Доклад може да става единствено и само с посочване на възложителя на изследването



страница1/3
Дата12.03.2018
Размер382.4 Kb.
#62401
  1   2   3






ЦИТИРАНЕТО НА КАКВОТО И ДА Е СЪДЪРЖАНИЕ ОТ ТОЗИ ДОКЛАД МОЖЕ ДА СТАВА ЕДИНСТВЕНО И САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.




БЕЖАНСКАТА ВЪЛНА – НАРАСТВА ЛИ КСЕНОФОБИЯТА? МОЖЕ ЛИ ЕС ДА ПОМОГНЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО?”


доклад


НОЕМВРИ 2013

Характеристики на изследването:



1. Обем на изследваните лица


1001 човека 18 + години

2. Метод

„Facе-to-face” интервюта по домовете на респондентите





3. Извадка

Двустепена гнездова извадка




4. Представителност

Представително за пълнолетното население




5. Период на провеждане

Проведено на терен – ноември 2013 г.




Изпълнител:

Агенция “МЕДИАНА




Основни изводи



  • България доскоро беше на едно от първите места по толерантност към емигрантите в Европа. Под въздействието на бежанската вълна, обаче, ксенофобията и нетолерантността се засилва рязко. Страната достига нивата на нетолерантност (и дори агресия срещу „чуждите”) на страни като Великобритания, Холандия, Португалия и др.




  • „Бежанската вълна” е силно медийно и политически преекспониран проблем. В момента в страната има между 6000 – 7000 реални бежанци от Сирия (извън легалните и нелегални емигранти от други страни). Въпреки относително малкия брой бежанци проблемът с тях се оценява от доминиращата част от обществото като „много сериозен проблем за страната”.




  • Като цяло, нараства не толкова ксенофобията и нетолерантността в обществото, като цяло. Нараства крясъкът, истерията, агресивността в една миноритарна, но значителна по обем, част от обществото (около 20 % от пълнолетното население). Оформят се две групи. От една страна е мнозинството с относително по-висока толерантност – „трябва да помогнем”; „и те са хора като нас”; „не можем просто да ги изгоним”. От друга е малцинството, но едно яростно и силно агресивно малцинство.



  • Особено тревожно е нарастването на нивото на толерантност към пряката агресия срещу бежанци и емигранти (приблизително 15 % от пълнолетните заявяват, че одобряват, в една или друга степен, нападенията над „чуждите”, които се случиха в последните седмици в страната).




  • Отношението към бежанците наподобява на отношението към заразно болни или опасни престъпници. Над 40 % от пълнолетните призовават за тяхната стриктна изолация (в лагери), без възможност да ги напускат.




  • В основата на нарастващата нетолерантност стоят няколко фактора:




      • Усещане за нарастваща безнаказана битова престъпност в условията на кризата. Това се съчетава с недоверие към правоохранителната система, че ще може да се справи с потенциална нова битова престъпност от страна на бежанците. („Те са бедни, нямат работа и живеят в мизерни условия. Не им остава нищо друго освен да крадат!”)




  • Кризата, безработицата, намаляващият жизнен стандарт и нарасналият песимизъм в обществото - бежанската вълна се вписва като допълнителен утежняващ фактор. „Бедни сме, едва издържаме – а сега и бежанци, за които трябва да плащаме!” Това се посочва като най-сериозният фактор срещу приемането на бежанци в страната.




  • Посоченият по-горе фактор прикрива един значително по-дълбок фактор – задълбочаващото се недоверие към исляма и мохамеданите като цяло (процес, който наблюдаваме в редица европейски страни). В случая с настоящето изследване, наблюдаваме опасения за засилването на влиянието на исляма (и по-специално нетрадиционния за България) в страната. В случая „Бедни сме, за да се грижим за бежанци!” прикрива по-точното „Ако не бяха мюсюлмани, нямаше да е чак такъв проблем!”




  • Важен фактор за нарастващата нетолерантност е това, че „бежанският проблем” не се разглежда като временно явление. (Като хора, на които трябва да се помогне, докато могат да се завърнат.) Обществото мисли бежанците като хора, които трайно ще се заселят, ще останат за постоянно в България. Логично следствие от това е мисленето, че те ще представляват още една трайна неинтегрирана, маргинална общност, генератор на престъпност и проблеми.




  • Непознатост на проблема – човешкият аспект на проблема. Голяма част от българите не могат да отговорят на въпроса какви са тези хора, не са имали досег с тях. Съответно ги мислят като схеми, подавани им от медии или националистически партии – „мюсюлмани”, „нискообразовани”, „болни”, „чужда култура”, „ниска хигиена”, „скрити терористи” и пр.




  • Икономическият фактор („Бедни сме! Не можем да отделим ресурс за бежанци”) в нарасналата нетолерантност е много съществен. Показателно е, че 20 % от заявяващите крайни позиции („да ги изгоним”; „да не се допускат бежанци и емигранти”; „не трябва да им помагаме”) са склонни да променят мнението си ако България би получила финансови компенсации или помощ от ЕС за справяне с проблема.




  • Като цяло, общественото настроение се консолидира около схващането – „Бедна България е натоварена с решаването на чужд проблем, инспириран от „големите” геополитически играчи, които няма да си мръднат пръста, за да ни помогнат!” Съответно жест на съпричастност и помощ може значимо да тушира тези обществени настроения и да намали нивото на ксенофобията и нетолерантността.




    • Една значителна част от българите усещат своеобразен капан, пред който ни изправя бежанската вълна. От една страна те отчитат, че България трудно ще може да гарантира приемливи човешки условия за живот на бежанците (”Бедни сме!”). Съответно разбират и естественото желание на човешките същества (бежанците) да се измъкнат от неприемливи за тях условия на живот. Същевременно не виждат и как това може да стане по нормален път за хора, незнаещи езика, в условия на висока безработица. Логично следва заключението – „Ние не можем да им помогнем реално и това ще се стовари обратно върху нас – кражби, престъпност, бунтове, нарастваща нетолерантност и противопоставяне!”.


ТОЛЕРАНТНОСТТА В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

ПРЕДИ И СЕГА

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕДИ БЕЖАНЦИТЕ (КЪМ 2012 Г.)
СПОРЕД ВАС, ДОКОЛКО ДЪРЖАВАТА ВИ БИ ТРЯБВАЛО ДА РАЗРЕШАВА НА ХОРА ОТ СЪЩАТА РАСА ИЛИ ЕТНИЧЕСКА ГРУПА КАТО ПОВЕЧЕТО ХОРА В СТРАНАТА ВИ ДА ИДВАТ И ДА ЖИВЕЯТ ТУК?”
% от изразилите мнение по въпроса в съответната държава




Да разрешава на много от тях

Да разрешава само на някои

Да разрешава на много малко

Да не разрешава на никого

ИСЛАНДИЯ

58

38

4

0

ИЗРАЕЛ

55

19

13

14

ГЕРМАНИЯ

38

49

11

2

БЪЛГАРИЯ

37

34

18

11

ШВЕЦИЯ

36

53

10

1

РУСИЯ

31

30

24

15

ПОЛША

29

49

19

4

ЕСТОНИЯ

27

44

23

5

ИСПАНИЯ

25

37

29

9

НОРВЕГИЯ

25

55

18

1

ДАНИЯ

23

59

16

2

ШВЕЙЦАРИЯ

20

62

16

2

СЛОВЕНИЯ

20

50

22

8

УНГАРИЯ

19

29

37

15

СЛОВАКИЯ

19

35

32

15

ИРЛАНДИЯ

18

45

24

13

БЕЛГИЯ

17

58

19

6

ФИНЛАНДИЯ

15

51

32

2

ХОЛАНДИЯ

14

54

25

7

ЧЕХИЯ

9

35

39

17

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

9

47

32

12

ПОРТУГАЛИЯ

7

34

32

26

източник: European Social Survey – round 6 (2012)

http://www.europeansocialsurvey.org/
А НА ХОРА ОТ РАСА ИЛИ ЕТНИЧЕСКА ГРУПА, РАЗЛИЧНИ ОТ

ПОВЕЧЕТО ХОРА В БЪЛГАРИЯ?”
% от изразилите мнение по въпроса в съответната държава




Да разрешава на много от тях

Да разрешава само на някои

Да разрешава на много малко

Да не разрешава на никого

ИСЛАНДИЯ

33

42

21

4

ШВЕЦИЯ

33

54

12

2

БЪЛГАРИЯ

24

36

23

17

ПОЛША

23

46

24

7

ИСПАНИЯ

22

35

31

11

ГЕРМАНИЯ

20

50

25

5

НОРВЕГИЯ

20

51

26

3

ДАНИЯ

14

46

34

5

ИРЛАНДИЯ

14

40

30

16

СЛОВЕНИЯ

14

48

28

10

ЕСТОНИЯ

12

35

37

15

ХОЛАНДИЯ

12

50

29

9

СЛОВАКИЯ

12

30

37

22

ШВЕЙЦАРИЯ

10

53

32

5

ФИНЛАНДИЯ

10

37

46

7

РУСИЯ

9

27

36

28

БЕЛГИЯ

8

49

31

12

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

7

39

36

18

ИЗРАЕЛ

7

24

33

37

ПОРТУГАЛИЯ

7

29

34

31

УНГАРИЯ

6

19

46

28

ЧЕХИЯ

5

27

43

24

източник: European Social Survey – round 6 (2012)

http://www.europeansocialsurvey.org/

А НА ХОРА ОТ ПО-БЕДНИ ДЪРЖАВИ ИЗВЪН ЕВРОПА?”



% от изразилите мнение по въпроса в съответната държава




Да разрешава на много от тях

Да разрешава само на някои

Да разрешава на много малко

Да не разрешава на никого

ИСЛАНДИЯ

33

42

21

4

ШВЕЦИЯ

32

52

15

2

ПОЛША

24

45

25

7

БЪЛГАРИЯ

22

30

23

25

ИСПАНИЯ

22

33

32

13

ГЕРМАНИЯ

18

49

26

7

НОРВЕГИЯ

17

50

29

4

ИРЛАНДИЯ

13

38

31

18

СЛОВЕНИЯ

12

40

33

15

СЛОВАКИЯ

12

28

38

22

ДАНИЯ

11

38

42

9

ХОЛАНДИЯ

10

44

33

13

БЕЛГИЯ

9

47

31

13

ШВЕЙЦАРИЯ

9

50

35

6

РУСИЯ

9

22

33

36

ЕСТОНИЯ

7

25

38

30

ФИНЛАНДИЯ

7

30

52

10

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

7

34

36

24

ЧЕХИЯ

6

27

43

24

ПОРТУГАЛИЯ

6

26

32

37

ИЗРАЕЛ

5

17

28

50

УНГАРИЯ

4

15

42

39

Каталог: download-analysis
download-analysis -> Обществени и политически нагласи август 2015
download-analysis -> Обществени и политически нагласи октомври 2014
download-analysis -> Данни от национално представително изследване, проведено в периода 3 7 февруари 2014 г от агенция “Медиана”
download-analysis -> Обществото за дуалното образование
download-analysis -> 6 дни преди президентските избори 2016 изборни нагласи
download-analysis -> Април 2014 Характеристики на изследването
download-analysis -> Политически нагласи – май 2014 година ” Характеристики на изследването
download-analysis -> Нагласи за президентските избори 2016 год. Октомври 2016
download-analysis -> Евроскептицизъм, нарастващ песимизъм и търсене на политическа алтернатива обществени и политически нагласи


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница