Стандартен Евробарометър
ЕВРОБАРОМЕТЪР 72
ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ЕСЕН 2009
НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД
БЪЛГАРИЯ
June 17, 2003
Tова изследване е осъществено по поръчка на Генерална дирекция Комуникации на Европейската комисия и e координирано от нея.
Докладът е изготвен за Представителството на Европейската комисия в
България
Този документ не представя гледната точка на Европейската комисия.
Изводите и заключенията, които се съдържат в него, представят мнението единствено на неговите автори
Европейска комисия
Съдържание:
Увод 3
1. Българите и Европейския съюз 6
1.1 Образът на ЕС в България 6
1.2 Доверие в ЕС и неговите институции 9
1.3 Обществена подкрепа за членството в ЕС 14
1.4 Ползите от членството в ЕС 16
2. Социално-политически нагласи 22
2.1 Нагласи към начина, по който функционира демокрацията в България и в Европейския съюз 22
2.2 Доверие в институциите 24
2.3 Оценка на състоянието на световната и европейската икономика. Очаквания за развитието в краткосрочен план 28
2.4 Оценка за състоянието на българската икономика. Очаквания за краткосрочното развитие на националната икономика 31
2.5 Състояние и очаквания за развитието на трудовия пазар в България и Европа 34
2.6 Финансова ситуация на домакинството – оценки и очаквания 36
3. Нагласи и очаквания свързани със световната икономическа и финансова криза 39
3.1 Оценки за влиянието на икономическата криза върху пазара на труда и върху статуса на домакинствата 39
3.2Институции с най-големи способности за справяне с последствията от икономическата криза 41
3.3 Обществена подкрепа за възможни мерки от страна на ЕС отнасящи се до преодоляване на финансовата и икономическата криза 43
3.4Обществени нагласи към приоритетите на Европейския съюз за възстановяване на икономиката и осигуряване на устойчиво развитие 45
4. Заключение 49
Приложения 50
Методология 50
Въпросник 55
Този национален доклад за Представителството на Европейската комисия в България е изготвен от Мила Григорова (TNS BBSS) и Антон Вълковски (TNS BBSS).
Увод
Организацията TNS Opinion & Social – консорциум създаден между Taylor Nelson Sofres и EOS Gallup International - провежда изследването ЕВРОБАРОМЕТЪР по поръчка на Генералната дирекция „Комуникации” на Европейската комисия, отдел „Изследвания и политически анализи”.
В настоящия доклад са представени и анализирани резултатите от Евробарометър 72, стандартно издание на изследването Евробарометър, проведено в периода октомври - ноември 2009 г.1
Изследването Евробарометър се провежда във всички страни-членки на Европейския съюз, в три страни кандидат-членки на Съюза (Хърватска, Турция и Бившата югославска република Македония), както и сред членовете на турската общност в Кипър. Целевата група на изследването е населението на тези държави на възраст 15 и повече години, както и гражданите на ЕС, постоянно пребиваващи в същите държави.
Изследването Евробарометър е фокусирано върху очертаване на националните особености на фона на общоевропейските тенденции и проследява промяната в обществените нагласи в дългосрочен период.
В рамките на Евробарометър 72 са интервюирани 1008 български граждани. Постигнатата ефективна извадка2 е представителна за населението на България на възраст 15 и повече години по отношение на гъстотата на населението, разпределението на ниво административна област3, както и по отношение на разпределението по пол и възрастови групи4.
Подборът на респондентите е осъществен чрез многостепенна случайна извадка5. Използваната методика на интервюиране е персонално интервю в дома на респондента, чрез стандартизиран въпросник на хартиен носител.
Напомняме на читателите, че резултатите от подобни изследвания са приближения, точността на които зависи от размера на наблюдаваната извадка (или подизвадка) и на наблюдаваните дялове. При извадки от около 1000 интервюта, процентите в генералната съвкупност могат да варират в следните граници:
Наблюдавани дялове:
|
10% или 90%
|
20% или 80%
|
30% или 70%
|
40% или 60%
|
50%
|
Максимално стандартно отклонение:
|
± 1.9 пункта
|
± 2.5 пункта
|
± 2.7 пункта
|
± 3.0 пункта
|
± 3.1 пункта
|
В доклада са използвани съкращения за наименоването на отделните държави и територии, включени в изследването. При представяне на данни под името ЕС27, следва да се има предвид обобщеното обществено мнение на жителите на 27-те страни-членки на Европейския съюз.
В доклада са използвани също така и следните съкращения:
NMS 12 - страните-членки, присъединили се през 2004 г. и 2007 г.
NMS 10 - 10-те страни, присъединили се към ЕС през 2004 г. Тук не се включват България и Румъния, които станаха членове на ЕС през 2007 г.
ЕС 15 - страните-членки на ЕС преди разширяването на Съюза от 2004 г.
ЕС 25 – страните-членки на ЕС след присъединяването на 10-те страни през 2004 г.
Съкращенията на отделните държави и територии, използвани в графиките са както следва: 6
AT
|
Австрия
|
IE
|
Ирландия
|
NL
|
Холандия
|
BE
|
Белгия
|
EL
|
Гърция
|
PL
|
Полша
|
BG
|
България
|
ES
|
Испания
|
PT
|
Португалия
|
CY
|
Кипър
|
FI
|
Финландия
|
RO
|
Румъния
|
CY (tcc)
|
Турска кипърска общност7
|
FR
|
Франция
|
SE
|
Швеция
|
CZ
|
Чехия
|
HU
|
Унгария
|
SI
|
Словения
|
DE-W
|
Западна Германия
|
IT
|
Италия
|
SK
|
Словакия
|
DE
|
Германия
|
LT
|
Литва
|
UK
|
Великобритания
|
DE-E
|
Източна Германия
|
LV
|
Латвия
|
MK
|
Бивша югославска република Македония8
|
DK
|
Дания
|
LU
|
Люксембург
|
HR
|
Хърватска
|
EE
|
Естония
|
MT
|
Малта
|
TR
|
Турция
|
Използваните в част от графиките индекси на изданията на изследването Евробарометър отговарят на следната официална класификация:
Индекс:
|
Издание:
|
Индекс:
|
Издание:
|
Есен 04
|
Евробарометър 62.0
|
Пролет 08
|
Евробарометър 69.1
|
Пролет 05
|
Евробарометър 63.4
|
Пролет 08
|
Евробарометър 69.2
|
Есен 05
|
Евробарометър 64.2
|
Есен 08
|
Евробарометър 70.1
|
Пролет 06
|
Евробарометър 65.2
|
Зима 09
|
Евробарометър 71.1
|
Есен 06
|
Евробарометър 66.1
|
Пролет 09
|
Евробарометър 71.2
|
Пролет 07
|
Евробарометър 67.2
|
Пролет 09
|
Евробарометър 71.3
|
Есен 07
|
Евробарометър 68.1
|
Есен 09
|
Евробарометър 72.4
|
Периодът на провеждане на настоящето издание на изследването Евробарометър попада в периода на първите сто дни от управлението на новото правителство на страната с премиер Бойко Борисов. Осемдесет и седмото правителство на България е гласувано от българския парламент на 27-ми юли 2009 година, с мандат на партия „Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ).
Очакванията и надеждите на обществото, свързани с новата власт, влияят на цялостния политически и социален контекст в страната.
Победителят на Парламентарните избори – партия ГЕРБ, е подкрепена от близо 1 700 0009 българи, което й осигурява 116 от 240 места в парламента на страната. По-голямата част от новите министри и депутати от парламентарната група на ГЕРБ (115 от 116-те народни представители от парламентарната група на ГЕРБ) са без предишен опит в парламента и министерския съвет. Новото правителство получава високo обществено доверие в първите месеци на мандата си, а управляващите декларират твърда готовност за справяне с предизвикателствата, стоящи пред страната.
В политическото пространство се оформят две основни противостоящи позиции. От едната страна е управляващата партия ГЕРБ, която се ползва с подкрепата на някои по-малки парламентарно представени политически формации. От другата страна се намират партиите от т.нар. „тройна коалиция”, управлявала страната в периода 2005-2009 – БСП, ДПС и НДСВ, въпреки че последната не е вече парламентарно представена. Основната тема на политически коментари в публичното пространство е именно противопоставянето между основните политически субекти. Премиерът Борисов нееднократно декларира в медиите готовност за търсене на отговорност (включително и наказателна) от предишното правителство и от неговия министър-председател за извършени нарушения и злоупотреби по време на управлението, включително по отношение на замразеното финансиране по някои европейски програми от 2008 г. Опозицията представена от партиите БСП и ДПС пък преценява новите управляващи на страната като неподготвени и без необходимия опит за управление на държава, намираща се в криза.
В същото време, надеждите за преодоляване на финансовата и икономическа криза изглеждат разколебани на фона на медийните сигнали за висока междуфирмена задлъжнялост, липса на поръчки към предприятията и стагнация на пазара на труда. Според статистиката, публикувана от Агенцията по заетостта, нивото на безработица е нарастнало с около 1% спрямо месец юни на настоящата година и през октомври е достигнало 8,23%. 10
Основните очаквания на обществото към новото правителство на страната са свързани с преодоляване на негативните последици от икономическата криза, подобряване на образа на България пред Европейския съюз, борба с корупцията и организираната престъпност и гарантиране на върховенството на закона.
Сподели с приятели: |