Договор за морско посредничество – правна характеристика

Радина Атанасова Бучкова*, Мария Костадинова Каратанчева**

*Технически Университет – Варна, 9000 Варна; България, ул.“Студентска” №1, E-mail: rachka_85@abv.bg

**Технически Университет – Варна, 9000 Варна; България, ул.“Студентска” №1, E-mail: m.k.karatancheva@abv.bg

Кодексът на търговското корабоплаване урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с безопасността на търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, спасяването по море и авариите на кораби и други отношения, свързани с корабоплаването. Именно тук намира приложение и договора за морско посредничество, който регламентира дейността на брокерите и на брокерските агенции.

Според чл. 226 от Кодекса на търговското корабоплаване „С договор за морско посредничество посредникът ( брокерът) се задължава по нареждане на доверителя си да посредничи срещу възнаграждение за сключване на договор за превоз на кораби, наемане на кораби за определено време, влачене и застраховане. По нареждане на доверителя, посредничеството може да се отнася и до други дейности, които обаче са тясно свързани с корабоплаването.”

Договорът за посредничество се регламентира от разпоредбите на КТК, а за допуснатите в него празнини – и според разпоредбите на чл.36-43 и чл.280-290 от Закона за задълженията и договорите, евентуално и според някои други нормативни актове.

Наименованието „морски посредник”, „морски брокер” се използва за означаване на онова лице, на което закона разрешава да извършва специфични дейности както в услуга на товара, така и в услуга на кораба. Морското посредничество не е пространствено ограничено, стига да се представи в рамките на предметния си признак – дейностите, които могат да се развиват при използването на кораби или изобщо онези, които са пряко свързани с корабоплаването. Брокерът не може да действа вън от пространствените граници на понятието корабоплаване, включващо плаването с морски кораби и в присъединените с морето води.

Брокерът е специфична правна фигура и поради конкретното предметно съдържание на неговите проявления.

Правомощията на брокера се определят от волята на неговия доверител, но правоотношенията при посредничество не могат да надхвърлят определените предметни рамки на брокерския договор. Всяко възлагане на поръчка, вън от предметната специализация на дейността на брокера, няма да произведе правни последици.

Брокерът действа по нареждане на своя доверител и не може да откаже посредничество за това, че на него е възложено единствено право да действа в подотрасъла. Поръчката може да се отнася до сключването на един или няколко отделни договора, отнасяща се за един или няколко товара или кораба, но винаги въз основа на конкретно възлагане.

Договорът за морско посредничество е самостоятелен вид договор в пряка връзка с превозното правоотношение, с което се намира във взаимозависимост, предвид общата им икономическа обусловеност. Той не е договор за поръчка, тъй като брокерът, комуто се възлага изпълнението на обикновени услуги по корабоплаването, има по-широки правомощия от тези на довереника. Морският посредник не е нито комисионер, нито спедитор.

Разликата между договора за морско посредничество и договора за агентиране се заключава в различния им предмет и приложното им поле, действията на договора, характера на възнаграждението и пр.

Брокерът при водене на преговори и сключване на договори, може да действа от страна на фрахтователя – лицето, което наема кораба, за да си превози товара, като при това положение защитава интересите на товара или може да действа от страна на корабопритежателя, като в този случай защитава интересите на кораба. Действията му обикновено се заключават в това да търси подходящо корабно пространство за товарите на изпращача или подходящи товари за кораба на корабопритежателя, да подготвя и прави предложения и контра предложения, да извършва при възлагане, сделки и други правни действия, свързани с морския превоз и с пристигането, пребиваването и отплаването на кораба. Той може да сключва сделки за наем на складово помещение, за съхранение на пратки, до получаването им от лигитимния собственик, за обработка на кораба, за снабдяване на кораба с екипировка и пр. Цялата тази дейност от обикновени, ползвани при корабоводенето, услуги може да бъде включена в пълномощното на брокера. По силата на това пълномощно той може да сключва договори и да получава и плаща суми за сметка на доверителя (чл. 227 от КТК).

Упълномощаването на брокера може да бъде осъществено както чрез изрично изявление на волята от страна на представителното лице, така и въз основа на конкретни конклудентни (мълчаливи) действия.

Формата на пълномощното, съгласно чл.37 от ЗЗД, се определя от формата на договора, който е възложен да се сключи от посредника. Ако се изисква нотариална форма на договора, пълномощието е необходимо да бъде дадено с нотариална заверка на подписа на представлявания.

Брокерът не може да действа за изпълнение на договора за морско посредничество само въз основа на представителната власт. Упълномощаването е акт на упълномощителя, като упълномощителната сделка изчерпва своето правно действие със създаването на представителната власт за представителя. Правото на брокера да сключва договори не произтича от качеството му на морски посредник, а следва да бъде включено изрично в пълномощието му.

Брокерът може да сключва по пълномощно, освен посочените в чл. 226 от КТК договори, а именно договор за превоз с кораби, наемане на кораби за определено време, влачене, застраховане, и други стига те да са свързани с корабоплаването, да разплаща суми, да инкасира навла. Брокерът може да плаща и получава суми, свързани с пребиваването на кораба в пристанището, като такси за ползване на пристанищните съоръжения, пилотаж, глоби наложени за неизпълнение на задължителни предписания, дисбурсментни разходи, т.е. всички обичайни необходими разходи, направени за обслужване на кораба.

Брокерът може да бъде овластен да събира предплатеното и дължимо навло за превоз на пътници и товари, да получава суми, надплатени от съконтрагентите.

В случая законът е предоставил право на морския брокер да действа и като агент, но вече не само в полза на корабопритежателя, а на всяко заинтересовано от морския оборот лице.

Брокерът трябва да извършва, възложените от доверителя му, действия лично. Правните последици от действията на упълномощения настъпват направо за доверителя, независимо от това дали той го е очаквал или не.

Пълномощното може да бъде оттеглено от упълномощителя преди сключване на договора, за което е необходимо изрично волеизявление, направено в писмена форма. Брокерът, от своя страна, също може да се откаже от договора за морско посредничество.

Договорът за морско посредничество се прекратява, освен поради общите за всички договори основания, още и при прекратяване на юридическото лице – страната по договора. Чл. 228 от КТК посочва, че „Брокерът може да представлява и двете договарящи страни, ако те са поискали това, но е длъжен да съобщи на всяка от страните, че представлява и другата договаряща страна, и при посредничеството трябва да има в предвид интересите и на двете страни”.

Законодателят е имал предвид не действията на двете страни по договора за морско посредничество – на брокера и на неговия доверител, а е регламентирал възможността на морския посредник да представлява, т.е. да действа в полза на двете страни по договора, за сключване на който е поел задължение да посредничи.

Действията в полза и на двете страни могат да се отнасят само до посредничеството за сключване на договор, независимо от неговия вид.

Изразът ”ако те са поискали това” означава, че двете страни по един бъдещ договор, преговорите за сключването, на който е започнал да води брокерът, са упълномощили последния да ги представлява.

Представителната власт за сключване на договора може да бъде уредена (поискана) в различно време и независимо от всяка от договарящите се страни. Свързването по между им е дейност на брокера, извършвана по негово усмотрение. За него съществува задължение само да съобщи на всяка от страните, че представлява и другата страна по конкретния договор, за сключването на който той посредничи.

След като законодателят в третирания текст е предвидил изключение от принципа ”представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той ще представлява, освен ако представителя е дал съгласието си за това” , възможно ли е брокера да договаря „ сам със себе си „ ?

Ако договарянето „ лично със себе си „ е станало със съгласието на представлявания (т.е., когато пълномощието разрешава подобна сделка), няма пречка брокера да предостави наетите от него плавателните съдове на доверителите си, възложили му да сключи договор за превоз на стоки по море с кораб.

Действайки в полза на двете страни, брокерът е длъжен да отчита интересите им и да не нарушава равенството между тях. Предполага се, до доказване на противното, че брокерът, действайки, е имал предвид интересите на двете страни.

На практика действието в полза на двете страни ще се изрази най-често при подписването от името на двете страни на договора за превоз. При рейсов чартър например, брокерът подписва договора с уговорката: „по поръчки и по пълномощие на корабопритежателя (фрахтователя) „ което означава, че задълженията по сключения договор се възлагат на страната, представлявана от брокера. Брокерът може да подпише от името на двете страни по превозния договор, стига те да са поискали това и брокерът да е уведомил, че представлява и другата договаряща страна. При това си действие той трябва реално да отчита интересите им, без да ги накърнява в каквато и да било степен. Това не лишава договора от правна сила поради изричната разпоредба на посочения текст.

Брокерът има право на възнаграждение за посредничество, когато договорът е сключен в резултат на неговите усилия ( член 229 от КТК ).

Изискването за такава резултатност, няма да бъде необходимо условие, когато брокерът е действал в изпълнение на правото си да сключва договори, да получава и плаща суми по силата на пълномощията си ( чл.227 КТК ).

Размерът на възнаграждението се определя от договора за морско посредничество. Най-често това е предварително определена сума пари или процентно съотношение към сумата на навлото.

При действие в полза на двете страни, възнаграждението на брокера се дължи по равно от двете страни, освен, ако има уговорка в противен смисъл.

Възнаграждението на брокера не се влияе от това, дали корабопритежателят е получил или не навло. Последното е само критерий за определяне на възнаграждението, но не и условие за възникване на правото или източник на погасяване на плащането. Във възнаграждението не се включват вноските, направени за изпълнение на поръчката. Тяхното заплащане е отделно и независимо от уговореното или установено възнаграждение.

Брокерът е длъжен след изпълнение на нареждането незабавно да се отчете за всяка получена сума (чл.230 КТК ).

Това задължение на брокера разграничава договора за морско посредничество от договора за агентиране, предвид подчертаната по този начин еднократност на поръчката (нареждането).

Задължението за отчитане на получени суми обхваща такива средства, който са предоставени на брокера в изпълнение на договора за морско посредничество. Изискването за незабавност е продиктувано от еднократността на отделната поръчка, с изпълнението на която договорът се прекратява.

Отчитането на получените суми няма предвид само онези парични средства, които брокерът е приел като плащане от трето лице, действайки от името и за сметка на своя доверител (чл.227), а всяка парична сума, която брокерът е получил от която и да е страна по договора, стига тя да е имала право на вземане или в нейна полза да е съществувало задължение за плащане. Посоченото правомощие следва да е било включено в обема на пълномощието на брокера.

Задължението за отчитане следва да се третира като такова, което се поражда всякога, когато е получена сума от трето лице и за всяка получена от брокера сума в изпълнение на нареждането договора за морско посредничество или в рамките на чл.227 от КТК.( По нареждане на доверителя пълномощието може да включва и правото за сключване на договори, получаване и плащане на суми от името и за сметка на доверителя.). Това задължение се поражда незабавно след изпълнение на нареждането.

Договора за морско посредничество има за цел активно да съдейства за подобряване и използване на корабния тонаж, за осигуряване на превоз на външнотърговски стоки по море и за разгръщане на отрасловите връзки между отделните страни, нуждаещи се от посредничество.