Догматична конституция за Църквата Lumen Gentium



страница1/7
Дата25.08.2016
Размер1.1 Mb.
#7165
  1   2   3   4   5   6   7


Догматична конституция

за Църквата

Lumen Gentium

Окончателно гласувана с

2151 гласа за и 5 гласа против
Обнародвана на 21 ноември 1964 г.
Догматична конституция за Църквата

(Lumen Gentium)



№ на

параграфите
Глава І. Тайната на Църквата 1-8

Църквата – тайнство в Христос 1

Вселенският спасителен промисъл на Вечния Отец 2

Мисия и дело на Сина 3

Освещаващият Дух на Църквата 4

Божието Царство 5

Образите на Църквата 6

Църквата – мистично Тяло на Христос 7

Църквата – видима и духовна реалност 8
Глава ІІ. Божият народ 9-17

Нов Завет и нов народ 9

Общото свещенство 10

Упражняването на общото свещенство в тайнствата 11

Смисълът на вярата и харизмите на верния народ 12

Всеобщност на единния Божи народ 13

Верните католици 14

Църквата и християните не-католици 15

Нехристияните 16

Мисионерският характер на Църквата 17



Глава ІІІ. Йерархичното учредяване на

Църквата и на епископството в частност 18-29

Пролог 18

Учредяване и призвание на дванадесетте апостола 19

Епископите – наследници на апостолите 20

Епископството като тайнство 21

Епископската колегия и нейният Глава 22

Отношенията на епископите в Колегията 23

Епископското служение 24

Задължението да поучават 25

Задължението да освещават 26

Задължението да управляват 27

Презвитерите и техните отношения с Христос, с

епископите, със събратята им и с християнския народ 28

Дяконите 29


Глава ІV. Миряните 30-38

Миряните в Църквата 30

Природа и мисия на миряните 31

Достойнство на миряните като членове на Божия народ 32

Апостолството на миряните 33

Свещеническо и култово служение на миряните 34

Пророческо и свидетелско служение на миряните 35

Царствено служение на миряните 36

Отношения на миряните с йерархията 37

Миряните – душа на света 38


Глава V. Всеобщото призвание

за святост в Църквата 39-42

Светостта в Църквата 39

Всеобщо призвание за святост 40

Многообразно упражняване на светостта 41

Пътища и средства на светостта 42
Глава VІ. Монашеството 43-47

Евангелските повели в Църквата 43

Природа и значение на монашеското поприще 44

Църковна власт и монашеско поприще 45

Величие на монашеското посвещаване 46

Призив за постоянство 47


Глава VІІ. Есхатологичен характер

на Странстващата църква и нейното

единение с Небесната Църква 48-51

Есхатологичен характер на нашето призвание 48

Общение на Небесната църква със

Странстващата църква 49

Отношения на Странстващата църква

с Небесната църква 50

Пастирски разпореждания на Събора 51
Глава VІІІ. ПреБлажената Дева Мария,

Божията майка в тайната на

Христос и Църквата 52-69

І. Пролог 52-54

Преблажената Дева в тайната на Христос 52

Дева Мария и Църквата 53

Намерението на Събора 54



ІІ. Служение на Преблажената Дева

в домостроителството за спасението 55-59

Майката на Месията в Стария Завет 55

Мария в Благовещението 56

Мария и детството на Исус 57

Мария и общественият живот на Исус 58

Мария след Възнесението 59



ІІІ. Преблажената Дева и Църквата 60-65

Мария и единственият Посредник Христос 60

Съдействие в изкуплението 61

Подчинено спасително служение 62

Мария, дева и майка – образец на Църквата 63

Църквата – дева и майка 64

Добродетелите на Мария, на които Църквата следва да подражава 65

ІV. Почитанието на Църквата към Преблажената Дева 66-67

Природа и основополагане на почитанието 66

Пастирски правила 67

V. Мария – символ на сигурна надежда

и утеха за странстващия Божи народ 68-69

Мария – символ на Божия народ 68

Мария – застъпница за единението на християните 69
Из решенията на Свещения Икуменически

Втори ватикански събор

Изявления на Генералния секретар на Събора

Обяснителна бележка


ЕПИСКОП ПАВЕЛ

Слуга на Божиите слуги

в единение с отците на Свещения събор



за вечна памет
Догматична конституция

Lumen Gentium
Глава І

Тайната на Църквата

Църквата – тайнство в Христос
1. Христос е светлината на народите, а този Свещен събор, свикан в Светия Дух, горещо желае да озари всички хора с отразената върху лика на Христовата църква светлина, като извести на всички творения Благата вест на Евангелието (вж. Марк. 16:15). И тъй като Църквата е в известен смисъл в Христос като тайнство, тоест едновременно знак и средство за съкровеното единение с Бога и за единството на целия човешки род, тя възнамерява да прояви именно своята природа и всеобща мисия както пред верните си, така и пред целия свят, като продължи учението си от предходните събори. Условията на нашето време правят този църковен дълг още по-неотложен, за да могат всички хора, които днес са по-тясно обвързани с различни социални, технически и културни връзки, да постигнат пълно единение в Христа.
Вселенският спасителен промисъл на Вечния Отец
2. Вечният Отец създаде вселената със свободния и тайнствен промисъл на Своята премъдрост и доброта, и постанови издигането на хората до причастност към божествения живот, и не ги изостави след тяхното падение в Адам, а винаги им помагаше да се спасят, предвид на Христос, Изкупителя, “образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар” (Кол. 1:15). Преди всички времена нашият Отец предузна избраните и ги предопредели “да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя” (Рим. 8:29). Той пожела да призове всички вярващи в Христос в Светата църква, която, предначертана още от началото на света, удивително подготвена в историята на народа на Израил и в Стария завет1, и установена “в по-нови времена”, бе проявена благодарение на изливането на Светия Дух и ще бъде завършена в своята слава в края на вековете. Тогава, както се чете при Светите Отци, всички праведни още от времето на Адам, “от праведния Авел до последния избраник“2, ще се съберат във Вселенската Църква при Отца.
Мисия и дело на Сина
3. И така Синът дойде, изпратен от Отца, Който ни избра чрез Него преди сътворението на света и предопредели да ни осинови за Себе Си по благоволение на Своята воля, за да съедини всичко под Него (вж. Еф. 1:4-5 и 10). За да изпълни Божията воля, Христос постави на земята началото на Небесното царство, откри ни неговата тайна, и чрез послушанието Си осъществи изкуплението. Църквата, или Царството на вече тайнствено присъстващия Христос, видимо расте в света посредством Божието всемогъщество. Раждането и растежът на Църквата са символизирани от кръвта и водата, които изтичат от прободеното ребро на разпънатия Исус (вж. Иоан. 19:34), и са известени от произнесените от Господа за Неговата смърт слова: “И когато Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“ (Иоан. 12:32). Всеки път, когато на олтара се отслужва жертвоприношението на Кръста, чрез което “Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас“ (1 Кор. 5:7), се извършва делото на нашето изкупление. И заедно с това, чрез тайнството на евхаристичния хляб, се представя и осъществява единството на верните, които съставят едно-единствено тяло в Христос (вж. 1 Кор. 10:17). Всички хора са призовани към това единение с Христос, Който е светлината на света, от Когото произхождаме, с Когото живеем, към Когото се стремим.
Освещаващият Дух на Църквата
4. След като се изпълни делото, което Бог повери на Своя Син на земята (вж. Иоан. 17:4), в деня на Петдесетница бе изпратен Светият Дух, за да освещава постоянно Църквата и така всички вярващи чрез Христос да имат достъп до Отца, в единия Дух (вж. Еф. 2:18). Той е Духът, който дава живот, извор с вода, която тече във вечен живот (вж. Иоан. 4:14; 7:38-39), Чрез Него Отец възвръща живота на умрелите в грях, докато дойде денят, когато ще оживотвори техните смъртни тела в Христос (вж. Рим. 8:10-11). Духът обитава Църквата и сърцата на верните като храм (вж. 1 Кор. 3:16; 6:19), в тях се моли и свидетелства за осиновението (вж. Гал. 4:6; Рим. 8:15-16 и 26). Той води Църквата към цялата истина (вж. Иоан. 16:13), обединява я в общението и в служението, отрупва я с различни йерархични и харизматични дарби, чрез които я направлява и увенчава с плодовете Си (вж. Еф. 4:11-12; 1 Кор. 12:4; Гал. 5:22). Със силата на Евангелието Той непрекъснато подмладява и обновява Църквата и я води към съвършеното единение с нейния Жених3. Защото и Духът и Невестата казват на Господа Исуса: “Дойди!“ (вж. Откр. 22:17). Така Вселенската Църква изглежда като “единен с единството на Отца и Сина и Светия Дух народ”4.
Божието Царство
5. Тайната на Светата Църква се проявява в нейното основаване. Господ Исус действително положи началото на Своята Църква, проповядвайки Благата вест, тоест идването на обещаното от векове в Писанията Божие Царство: “Времето се изпълни и наближи царството Божие” (Марк. 1:15; вж. Мат. 4:17). Това Царство ясно се явява на хората в словата, делата и присъствието на Христос. Словото на Господа е подобно на посято в полето семе (Марк. 4:14): онези, които Го слушат с вяра и се числят към малкото стадо на Христос (Лук. 12:32), са приели самото Божие Царство; после от собствената си сила семето пониква и расте до времето на жътвата (вж. Марк. 4:26-29). Чудесата на Христос също са доказателство, че Божието Царство вече е дошло на земята: “Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи дошло е до вас царството Божие” (Лук. 11:20; вж. Мат. 12:28). Но Царството се проявява преди всичко в самата Личност на Христос, Божи Син и човешки син, който дойде, за “да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Марк. 10:45).

А когато, след като изтърпя кръстната смърт за хората, Исус възкръсна, Той се яви като Господ и Месия, и свещеник навеки (вж. Деян. 2:36; Евр. 5:6, 7:17-21), и изля върху учениците си обещания от Отца Свети Дух (вж. Деян. 2:33). Така, сдобилата се с дарбите на своя Основател Църква, която вярно спазва Неговите наставления за любов, смирение и себеотричане, получава мисията да благовестява и установява сред всички народи Христовото и Божие Царство, чиито зародиш и начало полага на земята. Самата тя обаче, в постепенното си израстване, се стреми към съвършеното Царство и с всичките си сили желае и копнее да се съедини със своя Цар в славата.


Образите на Църквата
6. Както в Стария Завет Откровението за Царството често се предлага под различни образи, така и сега съкровената природа на Църквата все още ни се открива чрез разнообразни образи, взети от пастирския живот, земеделието или строителството, или пък от семейството и сватбите, и вече подготвени в пророческите книги.

Така че Църквата е кошарата, чиято единствена и необходима врата е Христос (Иоан. 10:1-10). Тя е също и стадото, за чийто пастир сам Бог се извести (вж. Ис. 40:11; Иез. 34:11 и сл.) и чиито овце, дори когато се управляват от човешки пастири, непрестанно се водят и хранят от Самия Христос, Добрият пастир и Пастиреначалника (вж. Иоан. 10:11; 1 Петр. 5:4), Който положи душата си за овцете (вж. Иоан. 10:11-15).

Църквата е поле или Божия нива (вж. 1 Кор. 3:9). В тази нива расте древното маслинено дърво, чиито свещени корени са били патриарсите, и в нея е ставало и ще става помирението между евреи и езичници (вж. Рим. 11:13-26). Дървото е било посадено от небесния Лозар като избрано лозе (вж. Мат. 21:33-43; вж. Ис. 5:1 и сл.). Христос е истинската лоза, която дава живот и плодовитостта на пръчките, тоест на нас, които посредством Църквата ще пребъдем в Него и без Него не можем нищо да вършим (Иоан. 15:1-5).

Църквата е наричана още по-често Божие здание (вж. 1 Кор. 3:9). Самият Господ е сравняван с отхвърления от зидарите камък, който става глава на ъгъла (вж. Мат. 21:42; Деян. 4:11; 1 Петр. 2:7; Псал. 117:22). Именно на тази основа апостолите построиха Църквата (1 Кор. 3:11) и от нея тя получава своята стройност и сглобеност. Тази постройка получава различни наименования: Божи дом, в който живее семейството Му, Божие жилище чрез Духа (вж. Еф. 2:19-22), “скинията на Бога с човеците” (Откр. 21:3) и преди всичко представеният от каменните светилища и славословен от Светите Отци свят храм, който литургията с основание оприличава на Светия град, на Новия Йерусалим5. Ние действително пристъпваме в Църквата като живи камъни и съграждаме духовен храм на тази земя (1 Петр. 2:5). Йоан съзерцава именно този свят град, слизащ от Бога, от небето, в крайното обновление на света, “стъкмен като невеста, пременена за своя мъж” (Откр. 21:1-2).

Наричана “горен Иерусалим”, “майка на всинца ни” (Гал. 4:26; Откр. 12:17), Църквата е описана дори като непорочната невеста на непорочния Агнец (Откр. 19:7; 21:2; 22:17), която Христос “обикна и предаде Себе Си за нея, за да я освети” (Еф. 5:25-26), привърза към Себе Си с невидима връв и непрестанно “я храни и съгрява” (Еф. 5:29). След като я очисти, Той пожела да я съедини със Себе Си и да я покори в любов и вярност (вж. Еф. 5:24), и накрая я обсипа вовеки с небесни блага, за да узнаем Божията и Христовата любов към нас, която превъзхожда всяко знание (вж. Еф. 3:19). И докато на тази земя Църквата се отдалечава от Господа (вж. 2 Кор. 5:6) и като отшелница търси и желае онова, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога, където животът на Църквата е скрит с Христос в Бога, докато един ден се яви със своя Жених в славата (вж. Кол. 3:1-4).
Църквата – мистично Тяло на Христос
7. В единение със Своята човешка природа, тържествувайки над смъртта чрез смъртта и Възкресението Си, Божият Син изкупи човека и го превърна в ново творение (вж. Гал. 6:15; 2 Кор. 5:17). Предавайки Духа Си на Своите призовани измежду всички народи братя, Той мистично ги учредява като Свое тяло.

В това тяло животът на Христос се разпространява сред вярващите, които по неведом, но реален начин се обединяват чрез тайнствата със страдащия и прославен Христос6. Чрез кръщението си ние наистина сме уподобени на Христос: “Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло” (1 Кор. 12:13). В този свещен обред се представя единението в смъртта и във Възкресението на Христос: “И тъй ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта” и “ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението” (Рим. 6:4-5). Участвайки реално в Тялото Господне в частицата от евхаристичния хляб, ние сме издигнати към общението с Него и помежду си: “защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяване от един хляб” (1 Кор. 10:17). Така всички ние ставаме членове на това Тяло (вж. 1 Кор. 12:27) “и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове” (Рим. 12:5).

Както всички членове на човешкото тяло, въпреки големия си брой, образуват едно тяло, така и верните в Христа (вж. 1 Кор. 12:12). Разнообразието на членове и функции процъфтява и в съзиждането на Христовото тяло. Един е Светият Дух, Който за църковна полза разпределя различните Си дарби със съразмерно с богатството Му и нуждите от служения великодушие (вж. 1 Кор. 12:1-11). Първото място сред тези дарби се заема от апостолическата благодат, на чиято власт самият Свети Дух подчинява дори харизматиците (вж. 1 Кор. 14). И същият този Дух тялото със собствената Си сила и с вътрешната за членовете връзка поражда и насърчава любовта сред верните. Така че, ако един член страда, с него страдат всички членове; ако един член се радва на почит, всички други се радват с него (вж. 1 Кор. 12:26).

Христос е Главата на това Тяло. Той е образ на невидимия Бог и в Него бе сътворено всичко. Той е преди всичко и всичко просъществува в Него. Той е Главата на Тялото, което е Църквата. Той е началото, първороден измежду мъртвите, за да има първенство във всичко (вж. Кол. 1:15-18). Чрез величието на Своето всемогъщество, Той царува над всичко на небето и на земята, а чрез върховните Си съвършенство и действие, изпълва цялото тяло с богатствата на Славата Си (вж. Еф. 1:18-23)7.

Всички членове трябва да станат съобразни с Него, докато Христос се изобрази в тях (Гал. 4:19). Ето защо ние сме вдадени в тайните на Неговия живот, съобразни с Него, умрели и възкръснали с Него, за да царуваме заедно с Него (вж. Фил. 3:21; 2 Тим. 2:11; Еф. 2:6; Кол. 2:12 и пр.). И все още странници по тази земя, тръгнали по Неговите стъпки в изпитанията и гоненията, ние се приобщаваме към Неговите страдания както Тялото към Главата, с Него страдаме, за да се прославим с Него (вж. Рим. 8:17).

Именно от Него “цялото тяло, поддържано и свързано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога” (Кол. 2:19). Именно Той непрестанно разпределя в Тялото Си, тоест в Църквата, дарбите на служението, благодарение на които, по Негова воля, ние служим един на друг за нашето спасението, за да можем с истинска любов да растем по всичко в Този, Който е нашата Глава (вж. Еф. 4:11-16).

И за да се обновяваме непрестанно в Него (Еф. 4:23), Той ни дари със Своя Дух, Който, бидейки един и същ в Главата и в членовете, дарява живот, единство и движение на цялото Тяло, така че светите Отци можаха да сравнят ролята Му с онази, която упражнява в човешкото тяло първоизточникът на живота, тоест душата8.

Христос обича Църквата като Своя невеста, превръщайки се в образец на мъж, който като обича жена си, обича своето собствено тяло (вж. Еф. 5:25-28). Що се отнася до самата Църква, тя се покорява на своята Глава (пак там, 23-24). “Понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божественото” (Кол. 2:9), Той изпълни с всички Божествени дарби Църквата, която е Негово Тяло и Негова пълнота (вж. Еф. 1:22-23), за да може тя да се стреми към и да постигне всичката Божия пълнота (вж. Еф. 3:19).


Църквата – видима и духовна реалност
8. Христос, единственият Посредник, установи на земята като видим съюз Своята Света Църква общност на вяра, надежда и любов като видимо организация. Той непрекъснато я поддържа9 и чрез нея разпространява сред всички хора истината и благодатта. Снабденото с йерархични органи общество и мистичното Христово Тяло, видимото събрание и духовната общност, земната Църква и надарената с небесни блага Църква не трябва да бъдат считани за две реалности, защото образуват една сложна реалност, съчетаваща човешки и божествен елемент10. Така че сравняването ѝ с Въплътеното Слово не е празна аналогия. И действително, както приетата природа служи на Божието Слово като жив, неразривно свързан с Него спасителен орган, така и социалната организация на Църквата служи на Христовия Дух, Който я оживотворява, за да нараства тялото (вж. Еф. 4:16)11.

Именно това е единствената Църква на Христос, която изповядваме в Символа на вярата като една, свята, католическа и апостолска Църква12, която Нашият Господ предаде след Своето Възкресение на Петър, за да бъде неин пастир (вж. Иоан. 21:17), като я повери на него и на другите апостоли, за да я разпространяват и ръководят (вж. Мат. 28:18 и сл.), и издигна завинаги “като стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Тази учредена и уредена като общество в този свят Църква пребъдва в Католическата църква, управлявана от наследника на Петър и от епископите в общение с него13, макар че извън нейната видима организация се намират множество елементи на освещаване и истина, които, бидейки присъщи на Църквата на Христос, сами по себе си тласкат към католическото единство.

И както Христос изпълни Своето дело на Изкупление в бедност и гонения, така и Църквата е призвана да тръгне по същия път, за да предаде на хората плодовете на спасението. Исус Христос, “бидейки в образ Божий... , понизи Себе си, като прие образ на раб” (Фил. 2:6-7) и “бидейки богат, осиромаша заради” нас (2 Кор. 8:9): така и Църквата, въпреки че се нуждае от човешки ресурси, за да изпълни мисията си, е учредена не за да търси земната слава, а за да разпространява смирението и себеотричане и със своя пример. Христос бе изпратен от Своя Отец “да благовести на бедните..., да лекува ония, които имат сърца съкрушени” (Лук. 4:18), “да подири и да спаси погиналото” (Лук. 19:10): по подобен начин и Църквата грижливо обгръща с обичта си всички покосени от тежестта на човешката слабост, дори разпознава у бедните и страдащите образа на своя беден и страдащ Основател и бърза да облекчи тяхната нищета и чрез тях да служи на Христос. Но докато Христос, “свят, незлобив, непорочен” (Евр. 7:26) не знаеше грях (2 Кор. 5:21), а дойде да изкупи греховете на народа (вж. Евр. 2:17), Църквата, която включва в лоното си грешниците, е едновременно свята и призвана да се пречиства, като непрекъснато полага усилия за покаяние и обновление.

“Църквата продължава да странства сред гоненията по света и Божиите утешения”14, възвестявайки Страстите и смъртта на Господа, докато дойде Той (вж. 1 Кор. 11:26). И да черпи от силата на възкръсналия Христос собствената си сила, за да преодолее с търпение и любов своите вътрешни и външни скърби и затруднения и предано, макар и несъвършено, да открие пред света тайната на Господа, докато Той се яви накрая в пълната си светлина.



Глава ІІ

Божият народ


Нов Завет и нов народ
9. Във всяко време и у всеки народ е приет от Бога всеки, който се бои от Него и върши правда (вж. Деян. 10:35). И все пак Бог пожела да освети и спаси хората не поотделно и без връзка помежду им, а като създаде от тях народ, който да Го познае в истината и свято да Му служи. И така Той избра народа на Израил за Свой народ, сключи с него Завет и постепенно го подготви, проявявайки Себе Си и Своя промисъл в неговата история, и освещавайки го за Себе Си. Всичко това обаче се случи като подготовка и предобраз за Новия съвършен Завет, който трябваше да се сключи в Христа, и в по-пълното Откровение, което трябваше да бъде предадено от самото Словото на въплътилия се Бог. “Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет... Ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ... защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ” (Иер. 31:31-34). Христос установи този нов съюз, тоест Новия Завет със Своята кръв (вж. 1 Кор. 11:25), като призова евреи и езичници да се съберат в единство не по плът, а по Дух, за да учреди от тях новия Божи Народ. Вярващите в Христос, като възродени не от тленно, а от нетленно семе чрез Словото на Живия Бог (вж. 1 Петр. 1:23), не от плът, а от вода и от Светия Дух (вж. Иоан. 3:5-6), учредяват накрая “род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити..., които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий” (вж. 1 Петр. 2:9-10).

Глава на този месиански народ е “предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване” (Рим. 4:25) Христос, Който, сдобил се с име над всяко друго име, сега славно царува в небесата. Условие за този народ са достойнството и свободата на Божиите синове, в чието сърце като в Свой храм обитава Светият Дух. Негов закон е новото наставление да обичаме така, както Христос ни обикна (Иоан. 13:34). И накрая, негова крайна цел е Божието Царство, наченато на земята от самия Бог, което трябва все повече да се разраства, докато бъде изпълнено от самия Него в края на вековете, когато ще се яви Христос, нашият живот (вж. Кол. 3:4), и “самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21). Затова, макар че всъщност не обхваща всички хора и не веднъж се проявява като малко стадо, този месиански народ е все пак за целия човешки род най-здравият кълн на единство, надежда и спасение. Учреден от Христос в общение на живот, любов и истина, той дори е приет от Него като средство за изкуплението на всички хора и изпратен на целия свят като светлина на света и сол на земята (вж. Мат. 5:13-16).

Както Израил, по плът още бродещ из пустинята, е наречен Божия Църква (вж. 3 Ездр. 13:1, вж. Числ. 20:4; Втор. 23:1 и сл.), така и новият Израил, който върви в настоящия век и търси бъдещия, постоянен град (вж. Евр. 13:14), е наречен Христова църква (вж. Мат. 16:18), тъй като Той я придоби със Своята кръв (вж. Деян. 20:28), изпълни я със Своя Дух, снабди я с подходящи средства за видимото и социално единение. Бог свика събранието на онези, които гледат с вяра към Исус, автор на спасението и първоизточник на единство и мир, и учреди Църквата за тях, за да бъде тя за всички и за всеки видимото тайнство на това спасително единство15. Тъй като трябва да се разпространи по цялата земя, тя влиза в историята на хората като същевременно надхвърля както времето, така и границите на народите. Напредвайки сред изпитанията и страданията, Църквата е подкрепяна от обещаната ѝ от Господа сила на Божията благодат, за да не изневери в слабостта на плътта на съвършената вярност, а да остане достойна невеста за своя Господ, и под въздействието на Светия Дух непрестанно да се самообновява, докато достигне чрез кръста до светлината, която не познава залез.
Общотo свещенство
10. Господ Христос, избран между хората Първосвещеник (вж. Евр. 5:1-5), направи от новия народ “пред Бога и Своя Отец царе и свещеници” (вж. Откр. 1:6, 5:9-10). Чрез възраждането и помазването от Светия Дух кръстените действително се освещават, за да изградят в себе си духовен дом и свято свещенство, за да могат да принасят духовни жертви чрез всички християнски дела и да известяват всемогъществото на Онзи, Който ги призова от тъмнината в чудната Своя светлина (1 Петр. 2:4-9). Така че всички постоянстващи в молитвата и славословещи Бога ученици на Христос (вж. Деян. 2:42-47) принасят самите себе си в жива, свята, благоугодна на Бога жертва (вж. Рим. 12:1), свидетелстват за Христос навсякъде и отговарят на всеки, който иска сметка за тяхната надежда за вечен живот (1 Петр. 3:15).

Ала макар и да се различават помежду си по същество, а не само по чин16, общото свещенство на верните и длъжностното или йерархичното свещенство се подреждат едно спрямо друго; защото и двете участват по своему в единственото свещенство на Христос. По силата на свещената власт, с която е облечено, длъжностното свещенство подготвя и води свещения народ, отслужва Евхаристичното жертвоприношение в лицето на Христос и го принася на Бога в името на целия народ. Верните от своя страна, по силата на царственото си свещенство съдействат за приношението на Евхаристията17 и упражняват това свещенство чрез приемането на тайнствата, чрез молитвата и благодарението, чрез свидетелството на един свят живот, чрез себеотричането и действеното милосърдие.


Упражняването на общото свещенство в тайнствата
11. Свещеният характер и органичната структура на свещеническата общност се проявяват на дело както чрез тайнствата, така и чрез добродетелите. Присъединените към тялото на Църквата чрез Кръщението верни са отредени поради характера си за култа на християнската религия и бидейки преродени в Божии синове, са задължени да изповядват пред хората получената от Бога чрез Църквата вяра18. Чрез тайнството Миропомазание тяхната връзка с Църквата става по-съвършена, защото те се обогатяват с особена сила от Светия Дух и по-тясно се задължават да разпространяват и защитават вярата с думи и дела, като истински свидетели на Христос19. Участвайки в Евхаристичната жертва, извор и връх на целия християнски живот, те принасят на Бога божествената жертва и заедно с нея и самите себе си20. Така и с приношението, и със Светото причастие, всички, но не еднакво, а всеки по своему, изпълняват своята част в литургичното действие. И подхранвани от Христовото тяло в светото събрание, конкретно проявяват единството на Божия народ, което е сполучливо означено и удивително осъществено от това величествено тайнство.

Онези, които пристъпват към тайнството Покаяние, получават от Божието милосърдие прошка за нанесените Му оскърбления и в същото време се помиряват с Църквата, която са наранили с греха си и която с любов, пример и молитва съдейства за тяхното обръщане. Чрез Маслосвета и молитвата на презвитерите цялата Църква препоръчва болните на страдащия и прославен Господ, за да облекчи страданията им и да ги спаси (вж. Иак. 5:14-16), и дори ги насърчава да се присъединят спонтанно към страданията и смъртта на Христос (вж. Рим. 8:17; Кол. 1:24; 2 Тим. 2:11-12; 1 Петр. 4:13) и така да допринесат за благото на Божия народ. Освен това онези сред верните, които са облечени в свещенически и епископски чин, са поставени в името на Христос за пастири на Църквата с Божието слово и благодат. И накрая, по силата на тайнството Брак, чрез което стават знак за тайната на единството и плодотворната любов между Христос и Църквата, и участват в нея (вж. Еф. 5:32), християнските съпрузи си помагат взаимно да достигнат до светостта в брачния живот, при приемането и възпитанието на децата, така че в своето житейско поприще и чин те имат своя собствена дарба сред Божия народ21. Именно от този брак произхожда семейството, в което се раждат новите граждани на човешкия град, за да бъдат издигнати с благодатта на Светия Дух чрез Кръщението до попрището на Божии чеда и да увековечат през вековете Божия народ. В тази своего рода Домашна църква родителите трябва да бъдат за децата си, със своите думи и със своя пример, първите вестители на вярата и да подпомагат призванието на всяко едно от тях и особено свещеническото призвание.

Снабдени с толкова много и толкова удивителни средства за спасение, всички верни, каквото и да е тяхното поприще и състояние, са призовани от Господа, всеки по своя път, към усъвършенстването на светостта, в която Самият Отец е съвършен.
Смисълът на вярата и харизмите на верния народ
12. Светият Божи народ участва също и в пророческото служение на Христос като живо свидетелства за Него най-вече с изпълнен с вяра и любов живот, и като принася на Бога хвалебна жертва, плода на устните, които прославят името Му (вж. Евр. 13:15). Общността на помазаните от Светия Дух верни (вж. 1 Иоан. 2:20 и 27) не може да се заблуди във вярата и проявява това Свое особено свойство чрез свръхестественото чувство към вярата у целия народ, когато всички “от епископите до последния от верните миряни”22 изразяват всеобщото си съгласие относно вярата и нравите. И действително, благодарение на това пробудено и поддържано от Духа на истината чувство към вяра Божият народ, под ръководството на свещената Учителна власт, с която вярно се съобразява, получава вече не човешкото, а истинското Божие слово (вж. 1 Сол 2:13), неотклонно се привързва “към вярата, веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуд. 3) и с правилно съждение прониква в нея по-дълбоко и по-пълно я прилага в живота.

Освен това, чрез тайнствата и служенията същият Свети Дух не само освещава и води Божия народ, и го отрупва с добродетели, но “разпределя дарбите си всекиму поотделно, както си иска” (1 Кор. 12:11) и поделя сред верните от всеки чин специални благодати, чрез които ги прави годни и готови да се заемат с различни дела или служби за обновяването и по-пълното изграждане на Църквата по думите на Свети Павел: “Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза” (1 Кор. 12:7). И тъй като тези необикновени или пък по-прости и по-широко разпространени харизми са подходящи и полезни за нуждите на Църквата, те трябва да се приемат с благодарност и утешение. Необикновените дарби не трябва обаче да се искат безразсъдно, нито от тях високомерно да се очакват плодовете на апостолското дело, а отсъждането на тяхната неподправеност и добре уредено упражняване се пада на църковните предстоятели, от които се очаква да не гасят Духа, да изпитват всичко и да се държат за доброто (вж. 1 Сол. 5:12 и 19-21).


Всеобщност на единния Божи народ
13. Всички хора са призвани да образуват новия Божи народ. Ето защо този народ, който остава един и единен, трябва да се разпространи в целия свят и през всички векове, за да изпълни намерението на Божията воля: Бог създаде в началото човешката природа единна и поиска да събере ведно разпилените Си чеда (вж. Иоан. 11:52). За целта Бог изпрати Своя Син, Когото постави за наследник на всичко (вж. Евр. 1:2), за да бъде Господар, Цар и Първосвещеник, Глава на новия и всеобщ народ на Божиите синове. И пак затова Бог изпрати Духа на Своя Син, Господ и Животворител, Който за всяка Църква и за всеки вярващ е начало на единението и единството в учението на апостолите и в общуването, в преломяването на хляба и в молитвите (вж. Деян. 2:42 гр.).

Единният Божи народ следователно присъства във всички страни по земята, тъй като заема от всички тях своите граждани – граждани на едно Царство, което според природата си не е от земята, а от небето. И действително, всички разпръснати по света верни са в общение едни с други в Светия Дух, така че “този, който стои в Рим знае, че индианците са негови членове”23.

Но тъй като Христовото Царство не е от този свят (вж. Иоан. 18:36), Църквата или Божият народ, който подготвя идването на това Царство, не отнема нищо от временното благо на който и да е народ, а напротив, насърчава и поема всички ресурси, богатства, обичаи на народите, ако са добри, и поемайки ги, ги пречиства, укрепва и издига. Тя действително не забравя, че трябва да се събере с Царя, на Когото народите са дадени в наследие (вж. Псал. 2:8) и в чийто град те носят даровете и подаръците си (вж. Псал. 71[72]:10; Ис. 60:4-7; Откр. 21:24). Всеобщият характер, който краси Божия народ, е дар от Самия Господ и чрез него Католическата църква се стреми действено и безспирно да събере цялото човечество с всички негови блага в Главата Христос и в единството на Неговия Дух24.

По силата на католичността всички части носят на другите и на цялата Църква собствените си дарби, така че и цялото и частите нарастват с приноса на всички, които са в общение едни с други и техните усилия за пълнота на единството. От това следва, че Божият народ не само се събира от различни народи, но и развива в самия себе си единението на разнообразни функции. Между членовете му действително цари разнообразие било в задачите на заетите със свещенослужението за благото на своите братя, било в условията и организацията на живота, когато мнозина в монашеското поприще със своя стремеж към светостта по един по-тесен път насърчават братята си със своя пример. Така че в църковното общение по закон съществуват отделни Църкви, осланящи се на свои собствени традиции, но запазващи ненакърнено първенството на катедрата на Петър, която предстоятелства всеобщото общение на любовта25, пази законните разновидности и в същото време бди за това особеното не само да не вреди на единството, а по-скоро да му служи. От това произтичат най-накрая тези връзки на съкровено общение сред различните части на Църквата, що се отнася до духовните богатства, апостолическите работници и материалните помощи. И тъй като членовете на Божия народ са призвани да споделят благата си, думите на апостола важат за всяка отделна Църква: “Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат” (1 Петр. 4:10).

И така, всички хора са призвани към католическото единство на Божия народ, предобраз и подбудител на всеобщия мир, на когото по различен начин принадлежат или сред когото се нареждат както верните католици, така и другите вярващи в Христос, и накрая всички призвани да бъдат спасени от Божията благодат хора.
Верните католици
14. Свещеният събор се обръща най-напред към всички верни католици. Като се опира на Свещеното Писание е на Преданието, той учи, че тази странстваща Църква е необходима за спасението. И действително, единствен Христос, Който присъства за нас в Своето Тяло, Църквата, е Посредникът и пътят на спасението; именно Той като ни внушава с нарочни думи необходимостта от вярата и Кръщението (вж. Марк. 16:16; Иоан. 3:5), потвърждава същевременно и необходимостта от самата Църква, в която хората влизат през вратата на Кръщението. Ето защо не биха могли да се спасят онези хора, които макар да знаят, че Католическата църква е основана като необходима от Бога чрез Исус Христос, все пак не са пожелали да влязат или да постоянстват в нея.

Напълно приобщени към обществото на Църквата са онези, които, имайки Христовия Дух, изцяло приемат нейната структура и всички положени в нея средства за спасение и обединени с Христос – Който я ръководи чрез Върховния първосвещеник и епископите – в нейната видима организация чрез връзките на изповядваните вяра, тайнства, църковно управление и общение. Приобщаването към тялото на Църквата обаче не осигурява спасение за този, който поради липса на усърдие в любовта присъства в лоното на Църквата “телом”, но не и “духом”26. Но нека всички църковни чеда не забравят, че дължат своето положение не на собствените си заслуги, а на една особена Христова благодат; ако те не ѝ отговорят с мисъл, думи и дела, вместо да бъдат спасени, ще бъдат съдени по-строго27.



Оглашените, които тласкани от Светия Дух със съвършено ясна воля желаят да бъдат приобщени към Църквата, се присъединяват към нея със самото си това желание, а Майката Църква като свои чеда ги обгръща със своята любов и грижи.
Църквата и християните некатолици
15. Църквата знае, че е свързана поради не едно основание с онези кръстени, които носят името християни, но не изповядват изцяло вярата или не спазват единството на общението с наследника на Петър28. И действително са многобройни онези, които почитат Свещеното Писание като правило за вяра и живот и показват истинско религиозно усърдие, вярват с любов в Бога, Всемогъщия Отец и в Христос, Сина Божий, Спасителя29, белязани са от Кръщението, което ги съединява с Христос, и дори признават и приемат и други тайнства в техните собствени Църкви или църковни общности. Мнозина сред тях имат епископски сан, отслужват Светата Евхаристия и изпитват синовна обич към Светата Дева, Божията Майка30. Към това могат да бъдат добавени и молитвеното общение и другите духовни блага, и дори известно своего рода истинско единение в Светия Дух, тъй като Духът действа и в тях с освещаващата Си сила чрез дарби и благодати, а някои от тях е укрепил дажи с проливане на кръв. Така че Духът подбужда у всички ученици на Христос желание и дела, които се стремят към мирното единение на всички по установен от Христос начин, в едното стадо под единия Пастир31. За да получи този резултат, нашата Майка, Църквата, непрестанно се моли, надява и действа, и приканва чедата си към очистване и обновление, за да може Христовият знак да засияе още по-ярко върху църковния лик.
Нехристияните
16. И накрая, онези, които все още не са получили Евангелието, също се нареждат по различни начини сред Божия народ32. На първо място този народ, на когото бяха дадени заветите и обещанията и от който се роди и Христос по плът (вж. Рим. 9:4-5), народ, който по силата на избора е обичан поради отците: защото Божиите дарове и призванието са неотменни (вж. Рим. 11:28-29). Ала спасителният промисъл обгръща и онези, които признават Твореца, и на първо място сред тях мюсюлманите, които, изповядвайки вярата на Авраам, обожават заедно с нас един-единствен, милостив Бог, Съдник на хората в последния ден. И Самият Бог не е далеч от другите, които търсят в сенките и образите един непознат Бог, понеже Той дава на всички живот и дихание и всичко (вж. Деян. 17:25-28) и като Спасител иска всички хора да бъдат спасени (вж. 1 Тим. 2:4). И действително, онези, които не по своя вина не познават Евангелието на Христос и Неговата Църква, но въпреки това търсят Бога с искрено сърце и под влиянието на благодатта полагат усилия да изпълняват във всички свои дела Божията воля, позната такава, каквато им е продиктуваната от съвестта, също могат да получат вечното спасение33. Божието провидение не отказва необходимата помощ за спасение на онези, които не по тяхна вина все още не познават достатъчно ясно Бога, но, не без помощта на Божията благодат, полагат усилия да водят праведен живот. Тъй като всичко добро и истинно у тях се преценява от Църквата като подготовка към Евангелието34 и като дадено от Онзи, Който озарява всеки човек, за да има най-сетне живот. Но много често измамените от Лукавия хора се заблуждават в своите разсъждения и заменят Божествената истина с лъжата, като служат на творението повече, отколкото на Твореца (вж. Рим. 1:21 и 25) или, като живеят и умират без Бог на този свят, се излагат на крайно отчаяние. Затова, за да осигури Божията слава и спасението на всички хора, спомняйки си заповедта на Господа, в която се казва: “Проповядвайте Евангелието на всички твари” (Марк. 16:15), Църквата полага най-дейни грижи за поощряване на мисиите.
Мисионерският характер на Църквата
17. И действително, както Синът бе изпратен от Своя Отец, така Той също изпрати апостолите (вж. Иоан. 20:21), като им каза: “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:19-20). Църквата получи от апостолите тържествената Христова заповед да благовести истината за Спасението, за да я изпълни докрай-земя (вж. Деян. 1:8). Така че тя си присвоява думите на апостола: “И горко ми, ако не благовествувам!” (1 Кор. 9:16) и непрестанно ще продължава да изпраща мисионери, докато младите църкви бъдат напълно изградени и те също продължат евангелизаторското дело. Светият Дух действително я тласка към съдействие, за да може Божият промисъл, който установи Христос като първоизточник на спасението за целия свят, да бъде напълно осъществен. Проповядвайки Евангелието, Църквата привлича слушателите си към вярата и изповядването на вярата, предразполага ги към кръщението, изтръгва ги от робството на грешката и ги приобщава към Христос, за да растат в Него чрез любовта до пълнотата. В резултат на дейността ѝ всеки кълн благо, който се намира в сърцето и в духа на хората или в присъщите на народите обреди или култури, не само не погива, но е пречистен, въздигнат и завършен за Божия слава, за заблуда на демона и за щастие на човека. На всеки ученик на Христос се пада задължението да разпространява вярата35. Но ако всеки може да кръщава вярващите, то именно на свещеника е отредено да завърши чрез Евхаристичното жертвоприношение съграждането на Тялото, изпълнявайки казаните от Бога чрез пророка слова: “Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще принасят тамян на името ми и чиста жертва” (Мал. 1:11)36. И така, Църквата се моли и в същото време работи, за да може пълнотата на целия свят да премине в Божия народ, Тялото Господне, Храма на Светия Дух и в Христос, Глава на всички и всяко щастие и всяка слава да бъдат отдадени на вселенския Творец и Отец.


Каталог: images -> content -> 189
content -> Резултати от националния кръг на състезанието по английски език, проведено на 19. 03. 2011 г в гр. Ямбол yletest ниво Starters Излъчени победители
content -> Резултати от националния кръг на състезанието по английски език, проведено на 19. 03. 2011 г в гр. Ямбол ниво А2 Pre-intermediate
content -> Европейска столица на културата -2019“ българия формуляр за кандидатстване
content -> Резултати от националния кръг на състезанието по английски език, проведено на 24. 03. 2012 г в гр. София yletest ниво Movers Излъчени победители
content -> Проведено на 28. 03. 2009 г в Соу „Христо Ботев” гр. Враца Излъчени победители
content -> Наредба №8121з-531 от 9 септември 2014 Г. За реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност
content -> Резултати от националния кръг на състезанието по английски език, проведено на 24. 03. 2012 г в гр. София yletest ниво Starters Излъчени победители
content -> Objective proficiency 2nd edition
content -> Buzon international


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница