Доклад на журито за подбор София Октомври 2014 г

Въведение

Това е докладът на журито за подбор относно конкурса за Европейска столица на културата 2019 в България.

Министерство на културата на Република България е институцията, натоварена с отговорността да организира конкурса за Европейска столица на културата 2019 в България.

Конкурсът се управлява от:

• 
  Решение 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действията на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007-2019 ("Решението")¹,
  
• 
  Процедурни правила за конкурса за присъждане на званието „Европейска столица на културата 2019” в България (Правилата), утвърдени от Министъра на културата на Република България (координационен орган) и публикувани на сайта на Министерството² на 28 май 2013 г.
  

Конкурсът протича в два етапа: етап на предварителен подбор (шортлистване) и етап на окончателен подбор. Министерството отправи покана за кандидатстване към заинтересованите български градове на 18 декември 2012 г. Осем града подадоха своите кандидатури в установения срок 18 октомври 2013г.: Бургас, Габрово, Пловдив, Русе, Шумен, София, Варна и Велико Търново.

Журито за подбор проведе заседание на 10-12 декември 2013 г. Стийв Грийн беше избран от журито за председател, а доц. д-р Светлана Христова за заместник-председател. Всички членове на журито подписаха декларации за липса на конфликт на интереси.

Журито отправи препоръка към Министерството да покани четири града (Пловдив, София, Варна и Велико Търново) да продължат на окончателния етап от селекцията. Докладът на журито се публикува на уеб сайтовете на Европейската Комисия³ и на Министерството⁴.

Българският министър на културата одобри препоръката на журито на 16 януари 2014 г. и Министерството отправи покана към четирите града да представят подобрените си кандидатури (документите за кандидатстване) преди крайния срок 21 юли 2014 г.

Всички четири града представиха подобрените документи за кандидатстване преди крайния срок.

Следните етапи от процедурата се състояха в периода между поканата за кандидатстване и заседанието на журито за окончателен подбор:

• 
  На 31 декември 2013 г. изтече срокът на мандата на двама членове от журито д-р Манфред Гаулхофер и Сър Джереми Айзъкс и те бяха заместени от г-жа Сузана Зилич Фишер и г-н Улрих Фукс.
  
• 
  Представители на четирите града се срещнаха с председателя на журито през февруари, за да получат разяснения относно препоръките на журито от доклада след предварителния подбор. На всяка от двете срещи присъстваха представители от два града.
  
• 
  След получено съгласие от всички четири града, Процедурните правила бяха изменени, с цел да се опрости оформлението на документите за кандидатстване и да се удължи времето за въпроси и отговори на 90 минути.
  
• 
  На 19 август 2014 г. министърът на културата се срещна с кметовете на четирите града финалисти. Всички кметове заявиха, че са доволни от правилата за провеждане на конкурса, и че ще се придържат към препоръките на журито.
  
• 
  Делегация, излъчена от журито (Стийв Грийн, Светлана Христова, Сузана Зилич Фишер и Мария Кашукеева) посети всички четири града в периода от 29 август до 3 септември, като продължителността на посещението във всеки град бе един ден. Делегацията се придружаваше от наблюдатели от Министерството и Европейската комисия. Делегираните членове от журито докладваха на останалите членове от журито за посещенията в градовете по време на заседанието за окончателен подбор.
  

Заседанието на журито за окончателен подбор се проведе на 4-5 септември 2014 г. Един от членовете на журито отсъстваше поради здравословни причини. Всички присъстващи членове на журито подписаха декларации за липса на конфликт на интереси. Представители от министерство на културата и от Европейската Комисия присъстваха на заседанията като наблюдатели. Наблюдателите не участват в обсъжданията и решенията на журито.

Всеки град направи 30 минутна презентация, след която имаше 90 минути за отговори на въпросите на журито. Начело на всички делегации бяха кметовете на съответните градове. Редът на представянията пред журито беше определен предварително със съгласието на четирите града-кандидати. Във всяка сесия с въпроси и отговори журито потърси допълнителни разяснения относно целите, Европейското измерение, Градът и гражданите (включително стратегията) и наличния капацитет за изпълнение (управление, финанси и снабдяване с персонал). В следващия раздел е предоставен подбор на конкретните въпроси, които са задавани от всеки град.

Журито направи оценка на кандидатурите, отчитайки доколко градовете -кандидати :

• 
  са постигнали целите на програмата Европейска столица на културата, установени в чл. 3 на Решението и критериите: ”Европейското измерение” и „Град и граждани”, описани в чл.4 на Решението.
  
• 
  са показали капацитет за изпълнение на програмата, най-вече по отношение на управлението, предложения бюджет, плановете за персонала, подкрепата на местните и регионалните власти, и на бизнеса
  

След заседанието, председателят обяви препоръката на журито на пресконференция в присъствието на министъра на културата, кметовете на Пловдив, Варна и Велико Търново, заместник кмета на София и представители от градовете-кандидати.

Кандидатури на градовете Варна

Програмата на град Варна бе представена в документите за кандидатстване⁵ под надслов „Бряг на вдъхновението - изграждане на доверие чрез култура”. Концепцията се основава на признанието за географското положение на града на Черно море и на разбирането, че доверието в политиците, обществото, бизнеса е на много ниско ниво. Програмата е разделена в три направления:

• 
  Срещни артистите
  
• 
  Срещни бъдещето
  
• 
  Срещни морето.
  

Журито бе информирано, че културната стратегия на града е в процес на развитие и кандидатурата на Варна за ЕСК е в съответствие със стратегията.

Предложеният бюджет за оперативни дейности е 68 млн. евро, от които 37 млн. са за програмата, 11,5 млн. за комуникация и маркетинг и 12,5 млн. за персонал и администрация. Основните очаквани източници на финансиране са: община Варна с 31,5 млн., националното правителство с 22,5 млн., и частният сектор с 5,5 млн.

Варна представи своята концепция пред журито в 30 минутен филм, базиран на трите направления от програмата на града и плановете за управление на проекта. Говорителят открои основните събития, по две всеки месец, конкретни проекти от всяко направление в програмата бяха посочени като примери.

В частта за въпроси и отговори, журито поиска да научи повече за степента на участието на други страни около Черно море, за кандидатурата на града за Европейска столица на младежта 2017, как смята да изгради или заслужи доверие, за стратегията след 2019 година, за баланса между съществуващото високо ниво на културно предлагане в града и програмата за ЕСК

и по какъв начин програмата ще допринесе за по-задълбоченото разбиране от страна на жителите на града на многообразието на културите в Европа.

Пловдив

Пловдив представи своята кандидатура⁶ под мотото „Заедно”. Мотото е избрано в резултат на анализ на актуалната ситуация в града, който е известен като един от най-мултикултурните градове в България. Съществува риск от затваряне на общностите и слоганът „Заедно” е възприет като обща посока за развитие на града и неговите граждани. Стратегическите цели включват интегриране в Европа, спиране на изтичането на мозъци и разкриването на нови хоризонти за културното предприемачество и творчески индустрии.

Програмата е структурирана около четири платформи:

• 
  Трансформиране
  
• 
  Сливане
  
• 
  Възраждане
  
• 
  Релакс
  

Общинският съвет е приел стратегически план за култура за периода 2014-2024 и план за развитие на туризма за 2014-20. Журито получи уверения, че кандидатурата на града за ЕСК е напълно в съответствие с тези планове. В апликационната книга бе акцентирано върху основните елементи от стратегията и върху конкретни проекти от кандидатурата, които са в съответствие със стратегията.

Предложеният бюджет за оперативни разходи е 22,3 млн. евро, като 14,7 млн. от тях са за разходи за програмата, 5,3 млн. за маркетинг и 1,8 млн. за персонал и администрация. Основните източници на финансиране са: общината с 7,3 млн., правителството с 10 млн. и 3,5 млн. от частния сектор. Общината ще търси допълнително финансиране от различни европейски програми, включително от структурните и регионалните фондове, но това финансиране не е включено в представения в документите прогнозен бюджет.

В представянето на кандидатурата на Пловдив пред журито бе обяснено как се е развивала програмата и връзката й със зараждащата се културна стратегия на града. Заедно с основните платформи ще бъде създадено и направление за развитие на управленски умения в културната сфера. Специално внимание е отделено на проекти с ромските общности (20% от населението в града), с ясното съзнание, че да бъдеш ром в България може да бъде ужасно. Имаше идеи за инициативи, засягащи проблематиката за паметта за социалистическия период, чрез културни проекти, като реновацията на кино „Космос“, който добавя също така и аспекта на местното социално развитие. На журито бяха представени писма за подкрепа от бизнеса и други общности.

Въпросите на журито бяха относно степента на гражданско участие в изработването на кандидатурата, как градът възнамерява да спре или ограничи културната централизация в страната и миграцията, както в София, така и в чужбина, дали в програмата са включени достатъчно качествени събития, които да привлекат посетители и реалистичен ли е подходът към ромската общност.

София

Кандидатурата⁷ на град София беше представена с мотото „Сподели София”. Концепцията зад този слоган е да покаже ясно културно измерение към гражданите на София (включително за 700 000 граждани, които към настоящия момент са без или имат ограничен достъп до култура; София е най-бързо развиващият се град с ниски доходи в Европа), да насърчи обновяването в културния сектор, градът да стане по-видим на европейската културна карта, да насърчава творчеството и да привлича таланти. Кандидатурата включва тясно сътрудничество с Югозападния регион.

Програмата е изградена на основата на три тематични сезона, всеки с три под-теми за споделянето:

• 
  Минало несвършено (сподели наследството, спомените, маршрутите)
  
• 
  Сегашно продължително (сподели пространствата, тайните, природата)
  
• 
  Бъдеще предварително (сподели възможностите, творчеството, мечтите)
  

Общинският съвет е приел културна стратегия през 2012 г.: ”София Творческа Столица, 2013-2023”. Журито беше информирано, че кандидатурата за ЕСК е изработена в съответствие със стратегията.

Предложеният бюджет е 89,6 млн. евро. Основните елементи са: 68 млн. са за дейности по програмата, 12,4 млн. за маркетинг и 8,8 млн. за персонал и администрация. Основните източници на финансиране са от общината - 27 млн., правителството - 26 млн., регионалните партньори - 3,8 млн., от спонсорство и продажба на билети - 14 млн. Бюджетът включва също 17 млн. от европейските програми и структурни фондове.

Презентацията на София беше структурирана като въображаем разказ, ситуиран в бъдещето през 2020 година, след като градът е бил успешна Европейска столица на културата през 2019 година. Титлата Европейска столица на културата е допринесла за увеличаването на туристите и подобряването на медийния имидж на София, увеличили са се културните дейности, променено е отношението на спонсорите към културата, градът е станал домакин на събития на европейските артистични мрежи, отношението към урбанизма в София се е променило, след като 50% от събитията са се провели на открити пространства. По време на представянето беше акцентирано върху сектора за независимото изкуство. Представящият екип направи описание на бюджета и увери журито, че необходимото финансиране ще бъде осигурено, в случай, че правителството не може да осигури прогнозната сума.

По време на сесията за Въпроси и отговори журито поиска повече информация относно участието и подкрепата на Югозападния регион и другите градове от региона, ролята на независимите творци, включването на уязвими социални групи и маргинални градски зони, паралелната кандидатура на София за Европейска столица на спорта 2017, работата с националните институти в София, относно това дали е предвиден „план Б”, относно проектите с ромското малцинство и каква ще бъде, според екипа, добавената стойност, която титлата ще донесе на града, в допълнение към съществуващия до момента културен календар и как ще бъдат използвани европейските структурни фондове за финансиране на оперативни проекти.

Велико Търново

Слоганът на програмата⁸, предложена от Велико Търново, е „Творим щастие”. Фокусът на програмата беше разширен след предварителния етап на конкурса, допълвайки абстрактната идея за щастието с конкретна програма и ясни стъпки за осъществяването й. Целите на кандидатурата са: да трансформира имиджа на Велико Търново в иновативен, творчески град, надграждайки имиджа на град, известен с богатото си културно наследство (и свързания с него туризъм); да разшири и задълбочи мрежите в града и в цяла Европа; да развие концепцията за щастието заедно със съмишленици от целия свят, работещи върху същата идея. Над 65% от БВП на града идва от туризма, културата и образованието.

Културната стратегия на града е в процес на развитие. Журито беше информирано, че кандидатурата за ЕСК е в съответствие с подготвяната стратегия.

Програмата е структурирана в пет теми:

• 
  Културни крепости
  
• 
  Отворени културни врати
  
• 
  Културни маршрути
  
• 
  Гнезда на щастието
  
• 
  Cultura Ex-machina
  

Предложеният оперативен бюджет е 20 млн. евро, от които 14,5 млн. са за дейности от програмата, 4 млн. са за маркетинг и 1,5 млн. за персонал и администрация. Основните източници на финансиране са общината - 8 млн. евро, правителството - 5 млн., частният сектор - 4 млн., регионалните партньори - 1 млн. и 2 млн. от Европейския съюз. Средствата от ЕС не включват финансирането от фондовете за регионално развитие и възможно бъдещо финансиране по програми с конкурсен характер като Творческа Европа.

В презентацията си членовете на екипа на Велико Търново представиха значителните промени към техния подход и свършената работа от етапа на предварителния подбор до настоящия момент. Тяхната цел е да променят манталитета на гражданите с помощта на културата и да насърчават гражданското участие чрез културата като двигател на растежа. Съществува необходимост да се работи за баланс на съществуващия модел за туризъм от еднодневен туризъм към по-дългосрочен престой. Културата се възприема в по-широк контекст, например в контекста на връзката между поколенията и опазването на околната среда. Концепцията на представянето бе изградена около всеобщи основни ценности и фактори като щастието, хляба, децата, семейството и международна общност, която създава нови практики в изкуството и начин на живот в един малък български град, историческата столица на Второто българско царство.

Журито потърси допълнителни разяснения по редица въпроси. Включително относно участието на творците и творческия елемент в кандидатурата, вътрешната връзка между културното наследство и съвременното изкуство, ролята на местните културни центрове-читалищата, концепцията за „Волвокс”, относно използването на термина „крепост”, връзката с други културни маршрути например културните маршрути на Съвета на Европа, относно намаляването на бюджета от етапа на предварителен подбор.

Оценка на журито

Журито остана доволно от всичките четири кандидатури. Всичките четири кандидатури предложиха различен подход към титлата Европейска столица на културата. Всички кандидатури представиха обещаващи проекти в своите програми, които според журито са в съответствие със съвременните европейски тенденции за градско развитие и преоткриването на културната памет чрез изкуството. Всички градове положиха значителни усилия, за да изпълнят критериите на конкурса, както и да отговорят на очакванията на местно ниво. Особено позитивно журито прие близките взаимоотношения, които всичките четири градове-кандидати са установили с италианските градове-кандидати за ЕСК. Членовете на журито изразиха своята благодарност към екипа (и към многото участващи граждани) за положените усилия при подготовката на кандидатурите, които започват с изготвянето на документите за кандидатстване, подготовката на посещенията, представянията на кандидатурите и отговорите на въпросите на журито.

Варна

Журито оцени високо дългосрочната програма за културното развитие в града и плановете чрез титлата Европейска столица на културата да се насърчи съществуващото културно предлагане със значително участие на чуждестранни артисти. Варна е успешен пример за град с развит туризъм със силно културно предлагане в областта на традиционните фестивали и утвърдени контакти с чуждестранни творци и изпълнители. Обществената подкрепа за кандидатурата е силна (въпреки че участието на малцинствата и уязвимите социални групи не бе достатъчно) и чрез нея се поставят цели за развитието на града. Журито отбеляза с ентусиазъм оказаната помощ от много доброволци по време на наводненията. Проектите, които направиха силно впечатление на журито са плановете за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите „Горещо лято от Студената война„ и „Приключения в панелния блок”. Журито прецени, че Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап. Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст. Журито би желало да види повече проекти за сътрудничество и за ко-продукции, включващи институции и творци от Черноморските държави. Проектите за сътрудничество с пре-селектираните италиански градове, около темата „Месец на италианския град” бяха с ограничен обхват. Журито изрази притеснения относно това доколко е реалистичен бюджетът за голям брой от предложените проекти, както и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок. Журито изрази загриженост за устойчивостта на програмата в дългосрочен план, предвид броя на планираните нови културни институти. Журито счита, че в кандидатурата аспектът за развитието на туризма не се разграничава достатъчно (полезен като вторичен продукт, но не и цел на Европейска столица на културата) от проектите, насочени към критерия „Град и граждани”, и най-вече за привличане на интереса на публиката към многообразието на европейските култури.

Пловдив

Журито даде висока оценка на честната оценка на предизвикателствата пред града. На стратегическо ниво, Пловдив се позиционира, както много други европейски градове в подобна ситуация, като град, който от една страна се стреми към (успешно) привличане на инвестиции, и същевременно страда от „изтичане на мозъци”. Културната стратегия е всеобхватна и с акцент върху образованието, творческите индустрии, културния туризъм, както и върху самия творчески сектор.

Предложената програма е интегрирана. Тя се фокусира върху културната стратегия и предизвикателствата пред града по един добре структуриран начин. Основните четири теми са ясни и ефективни и лесно могат да бъдат предадени на публиката и гражданите. Програмата е амбициозна, в нея има рискове, затова ще е необходимо добро управление.

Кандидатурата на Пловдив активно търси различни гледни точки от цяла Европа - подход, който журито приветства. Пример за това са плановете за сътрудничество с биеналета в Истанбул, Солун и Букурещ. Журито приветства многото проекти с училища и млади хора, включително и проектите със (необичайното) название CABADPLO (Изграждане на капацитет и стратегия за развитие на публиките). Целта на тези проекти е да развиват потенциала, уменията, процесите и ресурсите на местните и регионалните организации.

Журито се убеди, че в изработването на кандидатурата са участвали гражданите от различни сфери на обществения живот. На лице е силна ангажираност и участие на социалната, икономическата и културната тъкан на града, в един добре балансиран възходящ и низходящ процес, който е от решаващо значение за измерението „град и граждани”. Проектът „Кино Космос” е резултат на обществената инициатива и свързва архитектурното наследство, гражданското участие и паметта за социалистическото минало.

Журито беше впечатлено от възприетия подход към ромите, заемащи основно място в общността. Подкрепата на общностните лидери в проекти, водени от творци, се вписва в критериите за ЕСК относно социалното развитие и културното многообразие.

„Европейското измерение” беше застъпено във всичките три направления от критериите. Специално внимание бе отделено на проектите, свързани с използването на кирилицата и с ромската култура, които се вписват в критерия за представяне на общите черти на европейските култури и на тяхното многообразие. Проектите с италианските градове, които са преминали етапа на предварителен подбор, бяха добре разработени и подробно описани.

Прогнозният бюджет е реалистичен (и разумен) с възможност за по- нататъшно развитие. По отношение на възможното европейското финансиране, бюджетът е консервативен на този етап. Журито оцени желанието надграждането на инициативата да продължи и след 2020. Кандидатурата предвижда подкрепа за растежа на творческите индустрии. Журито отбеляза, че в програмата участват национални и местни институции и НПО. Журито отбеляза своята загриженост по отношение на управленския капацитет, но оцени искреността на настоящия художествен директор, който ще се оттегли за етапа на изпълнението, тъй като той изисква различни умения.

София

Журито изрази своето задоволство от широкообхватните и прецизно изработени документи за кандидатстване. Членовете на журито оцениха положително, че в културната стратегия на града приоритетно се акцентира върху развитието на възможности за независимия творчески сектор и отбелязаха постигнатия напредък до настоящия момент. Този аспект беше силно засегнат по време на представянето пред журито и в кандидатурата като цяло. Журито отбеляза амбициозните планове за проекти за културна инфраструктура, отново в полза на независимите творци и с очаквана подкрепа от европейските фондове (например проектите Undergara и Зона култура). Програмата беше разгърната и същевременно конкретна, но според журито страдаше от липса на ясен фокус, който да обединява множеството концептуални направления в даден Европейски контекст. Добавената стойност от титлата ЕСК не беше лесно видима според журито, предвид успешното досегашно осъществяване на стратегията за независимия сектор. Журито не бе убедено, че София се опитва да се научи как да ”споделя културата” и изкуството като процес на съ-творчество.

Мнението на журито бе, че Европейското измерение е неясно и би могло да е по-конкретно изразено в апликационната книга и по време на представянията. Както при всички кандидатури (и културното предлагане в повечето градове), бяха включени посещения на творци и събития на европейски творчески мрежи. Въпреки това критерият за Европейско измерение обхваща повече от това, нямаше яснота в по-широкия Европейски контекст на базата на въпроси и теми. Убедително изключение бе проектът за създаване на център за превод на по-малко разпространените езици, който бе приветстван от журито.

Проектите за сътрудничество с италианските градове, които са преминали на втория етап от конкурса, бяха добре разработени и подробно описани. Журито очакваше повече внимание върху културното развитие на гражданите от по-бедните квартали в града, което би съответствало на идентифицираните предизвикателства пред града. Журито не намери за достатъчно убедително нивото на взаимодействие и включване в кандидатурата на основните културни сектори, публики и националните културни институти в града.

Журито остана неудовлетворено от възприетия подход към проектите, свързани с ромската общност. Ромите не са „целева аудитория“, както е написано в апликационната книга, а значима част от българското общество и европейското културно многообразие. Журито приветства направените стъпки за еманципирането на Асоциацията за развитие на София от Общинския съвет, в съответствие с препоръката на журито от етапа на предварителния подбор. Като цяло проектът за ЕСК е по-скоро допълващ към различните стратегии на града, отколкото свързващ културата като стратегически мотор за града и засилващ чувството за Европейска принадлежност, което е основен елемент за изпълнение на критерия „Европейско измерение”. Журито имаше опасения относно размера на прогнозния бюджет, особено по отношение на сегашния бюджет за култура на града, използването на структурните фондове на ЕС за програмата не бе обяснено достатъчно ясно, както и доколко това финансиране е обезпечено.

Велико Търново

Журито даде висока оценка на стратегическите цели на града и желанието да разнообрази туристическия продукт. Поставената цел, градът да се утвърди като център за създаване на съвременно изкуство и за творческите индустрии, е амбициозна и е споделена цел за много европейски градове. Кандидатурата си поставя за цел да интегрира по-добре голямата студентска общност в гражданския живот, което е отново общоевропейска тема. Тези елементи дадоха на кандидатурата добро въведение на стратегическо ниво за Европейското измерение. Журито отбеляза направените стъпки за привличане на международна публика в града за първата световна конференция на местните общностни културни центрове. Журито отбеляза направените стъпки към използването на ролята на културата за социалното развитие в проекти за панелните блокове, съвместно с европейски партньори.

Журито прецени, че макар градът да е идентифицирал предизвикателствата, които стоят пред него и ги е поставил в Европейски контекст, предложената програма не е достатъчно разгърната, за да ги преодолее. Вероятно причината тя да изглежда не достатъчно развита, е в промяната на посоката, която е претърпяла между етапа на предварителния и окончателния подбор. Предвид очевидното и богато културно наследство на града и поставената цел градът да се утвърди като център за съвременни изкуства и архитектура, очакванията на журито бяха за по-иновативен, по-смел и с повече предизвикателства проект. Журито оцени проектните идеи за „добавените реалности” и „технологични граници”, които бяха в съответствие с поставена в целите посока, но бяха недостатъчно представени в цялата програма.

Журито прецени, че Европейското измерение бе слабо изразено, както по отношение на участието на широк кръг от културни оператори и творци в Европа, така и по отношение на адресирането на общите европейски теми. Например проектът за свързване на старите европейски столици е интересна идея, но би следвало да е основан на съвременната ситуация и опит, а не на историческото минало. Както бе споменато по-горе, градът се идентифицира с европейските теми, но журито прецени, че те не бяха изведени достатъчно ясно на преден план в програмата. Предложените проекти с италианските градове-финалисти бяха ограничени по обхват на този етап.

По отношение на критерия „Град и граждани” журито не бе убедено доколко програмата е изпълнима на практика, както и относно участието на широк кръг граждани в подготовката на кандидатурата.

Журито имаше задръжки относно предложения хоризонтален подход към управлението на проекта . Този подход би могъл да се използва при подготовката на кандидатурата, но досегашният опит показва, че този стил не е ефективен при управлението на големи проекти като ЕСК. Предложеният бюджет не отговаря на нивото на повечето ЕСК (много малък бюджет за откриването и закриването на програмата, в сравнение с някои по-несъществени проекти, като например „средновековенфолклорен фестивал”).

Решение на журито

След представянията и въпросите и отговорите, журито направи преглед доколко всяка от кандидатурите на градовете изпълнява критериите за програмата Европейска столица на културата и какъв е наличният капацитет за управление. Журито бе запознато с четири различни кандидатури на различни градове, пред които стоят различни предизвикателства, и които имат различна интерпретация на критериите. Всяка кандидатура имаше силни страни, както и слаби страни. Беше видно, че всички градове-кандидати са работили усърдно по време на годините на подготовката на кандидатурата, както и след етапа на предварителна селекция, не само за изработването на проекта, но и за повишаване на културното предлагане в техните градове. Това пролича от апликационните книги, както и по време на посещенията.

Журито направи оценка, съгласно Решението, на програмите специално изработени за 2019 година.

Всеки член на журито направи оценка, според своето разбиране на критериите на четирите кандидатури, включваща апликационните книги, представянията и отговорите на въпросите, допълнени от информацията от посещенията в градовете.

Съгласно Процедурните правила се предвижда провеждане на тайно гласуване, като е необходимо обикновено мнозинство, в полза на един град, за да бъде той препоръчан за номинация за ЕСК. Всеки член на журито имаше право на един глас. При гласуването 8 от 12-те члена са гласували за Пловдив. Тъй като това е мнозинство според процедурните правила, журито предлага на Министерството на културата да номинира за Европейска столица на културата в България през 2019 година, град

Пловдив.

Журито поздрави София, Варна и Велико Търново за представените кандидатури и изрази надежда, че те ще запазят енергията, ангажираността, натрупания ентусиазъм и ще се опитат да осъществят колкото е възможно по-голяма част от техните програми. Журито отбеляза, че всички градове-кандидати заявяват в апликационните книги, че ще сътрудничат помежду си и в повечето случаи предвиждат „план Б”. Освен предимства за всеки град, 2019 година ще е възможност за България да има за първи път Европейска столица на културата.

Следващи стъпки: номиниране

Настоящият доклад е предоставен на Министерство на културата и на Европейската Комисия. Той ще бъде публикуван на техните уеб страници. Министерството ще номинира официално един град, който ще бъде

Европейска столица на културата в България през 2019 година, на основата на доклада на журито. До края на 2014 година Министерството трябва да уведоми по установения ред Съвета на ЕС, Европейския Парламент, Европейската Комисия и Комитета на Регионите относно номинацията. Европейският Парламент може да изпрати становище, основано на настоящия доклад, на Европейската Комисия, не по-късно от три месеца от получаването на номинацията.

Съветът на ЕС, като действа в съответствие с препоръката на Европейската Комисия, изработена на базата на становището на Европейския Парламент и на обосновките, базирани на доклада на журито, избира официално един град, който ще бъде Европейска столица на културата през 2019 в България. Очаква се това да стане през месец май 2015 година. Само след това, препоръчаният град може да използва титлата „Европейска столица на културата 2019”.

Следващи стъпки: етап на мониторинг

След като бъде официално избран за ЕСК, градът влиза в „етап на мониторинг” (чл.10 от Решението). Комисията за мониторинг и консултации (съставена от седем члена на журито за подбор, номинирани от институциите на Европейския съюз) ще работи с града ЕСК, за да се гарантира качеството на марката ЕСК и за да осигури на града помощ и указания.

Градът, който ще носи титлата Европейска столица на културата, ще бъде поканен да участва в три срещи на журито;

• 
  Есента на 2015 г. за „неформална среща”
  
• 
  Есента на 2016 г. за първа „формална среща”. Докладът на журито ще бъде обнародван
  
• 
  Пролетта на 2018г. На тази среща журито ще реши дали да препоръча на Европейската Комисия да предостави на града паричната награда в памет на Мелина Меркури. Докладът на журито ще бъде публикуван.
  

Наградата Мелина Меркури се предоставя от Европейската Комисия въз основа на доклада, изготвен от комисията за мониторинг и консултации, след втората среща за мониторинг. Получаването на наградата не е автоматично и зависи от това дали градът съблюдава целите на програмата ЕСК и дали са изпълнени препоръките на журито за подбор и на комисията за наблюдение и мониторинг.

Наградата е парична и към настоящия момент е 1,5 млн. евро и ако всички условия са изпълнени, сумата се предоставя три месеца преди началото на годината, в която градът ще е ЕСК (септември 2018 за титлата през 2019).

Следващи стъпки: препоръките на журито

Журито отправя посочените по-долу препоръки към препоръчания град. Комисията за мониторинг и консултации ще очаква доклад относно напредъка по изпълнението им през есента на 2015 година.

Опитът показва, че успешните Европейски столици на културата използват първата година след избирането им, за да създадат всички структури и системи за управление, ръководство и администрация. Това ще даде възможност

• 
  Фондацията да бъде законово учредена и да бъде назначен Управителен съвет.
  
• 
  Съветът би следвало да има стратегическа, а не администраторска; улесняваща, а не възпрепятстваща роля; да е посланик и да има финансова отговорност. Очакванията са, че политиците и политическите назначения ще са малцинство в съвета.
  
• 
  Висшите постове: главен изпълнителен директор и артистичен директор, финансов и маркетинг директор да се заемат чрез открита конкурсна процедура, както е посочено в апликационната книга. Всички постове следва да бъдат запълнени до началото на 2015 година. Органиграмата на старшия мениджмънт трябва да бъде преразгледана; трябва да бъде обяснена позицията на CABADEPLO и да се обмисли възможността Артистичният директор да има по-голям контрол върху маркетинг позицията.
  
• 
  Трябва да бъде изработен план за служителите. Амбициозният и рисков характер на програмата изисква силно лидерство и управление от страна на екипа, подкрепен от съвета.
  
• 
  Да бъдат създадени и да са действащи, вътрешните административни системи на финансиране, (включително звено за човешките ресурси, по правните въпроси (договорни взаимоотношения по проекта), защита на данните, права на интелектуалната собственост, критерии и системи подбор на проектни предложения, стратегия за маркетинг и брандинг, правила за външен одит и контрол.
  
• 
  Започване на процеса за мониторинг и оценка, включително и събиране на количествени и качествени данни от базовата година. Ясна тенденция при последните ЕСК (напр. Орхус 2018) е оценката да е периодична и отворена по време на подготвителния период, за да се отчита напредъка към постигане на целите. Този процес протича паралелно, но преди стандартната оценка, която се прави след протичането на годината ЕСК. Оценяванията трябва да включват препратки към двата основни критерия за ЕСК: Европейското измерение (т.е. как гражданите на Пловдив опознават многообразието на европейските култури, като резултат на ЕСК) и „град и граждани“ (т.е. как гражданите стават по-ангажирани във вземането на решения)
  
• 
  Продължаване на преговорите с националното правителство относно приноса за инициативата (и по възможност подкрепа на останалите три кандидата), за да може дългосрочното планиране да стане реалност в рамките на разумен и обезпечен финансов контекст.
  
• 
  Да бъдат изградени работни взаимоотношения между Фондацията на ЕСК и съответните старши служители в общинската администрация (в много отдели)
  
• 
  Предвид предпазливото бюджетиране на ЕСК, е необходимо да бъдат предприети стъпки за преглед на финансовите прогнози. Това следва да включва проучване на възможностите за финансиране от ЕС, както е посочено в апликационната книга. Създаването на позиция за специалист по набирането на средства (от различни източници) би била от полза в началните години.
  
• 
  ЕСК трябва да направи повторна оценка на проектите в апликационната книга в първата учредителна година. Апликационната книга, програмата и целите ще останат основен ориентир:т е ще са де факто договор, с който се обвързва градът за титлата. Оценяванията трябва да се основават на стремежите, изложени в книгата. Въпреки това, периодично се осъществява преосмисляне на въздействието и обхвата на водещите проекти. Комисията за мониторинг ще следи внимателно за всякакви значителни промени.
  
• 
  Европейската столица на културата трябва да запази подема и участието на гражданите и културните оператори в града, чрез провеждане на периодични срещи и събития (например около Деня на Европа през май) в съответствие с критерия „град и граждани“
  
• 
  Европейското измерение трябва да бъде постоянно обновявано и засилвано. Предишни ЕСК често са отбелязвали трудности в придържането към този критерий по време на детайлното изработване на програмата. Трябва да се окаже съпротива на тази тенденция и „европейското измерение“ да остане водещо.
  
• 
  Проектът за остров Адата е едновременно рисков и предизвикателен. Той има потенциала да бъде водещият проект в програмата с международна привлекателност. За успеха на проекта обаче е необходимо внимателно и компетентно управление. Журито препоръчва той да бъде анализиран отново, за да бъде използван пълният му потенциал.
  
• 
  Предвид сегашните тенденции, въздействието на дигиталните медии ще бъде много силно и още по-важно. От управленския екип трябва да се очаква да развива по-силно културно дигитално присъствие (в допълнение към маркетинга и рекламата)
  

Журито би желало да впише в протокола своите най-искрени благодарности към министъра на културата и служителите на министерството, които с помощта на компетентните насоки от ГД Образование и култура към Европейската комисия, ефективно проведоха конкурса.

г-н Стив Грийн – Председател

доц. Светлана Христова – Зам.-председател

д-р Улрих Фукс

г-жа Мария Кашукеева

проф. Камелия Николова

г-н Джорди Пардо

г-н Норбърт Ридл

г-н Георги Тошев

д-р Людмил Вагалински

проф. д-р Елизабет Витуш

д-р Сузана Зилич Фишер

Ивайло Знеполски