Доклад до българското правителство за посещението в българия



страница1/8
Дата25.10.2018
Размер0.63 Mb.
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6   7   8
Превод от английски език
Съвет на Европа

КПИ/Inf (2015) 12



Доклад
ДО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ,

ПРОВЕДЕНО ОТ ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ

ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО

ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ (КПИ)
От 24 март до 3 април 2014 г.

Българското правителство поиска публикуването на този доклад и неговия отговор. Отговорът на правителството е представен в документ CPT/Inf (2015) 13.


Страсбург, 29 януари 2015 г.

Съдържание
Копие от съпроводителното писмо към доклада на КПИ ................................................4

Резюме .........................................................................................................................................5

I. Въведение ..........................................................................................................................8

A. Дати на посещението и състав на делегацията ........................................................8

Б. Посетени заведения ................................................. ......................................................9

В. Консултации, проведени от делегацията, и условия на сътрудничеството ......9

Г. Незабавно съобщени наблюдения съгласно чл. 8, ал. 5 от Конвенцията ...........11
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, УСТАНОВЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ПОСЕЩЕНИЕТО, И ПРЕДЛАГАНИ ДЕЙСТВИЯ .................................................................................................13

A. Заведения под ръководството на МВР ...............................................................13

  1. Предварителни бележки . .......................................................................................13

  2. Малтретиране .......................................................................................................14

  3. Предпазни мерки срещу малтретиране ..............................................................21

  4. Условия за задържане ..........................................................................................26

Б. Заведения под ръководството на Министерството на правосъдието ..........29

  1. Предварителни бележки ..................................................................................29

  2. Малтретиране .......................................................................................................32

  3. Материални условия за задържане .....................................................................36

a. следствени арести (IDF) ........................................................................... 36

б. затвори .........................................................................................................38



i. жилищно настаняване.......................................................................38

ii. санитарни съоръжения и хигиенни условия ...................................41

iii. изхранване. ...........................................................................................42

4. Дейности .................................................................................................................43



i. следствени арести ......................................................................... 43

ii. затвори ...............................................................................................44

  1. Затворници с доживотни присъди...........................................................................46

  2. Здравно обслужване..................................................................................................50

7. Други въпроси ................................................................................................................56

a. надзорен персонал ...56

б. контакт с външния свят ...57

в. дисциплина, изолацията и свързани с охрана въпроси .................................. 58

г. процедури във връзка с жалби и проверки 62

Копие от съпроводителното писмо към доклада на КПИ


Г-жа Елена Дойчева

Държавен експерт, Отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела“,

Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“

Министерство на правосъдието,

ул. „Славянска” № 1,

София 1040, България

Страсбург, 17 юли 2014 г.
Уважаема госпожо Дойчева,

Съгласно чл. 10, ал. 1 на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, приложено изпращам доклада до българското правителство, съставен от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) след посещението му в България от 24 март до 3 април 2014 г. Докладът е приет от КПИ на неговото 84-о заседание, проведено от 7 до 11 юли 2014 г.


Различните препоръки, коментари и искания за информация, формулирани от КПИ, са удебелени в текста на доклада. По-конкретно, във връзка с препоръките на Комитета, във връзка с чл. 10 от Конвенцията, КПИ моли българските власти в рамките на шест месеца да представят отговор с пълно описание на действията, предприети за прилагането им. Във връзка с параграф 57 от доклада, Комитетът моли българските власти в рамките на един месец да представят копие от доклада от аутопсията (в това число снимки и резултатите от направените лабораторни изследвания), както и копие от доклада, изготвен от Прокуратурата след смъртта на лишения от свобода "A", в килията му в Софийския централен затвор на 25 юли 2013 г. В допълнение, по отношение на параграф 53, КПИ би искал в рамките на три месеца да получи информация за резултата от запитването по въпроса за начина, по който функционира Поправителният дом в гр. Бойчиновци и информация за предприетите последващи действия.
Комитетът вярва, че българските власти също така ще могат да предоставят, в горепосочения отговор, становища по коментарите, формулирани в този доклад, както и отговори на отправените искания за информация. КПИ би искал да помоли, в случай че отговорът бъде изпратен на български език, той да бъде придружен от превод на английски или френски език.
Аз съм изцяло на Ваше разположение, ако имате въпроси относно доклада за посещението на КПИ или относно бъдещата процедура.
Искрено ваш,

Летиф Хюсеинов

Председател на Европейския комитет за предотвратяване

на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание


Копие: Госпожа Красимира Бешкова, посланик,

Постоянен представител на България в Съвета на Европа


Госпожа Мариела Янева, старши експерт, Министерство на правосъдието, София

РЕЗЮМЕ
Деветото посещение на КПИ в България предостави възможността да се разгледа изпълнението на препоръките, направени след предишните посещения на Комитета. Особено внимание беше обърнато на третирането на задържаните лица от полицейските органи и на непълнолетните в местата за лишаване от свобода, както и на условията за задържане и предоставянето на здравно обслужване в затворите. Сътрудничеството, получено от българските власти по време на посещението, в общи линии бе добро. Въпреки това, принципът на сътрудничество също така изисква да се предприемат решителни действия, за да се подобри положението съгласно ключовите препоръки на КПИ, и КПИ е силно загрижен поради това, че по-голяма част от дългосрочните препоръки на Комитета, някои от тях направени още през 1995 г. при най-първото периодично посещение в България, остават неизпълнени. Те включват препоръки по отношение на малтретирането (както в полицейски, така и в затворнически контекст), насилие между затворниците, свръхпопулацията в затворите, материалните условия в следствените арести и затворите, затворническото здравеопазване, броя на персонала, както и дисциплината, изолацията и контакта с външния свят. В някои случаи положението се е влошило от посещенията, направени през 2010 г. и 2012 г. и КПИ е на мнение, че вече не само на думи трябва да се предприемат спешни и ефективни действия, за да се адресират всички тези проблеми. Затова, в светлината на липсата на предприети към днешна дата действия, КПИ реши да стартира предвидената в чл. 10, ал. 2 от Конвенцията процедурата.
Правоохранителните органи
Делегацията получи много твърдения за умишлено физическо малтретиране на задържани от полицията лица (в това число от непълнолетни и жени), състоящи се в шамари, удари с юмруци, ритници и удари с полицейски палки, както по време на задържането, така и по време на разпитите. В някои изолирани случаи делегацията чу твърдения за малтретиране с такава жестокост, което би било равносилно на изтезание, като например удари с палки по петите на краката, удари с палки, нанесени на лице, окачено с белезници на куки към вратата (и по този начин обездвижено, в изпънато положение), както и токови удари посредством оръжие с електрически разряд. В няколко случая, делегацията установи медицински доказателства в подкрепа на твърденията за малтретиране.
Въпреки наличието на правни разпоредби за описване на нараняванията, установени по лица от следствения арест, продължават случаите, в които почти никога не се споменават наранявания и всяко тяхно описание, ако има такова, е изключително повърхностно. В допълнение, все още медицинските прегледи на новопристигналите в следствените арести, като правило, се провеждат в присъствието на немедицински персонал.
Също така няма подобрение в практическото изпълнение на предпазните мерки срещу малтретиране от полицейски служители. Задържаните от полицията лица рядко могат незабавно да уведомят най-близките си роднини за задържането. Също така по време на първоначалното задържане за 24 часа от полицията все още много рядко им се предоставя възможност да се възползват от присъствието и услугите на адвокат. Достъпът до лекар при спешни случаи, изглежда, не е проблем, но като че ли няма единна процедура или практика за неспешна медицинска помощ. В допълнение, КПИ изразява сериозни опасения във връзка с практиката, при която преди прехвърлянето им в следствения арест, задържаните в София лица са отвеждани в болницата на МВР, за да ги прегледа лекар и да им издаде удостоверение, че са „годни за настаняване” в следствения арест.
Материалните условия в някои от посетените полицейски заведения са се подобрили. Като се вземе това предвид, в други полицейски заведения (например в Бургас и София), условията по отношение достъпа до естествена светлина или размерите на килиите са неподходящи. Делегацията на КПИ извърши незабавни наблюдения в съответствие с чл. 8, ал. 5 от Конвенцията във връзка с две несъответстващи на изискванията килии, установени в 1-во и 4-то районно полицейско управление в София, с искането или да бъдат разширени, или да бъдат изведени от експлоатация. Българските власти по-късно потвърдиха, че това действително е извършено.
Затвори
КПИ приветства намаляването на затворническата популация през последните две години, но отбелязва, че пренаселеността на затворите остава проблем, като повече от половината затвори в България продължават да функционират над официалния си капацитет. Посещението през 2014 г. също така потвърди, че проблемът с корупцията в българската затворническа система е ендемичен. В момента корупцията в Бургаския затвор представлява важен елемент от управлението на заведението, като включва всички категории персонал до най-старшо ниво и КПИ изразява голяма загриженост, че българските власти изглежда не са осъзнали напълно изключително тежкото положение в този затвор.
В затвора във Враца няма твърдения за умишлено физическо малтретиране от страна на персонала. В затвора в Белене, обаче, бяха получени няколко достоверни твърдения за физическо малтретиране на затворниците от страна на персонала (състоящи се главно от шамари, удари и ритници). Ситуацията в затворите в Бургас и София се е влошила значително. В тях делегацията получи значителен брой твърдения за умишлено физическо малтретиране на затворниците от страна на персонала. В затвора в Бургас, делегацията на КПИ остана с впечатлението, че силата на малтретирането до известна степен е намаляла след уволнението на директора и заместника му, който отговаря за охраната, въпреки че честотата на този вид третиране не е намаляла. В допълнение към това, КПИ бе особено впечатлен от положението в Поправителния дом в гр. Бойчиновци, където болшинство от интервюираните непълнолетни лица, лишени от свобода, се оплакаха, че служители на надзорно-охранителния състав ги бият редовно.
Делегацията изслуша няколко твърдения за насилие между затворниците в затворите в Белене и Враца, както и в Поправителния дом в гр. Бойчиновци. Това, обаче, бе много по-широкоразпространено в затвора в София, и буквално повсеместно в затвора в Бургас. КПИ изразява голяма загриженост, че не са предприети никакви марки за преодоляване на това явление, свързано с насилието между затворниците в затворите на България.
Материалните условия в местата за задържане варират от едно заведение до друго. В мястото за задържане на булевард „Г. М. Димитров” в София, текущият основен ремонт до голяма степен е подобрил условията в сравнение с установените при посещението през 2010 г., въпреки че новите килии все още имат някои основни недостатъци. Точно обратното, условията в местата за задържане в Бургас и Враца са неподходящи за продължителен престой: килии от 5 до 6 м2 за две лица, без пряк достъп до естествено осветление, неподходящо изкуствено осветление и вентилация. В допълнение към това, мястото за задържане в Бургас все още не разполага със зона за двигателна активност на открито. Липсата на организирани дейности в местата за задържане е друг сериозен проблем, като се има предвид, че много лица прекарват продължителен период от време там (месеци, а понякога и повече от година).
Всички посетени затвори, с изключение на този във Враца, се характеризираха с особено лошото си състояние, което беше най-силно изразено в затворите в Белене и Бургас. В допълнение към това, затворите в София и Бургас бяха силно пренаселени и делегацията на КПИ установи, че в затвора в Бургас не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло. Въпреки текущите усилия да предложат работа и (в някои от посетените заведения) образование или професионално обучение на осъдените затворници, най-малко две трети от тях и почти всички затворници с мярка за неотклонение) не разполагаха с достъп до организираните извън килиите дейности и са оставени без занимания през по-голямата част от деня.
Прегледът на положението на осъдените на доживотен затвор показа, че много малко се прави, за да се подобрят условията им предвид дългосрочните препоръки на КПИ. В допълнение към това, не е постигнат напредък по отношение на отстраняването от Наказателния кодекс /НК/ на присъдата „доживотен затвор без замяна”. В посетените затвори, на много малка част от осъдените на доживотен затвор е позволено да общуват с другите осъдени затворници. Материалните условия в отделенията със строг режим бяха особено лоши и неподходящи, както и режима на дейностите им.
Извънредният недостиг на здравен персонал, наблюдаван във всички посетени затвори, изключително затрудняваше предоставянето на здравни грижи, в истинския смисъл на думата. Не е изненадващо, че делегацията на КПИ бе затрупана с оплаквания от лишените от свобода във връзка с трудностите и забавянията при предоставяне на достъп до медицинско обслужване и неадекватното качество на грижите в тази връзка. Помещенията и оборудването на отделенията за здравна грижа, както и стаите, използвани за настаняване на болни затворници, бяха с безспорно нисък стандарт и в лошо състояние по отношение на ремонтирането и чистотата им. В затвора в Белене делегацията установи помещение за медицинска изолация в крайно лошо и нехигиенично състояние, неподходящо за полагане на грижи за болни лица. Българските власти впоследствие уведомиха КПИ, че това помещение действително е изведено от експлоатация. Във всички посетени пенитенциарни заведения новопристигналите затворници следва да се преглеждат в рамките на 24 часа от пристигането им от здравния персонал. В повечето от заведенията, обаче, процесът, свързан с извършване на медицински прегледи, бе повърхностен, ако не и чисто формален. Още повече, медицинската конфиденциалност все още не се спазва тъй като немедицински надзорно-охранителния състав обикновено присъства по време на извършваните на медицински прегледи на лишените от свобода (и системно в случай на затворници от отделения със строг режим). В допълнение към това осъдените на доживотен затвор обикновено бяха с белезници по време на провеждането на такива прегледи.
В почти всички посетени затвори неподходящият брой на персонала беше очевиден, с изключение на Поправителния дом в гр. Бойчиновци. Липсата на персонал, в съчетание с пренаселеността на затворите и прилагането на система, изискваща от надзорно-охранителния състав да работи по 24 последователни часа, повишава риска от насилие и сплашване между затворниците, както и от създаването на напрежение между затворническия персонал и затворниците и влошава качеството и нивото на дейностите, предлагани на лишените от свобода. КПИ призовава българските власти да предприемат спешни стъпки, за да се увеличи бройката на служителите от надзорно-охранителния състав.
Що се отнася до контактите с външния свят, главният въпрос бе свързан със системата за предоставяне на удължени свиждания. Стана ясно, че тази форма на възнаграждение за добро поведение е много рядка, и, още повече, е предмет на институционализирани корумпирани практики в затворите в Бургас и в София. В Поправителния дом в гр. Бойчиновци и в затвора в Белене делегацията получи много оплаквания от лишените от свобода във връзка с очевидните трудности, изпитвани от семействата им поради относителната географска и логистична изолация на двете заведения.
Налагането на строг тъмничен затвор като дисциплинарна мярка бе по-скоро рядкост в затвора Враца, където изглежда, че дисциплинарната процедура се прилага правилно, а в другите посетени затвори не беше прекомерно като цяло. Що се отнася до непълнолетните лица, КПИ проявява загриженост като отбелязва, че дисциплинарната изолация често се прилага в Поправителния дом в гр. Бойчиновци и че материалните условия в дисциплинарното отделение са много лоши; в допълнение към това се установи, че не е било необичайно да се прибегне до изолация от пет последователни дни (с прекъсване от само 24 часа). КПИ изразява критичното си отношение спрямо факта, че от лекарите на затворите все още се изисква да удостоверяват пригодността на лишените от свобода за поставянето им в дисциплинарна изолация (преди да започне прилагането на мярката).

I. ВЪВЕДЕНИЕ

A. Дати на посещение и състав на делегацията

1. По смисъла на чл. 7 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и


нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (в настоящото по-долу наречена за краткост „Конвенцията”), делегация на КПИ посети България от 24 март до 3 април 2014 г. Посещението e част от програмата за периодични посещения за 2014 г. на Комитета и беше деветото посещение на КПИ в България1.
2. Посещението беше проведено от следните членове на Комитета:

  • Микола ГНАТОВСКИЙ, 2-ри заместник председател на КПИ (ръководител на делегацията)

  • Джордже АЛЕМПИЕВИЧ

  • Дан ДЕРМЕНДЖИУ

  • Харитми ДИПЛА

  • Алфред КОДЖОБАШИ

  • Джордж ТУГУШИ.

подпомагани от Борис УОДЗ, ръководител отдел и Изабел СЕРВОЗ-ГАЛУЧИ от Секретариата на КПИ и подпомогнати от:

  • Елена АЛЕКСИЕВА (преводач)

  • Илиана АТАНАСОВА (преводач)

  • Вера ГЕОРГИЕВА (преводач)

  • Давид ЙЕРОХАМ (преводач)

  • Станимир СТАНЧЕВ (преводач).

КПИ преди това е извършил пет периодични посещения (през 1995 г., 1999 г., 2002 г., 2006 г. и 2010 г.) и три специални посещения (през 2003 г., 2008 г. и 2012 г.) в България. Докладите за тези посещения и отговорите на българските власти са публично обявени по искане на властите и са достъпни на уеб сайта на Комитета (http ://www. cpt.coc.int).

Б. Посетени заведения
3. Делегацията посети следните места за лишаване от свобода:
Заведения под ръководството на Министерството на вътрешните работи


  • Районно полицейско управление (РПУ) Белене

  • РПУ Бяла Слатина

  • І РПУ, Бургас

  • ІV РПУ, Бургас

  • V РПУ, Бургас

  • РПУ Долни Дъбник

  • РПУ Павликени

  • І РПУ, София

  • ІІ РПУ, София

  • ІV РПУ, София

  • V РПУ, София

  • VІІ РПУ, София

  • РПУ Свищов

  • РПУ Враца


Заведения под ръководството на Министерството на правосъдието
Следствени арести в:


  • Бул. „Г. М. Димитров” № 42, София

  • Бургас

  • Враца

Затвори:



  • Затвора в Белене

  • Затвора в Бургас

  • Софийски централен затвор

  • Затвора във Враца

Поправителния дом в гр. Бойчиновци.


В. Консултации, проведени от делегацията, и условия на сътрудничество
4. В хода на посещението си, делегацията на КПИ проведе консултации с Пламен АНГЕЛОВ, заместник-министър на вътрешните работи, Илия АНГЕЛОВ, заместник-министър на правосъдието, Митко ДИМИТРОВ, главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Милчо ЕНЕВ заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“, Ася ПЕТРОВА, заместник-главния прокурор, както и други висшестоящи длъжностни лица от Министерствата на вътрешните работи, правосъдието и здравеопазването, както и от Прокуратурата.

Делегацията проведе също така срещи и с Константин ПЕНЧЕВ, омбудсман и Любомир КРИЛЧЕВ, изпълняващ длъжността директор на „Националния превантивен механизъм“, както и с представители на Българския хелзинкски комитет.


5. КПИ желае да изрази благодарността си за ефективното съдействие преди, по време на и след посещението, предоставено на делегацията, от служителя за връзка, назначен от българските власти, Елена ДОЙЧЕВА от Министерство на правосъдието.
6. Както и при предишни случаи, цялостното ниво на сътрудничество, предоставено в хода на посещението от националните органи и от персонала в посетените заведения, бе добро. По-конкретно, делегацията получи бърз достъп до всички посетени места (в това число тези, за които не е съобщено предварително), имаше възможност да разговаря лично с лицата лишени от свобода и й бе предоставена цялата информация, необходима за изпълнението на задачите й.
Като се вземе това под внимание, няколкото лица лишени от свобода, с които бе проведено събеседване в затворите в Бургас и София, както и в Поправителния дом в гр. Бойчиновци, явно се бояха да разговарят с делегацията и някои от тях заявиха, че се страхуват от възможни последствия, ако го направят2. В тази връзка, Комитетът желае още веднъж да подчертае, че всякакви репресивни мерки, предприети срещу лица в резултат на контактите им с делегацията на КПИ, биха представлявали нарушение на Конвенцията и следователно незаконни.
7. Както бе посочено от КПИ в миналото, принципът на сътрудничество между страните, предвиден в чл. 3 от Конвенцията, не се свежда само до стъпки за улесняване на задачата на посещаващата делегация. Той изисква също така предприемането на решителни действия за подобряване на положението в контекста на препоръките, дадени от Комитета.
В тази връзка, КПИ е изключително загрижен, че по-голямата част от дългогодишните препоръки на Комитета, някои от които са направени още по време на най-първото му периодично посещение в България през 1995 г., остават неизпълнени (или са само частично изпълнени). Това включва, наред с другите неща, препоръки по въпроси свързани с малтретирането (както в полицейски, така и в затворнически контекст); насилието между затворници, пренаселеността на затворите, материалните условия в следствените арести и затворите; здравните услуги в затворите; броя служители към надзорно-охранителния състав, както и дисциплината, изолацията и контакта с външния свят. Наистина, в някои случаи, поради липсата на решителни действия и намаляване на наличните предоставени ресурси, делегацията на КПИ установи известни признаци за влошаване на положението в сравнение с периодичното посещение, извършено през 2010 г. (и специалното посещение, направено през 2012 г. по отношение на затворите).
В доклада си за специалното посещение, извършено през 2012 г., Комитетът вече изрази крайната си загриженост за липсата на напредък, наблюдавана в българската затворническа система (и по-конкретно в затвора в Бургас)3, и подчерта, че това би могло да задължи КПИ да прибегне до прилагането на чл. 10, алинея 2 от Конвенцията4.
Констатациите на делегацията на Комитета, направени през месец април 2014 г. по време на последващото й посещение в затвора в Бургас, са много по-обезпокоителни от тези, установени през 2012 г.
КПИ е твърдо на мнение, че времето за използване на думи е изтекло – сега е настъпил моментът за предприемане на спешни и ефективни действия за адресиране на всички горепосочени проблеми. Очевидно, Комитетът (както винаги е правил досега) е готов да окаже съдействие на българските власти за справяне с това положение, посредством предоставяне на съвети, и – ако властите желаят това – като сигнализира съответните заинтересувани лица, в това число на европейско ниво.
Междувременно, обаче, и също така в контекста на вече посоченото в докладите от посещенията през 2010 г. и 2012 г.5, КПИ реши, в хода на 84-тото си пленарно заседание, проведено през месец юли 2014 г., да стартира процедурата, предвидена в чл. 10, алинея 2 от Конвенцията. По този въпрос на българските власти скоро ще бъде изпратено отделно писмо.
Г. Незабавно съобщени наблюдения съгласно чл. 8, ал. 5 от Конвенцията
8. В края на посещението си, делегацията на КПИ се срещна с представители на Правителството, за да ги запознае с главните факти, установени по време на посещението й. По този повод, делегацията посочи две преки наблюдения, установени по смисъла на чл. 8, алинея 5 от Конвенцията, по определени особено спешни за решаване проблеми.
Що се отнася до първото незабавно съобщено наблюдение, българските власти бяха помолени да потвърдят в рамките на един месец, че:

  • Като се вземе предвид ограничената площ (около 5 м2), липсата на достъп до естествена светлина и недостатъчната вентилация на килията за „задържани лица с особено агресивно поведение” в IV РПУ в София, въпросната килия е изведена от експлоатация;

  • Килията, видяна от делегацията в I РПУ в София, която бе също така твърде малка за предназначението си (с площ около 5 м2), без достъп до естествена светлина и свеж въздух, трябва или да се уголеми и в нея да се осигури необходимия достъп до естествена светлина и подходяща вентилация, или да се изведе от експлоатация.

Второто незабавно съобщено наблюдение бе извършено по отношение на медицинската изолационна стая в здравното отделение на затвора в Белене. Делегацията помоли българските власти в рамките на един месец да потвърдят, че горепосочената стая, която е в изключително лошо състояние, мръсна и следователно неподходяща за обитаване от хора, е изведено от експлоатация.


9. Освен това, делегацията помоли българските власти да предоставят в рамките на един месец следната информация по отношение на смъртта на затворника „A”, в килията му в Софийския централен затвор на 25 юли 2013 г.:

  • Копие от доклада, съставен от Прокуратурата след смъртта на А, както и информация за резултатите от разследването и за всякакви впоследствие предприети действия

и

  • Копие от доклада от аутопсията, в това число снимки и резултати от извършените лабораторни тестове.

10. Горепосочените незабавно съобщени наблюдения и искания бяха впоследствие потвърдени в писмо от 10 април 2014 г. от председателя на КПИ.


С писмо от 29 април 2014 г. (получено от КПИ на 23 май 2014 г.), българските власти уведомиха Комитета за предприетите мерки. Тези мерки ще се оценят по-късно в настоящия доклад.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница