Доклад 2010 042 Обща стратегия за приложение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)



страница5/6
Дата21.01.2018
Размер0.84 Mb.
#50861
1   2   3   4   5   6

4. Данни

При създаването на концептуалния модел, изискванията от глава 3, определят необходимостта за проверка на наличните данни от различни източници или събиране на нови данни.

Важно е да се осъзнава, че в допълнение към РДВ и ДПВ, данните от мониторинга на подземните води се събират за целите на други европейски и национални програми и директиви. Тези данни могат да се използват в рамките на концептуалния модел. Те могат да бъдат много ценни, защото предлагат траен набор от данни, а бъдещите данни от тези програми също могат да бъдат интегрирани в концептуалния модел. Тяхната употреба също спомага за избягване на ненужно събиране на нови данни. Така, много важни са многоспектърното преглеждане на наличните данни и дейностите по събирането им.

Поставянето на тези данни в контекста на концептуалния модел им придава допълнителна стойност.


4. 1. Проверочен списък с данни

Проверочният списък с данни дава подробен обзор на информацията, която може да е необходима. На практика, в зависимост от въпросите, на които трябва да се отговори (глава 3. 1), необходим е само ограничен подбор от тези данни. ПО- долу са дадени таблици с примери (без претенции за пълнота) относно дадените по-долу данни.



Стъпка 1, основен концептуален модел за подземен воден обект

Стъпка 1а Концептуален модел за окачествяване:

Стъпка 1а цели да даде поглед към геометрията на водоносния хоризонт и неговите основни характеристики. Тя разглежда топографска информация, геология и хидрология по качествен, описателен начин.



Стъпка 1б Околичествяване на параметрите

Стъпка 1б околичествява елементите, описани в стъпка 1а. Тя разглежда хидравличните, геохимичните, хидрохимичните и почвените данни и стойности. Може да се окаже, че за тази стъпка на околичествяване са полезни още подробни данни от стъпка 1а.


Стъпка 2 трябва да включва аспектите по оценка на риска в концептуалния модел12

Стъпка 2а Качествено описание на въздействията (антропогенно)

Стъпка 2а трябва да очертае различните видове земеползване, приемниците и потенциалните въздействия/рискове.


Стъпка 2б Количествено описание на въздействията

Стъпка 2б трябва да околичестви емисиите, имисиите и видовете използване.



Стъпка 3 трябва да включва аспектите по управлението на риска в концептуалния модел

Стъпка 3а Описание на ефектите от наличните мерки

В стъпка 3а, наличните данни за качеството и количеството на подземните води се използват за извличане на информация за параметрите (т. е. времето за придвижване), които оказват въздействие върху ефектите от съществуващите мерки. Това може да е информация, която е в резултат на интерпретирането на независимите от времето данни (напр. времето за придвижване на нитратите, изчислено от върховата концентрация в два кладенеца за мониторинг). Могат да се изчислят мерките, свързани с количеството на подземните води, ефектите върху нивото на подземните води и върху екосистемите, свързани с подземните води, дължащи се на промени в режима за водовземане.


Стъпка 3б Прогнозиране на бъдещите ефекти от съществуващи или бъдещи мерки

Стъпка 3б трябва да даде данни, които да позволят прогнозирането на ефектите от съществуващи или бъдещи мерки. Тези данни се базират на данните, събрани за стъпка 3а и също включват данните, събрани при стъпки 1 и 2, особено тези за околичествяването. Така, стъпка 3б маркира прехода от концептуален модел към математически и цифров модел.


4. 2. Обзор на данните

С приложението или следването на няколко национални и европейски програми и насоки за подземните води, почвата, повърхностните води и свързани с тях области има голяма база данни, която трябва да се разглежда внимателно преди да се инициират нови дейности по събиране на данни.

При сравнението или комбинирането на данни от различни източници трябва да се извършва проверка на качерството по отношение на методите за събиране, обхвата и времевите аспекти.
4. 3. Събиране/придобиване на данни

Нови данни единствено ще се събират, ако след внимателен преглед, наличните данни се окаже, че не са достатъчно свързани с целевата група, по която се работи и въпросите, на кооито трябва да се отговори. (Виж също и глава 3 на основния документ)


5. Разработка на концептуалния модел

5. 1. Основен концептуален модел за подземен воден обект, стъпка 1 количествен и качествен концептуален модел

Описание на стъпка 1а, параметри за качество в концептуалния модел

Задачата е да се определи първоначално разбиране за пространствения обхват, който трябва да се разглежда (глава 3. 2) базиран на топографски данни и определение на водосбор на повърхностни води. Това е последвано от разработка на хидрогеоложко разбиране за геоложките данни.

Главното преимущество от тази стъпка е увеличаването на познанията за:


  • дефинирането на хидрогеоложките свойства

  • Извличането на хидрогеоложки единици.

Тези резултати позволяват прецизиране на областта на проучване и първа оценка на областта на баланс на подземните води като интерфейс към стъпка 1б.

В края на стъпка 1а, вече трябва да е възможен първи преглед на хидрогеоложката система (основна карта / схеми)

Резултатите от тази стъпка могат да бъдат показани като напр. напречни сечения, карти, блок диграми, които дават:

5. 2. Изисквания, базирани на риска – стъпка 2, включваща аспектите на оценката на риска


  • Пространствено разпределение / очертание на хидрогеоложките единици в областта определена за концептуалния модел

  • Описание на мрежата за мониторинг (виж Ръководството за мониторинг)

  • Интегриране на информацията за потока на подземните води (посоки)


Описание на стъпка 1б, околичествяване на параметрите в концептуалния модел

Хидравлика:

Хидравличните характеристики са описани чрез интегриране на измерваната почва (педологично) и хидравлични данни (напр. нива на подземните води, градиенти, пропускливост, презареждане, оттток, ниво на оттичане)

Основната полза от тази стъпка е:


  • Баланс на подземните води за чертеж на балансова област

  • Настройка на балансова област, свързана с баланса на подземните води

Резултатите от тази стъпка могат да бъдат показани като напр. напречно сечение, карти, блок диаграми, които дават:

  • Околичествен воден баланс, разделен на различни компоненти от отток и презареждане

  • Посоки на потока на подземните води

  • Дълбочина на нивото на подземните води

  • Време на хода на инфилтрацията и на подземните води

  • Други прецизирани производни от стъпка 1а.


Хидрохимия:

Целта е да се изработи пространствено и темпорално разпределение на основните и специфично (където е необходимо) хидрохимичните данни (състав на природните подземни води).

Основните научни ползи от тази стъпка са:


  • разбиране и околичествяване на природните хидрохимични процеси

  • напр. позволява идентифицирането на естественото фоново ниво (съгласно Ръководство за състоянието на подземните води и оценка на тенденцията)

  • допълнително потвърждение на областта на баланс

  • допълнително потвърждение на режима на порока

Резултатите от тази стъпкамогатр да бъдат показани, напр. карти, диаграми, които оказват:

  • Химичните характеристики на подземните води във времето и пространството

  • Естествените фонови нива

  • Прецизирани производни от стъпка 1а и 1б хидравлика


5. 2. Изисквания, базирани на риска – стъпка 2, включваща аспектите на оценката на риска

Описание на стъпка 2а, количествено описание на въздействията (антропогенни)

В тази стъпка, са очертани различните видове земеползване и приемници (съгласно Ръководството за състоянието на подземните води и оценката на състоянието за приложението на термина „преки и непреки замърсявания” в контекста на директивата за подземните води 2006/118/ЕО.

Също така се прави очертаване на рисковете, чрез идентифициране на специфичните точки или области, които могат да представляват риск, както и идентифициране на видовете потенциални замърсявания (преки/непреки, точкови/дифузни, действителни/исторически, постоянни/периодични), което трябва да се извърши в тази стъпка.

Основните научни ползи от тази стъпка са:



  • Идентифициране на места на антропогенни замърсявания (опасни)

  • Идентифициране на места на (потенциални) приемници

  • Идентифициране на възможни пътища между опасностите и приемниците

  • Идентифициране на действителни рискове (величина и вероятност за неприемливи въздействия при приемниците)

Резултатите от тази стъпка могат да се укажат на карти, които дават:

  • Разпределение на различни видове земеползване

  • Разпределение на различни антропогенни въздействия

  • Разпределение на различни приемници


Описание на стъпка 2б, количествено описание на въздействията

Емисиите, имисиите и видовете ползване са описани в тази стъпка. Целите са да се определят изискванията за мониторинговите данни, (тип параметри, характеризиращи въздействията, къде да се измерва, честота на измерванията) и темпорално и пространствено разпределение на веществата, измервани в подземните води, причинени от антропогенни въздействия (напр. контур на замърсяване от сметища). За количеството на подземните води, трябва да се проучат темпоралните и пространствените вариации на антропогенните въздействия върху хидравличната система (напр. водочерпене на питейна вода).

Основната познавателна полза от тази стъпка е:


  • пространствен контур на концентрациите и движението

  • вариабилност на концентрациите и потоците във времето

  • индентифициране (околичествяване) на процесите свързани с мобилността (отслабване, разреждане, виж Ръководство за състоянието на ПВ и оценка на тенденцията)

Резултатите от тази стъпка могат да бъдат показани на карти и диаграми, които представят:

  • контурите на засегнатите области и приемници

  • реконструкция на въздействията от минали събития до сега

  • първи прогнози за бъдещия ход на въздействията


5. 3. Изисквания, базирани на управлението на риска (стъпка 3)

В стъпка 3, процесът на развитие на концептуалния модел е пряко свързан с програмата от мерки на РДВ. Необходимо е разграничение на мерките по отношение на колочеството и качеството на подземните води.



Описание на стъпка 3а, описание на ефектите от наличните мерки

Измерване на качеството на ПВ:

С помощта на серия анализи, ефектите от съществуващите мерки могат да бъдат описани чрез изчисления на времето за хода в ненаситената и наситената зони чрез очертаване на въздействието върху кинетиката на процесите на влошаване и намаляване. Въздействието на мерките, които се отнасят за темпоралния и пространствения ход на минали антропогенни замърсявания може да бъде описано.

Това е основният процес за разбирането на процесите, описани в стъпка 2 и базата на познание за да се създаде основа за предвиждане на бъдещите процеси в стъпка 3б.

Мерки за количеството на ПВ:

Тук се прави описание на минали и текущи мерки (напр. промени в режима за водочерпене) и техните ефекти за нивото на ПВ и за свързаните с тях екосистеми.

Основната познавателна полза от тази стъпка е:


  • разбиране за ефектите от мерките за количеството и качеството на подземните води

  • база от познания, чрез която да се установи дали по принцип може да се постигне добро състояние?

Резултатите от тази стъпка могат да бъдат показани като:

  • карти на пространствено и темпорално развитие в областите на въздействието, където вече са взети мерки

  • диаграми на развитие на свързаните с риска параметри, поради наличните мерки.

Описание на стъпка 3б, на ефектите от наличните мерки

Въз основа на информацията от стъпка 3а, стъпка 3б дава комплекс от данни за бъдещи сценарии, които могат да захранят математически и цифрови модели.



Мерки за качеството на ПВ:

С помощта на изчисления на времето за придвижване в наситената и ненаситената зони, е възможно ефектите от мерките да се сравнят във времето и пространството, за срокове, които са определени в плановете за управление на речните басейни. В тази стъпка, също, могат да се разработят и сценарии за бъдещия климат и земеползване, за населението и за потреблението на вода.



Мерки за количеството на ПВ:

Изчисляват се главно ефектите за нивото на ПВ и свързаните с тях екосистеми чрез различни сценарии от мерки, фокусирани върху режима на водочерпене/инфилтрация. Както при качеството на ПВ, могат/трябва да бъдат раработени и сценарии за бъдещите промени в климата, земеползването, населението и нуждата от потребление на вода.

Основната познавателна полза от тази стъпка е:


  • дали предлаганите/планирани мерки по принцип са достатъчни за постигане на целите на ПУРБ

  • времето за постигане на обръщане на тенденцията

  • времето за постигане на добро състояние/ естествено фоново ниво

  • съвет, дали има нужда от удължаване на сроковете или по-малко строги екологични цели

Резултатите от тази стъпка могат да бъдат показани на диаграми и карти заедно с текстово описание.
5. 4. Документация / визуализация

Важно е да имаме комплектована документация за всички стъпки на един концептуален модел. Ясно отрябва да е показано, къде са очертани контурите на подобрението. Комплексността на визуализацията зависи от обхвата на въпросите и засегнатите хора. Използваните данни трябва да се документират.

Подходящи средства за публикуване са напр. снимки, диаграми, карти, блок диаграми, сечения, текстове, слайдове, услуги за мрежови карти, устройство за визуален преглед.
6. Валидизиране на концептуалния модел, осигуряване на качеството

6. 1. Въведение

Концептуалният модел е динамичен, еволюиращ във времето като се получават нови данни и меделът се изпитва. За неговото развитие и прецизиране се изисква повторителен подход. Преди да се използва концептуалния модел, той трябва да се калибрира. Преди да се извърши ре-характеризирането, концептуалният модел трябва да се оцени, прецизира и валидизира. Всички данни за естеството на подземния воден обект, събрани през процеса на характеризиране трябва да се изпитат на фона на концептуалния модел, за прецизиране на модела и за проверка на грешките в данните. Като се извършва това, разстоянието до целта трябва да се взема под внимание: колкото по-близо даден подземен воден обект се намира до доброто състояние, толкова по точен трябва да бъде концептуалния модел за да може да се извърши правилно изпитване за съответствие. Ако има неяснота за надеждността на резултатите, то подземният воден обект предварително се намира в риск.

Четири типа данни трябва да се включат в процеса на калибриране и валидизиране:

1. Данни за процеси: напр. взаимодействия между подземни и повърхностни води, постоянно или временно състояние

2. структура: напр. геоложка структура, гранични състояния

3. действие на други фактори: напр. валежи, подхранване на подземни води, изпарение

4. параметри: напр. пропускливост, коефициент на задържане

Основната разлика между калибрирането и валидизирането е времето, през което тези процеси се извършват:




  • Калибрирането се извършва преди да се счита завършен концептуалния модел: това е процесът, при който стойностите на всички параметри, които могат да варират са подбрани по такъв начин, че изчислените нива на подземните води, скорости, концентрации, ………… са възможно най-близки до действителните;

  • Валидизиране се извършва след финализирането на концептуалния модел, и когато се получи значителен обем от нови данни; в тази фаза може да се провери дали новите данни са добре прогнозирани; ако не, калибрационния процес трябва да се рестартира.

Валидизирането на концептуалния модел може да се основава на мониторингови данни, ако има достатъчно налични. Много често това не е така. Тогава, анализът на характеристиките на натиска и приемниците може да бъде подходящ метод за валидизиране, в комбинация с данните от мониторинга. Следвайки приложения подход към подбор от релевантни вещества (Ръководство Но 3, 2003 ) натискът върху подземния воден обект може да се анализира (низходящ), да се анализират наблюдаваните ефекти върху приемниците (възходящ) и да се сравнят, с отчитане на разпределението на времето за придвижване. Това сравнение предлага адекватна представа за валидността на концептуалния модел.

По принцип, стъпките по валидизирането, които ще се провеждат, е важно да се планират и записват, като се вземат в предвид аспекти като наличността на данните и разстоянието до целта.



6. 2. Валидизиране на концептуални модели

В рамките на съставянето на концептуалния модел, първата стъпка във валидизирането е да се съчетаят съвместно и последователно наличните данни в концептуален модел. Тъйкато той не е статичен образ, новата информация, която може да се включи в него, се появява с времето (напр. данни от мониторинг, информационни конструктивни мерки…) когато тази нова информация може да се включва в модела, това потвърждава правилността на действителния му модел. В случай на конфликти, видът на модела и качеството на новата информация трябва да се прегледат за да се излезе със последователно решение. Валидизирането на мониторинговите данни и на новата информация е най-простия начин.

Освен това валидизиране с мониторингови данни, също възможно е да се използват и математически модели (обикновено компютъризирани). Първият начин е, ако съществуващият концептуален модел може да се репродуцира чрез математически модел (напр. репродуциране на измерени нива на подземни води или хидрографски криви). Вторият, но по бавен начин е да се сравни прогнозирането на концептуалния модел, основан на математически модели с най-последните данни от мониторинга на подземния воден обект.

6. 3. Осигуряване на качеството

Грешките в разработката на концептуалния модел ще продължат и в другите стъпки по установяването му и могат да доведат до разработка на план за пробовземане и анализ, който може да не постигне данните, необходими за тртирането на релевантните проблеми. Важно е да се идентифицират теориите и предположенията, в основата на модела за да се гарантира едекватна прозрачност. Ако проблемът е комплексен, може да се помисли за разбиването му на по-управляеми части, които могат да бъдат третирани в отделни проучвания. На отделни сегменти от проблема може да се отдаде приоритет, а връзката между сегментите може да се проучи.

Има два основни типа планирано ползване на данните: данни за вземане на решения и данни, необходими за изработка на прогнозирани разчети. Могат да се използват модели за генерализиране на точковата информация с информацията за областите.

Решение на проблеми


  • Превишава ли концентрацията на замърсителите в подземните води приетите нива?

  • Превишава ли концентрацията на замърсителите стандарта?

  • Представлява ли замърсителят риск за човешкото здраве или екологичен риск?

  • Превишава ли значително концентрацията на замърсителите фоновите нива?

  • Други.

Прогнозно-разчетни проблеми

  • Какъв е средния дебит на потока подземни води във водоносния хоризонт?

  • Какво е разпределението на замърсените подземни води във времето и пространството?

  • Какъв е обхвата на застрашените видове популации в проблемния хабитат?

  • Как фоновите концентрации на замърсителите варират във времето и пространството?

  • Други.

За да се минимизира възможността за грешни заключения или невъзможността за неяснота в прогнозите в рамките на допустими граници, трябва да се извлекат критерии за изпълнение или приемливост, които трябва да се постигнат за събраните данни. Критериите за изпълнение, заедно с подходящите нива на обикновени практики по осигуряване на качеството, ще бъдат ръководни в усилията за модела при събирането на нови данни, докато критериите за приемливост ще са ръководни в модела на процедурите за придобиване и оценка на наличните данни, свързани с предназначената употреба. Следователно, методът за използване и видът критерии, които ще се създадат, частично ще се определят въз основа на предназначената употреба на вашите данни.

Процесът, който има за цел качеството на данните („Ръководство по систематично планиране, с помощта на целевия процес за качествени данни” ЕРА QA/G-4, февруари 2006 г.), може да се използва за разработка на критерии за изпълнение и приемане (или цели за качество на данните) и да определи допустими нива на потенциални грешки от решенията, които ще се използват като основа за установяване на количеството и качеството на данните, необходими за изграждането на концептуалния модел.

Процесът, който има за цел качеството на данните е серия от логични стъпки, който дава насоки за план за ресурсно-ефективно придобиване на екологични данни. Той е гъвкав и повторяем и се прилага за вземане на решения (напр. съответствие или не със стандарта) и изчисление (напр. установяване на средната концентрация на замърсител). Този процес се използва за установяване на критериите изпълнение и приемливост, които служат за основа за съставяне на плана за събиране на данни с достатъчно качество и количество, в подкрепа на целите на проучването. Приложението на процеса води до ефикасно и ефективно изразходване на ресурсите; консензус за типа, качеството и количеството на данните, които са необходими за постигането на целите на проекта; и пълната документация за предприетите действия при разработката на проекта.

Общо казано, критетиите за изпълнение представляват пълните спецификации, които са необходими за моделиране на усилията за събиране на данни или информация, които, когато се приложат, ще генерират ново-събрани данни, с достатъчно качество и количество за постигане на целите на проекта. Критериите за приемливост са спецификации, целящи да се оцени адекватността на един или повече налични източника на информация или данни, които са приемливи в подкрепа на предназначената употреба на проекта.

При оценката на научната и техническата информация, АЗОС препоръчва да се използват петте Фактора за обща оценка, документирани в таблица 7. Тези фактори могат да се използват за описание на Осигуряването на качеството на концептуалния модел.

7. Речник

Подробен речник за термините, свързани с подземните води може да бъде намерен на страницата на Фондацията за подземни води.

htpp://www.groundwater.org/gwglossary.html
8. Литература

J. Spijker, R. Lieste, M. Zijp, T. de Nijs, 2009. „Концептуални модели за директивата за подземните води”. Виж www.rivm.nl/biblioteek/rapporten/607300010.html

ЕС (1980). Директива на Съвета 80/68/ЕИО от 17 декември 1979 г. за защита на подземните води от замърсяване, причинено от някои опасни вещества. Официален журнал на Европейския съюз, Л 20.

ЕС (2000). Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г., която установява рамка за действия на Общността в областта на политиката за водите.Официален журнал на Европейския съюз, Л 327/1.

ЕС (2006). Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г., за защита на подземните води от замърсяване и влошаване. Официален журнал на Европейския съюз, Л 372/19.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница