Доклад conten t introduction



страница1/9
Дата25.07.2016
Размер0.6 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9





ПО-ДОБРО ПРИОБЩАВАНЕ НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ

ЧРЕЗ ИНИЦИАТИВИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

_____________
ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД


C O N T E N T

Introduction…………………………………………. p. 3

Basic observations…………………………………. p. 3

Recommendations…………………………………. p. 6

Appendices

I. Concept note of the project………………. p. 19

II. Composition of the Coordination Group…. p. 21

III. Events and activities of the project………. p. 22

IV. Country reports…………………………. p. 38

V. Most important related EESC opinions…. p. 74


1.Въведение





    1. Подкрепата за интеграцията на ромите отдавна е приоритет на ЕИСК. Съобщението на Европейската комисия относно рамката на ЕС за националните стратегии за интеграция на ромите до 2020 г.1, прието на 5 април 2011 г., както и разработването на тези национални стратегии за интеграция на ромите (НСИР) дадоха нов тласък на дейностите на Комитета по консултация и мониторинг. Наред с редица проучвателни становища и становища по собствена инициатива, в началото на 2014 г. Комитетът стартира проект, озаглавен „По-добро приобщаване на ромската общност чрез инициативи на гражданското общество“. Неговата цел беше да се изследва въздействието на съответното европейско законодателство от гледна точка на (организирано) гражданско общество, за да се идентифицират неговите недостатъците и да се излезе с предложения относно следващите стъпки, които да бъдат предприети.




    1. По време на изслушвания участниците в проекта имаха възможност да получат информация от първа ръка от експерти, групи по интереси на гражданското общество и лица, разработващи политики на ЕС, и да натрупат ценен опит в рамките на проучвателни посещения в различни държави и от срещите си с представители на правителствата и на гражданското общество. Имахме щастието да бъдем посрещнати много топло и бихме искал да благодарим на всички заинтересовани страни за тяхното огромно желание да допринесат със своите незаменими познания за изпълнението на нашата работа. За нас беше много важно да се убедим, че е събрана толкова информация, която може да гарантира бъдещия успех на интеграцията на ромите. Настоящият доклад и придружаващото го предложение се основават на знанията и информацията, предоставени от нашите партньори. Бихме искали да обърнем специално внимание на техните идеи и препоръки и, в някои случаи, на искания им за бъдещето, което ще допринесе за представяне на интересите на гражданското общество и създаване на по-справедлива и по-солидарна Европа.




  1. Основни наблюдения




    1. Въпреки разнообразието на разработените стратегии, само малко от тях са били приложени и поради това в повечето държави членки положението на ромите, що се отнася до бедност и уязвимост, не се подобрява. Някои от държавите членки не са постигнали никакъв напредък извън заявленията в документите.




    1. Въпреки старта на редица мащабни общи стратегически проекти, много от държавите членки не са успели да се справят с отрицателното въздействие на сегрегацията и дискриминацията в ежедневието.




    1. По-специално жените и децата в рамките на ромската общност страдат от различни форми на дискриминация, което представлява допълнително бреме за тях. Всъщност положението на ромските жени в ключови области на обществения живот, като образование, заетост и здравеопазване, е по-лошо в сравнение с това на мъжете роми2.

    2. Затова трябва да проявим истинска решимост и ангажираност за справяне с явления като сегрегацията и дискриминацията, като се включи използването на показатели и процеси за мониторинг, които ангажират самата ромска общност.




    1. В по-голямата част от държавите, в които ромите са подложени на сегрегация, икономическата криза е довела дори до допълнително намаляване на техните възможности на пазара на труда, качеството им на живот и практическите възможности за изпълнение на стратегиите, а показателите за дискриминация са се влошили. Положението на жените, децата и младите роми е особено лошо.




    1. Съответните ключови цели на стратегията „Европа 2020“ не са постигнати, а броят на хората, страдащи от изключване, дори е нараснал.




    1. Необяснимо е защо европейският семестър не съдържа нито една конкретна препратка към стратегията за ромите. ЕИСК предлага стратегията за ромите да бъде включена в европейския семестър, така че да се укрепят нейните политически цели.




    1. Нито Европейският съюз, нито организациите на гражданското общество реално разполагат със средства да оказват пряко въздействие върху развитието и прилагането на националните политики.




    1. Проектът ни доведе до важната констатация, че положителни резултати могат да бъдат постигнати чрез упорита работа и последователна политика, основана на висока степен на политическа ангажираност, която надхвърля дейностите на правителствата, както и чрез продължаващо участие на ангажираните страни на всички равнища с одобрението на доминиращата култура (какъвто е случаят по-конкретно във Финландия,).




    1. Може би най-убедителният аспект на финландския опит, който беше най-проактивният от всички, които разгледахме – и в същото време негово основно послание – се състои в това, че заинтересованите лица участват активно и помагат при вземането на решения. Представители на ромската общност са присъствали на всички заседания, свързани с политиката за ромите на всички равнища и в значителна степен както в качествено, така и в количествено отношение.




    1. Изключително важно е новите европейски политически лидери да признаят, че рамковата стратегия е ценна, и да увеличат усилията си за нейното прилагане и мониторинг.




    1. Моделът на ЕС в областта на основните права се основава на набор от ключови ценности като демокрация, равенство между гражданите и зачитане на основните права на човека, включително икономическите, социалните и културните права. Що се отнася до ромите, достъпът до икономическите, социалните и културните права при тях е възпрепятстван от системна дискриминация, за която нито политиката на равнището на ЕС, нито тази на национално равнище търси решение. Нарушаването на тези права не може да продължава да се пренебрегва. Там, където ЕИСК стана свидетел на положително развитие в положението на ромите, ставаше дума за случаи, в които именно поставеният акцент върху тези права е довел до подобряване на положението на ромите. Освен това специфичните пречки пред ромите, които не са граждани на ЕС, също остават до голяма степен извън рамките на стратегиите за интеграция на ромите.

    2. Ангажиментът и подготовката на организираното гражданско общество представляват гаранцията и основата за бъдещето, особено при наличие на благоприятен политически климат.




    1. В държави, в които положението се влошава, може да се наблюдават следните характеристики:




  • наличие на особено силни антиромски нагласи и чувства, като начинът, по който работят институциите, е повлиян от тези нагласи и чувства;

  • НПО, които представляват гражданското общество и ромите, не са ангажирани в достатъчна степен (или изобщо не са ангажирани) в процеса на прилагане на националните стратегии за интеграция на ромите;

  • мониторингът и оценката на изпълнението на стратегиите и програмите страдат от сериозни недостатъци (или напълно отсъстват);

  • процедурите за помощ и разпределение на ресурсите не са нито прозрачни, нито подлежат на отчетност, и получатели не са крайните потребители, а по-скоро представители на нормативната общност (доставчици на услуги, изпълнители);

  • броят и делът на участващите социални предприятия и размерът на субсидиите, които получават, са изключително ниски;

  • дейностите за борба срещу дискриминацията и гарантиране на равно третиране, както и дейностите на органите за медиен надзор, рядко са независими и последователни и се наблюдава висока степен на политически протекционизъм;

  • официалната позиция на държавата по отношение на съдържанието или изпълнението на стратегията се различава значително от тази на гражданското общество;

  • наблюдава се липса на достатъчно събрани данни или анализи, несигурност в достоверността на данните, а докладите на отделните държави показват, че правителствата преследват собствените си интереси;

  • размерът на сегрегацията не е намален;

  • прилагането на стратегиите обикновено не е системно, а произволно;

  • на местно равнище безвъзмездните помощи/финансиране понякога се предоставят само за проекти, насочени към определени аспекти от националните стратегии, и не включват участници от ромски произход;

  • като цяло, в рамките на не-ромското общество липсва информираност за съществуването и важността на стратегията за ромите;

  • ромските организации продължават да страдат от значителна степен на политическа зависимост и ромските партии все още са силно покровителствани;

  • показателите за социално-икономическия статут и дискриминацията показват, че възрастните хора, жените и децата са особено уязвими, а в същото време е широко признато, че жените са двигатели на социалната промяна;

  • достъп до социални помощи не се подобрява, а в някои области дори се влошава. Във всички случаи, институционалната сегрегация е фактор, който намаляване продължителността и качеството на живота;

  • освен другите значителни различия, младите роми имат много ниско ниво на участие в образователната система – на всички равнища на образованието делът на участието им е значително по-нисък от този на младите хора от не-ромската общност. Високият дял на отпадане, отсъствие от училище и скитничество е ясен знак за сегрегация;

  • продължават да се наблюдават сериозни случаи на институционална дискриминация (насилствено изселване, сегрегирани училища, специални училища, неравенства в достъпа до услуги и т.н.).




  1. Препоръки




    1. Дискусии относно политиката




      1. Моделът на ЕС в областта на основните права се основава на набор от основни ценности като демокрация, равенство и при зачитане на основните права на човека, включително икономически, социални и културни права. Достъпът на ромите до икономическите, социалните и културните права е възпрепятстван от системна (правна, институционална и индивидуална) дискриминация и антиромски чувства, за които нито политиката на равнището на ЕС, нито тази на национално равнище търси решение. Нарушаването на тези права не може да продължава да се пренебрегва.




      1. Държавите членки трябва да обърнат специално внимание на прилагането на социалните права в областта на интеграцията на ромите: Европейската социална харта (ESC), изготвена в рамките на Съвета на Европа, определя социални права и свободи и създава механизъм за надзор, който да гарантира тяхното спазване от държавите – страни по хартата, и включва процедури за мониторинг и колективни искове3.




      1. Отсъствието на ромите от процеса на вземане на решения, както и фактът, че те са лишени от възможността да изразят своето мнение, създават дискриминация и антиромски настроения на всички равнища на създаването на политиката, в обществото и в рамките на проекта. За да се преодолее това, във всички области, които засягат тяхната общност, трябва да се гарантира и тяхното измеримо включване.




      1. Жените и децата в рамките на ромската общност представляват специфични обекти на множество форми на дискриминация и това налага последователното прилагане на допълнителни мерки за баланс между половете на всички равнища на процеса на вземане на решения в области, които засягат конкретно ромската общност.




      1. Системното планиране и изпълнение, координирането на политиката, повишаването на осведомеността и мониторингът на рамката на политиката по места, изборът на диференцирани подходи, основани на действителните потребности, представянето на доказателствата и фактите, както и последователната, постоянна и системна оценка, са крайно необходими и трябва да се случат чрез приобщаване на ромите в рамките на целия процес.

      2. Във всички случаи държавите членки трябва да се стремят към последователно прилагане на критерия за „пълен достъп“. Държавите членки следва да търсят начини за справяне с правната дискриминация и наредбите, които ограничават достъпа до основните услуги в зависимост от местоживеенето, миграцията и гражданския статут. „Пълен достъп“ обхваща също и осигуряване на улеснен достъп до административните процеси, изпълнение на изискванията за физическа достъпност и използваемост, приспособяване към потребностите, финансова достъпност и съответстващо на стандартите качество и за жители на населени места с висока концентрация на ромско население, както и подобряване на транспортните връзки с институции и услуги, до които те имат право на лесен и удобен достъп, поради обстоятелствата, в които се намират. Публичните услуги следва да включват известен процент роми, които да се занимават със специфични за ромите въпроси, както и лица от ромски произход, които да гарантират правилното разбиране на разглежданите въпроси.




      1. Участието на новата политическа администрацията на ЕС трябва да се гарантирана с цел обезпечаване на пълното прилагане на рамковата стратегия. Политиката в областта на интеграцията на ромите трябва да остане част от Европейския семестър, а специфичните за всяка държава препоръки трябва строго да се спазват.




      1. Само системното прилагане на стратегии, насочени към системата, може да доведе до резултати.




      1. Най-важното в позитивните политики е да се даде възможност на хората, принадлежащи към малцинствена група, да бъдат чути, и да се гарантира представителност на интересите им. Трябва да подкрепим инструменти и подходи, които им помагат да откроят слабите си от социална гледна точка страни, както и политически усилия за преодоляване на тези слабости.




      1. Всички заинтересовани страни трябва да признаят овластяването като инструмент, който позволява на ромите да се превърнат в равноправни граждани.




      1. Тези, които твърдят, че споделят една и съща идентичност, трябва да бъдат в състояние, по своя собствена инициатива и заедно с избраните от тях партньори и като общност, да изберат собствения си път и да запазят своя език, култура, обичаи и т.н., представляващи основата на тяхната идентичност. Ето защо националната стратегия за интеграция на ромите трябва да проправи пътя, за да могат тези, които претендират, че са носители на ромската идентичност, да развият собствени общности и собствени публични форуми (медии) и организации, и да осигурят тяхната сигурност и устойчивост (подобно на други малцинствени групи, страдащи от социално изключване).




      1. Мрежата от национални звена за контакт по въпросите на ромите, която Европейската комисия планира да създаде, трябва да бъде реално работеща. Мрежата има смисъл само ако разполага с необходимите правомощия и ресурси, и особено с финансиране. Тези звена за контакт трябва да работят на основата на тясно, институционализирано сътрудничество с организациите на гражданското общество. Процесът на прилагане трябва да се преразглежда редовно, с цел незабавно да се идентифицират пропуските или подобренията.

      2. Във всяка държава членка трябва да бъде създадена мрежа от независими експерти, за да се гарантира подходяща оценка на националните стратегии за интеграция на ромите. Държавите членки трябва също така да отпуснат финансиране за мониторинг на равнището на ЕС и за (независима) оценка от организациите на гражданското общество, например в рамките на оперативните програми. Дейностите по мониторинга и оценката трябва със сигурност да се вземат под внимание при финансирането на програмата в хода на целия процеса.




      1. Предвид заключенията, направени в обяснителния меморандум на предложението за препоръка4, и предвид влошаването на социално-икономическата ситуация в резултат на кризата, Комитетът счита, че Съветът следва да използва правомощията си да приема правно обвързващи актове за облекчаване на страданието и голямата бедност, които застрашават живота на хората, както и за борба с най-крайните ефекти на дискриминацията, расизма и антиромските предразсъдъци.




      1. Особено в случаите на изключителна неравностойност, трябва да се установят ясни рамки за прилагането на правата на човека и дълго отлаганото въвеждане на критериите и показателите, които да позволят подобни ситуации да бъдат подложени на оценка.




      1. Групи от независими изследователи, снабдени с правните инструменти и необходимите защити по отношение на научноизследователската етика, следва да оценят изпълнението на стратегиите и да бъдат подкрепени от гаранции за финансиране и прозрачност при използването на средствата.




      1. Органите на ЕС, отговорни за вземането на решения, следва впоследствие да се възползват от възможностите на ОМК при изпълнението на политиката за интеграция.




      1. Ромите не следва да се ползват със специални права, но основните права и правата им като граждани на ЕС трябва също така да бъдат напълно гарантирани. Гарантирането на правата включва проактивни мерки за практическо зачитане на правата и санкции при евентуални нарушения на тези права, особено когато лица, отговорни за правоприлагането, действат по несправедлив и дискриминационен начин.




      1. За предпочитане е да се открият решения за всички случаи на крайни форми на бедност, които нарушават човешките права и не позволяват покриване на основните нужди (например липса на достъп до питейна вода, здравеопазване или основни санитарни условия за хората, живеещи в покрайнините на градовете, в лагери, както и случаите на гладуващи деца, трафик на хора, изключително вредна среда и форми на труд и т.н.).




      1. Изключително важно е ромите да бъдат правилно включени и мобилизирани във всички области на действие, да се разшири концептуалната рамка за сътрудничество, като се създаде култура на търсене на консенсус отвъд обикновеното консултиране.

      2. Настоящите практики за наблюдение и оценка на държавите членки често се ограничават до доклади, изготвени без всякакъв метод за реална оценка, понякога въз основа на ненадеждни данни, които често предоставят напълно необективни резултати. Установяването на показатели и критерии, както и на съответните методологии и изисквания, от които зависи правилното и независимо събиране и докладване на данни, са предпоставка за оценка на стратегиите и програмите за намеса. Поради това Комитетът призовава държавите членки най-после да приемат и ефективно да прилагат рамката от изградени върху правата показатели за наблюдение на изпълнението на националните стратегии за интеграция на ромите, създадена от работната група за изготвяне на показатели в областта на интеграцията на ромите5, както и да гарантират участието на националните статистически институти, компетентните министерства, местните власти, ромските общности и други заинтересовани страни в тяхното реализиране.




      1. Задачите, свързани с оценката на равнище държава членка, следва да бъдат поверени на групи от изследователи и институции, подбрани в рамките на открити търгове. Те следва да бъдат професионални и свободни от политическа обвързаност, като тяхната независимост следва да се гарантира допълнително с помощта на редица правни инструменти (например, представяне на декларация за липса на конфликт на интереси, правила за прозрачност на финансирането и използването на средствата, проверка от страна на научната общност, мониторинг на методите за анализ и т.н.).




      1. Органите в областта на равенството трябва да разполагат с финансиране, което отговаря на изискванията за програмиране, прозрачност и уместност, като в допълнение към това се укрепи техният правен статут; в същото време органите в областта на равенството трябва да поддържат постоянни и тесни връзки със съответните сдружения, представляващи ромите.




      1. Показателите трябва да бъдат определени с цел точно измерване на степента на интеграция и участие на ромите (например дял на заетост в местната или централната администрация, данни за посещаване на училище, нива на участие в изпълнението на програмата и т.н.).




      1. За да се справят със сегрегацията и дискриминацията, която датира от поколения и засяга всички аспекти на живота на засегнатите лица, не е достатъчно да се реализират програми под формата на проекти, насочени към една конкретна проблемна област. От жизненоважно значение в момента е да се възприеме системен подход за постигане на стратегическите цели, който в същото време изцяло да отчита значението на подхода, ангажиращ множество действащи лица и заинтересовани страни.




      1. Изключително важно е да се подпомогне въвеждането на инструмент за основен доход, с цел да се предоставя процент от минималната работна заплата, в зависимост и от броя на децата, като по този начин може да се гарантира сигурен стандарт на живот за семейства, живеещи в крайна бедност.




      1. Недопустимо е деца да гладуват. Следва навсякъде на национално равнище да се осигури наличие на храна н, за да се гарантира, че може да се предоставя хранене в училищата (също и през почивните дни).




    1. Конкретни препоръки в областта на политиката




      1. Образование




  • Законодателството трябва изрично да гарантира правото на равен достъп до всички нива на образование за всички деца – включително образование и грижи в ранна детска възраст и професионално обучение – независимо от местоживеене, миграция или граждански статут;

  • Програми за подкрепа в областта на общественото образование (съдействие при регистрация, програми за записване в първи клас, медиатори, програми за предотвратяване и справяне с отсъствията и преждевременното напускане на училище; подкрепа за културното многообразие; обучение на учители и повишаване на осведомеността с акцент върху правата на ромските деца, предизвикателствата, пред които са изправени, и положителните аспекти на интеграцията; целенасочена подкрепа за новопристигнали деца);

  • Предоставяне на финансова помощ за семейства с ниски доходи, независимо от статута, с цел покриване на разходите, свързани с образованието (например униформи, книги, транспорт и освобождаване от плащане, когато има такси за обучение);

  • Изготвяне и приемане от училищата на планове за равни възможности, които ще бъдат условие също и за искане на помощ;

  • Разработване, внедряване и разпространение на съвместни учебни програми (включващи активно участие и с фокус върху детето). Повишаване на осведомеността и обучение на съответните заинтересовани страни (учители, родители, представители на институциите, отговорни за организирането и управлението на учебните заведения);

  • Ангажиране на ромските семейства в образованието на техните деца: посредничество между семействата и училищата, повишаване на осведомеността и разбирането на значението на образованието, неформални дискусии, управление на конфликти, изграждане на доверие в училищата;

  • Извънкласни програми, дейности, насочени към развитие на талантите. Стартиране на коригиращи програми във всички засегнати училища, програми за помощ в училище;

  • Последователно налагане на визия за образование, което насърчава интеграцията, и програми за усъвършенстване: родителската среда, програми за „първи и втори шанс“, обучение в ранна детска възраст, обучение на преподаватели, извънкласни дейности, програми за насърчаване на по-нататъшно образование, специализирани учебни материали, мерки за подкрепа на достъпа до обучение за възрастни, гражданско образование и обучение в областта на правата и борбата срещу дискриминацията и т.н.;

  • Идентифициране, предотвратяване и премахване на училищна сегрегация от всякакъв вид (особено специални училища и сегрегирани училища), но въпреки това предоставяне на целева помощ за новопристигнали деца-мигранти в системата на общото образование.



      1. Заетост




  • Целите на стратегията за ромите следва да бъдат укрепени чрез инструментите на европейската политика по заетостта, като се използват показатели и ясно определени цели. Европейският социален фонд следва да увеличи финансирането;

  • Споразуменията между предприятията и ромските неправителствени организации следва да бъдат засилени с цел стимулиране на професионалното обучение и заетостта, по-специално в рамките на схемата за гаранция за младежта;

  • Следва да се насърчава предприемачеството сред ромската общност: да се подкрепя превръщането на неформалните икономически активности в стопанска дейност и ромските неправителствени организации следва да получават услуги по стопанско консултиране и насоки;

  • Насърчаване на социалните предприятия чрез гарантиране на микрокредити и осигуряване на обучение за съответните заинтересовани страни; Също така, изготвяне на програми за медиация в тази област; Целеви програми за изграждане на капацитет за развитие на предприемачеството;

  • Създаване на работни места и адаптиране на програми (като например ACCEDER6), „учене чрез работа“ (обучение на работното място);

  • Подкрепа за програми за набиране на персонал в публичния сектор и правоприлагащите органи; едновременно с това въвеждане на програми за справяне с дискриминацията и предразсъдъците;

  • Създаване на планове за индивидуално кариерно развитие, изграждане на консултантски кариерни услуги на партньорски начала; повишаване на осведомеността на работните места, изготвяне на договори (обучение, професионално наставничество на работното място, обучение на работното място, управление на професионалната мобилност и т.н.); надзор и асистирано създаване на среда, благоприятстваща назначенията.




      1. Достъп до здравеопазване




  • Тъй като правото на здравеопазване е всеобщо право, здравеопазването за ромската общност и за всички, изложени на риск от изключване, следва да се подобри (Испания);

  • Важно е да се признае, че доброто здраве на ромската общност е нещо повече от обикновеното осигуряване на достъп до здравеопазване. Социалните неравенства в здравеопазването възникват поради неравнопоставеността във всекидневния живот и заради основните движещи сили, които ги пораждат: неравнопоставеност по отношение на власт, пари и ресурси. Разликите в определящите социални фактори водят до неравнопоставеност в здравеопазването7. Всички планирани и осъществени мерки в областта на публичните политики трябва да се опитват да намалят тези неравенства;

  • Изключването от системата на здравеопазването представлява основно нарушение на правата на човека и сериозно подкопава качеството на живот на хората и техните житейски перспективи. Отнемането на основно право е недопустимо. В допълнение, изключването на част от населението от здравни услуги подкопава целите на общественото здраве и професионалната етика. Ето защо е необходимо да се гарантира достъп до здравни грижи за всички хора, независимо от тяхното местоживеене, миграция или граждански статут;

  • Законодателството следва изрично да посочва правото на всички хора, независимо от местоживеене, миграция или граждански статут, да имат достъп до здравни услуги при условия на равнопоставеност, включително до тези, които получават финансови субсидии. Това следва да включва забрана за споделяне на лична информация между здравните институции и миграционните власти, и за правоприлагащи действия в близост до здравни заведения;

  • Целенасочено премахване на пречките пред достъпа до здравните системи (незнание, езикови и административни бариери, дискриминация);

  • Натрупаният опит от дейността на ромските здравни медиатори е убедителен. Следва да използваме управлението на схемите за подпомагане с цел укрепване на тези програми, осигуряване на тяхното приемане и гарантиране на устойчивостта им;

  • Разпространение и прилагане на индекса на политиката за здравната интеграция на ромите (Rhipex) като инструмент за планиране и оценка;

  • Използване и разпространение на мобилни здравни звена, които са създадени в редица държави, и разширяване на обхвата на предоставяните услуги;

  • Осигуряване на необходимите допълнителни средства, с цел да се изпълнят изискванията за медицински прегледи и консумативи, спазвани в хода на диагностичните процедури, като се гарантира покриването на пътните разноски;

  • Медицински каравани (където лекари и студенти предлагат безплатни консултации на място за бедните общности, включително ромите) биха могли да насърчат и подпомогнат бедните, включително ромите, за които е установено, че имат най-сериозни здравословни проблеми, да продължат медицинските си изследвания;

  • Предоставяне на гаранция, че всички деца във всички ситуации (и въпреки положението, в което се намират) имат достъп до националните програми за ваксинация и до педиатрични грижи;

  • Пълен мониторинг и равен достъп до здравеопазване с цел идентифициране на случаи на институционална дискриминация и осигуряване на публичност на отрицателните разлики в лечението. Независим контрол на здравето (орган на властта), изграждане на капацитет за научни изследвания;

  • Имаме нужда от много по-обширни, достъпни и висококачествени данни, за да се подобри достъпът до здравна информация и до здравни грижи, както и да се планират целенасочени програми, основани на доказателства. Оказване на подкрепа за научни изследвания и по-точно събиране на данни;

  • По отношение на бежанците без документи трябва да се признаят и да се гарантират основните права, професионалната етика и аспектите на общественото здраве, както и да се осигури предоставянето на основни услуги;

  • Възможността на хората (включително ромите), живеещи в крайна бедност, да получат подходящ достъп до здравни грижи се влияе и от факта, че те нямат възможност да преминат очни прегледи или да си купят подходящи очила или контактни лещи. Контрол на очното здраве на ромското население и обмисляне на икономически ефективни коригиращи мерки за подобряване на живота на ромите, които са изложени на риск от нарушаване на зрението или страдат от нарушено зрение.




      1. Жилищно настаняване




  • Правни гаранции за прилагане на правата на наемателите и предотвратяване на принудително изселване без надлежно уведомление. Предварителните консултации, контактът със социалните медиатори и участието на организациите на гражданското общество следва да бъдат задължителни;

  • Ефективни, независими механизми за подаване на жалби за борба срещу дискриминацията при предоставянето на жилища въз основа на етническа и расова принадлежност, местоживеене, миграция или граждански статут (включително декриминализиране на осигуряването на настаняване и предоставянето на жилища под наем на нелегални мигранти);

  • Няма съмнение, че бедността и гетата сериозно нарушават основните права и социалната справедливост. Стартиране на програми за социални жилища, развитие на съществуващите програми;

  • Създаване на правни гаранции и гаранции, почиващи на съдебната практика, с цел да се направи невъзможно преместването на наематели в квартали, които не отговарят на стандартите, независимо от ситуацията8;

  • Необходимост от проверка дали процедурата за разпределяне и оценяване на жилищата е обект на строг контрол по отношение на правните мерки и по отношение на предотвратяването на институционална дискриминация;

  • Мониторинг, идентифициране на бедните квартали, намеса на медиатори, изграждане на социални жилища, подкрепа за преместване, програми за подкрепа, оценка;

  • Изграждане на достъпни социални жилища. Използване на договорни гаранции;

  • Използване на програми за медиация;

  • Неподходящите жилищни условия оказват значително въздействие върху шансовете за успех на политиките в други области. Затова в контекста на политиката за подкрепа помощта за настаняване трябва да се ползва с приоритет.




      1. Политики за подкрепа




  • По-внимателна проверка на разпределението на помощта по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, включително с участието на гражданското общество, справяне с нарушенията и нередностите и, в същото време, опростяване на практиките;

  • Повишаване на прозрачността и отчетността по отношение на разпределението и използването на ресурсите във всички случаи. Произтичащо от това изменение на регулаторните оперативни договорености;

  • При въвеждането на европейските структурни и инвестиционни фондове държавите членки трябва да осигурят по-ефективно използване на бюджета на ЕСИФ за техническа помощ, с цел включване на гражданското общество в оценката;

  • Предоставяне на информация за финансирането от ЕС (уеб сайтове, информационни материали, обучение, регистри на знания, информационни центрове и т.н.), включително за местните общности (общини, организации на гражданското общество);

  • Независима оценка на ефективността, приложимостта и реда за използване на структурните фондове на ЕС;

  • Механизмите за мониторинг следва да гарантират, че структурните фондове не могат да бъдат изразходвани за програми, които засилват проявите на сегрегация и дискриминация;

  • От решаващо значение е създаването на фонд за спешни случаи, по подобие на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, който да предоставя пряка помощ в крайни случаи на сегрегация.

  • Инвестиции в научни изследвания и предоставяне на новаторски и приобщаващи услуги за всички жители от ромски произход, независимо от техния статут, на местно равнище, където се разработват услугите.




      1. Участие




  • Към момента съществуват две структури, създадени да предоставят на ромите възможност да бъдат чути на европейско равнище. Първата е европейската платформа за приобщаване на ромите. Създадена през 2008 г., тя обединява националните правителства, ЕС, международни организации и представители на ромското гражданско общество. Тя има за цел да стимулира сътрудничеството и обмена на опит между всички заинтересовани страни в областта на успешните политики и практики за приобщаване и интеграция на ромите. Другата е Европейският форум на ромите и „пътуващите“ общности, който е създаден през 2004 г. от Съвета на Европа, с цел да предостави на ромите пространство за дебат на европейско равнище;

  • Участието на ромите във всички етапи на процеса на вземане на решения е от съществено значение за създаването на ефективни политики, които могат да постигнат реална промяна на положението на ромите в ЕС. Инструментите, с които разполагаме в момента, не са достатъчни в това отношение;

  • Ромите трябва да бъдат чути в рамките на формализирана структура, където техните мнения не могат да бъдат пренебрегвани от лицата, отговорни за вземането на решенията, и където ромите могат да предоставят информация във всички области на политиката, а не само по въпроси, които пряко засягат ромското население. На равнището на ЕС следва да се създаде постоянна структура в рамките на ЕИСК, позволяваща предоставянето на ясна и целенасочена информация от ромското население, която може да бъде включена във формализирана рамка;

  • Европейската комисия препоръчва на държавите членки да изготвят национални платформи за интеграция на ромите, които да бъдат отворени за организациите на гражданското общество и в които могат да участват всички организации. Тези платформи ще работят постоянно. Организацията на дейността им и дневният ред на заседанията им ще бъдат разработени съвместно от звеното за контакт по въпросите на ромите и от организациите, които ги представляват;

  • Европейската комисия, ЕИСК и НПО следва да създадат Европейския форум за ромите с цел включване на гражданското общество в разработването и прилагането на политики (такъв пример е Европейският форум по миграцията);

  • Разработване на мрежи от местни координационни форуми, които могат да задвижат местни инициативи чрез насърчаване на сътрудничеството между представители на местната власт, държавата и гражданското общество;

  • Приоритет е укрепването на капацитета на НПО, работещи за интеграцията на ромите (по отношение на човешките ресурси, застъпничество, усвояването на ресурси и комуникацията);

  • От съществено значение е да се популяризират ромската култура и език, както и положителният образ на ромите (запазване на културата, езика и празници, подпомагане на културните и медийни продукти и т.н.). Трябва да се създадат подходящи условия, така че заинтересованите лица да могат да се гордеят със своята ромска идентичност;

  • С цел насърчаване на участието, създаване на показатели, които ще прилагат на практика принципа „нищо без нас“ от момента на създаване на концепцията, през прилагането ѝ и до оценката.

  • Църквата може да играе важна роля за изкореняването на индивидуалната и институционалната сегрегация. Трябва да повишим осведомеността на църковните общности, да ги оправомощим, да подкрепяме програми, насочени към изпълнението на тази цел, и да гарантираме, че те могат да участват в процесите по консултиране на местно равнище. Необходимо е да се предприемат мерки за противодействие на антиромските чувства, които в някои случаи съществуват и в рамките на църковните общност, като се използват подходящи инструменти (образователни програми, кампании за повишаване на осведомеността, курсове за обучение, медиация и т.н.);

  • Важно е също така механизмите за координация (хоризонтални и вертикални) системно и на всички равнища да се основават на консенсус и последователно ангажиране на най-силно засегнатите лица. Необходима е култура на консенсус, която да отива по-далеч от обикновеното консултиране, както и платформи за непрекъснат диалог.

      1. Оценка




  • Обвързващи правни актове/мерки или други средства за осигуряване на изпълнението на ангажиментите в областта на политиката, по-специално в случаите, когато независимата оценка системно показва негативни тенденции (напр. крайна бедност, увеличаване на броя на гладуващите деца, увеличаване на безработицата сред ромите, разпространение на случаите на дискриминация);

  • Събиране и споделяне на качествени данни относно средата, която се характеризира с дискриминация и сегрегация, систематизиране и предоставяне на такива данни в рамките на местните и централните координационни механизми.




      1. Измерение за борба срещу дискриминацията




  • Дискриминацията и антиромските настроения трябва да бъдат припознати от всички заинтересовани страни като основната причина за изключването и сегрегацията на ромите, които трябва да бъдат преодолени, за да се постигнат равни права за ромите в ЕС. Това изисква основната част на обществото да се образова относно ромската общност и държавните служители трябва да бъдат информирани за задълженията си съгласно законодателството в областта на правата на човека;

  • Както ЕС, така и държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че държавите членки са постигнали съответствие с Директивата за дискриминацията на основата на раса или етнически произход9 и с Директивата за равно третиране в областта на заетостта и професиите10;

  • Включване на социалните права в мандата на Агенцията за основните права (FRA);

  • Защита на основните европейски свободи за номади и „пътуващи“ общности, и по-специално за деца, жени, възрастни и болни хора;

  • Укрепване на инструментите за законодателство, професионална препоръка, наблюдение и изпълнение, подпомагане на обучението във връзка с възможни прояви на предразсъдъци в медиите. Укрепване на независимостта на органите за медиен надзор и запазване на техните ресурси;

  • Повишаване на осведомеността на ромите относно техните права и създаване на възможности за лесен достъп до правосъдие;

  • Достъп до правна помощ, подкрепа за други механизми за застъпничество, с цел укрепване на процеса на докладване;

  • Както ЕС, така и държавите членки следва да гарантират, че транспонирането и прилагането на Директивата за жертвите (която се прилага еднакво по отношение на всички жертви на престъпления, независимо от статута им на пребиваване) предоставя ефективна закрила и достъп до правосъдие на роми, жертви на престъпления (например безопасност във връзка с полицейските доклади; подходящо разследване и наказателно преследване, включително евентуални предубеждения в мотивите и други утежняващи фактори; достъп до статут на пребиваване, достъп до услуги за подкрепа);

  • Подкрепа за стратегически съюзи със съдействието и помощта на медиите (насърчаване на промяната на нагласите, обоснована информация/култура, представяне на историята на ромите, борба със стереотипите, връзки между културите и мултикултурализъм, повишаване на осведомеността);

  • Откриване на местни центрове за информация и знания за ромите с цел борба срещу негативните стереотипи;

  • Документиране и споделяне на добри практики, обмен на информация за тях и подобряване на тяхната достъпност11;

  • Създаване на органи – по възможност независими – които да отговарят за равното третиране в областта на съдебната система и наказателното право, и гарантиране на тяхната безпрепятствена работа;

  • Повишаване на осведомеността относно ромската идентичност, ценности и култура, осигуряване на необходимите за целта инструменти (радио и телевизионни канали и предавания, обучение, финансиране и т.н.);

  • Системни и тежки наказания в случаи на сегрегация в образованието и в местата за живот и работа, създаване на средства за правна защита.




  1. Участие на ЕИСК




    1. ЕИСК следва да продължи дейността си по рамковата стратегия на ЕС и прилагането на националните стратегии за интеграция на ромите и да предостави възможно най-широка платформа за обмен на опит между организациите на гражданското общество и диалог с представителите на институциите на ЕС. ЕИСК, в сътрудничество с НПО и Европейската комисия, трябва да стартира Европейски форум за ромите, с цел да се даде възможност на гражданското общество и европейските институции да работят заедно за управлението на стратегията.




    1. Той следва да допринесе за признаването на най-добрите инициативи чрез своите инструменти за комуникация. Той следва да отстоява въпроса за включването на ромите в преговорите с институциите на ЕС.




    1. Както показва опитът от проекта, Комитетът следва да улесни създаването на постоянна структура в рамките на мандата, която заедно с ромската общност да изготви оценки на въздействието върху прилагането на политиката на ЕС и дали са изпълнени всички поставени цели. Тази рамка за бъдещи дейности следва да има потенциал да информира Комисията и Парламента относно липсата на съответствие с националните стратегии и отрицателното въздействие на проекти или политики. Това може да включва проверка на броя на участниците от ромски произход в разглеждането на проблемите, свързани с ромите, както и оценка на въздействието на проектите на ЕК за подкрепа на ромите, които правят преглед на процеса на определяне и разпределяне на средства за проекти.




    1. Комитетът следва да участва в организацията на дейността на платформата за приобщаване на ромите.




    1. Той следва да поддържа тесни контакти с националните ИСК, по-специално в държавите с голямо ромско население или в които са констатирани недостатъци. Той следва да инициира организирането на срещи между тези организации, съвместни срещи на експерти и конференции на местно равнище, и да гарантира участието на заинтересованите страни в процеса.

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ I
КОНЦЕПТУАЛНА БЕЛЕЖКА НА ПРОЕКТА
I. КОНТЕКСТ


  • ПРОЕКТИ

По инициатива на председателя на ЕИСК Henri Malosse и след решение на Бюрото на ЕИСК от юли 2013 г. ЕИСК започна работа по проекти. Понятието „проект“ следва да се разбира в смисъла на метода „Жан Моне“: общоевропейски действия или пилотни действия, които биха могли да окажат въздействие на европейско равнище.


Създаден е проект на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC) за „По-добро включване на ромската общност чрез инициативи на гражданското общество“.
Целта на проекта е да се подчертае въздействието на законодателството, политиките и програмите на ЕС от гледна точка на гражданското общество. По-специално той е насочен към оценяване на това кои са подходящите и ефективните инструменти за постигане на по-голямо участие на организациите на гражданското общество като средство за подобряване на социалното включване на ромите. Създадена е проучвателна координационна група, състояща се от 9 членове (включително председател), за да се разгледат възможните пропуски в работата, която вече се осъществява на европейско, национално, регионално и местно равнище, за подобряване на социалното включване на ромите, по-специално пропуските в случи, в които по-голямо участие на гражданското общество би могло да функционира като средство за защита и/или в които вече са предложени решения в становищата на ЕИСК. Външни заинтересовани страни, работещи в тази област, ще бъдат поканени да присъстват, за да информират работната група за практическите действия, които се предприемат в момента.
II. МЕТОДИ НА РАБОТА


  • ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА

Целите на проекта са:




  1. да се постигне по-добро разбиране и да се направи оценка на политиките, които са въведени, за прилагане на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011) 173 окончателен), както и на стратегиите на държавите членки – от гледната точка на всички съответни заинтересовани страни, свързани с политиката за приобщаване на ромите, но най-вече на организираното гражданско общество;




  1. да се разбере степента на участие на представителите на ромите и на организираното гражданско общество в планирането, прилагането и оценката на програмите на местно и регионално равнище и на равнище държави членки и ЕС; и да им се предостави възможност да изразят своите коментари, идеи и препоръки, както и да бъдат изслушани на равнище ЕС;




  1. да се установят и споделят добри практики или трудности, срещани при някои държавите членки;




  1. да се докладва и евентуално да се отправят препоръки към ЕИСК, европейските институции и други участници в политиката за интеграция на ромите.

Изпълнението на проекта отразява специфичните характеристики и добавената стойност от ЕИСК: подход „отдолу нагоре“ и пълното участие на членове, които действително представляват активни граждани по места в цяла Европа. То е в съответствие и с текущите дейности на местно равнище на Комитета.




  • ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОУЧВАНЕТО


A) Заседания на групата
Работната група ще заседава поне веднъж в началото на проекта, за да организира работата си и да обсъди своите цели. Съответните заинтересовани страни (институции на ЕС и НПО) също ще бъдат поканени за разширяване обхвата на обсъждането.
Б) Изслушвания
Ще се провеждат изслушвания, за да се анализират четирите „области от решаващо значение“ на рамковата стратегия, както и ситуацията и допустимостта на мерките за борба с дискриминацията, които вече са взети в държавите членки.
В) Посещения в държавите
Работната група (в подгрупи от по трима членове) ще посети четири държави – членки на ЕС, за да се срещне с организации на гражданското общество и публични органи, които работят на място по въпросите на ромите, с цел да се установи до каква степен се изпълняват националните стратегии за интегриране на ромите.
Държавите, избрани поради специфичната си ситуация в областта на политиката за включване на ромите, са Румъния, България, Испания и Финландия.
Освен структурираните срещи, провеждани в съответните държави, с помощта на въпросник ще се направи оценка на ситуацията на ромите и политиките във връзка с тяхното включване.
Г) Кръгла маса на гражданското общество
Въз основа на събраната информация Комитетът ще организира кръгла маса на гражданското общество за обобщаване на опита, придобит от проекта. В нея ще участват институционални партньори на ЕИСК (член на Комисията, членовете на ЕП, председателството на ЕС), социалните партньори и организациите на гражданското общество, заинтересовани страни от посетените държави членки, мозъчни тръстове и други съответни организации.


  • РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО

След всяка мисия ще бъде изготвен кратък доклад от мисията под ръководството на докладчик, който ще бъде един от тримата членове, провеждащи мисията.


След завършването на четирите мисии, под ръководството на председателя на работната група ще бъде изготвен проект на окончателен доклад. Той ще се основава преди всичко на: докладите от мисиите, информацията, събрана по време на заседанията, от посещенията на местни програми и с помощта на въпросника, разпространяван сред НПО. Неговата цел е да се формулират редица общи заключения и препоръки.
Проектът на окончателния доклад ще бъде представен и завършен на кръгла маса на гражданското общество в Брюксел.
След това събитие изготвеният окончателен доклад ще бъде представен на европейските институции (членовете на ЕП, Комисията, председателствата), Комитета на регионите, националните икономически и социални съвети и други съответни заинтересовани страни.

ANNEX II
COMPOSITION OF THE COORDINATION GROUP

Ákos Topolánszky, President


Emilio Fatovic

Lubomir Hadjiysky

Waltraud Klasnic

Ivan Kokolav

Eugen Lucan

Luis Miguel Pariza Castaños

Madi Sharma

Anne-Marie Sigmund


Valeria Atzori, secretariat

Joëlle Doudard, secretariat


ANNEX III
EVENTS AND ACTIVITIES OF THE PROJECT


Каталог: resources -> docs
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Награда на еиск за организираното гражданско общество за 2014 г. Отличие за изключителни постижения в инициативи на гражданското общество
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> „Гърция и Великите сили през Втората световна война
docs -> Bg rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië
docs -> Bg европейски икономически и социален комитет
docs -> Януари 2012 г. Съдържание стр


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница