Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Макроикономическа динамика

Икономически растеж

Забавянето на растежа в основните ни партньори продължава и това е водещо основание да очакваме краткосрочно забавяне на растежа и у нас - през последното тримесечие на 2011 г. и поне до средата на 2012 г. Същевременно тенденцията на балансиране на структурата на растежа продължава – приносът на промишлеността се свива за сметка на услугите (от страна на производството на БВП), съответно намалява приносът на нетния износ, за сметка на това расте приносът на вътрешното търсене (от страна на използването на БВП). За четвъртото тримесечие на 2011 г. растежът няма да надхвърли 2% и така за годината ще е около 2%.

За формиране на очакванията си за тримесечната и годишната динамика ние продължаваме да ползваме сезонно неизгладените данни, тъй като те, за разлика от изгладените, са обвързани с годишните данни. За по-пълна картина и открояване на тенденциите показваме в графиките и сезонно изгладените данни.

За третото тримесечие растежът на икономиката е почти толкова колкото и за второто. На годишна база БВП се е увеличил с 2.3%, с малко повече е нараснала добавената стойност - с 2.6%, значително се е свил темпът на корективите³ обаче, и това е индикация за свиване на положителните ефекти от външната търговия, които наблюдавахме в началните етапи на възстановяване (Фиг.1). Добавената стойност общо за икономиката е сравнително близо до най-високото си предкризисно ниво (с 2.6% под него), но поради това, че позицията „Корективи“ изостава с 15.8% от своя предкризисен максимум, БВП за третото тримесечие на 2011 г. е с 4.4% под предкризисния си максимум (четвърто тримесечие на 2008 г.).

Отделните компоненти на икономиката влязоха по различно време в кризата и излизането им също ще се случи в различни периоди. Първи започна да се свива сектор „Операции с недвижими имоти“ (8.2% дял в БВП за 2010 г.). Най-високото предкризисно ниво на добавената стойност на сектора е от последното тримесечие на 2006 г. За третото тримесечие на 2011 г. тя е с 16.7% под това си ниво, т.е. този сектор е доста далеч от достигането му, въпреки че през второто тримесечие отново се възобнови растежът му на годишна и тримесечна база (Фиг. 8). През третото тримесечие динамиката на растежа обаче се влоши и, особено като се има предвид и дълбокият спад през първото тримесечие, за 2011 г. като цяло в сектор „Операции с недвижими имоти“ очакваме спад.

Втори във времето назад падна под предкризисния си максимум от четвъртото тримесечие на 2007 г. сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ - една година след максимума в сектор „Операции с недвижими имоти“. Значимостта на сектора за икономиката е сравнително ниска при дял от 4.6% от БВП (2010 г.). В последните няколко тримесечия реалният обем на добавената стойност на сектора се опитва да скъси наново дистанцията спрямо предкризисното си ниво (Фиг.9). Очакваме, че за последното тримесечие на 2011 г. най-вероятно също ще има растеж, както на годишна, така и на тримесечна база, растеж очакваме и като цяло за годината.

Индустрията, сектор „Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, който има най-голям дял в БВП (20.6% за 2010 г.), имаше своя предкризисен максимум през първото тримесечие на 2008 г. Данните показват сревнително устойчива тенденция на приближаване към този максимум от началото на 2010 г. насам, но за третото тримесечие на 2011 г. растежите на годишна база се забавят, а на тримесечна база дори е регистриран спад (Фиг.3.). Низходящият тренд на бизнес климата (Фиг.13) и забавящите се темпове на растеж на месечната продукция на годишна база (Фиг.14) в последните месеци на годината са индикация да очакваме влошаване на динамиката на добавената стойност за четвъртото тримесечие. За 2011 г. като цяло очакваме секторът да приключи с растеж, поради по-доброто му представяне в първата половина на годината. Достигане на предкризисното ниво едва ли ще стане по-рано от края на 2012, началото на 2013 г.

Предкризисният максимум на обема на добавената стойност в аграрния сектор („Селско, горско и рибно стопанство“, с 4.6% дял в БВП за 2010 г.) беше през второто тримесечие на 2008 г. (Фиг.2). Оттогава насам отдалечеността от максимума е значителна и периодично се задълбочава. За третото тримесечие на 2011 г. е с 11.5 % под него. За четвъртото тримесечие и за годината очакваме спад на годишна база, особено като се има предвид предварителната оценка на НСИ (Икономически сметки за селското стопанство) за около 15 % по-малък реален обем на добавената стойност спрямо 2010 г.

През третото тримесечие на 2008 г. сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ постигна своя предкризисен максимум в обема на добавената стойност. Въпреки малкия си дял в БВП (4.8% за 2010 г.), този сектор се отличава сред всички останали като единствения, който вече – през третото тримесечие на 2011 г. – е надхвърлил предкризисния си максимум (Фиг.6). Растежите на годишна и тримесечна база за второто и третото тримесечие са основание да очакваме, че секторът ще реализира растеж както през четвъртото, така и за цялата 2011 г.

Сектор „Строителство“ (с 6,4% дял в БВП за 2010 г.) имаше своя максимален обем добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2008 г. През цялата 2011 г. той вече е с по над 30% под максимума (Фиг.4). Данните от бизнес наблюденията и месечните данни за строителната продукция в края на 2011 г. сочат низходящи тенденции. За последното тримесечие и за годината като цяло секторът ще завърши със спад на годишна база, макар и не така дълбок както в предходните две години.

През първото тримесечие на 2009 г. е максимумът в обема на добавената стойност на сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“, последван от резки и дълбоки спадове (Фиг.5). Макар и колебливо, секторът сравнително бързо върви към възстановяване на предкризисния си обем и през трето тримесечие е само с 4.3% под него. След индустрията този сектор е втори по значимост за икономиката ни с 16.8% дял на добавената си стойност в БВП (2010 г). Бизнес наблюденията и месечните данни за оборота в края на 2011 г. дават основане да очакваме, че „Търговията…“ ще регистрира растеж на годишна база както за четвъртото тримесечие, така и за годината като цяло.

Сектор „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“ е с най-малка тежест в общия икономически растеж. Неговият дял в БВП за 2010 г. е едва 2%. Секторът имаше предкризисен максимум през второто тримесечие на 2009 г., а 2010 г. приключи с почти 10% годишен спад. През второто и третото тримесечие на 2011 г. и на годишна и на тримесечна база са регистрирани растежи, забавящи се през третото (Фиг.11). За годината вероятно ще има растеж, но слаб, едва колкото да покрие дълбокия спад от 2010 г.

В условията на всеобщата финансова и икономическа криза незасегнат от нея у нас като че ли остана само сектор „Финансови и застрахователни дейности“. От 2000 до 2007 г., та дори и в самата кризисна 2009 г., той растеше с двуцифрени темпове. За 2010 г. обаче растежът му бе едва 1.2%. Делът на сектора в БВП е 6.7% (2010 г.). Максималното предкризисно ниво на добавената стойност на сектора бе постигнато през първото тримесечие на 2010 г. След два последователни спада на годишна и тримесечна база (чак за последното тримесечие на 2010 г. и за първото тримесечие на 2011 г.), и то сравнително дълбоки поради високата база, добавената стойност на сектора продължава да расте през второто и третото тримесечие на 2011 г., но с ниски темпове (Фиг.7). Вероятно те ще бъдат ниски както за четвъртото тримесечие, така и за годината като цяло, като доста е вероятно дори да се обърнат в отрицателни. Въпреки това, през третото тримесечие на 2011 г. секторът е едва 2.2 % под максималното си предкризисно ниво и вероятно ще го стигне отново през втората половина на 2012 г.

Вторият сектор с късен предкризисен максимум, чак през първото тримесечие на 2010 г., е „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“. През първата половина на 2011 г. добавената стойност на този сектор регистрира спадове на годишна база и съвсем слаби растежи на тримесечна, а за третото тримесечие динамиката му е около нулата (Фиг.10). При тази картина едва ли може да се очаква растеж за цялата 2011 г.

Сред агрегатите на използването на БВП най-назад във времето – през първото тримесечие на 2008 г. - бе предкризисният максимум на износа на стоки и услуги. Той беше надхвърлен бързо - през третото тримесечие на 2010 г. За третото тримесечие на 2011 г. е вече с 10.8% над него (Фиг.12). Това се дължи единствено на динамиката на износа на стоки, който надхвърли своя предкризисен максимум още през второто тримесечие на 2010 г. За второто тримесечие на 2011 г. износът на стоки е със 17.5% над предкризисния си максимум, докато износът на услуги е с 8.5% под своя. За четвъртото тримесечие на 2011 г., както и за първата половина на 2012 г. очакваме сравнително нисък растеж на годишна база на износа на стоки и услуги предвид високата база. За 2011 г. като цяло този компонент на използването отново ще бъде единственият с положителен растеж и принос за общия икономически растеж.

Два от основните компоненти на използването на БВП - вносът на стоки и услуги и инвестициите регистрираха своя предкризисен максимум през второто тримесечие на 2008 г. През третото тримесечие на 2011 г. те са съответно с около 16% и 37 % под него (Фиг.12). Новото при темповете на вноса на стоки и услуги на годишна база (които са положителни от второто тримесечие на 2010 г. насам) е, че за третото тримесечие на 2011 г. те за първи път вече изпревариха тези на износа на стоки и услуги. Това може да се свърже с ръста на крайното потребление, докато същевременно инвестициите продължават да регистрират спадове на годишна база.

Динамиката на инвестициите не се подобрява. За третото тримесечие на 2011 г. те имат спад и на годишна и на тримесечна база, при това последният е доста дълбок (Фиг.12). Няма особени основания да се надяваме, че през четвъртото тримесечие на 2011 г. този спад ще се обърне в растеж и така за цялата година се очертава спад, макар и по-слаб в сравнение с този за 2010 г.

Крайното потребление имаше своя предкризисен максимум през четвъртото тримесечие на 2008 г. В този период обаче индивидуалното потребление вече беше намаляло, поради индивидуалното потребление на домакинствата (последното имаше своя предкризисен максимум през първото тримесечие на 2008 г.). За четвъртото тримесечие на 2011 г. крайното потребление вероятно ще има растеж на годишна база, но по-слаб отколкото през второто и третото, и вероятно ще остане с около 7% по-ниско от предкризисния си максимум. За годината като цяло растежът ще е под 2 %.

В краткосрочен план промишлеността ще продължи да е мотор на растежа от гледна точка отрасловата структура на икономиката ни, като вече е подкрепена и от някои услуги като „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“. Последното от своя страна може да се приеме за индикация на напредък в така необходимото иновативно развитие на икономическа дейност в страната. От гледна точка на търсенето - очакваме свиващия се принос на нетния износ на стоки и услуги да бъде подкрепен от трайна тенденция на растеж, макар и слаб, на крайното потребление и свиване на спада на инвестициите, по-вероятно през второто полугодие на 2012 г.

Фигура 1. Реален темп на БВП, БДС и корективи, %

Източник: НСИ (06.12.2011г.)

Фигура 2. Селско, горско и рибно стопанство (А). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 3. Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (B_E). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 4. Строителство (F). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 5. Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство (G_I). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 6. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (J). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 7. Финансови и застрахователни дейности (K). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 8. Операции с недвижими имоти (L). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 9. Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности (M_N). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 10. Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа (O_Q). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 11. Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби (R_U). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 12. Компоненти на крайното използване на БВП. Темп на прираст, %

Източник: НСИ (06.12.2011г.)

Фигура 13. Показатели на бизнес климата и на доверие на потребителите, %

Източник: НСИ, Бизнес наблюдения към 12.2011г., Наблюдение на потребителите към 10.2011г.

Фигура 14. Промишлено производство, строителна продукция, търговски оборот, процентно изменение спрямо съответния месец на предходната година, %

Източник: НСИ, 09.01.2012г.

Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: