Договор №: рд02-29-394/16. 11. 2011 г. Възложител



страница4/16
Дата15.08.2018
Размер1.91 Mb.
#78922
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

2.2.Изводи


1.Трайна тенденция на намаляване броя на икономически активното население(15-64 г.) вследствие на задълбочаващи се демографски проблеми и периодичните икономически кризи.

2. Увеличаващата се безработица гони пикови нива, които са прагови за социалния статус и осигурителната система.

3. Увеличаващите се регионални дисбаланси по отношение икономически активно население,трудов ресурс(възрастов и квалификационен признак), заетост и безработица . Тази тенденция засилва различията, а не сближава регионите(това особено важи за NUTS 3).

4.Почти нищо не е реализирано ( поради апатичност, не информираност и др.) по ОПР”Човешки ресурси” – “Аз мога повече”, която има гранд до 2013 г. за повишаване образователното и професионално равнище на заетите.

Липсата на политика за сериозни структурни промени в регионалното развитие на икономиката установи трайно големи различия в равнището на квалификация на кадрите, в размера на трудовите възнаграждения и средните доходи на човек от населението, в условията на труд и възможностите за професионална реализация между различните региони, които в крайна сметка определят равнището на заетост и безработицата на регионалните пазари на труда.

Българите, работещи в чужбина, не се завръщат, както се очакваше, поради стагнацията на външните трудови пазари. Голямата част от квалифицираните кадри са запазили своите позиции или очакват предложения от местния трудов пазар. Освен това, липсва надеждна информация и реална оценка за причините за завръщането на голяма част от тях -това е в резултат на съкращения, или поради по-трудното намиране на работа в чужбина. Практиката на новите страни-членки на ЕС, показва, че радикален обрат в тази тенденция може да се очаква само след достигане на средно икономическо равнище от над 60-70 % БВП ппс на жител, вероятно след около 9-10г.


3.Изследвания, технологично развитие и иновации


Всеизвестен е фактът, че държавите, които демонстрират високи равнища на инвестиции в научна и развойна дейност демонстрират и силен икономически растеж и увеличаващ се дял на световния пазар на знания и иновации.

Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентноспособност на произвежданите стоки.

В абсолютна стойност разходите за НИРД в страната през периода 2004-2009 г.отбелязват непрекъснато нарастване и достигат стойност от 361 090 хил.лв. (нарастване на годишна база спрямо 2008 г. от 10.8 %). Въпреки това, от 1990 г. се наблюдава почти постоянна тенденция на намаление на дела на общите национални разходи за НИРД от БВП, както от страна на държавата, така и от страна на частния сектор. Това дава основание България да бъде определена в проучванията на ЕК за иновациите, като една от „догонващите страни” в иновационната дейност.

По данни н НСИ за 2009 г., разходите за НИРД на България са в размер на 0.53 % от БВП, като 0.32 % е делът на държавата и 0,16 % е приносът на бизнеса.



Таблица 6: Източници на финансиране на НИРД като % от БВП, НСИ

Източници на финансиране

2005

2006

2007

2008

2009

Общо

0,46

0,46

0,45

0,47

0,53

Държавен сектор

0,29

0,28

0,26

0,29

0,32

Предприятия

0,13

0,14

0,16

0,14

0,16

Чужбина

0,04

0,03

0,02

0,03

0,04

За сравнение, през 2008 г. страните от ЕС-27 са отделяли средно по 1.9 % от техния БВП за научни изследвания и внедряване на иновации, от които 1.21% са извършени от частния сектор.

Според “ Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г.” е приета национална цел за инвестиции в НИРД от 1,5 % от БВП до 2020 г., като част от националната позиция по европейската Стратегия 2020.

По сектори разходите за НИРД се разпределят както следва:

Таблица 7: Разходи за НИРД по сектори и области на науката, НСИ, 2010 г.


Области на науката

Общо

Сектори

Предприятия

Държавен

Висше образование

Нетърговски организации

Общо

273 047

85 065

159 622

26 388

1 972

Естествени науки

71 832

4 709

63 845

2 607

671

Технически науки

111 809

66 378

29 215

15 356

860

Медицински науки

11 455

5 336

4 119

1 978

22

Селскостопански науки

52 402

8 466

43 436

500

-

Обществени науки

8 801

176

4 348

3 867

410

Хуманитарни науки

16 748

-

14 659

2 080

9

Карта 9: Звена на НИРД в аграрния сектор

Делът на иновативните предприятия, от общия брой предприятия за 2008 г. е :



Таблица 8: Дял на иновативните предприятия, от общия брой, НСИ, 2008 г.


Икономически дейности (КИД - 2008) и групи по големина на предприятията според броя на наетите лица

2008

%

Общо

23,9

Индустрия

29,2

Услуги

16,3

10 - 49 наети

20,3

50 - 249 наети

32,0

250 и повече наети

59,2

Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите, и иновационния капацитет в България почти липсват.



Таблица 9: Разходи за научно-изследователска и развойна дейност NUTS 2, НСИ

Райони

2005

2007

2008

2009

България

2 081 42

273 047

325 855

361 060

Северозападен

45 50

7 177

6 557

8 123

Северен централен

3 265

4 035

5 298

7 120

Североизточен

10 332

13 202

17 156

22 010

Югоизточен

5 259

11 557

15 069

14 958

Южен централен

10 070

18 952

34 875

20 552

Югозападен

174 666

218 124

246 900

288 297

За България през 2010год.* стойността е 420 105

Наблюдава се ясна тенденция в най-силно развитите райони в страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. Така например, 79.8 % от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на разходите за R&D се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и учебните заведения за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.

По отношение дела на разходите за НИРД в БВП в районите от ниво 2 в страната стойностите варират от 0.87 % дял от БВП в Югозападния район за 2009 г. до 0.18% в Северен централен район.



Карта 10: Териториална структура на ВУЗ, НСИ, 2010 г.

Традиционни научно-изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Другите две групи са пряко ангажирани от държавата и предимно външни компании и програми в осъществяване на дейността.

Мрежата от изследователски центрове в страната обхваща голям брой специализирани единици. В университети (44) и самостоятелните колежи (9) има специализирани звена за научна, изследователска и развойна дейност.

Българската академия на науките, осъществява най-мащабната и иновативна част от НИРД по програми на държавата или външни компании и програми.

Има множество други структури, които осъществяват научна и приложна дейност. Най-голям е техния брой в областта на селското стопанство- 23, които са профилирани и имат представителство във всички райони от ниво NUTS 2.

Регионалните различия в тази сфера все пак се дължат и на неравномерността или липсата на звена за осъществяване на НИРД.В Северозападния район след промените на териториалния обхват на районите на ниво 2 има само един университет в Плевен, но дори и този факт не означава нищо, защото заведението е с хуманитарна насоченост.. Югозападният район се откроява с по-високата си концентрация на университети и колежи в сравнение с останалите райони в страната.

Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони от ниво 2 от дълго време е прекъсната. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на нито един район не е реализирана идеята за технопаркове и други структури от този вид.

Очакваното от години преструктурирането на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации- “икономика на знанието”, неминуемо ще доведе до бързо нарастване на средствата, отделяни от частния сектор за иновации и увеличаване на приноса му в извършените разходи за НИРД в страната.



Делът на човешките ресурси, заети с НИРД, изчислен като процент от икономически активното население на възраст 15-64 г. в страната през 2006-2010 г. се движи около 30 % (за 2008 г.-31%) при средно за ЕС-27-39.8%. След България с далеч по-ниски стойности се нареждат Португалия (23.1%) и Румъния (23.8%). Някои от страните от Източна Европа също са с близки до нашата стойност. Сред водещите по този показател са Дания (52.3%), Холандия (50.5%), Финландия (50.1%) и Швеция (49.3%). В регионален план, с най-висок дял на населението, заето с НИРД, е Югозападният район (41.3 %), а останалите пет район са със стойности в границите на 22-26%.

Таблица 10: Персонал, зает с НИРД, по сектори, статистически райони и пол, НСИ

Райони

2006

2007

2008

2009

Общо

от тях жени

Общо

от тях жени

Общо

от тях жени

Общо

от тях жени

Общо

18994

9539

19933

10128

20097

10104

21971

11248

Северна и Югоизточна България

4 926

2 294

5 300

2 553

5 623

2 710

5 953

2 993

Югозападна и Южна централна България

14 068

7 245

14 633

7 575

14 474

7 394

16 018

8 255

Северозападен

647

374

757

408

739

401

624

341

Северен централен

1 258

486

1 336

544

1 504

597

1 565

655

Североизточен

1 656

795

1 716

841

1 805

890

2 032

1 028

Югоизточен

1 365

639

1 491

760

1 575

822

1 732

969

Южен централен

1 458

863

1 746

1 006

1 708

955

1 889

1 050

Югозападен

12 610

6 382

12 887

6 569

12 766

6 439

14 129

7 205

За 2010год. *, Общият брой на персонал, зает с НИРД, по сектори и статистически райони е 20 757, като от тях 10 726 за жени.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница