Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)



страница1/17
Дата25.06.2017
Размер2.97 Mb.
#24243
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
Технически доклад - 2009 - 040

ОБЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ

НА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ (2000/60/ЕС)

Документ с насоки Nо. 24

УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ В УСЛОВИЯТА НА ИЗМЕНЯЩ СЕ КЛИМАТ


Статус 30 ноември 2009

Директорите по водите в ЕС одобриха този Документ с Насоки на срещата си на 30 ноември 2009 в Швеция. Тази версия ще бъде подложена на окончателно редактиране и подобрения в оформлението през Декември 2009. Редактираната версия ще бъде предоставена на интернет страниците на Circa и на EК - Води през декември


Отхвърляне на искове

Този документ е разработен по съвместна програма включваща Европейската Комисия, всички Държави-членки, Присъединяващите се страни, Норвегия и други заинтересовани страни и Неправителствени организации (НПО). Документът трябва да се разглежда като представящ неофициалната консенсусна позиция за най-добри практики, приета от всички страни. Документът, обаче не изразява задължително официалната позиция на всеки от партньорите. Следователно, мненията, изразени в документа не изразяват задължително мнението на Европейската Комисия.


Europe Direct е услуга която ви помага да намерите отговори на Вашите въпроси за Европейския Съюз

Нов безплатен телефонен номер:

00 800 6 7 8 9 10 11
Много допълнителна информация за Европейския Съюз е на разположение в Интернет.
Тя може да се намери през сървъра Europa (http://ec.europa.eu).

© Европейска Общност, 2009



Размножаването е разрешено, при положение, че източникът е потвърден

Съдържание


1 ПРЕДГОВОР.....................................................................................................




2 РЕЗЮМЕ...........................................................................................................




3 УВОД.................................................................................................................




4 ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА И ВОДИТЕ – РАМКОВА ПОЛИТИКА.............




4.1 УВОД КЪМ РДВ...............................................................................................




4.2 УВОД КЪМ ДИРЕКТИВАТА ЗА НАВОДНЕНИЯТА......................................




4.3 УВОД КЪМ ПОЛИТИКАТА НА НЕДОСТИГ НА ВОДИ И СУШАТА.............




4.4 БЯЛА КНИГА НА ЕК ЗА АДАПТИРАНЕТО...................................................




4.5 ДРУГИ ПРИЛОЖИМИ ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС.........




4.6 ПРИЛОЖИМИ ИНИЦИАТИВИ ЗА АДАПТИРАНЕ В ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ........................................................................................................................




5 МОДЕЛИРАНЕ НА КЛИМАТА, ПРЕЦЕНКИ, СЦЕНАРИИ, ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ И НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ............................................




5.1 МОДЕЛИ, ПРЕЦЕНКИ И СЦЕНАРИИ........................................................




5.1.1 ГЛОБАЛНО НИВО.............................................................................................




5.1.2 ПРОГНОЗИ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В ЕС.......................................




5.1.3 НАЦИОНАЛНО КЪМ МЕСТНО НИВО.............................................................




5.2 ПОТЕНЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА КЛИМАТА ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ.................................................




5.3 УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНАТА СРЕДА НА БАЗАТА НА НЕСИГУРНОСТТА НА ПРОГНОЗИТЕ И СЦЕНАРИИТЕ.........................................




6 НАЧАЛО: КАК ДА ИЗГРАДИМ АДАПТИВНА СПОСОБНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ В УСЛОВИЯТА НА ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА.............................




6.1 УВОД.................................................................................................................




6.2 КАКВО Е НЕОБХОДИМО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АДАПТИВНА СПОСОБНОСТ?..........................................................................................................




6.2.1 ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ДЕЙНОСТИ ПО АДАПТИРАНЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПОЗНАНИЯТА НА НИВО РЕЧНИ БАСЕЙНИ.....................................................................................................................




6.2.2 СЪБИРАНЕ НА ДАННИ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВА....................




6.2.3 РАЗШИРЯВАНЕ КРЪГА НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ И НАРАСТВАНЕ НА ТЕХНИЯ КАПАЦИТЕТ - ПОВИШАВАНЕ НА ИНФОРМИРАНОСТТА, ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ...................................................................................




6.2.4 ПОГЛЕД ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ........................................................................




7 РАМКОВА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ И АДАПТИРАНЕ...............................




7.1 УВОД..................................................................................................................




7.1.1 ЦЕЛИ И ФОКУС НА ТАЗИ ГЛАВА...................................................................




7.1.2 ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА И РАМКОВА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ.............




7.1.3 КОИ СТЪПКИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ СА НАЙ-ВАЖНИ ПРИ АДАПТИРАНЕТО КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА?....................




7.2 РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ ЗА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ И АДАПТИРАНЕ...............................................................................................................




7.3 ОЦЕНКА НА НАТИСКА И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО................................................




7.4 ОЦЕНКА НА МОНИТОРИНГА И СЪСТОЯНИЕТО.........................................




7.4.1 ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ..........................................................................................




7.4.2 МОНИТОРИНГ..................................................................................................




7.4.3 ВИДОВЕ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДНИ БАСЕЙНИ..............................................




7.4.4 ОБЕКТИ ЗА СПРАВКА.......................................................................................




7.5 ПОСТАВЯНЕ НА ЦЕЛИ...................................................................................




7.6 ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ..............................................................................




7.7 МЕРКИ ЗА АДАПТИРАНЕ, СВЪРЗАНИ С РДВ.............................................




7.7.1 УВОД..................................................................................................................




7.7.2 КАК ДА НАПРАВИМ ПРОВЕРКА НА КЛИМАТА ПРИ ПРОГРМАТА ОТ МЕРКИ?..........................................................................................................................




7.7.3 КАКВО ДА НАПРАВИМ АКО ДРУГИТЕ РЕАКЦИИ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА ИМАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЦЕЛИТЕ НА РДВ ЗА ДОБРО СЪСТОЯНИЕ?




8 УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ И АДАПТИРАНЕ..................




8.1 УВОД...................................................................................................................




8.2 ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ........................




8.3 КАРТИ НА РАЙОНИТЕ ПОД ЗАПЛАХА ОТ НАВОДНЕНИЯ И КАРТИ НА РАЙОНИТЕ С РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ...............................




8.4 ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ.......................




8.4.1 ЦЕЛИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ................................




8.4.2 ПОВИШАВАНЕ НА ИНФОРМИРАНОСТТА, РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ПРЕДВАРИТЕЛНА ГОТОВНОСТ.................................................................................




8.4.3 МЕРКИ.................................................................................................................




8.4.4 ВРЪЗКИ КЪМ РДВ.............................................................................................




9 УПРАВЛЕНИЕ НА СУШИТЕ И НЕДОСТИГА НА ВОДА И АДАПТИРАНЕ..




9.1 УВОД...................................................................................................................




9.2 ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА СПРАВЯНЕ С НЕДОСТИГА НА ВОДА И СУШИТЕ...................




9.3 МОНИТОРИНГ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА...................................................................................




9.4 МЕРКИ ЗА АДАПТИРАНЕ, СВЪРЗАНИ С НЕДОСТИГА НА ВОДА И СУШИТЕ.........................................................................................................................




АНЕКС I: ДЕЙНОСТИ/МЕРКИ ЗА АДАПТИРАНЕ - ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ..............................................................................................................




АНЕКС II: ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ И СВЪРЗАНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.............................................................................................................




АНЕКС III: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ИЗБРАНИ ВИДОВЕ НАВОДНЕНИЯ...




АНЕКС IV: ДЕФИНИЦИИ ЗА ПРЕЦЕНКИ, ПРОГНОЗИ И СЦЕНАРИИ..............




АНЕКС V: ПРЕЦЕНКИ ЗА МЕСТНИЯ КЛИМАТ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ...




АНЕКСVI: РОЛЯТА НА ПРОЦЕСИТЕ ЗА СЕО ПРИ АДАПТИРАНЕТО НА ПРОМЕНИТЕ НА КЛИМАТА.........................................................................................




АНЕКС VII: НАЦИОНАЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА АДАПТИРАНЕ...................................




АНЕКС VIII: СПРАВКИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ЗА ЧЕТЕНЕ....................................




АНЕКС IX: СПИСЪК НА СЪТРУДНИЦИТЕ................................................................





1 Предговор
В контекста на Общата стратегия за прилагане на РДВ, дейността по изменението на климата и водите започна през 2007 с представянето на насоки как Държавите- членки трябва включат съображенията си за промените и изменението на климата в прилагането на политиката по водите на ЕС. През 2008, Директорите по водите обсъдиха и се споразумяха относно съобщенията за ключовите политики за промените на климата и водите.1 Те се концентрира върху следните теми:

− Законодателство за водите на ЕС и неговите възможности да позволява и подкрепя адаптирането към климатичните промени.

− Важността на интегрирането с други политики.

− РДВ и дефиниране на целите при изменящ се климат.

− Как е разгледано адаптирането на 1-вия План за Управление на Речните Басейни (ПУРБ)

− Роля на адаптирането при 2-рия и 3-тия цикъл на планиране на управление на речните басейни.

Тези насоки на ЕС се базират на основните идеи на политиката и са описани като приоритетна дейност в Бялата книга на EC за адаптиране към изменението на климата (2009).

Те са дискутирани с широк кръг заинтересовани лица и експерти в Общата стратегия за прилагане на рамковата политика и отразяват важната роля на ръководните фактори при адаптиране към изменението на климата.


Тези насоки имат за цел да предоставят подкрепа на управлението на речните басейни при включването на изменението на климата в цикъла на управление на речните басейни. Вероятно ще е необходима още работа и ще се предприемат действия при Общата стратегия за прилагане.

2 Реюзме
Увод

1. Европейските сладководни, преходни и морски води от векове са повлияни от преднамерено управление, както и от непредвидими последици от промени в използването на земите, отклоняване и замърсяване на водите. Без проактивни мерки, континенталните водни обекти може да се променят в по-голяма степен от нарастващото влияние на преките и косвени последици от промените и изменението на климата.

2. Предвижданията са климатичните промени да доведат до съществени изменения в годишните и сезонните валежи и водния отток, рисковете от наводнения и брегова ерозия, качеството на водата и разпространението на видовете и екосистемите. Моделите показват, че най-общо в Южна Европа ще се наблюдава значителна тенденция към засушаване, докато в Северна Европа – такава на по-влажен климат. В регионален мащаб моделите на потенциални изменения могат да са твърде различни. Тези промени най-вероятно ще станат значителни през втората половина на този век.

3. Бялата Книга на Европейската Комисия Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие (COM/2009/147) призовава към по-стратегически подход към адаптирането спрямо изменението на климата при различните сектори и нива на управление. Тя дава насоките за интегриране на адаптирането спрямо изменението на климата към прилагането на политиката по водите на ЕС. Тя също така се препоръчва от Европейските Директори по водите.

4. Няколко съществуващи политики на Европейския съюз (ЕС) се отнасят до въпроси за управлението на водите. Най-важни са Рамковата Директива за водите на ЕС (РДВ) и производните й директиви – Директива за наводненията на ЕС, Директива за стратегията относно недостига на води и сушите. Общо те предоставят правните инструменти за защита и възстановяване на водната среда, както и стъпките, които могат да се предприемат за намаляване на рисковете за човешкото здраве, културното наследство и икономическата дейност.

5. Въпреки, че изменението на климата не е изрично включено в РДВ, поетапният и цикличен подход на процеса на планиране на управлението на речните басейни ги прави напълно подходящи за адаптивно управление на въздействието на климатичните изменения. Този подход означава, че ние може да ревизираме планове, да увеличаваме или намаляваме пропорционално откликването към изменението на климата в съответствие с наблюдаваните данни и можем да избегне прекомерното инвестиране в настоящия момент. От друга страна, важно е дългосрочните преценки за климата да са въплътени в проектирането на мерки (задействани от текущите въздействия), които имат дълъг проектен живот и висока стойност. Като такава, включването на измененията на климата в оценката на въздействията е важно.


6. В допълнение, процесът на планиране на управлението на речните басейни е най-добрия механизъм, чрез който да се балансират наличните водни ресурси и потребление, като по този начин се избегне дългосрочния недостиг на вода и който предоставя ясни връзки към управлението на риска от наводнения във водосборните басейни, който се разглежда изрично от изискванията на Директивата за наводненията.

7. Целта на този документ с насоки е да илюстрира начините, по които да се направи подготовката за измененията на климата през втория и третия цикъл на планиране на управлението на речните басейни (ПУРБ), включително обезпечаването срещу наводнения и суши. Като минимум тя ще изисква държавите–членки ясно да демонстрират как са взети предвид преценките за измененията на климата при оценката на влиянията и въздействията, програмите за мониторинг и оценяването на мерките.

8. Този документ с насоки описва водещите принципи за адаптиране и свързва всички етапи в ПУРБ. Принципите са международно разпространени и да приложими към всички държави-членки, без значение на регионалните различия на потенциалните влияния. Където е практически възможно се определят местата на въвеждане в съществуващите процеси и рамки. Дадени са примери, които показват как принципите се прилагат в практиката. Този документ с насоки не се фокусира около мерките за смекчаване на измененията на климата, въпреки че някои принципи свързани с интеграцията на различни сектори също са приложими за специфични смекчаващи мерки като мерките свързани с възобновяемата енергия. Още повече има потенциал за печеливши решения, допринасящи и до смекчаването и до адаптирането.

9. Документът с насоки е разделен на пет части, които обясняват: (1) как да се използват наличните научни знания и съмнения относно измененията на климата; (2) как да се развият стратегии, които създават адаптивни способности за управление на климатичните рискове; (3) как да се интегрира адаптивното управление измежду ключовите стъпки на и как да се отговори на специфичните предизвикателства за управление на бъдещия (4) риск от наводнения и (5) недостиг на водни ресурси.

10. Тези Насоки са одобрени от Директорите по водите. Те са предназначени към отговорните за управлението на речните басейни, включително към отговорните за риска от наводнения и суши за предоставянето на ПУРБ от втора и трета група (от 2015 до 2027). Те ще изискват комбиниран подход, който балансира дейностите по мониторинг и разбиране на влиянията на климата, с прилагане на дейности, печеливши при всички обстоятелства за подобряване на устойчивостта и гарантиране, че дългосрочните инвестиции са устойчиви спрямо климата.

Използване на научните познания и неопределености за измененията на климата

11. Преценките относно бъдещите изменения на климата се получават от глобални климатични модели. Те използват математически уравнения за да характеризират фундаментални процеси, включващи преноса на топлина, маса, момент и водни пари между основните земни системи (като океани, атмосфера, хидросфера и криосфера).

12. В зависимост от прогнозните сценарии и приближения за емисии на парников газ, използвани за представяне на някои естествени процеси (като формирането на облаци), преценките за изменението на климата могат значително да се различават през втората половина на 21ви век. През следващите няколко десетилетия обаче, становището относно температурата ще е силно независимо от сценария за емисиите, тъй като то ще е доминирано от естествената промяна и отговор на океаните на минали емисии.

13. За по-дълъг период се очакват съществени промени в годишните водни ресурси в Европа. По принцип, се очаква увеличение на водните ресурси в северните райони, въпреки, че летния воден отток може да намалее. Южните и югоизточните части на Европа, които вече страдат от воден дефицит може да изпитат намаление на водни ресурси поради увеличената честота и интензитет на сушите. От друга страна се очаква увеличените интензивни силни валежи да увеличат оттока на планинските реки в някои части на континента. Няколко Европейски изследователски проекта се концентрират върху по-доброто предвиждане на тези бъдещи тенденции.

14. Въпреки че има регионални различия, за Европа се очакват тенденции за повишаване на температурите на повърхностния въздух и води. Все още обаче се очаква в отделни години и десетилетия да се наблюдава временно захлаждане, поради естествените климатични промени. Преценките за измененията на влажността и дебита на ниво речни басейни са по-малко сигурни, поради големите естествени промени в техните количества, както и ограниченията на климатичните модели и предположенията, използвани за низходящо скалиране на информацията между климатичните и хидроложки модели.

15. Потенциално всички елементи, включени в определенията за качествените и количествените състояния на водата са чувствителни към измененията на климата. Те включват водни ресурси (речен дебит и нива на подземни води), потребление на вода (особено пиково потребление по време на суши), интензитет и честота на екстремни явления (наводнения и епизодичен нисък дебит); качество на водата (включително температура, соленост, концентрации на хранителни вещества и замърсяване, седименти); и биоразнообразие на екосистемите. Разграничаването на резултатите от климатичните фактори от останалите изменения ще продължи да е трудно.

16. Поради голямата неопределеност на преценките за регионалните изменения на климата и въздействията на водните екосистеми, ПУРБ трябва да съвместяват стратегии за управление, които да гарантират ползи, независимо от становищата за климата. Стабилните и адаптивни мерки за УРБ са губещи при малко обстоятелства или обратими, включват граници на безопасност, използват „Леки” решения, те са гъвкави и загрижени за действията, предприети от други за смекчавани или адаптиране на измененията на климата.

17. На практика това означава приемане на неопределеността чрез анализиране на осъществяването на плановете за управление на речните басейни спрямо преценките на широк диапазон от климатични модели и сценарии за емисии. Трябва да е възможно посредством изпитване за чувствителност да се установи кои отделни и съвместни мерки са най-ефективни за постигане на целите на управлението на водите.



Разработване на стратегии, които изграждат адаптивна способност за управление на климатичните рискове

18. Според Междуправителственият панел за изменение на климата (МПИК) адаптивна способност може да се дефинира като възможността за справяне, адаптиране и възстановяване от последиците на дадена заплаха (в този случай изменение на климата). Примери за стъпките, които трябва да се предприемат за изграждане на адаптивната способност са: увеличаване на познанията за потенциални климатични рискове за отделни речни басейни; засилване на събирането на данни и обмена на знания между ключовите заинтересовани страни; напречна интеграция и партньорства; образование и обучение, повишаващи информираността.

19. Националните и регионалните оценки на климатичния риск могат да предоставят ценна контекстуална информация за отделни речни басейни. Наличността на информация и мета анализа могат също така да помогнат да се обединят доказателства за наблюдавани или очаквани въздействия на водния сектор на ниво басейни. Освен това, съществуващите разработки могат да посочат потенциални трансгранични въздействия и възможности за адаптиране, или анализи на добри практики и прилагане на опит, който може да бъде споделен между съседни държави.

20. Прегледите на съществуващите познания могат да хвърлят светлина върху информационни празнини, които могат да се попълнят само с разширяване на събирането на данни и програми за мониторинг. Все пак всяко обсъждане на изискванията за данните трябва да отчита изменените модели на климатични влияния и реакциите на приемащата страна. Също така ще е необходим дългосрочен мониторинг за да се проследят възникващите рискове и да се оцени ефективността от каквито и да било интервенции за адаптиране.

21. Смислената и ранна ангажираност на всяка заинтересована страна може да подобри шанса за приемане на мерките и от там предоставянето на интегрирана, междуотраслова стратегия за адаптиране. Тя също ще намали до минимум междуотрасловите конфликти, като увеличи до максимална степен възможните синергии между плановете за адаптиране. Следователно, трябва да се установят ефективни комуникации и координирано действие на всички нива в управлението на Районите на речни басейни (РРБ)

22. Всички сектори, свързани с водите трябва да са добре информирани за евентуалните въздействия на изменението на климата. Това може да изисква обучение и професионално развитие в науката за изменението на климата, или форуми, които да осигуряват възможност за научен трансфер между организациите и разширяване на публичността на РДВ и Директивата за наводненията чрез процеси с участието на обществеността.

23. Трансграничните речни басейни поставят особено сложни предизвикателства по отношение изграждането на способност за адаптиране към измененията на климата. Съвместни организации като международните комисии по речните басейни трябва да ръководят разработването на координирани стратегии за адаптиране и да прилагат механизми за прилагане и мониторинг на мерките. Това може да изисква повече технически умения и предвидливост, необходими за справяне с такива задачи.

Интегриране на адаптирането към ключовите етапи на планирането на управлението на речните басейни

24. Както бе отбелязано по-горе, обосновката и процесите на РДВ могат да се коригират към осъществяването на адаптиране. По-специално интегрираните подходи към управлението на земите, водите и екосистемите, съчетани с повтарящите се процеси на връщане към миналото са съвместими с идеалите на адаптивното управление. Етапите с процеса на ПУРБ осигуряват удобна структура за осъществяване на адаптирането към измененията на климата чрез: преценяване на риска, мониторинг и оценка, поставяне на цели, икономически анализ и Програми от мерки (ПМ) за постигане на екологични цели.

25. Ръководните принципи, обобщени по-долу имат за цел да помогнат на ръководните фактори за речните басейни да вземат добре-информирани решения, които са пропорционални и стабилни и отчитат известните неопределености от въздействията на регионалните изменения на климата. Където е практически възможно, трябва да се приемат мерки, печеливши при всички обстоятелства или “winwin”, тъй като те дават ползотоворни резултати независимо от евентуалните последствия от промените и изменението на климата.

26. Като минимум държавите-членки трябва ясно да демонстрират през втория и третия цикъл на ПУРБ как преценките за измененията на климата са информирали за оценката на въздействията и влиянията от РДВ, как са конфигурирани програмите за мониторинг за да откриват въздействията от измененията на климата; и как избраните мерки са толкова стабилни колкото е възможно за очакваните климатични условия.

27. Ако няма изключителни обстоятелства, във времевата рамка на прилагане на РДВ (т.е. до 2027г.) и според критериите, използвани за оценка на състоянието не се очаква сигналът за изменение на климата да бъде статистически различим от резултатите на останалите човешки влияния на ниво, изискващо повторна класификация на обектите. По-скоро е възможно косвените влияния, произтичащи от реакциите на човека към измененията на климата – и адаптирането и смекчаването – да имат по-голямо въздействие (като повишеното водочерпене за поливното земеделие, нова инфраструктура за защита от наводнения или влиянието на интензивното производство на енергийни култури върху количеството и качеството на водата

28. Следващите раздели дават допълнителен коментар за ключовите ръководни принципи, включени в Насоките. Тези 11 ключови ръководни принципи се разглеждат като особено важни за ръководните фактори при управлението на речни басейни, които искат са се запознаят с принципите на адаптирането в управлението на водите най-общо. За допълнителни ръководни принципи и повече подробни коментари, предложени действия, анализи на казуси и примери, читателят трябва да се обърне към основната част на тези насоки.

29. Принцип 1: Оценяване на преките и косвени климатични влияния. Държавите-членки трябва да правят прегледи на въздействието на човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води (напр. локално и разсеяно замърсяване на водоизточниците, водочерпене). Потенциално, всички тези влияния са чувствителни към изменението на климата, следователно е полезно да се направи разграничение между първични и вторични влияния. Първите описват преките връзки между механизмите на климата и реакцията на естествените системи (напр. повишените темпове на метаболизъм поради по-високите температури, по-често отмиване на канализационни води). Вторичните влияния възникват от косвените връзки с изменението на климата поради социални реакции (напр. увеличение на съхранението на вода за предотвратяване на недостига). Оценки на риска, които са прекалено тясно фокусирани върху съществуващите влияния в речните басейни може да пропуснат важни, но физически отдалечени, косвени или дългосрочни механизми, определящи състоянието на водните обекти.

30. Принцип 2: Откриване на сигнали за изменение на климата. За идентифицирането и реагирането на сигналите за изменение на климата при появяването им ще са необходими данни от мониторинг, ето защо е важно да се прецени как най-добре може да се използват наличните данни от съществуващите мрежи, а местата със сравнително дълги бази данни да се поддържат през следващите години като част от по-мащабна кампания за наблюдение. Познанието кога и къде може да се открие първото изменение на климата би помогнало на целевия наблюдаващ мониторинг и отчитането на резултатите в най-уязвимите водни обекти (т.е. „горещи точки”). Може да се разработят индикатори за изменението на климата, които да подобрят шанса за ранно откриване и от там времето за предприемане на адаптивни мерки.

31. Принцип 3: Промяна на мониторинга на контролни места. Човешката дейност и измененията на климата в речните басейни може да имат еднакви резултати за качествените компоненти, използвани за оценка на състоянието. Следователно, стабилната информация за промени на контролните места – местоположения, които по дефиниция са подложени на ограничени антропогенни изменения – е от първостепенно значение за изолирането на двата типа въздействия.

32. Принцип 4: Поставяне на цели. Въпреки, че използването на отклонения е неделима част от ПУРБ, неоправданото прилагане на отклонения съгласно РДВ не може да се разглежда като обща стратегия за справяне с последиците от изменението и променливостта на климата. Следователно, изменението на климата трябва да се използва като оправдание за отклонения там където има убедително доказателство и сигурност, че преценките за климата ще се комбинират с липса на съизмерими и практически приложими мерки, които изискват поставянето на по-ниски цели от зададените.

33. Принцип 5: Икономическа прогноза за търсенето и предлагането на водата. При икономическия анализ на РДВ трябва да се спазва последователност на стъпките, но с интегриране на евентуални допълнителни влияния, въздействия и ограничения, налагащи се от изменението на климата. Количеството на водните запаси може да бъде засегнато, тъй като баланса между предлагане и търсене е преконфигуриран. Следователно, икономически анализ трябва да определи най-рентабилните комбинации от мерки при приемлива степен на изменение на климата и сценарий за предлагане-търсене на води.

34. Принцип 6: Проверка на ефективността на мерките. Поради факта, че при предстоящите цикли на управление на речните басейни ще се инвестират съществени финансови ресурси и че много мерки ще имат дълъг период на прилагане и/ или изключват бъдещо регулиране, държавите-членки/органите на РБД трябва да направят щателна проверка за евентуалните резултати, като предприемат „климатична проверка” на ПМ. Тази проверка трябва да включва анализа на чувствителността на предложената мярка или група от мерки за да оцени ефективността и рентабилността при изменящи се условия. Ако се установи, че мярката(ите) се потенциално чувствителни към очакваното изменение на климата, то мярката трябва да се оцени отново и съответно коригира. Предпочетените варианти трябва да могат да се справят с множество климатични условия или да са достатъчно гъвкави за да се адаптират към променящи се условия. Методологията на проверката на климата трябва да е напълно прозрачна и документирана така че процесът да може да се копира точно, ако се появи ново или по-добро доказателство за климатични рискове.

35. Принцип 7: Даване на предимство на стабилни мерки за адаптиране Може да са необходими проактивни мерки за адаптиране, ако изменението на климата застраши да изложи на риск постигането на целите на РДВ. На практика, по времето на втория и трети цикъл ПУРБ е по-вероятно други, не-климатични влияния да бъдат обект на загриженост. Следователно първият приоритет трябва да бъде създаването/ защитата на програми за мониторинг, които да съдействат за бенчмаркинга и проследяването на въздействията от дългосрочното изменение на климата, когато те станат факт. В същност, мониторинга и отчитането са критичните елементи на всяка адаптивна система за управление. Ако, обаче се планират инвестиции в инфраструктура с дълъг експлоатационен живот, е разумно да се даде предпочитание на мерки, които са устойчиви на широк диапазон от приемливи климатични условия. В идеалния случай, тези мерки трябва да се сработват с природните процеси и да реализират многократни ползи (напр. за оценка на риска от наводнения, управление на сушите, запазване на природата, навигацията и отдиха).

36. Принцип 8: Максимално увеличение на междуотрасловите ползи и намаляване на отрицателните последици между отраслите. Стабилните мерки за адаптиране ще обезпечат дейности, предприети от други за смекчаване или адаптиране към изменението на климата. Например, политиките, насочени към намаляване на емисиите на парников газ може да доведат до развитие на хидроенергията или отглеждането на биомаса с възможни значителни последствия за водните екосистеми. От друга страна, мерките, взети за да се подобри състоянието на водата посредством пречистване или повторна употреба на отпадните води, изкуствено повторно зареждане на водоносните хоризонти, пренос между басейните и така нататък налагат по-голямо потребление на енергия и емисии на парников газ. Основната част на насоките предлага критерии в помощ на избирането на мерки за адаптиране, които са ефективни и рентабилни и все пак намаляват страничните ефекти, насърчават справедливост и са технически и социално практически приложими във времевата рамка на прилагането им. Планирането на земеползването е важен инструмент при предотвратяване на дългосрочните отрицателни въздействия.

37. Принцип 9: Прилага Член 4.7. на РДВ В случай, че не съществуват значително по-добри екологични алтернативи и са предприети всички стъпки за минимизиране на неблагоприятния резултат от предложена мярка се допуска позоваването на Член 4.7 РДВ. Той дава възможност за отклонение от постигането на добро състояние, когато физическата промяна на даден воден обект се счита, че предлага ползи, които превишават по значение разходите за околната среда.

38. Принцип 10: Управление на риска от наводнения: Адаптирането на управлението на риска от наводнения спрямо изменението на климата трябва да започне възможно най-скоро, когато информацията е достатъчно стабилна, тъй като пълна определеност практически няма. Следвайте ръководните принципи, валидни за РДВ.

39. Принцип 11: Управление на сушите и недостига на вода: Използвайте Рамковата директива за водата като основна методологична рамка за постигане на адаптиране към изменението на климата в зони с недостиг на вода и за да намалите въздействията на сушите.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница