1.Трайна тенденция на намаляване броя на икономически активното население(15-64 г.) вследствие на задълбочаващи се демографски проблеми и периодичните икономически кризи.
2. Увеличаващата се безработица гони пикови нива, които са прагови за социалния статус и осигурителната система.
3. Увеличаващите се регионални дисбаланси по отношение икономически активно население,трудов ресурс(възрастов и квалификационен признак), заетост и безработица . Тази тенденция засилва различията, а не сближава регионите(това особено важи за NUTS 3).
4.Почти нищо не е реализирано ( поради апатичност, не информираност и др.) по ОПР”Човешки ресурси” – “Аз мога повече”, която има гранд до 2013 г. за повишаване образователното и професионално равнище на заетите.
Липсата на политика за сериозни структурни промени в регионалното развитие на икономиката установи трайно големи различия в равнището на квалификация на кадрите, в размера на трудовите възнаграждения и средните доходи на човек от населението, в условията на труд и възможностите за професионална реализация между различните региони, които в крайна сметка определят равнището на заетост и безработицата на регионалните пазари на труда.
Българите, работещи в чужбина, не се завръщат, както се очакваше, поради стагнацията на външните трудови пазари. Голямата част от квалифицираните кадри са запазили своите позиции или очакват предложения от местния трудов пазар. Освен това, липсва надеждна информация и реална оценка за причините за завръщането на голяма част от тях -това е в резултат на съкращения, или поради по-трудното намиране на работа в чужбина. Практиката на новите страни-членки на ЕС, показва, че радикален обрат в тази тенденция може да се очаква само след достигане на средно икономическо равнище от над 60-70 % БВП ппс на жител, вероятно след около 9-10г.
3.Изследвания, технологично развитие и иновации
Всеизвестен е фактът, че държавите, които демонстрират високи равнища на инвестиции в научна и развойна дейност демонстрират и силен икономически растеж и увеличаващ се дял на световния пазар на знания и иновации.
Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентноспособност на произвежданите стоки.
В абсолютна стойност разходите за НИРД в страната през периода 2004-2009 г.отбелязват непрекъснато нарастване и достигат стойност от 361 090 хил.лв. (нарастване на годишна база спрямо 2008 г. от 10.8 %). Въпреки това, от 1990 г. се наблюдава почти постоянна тенденция на намаление на дела на общите национални разходи за НИРД от БВП, както от страна на държавата, така и от страна на частния сектор. Това дава основание България да бъде определена в проучванията на ЕК за иновациите, като една от „догонващите страни” в иновационната дейност.
По данни н НСИ за 2009 г., разходите за НИРД на България са в размер на 0.53 % от БВП, като 0.32 % е делът на държавата и 0,16 % е приносът на бизнеса.
Таблица 6: Източници на финансиране на НИРД като % от БВП, НСИ
Източници на финансиране
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
Общо
|
0,46
|
0,46
|
0,45
|
0,47
|
0,53
|
Държавен сектор
|
0,29
|
0,28
|
0,26
|
0,29
|
0,32
|
Предприятия
|
0,13
|
0,14
|
0,16
|
0,14
|
0,16
|
Чужбина
|
0,04
|
0,03
|
0,02
|
0,03
|
0,04
|
За сравнение, през 2008 г. страните от ЕС-27 са отделяли средно по 1.9 % от техния БВП за научни изследвания и внедряване на иновации, от които 1.21% са извършени от частния сектор.
Според “ Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г.” е приета национална цел за инвестиции в НИРД от 1,5 % от БВП до 2020 г., като част от националната позиция по европейската Стратегия 2020.
По сектори разходите за НИРД се разпределят както следва:
Таблица 7: Разходи за НИРД по сектори и области на науката, НСИ, 2010 г.
Области на науката
|
Общо
|
Сектори
|
Предприятия
|
Държавен
|
Висше образование
|
Нетърговски организации
|
Общо
|
273 047
|
85 065
|
159 622
|
26 388
|
1 972
|
Естествени науки
|
71 832
|
4 709
|
63 845
|
2 607
|
671
|
Технически науки
|
111 809
|
66 378
|
29 215
|
15 356
|
860
|
Медицински науки
|
11 455
|
5 336
|
4 119
|
1 978
|
22
|
Селскостопански науки
|
52 402
|
8 466
|
43 436
|
500
|
-
|
Обществени науки
|
8 801
|
176
|
4 348
|
3 867
|
410
|
Хуманитарни науки
|
16 748
|
-
|
14 659
|
2 080
|
9
|
Карта 9: Звена на НИРД в аграрния сектор
Делът на иновативните предприятия, от общия брой предприятия за 2008 г. е :
Таблица 8: Дял на иновативните предприятия, от общия брой, НСИ, 2008 г.
Икономически дейности (КИД - 2008) и групи по големина на предприятията според броя на наетите лица
|
2008
%
|
Общо
|
23,9
|
Индустрия
|
29,2
|
Услуги
|
16,3
|
10 - 49 наети
|
20,3
|
50 - 249 наети
|
32,0
|
250 и повече наети
|
59,2
|
Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите, и иновационния капацитет в България почти липсват.
Таблица 9: Разходи за научно-изследователска и развойна дейност NUTS 2, НСИ
Райони
|
2005
|
2007
|
2008
|
2009
|
България
|
2 081 42
|
273 047
|
325 855
|
361 060
|
Северозападен
|
45 50
|
7 177
|
6 557
|
8 123
|
Северен централен
|
3 265
|
4 035
|
5 298
|
7 120
|
Североизточен
|
10 332
|
13 202
|
17 156
|
22 010
|
Югоизточен
|
5 259
|
11 557
|
15 069
|
14 958
|
Южен централен
|
10 070
|
18 952
|
34 875
|
20 552
|
Югозападен
|
174 666
|
218 124
|
246 900
|
288 297
|
За България през 2010год.* стойността е 420 105
|
Наблюдава се ясна тенденция в най-силно развитите райони в страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. Така например, 79.8 % от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на разходите за R&D се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и учебните заведения за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.
По отношение дела на разходите за НИРД в БВП в районите от ниво 2 в страната стойностите варират от 0.87 % дял от БВП в Югозападния район за 2009 г. до 0.18% в Северен централен район.
Карта 10: Териториална структура на ВУЗ, НСИ, 2010 г.
Традиционни научно-изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Другите две групи са пряко ангажирани от държавата и предимно външни компании и програми в осъществяване на дейността.
Мрежата от изследователски центрове в страната обхваща голям брой специализирани единици. В университети (44) и самостоятелните колежи (9) има специализирани звена за научна, изследователска и развойна дейност.
Българската академия на науките, осъществява най-мащабната и иновативна част от НИРД по програми на държавата или външни компании и програми.
Има множество други структури, които осъществяват научна и приложна дейност. Най-голям е техния брой в областта на селското стопанство- 23, които са профилирани и имат представителство във всички райони от ниво NUTS 2.
Регионалните различия в тази сфера все пак се дължат и на неравномерността или липсата на звена за осъществяване на НИРД.В Северозападния район след промените на териториалния обхват на районите на ниво 2 има само един университет в Плевен, но дори и този факт не означава нищо, защото заведението е с хуманитарна насоченост.. Югозападният район се откроява с по-високата си концентрация на университети и колежи в сравнение с останалите райони в страната.
Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони от ниво 2 от дълго време е прекъсната. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на нито един район не е реализирана идеята за технопаркове и други структури от този вид.
Очакваното от години преструктурирането на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации- “икономика на знанието”, неминуемо ще доведе до бързо нарастване на средствата, отделяни от частния сектор за иновации и увеличаване на приноса му в извършените разходи за НИРД в страната.
Делът на човешките ресурси, заети с НИРД, изчислен като процент от икономически активното население на възраст 15-64 г. в страната през 2006-2010 г. се движи около 30 % (за 2008 г.-31%) при средно за ЕС-27-39.8%. След България с далеч по-ниски стойности се нареждат Португалия (23.1%) и Румъния (23.8%). Някои от страните от Източна Европа също са с близки до нашата стойност. Сред водещите по този показател са Дания (52.3%), Холандия (50.5%), Финландия (50.1%) и Швеция (49.3%). В регионален план, с най-висок дял на населението, заето с НИРД, е Югозападният район (41.3 %), а останалите пет район са със стойности в границите на 22-26%.
Таблица 10: Персонал, зает с НИРД, по сектори, статистически райони и пол, НСИ
Райони
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
Общо
|
от тях жени
|
Общо
|
от тях жени
|
Общо
|
от тях жени
|
Общо
|
от тях жени
|
Общо
|
18994
|
9539
|
19933
|
10128
|
20097
|
10104
|
21971
|
11248
|
Северна и Югоизточна България
|
4 926
|
2 294
|
5 300
|
2 553
|
5 623
|
2 710
|
5 953
|
2 993
|
Югозападна и Южна централна България
|
14 068
|
7 245
|
14 633
|
7 575
|
14 474
|
7 394
|
16 018
|
8 255
|
Северозападен
|
647
|
374
|
757
|
408
|
739
|
401
|
624
|
341
|
Северен централен
|
1 258
|
486
|
1 336
|
544
|
1 504
|
597
|
1 565
|
655
|
Североизточен
|
1 656
|
795
|
1 716
|
841
|
1 805
|
890
|
2 032
|
1 028
|
Югоизточен
|
1 365
|
639
|
1 491
|
760
|
1 575
|
822
|
1 732
|
969
|
Южен централен
|
1 458
|
863
|
1 746
|
1 006
|
1 708
|
955
|
1 889
|
1 050
|
Югозападен
|
12 610
|
6 382
|
12 887
|
6 569
|
12 766
|
6 439
|
14 129
|
7 205
|
За 2010год. *, Общият брой на персонал, зает с НИРД, по сектори и статистически райони е 20 757, като от тях 10 726 за жени.
|
Сподели с приятели: |