Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Макроикономическа динамика

Икономически растеж

Очакванията ни за по-добра втора половина на 2010 г. не се осъществиха. Въпреки съвсем слабите различия в данните между тримесечията на миналата година, най-добро от трите, за които има към момента данни по националните сметки, бе второто. През третото тримесечие растежът на БВП на годишна база се забави до 0.9% (от 1% за второто) по неизгладените данни и се задържа на 0.5% по изгладените, забавяне от 0.3% на 0.1% бе отбелязано и в растежа на тримесечна база (Фиг.1). За растежите на добавената стойност през третото тримесечие можем да отбележим, че и трите са положителни, за разлика от това, че през първото тримесечие и трите бяха отрицателни, а за второто – отрицателен бе този на годишна база по изгладените данни. Неблагоприятен знак е обаче свиването на растежа на БДС на тримесечна база от 0.6% през второто на едва 0.1% за третото и това показва, че българската икономика на практика не расте.

Оценката на наличните данни на НСИ¹ ни дава основание да очакваме, че за четвъртото тримесечие² ще бъде отчетен растеж на БВП с не повече от 1%³, т.е. не по-висок от този, който беше регистриран в първите три тримесечия. За 2012 г. растежът ще бъде около 1%. За 2013 г. не се очертават ясни знаци за скорошно по-съществено ускоряване⁴. Очакваме слабо раздвижване и засега прогнозите ни са, че растежът на икономиката ни през 2013 г. едва ли ще надхвърли 2%.

От страна на производството на БВП очакваме, че само три⁵ от десетте сектора ще имат спад за 2012 г., за останалите очакваме слаби растежи. Само за един от секторите очакваме да премине от растеж през 2011 г. към спад през 2012 г. Динамиката в промишлеността ще е положителна, но по-слаба в сравнение с предходните ни очаквания. Както спадовете, така и растежите, ще са по-свити по размер в сравнение с предходната година.

Горните изводи се базират на следните малко по-подробни оценки по сектори.

Продължаваме да следим с първостепенно внимание развитието в промишлеността⁶. От отчетените три тримесечия на 2012 г. третото се оказва сравнително най-добро за този сектор. След като от второто тримесечие на 2011 г. до второто на 2012 г. растежът на добавената стойност в промишлеността общо взето се влошаваше, за третото тримесечие растежите на годишна база са положителни и по-високи от тези за предходните 2 тримесечия, и това е подобрение, макар и сравнително слабо; растежът на тримесечна база се запазва като този за второто тримесечие (Фиг.3). Добър знак за третото тримесечие е и фактът, че същевременно по текущи цени стойностният обем на добавената стойност на промишлеността е над нивото си спрямо година назад (а не под, както беше за предходните три поредни тримесечия).

Наличните към януари месечни данни за промишлеността не дават индикации, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. ще се отчете по-добра динамика на добавената стойност в сектора, напротив. За октомври и ноември реалното изменение на промишленото производство на годишна база е спад, доста дъбок през октомври (като спадът, и то дълбок, започва от септември) (Фиг.14). За декември едва ли може да се очаква растеж в достатъчно компенсиращ размер, доколкото показателят за бизнес климата в промишлеността през декември се запазва на нивото си от ноември (Фиг.13). Тези два реда месечни данни ни карат да очакваме, че за последното тримесечие на 2012 г. динамиката на добавената стойност на промишлеността, ако е въобще положителна, ще е твърде слабо над нулата. При това положение за цялата 2012 г. не можем да очакваме повече от 1% растеж на добавената стойност в промишлеността.

Значително по-слаб растеж в сравнение с този за 2011 г. се очертава и при сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ ⁷. За 2012 г. динамиката на добавената му стойност е определено вълнообразна - след впечатляващо високия ръст за 2011 г., за първото тримесечие на 2012 г. последваха спадове, а за второто тримесечие са отчетени на свой ред ръстове и на годишна и на тримесечна база, а за третото тримесечие на годишна база има разнопосочие - слаб спад при неизгладените и сравнително висок ръст при изгладените данни, а на тримесечна база - ръст, но твърде скромен (Фиг.9). Ето защо твърде вероятно е да очакваме растежите за четвъртото тримесечие да са още по-слаби. За 2012 г. очакваме положителен годишен растеж, но доста по-слаб в сравнение с този за 2011 г.

Добавената стойност в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“⁸ вече три поредни тримесечие регистрира спадове, леко свиващи се към третото тримесечие (Фиг.6). При трети последователен спад на тримесечна база, макар и по-слаб от предхождащите го два, можем да очакваме, че и за последното тримесечие на 2012 г., респективно и за годината като цяло, ще бъде отчетен спад на годишна база.

Така сред трите сектора, които се представиха най-добре през 2011 г., т.е. имаха растеж - „промишленост“, „професионални дейности“ и „информация“, очакваме че само първите два ще имат растеж и през 2012 г. и то значително по-слаб, а за третия очакваме спад.

В хода на 2012 г. настъпиха размествания сред 7-те останали сектори, които имаха спад през 2011 г. За годината очакваме растеж в 5 от тези 7 сектора („финанси…“, „имоти…“, „търговия…“, „строителство“ и „селско стопанство“).

Резултатите от третото тримесечие за добавената стойност на сектор „Финансови и застрахователни дейности“⁹ са отново положителни растежи, както и през второто, и това потвърждава, че влошаването на динамиката през първото тримесечие е била краткотрайна (Фиг.7). За четвъртото тримесечие на 2012 г. очакваме отново растежи, но сравнително по-слаби. За 2012 г. също можем да очакваме растеж, макар и не твърде значителен.

Динамиката на добавената стойност в сектор „Операции с недвижими имоти“¹⁰ за първите три тримесечия на 2010г. бе общо взето слаба положителна, с два спада на тримесечна база (през първото , но и през третото тримесечие) (Фиг. 8). За четвъртото тримесечие на 2012 очакваме да бъдат отчетени по-свити в сравнение с третото растежи на годишна база, а и за годината като цяло очакваме растеж, макар и слаб (за разлика от спада за 2011 г.).

С малък ръст очакваме да завърши 2012 г. и важният с дела си в икономиката сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“¹¹. След като добавената му стойност имаше нееднозначна динамика за първото тримесечие (ръстове по сезонноизгладените данни, спад по неизгладените), за второто и за третото тримесечие са регистирани само ръстове, макар и тези за третото да са по-слаби отколкото през второто (Фиг.5). Отслабване на растежите очакваме и за четвъртото тримесечие, поради дълбоките реални спадове на годишна база на оборота за октомври и ноември (започнали още от август-септември) (Фиг.14). От друга страна, данните за бизнес климата (в търговия на дребно) се пречупват възходящо през декември (Фиг.13). Като цяло очакваме, че секторът ще приключи 2012 г. с растеж, но вероятно той ще е по-слаб отколкото можехме да очакваме по-рано.

Продължаваме да имаме очаквания, че сектор „Строителство“ ¹² ще отчете растеж за 2012 г. като цяло, въпреки спадовете на годишна база през третото тримесечие. Обнадеждаващ е третият пореден ръст на тримесечна база, и то доста висок за третото тримесечие (Фиг.4). За октомври и ноември месечните данни за годишното изменение на строителната продукция са положителни (Фиг.14). За декември показателят за бизнес климатът в строителството се пречупва към подобряване (Фиг.13). Това ни дава основание да очакваме, че последното тримесечие на 2012 г. ще се окаже най-доброто. Ето защо, в случай че очакванията ни за четвъртото тримесечие се потвърдят, можем да очакваме слаб растеж на добавената стойност в строителството и за годината, макар и с малко над нулата.

Очакваме да се отчете растеж на добавената стойност в аграрния сектор („Селско, горско и рибно стопанство“ ¹³) за 2012 г. Основание за това са положителните темпове на годишна база в първите три тримесечия, като те бяха доста високи през първото тримесечие, макар и да е налице затихване на размера им към третото (Фиг.2). Въпреки че като цяло 2012 г. се очертава не особено благоприятна по отношение на реколтата, вероятно селскостопанските производители успяват да свиват доста повече междинните си разходи, и това рефлектира в растеж на добавената стойност.

В 2 от седемте сектора, които се свиха през 2011 г. - „държавно управление…“ и „култура…“ - спадът продължи и през 2012 г. и за тях очакваме спад и за годината като цяло.

Четири поредни тримесечия добавената стойност в сектор „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“¹⁴ продължава да се свива (Фиг.10). Незначителният ръст на тримесечна база през третото тримесечие едва ли ще бъде последван от растежи на годишна база през четвъртото тримесечие. За 2012 г. като цяло очакваме че ще бъде отчетен спад, и вероятно малко по-дълбок в сравнение с този за 2011 г.

През третото тримесечие продължи относителното подобряване на сектор „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“¹⁵. Налице е второ поредно тримесечие с ръст на добавената стойност на тримесечна база (Фиг.11) и това вероятно ще доведе до ръст на годишна база през четвъртото тримесечие както по изгладените, така и по неизгладените данни. Въпреки това евентуално възобновяване на растежа на годишна база, за 2012 г. като цяло очакваме да се отчете отново спад, но по-слаб в сравнение с този за 2011 г.

Очакваме, че и през четвъртото тримесечие ще бъде отчетено отслабване на растежите на добавената стойност в секторите свързани с услуги – това ни подсказва продължаващия низходящ тренд на бизнес климата в услугите, регистриран с бизнес наблюденията на НСИ в услугите (без търговия на дребно) до декември, особено след възходящата тенденция за април, май и юни (Фиг.13).

Данните за динамиката на компонентите на използването на БВП за третото тримесечие на 2012 г. (Фиг.12) показват сравнително високи растежи на крайното потребление на годишна база, които обаче намаляват в сравнение с тези за второто тримесечие, а растежът на тримесечна база почти се стопява; за първи път от края на 2008 г. насам са регистрирани растежи на инвестициите и по трите реда данни, макар и сравнително доста слаби, и това е единствената добра новина; износът стагнира, след ръстове през второто тримесечие; вносът, след като растеше вече по-бързо от износа през второто тримесечие, сега забави растежите си на годишна база и се свива на тримесечна база.

Както и през второто тримесечие, с основен, макар и намаляващ принос за растежа от страна на използването е нарастването на крайното потребление. Новото за третото тримесечие е, че към положителен принос за общия икономически растеж се присъедини и нарастването на инвестициите, докато нетният принос на външната търговия със стоки и услуги е отрицателен.

Забавянето на едва появилия се тренд на растеж на крайното потребление, и на годишна база, и на тримесечна база, е неблагоприятен знак (Фиг.12). Ръстът на крайното потребление намаля на годишна база от 5.3% на 3.2% по неизгладените данни, и от 3.2% на 3% по изгладените данни, а на тримесечна база – от 2.4% за второто на едва 0.5% за третото тримесечие. Забавянето на растежа на крайните потребителски разходи на домакинствата (които са с най-голяма тежест сред компонентите на крайното потребление) е съответно от 6.6% на 3.7% по неизгладените и от 3.9% на 3.8% по изгладените данни, а на тримесечна база от 2.9% за второто на 0.5% за третото тримесечие. Очакваме, че за четвъртото тримесечие на 2012 г. отново ще се регистрират растежи на крайното потребление, но те ще са по-скромни в сравнение с тези за третото тримесечие. Очакванията ни се подкрепят и от влошаване на показателя за доверието на потребителите измерен през октомври. Очакваме, че крайното потребление ще допринесе с ръст от около 2% за 2012 г. като цяло.

Динамиката при инвестициите се подобрява вече трето поредно тримесечие, и това допринася, макар и скромно, не само за растежа за 2012 г., но е предпоставка и основа за по-оптимистични очаквания за ускоряване на общия икономически растеж през 2013 г. За отбелязване е, че за третото тримесечие и трите растежни показателя на инвестициите са положителни – на годишна база инвестициите растат с 1.9% по неизгладените и с 1% по изгладените данни, на тримесечна база растежът им е 0.4%. Все пак трябва да отбележим, че докато на годишна база има подобрение в сравнение с динамиката за второто тримесечие, налице е и една негативна страна на това сравнение – че растежът на тримесечна база се забавя (от 1.5% за второ тримесечие). Тези забавяния – както при крайното потребление, така и при инвестициите - подкрепят характеристиката на икономиката ни като буксуваща през 2012 г., каквато характеристика изведохме и от динамиката на компонентите на производството на БВП. За четвъртото тримесечие на изминалата 2012 г. очакваме, че ще се отчете положителна динамиката на инвестициите, която обаче ще е по-слаба отколкото за третото тримесечие. За годината като цяло инвестициите ще отбележат ръст до 1%.

Фигура 1. Реален темп на БВП, БДС и корективи, %

Източник: НСИ, Брутен вътрешен продукт, 06.12.2012 г.

Фигура 2. Селско, горско и рибно стопанство (А). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 3. Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (B_E). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 4. Строителство (F). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 5. Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство (G_I). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 6. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (J). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 7. Финансови и застрахователни дейности (K). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 8. Операции с недвижими имоти (L). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 9. Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности (M_N). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 10. Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа (O_Q). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 11. Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби (R_U). Темп на прираст на БДС, %

Фигура 12. Компоненти на крайното използване на БВП. Темп на прираст, %

Източник: НСИ, Брутен вътрешен продукт, 06.12.2012 г.

Фигура 13. Показатели на бизнес климата и на доверие на потребителите, %

Източник: НСИ, Бизнес наблюдения, 28.12.2012г., Наблюдение на потребителите, 05.11.2012г.

Фигура 14. Промишлено производство, строителна продукция, търговски оборот, процентно изменение спрямо съответния месец на предходната година, %

Източник: НСИ, 09.01.2013 г.

Като все по-остър проблем за българската икономика се откроява нарастването на нейния териториален дисбаланс. В този смисъл можем да говорим и за териториален дисбаланс на общия икономическия растеж – докато едни области са по-слабо повлияни от кризата и тяхното БВП расте, други области не само че продължават да изостават от водещата област (София-град), но тяхното БВП най-вероятно продължава да намалява. Таблица 1 илюстрира, въз основа на разполагаемите към момента данни по области за БВП на човек от населението по текущи цени, как в периода 2000-2009 г. нараства разликата между всички останали области спрямо водачката, София-град. Например, Варна е областта, която е била втора след София-град по БВП на човек от населението през 2000 г., като нейният показател е бил 70% от стойността на софийския, а през 2009 г. е вече доста по-малко (45%), т.е. разликата между двата показателя се е увеличила неблагоприятно за област Варна. Друг пример, на последно място през 2009 г. е област Силистра, с едва 21% от БВП на човек от населението на област София-град, а през 2000 г. е била с 44% от тогавашния размер на показателя за София-град. За влошаване на териториалния дисбаланс говори и фактът, че докато през 2000 г. най-ниско съотношение спрямо показателя за София-град е 38% (Кърджали), през 2009 г. най-ниското съотношение е паднало вече на 22% (Силистра).

През 2009 г. (когато бе отбелязан реален, т.е. по съпоставими цени, общ икономически спад в размер на 5.5% спрямо 2008 г.), в шест области на страната показателят БВП на човек от населението номинално се е повишил на годишна база (няма възможност да се представи реална динамика, тъй като не се правят разчети по съпоставими цени по области). Това са областите София-град, София, Стара Загора, Пловдив, Велико Търново и Ямбол, и най-вероятно те са, в които най-слабо е почувствана кризата. За всички останали усещането за криза през самата 2009 и оттогава насам без съмнение е по-остро.

Ето защо, да се отговори общо на често задавания въпрос „Кога българинът ще започне да усеща излизането от кризата?“ не е възможно, тъй като в някои области на страната вече може и да има основания за такова усещане, а в други обратното – да има усещане за все по-дълбок спад, въпреки че общо за икономиката очакваме да се регистрира растеж около 1 % за изминалата 2012 г.

В допълнение към данните в таблицата, в която показателите на всяка област са съотнесени към показателя за област София-столица, можем да онагледим растящия териториален дисбаланс и като разгледаме как се променят отклоненията спрямо средното ниво за страна. Фигура 15 илюстрира промяната на показателя БВП на човек от населението за всяка от областите спрямо БВП на човек от населението за България (т.е. средния размер за страната) между 2000 и 2009 г. Така през 2000 г. София-столица надхвърля с 61% средния размер на БВП на човек от населението за страната, а през 2009 г. превишението е със 137 % (т.е. показателят за София-столица е 2.37 пъти по-голям от този за страната).

През 2000 г. общо 5 области имат БВП на човек от населението в по-висок размер от този средно за страната. След област София-столица, това са областите Бургас (125% спрямо страната), Враца (122%), Варна (112%) и Стара Загора (109%), но техните показатели са по-близо до средния за страната (т.е. 100% в графиката), отколкото до този за София-столица. Всички останали области, които са били под средното ниво през 2000 г., са под средното и за 2009 г., като на графиката добре се вижда, че са се отдалечили значително от него. Същевременно под средното са паднали Враца (през 2009 нейният БВП на човек от населението е 77% от този за страната) и Бургас (90% от средното за 2009 г.). Единствената област, която е надхвърлила средното за страната, без съмнение под въздействието на териториалното си съседство с област София-столица, е област София, която и през 2000 г. е била сравнително най-близко до средното ниво за страната (99%), а за 2009 г. нейното БВП на човек от населението е вече 106% спрямо това за страната (т.е. с 6% повече от него).

Таблица 1. БВП на човек от населението по текущи цени, съотношение спрямо София (столица)=100, %

Наименование	БВП на човек от населението, София (столица)=100, %
	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009
София (столица), лв.текущи цени	5405	6988	7938	8389	9377	10811	13318	16611	20904	21386
София (столица)=100	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100
Варна	70	58	54	57	57	54	53	50	49	45
София	61	46	47	42	51	50	55	43	34	45
Стара Загора	68	62	57	67	53	55	47	42	42	43
Бургас	78	52	47	61	52	55	47	41	41	38
Габрово	60	53	53	47	50	47	42	39	35	34
Пловдив	51	45	42	46	45	43	40	35	33	34
Русе	54	47	46	47	44	43	39	35	35	33
Враца	76	63	58	66	53	49	40	36	35	33
Смолян	44	45	41	33	40	38	35	32	33	29
Благоевград	47	39	37	43	43	39	34	31	30	28
Ловеч	54	47	43	40	41	40	36	34	30	27
Велико Търново	52	44	46	48	41	39	34	30	27	27
Пазарджик	41	33	33	29	35	33	39	33	29	25
Добрич	56	42	38	38	40	38	33	27	28	25
Шумен	45	39	37	41	36	36	33	28	28	25
Кюстендил	57	48	45	35	50	38	34	31	26	25
Перник	47	42	45	32	46	41	38	32	49	25
Ямбол	43	38	38	35	36	31	28	24	24	24
Плевен	51	44	41	41	36	36	32	28	25	24
Хасково	46	40	37	31	38	35	30	28	27	24
Кърджали	38	36	33	25	38	37	33	26	26	24
Търговище	44	38	37	36	35	34	33	29	26	24
Монтана	42	38	37	30	35	34	30	26	26	23
Разград	43	43	39	36	38	37	32	28	26	23
Видин	43	40	38	33	36	34	29	26	24	23
Сливен	43	38	37	29	37	34	29	24	23	22
Силистра	44	42	37	36	35	34	29	24	24	21

Източник: ИПИ, Регионални профили (първоизточник НСИ) и собствени изчисления.

Фигура 15. БВП на човек от населението по области спрямо БВП на човек от населението за България=100, %

Източник: НСИ (данните за България); ИПИ, Регионални профили (първоизточник НСИ) и собствени изчисления.

Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: