Оценка на състоянието на световната и европейската икономика. Очаквания за развитието в краткосрочен план

2.3 Оценка на състоянието на световната и европейската икономика. Очаквания за развитието в краткосрочен план

Положителните оценки за световната икономика сред българите са почти двойно повече спрямо измереното за ЕС27. 36% от българите дават добра оценка за състоянието на световната икономика, а 44% са на мнение, че и европейската икономика се намира в добро положение. Показателен за увереността на българските граждани във възможностите на Обединена Европа е фактът, че положителните оценки за състоянието на европейската икономика са повече от отрицателните.

Наблюдаваме слаб ръст в положителните оценки за състоянието на европейската икономика спрямо пролетта на 2009 – 6% на база ЕС27 и 5% сред българските граждани. Нагласите на българите продължават да са по-позитивни от средното ниво, измерено за ЕС27.

Нараства и тежестта на положителните оценки на българите за състоянието на световната икономика.

Слабото подобряване на оценките за състоянието на световната и европейска икономика се допълва от ръст в оптимизма за краткосрочното икономическо развитие – както по отношение на световната, така и на европейската икономика. Надеждите за скорошно преодоляване на световната финансова и икономическа криза са споделени и от българи, и от европейци. Оптимистичните прогнози на европейците за близкото бъдеще се увеличават с 5-6% спрямо пролетта на настоящата година. 29% от европейците са оптимисти за краткосрочното развитие на световната икономика, а 30% са позитивно настроени за развитието на европейската икономика.

Оптимизмът за кратсрочното развитие на световната и европейска икономика се повишава и сред българското население. Ръстът на оптимистичните нагласи сред българите е дори по-висок, отколкото измереният сред жителите на ЕС27. Делът на българите с положителни прогнози за световната икономика нараства с 11% спрямо пролетта на тази година и достига стойност почти три пъти по-висока от измерената през зимата на 2009 г. Над една трета от българите дават оптимистични прогнози за краткосрочното бъдеще на европейската икономика, което е с около 8% повече от пролетта на 2009 г. и с 20 процентни пункта повече от измереното през кризисния период на януари-февруари 2009 г. Делът на песимиститите за краткосрочното бъдеще и на европейската и на световната икономика сред българите е 11%.

В последните няколко месеца, авторитетни икономически анализатори отчитат първи индикации за преодоляване на финансовата и икономическа криза. Можем да предположим, че тези новини са повлияли на общественото мнение и на европейските жители като цяло, и на българите в частност и са една от причините за повишения оптимизъм по отношение на краткосрочното бъдеще на икономиката в Европа и света.

Демографският анализ показва по-голям дял на положителните оценки и оптимистични прогнози за европейската икономика сред най-младите българи на възраст между 15 и 24 години (55% положителни оценки за настоящето състояние и 42% оптимистични прогнози за бъдещето), учащите (63% добри оценки и 48% оптимисти) и висшистите (54% положителни оценки и 48% оптимистични очаквания). В групата на оптимистите за европейската икономика попадат също и мениджърите, както и българите с десни политически убеждения.

Относително по-силен негативизъм към европейската икономика регистираме сред жителите на малки градове (46% лоши оценки), работещите физически труд (45%), както и българите с леви политически убеждения (44%). Българите, които дават по-скоро лоши оценки за настоящето състояние на европейската икономика са склонни да споделят и относително по-песимистични очаквания за икономическата ситуация в ЕС в близката една година (17% песимисти сред тази група).

2.4 Оценка за състоянието на българската икономика. Очаквания за краткосрочното развитие на националната икономика

Оценките на българите за националната икономика отново са по-негативни в сравнение с оценките на европейците от ЕС27 – делът на българите, които оценяват състоянието на икономиката в България като лошо е с около 15% над средноевропейското.

Въпреки слабото повишаване на позитивните оценки на българите за европейската икономическа ситуация (от 39% на 44%), нагласите за състоянието на икономиката в България остават без значителни промени спрямо пролетта на 2009, а също и спрямо началото на годината. Негативните последици от световната криза изглежда продължават да влияят на общественото мнение в страната, въпреки значително повишеното доверие в правителството.

Прогнозите на европейци и българи относно краткосрочното бъдеще както на световната, така и на европейската икономика са в тенденция на слабо подобряване през есента на 2009г. Подобна е тенденцията в ЕС27 и по отношение на икономическата ситуация в отделните страни. Очакванията на българите за развитието на родната икономика, обаче, изглеждат по-умерени.

QA4A.2, QA4A.6

Учащите българи са най-оптимистично настроени за бъдещето на националната икономика в следващата година. 34% от тях смятат, че ситуацията ще се подобрява. Оптимисти са и младите хора в страната, както и хората с десни политически възгледи. Една трета (32%) от най-младите българи на възраст 15-24 години и над една четвърт (26%) от българите с десни убеждения са оптимисти за бъдещето на българската икономика в следващите дванадесет месеца. Съществува и пряка връзка между оценките за настоящето състояние на икономиката и очакванията за развитието й в бъдеще. 45% от българите, които поставят добра оценка на икономиката ни днес са оптимисти и за бъдещето й в краткосрочен план.

Относително по-силен песимизъм за бъдещето на икономиката на България регистираме сред хората с основно или по-ниско образование (39% песимистични очаквания), сред безработните (40% песимисти) и сред работещите ръчен физически труд (39%). Българите с леви политически убеждения също спадат към тази група с 42% негативни прогнози.