Доклад на експертна група по проект „Monitoring municipal economic activities на Фондация аксес-софия 1 ноември 31 декември 2008 г
Изпълнението на концесионния договор за почистването
Изтегляне 482.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.5. „Софийска вода”
- 3. Публично-частните партньорства
- 4. Управленски практики
2. 4. Изпълнението на концесионния договор за почистването За изпълнението на концесионния договор сякаш има два разказа. Единият е свързан с усещането на софиянци, че градът им е мръсен, а другият е свързан с новините за отличното изпълнение на почистването. На „Новера” за последните три месеца на годината не са изплатени 84 442 лева за дейностите „битово сметоизвозване”, „улично сметоизвозване, „ръчно метене”, „машинно метене” и „машинно миене”, а работата не е свършена поради „технологична невъзможност”.25 Но при първия сериозен сняг – в края на ноември – изведнъж се оказа, че всичко е наред. От началника на Столичния инспекторат Веска Георгиева научихме, че „Даже в Мюнхен не карат на чист асфалт при силен снеговалеж, докато при нас задачата бе за пълно почистване и тя е изпълнена”. Тя обясни, че за трите дни 22, 23 и 24 ноември почистването на снега е излизало по 300 000 лева на денонощие. А лошото впечатление на софиянци е създадено от непочистените тротоари и спирки. (Отговорността за непочистените трамвайни спирки е на фирма „Санел”, която е избрана от Столичната компания за градски транспорт (СГКТ). Контролът върху нея се осъществява от общината и СГКТ.)26 Нещата обаче не са добре – на няколко равнища. Първото е почистването – софиянци нямат усещането, че столицата се почиства добре (дори ако изобщо не си спомняме обещанията на управляващия съдружник в „Екуест” Георги Крумов от началото на 2007 г., че ако фондът купи почистващите фирми, „София ще светне”...) На второ място, между концесионера по чистотата „Новера” и столична община се натрупват противоречия. „Новера” отказа да се включи в конкурса за почистване на пет столични района, а в края на ноември изпрати писмо до кмета, с което настоява да бъдат разплатени сметките по почистването на първия сняг. Изготвянето на протоколите за свършената работа се бавело толкова много, че компанията не е в състояние да се подготви за следващия снеговалеж и можело да доведе до лоши транспортни условия, за което „Новера” нямало да носи отговорност. „Смятаме това за нарушение на концесионния договор и на нормалните търговски отношение между нас и Столична община.” Цитирайки Георгиева, „Може да има извиване на ръце от тяхна [на „Новера”] страна, може и да има грешка при контрола, но това трябва да се изясни”.27 Вниманието, отделено на проблемите с отпадъците в Столична община, може да изглежда прекалено голямо. За подобно внимание обаче има причини – от проблемите с Европейския съюз до правото ни на здравословна околна среда. Има и един не съвсем глобален, но остро засягащ данъкоплатците проблем. Столичани могат да бъдат изправени пред сериозно увеличаване на такса смет, което ще удари несимволично много домакинства. При запазване промила за данък „сгради” (но при увеличени с 50% данъчни оценки, от което дължимите суми по данъка нарастват също с 50%) общото данъчно бреме за софиянци ще бъде съществено увеличено. Няма съмнение, че общината има много разходи. Има и великолепно основание за увеличаване на данъците – заводът за отпадъци! Но в кметството трябва да се замислят дали трябва да увеличат събирането на приходите точно през данък сгради и такса смет. Особено на фона на данните за сериозно неизпълнение на разходната част на бюджета. Има всички основания да твърдим, че дори от изпълнение на годишната задача за чистотата през 2008 г. ще има остатък. В момента по много от перата представената информация не е достатъчна за оценка, анализ и ли прогноза. Към датата на приключването на този текст наличната информация за финансирането на чистотата по пера и цени бе в толкова лошо състояние, че не позволяваше оценка за целесъобразност или дори представяне на обща картина. Заседанието на общинската Постоянна комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори от 20 януари 2009 г. показва, че дори членовете на комисията са объркани от противоречащи си числа и от сметки, „неточни”с 25 милиона лева. „Как да взимаме решение, като не знаем кое колко струва?” - по израза на един от участниците в заседанието.28 2.5. „Софийска вода” На 17 ноември от Комисията за защита на КЗК съобщиха, че „Софийска вода” е глобена с 250 000 лева за злоупотреба с господстващо положение. Поводът бе решението на концесионера да спре в края на пролетта водоподаването към 7 блока в „Люлин” заради многото неплатени сметки. Действията на „Софийска вода” предизвикаха недоволството на част от абонатите в тези сгради, които редовно са си плащали за услугата – ситуация, много сходна с проблемите на „Топлофикация – София”. Мотивът на КЗК („Софийска вода” са пристъпили към „най-лесната възможност” спрямо нередовните абонати – спиране на водоподаването29) може спокойно да се приложи и към „Топлофикация”. Казусът ни отвежда към много тежката проблематика за господстващо положение на концесионера и злоупотреба с него. В случая обаче не това си заслужава да бъде отбелязано, а фактът, че третата поред глоба, налагана от КЗК на „Софийска вода” за злоупотреба с господстващо положение, на практика не е никаква мярка. През периода по-скоро стана ясно, че „Софийска вода” е в силната позиция да печели дори от проблемите на софиянци и на държавата. Проектите за строеж на крайно необходими колектори и пречиствателни станции с европейско финансиране затъват в споровете между Столичната община, правителството, ДКЕВР и „Софийска вода”.30 В тази ситуация концесионерът определено е единственият печеливш. Компанията предложи бизнесплан, в който фигурира намерение за двукратно увеличение на цената на водата до 2013 година срещу инвестиции за 240 милиона лева. Предложението всъщност прилича на оферта „цена – да, инвестиции – ще видим” („ще видим”, защото обещанията в този род бизнеспланове изразяват само намерения и не са задължителни). Както се очакваше, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри бизнесплана на „Софийска вода” до 2013 година - и поисканото от концесионера увеличение на цената, с което от януари 2009 г. столичани ще плащат 1.40 лв. за куб. м.31 Разказът за водата всъщност е нагледен пример за това, как може да се използва господстващо положение. Приемането на бизнесплана, както и разписването на ясна цена, са сред условията за отпускането на безвъзмездно финансиране от 58 милиона евро по ИСПА за изграждане на нови пречиствателни станции и водни колектори в столицата. В тази ситуация всяко мнение „против” е саботаж на финансирането, всяко предложение за корекция и преглед на концесията – опит за забавяне (и без това началото на строителните работи се бави вече втора година.) Така главният секретар на „Софийска вода” Иван Иванов посочи пред медиите, че увеличението е необходимо, за да се гарантира инвестиционният план на дружеството и за да може да бъде усвоен заемът по ИСПА. А от ДКЕВР коментираха, че са склонни да приемат исканата от дружеството нова цена – пак за да не бъде осуетен проектът по ИСПА...32 3. Публично-частните партньорства През последните два месеца оценките за т. нар. публично-частни партньорства (и за управленските практики в общинската икономика като цяло) бяха силно повлияни от проблемите с проведените общински конкурси. По-горе стана дума за проведения конкурс за почистване на пет столични района, заплетен в процедури по обжалване.33 Другият проблемен конкурс обаче е с по- ясни публични параметри – става дума за оповестения от сп. „Тема” запис на разговор на зам.-кмета на София Велизар Стоилов с хора, наричани в разговора с малките имена Ивайло, Росен, Миро и Асен.34 Основният въпрос е отдаването на линиите от градския транспорт на частни фирми, а имената съвпадат с ръководителите на фирми, които успяха да спечелят конкурсите: Ивайло Константинов („Юнион Трейд Къмпани”), Миролюб Столарски („Карат-С”), Росен Илиев (МТК) и Асен Добранов („Столичен автотранспорт”). Разговорът засяга провелия се през 2007 г. пилотен конкурс за концесиониране на 15 автобусни линии. Той бе спечелен от „Юнион Трейд” (4 линии), „Карат-С” (9 линии) и „Столичен автотранспорт” (2 линии). На 3 ноември 2008 г. Стоилов подаде оставка, а кметът прие оставката му. Разговорът за „нормалното” май свършва дотук. Кметът, който прие оставката, похвали Стоилов за работата му („Работили сме добре”). Стоилов, който призна, че гласът от цитирания запис е неговият, обясни, че думите му са извадени от контекста и съвестта му е чиста. За контекста читателят може да съди сам по фрази като: „Аз съм съгласен да се разберете за цената, да нема дъмпинг...” и „Значи, ще има достатъчно хлеб и за вас и за некои други”. Въпросът за съвестта оставяме без коментар. При подобни детайли конкурсите, за които става дума, вече изглеждат съмнителни. Както е известно, КЗК обяви, че условията в конкурсите ограничават възможностите за участие. (Общината бе заложила изискване за оборот на фирмите от 40 милиона лева и опит в градове с население над 500 000 души.) Това практически обслужваше фирмите, опериращи в София. Но в изискването има логика и то би могло да бъде оправдано – така, въпреки позицията на КЗК, конкурсите бяха проведени с тези условия, а кметът не възрази. В това също няма нищо нередно. Оповестените разговори на „оперативка” обаче са толкова „значещи” сами по себе си, че конкурсите би трябвало да се считат по принцип за опорочени. Самият Борисов заяви, че е дочул слухове за въпросния запис месеци преди оповестяването му – даже провел разговор с шефа на ДАНС Петко Сертов през септември 2008 г. по този повод. Но не е поискал оставката на Велизар Стоилов. После стана ясно, че някой („през хора от БСП”) се е опитвал да го изнудва с този запис... След публикацията на разговора необходимостта от преразказ силно намалява. Сами можем да видим с какво може да се опитват да изнудват софийският кмет. Сами да оценяваме детайли от разпределението на интереси в икономическата област на общинския транспорт. И сами да проследим „как ехото заглъхва...” Защото дори подобен гръм - публично дискредитиране на конкурсното начало – заглъхва с прозаично „минимизиране на щетите”. Кметът отрече да е знаел за разговорите на Стоилов с частните превозвачи, както и партията му да е финансирана срещу раздаване на линии от градския транспорт. Общинските съветници от БСП подкрепиха изцяло Таня Найденова, която отказа да се оттегли от зам.-председателския пост в транспортната комисия. (В схемата за подялба на линиите участва индиректно и Таня Найденова, спомената в реплики на останалите участници.35 Според позицията на представители на БСП, в записа се говори само за „някоя си” Таня36) И напразно ще търсим отговорностите. Кметът не е отговорен, Таня Найденова – също, още по-малко пък партийните групи или партиите.37 Всъщност, всичко си е наред, или, както казва кметът Борисов, „Не считам, че конкурсите са предрешени”.38 Още малко, и ще се окаже, че Велизар Стоилов не е направил нищо лошо. Даже „Чест му прави на г-н Стоилов, че призна това...”39). Самият Стоилов няма обяснение за случилото се. „Сигурно не съм направил достатъчно или сигурно пък преча не само политически и икономически. По-добре да си подам оставката и това направих. За монопол, за картел не мога да кажа”, заяви той пред БНР.40 Така изведнъж разбрахме, че „В записа няма нищо обезпокоително въпреки това, което се пише и се говори вече втори или трети ден. Обезпокоително от гледна точка на това, че въобще не може да става дума за корупция, за редене на пъзел за взимане на пари. Аз вече за трети или за четвърти път казвам, на която аз съм се опитал действително да балансирам нещата, за да няма, така да го наречем, обжалвания, спиране на конкурси и да не могат да влязат в общината около 150-160 нови автобуса, от което софиянци имат нужда, най-вече градският транспорт.” (Велизар Стоилов пред БТВ)41 Всичко разбрахме нали? Май колкото повече научаваме, толкова по-малко разбираме. Към деформираната по този начин действителност трябва да прибавим и пелената дим от залповете между политическите централи. На 4 ноември, след заседание на ИБ на БСП, Румен Овчаров обяви, че БСП ще поиска компетентните органи да проверят всички обществени поръчки в Столична община. А медиите, като добросъвестни рефери, оцениха, че социалистите временно са изравнили резултата, „след като миналия месец ГЕРБ предаде на прокуратурата документи за финансиране на БСП от бизнесмен, съден за източване на еврофондове.”42 Публиката дотолкова е свикнала с публични скандали, че постепенно започва да свиква с това, че общинската икономика е естествено продължение на политическите противоборства. Тя, публиката например, вече приема за нормално не само това, че политическите централи се шпионират, но и че изчакват удобния момент за удар или контраудар.43 Защото София като модел за управление вече е част от глобалното политическо противопоставяне в страната. Тя е умален модел на това, което би могло да се случи в мащабите на държавата. Тоест, решавайки проблеми на столицата, Борисов показва как се решават проблеми на национално равнище. А констатирайки дефекти, БСП предупреждава какво ще стане, ако ГЕРБ дойде на власт... В това затъмнение вече не е ясно дори дали се е случило нещо нередно. Няма кой да свърже в едно различните части от картината. Да обясни защо „Столичен автотранспорт” постоянно губи линии заради подаването на високи ценови оферти. Да направи връзка с несъстоялата се стачка на шофьорите – едно от искането им бе да се спре отдаването на линии на частници. Да установи хронична повтаряемост на проблемите. (Стачката на шофьорите от 2007 г. също целеше да спре отдаването на линиите на частници.) Да проследи съдбата на проверките. (На 5 ноември Борисов поиска писмено от Агенцията за държавна финансова инспекция да провери всички обществени поръчки, проведени от Столична община през последните три години.44) И каква е връзката между „примиряващите” реплики на Стоилов45 и цената на билета за градски транспорт. Вече дори се питаме дали е корупционен скандал разкритието за организиране на картел в областта на градския транспорт. Ако да, кой ще оцени щетите, нанесени от създадения картел на общината и на софиянци? Ако не е, тогава да приемем за нормална практика всяко предконкурсно споразумение, изградено върху идеята „да нема дъмпинг”. Репликите на Велизар Стоилов, направени публично достояние, позволяват разнообразни хипотези за прилагане на конкурсното начало в общината и затова е учудващо, че нямаше по-остра реакция от страна на кмета и политическата сила ГЕРБ. Освен съмненията за сговор с участието на кмета, изнесеният запис предизвиква и истинска погнуса с арогантността, самодоволството, езика и стила на говорещите. Единствената утеха за софиянци май остава смехът. Защото някои опити за отричане на картела са наистина смешни. Потърсен за коментар, директорът на „Столичен автотранспорт” Асен Добранов веднага обяви, че „атаката определено идва от БСП”. (То си е така, но на фона на оповестения разговор това е третостепенен въпрос.) В опита си да оправдае репликите от записа, Добранов заявява, че „срещата не беше за договорка на конкурса”. След което - вероятно с идеята, че по този начин защитава Стоилов - разкрива, че „ако не беше Велизар Стоилов, нямаше да ни оставят двете автобусни линии 9 и 111. Той просто им забрани да ги искат.” (!?!) Кой и кога е нямало да остави на „Столичен автотранспорт” линии 9 и 111? Частниците? На които Стоилов „направо е забранил” да искат двете линии! Значи „договорка на конкурса няма”, но добре, че е бил Стоилов да запази без договорка две линии за „Столичен автотранспорт”! БСП, продължава Добранов, „очевидно са решили да жертват общинарката Таня Найденова, от разговора се разбира, че така или иначе тя участва в схемата на частните превозвачи”... Но нали нямаше никаква схема, нали „срещата не беше за договорка на конкурса”...46 Не само конкурсите в транспорта, но и съществуващите практики там силно дискредитират т. нар. публично-частни партньорства. През ноември например стана ясно, че проверка на Държавна автомобилна администрация (ДАА) е установила, че в нарушение на действащите договори със Столична община, транспортната фирма „МТК Груп” извършва превози по столичните автобусни линии 30, 72 и 90. Тези линии трябва да бъдат обслужвани от фирма „Карат С” като тя няма право да преотдава дейността да друг стопански субект.47 Отделен въпрос е как подобни факти са пропуснати от общинския контролен орган. Контролът по изпълнението на договора между общината и фирма „Карат С” е възложен на Столична компания за градски транспорт (СКГТ) – тя трябва да контролира частните фирми, които осъществяват публичните транспортни услуги. След питането на общинския съветник от ДСБ Христо Ангеличин, кметската администрация прави проверки на изпълнението на някои от договорите и открива „нередности”. „Нередностите” би трябвало да бъдат открити много по-рано, за да нямат характера на публичен скандал. Иначе излиза, че ако нямаше инициатива на общински съветник, нещата биха си останали по старому. „Карат С”, спечелила конкурс за обслужване на линии 30 и 90 със свои автобуси, сключва договор с фирма „МТК Груп”, която започва да обслужва линиите. А линии 72 и 73 са отстъпени на фирма „Тея травел”... „Юнион трейд” не обслужва линия 74 с нископодови автобуси, както е декларирано в конкурсната документация. (При проверка на фирмата се оказало, че тя няма и гаражна база, а това е било задължително условие за участие в конкурсите.)...48 Сега да видим какви форми на корекция допускат публично-частните партньорства. „Тези фирми няма да работят повече, защото са ни излъгали”, каза кметът Борисов за недобросъвестните транспортни компании. Логиката на кмета обаче не е универсална. Защото „излъгваха” и „лъжат” (кой повече, кой по-малко) и старите концесионери на чистотата, и новият концесионер на чистотата (нали помним как през юли 2008 г. „Новера” остави непочистени части от София), и „Софийска вода” (Фирмата на практика не изпълнява концесионния договор в графата за намаляването на загубите от пренос. В договора е разписано, че загубите трябва да бъдат намалявани с по 2% на година. Повече от седем години след началото на концесията загубите са практически на нивото на 2000 година.) Значи, не е достатъчно една фирма просто да „излъже”. Трябва и да има начин фирмите „да не работят повече” (по Бойко Борисов), т. е. договорите с тях да бъдат прекратени. Това обаче не винаги е по силите на общината. Тоест, излиза, че за едни може, за други – не. Ако е така, тогава нека поне контролът да е както трябва, за да не се сеща общината за неизпълнени договори едва когато някой реши да направи случайна проверка. Или когато в медиите излезе разговор от „оперативка” при някой заместник-кмет. Тези разсъждения оправдават предложенията за радикално преразглеждане на системата на контрол в общината. (Вж. по-долу). Но в областта на публично-частните партньорства ни водят към извод, който може да звучи антипазарно и левичарски: времето на публично-частните партньорства или още не е дошло, или вече е отминало. Те са дискредитирани толкова сериозно, че е време да се помисли кои „партньорства” могат да бъдат прекратени и с тях да се заеме общината. Преди петнадесет години се считаше, че частникът е по-добър стопанин, че ще инвестира собствени средства, че ще въведе пазарни практики, ще подобри качеството на услугите, ще спазва по-голяма откритост... (В областта на чистотата, транспорта, водоснабдяването). Днес виждаме картина, радикално различна от очакванията ни. Не случайно самият Борисов формулира идеи за връщане към общинските фирми в областите на услугите. Тези идеи си заслужават да бъдат обмислени, най-малкото заради по-високата степен на контрол, която общината би оказвала върху едно общинско предприятие – в сравнение с Частника, пък бил той дори „честен частник”. Вярно е, че всяка система може да бъде изкористена, но обемът на публичния ресурс, който изтича в пукнатините на „публично-частните партньорства” вече е много голям, десетки милиони лева. Идеите на кмета са още само идеи. Самата община не е особено последователна в решенията си. (Стачката на шофьорите от градския транспорт през 2007 г. настояваше да се спре отдаването на линии на частници. Тогава председателят на постоянната комисия по транспорт в СОС Радослав Тошев (ГЕРБ) подписа споразумение със синдикатите, че тази практика ще бъде преустановена. С негово предложение обаче в този състав на Столичния общински съвет конкурсите бяха стартирани отново.49) Но преосмисляне на „партньорствата” е наложително. Не само заради по-високия контрол върху дейностите, обект на „партньорство”. Идиотският начин, по който общината изгуби контрола си върху „Общинска банка” показва, че в конструкцията „публично-частно” партньорство „частното” може да играе какви ли не номера на „публичното”. Замислите за връщане на големи части от общинската икономика имат практически измерения, така че разговорът може да бъде воден по същество. Има лансирани съвсем конкретни идеи да бъде откупен от бизнесмена Христо Ковачки изгубеният контрол върху „Общинска банка”, както и идея за откупуване на почистването - от фонд „Екуест”. Няма да се връщаме назад във времето, за да проследим съдбата на двата „бизнеса” – важното е, че, както изглежда, в СОС се оформя сериозно мнозинство по въпроса. Всички политически групи в СОС подкрепиха започване на преговори с Христо Ковачки, а председателят на СОС Андрей Иванов дори уточни, че точно сега „конюнктурата е подходяща”. (Първото напомняне, че „сега е моментът” да се върне общинския контрол върху „Общинска банка” дойде от групата на БСП в СОС - ден след повдигнатите на Ковачки обвинения за укриване на данъци.50 БСП отдавна подкрепя идеята общината да си върне почистването, така че Борисов чука на отворена врата, обяснявайки как се била променила „модата” по концесионирането (по неговия собствен израз). И двете инициативи (връщането на „Общинска банка” и на почистването) са скъпоструващи, и още не е съвсем ясно как общинският бюджет за 2009 г. би понесъл тези разходи на фона на информациите за свиващи се приходи от строителство и търговия с имоти. Но пари вероятно ще се намерят. (После накратко трябва да бъде обяснено на софиянци защо общината дава пари за нещо, което е било нейно.) Като финал (благоприятен?), правната рамка претърпя много изгодна промяна – изгодна за идеите „общината да се върне в общинската икономика”. В края на ноември Парламентът отмени задължението фирмите, занимаващи се с почистване, да са регистрирани по Търговския закон.51 Това дава възможност почистването в София да се извършва от общинско предприятие – възможност, която преди не съществуваше и която веднага бе забелязана от общинската администрация.52 Концепцията за връщане на общината в общинската икономика не е еднозначна и към нея могат да бъдат формулирани редица възражения. Дори в рамките на общинския екип има такива.53 Най-важното обаче е тази концепция да бъде премислена и разгледана от всички посоки, със съответните разчети и хипотези. В предишен доклад по настоящия проект вече бе посочено, че стратегическата визия за София куца. Липсата на стратегическа визия обикновено води до прибързано взети решения под диктата на текущата конюнктура. Резултатът е лош и води най-малкото до намаляване на предсказуемостта на ставащото в цялата система на столичната общинска икономика. „Непредсказуем” е силно негатива оценка в икономически план. (Вж. по-долу за ефекта от прибързано оповестените планове за изграждане на общинско дружество за почистване.) 4. Управленски практики Със сигурност в общината има административно-управленски механизми, за които столичани нищо не знаят. Например, самият столичен кмет обясни (във връзка с имотните измами с фалшифициран негов подпис), че е създал собствена система за проверка. („Аз си проверявам това, което правя. Създал съм система, която да ми чекира и евентуално след фалшификация подобно. (...) Но пак повтарям, създал съм си една такава система, която поне до момента действа добре и както главният прокурор каза, г-н Велчев, че досега всички преписки и проверки, започнати от Столична община и предадени на прокуратурата, има задържани хора, осъдителни присъди и поне 20 чакат за присъди. Една нямаме, която да ни е върната или да не е разследвана и да не е дала резултат. Това са факти.”54 Системата на кмета може да е административно-деловодна, чисто информационна, а може да е система за превенция на престъпления, доколкото Борисов непрекъснато говори за „колегите от полицията” (които обикновено не разпознаваме като „колеги” на един кмет). Единственото, което знаем за нея, е, че тя „действа”. Тя обаче със сигурност не е „нормална” – в смисъл да знаем какво представлява, как действа и кой стои зад нея. Това ни подсеща за редица други ненормални елементи в общината, с които така сме свикнали, че сякаш не ги забелязваме. Не е нормално общината да продава имот, като го изкупи от собствена фирма (терена от 40 дка на бившия трамваен завод „Трамкар”) Ако обяснението за това е хитроумен правен трик55, със сигурност не е нормално стачка в градския транспорт да бъде оглавявана от общински съветник. (Стачката се размина, но председателят на Синдиката на транспортните служители в България към КНСБ Екатерина Йорданова водеше пресконференцията на шофьорите, макар че е и общински съветник в София от групата на ГЕРБ.56) Не е нормално също така гарант срещу неизгодно отдаване на линии да са синдикатите. Едва ли е нормално след публикациите за транспортен картел директорът на „Столичен автотранспорт” Асен Добранов още да е на поста си... (Не че описаното е кой знае колко страшно, но всичко това пречи на софиянци да разберат кой кой е и какво става в общината. Така концесионерите излизат благодетели, бюджетните числа се разминават с милиони, заместник-кметове са „малко от другата страна на барикадата”, и пр.) Не е нормално също Столична община да е в непрекъснат режим на спорове за законосъобразност. На 3 декември 2008 г. например, Софийският административен съд за пореден път излезе с решение, че депото в Суходол е незаконно и там не може да се вози смет. (В предното си решение административният съд определи като незаконно депото в Суходол, защото то е отворено след разрешение единствено на Районната инспекция за опазване на околната среда и водите. Кметът обжалва пред Върховния административен съд и депото продължи да работи.) Актът (издаден по жалба на сдружение „Защита на здравето и живота на населението и околната среда”) няма да доведе до реално затваряне на сметището, защото всичките обжалвания на съдебните атаки срещу сметището дадоха достатъчно време на столичната администрация да извади комплексно разрешително за депото.57 Но режимът на непрекъснати обжалвания на общински действия и актове пред съда не е нормална управленска практика. Да прибавим тук и областния управител, който също не пропуска да се намеси. (На 3 ноември областният управител на София Тодор Модев върна като незаконосъобразни част резултатите от последния общински конкурс за отдаване на 49 транспортни линии.58 Друг пример, свързан с „ненормално” пренебрежително отношение към обществения интерес, можем да намерим в разкритията след протеста на кмета срещу произвола на оценители и срещу съдебната практика по делата за оценки на имоти, отчуждени за публични нужди (началото на декември). Кметът отказа да плаща присъдени от състав на Софийски градски съд 732 000 лв. обезщетение на собственика на терен от 129 кв. м. в „Младост 1”.59 Кметът отнесе казуса - и своето възмущение - към Висшия съдебен съвет (ВСС) и главния прокурор. Борисов обяви, че няма да плаща обезщетения, докато не чуе дори и морална оценка от „цвета” на магистратурата за подобно съдебно решение. Инспекторатът на ВСС обаче извърши проверка случая и се оказа, че самата община не е направила кой знае какво, за да защити своя интерес. При наличие на значителен брой юрисконсулти Столичната община е решила да наеме и плати на външни адвокати, които да я представляват в административния процес. Инспекторатът на ВСС е установил, че при стартирането на делото тези защитници не са представили всички документи. После не са сметнали за нужно и да посещават лично съдебните заседания и са излизали с бланкетни становища, че нямат въпроси и приемат всички изнесени заключения, в това число и оценките на имотите.60 Персоналната доблест на кмета е, разбира се, хубаво нещо. Той отказва да плаща суми по завишените оценки, протестира срещу „произвола на оценители” при строежа на метрото, а Софийският градски съд даже го глобява със 7000 лв. за неговите действия по случая.61 И в политически план тази позиция със сигурност ще намери много привърженици, защото българският управленски модел е в дефицит на дързост (дръзки са само кражбите, злоупотребите и корупцията). Както сам казва кметът, „Аз съм известен с това, че както не взимам [подкупи?], така и не давам”. Малкият проблем е, че столичният кмет не се казва Робин Худ, а Бойко Борисов. Той управлява в правова държава и не може да се изправи срещу съдебната система, независимо с колко силна обществена подкрепа разполага. Има съдебни решения, има искове и процедури. Ако всеки кмет откаже да се съобразява със съдебната система, нещата в страната ще тръгнат по непредсказуем начин. Колкото и привлекателна да е позицията на Борисов по въпроса62, с нея не може да се управлява. Делата за обезщетения при отчуждаване на имоти са наистина много тежък проблем, но неплащането на присъдените суми вероятно би създало още повече проблеми. Изобщо, конфликтът „Борисов срещу системата” е хубав сценарий за екшън, но лоша управленска практика. Кметът всъщност предизвиква съдебната система. 730 000 лв. от бюджета на София са запорирани от съдия-изпълнител след отказа на общината да заплати обезщетения за отчуждаването на въпросния имот, а Борисов пренася спора в личен план, където е най-силен. „Имат нахалството и вижте колко бързо действат институциите в тази ситуация – още в петък ми запорират сметката. Искат да ме плашат...”63 Никой кмет не би трябвало да управлява въпреки закона и срещу закона. Според Борисов, в конкретния случай става дума за очевидна „корупционна афера”. Разбира се, че става дума за това.64 Но една община не може да бъде управлявана напук на съдебната система. Една държава (за което се готви ГЕРБ) – също. Истинският проблем на общината не е съпротивата или враждебността на съдебната система, дори не толкова равнището на юридическата експертиза в столичната община (въпрос, разглеждан в предишен доклад). Истинският проблем е свързан с организацията и качеството на работата по юридическото обслужване на общинските нужди (вкл. контрола върху качеството). Натрупваните факти сочат остър и хроничен проблем. По повод коментирания по-горе недвижим имот, главния архитект на София Петър Диков се опита да опровергае Инспектората към Висшия съдебен съвет в обвиненията му към Столична община. При този свой опит – точно както в случая с Добранов - Диков разкри още по-драстично свидетелство за липсата на юридическа вещина. „Обжалвахме сумата от 138 000, но с това очевидно сме направи услуга на собственика, защото в следващата тройна експертиза цената скочи до 738 000 лева. Тройната експертиза е необжалваема”, заяви Диков. Той обясни, че общината се е обърнала към услугите на външен адвокат, защото собствените й юрисконсулти са затрупани с хиляди дела за отчуждаване на имоти.65 След Диков, и кметът на практика призна, че общината носи вина за скандално раздутата оценка на въпросния имот – той поиска Софийската адвокатска колегия да образува дисциплинарно производство срещу адвокатите, представлявали общината в делото за отчуждения имот. (Отмяна на съдебното решение за присъденото обезщетение може да има, ако бъде доказана вината на адвокатите или оценителите). Проблемът, както се вижда е системен, а не инцидентен. Тук дори не става дума за отделни случаи на юридическата некомпетентност, а за това, че почти всяка проверка в миналото разкрива недобре свършена работа (Примери за това има и в настоящия доклад). Независимо дали става въпрос за транспорт, концесии, фирми като „Софийски имоти” или управление на общинска собственост, всяка проверка носи нови доказателства за нарушения, лошо управление, липса на контрол или направо безобразия. След убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека „Амнезия”, Главният архитект на София Петър Диков обяви (18 декември), че дискотеката - върху общински имот в „Студентски град” - съществува благодарение на куп нарушения и работи без разрешителни. Според Диков, издаденото разрешително не разрешава никаква дейност. „Ние няма как да затворим тази дискотека, защото тя, според регистрите, не е отваряна”, коментира той. Документите на клуба показват, че той e 200 кв.м. Проверките на място обаче установяват пет пъти по-голяма площ. Проверката на дирекция „Архитектура и градоустройство” (ДАГ) е установила още, че подробният устройствен план на този парцел е предназначен за озеленяване и строителство на параклис.66 Да, на 21 декември кметът изпрати сигнал до Софийската градска прокуратура относно нарушения на бившия районен кмет Венцислав Дудоленски и вече уволнения главен архитект на район „Студентски” Теодор Коларски. По повод на това – по принцип правилно - решение трябва да уточним, че Борисов непрекъснато съобщава за предадени на прокуратурата случаи: с продажби на имоти, конкурси за отдаване на линиите на градския транспорт на частници и пр. Не че е лошо. Но се създава впечатление, че общината и кметът само реагират – когато стане убийство, когато се наложи проверка, когато изтече разговор на заместник-кмет, когато излязат скандално високи оценки на имоти и пр. Много по-перспективна управленска философия е да се инвестира в контролни механизми, в превенция, в публичност – а не само да се реагира (на злоупотреба, корупционен скандал, инцидент, нарушение) Софиянци биха подкрепили подобна философия.) Подготовката на общинския бюджет в края на годината е съществен елемент от икономическото управление на общината, най-малкото, защото това е общата рамка за приходи и разходи. А когато един гражданин поиска да разбере какво става в столицата, най-добрият начин да си отговори е като погледне бюджета. А ако има представа и как е съставян бюджетът, ще разбере още повече за това какво става в общината. Информациите за подготовката на бюджета за 2009 г. започнаха с разказ за недоволството на общински съветници от предложения от заместник-кмета Минко Герджиков проектобюджет. През последните години бюджетите на Минко Герджиков обикновено са критикувани от опозицията в СОС за липсата на конкретни политики и за това, че са правени на принципа „copy/paste”. Затова първоначалните информации за сериозно недоволство в групата на ГЕРБ не изглеждаха убедителни – до момента, в който не станаха известни някои числа. Когато те се появиха, стана ясно, че за първите 9 месеца на 2008 г. са оползотворени едва 38% от заложените 345.8 милиона лева за инвестиции в града. Статистиката бе предоставена от администрацията в отговор на въпрос към кмета, отправен от съветника Ивайло Йонков (ДСБ). Неизпълнението на инвестиционната програма означава на първо място лошо управление на средствата – сериозни проблеми на града остават нерешени, или, в най-добрия случай, отложени. (Прехвърлянето на „спестените” средства към новия бюджет води и до тяхното редуциране заради инфлацията.) В някои области неизпълнението е драстично - при заделени 8.2 млн. лв. за ремонти на специализираните социални домове, Столичната община е използвала до края на септември едва 10% или 830 000 лв. Обясненията на зам.-кмета по финансите Герджиков - трудности при обявяването на обществените поръчки, множеството съдебни дела при отчуждителните процедури на терени за строеж на инфраструктура, малък щат на дирекцията за обществените поръчки в кметството – не изглеждат основателни. Просто защото има разходи, за които тези мотиви не важат: За ремонт на съществуващите паркове са изхарчени 385 хил. лв. от предвидени 1.68 млн. лв. Същото се отнася и до средствата за реконструкция на улици и тротоарни настилки. За техния ремонт в началото на годината администрацията отдели 7.84 млн. лв. За 9 месеца от тези пари са похарчени 46 хил. лв. При отпуснати 3 млн. лв., администрацията е изхарчила едва 560 хил. лв. за изграждане на ново улично осветление. Процентът на изпълнение на ангажиментите е същият и в графата ремонт на улични лампи – отделени 1.6 млн. лв., използвани са 212 хил. лв.67 Примерите са много и – като се има предвид гласуваната през октомври по предложение на Минко Герджиков актуализация на столичния бюджет, по-скоро хвърлят сянка върху управлението на общинските пари. Най-малкото, защото с ударни темпове започва „бързо усвояване”. Свръхспешното разходване на средства в края на годината може да се наблюдава в мащабите на цялата държава, като съществуват множество техники за бързо усвояване – напр. сключване на договори за ремонти с изплащане на средствата за ремонта не след приключването на ремонта, а преди това. Подобен тип управление на средствата хвърля сянка върху оптимистичните отчети. (Ако читателят иска такъв – да чете отчета за управлението на София през 2008 г. на групата на ГЕРБ, публикуван на 18 декември 2008 г.68) Освен това, дефектите на подобен тип управление изобщо не са тайна, независимо колко изненадващо могат да звучат числата за гражданите на София. Тези елементи бяха очаквани и дори предсказани. По думите на премиера Станишев (4 октомври 2008 г.), столичният кмет и съветниците му са „оревали орталъка” през 2007 г., че парите за общината са малко, а след това не са могли да похарчат бюджета и София е приключила със 120 млн. преходен остатък (т. е., непохарчени пари). “Хващам се на бас, че и тази година ще се случи същото”, прогнозира Станишев.69 И никой не прие баса на премиера. Бюджетът за 2009 г. заслужава повече внимание и анализ. Защото вече става дума за милиарден бюджет. Защото това са наши пари. И защото някои от проблемите на София няма как да бъдат решени без впечатляващи разходи – например трафикът в София. А също така – защото бюджетът е начин за преразпределение на средства и тежести от една група граждани към друга и е много важно да има ако не консенсус, поне разбиране за това преразпределение. Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 482.01 Kb. Сподели с приятели:
|