Доклад 2010 042 Обща стратегия за приложение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)



страница2/6
Дата21.01.2018
Размер0.84 Mb.
1   2   3   4   5   6

2. 6. Поетапна опценка на риска

Рядко при оценките на подземните води имаме достатъчно данни за да направим достоверни прогнози за резултатите. Поетапната оценката на риска, комбинирана с проста оценка за сигурност може да помогне при фокусирането на ресурсите в онези области с голяма неяснота и пределна релевантност на решенията за управление на риска.

Типичен пример за поетапна оценка е дадена на фигура 5. Тук, оценката на риска цели да раздели група обекти с подземна вода на такива, които са „в риск” или „не в риск” и не отговарят на доброто състояние. Прегледът на риска се използва за да раздели прагматично подземните обекти в ефективна последователност от действия на такива, за които има голяма сигурност, че обектът „не е в риск” или „е в риск” и не може да отговори на целта на състоянието (базирана на данните от мониторинга и опасността и ясни екологични стандарти). Това, което остава в центъра на фигурата е група от обекти, където ила сравнително ниска сигурност (значителна неяснота) в оценката. Оценките за качество и полу-количествените оценки са натиска и параметрично-специфични (напр. данни за параметър А, неяснота и допълнително проучване, необходимо за параметър Б) и изготвяне на окончателна класификация.

При следващото ниво на оценка (която често се нарича полу-количествена) допълнителното събиране на данни и анализ са фокусирани върху останалите обекти. Тези след това още са разделени на обекти „не в риск” / „в риск”, където сега има достатъчна сигурност в оценката, при която остават още обекти с все още значителна несигурност. Следва, че допълнителни наблюдения и изследвания трябва да бъдат фокусирани в тези области, където има повече несигурност, отколкото в областите, където има увереност, че подземните води са в добро или лошо състояние по отношение на оценката „в риск”. Ако остават значителни неясноти в данните, характеризирането и оценката трябва да следват прозрачен подход „тежест на данните” за да се определи дали подземния воден обект е в риск или не.

Поетапната оценка е присъща по естество на целия процес на планиране на речния басейн по РДВ. Първоначалната характеристика често се основава на малко данни, но е консервативна. Където са идентифицирани рискове, е необходима допълнителна характеристика за идентифициране на възможния натиск, въздействия и неясни области. От втория цикъл натам, неяснотата трябва да намалява, защото данните от мониторинга, по програмата за мониторинг от РДВ ще бъде налице. Тези данни, от своя страна могат да се използват за усъвършенстване на оценката на риска. Фигура 2 показва, че стратегията за мониторинг, мерките и оценката на състоянието (включително и залагането на прагови стойности) става след оценката на риска. Затова, за цикъла на планиране (n+1), ще се използват събраните познания през предишни цикли на планиране (n) за преглед на стратегията за мониторинг, за мерките и праговите стойности.
2. 7. Оценка на риска и предпазния принцип

Подходът на Европейската комисия при приложеннието на предпазния принцип е разработен в информационен документ от 20006 г. В Декларацията от Рио7, предпазният принцип се тълкува както следва:

Когато има опасност от сериозни и необратими щети, липсата на пълна научна яснота не може да бъде оправдание за отлагане на разходо-ефективни мерки за недопускане на влошаването на околната среда”.

Следвайки този принцип, не е приемливо да се забавя вземането на мерки поради неяснота дали има риск от сериозни вреди. Оценката на риска може понякога да изглежда в конфликт с този принцип. В действителност, оценката на риска може да се използва за изясняване на проблемите и за идентифициране на въздействията, който са достатъчно сериозни за да служат за основание за предпазно действие.

Приложението на предпазния принцип предполага научна оценка на риска, който поради недостатъчни данни, техния неубедителен или неточен характер, прави невъзможно определянето с достатъчна яснота на въпросния риск8.

От друга страна, оценката на риска може също да идентифицира, къде няма вероятност да има въздействия и/или да бъдат сериозни. Ако допълнителните проучвания могат значително да подобрят нашите познания и увереност и да дадат по-добър фокус за мерките за управление на риска, действието може да се забави, в случай че в резултат не се получат необратими или сериозни щети.

Принципът трябва да се вземе в предвид със структуриран подход към анализа на риска, който се състои от три елемента: оценка на риска, управление на риска и споделяне на риска. Когато са необходими действия, мерките, основани на предпазния принцип трябва да бъдат, между другото:

- предмет на преглед, в светлината на новите научни данни, и

- да могат да допринасят за определяне на отговорност за представяне на научни доказателства, необходими за по-обстойна оценка на риска.

Недопускането на заустване на опасни вещества в подземните води е пример за предприемане на предпазния подход. Веществата се класифицират като опасни въз основа на присъщата им токсичност, персистенция и биоакумулативни свойства. Независимо от този факт, има обстоятелства, когато данните за опасни вещества в подземните води не противоречат на предпазния принцип. Ако оценката на риска (подкрепена с данни за мониторинг) може да демонстрира, че такива замърсявания са незначителни и всички резонни мерки за тяхното недопускане за били взети, те за търпими, според ДПВ, в съответствие с предпазния принцип.


2. 8. По-добра оценка на риска чрез планомерните цикли на речните басейни

Първите докклади по член 5, подадени от държавите – членки (съгласно член 15) трябваше да направят предвиждания, основани на сравнително осъдни данни, често с широки познания за операционните изисквания на целите на член 4 на РДВ. Например, по времето, когато първите доклади по член 5 бяха съставени, подробните изисквания за качеството на подземните води (в частност химическото състояние на подземните води) бяха неизвестни, понеже те бяха предмет на ДПВ и Ръководство на Схемата за индустрия и строителство СИС (Препратка 2). Първата оценка на риска, следователно, ще бъде свързана със значителни неясноти.

Държавите – членки сега се възползват от яснотата на целите и операционните изисквания, с няколко години данни от мониторинг и първи оценки на състоянието (пояснения). Концептуалните модели сега могат да се използват за възприемане и фокусиране върху новите оценки на риска в областите с най-голяма несигурност. С този процес можем да надграждаме над предишния цикъл за планиране на речен басейн и за подобряването на нашите бъдещи оценки на риска.

През времето, обхватът и мащабът на оценката на риска (и свързаните с него неясноти) трябва да намалеят, отразявайки по-добре данните и въздействието на мерките, освен ако не се появят нови опасности за околната среда. Винаги ще бъде необходимо минимално ниво на оценката на риска понеже РДВ ще продължава да изисква прогнози за комплексните екологични условия и процеси.


3. Преглед на концептуалния модел

3. 1. Какви са концептуалните модели и за какво се използват?

Концептуалният модел е база за надеждни решения при оценката на подземните води и управлението. Целта е да има механизъм за:

- Доскусии на експерти, развитие и допълване на техните разбирания за подземните системи

- Комуникация с обществото и тези, които вземат решения: за подпомагане на познанията за системата от подземни води у неспециалистите;

- Разбиране и визуализация на обикновени и комплексни подземни обекти, в зависимост от целта;

- Оценка на рисковете, свързани с подземните води;

- Визуализация на това как и кога рисковете могат за засегнат подземните води;

- Планиране на системите за мониторинг и на мерките за защита или подобряване на състоянието на подземните води;

- Предвиждане на ефектите от мерките;

- Създаване на надеждна база за стимулиране и предвиждане на процесоте в подземните води с математически или цифрови (компютърни) модели;

- Да помогне на оценителя да определи дали подземния обект постига целите си по член 4;

- Да определи причините, поради които подземния воден обект не отговаря на целите за състоянието;

- Да даде възможност за определяне на най-важните потенциални мерки, които най-вероятно ще подобрят ситуацията по ефективен и устойчив начин;

- Аргументиране на изключенията / алтернативните цели, когато има риск от невъзможност за постигане на добро състояние на подземните води.

В новата директива за подземните води както и в няколко ръководни документи на Схемата за индустрия и строителство (СИС), използването на „концептуални модели” е задължително или препоръчително (виж глава 3. 3.). Терминът „концептуални модели” не е дефиниран в ДПВ, нито пък има обща дефиниция в ръководните документи, които препоръчват употребата му (различни дефиниции са дадени в таблица 2). Обстоятелствата, при които концептуалните модели могат да бъдат прилагани може да варират широко, от подробни оценки от хидрогеолози до опростена картина на интерактивни процеси за комуникационни цели със заинтересованите страни. Фактът, че използването на концептуални модели се препоръчва в няколко ръководни документи, набляга на това, че концептуалните модели са важно средство в управлението на подземните води.

Ранният опит с докладите за характеризиране и оценки на състоянието показва, че държавите – членки използват много различни подходи. Работна група В инициира това Ръководство с цел да се създаде общо разбиране на концептуалните модели и оценката на риска, както и използването на концептуалните модели в управлението на подземните води. Терминът концептуални моделли е въведен преди в няколко ръководни документа, в подкрепа на различни цели. Това Ръководство цели да допълни тези ранни документи и да даде поглед към съществуващите познания по темата, свързвайки ги с различните стъпки на управлението на подземните води.

Намерението ни не е също да се избере „правилна” дефиниция на термина „концептуалнен модел”, а по скоро да се обсъди как моделите, включително и концептуалните, могат да спомогнат за управлението на подземните води. Философията зад РДВ е да се започне да се мисли за управлението на подземните води с наличните познания (независимо от това, колко малки са те), после да се постави фокус върху това, какви са или могат да бъдат еколлогичните или човешките рискове и после да се събира информация, където е необходимо за усъвършенстването на разбирането. В този процес, може да се започне със схематично описание, после да се изтъкнат възможните рискове, да се започне мониторинг и използване на резултатите от мониторинга за да се подобри разбирането за системата и ефективността от мерките. Ако е необходимо, за по-доброто разбиране, или за набор от най-подходящи мерки, концептуалните модели могат да се развият в (комплексни) цифрови модели. Началният схематичен модел може определено да бъде наречен концептуален модел. Комплексният цифров модел определено не е вече концептуален модел. За целите на управлението на подземните води, наистина няма значение до каква степен моделите все още са наречени концептуални модели. Това, което има значение е, че простите модели са достатъчни в началната фаза на управление на подземните води, а по-сложни модели трябва да се използват само и когато е уместно в процеса на управление.
Дефиниция на концептуален модел

В контекста на това Ръководство, концептуалният модел е средство за описание и за опционно околичествяване на системите, процесите и техните взаимодействия. Един хидрогеоложки концептуален модел описва и околичествява съответните геоложки характеристики, условия на потока, хидрогеохимични и хидробиологични процеси, антропогенни дейности и техните взаимодействия. Степента на детайла се базира на дадените проблеми и въпроси. Това е една от основните стъпки за управление на подземните води.

Концептуалните модели са необходими за описанието на количеството на водите (свързано с количествения статус), както и с химичния състав, както се упоменава в РДВ.

Концептуалните модели могат да бъдат разработени в различна степен на комплексност, от прости качествени геологични описания до комплексни комбинации от количествени и качествени описания на хидрогеоложките процеси и въздействията. За обхващане на различните нужди за управление на подземните обекти, пространствените проучвателни мащаби варират от малки (10-100 м2) до големи (км2) и времево решение от часове/дни до месец/години. Зависи от специфичните задачи и проблеми (напр. количеството на подземните води, химичен състав, замърсяване от точков източник, дифузно замърсяване, взаимодействие с повърхностни води, земеползване). За трансграничните подземни водни обекти е много препоръчително да се разработят съвместно договорени концептуални модели.

Приложение II описва начин на установяване на концептуален модел. В зависимост от специалните изисквания на различните дейности по РДВ, описни по-горе, се предлага основна три стъпкова процедура, с различни изисквания за данни, мащаби и комплексност.
3. 2. Роля на концептуалните модели в рамките на управлението на подземните води

Управлението на системите от подземни води се състои от непрекъснат цикъл, както е описано във Въведението (виж фигура 2). В цикъла на управлението на подземните води, концептуалните модели могат да се използват в различни фази с различна цел, такива като оценка на риска, мониторингова стратегия и оценка на статуса (виж фигура 6).

В първата фаза на приложението на РДВ, подземните водни обекти трябваше да бъдат очертани и охарактеризирани (Система от подземни води). Основното ударение беше върху обшото описание на хидрогеологката система, включително химичните и количествените условия в подземния воден обект. тази система можеше да бъде разбрана и прозрачна за обществото с помощта на основни (прости) концептуални хидрогеоложки модели:

- Тези модели трябва грубо да описват посоките на потока на водите във връзка с основните водни пътища и положението на важни земни и водни екосистеми с границите на подземния воден обект, както и разпределението на съответните видове земеползвания.

- Това е добра начална точка за планиране на мониторингова стратегия и разработка на представителна мониторингова мрежа – чрез сравняване на броя и разпределението на съществуващите станции за мониторинг с хидрогеоложки и хидрохимични данни, разпределението на (потенциални) входни данни и рецепторите, които може да бъдат засегнати.

- Съществуващите концептуални модели могат да бъдат прецизирани и нуждата за по-подробни хидрогеоложки данни, в по-местен мащаб, може да се оцени. Новите хидрогеоложки данни и резултати от мониторинга могат да доведат до по комплексни хидрогеоложки модели в по-детайлни мащаби, ако е необходимо.

Във втората фаза, по време на първата оценка на състоянието през 2009 г., бяха събрани допълнителни данни (хидрохимични мониторинг данни, данни за нивото на подземните води, за водовземане и възстановяване) :

- Допълнителните данни сега могат да бъдат интегрирани в съществуващите концептуални модели.

- Въз основа на резултатите от първата оценка на състоянието и усъвършенствания концептуален модел, може да се оцени бъдещото развитие на състоянието на подземните води (количествено и химично).

В третата фаза, оценката на бъдещото развитие на състоянието на подземните води довежда до предвиждането за това, дали добро количествено и химично състояние на подземните води може да се постигне в края на (следващия) планиран период. Ако не, трябва да се вземат (допълнителни) мерки от определена държава – членка:

- При предвиждането на ефективността от мерките във времето и пространството, понякога са нужни по-специфични данни. По-точно, поведението на просмукващата се вода в ненаситената зона и времето на подземния поток могат да се прибавят към концептуалния модел и могат да доведат до включване на по-сложен математически модел.
3. 3. Използване на концептуални модели и препратки към ръководните документи на СИС

3. 3. 1. Използване на концептуални модели в рамките на РДВ

В РДВ не се съдържа термина „концептуален модел”, но имплицитно се изисква създаване на концептуални модели, по молба на държавите – членки за характеризиране на всички водни обекти. За всеки воден обект трябва да се определи дали има риск от непостигане на целите в края на плановия период. Концептуалният модел е наложителен за тази цел. Най-важните параметри, които трябва да се отчитат в характеризирането са изброени в приложение II на РДВ, параграфи 2. 1 и 2. 2. (виж оградения текст по-долу) и обсъден в глава 5 на това ръководство.



Внимание!

Приложение II на Рамковата директива за водите

2. Подземни води

2. 1. Първоначално характеризиране

Държавите – членки трябва да извършат първоначално характеризиране на всички подземни водни обекти за да оценят тяхната употреба и степен, до която те са в риск да не отговорят на целите за всеки подземен воден обект, по член 4. Държавите – членки могат да групират подземните обекти за целите на тази начална характеристика. Този анализ може да включва съществуващи хидрогеоложки, геоложки, педоложки данни, за земеползването, за водовземане, отток и други данни, но трябва да определят:

- мястото и границите на подземния воден обект или обекти,

- наляганията, на които са подложени подземните водни обекти, включително:



  • дифузни източници на замърсяване

  • точково замърсяване

  • водовземане

  • изкуствено презареждане,

- общият характер на надлежащия слой във водосборния басейн, от който подземния воден обект се презарежда,

- тези подземни водни обекти, при които има пряко зависими повърхностни водни екосистеми или наземни екосистеми.



2. 2. Допълнително характеризиране

След това първоначално характеризиране, сържавите – членки ще извършат допълнително характеризиране на тези подземни водни обекти, или групи от обекти, които са идентифицирани, че са в риск за да се установи по точна оценка на важността на този риск и идентифициране на мерките, необходими по член 11. Съответно, това характеризиране трябва да включва релевантна информация за последиците от човешката дейност и, където е уместно, информация за:

- геоложките характеристики на подземния воден обект, включително големината и типа на геоложките единици,

- хидрогеоложките характеристики на подземния воден обект, включително хидравличната проводимост, порьозност и затвореност,

- характеристика на повърхностните отлагания и почви във водосбора, от който водния обект се презарежда, включително дебелина, порьозност, хидравлична проводимост и абсорбционни качества на отлаганията и почвите,

- стратификационни характеристики на подземните води в подземния воден обект,

- списък с асоциирани повърхностни системи, включително наземни екосистеми и обекти с повърхностни води, с които подземния воден обект е свързан динамично,

- оценки на посоките и обемите на обмен на вода между подземния воден обект и свързаните с него повърхностни системи,

- достатъчно данни за изчисление на дългосрочния среден обем на общо запълване,

- характеризиране на химичния състав на подземната вода, включително спецификация на въздействието от човешка дейност. Държавите – членки може да използват типологии за характеризиране на подземни води при установяването на естествени фонови нива за тези подземни водни обекти.




Първоначално характеризиране трябва да се извършва за всички водни обекти. Следователно, данните, изредени съгласно РДВ, приложение II, параграф 2. 1, трябва да съществуват за всички обекти с подземни води. Много от данните, необходими за разработката на концептуалните модели, могат да бъдат извлечени от първоначалното характеризиране. Често, това е достатъчно поне за основните концептуални модели. Допълнителното характеризиране (виж частта „Внимание!” и РДВ, приложение II, параграф 2. 2) единствено е необходимо да се проведе за подземните водни обекти, след първоначалното характеризиране. (Забележете, че както е обяснено в глава 2, в случай на съмнение, един подземен воден обект трябва да се обяви „в риск”.)

Една цел за приложение на концептуалните модели е да се опише връзката между качеството/ ресурсите подземни води, местните (геогенни) условия и антропогенни въздействия/ замърсявания по разбираем начин. В случай на никакви или само малко данни за мониторинг на подземни води, концептуалният модел съдържа основна информация, т. е. за земеползването в областта на подземния воден обект, груба оценка за дълбочината на подземната вода, характеристика и дебелина на надлежащия слой почва и посоката на потока подземна вода. Независимо от това, с тази по обща информация, вече е възможно да се даде първа груба оценка, какъв вид въздействие (замърсяване, увреждане от водовземане) може да се очаква, в кой регион на подземния воден обект. На този етап, ролята на концептуалния модел е да се даде база за разумно установяване и разширение на мрежата за мониторинг.

Съответно, данните за мониторинг се използват за проверка на предположенията, направени за първия концептуален модел. Това усъвършенстване на концептуалния модел е важен елемент в процеса на управление на подземните води за да се повиши разбирането за системата и да се разработат мерки за ефективно планиране и контрол. Тази проверка и (ре) балансиране могат да имат различни резултати:



  • В случай на добра корелация между предположенията на концептуалния модел и измерените данни (особено, когато не се наблюдава риск от влошаване на доброто състояние9), обикновено няма повече нужда за подобряване на концептуалния модел или за събиране на допълнителни данни.

  • Когато има значително разминаване, това трябва да се обясни. Това изисква събиране на много данни (напр. Разширяване на мрежата за мониторинг, увеличаване на честотата на мониторинга) или допълнителни данни (напр. изпускане на вещества, възможности за влошаване/задържане, поток/скорости на разпространение в подземните води / инфилтрат). Този процес може да е необходимо да продължи докато усъвършенстваният концептуален модел може да опише измерените данни по последователен начин, с достатъчна сигурност.

  • Да се намерят безпристрастни критерии със достатъчна сигурност е трудно (виж аъщо раздел 3. 6). Достатъчното решаване на незигурността може да е трудно, но е по-добре да се инвестира в добра концептуализация, отколкото да се основават мерки на слаб концептуален модел, с риск тези мерки да бъдат неефективни за постигане на целите на РДВ или са просто ненужни.


3. 3. 2. „Концептуални модели” в ръководните документи

Концептуалните модели са упоменати в няколко предишни публикувани ръководни документи, както е изброено в таблица 1. В някои документи е дадена дефиниция (виж таблица 2). Няколко от документите наблягат на повторителния процес на разработка на концептуалните модели и изчистването им, където е необходимо. Там се отбелязва, че концептуалните модели са полезни за:



  • разбирането на значението на видовете натиск;

  • създаването на мрежа за мониторинг;

  • оценяването на мрежата за мониторинг;

  • установяване на прагови стойности;

  • оценка на състоянието;

  • оценка на тенденцията.

Този ръководен документ се занимава с оценката на риска, една от областите, за които могат да бъдат приложени концептуалните модели. Следователно, останалата част на главата и приложение II, се фокусират върху използването на концептуалните модели в оценката на риска.
3. 4. Характеристики на концептуалните модели

3. 4. 1. Пространствен и времеви мащаб

Преди разработката на концептуален модел, важно е да се определи терена на ареала и неговите граници. Един концептуален модел за подземен воден обект изглежда по-различно за водосборна зона с един обект за водовземане. В двата случая, обаче, важно е да се разбере, че ефект, който се наблюдава в една точка може да причини натиск на известно разстояние. Следователно, пространствените граници на модела трябва да се избират внимателно и в три измерения. В случай на съмнения, по-добре е да се изберат граници доста отвъд областта на интерес, макар че те могат в следствие да бъдат намалени, когато хидрогеоложката/физичната информация позволи зоната на потенциално въздействие да бъде очертана (напр. когато посоката на подземния поток или геоложките граници на водоносната система бъдат установени); повторителният процес, описан преди това, ще доведе до по –добро разбиране на съответната област. По сроден начин, важно е да се помисли за темпорален мащаб, подходящ за модела.

Приложение II описва това по-подробно.
3. 4. 2. Основни моменти при създаването на концептуален модел

Четири аспекта са важни при установяването на концептуален модел.

1. Основни характеристики:

а. Обхват и въпроси за отговор – да се определи степента на детайла и комплексността на концептуалния модел.

б. Определяне на релевантната област.

в. Дефиниция на вертикални и хоризонтални структурни единици (хидрогеоложки единици).

г. Разпределение на земеползването
2. Параметризация / околичествяване:

а. Описание и околичествяване на важни хидравлични, геохимични и хидрохимични параметри, въведени, където е възможно и необходимо.

б. Отчитане на процеси със бавна кинетика (напр. процеси за решаване, поток в ненаситени зони, промени в повърхностните условия, климатични вариации).

в. Описание на най-важните климатични и параметри на ненаситените зони.

г. Идентификация на възникващи въпроси, които могат да причинят потенциален риск.
3. Справяне с неяснотите: трябва да оценим потенциалните неясноти, вариабилността и дали данните са представителни.

4. Оценка на концептуалния модел: препоръчително е да се започне с прост модел, после да се анализира как работи, стъпка по стъпка с подобрения, да се направи по-комплексен модел, ако по-простия модел не е достатъчен. Може да е необходимо да се върне предишната стъпка, ако се окаже, че концептуалният модел не отговаря на действителните данни.

По отношение на тези систематични въпроси, важно е да се признае, че установяването и усъвършенстването на концептуален модел е повторителен процес и всички засегнати страни трябва да бъдат включени в процеса.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница