Доц. Валентин Георгиев Основи на правото



страница1/3
Дата04.11.2017
Размер419.06 Kb.
#33894
  1   2   3
доц. Валентин Георгиев

Основи на правото.

27.01.2009 г.
Учебници след 1992 – основи на правото 2 тома

Въведение в правото г.

Увод в теорията на правото

Изпита е с предварителна сесия

Тест 20 въпроса с 3-4 отговора и заграждане на верните отговори.
1. Източници на правото.

Понятието е използвано за първи път от Тит Ливий. Разбират се 4 неща.

1-во е значението на правен паметник. Ръкопис, стенопис, от който се съди за законите в древността. 2-ро място заемат материалните и моралните условия на живот. Всяко общество има своите морални и политически условия на които съответства правната система. В този смисъл понятието източник е важно за социологията и политологията.

Понятието източник има значението на формален нормативен акт. Тези актове включват законите и подзаконовите нормативни актове. На второ място се включват международните договори. На трето място се включват прецедентите. Представляват решение на върховния съд, която съдържа задължително тълкуване на закона. Друго значение е право-приложното значение на правото. Последно значение, което се използва в конституционното право и във философията на правото. Разбира се следното - волеизявление на държавен орган, което е насочено към създаване изменяне или отменяне на правни норми. Във философията на правото и в конституционното право най важен е въпросът с легитимността на това волеизявление. Тази легитимност се определя от конституцията.

Конституцията като основен източник на правото.

По римско време е означавало указ на императора. През 18в. Монтескьо във франция и Томас Джеферсън в Америка използват думата конституция с по различно значение. Разбират я като всеобхватен обществен договор. Договор сключван между управляващи и управлявани. Този договор им три цели. Първо да създаде ред в обществото. Второ място да учреди основните държавни органи. 3-то да очертае параметрите на правата на отделния индивид. Онази сфера на лична свобода, върху която държавната власт няма право да посяга. В този смисъл се е запазила и до наши дни. Това е основният закон във всяка една страна. Урежда 1-во основните принципи на политическо, икономическо и социално устройство. 2-ро урежда основните права и задължения на гражданите. 3-то урежда системата на органите на държавната власт. Органите на държавната власт се уреждат в 3 аспекта. Начин на конституиране. 2-ро място заемат правомощията на държавните органи. 3-то място се урежда субординацията между държавните органи. Конституцията урежда столица, химн, герб, знаме. Конституциите по правило се приемат по особен ред. В България Търновската конституция от 1879 е приета от учредително събрание. 2-рата е приета от велико народно събрание през 1947. Третата конституция от 1971 е приета на референдум. Сега действащата конституция от 1991 г. също е приета от велико народно събрание. Великото Народното събрание има за задача да приеме конституцията и след това да се разпусне. Нова конституция може да се приеме само от Велико народно събрание. Действащата конституция може да бъде променяна обикновено народно събрание. За целта промените трябва да се гласуват от 2 трети от депутатските гласове. Конституционния съд приема, че формата на конституцията може да се променя от народното събрание. Великите народни събрания не са Българско изобретение. Френската и Американската конституция са приемани от учредителни събрания. Германската конституция е приета през 1949 г. от камарите на бундестага. В Европа тенденцията за свикване на ВНС започва да отмира. Промени в Конституцията се правят с квалифицирано мнозинство.

Законодателни изпълнителни и съдебни. Извън тази система остават органите на местното самоуправление и президента. Отнасят се към системата на изпълнителната власт с уговорката, че те не са същински органи на изпълнителната власт.

Народно събрание.



То е основен орган на законодателната власт. Състои се от 240 души народни представители. Народните събрания след 1991 г. са избирани по пропорционална система. Означава, че в национален мащаб се гласува за партии. Всяка получава процент от избирателите и с него се разпределят местата на депутатите. При тази система един кандидат може да се издигне като независим в даден район, без да е обвързан с партия. Това не се е случвало до сега. Независим кандидат може да бъде избран, ако за него са подадени повече гласове от колкото за един депутат от някоя партия. Мандата на Народното събрание е 4-ри години. На първото заседание след избирането си, което се председателства от най възрастния народен представител и тогава се избира председател и зам. председател. То е формално, полага се клетва и т.н. В България практиката е председателят да е от управляващата партия, а зам. председателите от останалите партии. Ако партиите са повече от 4 зам. председателите се сменят на 6 м. След избора на председ. и зам. председ. се избират постоянните комисии. Техния брой не е предварително определен. Те дублират съществуващите министерства. Имената може и да не съвпадат. След това се приема правилника на народното събрание. НС се придържа към стария правилник, но внася и промени в него. НС пристъпва към избор на правителството. 1-во се посочва Министър председател и се избира, а той предлага персонален и структурен състав на МС. Ако предложения за МП не бъде избран втората по численост парламентарна група може да предложи свой човек за МП. Той може и да не е член на парламента, но в повечето случай е. След избора им за МП или министри те губят статус на НП, но при уволняването си възстановяват този статус. Ако и втората ПГ не излъчи МП се отива към третата ПГ. Ако и тя не успее да излъчи МП президента назначава служебно правителство и парламента се разпуска и се насрочват нови избори. Така се получава и ако правителството се бламира с вот на недоверие. Гласува се на правителството като цяло. На практика се бламира МП. В Англия може да се бламира и отделен министър. Ако се гласува вот на недоверие се започва от начало избора на ПМ. 1994г. и 1997г. се е случвало в БГ. Тази система се нарича Държава с парламентарно управление или Парламентарна Република. Такива са повечето Европейски държави. Друга форма на управление е Президентската република, съществува в САЩ и в почти всички латиноамерикански държави без Канада. При нея изборите за законодателен орган, конгрес, сенат и президент се провеждат отделно. Президентът е едновременно държавна глава и шеф на изпълнителната власт. На трето място министрите се посочват от президента. Конгреса може да одобри или отхвърли някоя кандидатура. Ако тя бъде отхвърлена президента предлага друг човек. При президентската система не се гласува вот на недоверие. През последните 40-50 г. се развива 3-та форма наречена полу-президентска република по пример с Франция. Там президента предлага на парламента МП и членовете на правителството. На второ място това правителство трябва да бъде одобрено от парламента. Така правителството получава нещо като двойно доверие. На следващо място в полу-президентските републики парламента може да бламира правителството, но това може да направи и президента по всяко време. В полу-президентските републики президентите ръководят външнополитическите отношения на държавата. Освен във Франция има в Русия Украйна и в Полша.

Актове на НС

На първо място са законите. На второ място са решенията. Решенията са индивидуални актове. На трето и четвърто място са декларациите и обръщенията. Те са актове без юридическа, но с обществено политическа стойност. Друга функция на парламента е парламентарният контрол. Той е върху изпълнителната власт. Всеки НП може да отправи въпрос към МП или към министрите. Длъжни са да му отговорят. След отговора НП може да приеме отговора. Ако е недоволен може да предложи процедура по вот на недоверие интерпелация. НС може да обявява война и да сключва мир. НС може да дава съгласие за промяна на територията на страната. НС ратифицира международните договори.

Президент.

Избира се пряко за срок от 5 г. Избира се заедно с вицепрезидента. България и Индия са единствените държави с парламентарно управление, които имат вицепрезидент. Основни функции са, държавен глава, представляване страната в международните отношения, върховен главнокомандващ. Има право на вето върху законите приемани от парламента. При налагане на вето НС може да го преодолее с мнозинство от 121 гласа. По предложение на правителството президента назначава висшия команден състав на армията, флота и МВР. По предложение на правителството президента назначава посланиците и генералните консули в чужбина. Президента приема акредитивните писма на чуждестранните посланици. Издава укази за назначаване председателя на ВКС председателя на ВАС и гл. прокурор по предложение на ВСС. Президента назначава 1/3 от членовете на конституционния съд. Президента обнародва законите „промулгиране”. Може да опрощава държавни дългове и да упражни право на помилване. Вицепрезидента подпомага президента и изпълнява възложени му от президента функции.

Конституционен съд.

Той не е в съдебната власт, а по скоро в законодателната власт. Нещо като негативен законодател. Не може да приема, но може да отменя приети от НС закони. Мандата му е 9 години. Като на всеки 3 г. Мандата се обновява с 1/3 или 4 има души. Обща са 12 съдии. Конституционния съд следи за съответствие на законите приети от парламента спрямо конституцията на страната. КС не може да бъде сезиран от всеки гражданин или юридическо лице. 1/5 от народното събрание или 48 души могат да сезират КС. Президента, МС, главния прокурор и председателите на ВКС ВАС и омбудсмана могат да сезират КС. При сезиране се образува дело, по което се призовава сезиращия, парламента или заинтересовани организации и органи. За де се обяви един закон за противоконституционен трябва да стане със 7 на 5 гласа от съдиите. Няма срок, в който КС да бъде сезиран. Отмяната действа за в бъдеще. КС може да дава задължително тълкуване на конституцията. КС е длъжен да се произнесе в рамките на поставения въпрос.

Правителство.

То е централен изпълнително разпоредителен орган с универсална компетенция. Правителството осъществява вътрешната и външна политика на държавата. Българския президент не осъществява нито външна нито вътрешна политика. Правителството се състои от МС, в който участват ПМ и министрите. То издава постановления, разпореждания и решения. Министрите като държавен орган са 2-рия елемент .... 3-то място са държавните агенции без ранг на министерства. За разлика от министрите, които са еднолични органи, комисиите са колективни органи. Избират се за период от 5 години половината от НС другата половина от МС. 4-то място са областните управители. Назначават се от МП еднолично. Правомощията им са: могат да спират актове на кметовете и общинските съвети. Могат да оспорват пред съответните административни съдилища решения на кметовете или общинските съветници. Те ръководят поделенията на централните изпълнителни ведомства. ОУ актуват недвижимите имоти, които не са общинска, а държавна собственост. За разлика от комисиите ОУ нямат мандат.

Органи на местно самоуправление.

Общински съветници и кметове. Избират се за срок от 4-ри години. Общинските съветници се избират по пропорционална система, а кметовете по мажоритарна. Отнасят се към изпълнителната власт. Общинския съвет е местен парламент. За разлика от народното събрание заседават на сесии. Кметът е изпълнителната власт на общината. По негово предложение общинските съветници избират заместник кметовете. Органите на местното самоуправление имат самостоятелен бюджет който се формира от местните данъци и такси и от субсидии от държавния бюджет. В по малките населени места не се избират общински съвети, а само кметове. Има два вида кметове, общински с общински съвет и само кметове в малките нас. места. Правомощията им са доста ограничени. Благоустройство, обществен ред екология и част от здравеопазването и образованието.

Съдебна власт.

ВСС. Състои се от 24 души, от които 12 се избират от парламента. Другите 12 се избират от общи събрания на представители на съдебната власт. В съдебната власт се включват съдии, прокурори и следователи. Дознателите са служители на МВР и не са част от съдебната власт. Мандата на ВСС е 5 г. От началото 2008 г. Се избира и съдебен инспекторат от 10 души. Избират се от НС и проверяват работата на звената на съдебната власт. Съдии прокурори и следователи се нарича магистратура. Магистратите се назначават от ВСС. След 3 г. на съответната длъжност получават статус на несменяеми. Отстраняват се от длъжност при дисциплинарни нарушения и др. спец. случай. Към всеки съд съществува съответната прокуратура. На най ниското стъпало са районните съдилища. Те разглеждат граждански дела по делби на имоти без оглед на стойността. Гледа разводите и осиновяванията като първа инстанция. Гледа дела със стойност на иска до 10000 лв. По гр. дела съдиите заседават на първа инстанция сами без заседатели. Към РС има и районна прокуратура.

Окръжен съд.

Гледа като първа инстанция всички дела, който не са от компетентност на районния съд. Граждански искове над 10000 лв. Спорове свързани с интелектуална собственост. Спорове по вписвания на фирми. Делата за несъстоятелност. В наказателните състави заседава съдия с двама заседатели. Въззивно отделение гледа като втора инстанция делата, които районния съд гледа като първа. Окръжни съдилища има във всеки един от окръжните градове докато районните са разпръснати така, че да е удобно на населението.

Апелативен съд.

Действа само като въззивна инстанция и по отношение на окръжен съд. Има три инстанции, но 4-ри съда. Апелативните съдилища са в Бургас, Варна, Търново, София и Пловдив.

ВКС


Действа като последна инстанция по граждански и наказателни дела. По наказателни дела всяко дело може да стигне до върховен съд. С промяната на ГПК от 01.03.2008 г. Гражданските дела се ограничават и на касационно обжалване се допускат само дела, при които жалбоподателя се обосновава на неправилно прилагане на процесуалния закон и трайната практика на съда и на европейските съдилища в Страсбург за човешките права и Люксембург за членки на ЕС. До ВС се допускат 15% от делата.

Правораздаване по административни дела.

От 2 години има създаден административен съд, пред който се обжалват актовете на административната власт. Към тези съдилища няма административни прокуратури. Системата на АС се оглавява от ВАС. Към него има ВАП прокуратура, която дава становища по случая. Пряко пред ВАС в тричленен състав се обжалват актовете на министрите на МС и на агенциите. Такъв нормативен акт се обжалва пред 5 членен състав на ВАС. Съществува ръководител на ВКП ВАП и главен прокурор.

Има окръжни следствени служби и национална следствена служба.

Закона като източник на правото.

Законът е акт на върховния законодателен орган. Дава първична и трайна уредба на обществените отношения, за които се отнася. Правно-законодателна инициатива в БГ има министерския съвет като цяло и всеки един народен представител. Със законодателната инициатива се открива процедура по приемане или по отхвърляне на един закон. След постъпването си законопроекта се изпраща в комисиите за становище. Ако становището е положително пр. на парламента внася проекта за гласуване в пленарната зала. Гласуването става на два етапа. На първия етап закона се гласува по принцип. На втория етап закона се гласува чл. по чл. Всеки закон се състой от една първа част наречена общи положения или основни принципи. Всеки закон завършва със заключителни преходни и допълнителни разпоредби. Заключителните разпоредби съдържат правила относно влизането на този закон в сила. Правила относно това кои текстове от закони се отменят от този закон. Така наречените допълнителни правила съдържат изменения в др. закони, които се внасят чрез този закон. Преходните правила засягат така наречените висящи случай. Това са случаите или казусите започнали преди влизането на закона в сила, но се очаква да завършат след като закона вече действа. Преходните правила определят в кой случай се прилага новия или стария закон. Обозначават се с параграфи. Всеки закон се състои от членове. В рамките на едни чл. обичайно има алинеи. В рамките на алинеята може да има точки по правило са арабски цифри и след точката може да има буква. Отделните фрагменти на чл. могат да се означат с малки букви. Когато се внасят изменения в един закон те се поставят на съответното систематично място. След като бъде приет закона се изпраща на президента за обнародване. Законите влизат в сила 3 дни след обнародването, ако в заключителните разпоредби не е посочен друг срок. Този период се нарича Vocatio Legis. Има закони с незабавно влизане в сила. Тези 3 дни се броят като не се броят почивните дни и деня на излизане на държавен вестник.

Видове закони.

Обикновени закони и кодекси. Кодекса представлява закон, който регулира цял отрасъл на правната система. Има кодекси като кодекса за търговско корабоплаване осигурителен кодекс и др. подобни не съдържащи целия отрасъл.

Текущи и конституционни. Конституционни са тези, чието издаване е предвидено в самата конституция. Смисълът е, че материята, за която конституцията е посочила, че трябва да се уреди със закон не може да се уреди с подзаконов акт. Много въпроси конституцията урежда само със закони. Текущите закони може да се уреждат и с подзаконови актове. В някой европейски държави има органически закони. Характерно за тях е, че 1-во се приемат с квалифицирано мнозинство. 2-ро не дават цялостна уредба на обществените отношения. Дават само основни принципи. В рамките на тези принципи министерския съвет издава наредби и закони в приложение на органичните закони.

Актове на изпълнителната власт.

Нормативни актове приемат министерския съвет, министрите, общинските съвети. Президента, Областните управители и кметовете не издават нормативни актове, а само индивидуални. МС приема 3 вида акта постановления, решения и разпореждания. Разпорежданията засягат най вече управлението на държавната собственост. Постановленията са индивидуални актове. Биват два вида. 1-ви вид са постановления, чрез които се приемат правилници или наредби в изпълнение на закона. Понякога в заключителните разпоредби се казва, че в изпълнението на даден закон МС издава правилник. За да се издаде са необходими няколко предпоставки. Закона трябва да предвижда издаване на правилник. Законова легация. 2-ро подзаконовия акт задължително се съгласува със закона и не може да му противоречи. 3-то подзаконовия акт развива и детайлизира разпоредбите на закона. 4-то правилника се отнася за прилагане на целия закон. Постановленията, с които се приема наредба се формират по същия начин, но наредбата обхваща само определен дял от закона. 2-ри вид са тези, с които МС дава първична правна уредба на отношения, които не са били уредени от подзаконов акт. Сравнително по малко са от 1-вид постановления.

Актове на министри.

Министрите приемат нормативни актове, правилници и наредби, които са само в приложения на закона. Общинските съвети приема само наредби. Имат няколко характеристики. Имат локално действие. Съгласуват се със законите постановленията и актовете на министрите. Регламентират въпроси от компетентността на местната власт. Законите могат да се оспорват пред конституционния съд поради противоречия. Нормативните актове могат да се оспорват пред административните съдилища. Наредбите на общините се оспорват като първа инстанция пред съответния окръжен административен съд. Актовете на министрите се оспорват като първа инстанция пред 3 членен състав на ВАС и като втора инстанция пред 5 членен на ВАС. Актовете на МС се оспорват пред 5 членен състав на ВАС. Основания за оспорване е противоречие на подзаконовия акт с конституцията, закон или международен договор. Нормативните актове се оспорват само за законосъобразност. Няма срок за оспорване на нормативните актове. Всеки правен субект има право да оспори един нормативен акт. Ако един подзаконов акт бъде отменен от съда отпадат последиците възникнали от този акт.

Актове на ВКС и ВАС.

И двата съда приемат решения по различни дела. Те са конкретни. Българското право не е прецедентно и тези решения на теория не са източник на правото. Тези решения формират трайната практика по тълкуване и прилагане на закона. Смята се за източник на правото. Приемат се и така наречените тълкувателни решения. Право да искат право на тълкувателни решения имат председателите на окръжните съдилища на апелативните съдилища и председателите на ВАС и ВКС както и председателя на ВСС и върховния прокурор. Приемат се 3 групи тълкувателни решения.

1. Тълкувателни решения на наказателната колегия на ВКС.

2. Тълкувателни решения на гражданските колегии.

3. Тълкувателни решения на

Тълкувателните решения нямат за предмет конкретен правен спор. Състоят се от мотиви и диспозитив. Мотивите са аргументите и доводите, поради които се приема едно тълкуване. Диспозитива е самото тълкувание. Средно годишно всяка колегия издава по няколко тълкувателни решения. Тълкувателните решения са източник на правото и са задължителни за всички съдилища и държавни органи и граждани.

Международни договори.

Всеки договор след като бъде сключен подлежи на ратификация. Тя става със закон от народното събрание. Международните договори могат да бъдат оспорени пред конституционния съд единствено на процедурно основание. Ако има материално противоречие конституционния съд не може да го отмени. Има две системи в света, при които международните договори стават основа.

Хармонизация и трансформация.

При хармонизацията държавата издава закон, който включва цялостното съдържание на договора. Тази система се прилага от северните народи. При трансформацията не се изисква издаване на подобен закон. С акта на ратификация договора става част от правото на съответната държава. В България е приета трансформацията.


  1. Конституцията.

  2. Международните договори.

  3. Тълкувателните решения на конституционния съд.

  4. Законите.

  5. Тълкувателните решения на ВКС и ВАС

  6. Актовете на МС

  7. Актовете на Министрите.

  8. Актовете на общински съвет.

Структура на правото.

Включва субструктури, частно и публично право, материално и процесуално и вътрешно и международно.

Отраслова структура.

Гражданско административно и др.

Правната норма.

Частно и публично право.

Идеята за съществуването на тази структура принадлежи на Аристотел. В своите писания за правото „ЕТИКА” приема, че в правото съществува два вида справедливост.



Единия вид той нарича изравняващ, която се проявява в сделките.

Другия вид е разпределящ. Проявява се в сферата на държавното управление. Римските юристи и най вече ..... говорят за частно и публично право. Дефиницията е следната. Частното право е установено в интерес на частните лица, а публичното право е установено, за да защитава Римската държава. Към частното право се отнася вещното и облигационното право, а също така и правните спорове, които по Римско време са били частни спорове. В средновековието идеята за частно и публично право се размива. Основните подсистеми на първо място са светско и църковно, второ кралско и феодално право, трето право на градовете и право на селските комуни. Правото на градовете се установява от занаятчийските гилдии и е близко до днешното търговско право. Правото на селските комуни включва в себе си ......... В Английската система деленето на правото на частно и публично....... Основни суботрасли са общо право и право на справедливостта. Друга субсистема е прецедентното право и статутно право създадено със закон. Идеята за частно публично право се заражда най вече в Германия и във Франция. За Франция в първата половина, а за Германия във втората половина на 19 в. Според тогавашните виждания основните разлики между частното и публично право е в съответния интерес. Публичното право защитава обществения интерес и страни са държавните органи. Частното право установява индивидуален интерес и страни са гражданите или юридическите лица. В Началото на 20 в. Ленин и ...... изготвят гражданския кодекс приет през 1920 г. Приемат, че в сферата на икономиката не може да има нищо частно. Години наред се приема, че частно право не може да има. В средата на 20 в. Това делене на правото на частно и публично се отрича и от западни автори с аргумента, че правото е относително частно. В момента въпроса за частното и публичното право е спорен. Смятат се, че независимо от публичния елемент в частното право то съществува. Спори се и за критериите за разделение на частното и публичното право. Според Дюркхайм решаващ критерии за разграничаване е характерът на санкцията. В частното право санкцията има реститутивен характер, а в публичното право санкцията има репресивен характер. В частното право санкцията се налага по волята на този, комуто правото принадлежи, а в публичното право наказанието се налага не по волята на пострадалия, а служебно, независимо от това дали пострадалия иска или не. Друга теория принадлежи на Паоло Вабанд и е, че критерия за разделяне се търси в характера на юридическото разделяне. В публичното право преобладават така наречените императивни разпоредби, а в публичното диспозитивните правни норми. Друг критерии е в характера на правоотношенията. В публичното правоотношение се проявява единствено воля, но там липсва личен интерес. В частното право също се проявява воля, но тя е зависима от личния интерес. Ото Фон Бининг смята, че в частното право държавата регламентира отношенията чрез правни норми, но не се интересува от всяко едно конкретно частно правоотношение. В публичното право съществува двоен държавен интерес. В смисъл, че държавата веднъж регламентира обществените правоотношения и участва активно във възникването на всяко едно конкретно право.

В частното право участват субекти в свой личен интерес. Правните отношения възникват и се развиват по тяхна воля. При нарушение средствата за защита са изцяло в ръцете на засегнатото лице и се прилагат по негово желание.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница