тоталитаризма и установяването на демокрацията (1989) в много от бившите социалистически държави възникнаха етно-национални конфликти ( Грузия, Армения, Чечения и пр.)Сред тях поради географската и демографска близост, както и общата ни историческа съдба, най-силно влияние върху нас - българите оказ* разпадането на бившата Социалистическа федеративк република Югославия (СФРЮ). За част от средН» българи стереотипът, отразяващ "великосръбск! шовинизъм", изразяващ се в поговорката:"Що е србян све е юнак!" битува и до днес. Имаше, макар и единйД които изпитваха атавистична радост от разрушеният



152

Тяхното "оправдание"се криеше зад думите:"Те малко


', ни клали?!" Злорадството и завистта според някои
ователи на българската народопсихология са ни
;i" , л Спомнете си Елин Пелин и думите му за "гения на
\гя" "
ДРУГИ издигаха "националния интерес" по-високо ист14t^rJ авянското съчувствие и единството с православните

, Истината обаче е друга. Мнозинството от българския

од искрено съчувстваше на "братята славяни", протестираше

ив нелепостта на войната, искаше незабавно прекратяване

бомбардировките, страдаше за невинните жертви и за

рушените хилядолетни паметници на християнската култура.

Повечето от българите разбрахме и съчувствахме на сръбските

си братя. Но така ли беше и с онези 18 "велики сили" - членки на

НАТО, които предриеха "война", за да установят "мир"?! Какво

наложи тази промяна,че за първи път от своето създаване през

1949 г. НАТО води война против страна, която не е извършила

никаква агресия извън своите граници. Също така за първи път

от 1945 г.европейски армии бомбардират суверенна европейска

държава. Тъжната ирония в този военен акт е, че те го наричат

"морален дълг" и "единственото решение" след като мирните

преговори за Косово се оказали "безрезултатни". Но защо стана

така? Защо интеркултурният диалог между сърбите и НАТО не

доведе до консенсус?

Нека се обърнем към "Кодекса на етичната



комуникация", така, както е приет от Националната

асоциация по комуникация в САЩ (Chronicle's web site , 6

оември 1999 г.). В него ясно и категорично специалистите

преподавателите по комуникация, реторика и публична



~1 са записали основните принципи на моралното

Щуване между индивидите, организациите и социалните

ности. Нека да видим кои са те и бяха ли спазени в

процеса на разглеждания диалог:



I) Ние защитаваме истината, точността, честността, разумността като основни качества на общуването.

153


2) Ние подкрепяме свободата на изразяването
многообразието на целите и толерантността към
несъгласието, за да постигнем решение, което е плод ца
нашата информираност и отговорност и е основата на
гражданското общество.

3) Ние се стремим да разберем и уважаваме другите
комуникатори преди да оценим и да отговорим на техните
послания.


4) Ние осигуряваме достъп до източниците и
възможностите за общуване, тъй като те са необходими, за
да се задоволи човешкия потенциал и да се допринесе за
благоденствието на семействата, социалните групи и
обществото.

  1. Ние спомагаме да се създаде комуникативен климат
    на загриженост и взаимно разбирателство, които вземат
    предвид уникалните потребности и характеристики на
    индивидуалния комуникатор.


  2. Ние порицаваме онова общуване, което унижава
    личностите или човечеството чрез изопачаване,
    заплашване, принуда и насилие и чрез изразяване на
    нетърпимост и омраза.


  3. Ние се обвързваме със смело изразяване на лични
    убеждения в защита на безпристрастни и справедливи
    позиции.


  4. Ние защитаваме споделената информация, мнения
    и чувства, когато се изправим пред значително
    многообразие от позиции и в същото време уважаваме
    честността и поверителността.


9) Ние поемаме отговорност за краткотрайни и
дълготрайни последствия от нашето собствено общуване и
очакваме същото от другите.

Този Кодекс(Сге<1о on Ethical Communication)» публикувано от Кен Андерсън (Ken Andersen, 15.11.1999) се преподава на американските студенти във всички



154

нйВерситети и колежи. Моите колеги - преподаватели по ; ечеВа комуникация са искрено убедени в това, че тцческото общуване е в основата на отговорното мислене , вземане на решения. То е двигателят на взаимоотношенията вътре в социалните общности, а така също и между различните култури, етноси, националности и цивилизации.Етическото общуване в цитирания Кодекс според американските автори "повишава човешката стойност и достойнство като поощрява истината, справедливостта, отговорността, личностната позиция и самоуважението, респекта към другите". Не само този Кодекс, но и всички програми, планове и учебници по речева комуникация в САЩ възпитават мисълта, че истинско е само етическото общуване и чрез него ще се постигне благоденствието на индивидите и обществото.

Това е теорията на етическото общуване, но за

съжаление практиката се оказа съвършено различна, защото:

1) НАТО и главно техните американски лидери



показаха, че не познават своя партньор в диалога - сръбския

народ и неговия социален характер.

Още Алексис Токвил в превърналата се в учебник за всички, които изследват демокрацията класическа книга -" Демокрацията в Америка" (1845), въвежда като ключови понятия: "социален характер" и " навиците на сърцето". Неканените "гости" на сърбите не познаваха "балканския социален характер", за който са чужди абстрактните системи на западния интелектуализъм. Явления като просвещение, либерална демокрация, комунизъм и др. се Възприемат на Балканите като "гражданска религия" както интелектуално, така и емоционално и се пречупват през навиците на сърцето". На господата от САЩ, Англия или еРмания им е безразлично, че за балканеца, както и за ^Жно-европейския славянин падането на комунизма пРедизвика вакуум в сферата на вярата. Те дори не се



155

замислиха защо така масово народът на Гърция - една страца - членка на НАТО - се съпротивляваше толкова упорито срещу бомбардировките над Югославия. Техният "социалец характер", национална идентичност и религиозна принадлежност бяха в основата на тези протести. Балканските граждани от бившите соц-страни имаха нужда от "нова система на вярата" и те я откриха в популизма национализма и други старомодни ценностни системи. Сред тях особено място заема патернализмът - издигането в култ на бащата, "бащицата" , Тато, както иронично в миналото и с носталгия днес много хора в България, а и в бивша Югославия наричаха бившите държавни ръководители. Емоционалният дисбаланс, наследен от традицията, между почитта и ненавистта към тираничния славянски баща ( Ф.М. Достоевски - Фьодор Карамазов, Ив .Вазов - чорбаджи Марко, героите на Иво Андрич и др.) се проявява в неспособността на славяните, в това число и на Балканите за рационализирано възприемане на променената социална действителност. Старият девиз за триединството на:"Бог-цар и господар!" възкръсва перманентно в нашите култури. Така Тито, Г. Димитров и Т.Живков бяха "бащите", които обичаха своите народи.Същото е и Слободан Милошевич за една голяма част от сърбите. Но за него - по-късно.

2) Югославия остана последната крепост на социалистическия режим в Европа.

Това не се вписваше в ценностната система на САЩ,

където през последния век антикомунизмът заемаше

първостепенна роля в идеологическия спектър.Същото се

отнася и за сателитния им Североатлантически съюз

(НАТО). Управляващата социалдемократическа върхушка

на Западна Европа се поддаде на американския натиск и

възприе демагогски афишираната цел на "абстрактния

хуманизъм" за спасяването на "преследваното и

онеправдано албанско малцинство". Този "абстрактен

156


манизъм" обаче умря в Аушвиц, Руанда, Салвадор, Сан Салвадор, Източен Тимур, Судан, Турция, Ирак и Чечения. Реалната цел на бомбардировките беше унищожаването последния "комунистически диктатор" в Европа и тя беше декларирана пределно ясно в Посланието на НАТО: " Ние трябва да победим! Ние ще победим! Милошевич е вече победен!" Възходящата градация на посланието внушава и мотивира духа на войниците, подкрепен и от щедрите заплати от НАТО..."Наказанието" на югославския президент ( и неизбежно с него и народа на Югославия) заради това, че е използвал армия и полиция в сръбската провинция Косово, за да потуши "най-бързо избухналия бунт в света" (но не и най-бързо подготвеният!) е може би най-големият в историята дипломатически и военен абсурд. За да се унищожи един държавен глава се изправя военното и индустриално могъщество на 19-те държави - членки на НАТО с операция с кодово име "Операция на съюзните сили". Потенциално се жертва цял един народ, за да се накаже неговия водач. Първоначалният тезис за целта на Операцията се подменя с познатия ни от времето на Хан Крум -"Като не щеш мира - на ти секира!" Щом не искаш да се подчиниш на унизителните предложения, ще страдаш.

3) Дилемата "Косово" - като люлка на сръбската култура и родна земя на по-многобройното албанско население

Косово е историческата светиня, олтарът на

сръбската народна свяст. Там са построени и процъфтявали през вековете повече от 60 православни манастира. Там на 28 юни 1989 г. по случай 600-годишнината от Косовската битка Сл. Милошевич произнася патриотична Реч, в която призовава всички граждани на Сърбия, 'независимо от тяхната национална или религиозна Принадлежност" да се обединят, защото само "единството ще

157

направи възможен просперитета".

Втората страна от дилемата обаче се състои в това, че населението на Косово сега е преобладаващо албанско (според различни източници между 65 и 97 %). Демографското предимство или "бебе-лашников" по сполучливата метафора на млад български журналист, се противопоставя на историческата правда. Истина е,че "историческото право, не е моралното право"(А.Пантев). Колизията се ражда естествено и необратимо. Преобладаващото население предявява своите права за територията. Но то не би предприело въоръжени действия без организираната намеса на Армията за освобождение на Косово (АОК), въоръжена и тренирана с активното участие на САЩ. Не някой друг, а самият Ричард Холбрук, бивш американски посланик на САЩ в ООН и настоящ главнокомандващ на НАТО, легитимира Армията за освобождение на Косово като се срещна с нейни представители в щаб-квартирата и в с. Юник на 24 юни 1998 г. ( в. "Сега", от 9 март 2001 г. с.13, Л.Попова, "Албанският сценарий").



4)Отношението на САЩ към конфликта в Косово Еволюцията на отношението към АОК е показателна -от съчувствие и реална помощ ( независимо, че командирът и Хашим Тачи е признат за криминален престъпник и преследван като нарко-пласьор), през определянето на войниците и като терористи и престъпници. Противоречиво е и определението, дадено от администрацията на Клинтън за АОК. Първоначално Робърт Гелбард - американски пратеник за Балканите описва албанците като "терористи" , докато говорителят | на Държавния департамент Джеймс Рубин по-късно изяснява, че:"САЩ не се отнася към АОК като към терористична организация, независимо че тя може да включва групи от хора , които са ангажирани в терористични актове "(?•) 158

(Nened Sebak: "The KLA - terrorists or freedom fighters", June 28, 1995 at ~http||news.bbc.co.uk- Известни са телефонните разговори на Мадлин Олбрайт с Хашим Тачи. След разгрома при Дреница стана ясно, че американската политика беше поела курс на интервенция на НАТО в Косово през следващите месеци.В началото на м.януари 1999 г. главнокомандващият на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк каза: "Двете страни се подготвят за изход (от напрежението) без политическо съгласие - като усъвършенствуват тактиките си". По отношение на усилването на партизанската война на АОК, Кларк привежда смегчаващи обстоятелства: " Вие трябва да погледнете на проблема в неговата цялост, а това означава на десетте години репресия, през които Белград взе обратно тяхната автономия. Това потопи мястото в цикъл от репресии, предизвика съпротива и изправи населението пред огромна крайна реакция на бръбските сили". Кларк обвинява Сърбия за ескалиране на военното напрежение в Косово и добавя, че: "сърбите нарушиха техните обещания пред HATO"(Joseph Fitchett, "Blaming Serbs, NATO General says Kosovo Nears New War| IHT, January 6,1999, p.l)

Претенциите на НАТО да бъде "регулатор"на демократичния процес в световен мащаб обаче, едва ли могат да се оправдаят от юридическа гледна точна по отношение на вътрешната политика на една суверенна държава, каквато е Югославия. Още повече, че обективната истина изисква повече непредубеденост и необвързаност само с едната страна в конфликта. В същото време, по което Кларк прави изявленията си, друг американски официален представител на НАТО в Брюксел предупреждава членовете на Алианса, "че не бива да смятат, че АОК е невинна". Той отбелязва,че: "основната политическа отговорност пада върху Белград... Но АОК е част от проблема, а не негово решение."(Reuters, Pristina, January 7, 1999).

159

5) Историята на Албанско-сръбската война не започва с Косово

Тя е само част от мечтата за "Велика Албания". Етническата албанска диаспора е съсредоточена главно в Ню Йорк ( над 200,000) и други големи центрове на САЩ (общо над 500,000); около120,000 албанци живеят в Германия и над 100,000 - в Швейцария, където работят предимно като военни. Тази емигрантска вълна изиграва решаваща роля за промяната на политиката към косовските албанци.Косовските албанци и техните западни поддържници ( главно от Държавния Департамент в САЩ и Британското министерство на външните работи) бързо овладяха урока от Босна и възможността в името на "демокрацията и човешките права" да отделят Косово от Югославия.

Албано-американската Гражданска Лига, основана от американския конгресмен Джоузеф Диогарди в Ню Йорк през 1986 г. в продължение на 13 години влияе върху Американския Конгрес като създава анти-сръбско настроение в САЩ и играе съществена роля в американската политика на Балканите в опозиция на политиката на Европейския съюз. (Miranda Vickers and James Pettifer, Albania from Anarchy to a Balkan Identity, Lon­don: Hurst and Company, 1997,p. 151)

Много албанци натрупват огромни капитали чрез разпространение на наркотици в западните страни. По данни на Федералната криминална агенция албанското участие в нарко-трафика покрива освен Германия, още и Швейцария, Скандинавските страни и др. Голяма част от средствата от нарко-трафика се използват за най-модерно оборудване на Армията за освобождение на Косово (АОК).

Албанският национализъм не се появява във вакуум. По време на фашистката окупация на Сърбия по време на Втората световна война албанските националисти избили стотици хиляди сърби. По време на войната в Босна около 1000

160

албанци воюват заедно с "муджахедините"(техният брой общо е между 2500 и 4000) в състава на Босненската мюсюлманска правителствена армия. В интервюта по западните телевизии албански терористи заявяват, че: "не е терористичен акт да сеубие полицай"(ВВС "Hardtalk", 2 April, 1999) "Отговорът" на силите на реда на Югославия откриваме в Доклад на Съвета за сигурност към ООН от 12 ноември 1998 г.: "Това е война. Ние правим каквото всеки полицай, където и да било по света ще направи, ако е атакуван от въоръжена група - ще се опита да ги спре и да възстанови реда." В същия доклад се изнасят данни за нападенията на АОК над сръбски полицаи и цивилни граждани: За периода от 28 септември и 19 октомври 1998 г.АОК е извършила 117 нападения с различен интензитет, в които са убити 10 полицаи и 22 са ранени. В. "Таим" от 5 април 1999 г. с.32 пише: "АОК на седмица изважда от строя по един или двама сръбски полицаи. Това беше достатъчно да разгневи Милошевич и да усили сръбския натиск за наказателна мярка." Съгласно докладите на Агенцията в Прищина (2 януари 1999 г.) от началото на стълкновението (февруари 1998 г.) до януари 1999 г. са изчезнали около 2000 сърби, отвлечени от етническите албански въстаници. За повечето от тях се смята, че са били убити. Сръбският министър на вътрешните работи изнася следната статистика за периода от 1 януари 1998 г. до 25 юни 1998 г.: 546 атаки на АОК, от които 37.3% срещу полицейски участъци и отделни полицаи; 342 нападения на АОК над административни постройки и цивилни граждани, при което са били убити 44 души ( от тях 28 -албанци, 14 - сърби и 2 румънци; 71 са били отвлечени от АОК ( от тях 48 били сърби и черногорци, 18 албанци, 1 мюсюлманин и 4 румънци); °ттях 13 били убити.



През периода от 13 октомври 1998 г. до 14 януари 1999 г« АОК извършила 599 нападения, от които 16 били срещу Цивилни граждани и 413 срещу сръбската полиция, при

161

което 53 били убити ( 37 - цивилни и 16 полицаи) и 36 били сериозно ранени (13 цивилни и 23 -полицаи).

Интересно е да се отбележи, че през м. май 1998 г висши служители на НАТО са били запознати с контрабандата на оръжие, осъществявана от партизанските части на АОК през югославско-албанската граница и изчисляват, че ще са необходими до 3000 войника да контролират планинската част от границата между Косово и Албания (160 км.) Независимо от това НАТО не използва своя авторитет, за да разпусне терористическите тренировъчни лагери или да затвори границата, за да предпази от наплива на бойци, които снабдяваха с оръжие и гориво партизанската война на АОК срещу сръбската "репресия".



6)Двойният стандарт в оценката на "Другия" и на "Себе си"

В Европа четирите най-големите социалде­мократически правителства - Германия, Франция, Великобритания и Италия, ръководени от Герхард Шрьодер, Лионел Жоспен,Антъни Блеър и Масимо Д'Алема се обявиха против социалистическа Югославия, ръководена от социалиста Слободан Милошевич. Изразител на тази "всеобща воля" против сърбите беше беше г-н Хавиер Солана - бивш лидер на Социалистическата работническа партия в Испания. Идеологически парадокс ли е това или "развитие" на социалдемократическата идея? Или тихо признание на "глобализма", т.е. хегемонията на една държава и една идеология — антикомунизма?!

Оказва се, че Ролан Юро е съвършено прав ("Трите епохи на Левите" -Le Debat, януари, 1999 г.) когато твърди, че за социалдемократите, които сега управляват най-силните европейски държави, "политиката, това е икономика, икономиката са финансите, а финансите - това са



162
азарите. Ето защо тя с всички сили съдейства на процеса на приватизация, разрушаването на обществения сектор на икономиката, на концентрацията и сливането на едрите фирми. И то този начин тя е готова да се откаже от своя идеал за "обществения договор". А така също и от своите предишни цели: да осигури работа за всички, да преодолее бедността в Европейския съюз, където сега има 18 милиона безработни и 50 милиона нуждаещи се. След падането на Берлинската стена социалдемократите спечелиха интелектуалната битка срещу консервативните партии. Но историята изигра странен пирует: левите се превърнаха във фикция, а мястото на конформизма и консерватизма заеха самите социалдемократи - те станаха съвременните десни." Идеологическият хаос на социалдемокрацията я превърна в инструмент за внедряване на нео-либералната идеология. А това е сигурен знак за загубата на общественото

доверие.


Хавиер Солана оправдава НАТО-вската акция по следния начин: "Ние трябва да попречим на авторитарния режим да продължава да подтиска своя народ в Европа." (Le Monde, 25 март 1999 г.) Двойният стандарт в тази тактика произтича от факта, че авторитарни режими и подтискане на етноси има и на много други места по света, но те не са обект на вниманието на НАТО-вската "хуманитарна помощ": напр. защо НАТО не принуди своята членка - Турция да даде автономия на Кюрдистан и да прекрати репресиите, довели до убийството на хиляди жертви; защо не помогна на баските в Испания; на чеченците, на ирландците и на много други? Защо не позволиха на Съвета за сигурност към ООН - висшия орган на планетата в областта на решаването на конфликти - да се заеме с проблема? Тъкмо обратното, той беше пренебрегнат и не известен за предстоящата акция до самото и начало! съвет не е давал никакви нареждания за използване

163


на войски против Сърбия!

За стила на диктат или тоталитарен стил, който погазва всички норми на демокрацията, говори и самият факт, че нито един от европейските социалдемократически лидери не счетоха за нужно да обяснят на собствените си парламенти необходимостта от военна интервенция, камо ли да поискат разрешение от тези парламенти за участие на националните им армии в този конфликт.



7)НАТО не покани Югославия в Рамбуие за преговори, а за да и постави ултиматум, в разрез с всички международни норми

Ето диалогът между Слободан Милошевич и Ричърд Холбрук, документиран от последния в неговото интервю в шоуто на Чарли Роз от 6 април 1999 г. i



Ричърд Холбрук: ( И аз му казах - на Милошевич) -Вие разбирате ли, че ако нашата делегация си тръгне днес от тука и Вие не промените Вашата позиция, че последиците ще бъдат началото - в продължение на няколко часа - на много бързи, сурови и силни въздушни атаки на силите на НАТО? А ако приемете нашето предложение, ние ще връчим покани на 28,000 войници от НАТО и руски миротворци, включително американци.

(Така че аз седнах и му дадох избор (?!) Казах му:) - Вие разбирате ли какво ще се случи? (Той каза:)



Слободан Милошевич: Да, Вие ще ни бомбардирате! Вие ще ни бомбардирате.Това е ясно. Разбирам, че Вие ще ни бомбардирате. Вие сте силна нация. Вие можете да ни бомбардирате. Няма нищо, което аз мога да направя против това...

Ричърд Холбрук: Той (Милошевич) изясни няколко неща-Едното, че по негово мнение, допускането на мироопазващите сили (в Югославия) се равнява на нашествие. ( Аз му казах: - Не, това не е нашествие! Той отговори:)

164

Слободан Милошевич: (Той ми произнесе реч за Отоманската империя, за турците от 1389 г. до разпадането на империята в началото на века; за нацисткото нашествие, за съпротивата на Тито срещу Сталин. Аз му

казах: - Това няма нищо общо с въпроса! - Той каза:



Слободан Милошевич: Е, това е моята гледна точка. Ричард Холбрук: (Дискутирал подготовката на НАТО за войната) - Аз само бих отбелязал едно важно нещо -след октомврийските преговори, когато изпратихме мисията за цивилна проверка, ние поставихве НАТО -веки надзор над въздуха и започнахме политически преговори...Ние веднага вкарахме НАТО в Македония, така че когато кризата удари преди две седмици, ние вече имахме съществени НАТО-вски сили в най-взривоопасната страна в района - почти отвсякъде заобиколената от морето малка Македония с всичките и граници под напрежение." Дори този нищожен фрагмент, селектиран от единия от партньорите в диалога е достатъчен, за да се видят и оценят позициите, ценностите и интонацията и на двамата. Милошевич иска спокойно и аргументирано да убеди своя партньор, че "допускането на мироопазващите сили в Югославия се равнява на нашествие". В аргументацията той се стреми да запознае опонента си с историята и социалния характер на своя народ. Той прави алюзия с Отоманската империя, която се е разпаднала в началото на XX век; започвайки тенденциозно разказа си с ЬСосовската битка (1389 г.); прави аналогия между нацисткото нашествие и предстоящето нападение над Югославия; напомня, че дори по време на "строителството на социализма" Тито, т.е. Югославия е следвала свой уникален път, различен от догмите на "соц-лагера", в опозиция на железния Сталин. Всички тези аргументи са квалифицирани от събеседника му като "реч", която "няма нищо общо" с предмета на разговора им. В края на разговора Холбрук напомня на Милошевич, че НАТО-вски войски вече има в

165


Македония, "най-взривоопасната зона" на Балканите. Типичен argumentum ad baculium (аргументът на тоягата), "правото на силния". В сравнение с него всички останали доводи изглеждат ненужни, "нямат отношение към въпроса".

Ултиматумът се съдържа и в пълното противоречие между "Хартата на ООН" и "Мирните" предложения в Рамбуйе. Нека сравним части от двата текста:



Хартата на ООН

Чл. 2

1) Организацията се основава на принципа на


суверенното равенство на всички нейни членове.
2)

3) Всички членове ще разрешават техните


международни спорове чрез мирни средства по такъв
начин, че международният мир, сигурност и справедливост
да не бъдат застрашени.

4) Всички членове ще се въздържат в техните


международни отношения от заплаха или употреба на сила
срещу териториалната цялост или политическата
независимост на която и да е държава или по какъвто и да
е друг начин, несъвместим с целите на ООН.

А ето и част от предложенията на НАТО:

6) а) НАТО ще се ползва с имунитет спрямо гражданското, административното и наказателното съдопроизводство.

8) Личният състав на НАТО, заедно с превозните средства, самолети, военно- въздушна техника и съоръжения ще има свободен и неограничен достъп до ФРЮ, включително и до принадлежащите и въздушно пространство и териториални води. Това ще включи престой, изграждане на лагери, маневри, разквартируване на войници и

166

използването на всички територии или средства за

поддръжката на обучението и операциите.

9) НАТО ще бъде освободен от заплащането на мита, такси и др. (инспекции и митнически наредби, включително осигуряването на описите или друга рутинна митническа документация за личния състав), превозните средства, корабите, самолетите, съоръженията, снабдяването, изнасяните или преминаващи транзитно територията на ФРЮ

• в подкрепа на операцията.

В чест на своята 50-годишнина (април 1999 г.) НАТО

си "подари""нова стратегическа идея" - да стане единственият пазител на световния ред", изземвайки по този начин функциите на Съвета за сигурност към ООН. Президентът Клинтън, който изживяваше тежък период, породен от "Моника-гейт" и искането на републиканците в Конгреса на импийчмънт, се обърна към нацията с думите: "Има времена, когато просто няма възможност да се отвърне поглед... Ние не можем да отговорим на всяка трагедия във всяка част на света, но това не означава, че ние не трябва да правим нищо на никого" (Clinton Speech of April 1st at Norfolk Air Station, NYT, April 2,1999) Ноъм Чомски допълва тези думи на президента с мисълта, че той пропуска да каже, че "времената" са добре определени. А именно, че принципът, който се прилага към "хуманитарните кризи" е свързан с "интересите на богатите и привилегированите", а именно когато те са застрашени, необходимо е да се окаже някому "хуманна помощ" чрез военна

интервенция!

8) Китайският метод на "незначителни

отстъпки", възприет от ЦРУ, не подейства при преговорите с Милошевич

В книгата на Тони Робертс "Awaken Giant Within" се анализира тактиката на китайските комунисти за постигане на пълна подмяна на възгледите на

167

американските пленници, без да се прилагат никакви методи за насилие. Тази тактика била задълбочено изследвана и прилагана от ЦРУ. Простотата на техниката на въздействието позволявала тя да се прилага масово. Същността и е следната: В продължение на повече от 20 часа се провеждал разговор с пленника, в процеса на който пленникът бил принуждаван да прави незначителни отстъпки от собственото си мнение. Например, да се съгласи, че политиката на САЩ не е идеална или че в комунистическите страни безработицата не е проблем.Веднъж изказал своето мнение, човек започва да вярва на своите собствени думи. По този начин се осъществява незначителна и незабележима за субекта промяна на възгледите и убежденията му. По тази схема манипулаторът изгражда основата, върху която прибавя все повече антиамерикански възгледи. И пленникът се поддава, защото това вече са негови собствени възгледи! По този начин без да се прилага насилие целта е постигната. Този метод е особено важен поради това, че се основава на верига от постоянно усилващи се въздействия. При това всяко следващо въздействие е почти незабележимо по отношение на предходната позиция, т.е. то практически не се забелязва от субекта. Например: Какво представлява сценарият на "глобалната" политика, на "диалога", в който силният има право, а слабият - чест и правото да загине. Афганистан и Африка бяха атакувани с крилати ракети и бяха убити мирни жители, разрушена фабрика за лекарства - никой не реагира особено остро.

После беше нападнат Ирак. Избити бяха 5000 невинни дечица. Имаше протести, митинги и сякаш светът забрави за това.

Дойде редът на Косово. Седмица-две светът следеше рапортажите на CNN, а ние славяните - и сръбската телевизия. Вълнувахме се, протестирахме, говорехме за абсурдността на операцията ... После хората започнаха

168


възприемат бомбите за нещо "естествено", дори когато падаха "по погрешка" в съседните градини.

Сега "размениха" един държавен глава за един милиард долара, т.е. предадоха го на съда в Хага, независимо че според сръбската конституция това е

незаконен акт.

Каква е съпротивителната стратегия към тази "тактика на незначителните отстъпки"? Първо - да се анализират и изяснят пред масовата публика действителните мотиви, които ще представят аргументите и действията на опонента в нова светлина. Второ - да се разобличава постоянно демагогията в тактиката на манипулаторите и техните цели. Трето -да се обединява опозицията на такава "глобална" унищожаваща политика.



9) Възраженията срещу "оправдателната

реторика" на НАТО не бяха чути "Благите намерения" на НАТО - да спасят косовските албанци от геноцид и трагичните заблуди на някои_западни политици по отношение на Балканите често се представят за реалната причина за войната. Ако беше така, тогава защо: 1) като миротворчески контингент се използваха сили на НАТО, а не на ООН? 2) Защо не беше въведен смесен миротворчески състав от славяни и мюсюлмани, което би гарантирало равна защита и на сърбите , и на албанците? 3) Какви високи морални съображения заставиха лидерите на НАТО да пренебрегнат основните човешки права на хиляди жители на Косово и милиони жители на Югославия и да ги поставят на прицел на въздушните бомбардировки? 4) Нима има по света достоен държавен глава на суверенна държава, който да подпише договор за мир - ултиматум, който да допусне в държавата му 28,000 чуждестранни войници? 5) Защо ръководителите на НАТО и политиците от 18-те държави, участнички в Алианса не се

169


вслушаха в гласа на доказалия многократно своята мъдрост бивш държавен секретар на САЩ - Хенри Кисинджър, който в интервю с Чарли Роз от 12 април 1999 г. заяви, че "въпреки че това, което ставаше (в Косово)не беше хубаво, но то се очакваше да бъде оставено на историята на тероризма и борбата между албанските терористи и сръбската полиция". Кисинджър признава, че е провокиран от речта на президента Клинтън, който оповестява, че се е съгласил да изпрати 4000 войници за мироопазващи сили в Косово. Авторът на станалата бестселър книга по целия свят "Дипломацията" недоумява: "Защо? За каква национална цел?" Той вижда фактите такива, каквито са, т.е. че "преди етническото прочистване убитите за една година в областта са били около 2000, а това не е "нищо в сравнение с това, което става сега". Тъкмо бомбардировките тласнаха към имигрантски живот хиляди бежанци. Преди операцията той предупреждама многократно: "Вие разбирате ли какво ще направи там войната?" Кисинджър критикува както американските, така и европейските политици, които са впечатлени повече от телевизионните екрани, които показваха керваните от бежанци, без да де замислят за политическото решение на конфликта, без да анализират истинските причини и следствия от него.

10) Абсурдът на една операция на НАТО,

представена от 18 държави, насочена срещу...

една личност

В интервю по радио Би-би-си министърът на външните работи на Великобритания Робин Кук заявява, че: "НАТО още повече ще усили авиоударите по Югославия, за да застави президента Слободан Милошевич да се съгласи да изпълни исканията на Алианса в необходимия обем. Задачата на НАТО е да докаже на Слободан Милошевич, че силите



170

на Алианса могат да издържат военната кампания по-продължително от него. Той трябва да знае, че не е способен да победи във въоръжения конфликт."( Лондон, 7април 1999 г.Кор. на ИТАР-ТАСС Алексей Качалин) Абсурдността е достатъчна, за да направи коментарът

излишен...

Когато Стюарт Ръсел от името на НАТО обвинява Сърбия за масови зверства, в които е замесено и сръбското правителство, Сл.Милошевич порицава и дори се дистанцира от зверствата. Пред Агенция ЮПИ той заявява на 30 април 1999 г.: "Ние не сме ангели. Нито пък сме дяволи, каквито вие искате да ни изкарате. Нашите редовни войски са високо дисциплинирани.Нередовните войски са различна история. Случиха се лоши неща... Ние арестувахме онези само-провъзгласили се лидери. Някои от тях са вече в затвора, осъдени на 20 г. " Американският наблюдател Джеръд Израел в писмото си до английския в."Индепендънт" (откъдето са и цитираните думи на Милошевич) посочва, че "да се докаже невинността е много по-трудно отколкото да се обяви някой за виновен". Още повече, че обвинителите си служат с лъжа в противоречие на приведения в началото на доклада "Кодекс на етичната комуникация" на американските преподаватели по реторика. Ето някои от фактите, посочени в това писмо: "НАТО и медиите са били изобличени повече от 50 пъти (!) в лъжа и фабрикуване на доказателства - напр. Джеймс Рубин каза на 30 март 1999 г., че стадионът в Прищина е бил използван, за да се интернират десетки хиляди, но когато Агенция "Франс прес" докладва, че стадионът не е бил използван от седмици, Рубин просто отрече да е отправял обвинения...Друг пример: Пак Агенция "Франс прес" изнесе Данни на 24 април 1999 г. на разузнавателен експерт от Амстердам, който обвинява НАТО, че е подправял

171

изображения на "масови гробове". Естествено следва въпросът: Ако обвинителят систематично е хващан в лъжа и скалъпване на доказателства, не трябва ли и той да бъде изправен пред съда?!

Често Милошевич е обвиняван,че е проповядвал расова ненавист, вследствие на която е извършвал геноцид спрямо несръбските етноси. Като начало на неговата "расистка" пропаганда се посочва речта му, произнесена в Газиместан на 28 юни 1989 г. по случай 600-годишнината от битката в Косово.Американският политически анализатор Грег Елич съзира в тази реч "расистко охулване", аналогия с речите на Хитлер. Друг американски наблюдател обаче, (цитираният вече Джеръд Израел) след като призовава читателите да прочетат цялата реч в Интернет и да я оценят сами, прави следните исторически бележки:



  1. Тази реч е произнесена като кулминация на борбата,
    която милиони сърби, роми, унгарци, евреи, турци и други
    етнически групи водят срещу расистките действия на
    сепаратисткото движение на косовските албанци. От години
    в Косово доминират фашизирани албански
    сепаратисти.Тяхното преследване на другите етнически групи
    в Косово (особено на сърби и цигани) е добре документирано.
    Следователно, съпротивата срещу това преследване от страна
    на албанските сепаратисти има мулти-етнически характер.

  2. Забележителното в тази реч, произнесена в Косово
    през милионна аудитория по случай 600-годишнината от
    Косовската битка, е че Милошевич не преследва тясно-
    етническа цел, т.е. не прави про-сръбска пропаганда. Той не
    атакува етническите албанци, не търси отмъщение. Вместо
    това той призовава за помиряване и взаимно уважение, като
    посочва, че силата на Сърбия се състои тъкмо в наличието на
    различни етнически групи.

  3. Речта е посветена на мулти-етническото единство

172

на Сърбия като нация. Ораторът не споменава никъде, че трябва да се атакуват територии, които не принадлежат на Сърбия. Идеята, която внушава чрез анализа си на битката на Косово поле през 1389 г. се заключава в това, че сръбската армия е била морално по-извисена и следователно тя е победила дори и в поражението.

От реторична гледна точна основната идея на тази реч е многократно изказана в прав текст и подтекст, а именно: "Единството ще ни върне достойнството." "Единството в Сърбия ще донесе просперитета на сръбския народ в Сърбия и на всеки от нейните граждани, независимо от неговата националност или религиозна принадлежност... Сърбия никога не е имала само сръбски граждани. Днес повече отколкото в миналото, в нея живеят членове на други народи и националности.Това не е недостатък за Сърбия. Аз съм искрено убеден, че това е нейно преимущество!"

В тази реч Милошевич говори още за "хармонията" и "единството", които ще позволят на Сърбия да "възвърне достойнството си" и да се "придвижи напред", защото "нейната съдба се намира в обединените ръце на всичките и народи". Дори и най-злонамереният прочит би могъл да обвини оратора евентуално в демагогия, но в никакъв случай не и в пропаганда на расизъм и фашизъм!

Но диалогът между Милошевич и НАТО не е нито първият, нито последният случай когато Западът демонстрира пълно непознаване и игнориране на културно-историческите предпоставки на Балканите. Докога?



Литература:

1. Аспекти на етнокултурната ситуация в България, Сб., Изд.

Асоциация АКСЕС, С, 1994 г.

2. Патрик Кенън, Залезът на демокрацията, Изд. "Обсидиан", С.

1995 г.


3. Толерантността, Сб. Съст. Лидка Денкова, Изд. "Просвета",

С 1995.


173

  1. Общности и идентичности, Сб. Съст. Анна Кръстева, Изд
    "Петекстон", С. 1998 г.

  2. Общности и идентичности в България, Сб. Съст. Анна
    Кръстева, Изд. Петекстон, С. 1998 г.

  3. Л. Димитров, Обръщението за един по-хуманен свят: утопия
    и реалност, Изд. Фондация "Човещина", С. 2000-2001 г.

  4. Ноам Чомски, Година 501-ва:завоюването продължава, Изд
    "Агато", С. 1997 г.

  5. Здр. Дунов, Цивилизацията и българската етнонационална
    съдба, ИК "Булгарика", С. 2000 г.

9. С. Хънтингтън, Сблъсъкът на цивилизациите и
преобразуването на световния ред, "Обсидиан", София, 1999 г.

10. Новият световен ред, Сб. Книгоиздателска къща 'Труд", С. 1999 г.


И. Balkan Transition,EditorIvailo Ditchev, ACCESS/BCN, Sofia, 1997.

  1. Ханс-Георг Гадамер, Истина и метод, Основни черти на една
    философска херменевтика, Изд. ЕА, Плевен, 1997 г.

  2. Myron W. Lustig, Jolene Koester - Intercultural Competence,
    Interpersonal Communication Across Cultures, Harper Collins
    CollegePublishers, 1993.

  3. Stjepan G. Mestrovic, Habits of the Balkan Heart, (Social char­
    acter and the fall of communism), Texas A&M University Press College
    Station, 1993.

15. Bozidar Jaksic, Editor Interkulturalnost i tolerancija;
Interculturality and Tolerance, Beograd, 1999.

16. Balkan Forum, An International Journal of Politics, Economics


and Culture, Vol. 4, December 1996, Skopje.

Assoc. Prof. Dr. Donka Alexandrova

THE DIALOGUE ABOUT KOSOVO BETWEEN SERBIA AND NATO- RHETORICAL PERSPECIVES

The author on the basis of vast empirical material analyses the causes that prevented the Serbia-NATO dialogue from taking place and the inability to reach a consensus due violation of the norms of ethical communication. The NATO leadership and their

allies showed to the world that they were unaware of the "social char­acter" and "customs of the heart" of the Serb people.

The initial thesis of the operation codenamed "Allied Force" was replaced by the familiar maxim of Khan Krum times: "If you do not want peace, have an axe instead!". Dr. Alexandrova objec­tively depicts the Kosovo's dilemma: cradle of Serb culture on the one hand and birthplace of the numerous Albanian population on the other. She also emphasizes on the role played by the USA in escalating the Albanian-Serb War. The author correctly points out the application of double standards on the part of the so-called "Western Civilization" in its evaluation of the "Other" and of "It­self. However, the Albanian-Serb conflict is viewed in a one­sided perspective, i.e. to punish one and turn a blind eye to the other's actions who is as much part of the conflict.



From the rhetorical point of view, dialogue was doomed because of the ultimatum - like tone of Ramboullet, which infringes upon not only International Law but also humiliating to any Head of State.


174

175

Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница