Доклад 2010 042 Обща стратегия за приложение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)



страница6/6
Дата21.01.2018
Размер0.84 Mb.
#50861
1   2   3   4   5   6

Приложение III – Примери

А. Концептуален модел за характеризиране на подземен воден обект

ПВО „Лайбницер фелд” – местоположение и граници

Подземният воден обект „Лайбницер фелд” е разположен в австрийската провинция „Щирия” на юг от Грац в югоизточна Австрия. Това е отделен ПВО в пореста среда, разпростиращ се на северо-изток и обхващащ 103 кв. км на надморска височина между 157 и 340 м (над нивото на Адриатическо море) .

Морфологично, ПВО е ясно очертано от планини на север, изток и запад. На юг границата му е маркирана от река Мур.
Земеползване и видове натиск

Въз основата на данните от изчисленията от CORINE Lancover 2000, следното разпределение на земеползването в ПВО „Лайбницер фелд” бе получено, както е показано в таблица 1 (в % от общата площ) . Основните видове натиск се дължат на водовземане, селско стопанство, индустриални обекти и замърсени обекти (виж също и антропогенното въздействие).


Надлежащи пластове

Заобикалящи пластове и дълбочина до нивото подземните води: Над 75% от подземния воден обект е заобиколен от глини с различна дебелина. Дебелината на горния слой варира в зависимост от повърхнистната морфология, от по-малко от 2 м в наводняваните долини до над 8 м в горните тераси на североизток. В западната част на „Лайбницер фелд”, дебелината на горните слоеве варира между 4 и 7 м при средни нива на подземните води. Заобикалящите пластове в района на Мур се характеризират с ниско задържане на нитрати (виж фигура 2), както и големи части на юг и югозапад от подземния воден обект.
Геоложки характеристики

Ниво на водата на водоносния хоризонт: свободен и незатворен.

Петрография на водоносния хоризонт: Средната дебелина на квартернарните чакълести тераси (пясъчно-чакълести с раздробена скала) е 6 – 10 м. Повечето по-долна тераса се състои от леко наносна, пясъчно-чакълеста и раздробена скала. Разливните зони на Мур също се състоят от наноси и чакълести пясъчници, в контраст на долната тераса – покрита от алувиален глинен слой с дебелина от 1. 5 – 3 м. Дебелината на седиментите от разливния слой варират между 4 и 6 м. Малки канали, запълнени с фин седимент, са честите характеристики на областите в близост до Мур.
Дебелина на подземния воден обект: При средни нива на подземните води, дебелината на плиткия четвъртичен подземен обект варира между по-малко от 2 м в граничните области до долния пласт и над 8 м в малки области близо до Мур (виж фигура 3). Дебелина на подземните водни слоеве над 4 м единствено се достига на североизток и на запад от „Лайбницер фелд” (Н20 – Fachdatenbank, 2009).
Водоупорен слой: Конфигурацията на релефа, очертаващ седиментите на долния слой на четвъртичната долина е относително хомогенна и градиентът съответства малко или повече на днешното русло на река Мур. Плоският, навълнен долен релеф, със зони на консистентно плитки и широки депресии, показва само малко признаци на кухини, консистентни с характера на дълбоки улеи. Пред-четвъртичният слой на-вече се състои от пясъчно-чакълести скали или глинести скали, датиращи от неогена. В североизточната част на „Лайбницер фелд” Лейта, под четвъртичния чакъл, бяха открити варовици.
Хидрогеоложки характеристики

Посоки на потока на подземните води: Североизточната част на „Лайбницер фелд” се характеризира с поток на подземните води на югоизток (успоредно на Мур). В източните граници на „Лайбницер фелд” подземните води, които се спускат от околните склонове, набират все по-голяма важност. Посоката на потока в тази област е от североизток на югозапад, съвпадаща с потока на подземните води, успоредно на река Мур. Посоката на потока в западната част на „Лайбницер бекен” е, по принцип, от северозапад към югоизток, В някои най-западни части, реките Ласниц и Сулм се захранват от подземните води.

Хидравлична проводимост – скорости на потока: По принцип, разликите в хидравличната проводимост клони към малка за подземния воден обект, варираща главно между 2Е-3 и 7Е-3 м/сек. освен в някои местни зони, с обикновено по-висока пропускливост в разливните долини на Мур и Сулм. Използваемата порьозност на терасите варира между 6 и 9% и между 9 и 18% в разливните долини (Н20 – Fachdatenbank, 2009). Скоростта на потока варира между 0. 4 и 8. 5 м/д.

Баланс на подземните води: На средно ниво на подземните води, плътността на потока на нивото на град Лайбниц (на северозапад) е 125 л/сек (Фанк, 1998).

Валежи: Дългосрочните средно-годишни валежи в „Лайбницер фелд” са 902 мм, варирайки между 848 и 939 мм. Делът на зимните валежи е нисък. (Н20 – Fachdatenbank, 2009).
Взаимодействие с повърхностните води и подхранване

Взаимодействие между повърхностните води и подземните води: Има силно взаимодействие между различните реки, потоци и подземни води. В много части на разливните равнини, повърхностните води източват пличките подземни води. Някои повърхностни води са жизнено важни за подхранването на подземните води в североизточната част на „Лайбницер фелд”, където захранването на подземните води силно зависи от условията на потока в повърхностните води. Бреговият филтрат на Мур значително подхранва подземните води.
Подхранване на подземните води: Според моделът за подземните води „Лайбницер фелд” (симулационен период 1987 г.), подхранването от инфилтриращи валежи (340 мм/а, средна стойност за годините 1971 – 1990) възлиза на около 28 милиона м3 (71%), последвано от инфилтриране на повърхностни води (18%) и навлизане на (подземни води) от граничните зони с 4.4 милиона м3 (11%).

С обща площ от 103 км2, приетата средна дебелина на подземните води от 4 м и коефициент на запаси от около 13%, обемът на подземните води е около 54. 6 милиона м3. Средният волуметричен отток на потока през захранването на подземните води в рамките на „Лайбницер фелд” е 10 л/сек. км2 (Н20 – Fachdatenbank, 2009).


Химия на подземните води и антропогенно въздействие

Химия на подземните води: Геохимията на подземния воден обект е силикатно/ карбонатно доминирана. (Н20 – Fachdatenbank, 2009).

Антропогенно въздействие: Антропогенното въздействие върху подземните води включва водовземане, строителство, промишлени обекти и замърсени обекти, както и туризъм, селско стопанство и лесовъдство (Н20 – Fachdatenbank, 2009). Подземните води се използват, в голям обем за пиене и за търговски цели. Видима е и голямата намеса в предишния режим на потока по течението на Мур, породено от електроцентрали.

Поради използването на водите за питейни и други цели, необходими са и са установени специфични конкретни усилия за защита на подземните водни източници.


Литература:

Фанк Й и др. 1993: „Хидрогеология и моделът за подземните води „Лайбницер фелд” (единствено на немски език).

Н2О база данни, 2009 (Н20 – Fachdatenbank, 2009).
Б. Файл за защита на питейните води: подход за оценка на риска в локален мащаб

Увод

Рамковата директива за водите, поставя, между другото, цели за водите, предназначени за човешко потребление (член 7). Тези цели включват запазването на настоящото състояние на качеството на ресурса, както и подобряването му във времето, всичко във връзка със стандартите за качество на директивата за питейните води (98/83/ЕО). Следователно, характеризирането на водните обекти, включва оценка на риска от непостигане на целите за питейните води. Нидерландия е разработила инструмент, който се нарича Файл за защита на питейните води, с цел да се провежда такава оценка на риска за място на водовземене в местен мащаб. Този инструмент бе разработен преди две години и оттогава е изпитван няколко пъти. Опитът от този инструмент доведе до приложението му в национален мащаб. Резултатите ще допринесат за програмата от мерки от втория цикъл на приложение на РДВ (215 – 2012).



Описание на Файла за защита на питейните води (ФЗПВ)

Във Файла за защита на питейните води, се събира цялата информация, релевантна за качеството на водите на мястото на водовземане за настоящия момент и за в бъдеще. Въз основ на тази информация, могат да се разработят мерки, които са ефективни по отношение на качеството на водата разходите за мерките. Файлът за защита на питейните води допълва съществуващата защитна политика и предлага инструмент за приложението на член 7 на РДВ. Решенията за мерките, които трябва да се провеждат от компетентните власти, заложени в техните планове и след това резюмирани в плановете за управление на речните басейни. В прдготовката на Файла за защита на питейните води, съответните ангажирани страни са мениджърите по водата (провинции и съвети по водата), компании по въпросите на водата и общините. Провинциите са водещи в процеса. Броят на ангажираните страни зависи от вида водочерпене (подземна или повърхностна вода), мястото и големината на водосборния район.

Файлът за защита на питейните води съдържа следните елементи:


  • Информация за водочерпенето и водната система (количество и качество);

  • Информация за дейностите, които въздействат на качеството на водата (натиск);

  • Идентификация на релевантните вещества. Кои са възможните източници на замърсяване?

  • Настоящи защитни политики и практики. Къде са затрудненията?

  • Кои са най-разходоефективните мерки за спряване с релевантините вещества?

Пример

Инструмент, свързан с Файла за защита на питейните води е изпитван за няколко обекта на водочерпене. В този случай ние представяме преглед на Файла за защита на питейните води за обекта за водочерпене Бергамбахт. Обектът Бергамбахт доставя питейна вода на 280, 000 потребителя в Нидерландия. Повърхностните води от река Лек (клон на Рейн) се инфилтрира в подземната вода и се отвежда на 500 – 1000 метра от брега на реката. Почвеният преход осигурява разреждане и намаляване на веществата, които присъстват във водата под повърхността. Качеството на отведената вода първоначално се определя от качеството на инфилтрираната речна вода (80 – 90%), а за останалите 10-20% от качеството на подземната вода на заобикалащия полдер (Бергамбахт). За подземните води, предназначени за потребление от хора, няма специфични стандарти. Във Файла за защита на питейните води отнетата вода, следователно, се сравнява със стандартите за питейната вода. В Нидерландия, всички компании за вода имат съоръжение за третиране на водата до стандартите за питейната вода.

В сегашната ситуация, добавката за гориво МТБЕ, разтворителят тетраетиленгликол и летливите хлорни въглеводороди се намират в отведената подземна вода в концентрации, превишаващи холандските стандарти за питейна вода. За да се постигнат тези стандарти, компанията по водата прилага пречистване чрез филтриране с активен въглен.

Освен това, концентрациите на други вещества като няколко фармацевтични продукти и пестициди, изглежда се увеличават. макар и да не превишават стандартите за качеството на питейната вода. Данните за качеството на водата от местни повърхностни източници като река Лек и горното течение на Рейн, показват, че замърсителите идват от индустриални и отпадни зауствания, дъждовни води, преливания и разливи, от селското стопанство в Нидерландия и от държавите в горното течение. Файлът за защита на питейните води показва, че обсъждането на тези вещества на нивото на речния басейн е важно, но възможности за подобрение има, също и в делтата на Рейн. Възможните мерки са по строго законодателство по отношение на пестицидите, намаляване на разливите на непречистени отпадни води, корекции на разрешителните за заустване на води и висококачествено пречистване на отпадните води.



Със задълбочения анализ, предоставен от Файла за защита на питейните води , се създава общо разбиране за рисковете в местата за черпене на питейни води. Оттук, могат да се формулират и действията, подкрепяни от съответните страни.

1 МСУР Бяла книга № 1 „Управление на риска – към интегриран подход”, МСУР, Женева, 2005 г. Пълният текст на този документ може да бъде свален от www.irgc.org.

2 http://www.irgc.org/IMG/pdf/An_introduction_to _the_IRGC_Risk Governance_Framework.pdf

3 Интегрирано, основано на риска управление на системата вода-седимент-почва в обхвата на речния басейн; финансирано по Шестата рамкова програма на ЕО, препратка GOCE 036938.

4 В случая на химическото състояние на подземните води това включва отговаряне на изискванията на член 7 (цел защитени вододайни зони; Ръководен документ по Схемата за строителство и индустрия CIS № 16.

5 Използването на налични данни за да се направи оценка на най-вероятния резултат или „посока на придвижването” в оценката.

6 „Съобщение на Комисията за предпазния принцип”, СОМ (2000) 1

7 Конференция на ООН за околната среда и развитието, 1992 г.

8 СОМ (2000) 1 окончателно, стр. 14

9 Забележете, че съгласно член 5. 2 от РДВ, характеризирането „ще се преразгледа, и ако е необходимо ще се актуализира.” Това означава, че пълно характеризиране не винаги е необходимо.

10 Ръководна бележка № 17 описва, какво означава недопускане в контекста на тази цел.

11 Стъпка 2, особено количественото съображение е съвсем сродно на оценката на подземните водни обекти

12 Стъпка 2, особено количественият аспект е доста сроден с оценката на подземни водни обекти

Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница