Доц д-р Юли Радев мгу “Св. Ив. Рилски”, катедра “Икономика и управление”

Доц. д-р Юли Радев

МГУ “Св. Ив. Рилски”, катедра “Икономика и управление”

Сравнителният анализ се извършва по два начина: 1) позитивен анализ на оптималното съотношение на алтернативните форми на управление на транзакциите, регресирано спрямо показателите, влияещи върху транзакционните разходи; и 2) нормативен анализ на предимствата и недостатъците на различните алтернативи.

В икономиката на минералните и енергийните ресурси първият анализ се използва за дефинирането на оптималните договорни отношения при преотстъпване на правото на добив, докато вторият подход намира приложение при тълкуването на трудовите договори в минните общности и концентрираните олигополи в енергийната индустрия.
Transaction Approach to Economics of Mineral and Energy Resources

Yuli Radev, Ph.D in Economics, MGU”St. Ivan Rilski”, Dep.“Economics and management”
Abstract. As compared with other theoretical approaches to the study of economic organizations transaction theory: is more microanalytic; is more “sensitive” with behavioral assumptions; introduces and develops economic importance of assets specificity; uses mainly comparative institutional analysis.

Comparative analysis is realized in two ways: (1) Positive analysis of optimal relation of alternative forms for governance of transactions, regressed against variables influencing transaction cost; (2) Normative analysis of pros and cons of different alternatives.

Economic of mineral and energy resourсes uses the first one for determining of optimal contractual relations of the mineral rights leasing contracts for exploration and the second in discussing of labor contracts in mining societies as well of concentrated oligopoly in energy industry.
Key words:

JEL: Q32, Q41, Q48.

Ключови думи: транзакция, сравнителен институционен аньлиз, транзакционни разходи, минерални и енергийни ресурси, договорни отношения.

Транзакционният подход в икономиката съчетава научните разработки относно икономическата организация в три научни направления - икономика, право, организация. От икономическите теории основно е застъпена тезата на Роналд Коуз, съгласно която фирмите и пазарите са алтернативни форми на икономическата организация, а изборът на икономическа организация зависи от транзакционните разходи. От теориите в правото се използват постановките на Клайд Самърс и Стюарт Маколи за еволюцията на частния ред при разрешаването на конфликтни ситуации. От организационите теории е взаимствана идеята, споделяна от Хърбарт Сайман, Алфред Чандлър и Майкъл Полани, че е напълно погрешно фирмите да се описват само с технологични термини.

Транзакционният подход намира широко приложение в изучаването на икономическите процеси в минералната и енергийната индустрия. Особено важно е приложението му при определяне на концесионния компонент в структурата на лизинговите договори за извличане на земните богатства. В настоящата публикация, освен този проблем, са дискутирани още възможностите на сравнителния институционален анализ в тълкуването на организациите на т.нар. минни общности и при осъществяването на дългосрочните двустранни договори в енергийната индустрия. Преди това накратко са коментирани основните принципи на теорията на транзакционните разходи, представени в съвременния им вариант от Оливер Уилямсън.
1. Същност и основни принципи на теорията на транзакционните разходи

Икономиката на транзакционните разходи е част от изследователската традиция на новата институционална икономика. Тя е предназначена да анализира икономическите организации и е подходящ инструмент за оценка на едни от най-важните икономически институции на капитализма - фирмите, пазарите и взаимнообвързващите договорни отношения¹.

Въпреки нарастващото внимание към икономическите институции на капитализма, изучаването им все още не се е превърнало в централна тема за социологическите и икономическите изследвания. Отчасти това пренебрежение може да се обясни с вътрешната противоречивост на самите институции. Макар че противоречивите и непознатите аспекти по-скоро привличат интереса, а не го отблъскват. Слабото изучаване на икономическите институции се дължи също и на нежеланието да се анализират детайлите на организационните структури. Концепцията, че модерните корпорации са “черни кутии”, е епитомът на домикроаналитичните (неинституционалните) изследователски традиции .

Разбира се, само идентифицирането на микроаналитичните детайли на организационните структури далеч не е достатъчно. Необходимо е най-важните структурни характеристики на алтернативните форми на организациите да се обвържат с икономическите резултати по систематичен начин. Във връзка с това може да се констатира, че липсата на съгласие относно целите на икономическите организации също е препятствие пред изследователския интерес към институциите.

Доскоро основното обяснение на икономистите за нестандартни и/или непознати бизнесситуации беше монополът. Ето защо постоянно се появяват публикации на автори от социологическата наука, определящи икономическите институции като антисоциални. Негативните социални оценки на икономическите институции на капитализма отдавна не учудват никго. Това още повече увеличава необходимостта от тяхното по-задълбочено изучаване. Така много аномалии и недоразумения ще намерят друго обяснение.

Икономиката на транзакционните разходи проследява диапазона от обикновения пазарен обмен в едната крайност и централизираната йерархична структура на икономическата организация в другата, както и разположените между тях междинни форми. Особен интерес представлява изменчивият характер във времето на икономическите организации в рамките на и между двете крайности. Освен това отделя се много голямо внимание на структурните характеристики на организациите и стремежа към ефективност.

По принцип транзакционните разходи се дефинират като цена на времето и информацията, необходими за осъществяването на търговския обмен [Макийчърн, 1988, с.60]. В много следвоенни анализи на неокласическата икономика, включително в популярните методологически есета на Фрийдмън (Есета в позитивната икономика, 1953), тези разходи се представят като "разходи за функционирането на икономическата система" и "икономическо съответствие на триенето във физиката"³. Но въпреки значението, което се отдава на транзакционните разходи, те не участват в анализите. С други думи, неокласическата икономика приема, че триенето е важно по принцип, но всъщност не го описва.

Икономиката на транзакционните разходи приема, че рационалността е ограничена и твърди, че и двете части на дефиницията заслужават внимание. Икономизирането е следствие от рационалната същност на участниците в икономическия процес, докато изучаването на институциите е необходимо заради ограничената им компетентност.

С допускането за ограничената рационалност възможността за повсеместно обикновено договаряне престава да бъде реална организационна алтернатива. Нараства необходимостта от използването както на пазарните, така и на непазарните форми на икономическата организация. Освен това, когато разумът е ограничен ресурс, оптимизирането е невъзможно. Затова се въвежда понятието икономизиране. Икономизирането на транзакционните разходи означава, че участниците в транзакцията трябва да организират своята дейност така, че да оползотворят по най-добър начин ограничената си компетентност.

Друго основно допускане в икономиката на транзакционните разходи е опортюнизмът в поведението, т.е. преследването на собствения интерес с всички средства. Това включва, макар и рядко, в явните им форми такива крайности като лъжа, кражба и измама. Обикновено опортюнизмът се изразява в хитруване, представено от активните и пасивните форми на ex ante и ex post разновидностите си.

Ex ante и ex post опортюнизмът се признават в литературата по застраховането, в която се наричат съответно неблагоприятен избор и морален хазарт (по-известното наименование). Неблагоприятният избор е следствие от неспособността на застрахователя да разграничи рисковете от нежеланието за разкриване на истината. Склонността на застрахованите да не постъпват по отговорен начин и да не предприемат действия, намаляващи риска, са причина за появата на моралния хазарт.

В икономическите анализи опортюнизмът най-често се свързва с непълно и/или погрешно предадена информация и по-специално с умишлени действия, целящи подвеждане, изопачаване, прикриване и т.н. Това води до реално или изкуствено създадени условия на информационна асиметрия, които усложняват значително функционирането на икономическите организации. Като резултат и основните играчи и третата страна (арбитражи, съдилища) се сблъскват с много по-трудни ex post проблеми. Оше повече че опортюнизмът на отделните участници не е идентичен. Специфичният начин на изразяване на опортюнизма увеличава допълнително проблемите пред икономическите организации, тъй като стратегическото надиграване се усложнява значително. Тази гледна точка до голяма степен съвпада с модела на Джорджеску-Ройген за поведението, което се отклонява от общоприетите норми.

Ако нямаше опортюнизъм, всяко поведение би могло да се управлява с приемането на общи правила. При това не е необходимо кой знае каква предварителна подготовка. Непредвидените събития ще се преодолеят лесно, стига договарящите се страни да се обвържат с действия, които максимизират съвместната печалба. Може да се подпише например обща клауза, която би звучала така: “Аз заявявам искрено, че ще осигуря цялата необходима информация и че ще предлагам и ще сътруднича в действия, максимизиращи съвместната печалба през цялото времетраене на договора, а изгодата ще споделям без спорове, според договореното участие".

Забележително е, че усилията на Николо Макиавели да разреши дилемата "хората такива каквито са" са интересно доказателство за опортюнизъм. наблюдавайки склонността на индивидите да постъпват опортюнистично, Макиавели съветва своя господар, че “добрият владетел не трябва да държи на думата си, ако това не е в негов интерес и ако причините, които го задължават, няма да съществуват дълго … Законите никога няма да се обърнат срещу господаря, намерил правдоподобно извинение за обещанията си" [Уилямсън, 1985, с. 48]. Но реципрочният опортюнизъм не е единственият урок, произтичащ от усещането, че хората невинаги си имат доверие.

Най-важният извод за изучаването на икономическите организации според икономиката на транзакционните разходи е, че транзакциите, които са обект на ex post опортюнизъм, ще спечелят от ex ante изграждане на подходяща защита. Вместо да отвръща на опортюнизма с опортюнизъм, разумният господар трябва да даде и да получи "надеждни гаранции". Така, мотивацията може да се възстанови и/или да се изгради надеждна управленска структура, в която се организират транзакциите.

В сравнение с другите подходи за изучаване на икономическите организации транзакционната теория 1) е в много по-голяма степен микроаналитична, 2) е “по-чувствителна” към допусканията за поведението, 3) въвежда и развива икономическата значимост на специфичността на активите, 4) използва главно сравнителния институционален анализ, 5) разглежда фирмите като управленски структури, а не като производствени функции, и 6) дава по-голяма тежест на ех post институциите на договора, като подчертава специалната роля на частния ред в разрешаването на договорните противоречия.

От своя страна сравнителният анализ може да се извършва по два начина: 1) позитивен анализ на оптималното съотношение на различните алтернативните форми на управление на транзакциите, регресирано спрямо показателите, влияещи върху транзакционните разходи; и 2) нормативна оценка на предимствата и недостатъците на отделните алтернативи.

В икономиката на минералните и енергийните ресурси първият анализ се използва за дефинирането на оптималните договорни отношения при преотстъпването на правото на добив, докато вторият намира приложение при тълкуването на трудовите договори в т.нар. минни общности и концентрираните олигополи в енергийната индустрия.
2. Право на добив на минерални ресурси

Според теорията на транзакционните разходи изборът на договора за правото на добив на минерални ресурси се определя от разликата в транзакционните разходи, свързани с различните схеми на плащане⁴. По правило интересът от ex ante измервания (предварителни оценки на несигурността) намалява, ако се предвиди компенсация на купувача за несигурните ситуации. Използването на дялови (концесионни) договори е начин за постигане на тази цел.

Ако плащанията бяха само постоянни (под формата на бонуси) производителят ще извърши предварителни измервания, за да подобри оценката на стойността на ресурсите. При положение че няколко фирми се конкурират за лизинговия договор, тези разходи ще се платят от собственика (в повечето случаи държавата). Ако договорът включва само концесионни плащания, производителят има мотив да прекрати предварително производството. Резултатът за собственика е пропуснати концесионни плащания или алтернативата - разходи за предоговаряне.

Ще коментираме по-подробно споменатите видове разходи.

• 
  Бонусите и транзакционните разходи.
  

Стандартните модели на тържищата показват, че асиметрията на информацията относно стойността на активите променя характера на сделките. При симетрия на информацията равновесното предложение на пазара е за цена на актива, при която очакваната печалба на победителя е нула (предвид големия брой предложения). При информационна асиметрия участникът в търга, разполагащ с повече информация, има реална възможност да спечели. Затова участниците в търга се стремят да увеличат общодостъпната информация, като придобият допълнително частна информация. Цената на частната информация се включва в разходите за ex ante (предварителни) измервания. Както споменахме, те се плащат от собствениците. Затова, когато се очаква появата на ex post информация относно стойността на актива, собственикът има интерес да превърне плащанията в зависими от тази информация.

В минералната индустрия тази информация е добитото количество ресурси, а концесиите са подходящо средство за зависими плащания.

• 
  Концесионните договори и транзакционните разходи.
  

В минералната индустрия се идентифицират три типа проблеми на моралния хазарт. Първият е, че концесионните договори мотивират производителя да добива по-малко ресурси в сравнение с договорите с фиксирани плащания. С нарастване на добива намалява съдържанието на полезна компонента и нарастват маргиналните производствени разходи. Когато маргиналните разходи достигнат нивото на пазарната цена, добивът се прекратява. И тъй като концесионните плащания намаляват нетната цена, получена от производителя, всяка положителна концесионна норма води до по-ранно спиране на добивните работи. Така собственикът ще понесе загуби на приходи заради пропуснатите концесионни плащания.

Вторият вид проблеми на моралния хазарт са резултат от факта, че поради занижения добив в договора се залагат условия, които да повишат инициативността на производителя. Предварителното определяне на минимално производство не е практика в добивната индустрия предвид несигурността относно наличието и размера на запасите. Обикновено се приемат клаузи за мониторинг и корекции. Тези мерки водят до по-сложни договори, отколкото са схемите с постояни плащания, и са свързани с допълнителни разходи, необходими за договарянето и осъществяването им. Между другото, подобен извод, но за селското стопанство, е направен за първи път от Ст. Чунг⁵.

И накрая, спекулациите с концесионните договори също може да причинят пропуснати приходи, занижавайки геоложките проучвания и предвидения в лизинговия договор мащаб на добивните работи. Лизинговите договори в добивната индустрия притежават характеристиките на опционни договори. Т.е. първоначалният срок на лизинга може да бъде удължен само докато има производство. Затова с нарастването на търсенето на подобни лизингови договори се създават условия за спекулации, изразяващи се в отлагане на проучвателните и добивните работи. Ако спечелилият лизинга търси спекулативна продажба, той може да не разработва находището и следователно да не извършва никакви плащания по време на основния лизингов срок. Споменатите проблеми на моралния хазарт очевидно са причина за извършването на ex post транзакционни разходи.

Съотношението зависими/независими плащания се регресира спрямо избрани ex ante и ex post показатели на транзакционните разходи, за да се получи позитивна оценка на оптималната структура на договора⁶.
3. Икономическа организация на минната общност

Минната общност олицетворява злоупотребата с правото на труд. Трябва да се подчертае все пак, че минните общности (или градове-компании) са били изключение, а не правило в миналото. Но въпреки това те продължават да се асоциират с въпроса защо някои хора приемат работа при очевидно неизгодни условия?

Икономиката на транзакционните разходи използва нормативен сравнителен анализ за този феномен, за да покаже ролята и значението на процеса на договаряне. изводът е, че минните общности нямаше да предизвикват толкова негативни реакции, ако в тяхното изучаване се използваше сравнителният анализ, а договарянето се извършваше ефективно.

Анализът е представен на базата на следния пример: минерално находище, чието изземване е икономически изгодно, е отдалечено от големите градове. Добивът би бил възможен само след сериозни инвестиции в дълготрайни материални активи, които са неизползваеми за други производствени цели. Необходимите трудови умения не са особено специфични за мината, но самото привличане на работна сила е свързано с високи разходи. Климатът в региона е суров, затова е необходимо сигурно жилищно строителство. Минната общност е твърде малка, за да си позволи повече от един универсален магазин. Най-близкият град е на 50 км разстояние.

На базата на тези допускания се тълкуват два основни въпроса. кой трябва да е собственик на жилищата - работниците или мината? как да се стопанисва и функционира универсалният магазин? За да се дадат по-ясни отговори на тези въпроси, ще разгледаме два сценария: условията на немобилно и условията на мобилно общество⁷.

Немобилно е обществото в доавтомобилната ера. Мината обявява работните места и изискванията за тяхното заемане. Имайки предвид отдалечеността на региона, работниците се интересуват не само от работната заплата, но и от жилищата и икономическата инфраструктура.

Ако мината реши да построи жилищата, след това трябва да избере една от следните възможности: 1) да ги продаде на работниците; 2) да ги даде под краткосрочен наем; 3) да ги даде под дългосрочен наем при строги санкции за предсрочно прекратяване от наемателите; 4) да ги даде под дългосрочен наем с опция за лесно предсрочно прекратяване от наемателите. Алтернативата за мината е: 5) да изисква работниците сами да си построят жилища. Построяването на собствено жилище от работниците е специфична инвестиция. Ако липсват защити на трудовите договори – клаузи за ангажиране на друг работник (така компанията стимулира пазара на труд), гаранции за дългосрочна заетост, фиксирани обезщетения, обезщетения при смърт, и т.н. – работниците биха се съгласили на подобна инвестиция само ако договорът включва допълнителни възнаграждения към заплатата. В схемата на договарянето тези условия кореспондират с възможността да се инвестира в специфични активи, без да се предприема защита на договорните отношения (s=0). Това означава, че по-вероятният резултат от договарянето е цена на труда , като:

Където:

Резултатите от такъв вид договори обаче очевидно са неблагоприятни за мината. По-високата договорена цена на труда () ще повишава маргиналните разходи при ангажирането на всеки нов работник. Възможността за построяването на собствени жилища от работниците напълно се компрометира заради големия риск. Така концентрирането на специфичните активи в минното предприятие изглежда най-добрият вариант и за двете страни. Но за това е необходимо собствеността на минното предприятие върху жилищата да се съчетава с ефективни условия за наем. С тези уговорки четвъртата от посочените възможности за избор на мината (дългосрочен наем с опция за лесно предсрочно прекратяване от наемателите) изглежда най-подходяща.

Относно универсалния магазин съществуват няколко възможности: 1) магазинът е собственост на мината; 2) магазинът е даден чрез търг на франчайз, като получената сума се използва за попълване на финансовите резерви на компанията, премиране на първата група работници или за участие на паричните пазари; и 3) магазинът е собственост и се управлява от работническа кооперация. Въпреки че нито една от тези възможности не е безпроблемна, обикновено се препоръчват втората (с участие на паричните пазари) или третата възможност. В конкретната ситуация важен е не толкова изборът, а изводът, че договорът и възнаграждението, които работниците в минната общност биха приели, в определена степен зависят от начина, по който се стопанисва и оперира универсалният магазин.

Появата на автомобила, сглобяемите къщички, домашните фризери, разплащането с пощенски записи и др. бележат началото на мобилното общество. Те допринасят за преодоляването на трудностите по договарянето в доавтомобилната ера. Необходимостта от специфични инвестиции в жилищата се намалява с въвеждането на подходящи активи на колела, каквито са сглобяемите къщички. Изключително облекчение за универсалния магазин например е възможността за “дистанционна търговия”, каквато евтиният транспорт и покупките по пощенски път позволяват. Прогресът в развитието на пазарите и технологиите увеличиха значително както разновидностите на трудовото договаряне, така и възможността за по-лесно достигане на ефективно споразумение.

Със сигурност в отдалечените минни общности могат да се посочат още редица въпроси, за чието решаването е необходим сравнителният институционален анализ. Безспорно е, че договарянето от миналото се облекчи в голяма степен от мобилността, която активите на колела и конкуренцията осигуряват.

И все пак, ще обобщим, че ако договорните отношения в посочения пример се управляват ефективно, структурата на заплатата, собствеността върху жилищата, функционирането на универсалния магазин и т.н. ще бъдат резултатни независимо от условията за мобилност. Защо обаче това е толкова трудно осъществимо, а минната общност се е превърнала в символ на несправедливостта, особено в доавтомобилната ера? Възможните отговори са два.

Първият е, че управляващите/анализиращите минните общности не използват най-подходящите за тази цел сравнителни институционални тестове. Вместо да се оценяват алтернативните договори, в рамките на които минната общност е ограничена да избира, тези общности най-често са сравнявани с останалите градове. А с такива неподходящи сравнения е невъзможно да се идентифицират проблемите, с които минната общност се сблъсква.

Вторият възможен отговор е, че в контекста на трудовите пазари ефективно управление на договаряните отношения трудно се постига. Минните общности биха били много по-приемливи, ако бяха използвани принципите на ефективното договаряне. Но коя компания ще допусне магазинът например да се организира като кооперация? Хроничният проблем на пазарите на труда е, че работниците и техните семейства са непоправими оптимисти. Те са били заложници на неясни гаранции на добра воля, обещания без юридическа стойност и на надеждите за по-добър живот. Добре обмисленото преговаряне или никога не се предприема, или се предприема твърде късно. Така обективната оценка на риска на работното място, която трябва да предхожда всяко трудово споразумение, обикновено се прави след като настъпят проблемите. Претенциите за компенсации в такива условия лесно се тълкуват като юридически необосновани. Намесата на синдикалните организации може да се окаже полезна, но това изисква сериозни усилия. А резултатът много често е задълбочаване на проблемите.

Накрая, ще отчетем, че в по-голямата част от подходите, изучаващи договора, се допуска, че страните в договарянето са неотстъпчиви, а алтернативните форми на договорите се съобразяват интуитивно. Тези допускания са необходими и понякога дават добри резултати, но не са достатъчни. Не и без транзакционните разходи. На базата на своите научни изследвания Уилямсън твърди, че ролята на тези разходи е много по-голяма при тълкуването на трудовото договаряне, отколкото на комерсиалното договаряне [Уилямсън, 1985, с.38].

Във всички случаи изучаването на сложното договаряне, включително на трудовите пазари, ще спечели от представянето на повече добре обосновани гледни точки.

Феноменът на енергийните сделки дълги години озадачава икономистите. Неслучайно те продължават да са обект на дискусии и дори съдебни спорове. Най-често срещаните подозрения срещу енергийните компании са, че посредством двустранните (билатерални) сделки те изграждат обвързваща ги мрежа, чиято цел е създаването на концентриран олигопол⁸. С оглед на извършващата се приватизация на енергийните дружества и стремежа за създаване на конкурентна среда в енергийната индустрия на България би било полезно да представим микроаналитичната гледна точка на сравнителния анализ относно двустранните дългосрочни договори. За тази цел ще използваме, от една страна, аргументите на ефективния подход (към който принадлежи и транзакционната теория), а от друга, аргументите на по-старата монополна традиция в договарянето.

Двустранната търговия подпомага процеса на адаптиране на страните в дългосрочните договори. Адаптирането в едностранните (унилатералните) договори би било безпроблемно при приемането на обща за двете страни клауза, чрез която всички пропуски и противоречия могат да се преодолеят. Имайки предвид обаче, че общите клаузи не са задължителни и че хората са склонни да правят погрешни и неубедителни заключения, възможно е договарящите страни да се сблъскат с редица проблеми. Опортюнизмът в поведението им може да доведе до скъпоструващи преговори. Затова свързването на продавача и купувача в двустранна търговия е добра стратегическа възможност за генерирането и преразпределението на допълнителна печалба.

Ефективният поход в договарянето приема презумпцията, че подобни нестандартни договорни практики допринасят за постигането на икономически изгодни цели. Обратно, монополната традиция разглежда тези случаи като възможност за реализиране на спекулативна печалба.

Аргументите в полза на твърдението, че с междуфирмените сделки големите енергийни компании създават антиконкурентни олигополистични ограничения ще обобщим по следния начин: 1) посредством двустранните съглашения се получава информация за инвестиционните и маркетинговите планове на конкурентите; 2) доминиращите фирми контролират по-малките, като манипулират условията в сделките; 3) конкуренцията се занижава заради изискваната “входна такса” за участие на пазара; 4) двустранните споразумения ограничават разрастването и допълнителното предлагане на пазара.

За сравнителния институционален анализ първите два аргумента не са съществени. Допускайки че търговията между конкурентите е ефективна и че едностранните търговски споразумения са обичайна практика, получаването на информация относно всички сделки е естествен процес. Инвестиционните и маркетинговите планове неизбежно се разкриват. От гледна точка на икономиката на транзакционните разходи възраженията срещу разкриването на информация са по скоро възражения срещу дългосрочната търговия от всеки тип. Сделките сами по себе си не са източник на негативни последици. Твърдението, че сделките са антиконкурентни, защото позволяват реализирането на предимства в процеса на договаряне с малките фирми, също изглежда неуместно. Естествено е да се очаква, че фирмите винаги ще се стремят да придобият известни предимства, стига техните действия да са в рамките на закона. И ако приемем, че няма разлики в процеса на договаряне при едностранната и двустранната търговия, подобен аргумент не звучи сериозно.

Входните такси за участие и ограниченията на пазара изглеждат много по-важни и заслужават повече внимание. Входните такси обикновено представляват определено предварително условие за осъществяване на търговски сделки или най-малко са изискване за продажба на продукта на “приемлива” цена. Ограниченията на пазара са под формата на споразумения за “непревишаване на нормалния ръст на разширяване на пазара” или за “игнориране на евентуална трета страна”. Споменатите мерки може да се итерпретират по три начина. Първият е, че входните такси и ограниченията на пазара са антиконкурентни (монополният подход). Вторият е, че с тях, и особено с входните такси, се цели ефективност (ефективният подход). И третият е, че се “постигат междинни цели”.

Според монополната традиция икономическата организация е технологично детерминирана. Организацията на икономическата активност в рамките на фирмите е резултат от икономиите от мащаба и технологичната неделимост на самите фирми. Всички останали прояви на икономическа активност се осъществяват посредством пазарен обмен. Легитимните пазарни транзакции от своя страна се реализират изключително на база цената. Затова ограничителните договорни отношения са сигнал за антиконкурентни намерения.

Очевидно за поддръжниците на монополната традиция дългосрочните търговски отношения по принцип са подозрителни. А сделките, които излизат от шаблона и придобиват неестествени договорни форми, са особено подозрителни. Тези сделки, от една страна, са причина за разкриване на информация и за предимства в процеса, на договаряне, а от друга, се използват за наказание на независимите търговци, които, ако не си платят входна такса, няма да получат равни условия за продажба на продуктите си. Като резултат сделките се асоциират с “безспорно некоректни” ограничения на пазара.

Според сравнителния институционален анализ обаче всички договори са приемливи, когато не съществува по-добра алтернатива.

Входните такси, резултат от двустранните дългосрочни търговски споразумения, позволяват на фирмите да защитават продукта в географски региони, в които собственото производство не е изгодно, тъй като икономиите от мащаба се постигат при предлагане, надхвърлящо потребителските нужди. В такива условия ефективно производство на определено количество продукция е възможно само ако купувачите и продавачите се споразумеят да инвестират в по-големи оперативни мощности, в сравнение с която и да е друга алтернатива. Такива своеобразни инвестиции обикновено са възможни при дългосрочни двустранни споразумения.

Когато търговските отношения са едностранни и купувачът е неспособен или не желае да предложи приемлива гаранция (входна такса), контрактите се извършват без защита (s = 0), на цена (). Ако контрактът се разшири от едностранен до двустранен, той приема защита (s > 0), и освен че така се стимулират физическите потоци от продукта, новата цена () е по-ниска от . Страните имат интерес да осъществяват сделките дотогава, докато пазарната цена в двата региона надвишава маргиналните производствени разходи. Допускайки че търсенето в двата региона е силно корелирано, може да се очаква, че договарящите се страни ще постигнат взаимноизгодно споразумение относно условията на търговия.

Все пак, ограниченията на пазара, освен че са инструмент за защита на двустранните споразумения, могат да се използват за постигане на стратегическо предимство, както и за контролиране на пазара. А последните две интерпретации съвсем не могат да се представят от гледна точка на ефективността. При това трите страни на тези ограничения не са взаимноизключващи се.

Основният аргумент в полза на ефективността е, че пазарните ограничения съхраняват мотивационната симетрия. Тази симетрия е застрашена, когато една от фирмите в дефицитен регион има възможност да получи продукта от трета страна. Впоследствие може да възникнат конфликти между доставчиците. Симетрията може да се наруши и заради очакванията, че допълнителните доставки ще доведат до прекалено разрастване на пазара. В такива условия купувачът може да реши да организира собствено производство и да прекрати споразумението. Пазарните ограничения биха предотвратили подобен сценарий, като подпомогнат осъществяването на иначе трудно приемливи сделки.

Ефективното тълкуване на двустранните споразумения ще обобщим по следния начин: сделките трябва да бъдат дългосрочни; производството на продукта изисква сериозни инвестиции в производствени мощности, но икономиите от мащаба не са достатъчни за произвежданите количества. Продажбата на малки количества от продукт, за който икономиите от мащаба не са достатъчни, би имала много по-сериозни последици за ефективното разпределение на ресурсите.

Презумпцията за ефективност може да се оспори най-малко с два аргумента. Първо, спорно е дали двустранните дългосрочни договори са ефективен инструмент срещу доставки от неинтегрираните конкуренти. Напълно нереалистично би било купувачите, които не са дали надеждни гаранции, да получат продукта на цена . Но отказът да се продава на неинтегрираните фирми на цена опровергава стремежа към ефективност. Второ, пазарът може да има структурни проблеми. В такива случаи е твърде съмнително дали пазарната сила се увеличава посредством повишена концентрация, комбинирана с високи пазарни бариери.

Със сигурност сделките на пазара може да обслужват и ефективни, и антиконкурентни или други антисоциални цели. Затова характеристиките на всяка отделна сделка трябва да се оценяват внимателно.

В заключение ще представим една по-малко популярна гледна точка спрямо алтернативата на двустранните дългосрочни договори в енергийния сектор – либерализацията. Досегашният опит на САЩ и Обединеното кралство показва, че разликите между очакванията и реалността по отношение на енергийната дерегулация са много големи. А може би непреодолими. Дори да приемем, че новите технологии изискват преструктуриране, фактите показват, че то дава известни резултати най–вече в случаи, в които тенденцията на търсене на енергийни източници е в нисходяща посока. А опитите естественият монопол да се замени със съвършено конкурентен пазар, е особено пагубна форма на самоизмама.

И в САЩ, и в Европа в бизнеса с енергийни ресурси и продукти доминират от частните фирми. Повечето от тях участват активно на фондовите пазари, персоналът им е добре платен, а и от десетилетия осигуряват тези ресурси и продукти на приемливи цени. Конкурентната среда би означавала намаляване на ефективността, освобождаване на хиляди заети, ценова несигурност и най-вероятно недоволство на потребителите. Поради тези причини за някои анализатори нещата трябва да останат такива, каквито са.
5. Заключение

Икономиката на транзакционните разходи е построена на базата на следните концепции:

1. Транзакцията е основна единица на анализа.

2. Всеки въпрос, който може директно или индиректно да се представи като проблем на договарянето, се разглежда от позицията на икономизирането на транзакционните разходи.

3. Икономизирането на транзакционните разходи се осъществява като за транзакцията се избере най-подходящата управленска структура (организационна рамка, в която се определят договорните отношения) от всички възможни алтернативи.

Затова е необходимо да се идентифицират основните характеристики на транзакцията и да се опишат мотивационните и адаптивните качества на алтернативните управленски структури.

4. Въпреки че в някои случаи се прилага и маргиналният анализ, икономиката на транзакционните разходи използва главно сравнителна институционална оценка на различните организационни алтернативи, като класическото пазарно договаряне е едната крайност, централизираната йерархична структура - другата, а между тях са разположени смесени модели на икономическите организации.

5. В основата на всеки опит да се изучават сериозно икономическите организации трябва да стоят допусканията за ограничената рационалност и опортюнизма в съответствие с условието за специфичност на активите.

В минералната и енергийната икономика транзакционният подход и в позитивната, и в нормативната си разновидност, намира приложение в тълкуването на едни от най-актуалните въпроси. Този подход не оспорва ролята на риска или на други добре изучени икономически показатели. Той дава допълнителна, а в отделни случаи алтернативна гледна точка особено когато договарянето придобива по-нестандартни форми и/или изисква специфични инвестиции.

На проблемите, съпътстващи договарянето по транзакции, които са базирани на специфични инвестиции, едва в последните години се отделя подобаващо внимание. Това вероятно е така, защото източниците и икономическата роля на специфичността на активите винаги са подценявани. Разширяването на теориите на икономическата организация във връзка със специфичността на активите, е основна задача на научните експерименти на новата институционална икономика.

1. 
   Марков, М., Институционализмът – нов избор за трансформиращите се икономики, УНСС, Научна конференция „Икономическа и институционална промяна при прехода към реално функционираща пазарна икономика“, 2001, с. 59-66.
   
2. 
   Спасов, Тр., Институционални аспекти на теорията на икономическия преход, УНСС, Научна конференция „Икономическа и институционална промяна при прехода към реално функционираща пазарна икономика“, 2001, с. 5-21.
   
3. 
   Тодорова, Т., Фирмата в контекста на транзакционните разходи, Икономическа мисъл, бр.1, 2004, с. 26-32.
   
4. 
   Arrow, Kenneth J., The Organization of Economic Activity: Issues Pertinent to the Choice of Marker versus Nonmarket Allocation, Reprinted from Joint Economic Committee, United States Congress, The Analysis and Evaluation of Publc Expenditures: The PPB System, vol. 1, 1969, in William Breit, Harold M. Hochman, and Edward Saueracker, Readings in Microeconomics, Times Mirror/Mosby College Publishing, 1986, pp. 377 - 388.
   
5. 
   Barzel, Yoram, A Theory of Rationing by Waiting, The Journal of Law and Economics, April 1974, pp. 73 –95.
   
6. 
   Barzel, Yoram, Measurement Cost and the Organization of Markets, The Journal of Law and Economics, April, 1982, pp. 27–48.
   
7. 
   Barzel, Yoram, The Testability of the Law of Demand, Reprinted from Financial Economics: Essays in Honor of Paul Cootner, in William Breit, Harold M. Hochman, and Edward Saueracker, Readings in Microeconomics, Times Mirror/Mosby College Publishing, 1986, pp. 60 – 77.
   
8. 
   Baumol, William J., Contestable Markets: An Uprising in the Theory of Industry Structure, The American Economic Review, March 1982, pp. 1–15.Christian Gauss, “Introduction” to Machiavelli, 1952, pp. 7-32.
   
9. 
   Becker, Gary S., A theory of the Allocation of Time, The Economic Journal, September 1965, pp. 493–517.
   
10. 
    Berndt, Ernst R., The Practice of Econometrics: Classic and Contemporary, Addison-Wesley Publishing Company, 1991.
    
11. 
    Black, Geoffry A., Keith B. Leffler, Randal R. Rucker, Transaction Costs, Risk Sharing, and Petroleum Exploration, www.geoffblack.marist.edu.1999.
    
12. 
    Buchanan, James M., An Economic Theory of Clubs, Economica, February 1965, pp. 1–14.
    
13. 
    Buchanan, James M., and William Craig Stubblebine, Externality, Economica, November 1962, pp. 371–384.
    
14. 
    Butler, Henry N., Legal Environment of Business, South-Western Publishing Co., 1987.
    
15. 
    Cheung, Steven N. S., Transaction Costs, Risk Aversion, and the Choice of Contractual Arrangements, The Journal of Law and Economics, April 1969, pp. 23–42.
    
16. 
    Coase, Ronald, The Nature of the Firm, Economica, vol. IV, 1937, pp. 386–405.
    
17. 
    Coase, Ronald, The Problem of Social Cost, The Journal of Law and Economics, October 1960, pp. 1–44.
    
18. 
    Coase, Ronald, The New Institutional Economics, The Journal of Institutional and Theoretical Economics, March 1984, pp. 229–231.
    
19. 
    Demsetz, Harold, Towards a Theory of Property Rights, The American Economic Review, May 1967, pp. 347–359.
    
20. 
    Demsetz, Harold, Why Regulate Utilities?, The Journal of Law and Economics, April 1968, pp. 55–65.
    
21. 
    Friedman, Milton, The Methodology of Positive Economics, Reprinted from Essays in Positive Economics by Milton Friedman (1953), in William Breit, Harold M. Hochman, and Edward Saueracker, Readings in Microeconomics, Times Mirror/Mosby College Publishing, 1986, pp. 14-33.
    
22. 
    Furobotn, E., and S. Pejovich, Property Rights and Economic Theory: A Survey of Recent Literature, Journal of Economic Literature, December, 1972, pp. 1137-1162.
    
23. 
    Hayek, F. A., The Use of Knowledge in Society, The American Economic Review, September 1945, pp. 519–530.
    
24. 
    Jensen, Michael, Organization Theory and Methodology, Accounting Review, April 1983, pp. 319-339.
    
25. 
    Johansen, Leif, The Bargaining Society and the Inefficiency of Bargaining, Kyklos, 1979, pp. 497-521.
    
26. 
    Knight, Frank H., Social Economic Organization, Reprinted from The Economic Organization by Frank H. Knight (1933, 1951), in William Breit, Harold M. Hochman, and Edward Saueracker, Readings in Microeconomics, Times Mirror/Mosby College Publishing, 1986, pp. 1-13.
    
27. 
    Koopmans, Tjaling, Three Essays on the State of Economic Science, New York, MacGraw-Hill, 1957.
    
28. 
    Macneil, Jan R., Contracts: Adjustments of Long Term Economic Relations under Classical, Neoclassical, and Relational Contract Law, Northwestern University Law Review, 1978, pp. 854-906.
    
29. 
    Maddala, G. S., Econometrics, Singapore: McGraw-Hill International Editions, 1988.
    
30. 
    McEachern, William, Economics: A Contemporary Introduction, South-western Publishing Co., Cincinnati, Ohio, 1988.
    
31. 
    Rudawsky, Oded, Mineral Economics - Development and Management of Natural Resources, ELSEVIER, 1986.
    
32. 
    Simon, Herbert A., Rational Decision Making in Business Organizations, The American Economuc Review, December 1978, pp. 493–511.
    
33. 
    Williamson, Оliver E., The Economic Institutions of Capitalism, The Free Press, 1985.