Доклад на комисията до бюджетния орган относно гаранциите, които се покриват от общия бюджет състояние към 30 юни 2006 г



Дата30.07.2018
Размер167.02 Kb.
#77575
ТипДоклад


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 23.2.2007

COM(2007) 66 окончателен





ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ДО БЮДЖЕТНИЯ ОРГАН ОТНОСНО ГАРАНЦИИТЕ, КОИТО СЕ
ПОКРИВАТ ОТ ОБЩИЯ БЮДЖЕТ
СЪСТОЯНИЕ КЪМ 30 ЮНИ 2006 г.

{SEC(2007) 241}

СЪДЪРЖАНИЕ

Част първа: Събития, настъпили след Доклада от 31 декември 2005 г., развитие на риска и активиране на бюджетните гаранции Error: Reference source not found

1. Увод: Видове операции Error: Reference source not found

2. Събития след Доклада от 31 декември 2005 г. Error: Reference source not found

3. Развитие на риска Error: Reference source not found

3.1. Неизплатени средства към 30 юни 2006 г. Error: Reference source not found

3.2. Максимален годишен риск, за сметка на бюджета на Съюза: операции, изплатени към 30 юни 2006 г. (виж Таблица А2 в приложението) Error: Reference source not found

3.3. Максимален теоретичен годишен риск, за сметка на бюджета на Съюза: операции, изплатени и разрешени към 30 юни 2006 г. (виж Таблица А3 в приложението) Error: Reference source not found

4. Активиране на бюджетните гаранции Error: Reference source not found

4.1. Плащания от наличности Error: Reference source not found

4.2. Активиране на Гаранционния фонд Error: Reference source not found

5. Анализ на теоретичната способност на Общността за отпускане на кредити и осигуряване на гаранции за държави извън ЕС Error: Reference source not found

6. Състояние на Гаранционния фонд към 30 юни 2006 г. Error: Reference source not found

7. Относителна сигурност Error: Reference source not found

Част Втора: Оценка на рисковете: Икономическо и финансово състояние на държавите извън ЕС, които се възползват от най-важните операции по отпускане на кредити Error: Reference source not found

1. Увод Error: Reference source not found

2. Присъединяващи се страни Error: Reference source not found

3. Страни кандидатки Error: Reference source not found

4. Потенциални страни кандидатки Error: Reference source not found

5. Нови независими държави Error: Reference source not found

6. Други страни извън ЕС Error: Reference source not found

Част първа: Събития, настъпили след Доклада от 31 декември 2005 г., развитие на риска и активиране на бюджетните гаранции1

1. Увод: Видове операции

Рисковете, покрити от бюджета на Съюза произтичат от редица опeрации по отпускане на кредити и осигуряване на гаранции, които могат за се разделят на две категории: кредити, отпускани от Европейската общност с макроикономически цели, т.е. кредити за макро-финансова помощ (МФП) на държави извън ЕС и кредити с микроикономически цели (кредити2 от Евратом и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на страни извън ЕС). Настоящите рискове при държавите-членки са резултат от кредити, отпуснати преди присъединяването.



2. Събития след Доклада от 31 декември 2005 г.

Относно макрофинансовата помощ предоставена на трети страни под формата на кредити, не са приети нови Решения на Съвета. На основата на съществуващите решения беше отпуснат заем в размер на 10 милиона EUR в полза на Босна и Херцеговина, последван от заем в размер на 9 милиона EUR на Албания.

През първата половина на 2006 г. нямаше плащане под формата на субсидии.

Ще се отнася до Евратом, бяха отпуснати кредити от 17,5 милиона EUR в полза на България (Козлодуй) и от 33,5 милиона EUR в полза на Румъния (Черна вода) на основата на съществуващите решения, които вече са изцяло изразходвани.

Относно настоящия мандат на ЕИБ, на 27 февруари 2006 г.3 Съветът реши да измени Решение 2000/24, за да включи Малдивите в списъка на обхванатите страни, след вълните цунами в Индийския океан през декември 2004 г. Освен това, на 22 юни 2006 г. Комисията направи предложение4 за нов външен мандат за ЕИБ за периода 2007—2013 г.

Съгласно новата Финансова рамка, Европейският парламент, Съветът и Комисията приеха Междуинституционално споразумение за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление5, което ще влезе в сила на 1 януари 2007 г. Следователно, сумата за финансиране на Гаранционния фонд няма да бъде изрично ограничена в бъдеще, тъй като финансирането на Гаранционния фонд ще се извършва чрез бюджетна линия по Раздел 4 (ЕС като глобален партньор), а не, както е понастоящем, чрез специална Резерва. В отсъствието, обаче, на тази Резерва, съществените елементи на бюджетната дисциплина все пак ще присъстват: мандатът за външно финансиране на ЕИБ ще бъде ограничен до периода 2007—2013 г. (това решение на Съвета ще представлява около 90 % от общия обем на кредитите), кредитите за макрофинансова помощ са предмет на отделни решения на Съвета и за отпускането на кредити от Евратом има таван от 4 милиарда EUR (до голяма степен вече изразходвани).



3. Развитие на риска

Следният анализ на риска използва установените методи за изчисление на неизплатените средства, максималния годишен риск и максималния теоретичен годишен риск, за сметка на бюджета на Общността (неговата методология е обяснена в Работен документ на службите на Комисията). Подробни цифри фигурират в приложението – съответно в Таблици А1, А2 и А3.



3.1. Неизплатени средства към 30 юни 2006 г.

Цялостният риск към 30 юни 2006 г. възлизаше на 16,089 милиона EUR, на фона на 16,521 милиона към 31 декември 2005 г.



Таблицата по-долу показва операциите, които са оказали влияние върху сумата на неизплатените средства след последния Доклад.

Таблица 1: Неизплатени средства към 30 юни 2006 г.*

Милиона EUR (закръглено)

Неизплатени суми към 31 декември 2005 г.

16.521

Изплащане на кредити


















Евратом

0










Макрофинансова помощ

-31










ЕИБ

-1.051

Отпуснати кредити


















Евратом

51










Макрофинансова помощ

19










ЕИБ

1.017

Разлики в обменния курс между EUR и другите валути

-437

Неизплатена сума към 30 юни 2006 г.

16.089

* Всички гарантирани кредити (държави-членки и държави извън ЕС), без дължимата неплатена лихва и просрочия в плащането.


Неизплатените средства по операции в страни-членки бяха 2,801 милиона EUR към 30 юни 2006 г., на фона на 2,966 милиона EUR към 31 декември 2005 г.

Неизплатените средства по операции в държави извън ЕС бяха 13,288 милиона EUR към 30 юни 2006 г., на фона на 13,554 милиона EUR към 31 декември 2005 г.



3.2. Максимален годишен риск6, за сметка на бюджета на Съюза: операции, изплатени към 30 юни 2006 г. (виж Таблица А2 в приложението)

  • За втората половина на 2006 г. общият максимален годишен риск възлиза на 1,258 милиона EUR.

  • Рискът по отношение на държавите-членки възлиза на 397 милиона EUR.

  • Рискът по отношение на държави извън ЕС възлиза на 861 милиона EUR.

3.3. Максимален теоретичен годишен риск7, за сметка на бюджета на Съюза: операции, изплатени и разрешени към 30 юни 2006 г. (виж Таблица А3 в приложението)8

  • За втората половина на 2006 г. максималният теоретичен риск възлиза на 1,323 милиона EUR и според някои хипотези се предполага, че ще достигне през 2014 г. до 2,664 милиона EUR.

  • През втората половина на 2006 г максималният теоретичен риск по отношение на държавите-членки е 397 милиона EUR. Предвидено е до 2014 г. той да спадне до 168 милиона EUR.

  • За държави извън ЕС рискът възлиза на 926 милиона EUR за втората половина на 2006 г. Предвижда се до 2014 г. той да достигне 2,496 милиона EUR.

4. Активиране на бюджетните гаранции

4.1. Плащания от наличности

Комисията тегли от собствените си парични ресурси9, за да избегне закъснения и свързаните с тях разходи при обслужване на заемните си операции, когато длъжник е закъснял с плащане към Комисията.



4.2. Активиране на Гаранционния фонд

С Регламент (ЕО, Евратом) № 2728/94 на Съвета от 31 октомври 1994 г., така изменен, се създаде Гаранционен фонд за външни операции. В случай на закъсняло плащане от реципиент (трета страна) на кредит, отпуснат или гарантиран от Общността, Гаранционният фонд бива призован да покрие просрочието в срок от три месеца от датата, на която плащането е било дължимо10.

През първата половина на 2006 г. Гаранционният фонд не е бил призоваван, тъй като не е имало просрочия по такива заеми.

5. Анализ на теоретичната способност на Общността за отпускане на кредити и осигуряване на гаранции за държави извън ЕС

На практика механизмът на Гаранционният фонд ограничава способността на Общността за отпускане на кредити и даване на гаранции за държави извън ЕС, тъй като наличните средства за захранване на Фонда са лимитирани от сумите, които постъпват за Гаранционния резерв в настоящите финансови перспективи11.

В таблица А4 на приложението е показана оценка на способността на Общността за отпускане на кредити за държави извън ЕС през 2006 г., в съответствие с настоящите Разпоредби на Гаранционния фонд. Методът на изчисление и позоваванията на правни текстове са представени по-подробно в приложението.

Таблица 2 показва, че неизплатените операции по отпускане на кредити и даване на гаранции за държави извън ЕС възлиза на 13,421 милиона EUR към 30 юни 2006 г.



Таблица 2: Неизплатени операции по отпускане на кредити и даване на гаранции за държави извън ЕС в милиони EUR (закръглено)

1. Неизплатени средства, ЕО (Макрофинансова помощ), Евратом

1.504

2. Неизплатени средства, ЕИБ

11.784

3. Неплатена дължима лихва1

133

Неизплатена сума към 30 юни 2006 г.

13.421

1 Неплатена лихва, дължима по смисъла на Регламента за създаване на Гаранционния фонд.

2 Просрочените плащания и лихвите за просрочия не са включени в неизплатената сума, която следва да бъде покрита от Фонда и са показани отделно в Част 6.

Съотношението между ресурсите на Фонда и неизплатените парични задължения, по смисъла на Регламента за създаване на Гаранционния фонд, е 9,85%, което е по-високо от целевата сума от 9%, посочена в Регламент № 1149/1999, който изменя Регламент № 2728/94 за създаване на Фонда. Правилата изискват в края на годината излишъка да се върне в специална графа на отчета за приходите в общия бюджет на Европейския съюз.

6. Състояние на Гаранционния фонд към 30 юни 2006 г.

Към 30 юни 2006 г. Гаранционният фонд възлизаше на 1,321.33 милиона EUR. Следните движения бяха отбелязани за първата половина на 2006 г.



  • Нетният приход от инвестиции на активите на Фонда възлизаше на 24,8 милиона EUR към 30 юни 2006 г.

През първата половина на 2006 г. нямаше възстановяване.

Общата сума на просрочените задължения към 30 юни 2006 г., т.е. санкциониращите лихви за Република Аржентина, възлизат на 1,718,493.12 USD, от които 1,448,433.44 USD (еквивалент в еуро: 1,139,332.53) все още трябва да бъдат възстановени от Фонда. Остатъкът е дължим на ЕИБ.



7. Относителна сигурност

Съотношението между сумата във Фонда към 30 юни 2006 г. (1,321.33 милиона EUR) и максималния теоретичен годишен риск за кредити за държави извън ЕС през 2006 г. (926 милиона EUR) се оценява на 71% (Виж приложението: Таблица А3)12.



Част Втора: Оценка на рисковете: Икономическо и финансово състояние на държавите извън ЕС, които се възползват от най-важните операции по отпускане на кредити

1. Увод

Цифрите в Част Първа предоставят информация върху количествените аспекти на рисковете, за сметка на общия бюджет. Качеството на рисковете, обаче, които зависят от вида операция и от положението на длъжника също трябва да бъдат оценени. Таблиците с оценката на риска по страна са представени отделно в Работен документ на службите на Комисията13. Кратко резюме на този анализ е представено по-долу.



2. Присъединяващи се страни

През първата половина на 2006 г. реалният ръст на БВП в България се повиши до 6,1% (от 5,5% през 2005 г.). Това в голяма степен бе породено от много интензивно формиране на брутен основен капитал, който нарасна с над 20%, и от непрекъснато интензивно нарастване на частното потребление. Дефицитът по текущата сметка достигна до 13,9% от БВП, най-вече поради по-нисък излишък в баланса на услугите и по-малко валутни трансфери от чужбина. Ръстът на стоковия износ надмина този на вноса през първата половина на 2006 г., което, обаче, не беше достатъчно да предотврати едно слабо по-нататъшно повишение на търговския дефицит. Както и през 2005 г., дефицитът по текущата сметка беше почти изцяло покрит от нетните потоци на преки чуждестранни инвестиции.

За Румъния, реалният ръст на БВП отскочи силно до 7,4% през първата половина на 2006 г., след едно намаление до 4,1% през 2005 г., което се дължеше главно на негативното влияние на масовите наводнения и структурните промени, които оказаха влияние върху активността на промишлеността. Икономическият ръст беше доста добре балансиран през първата половина на 2006 г., вследствие на ръста на потребление на домакинствата от 11,8% и на ръста на инвестициите от 11,9%. Процесът на дефлация през 2006 г. беше по-бърз от очакваното и покачването на годишния индекс на потребителските цени слезе на 5,5% през септември от 8,6% в края на 2005 г. В течение на 2006 г. дефицитът по текущата сметка продължи да расте от 8,7% от БВП през 2005 г. до около 9,6% през юли 2006 г., провокирано в голяма степен от значителни потоци от преки чуждестранни инвестиции (покриващи повече от 70% от дефицита), вземане на заеми от частния сектор и портфейлни инвестиции. Външният дълг на страната нарасна с около 5 милиарда EUR през първата половина на 2006 г. главно поради бързото нарастване на краткосрочния частен външен дълг, но спадна слабо до около 37% от БВП.

3. Страни кандидатки

За Турция реалният годишен ръст на БВП възлиза на 7% през първата половина на 2006 г., сравнен с 7,4% през 2005 г. През 2006 г. ръстът се очаква да варира между 5 6%. Дефицитът по текущата сметка достигна 6,2% от БВП през 2005 г. и се очаква да се стабилизира през 2006 г., в голяма степен в резултат на подобрена конкурентноспособност на цените и разходите след обезценяването на лирата през май юни 2006 г. Потокът от брутни преки чуждестранни инвестиции достигна 3% от БВП през 2005 г. и през първата половина на 2006 г., като по този начин финансира около половината от дефицита по текущата сметка. Външният дълг на страната възлизаше грубо на около 40% от БВП в края на 2005 г.

За Бившата югославска република Македония, ръстът на БВП спадна до 2,6% (в реално изражение) през първата половина на 2006 г., на фона на 3,8% през същия период миналата година. Основните фактори за това забавяне бяха по-слабите промишлено производство и строителство. Водещите индикатори обаче, показват едно подчертано увеличение на промишленото производство през третото тримесечие на 2006 г., което може да доведе до общ ръст на БВП през 2006 г. от близо 4%. Дефицитът по текущата сметка се подобри значително през 2005 г., когато по-добрата търговия и по-силен приток от преводи на работници, намиращи се в чужбина, намалиха дефицита от 7,7% от БВП през 2004 г. до 1,4% от БВП през 2005 г. През 2006 г. се очаква едно увеличение до 2-3% от БВП. Потокът от брутни преки чуждестранни инвестиции възлизаше на 1,7% от БВП през 2005 г., но нарасна рязко на около 6% от БВП през първата половина на 2006 г., в резултат на значителен поток от преки чуждестранни инвестиции, свързани с приватизацията. Външният дълг на страната възлизаше на 47% от БВП в края на 2005 г.

4. Потенциални страни кандидатки

В Албания, ръстът на годишния БВП възлизаше на 5,5% (в реално изражение) през 2005 г. Дефицитът по текущата сметка (включително официалните трансфери) достигна 6,9% от БВП през 2005 г. Търговският дефицит възлизаше на 24,1% от БВП през 2005 г. и през първите пет месеца на 2006 г. се увеличи с още 18% (на годишна база). Потокът от брутни преки чуждестранни инвестиции достигна 3,1% от БВП през 2005 г. и външният дълг на страната възлизаше на 17,6% от БВП в края на 2005 г. Общият публичен дълг намаля до 55,3% от БВП през 2005 г.

В Босна и Херцеговина, годишният ръст на БВП възлизаше на около 5,5% (в реално изражение) през 2005 г. Очаква се ръстът да остане около 5% през 2006 г. Дефицитът по текущата сметка се повиши до 22,5% от БВП през 2005 г., отчасти вследствие на въвеждането на ДДС върху вносния поток. Той се снижи отново през първата половина на 2006 г. и се очаква да бъде около 20% в края на годината. Притокът от брутни преки чуждестранни инвестиции достигна 3,2% от БВП през 2005 г. Публичният външен дълг на страната възлизаше на 30% от БВП в края на 2005 г., а частният външен дълг се оценяваше също на около 30% от БВП.

В Сърбия, ръстът на годишния БВП възлизаше на 6,3% (в реално изражение) през 2005 г. Ръстът продължи да бъде 6,3% през първото тримесечие на 2006 г. Дефицитът по текущата сметка достигна 9,8% от БВП през 2005 г. и се увеличи още в течение на 2006 г. Притокът от брутни преки чуждестранни инвестиции достигна 6,1% от БВП през 2005 г. и външният дълг на страната възлизаше на 66% от БВП в края на юли 2006 г. Публичният дълг намаля след отписване на дълг от 600 милиона EUR от Парижкия клуб, което беше свързано с успешното завършване на последната програма на МВФ през февруари 2006 г.

В Черна Гора, ръстът на годишния БВП възлизаше на 4,1% (в реално изражение) през 2005 г. Ръстът се повиши до 6,5% през първата половина на 2005 г. Дефицитът по текущата сметка достигна 12,2% от БВП през 2005 г. и се увеличи още в течение на 2006 г. Потокът от брутни преки чуждестранни инвестиции достигна 22,8% от БВП през 2005 г. и външният дълг на страната възлизаше на 42,6% от БВП в края на 2005 г. През юли 2006 г. Черна Гора постигна споразумение със Сърбия по разделянето на финансовите права и задължения след разпадането на бившия държавен съюз. Споразумението потвърди предишните оценки на нивата на дълга.

5. Нови независими държави

В Грузия, въпреки външните удари, икономическият растеж все още изглежда сравнително гъвкав след един много силен ръст от 9,3% през 2005 г., инфлацията достигна рекордните 14,5% в средата на 2006 г. и главното предизвикателство на икономическата политика беше свеждането на инфлацията обратно до едноцифрени числа. Търговският баланс се влоши и се изчисляваше на 19% от БВП (14,6% през 2005 г.). Увеличаващите се преводи и официални трансфери смекчават влиянието върху текущата сметка, за която, независимо от това, се очаква дефицит от 10% от БВП тази година (5,4% през 2005 г.). Благодарение на добрите икономически резултати, външният публичен дълг на Грузия намаля бързо до около 23% от БВП (27% през 2005 г.).

В Украйна, икономиката изглежда се нагоди бързо към увеличението на вносните цени на нефта и газа и през първата половина на 2006 г. се забеляза бързо увеличение на ръста (5,5% спрямо предходната година, срещу 2,6% през 2005 г. като цяло). Текущата сметка стана отрицателна, като това се дължеше и на съпътстващо развитие на пазара на стомана, основния експорт на Украйна. Публичният външен дълг на Украйна намаля на 12,5% от БВП (15,3% през 2005 г.), докато по-добрият достъп на частния сектор до чуждестранните капиталови пазари държи общия външен дълг на около 45% от БВП. По-високите цени на производители все още не са оказали влияние върху потребителските цени, които се върнаха към едноцифрени числа в средата на 2006 г. През август Standard & Poor's потвърдиха, обаче, държавната дългосрочна кредитна оценка на Украйна като BB-, поддържана в частност от ниското ниво на задлъжнялост.

Ръстът на БВП на Молдова, който премина 7% през 2005 г., се очаква да забави темпа си до 3% през 2006 г. Това е резултат от силните външни удари, пред които се изправи икономиката на Молдова — удвояването на цената на вноса на природен газ от Русия и забраната, наложена върху износа на вина от Молдова. През 2006 г. се очаква търговския дефицит и дефицита по текущата сметка да надхвърлят съответно 50% и 10% от БВП. Освен това се очаква инфлацията да отскочи до повече от 12% тази година. Влошаването на външната икономическа среда на Молдова идва в момент, когато страната най-накрая е успяла да преструктурира своя дълг към Парижкия клуб и е решена постепенно да намали въшната си задлъжнялост.



Икономиката на Таджикистан продължи да расте интензивно през 2005-2006 г. с 7% до 8%. Държавният бюджет, който имаше излишък три последователни години (2003 2005 г.), се очаква да отбележи умерен дефицит през 2006 г. Благодарение на успешното двустранно дългово споразумение с Русия — най-големият кредитор на Таджикистан, външният дълг намаля до по-малко от 40% от БВП през 2005 г. Влошаващият се търговски дефицит (от 7% от БВП през 2004 г. и 12% през 2005 г. до предвидения на повече от 16% през 2006 г.) в голяма степен се компенсира от бързо нарастване на чуждестранните преводи. В резултат на това, дефицитът по текущата сметка се очаква да нарасне умерено през 2006 г. (от 3,6% през 2005 г. до около 4,5%). Импортното покритие на брутния официален резерв остава сравнително ниско, тъй като се равнява на два месеца внос. Програмата за икономическо развитие и намаляване на бедността на МВФ беше изпълнена успешно в началото на 2006 г. Властите започнаха подготовката на заместваща програма.

6. Други страни извън ЕС

Алжир преживя голям политически прелом през 2005 г., когато президента Бутефлика направи крачка към приключване на „националната трагедия“ от 90-те, подчертавайки необходимостта от икономическо развитие. Рекордните цени на нефта означаваха безпрецедентна стабилност и просперитет за алжирската икономика, както и златна възможност за реформи. Правителствената програма за изразходване на 60 милиарда USD, насочена към инфраструктура, жилищно строителство, образование и професионално обучение трябва да спомогне за превръщането на дългосрочния растеж в постоянен. Въпреки либерализирането на банковия сектор през 90-те години обаче, алжирските финансови пазари остават в значителна степен недоразвити. Освен това, алжирската фондова борса остава в известна степен развиващ се пазар - само с три вида акции, които се търгуват и пазарна капитализация от 1,4 милиарда USD. С предстоящото присъединяване към Световната търговска организация (СТО) и с влязлото в сила Споразумение за асоцииране към ЕС, Алжир даде ясен сигнал за придвижване към свободни пазари и свободна търговия. Голямото предизвикателство за страната сега изглежда е консолидацията и ускоряването на процеса на реформи, започнал през последните години.

Йорданската икономика продължава да се развива силно през 2006 г. като реалният ръст на БВП през първото тримесечие на 2006 г. е 6,7%. Ръстът на безработицата остава висок (като достигна 15,7% през 2005 г.). Очаква се темпът на инфлация да се покачи през 2006 г. до 6,3% (3,8% през 2005 г.). Властите ускориха фискалното преустройство през 2005 г. и 2006 г. с цел снижаване на бюджетния дефицит (без грантовете) до 6,6% от БВП спрямо 10,1% през 2005 г. Очаква се дефицитът по външната текуща сметка (включително грантовете) за 2006 г. да се увеличи от 18,2% през 2005 г. на 20,7% от БВП (докато през 2—3 г. се наблюдаваше излишък от 11,6% през 2003 г.). Въпреки че ръстът на стоковия експорт остана висок, търговският дефицит се увеличи до 38,8% от БВП през 2005 г. (29,6% през 2004 г.) поради едно съществено увеличение на износа, което отразява високия ръст на вътрешното търсене, по-високи цени на нефта и високо импортно съдържание на експорта. Дефицитът по текущата сметка продължава да се финансира от приток на капитал, включително преки чуждестранни инвестиции, преводи и портфейлни потоци, основно от региона. В същото време реалният приложим обменен курс се очаква да се повиши след години на обезценяване.

Ръстът на бразилската икономика се очаква да бъде 3,5% през 2006 г. и инфлацията достигна най-ниското си ниво след приемането на режима, насочен към овладяване на инфлацията. Високият ръст на износа и растящите цени на стоките от първа необходимост позволиха на страната да поддържа съществен излишък по текущата сметка (планиран да бъде 1,1% от БВП през 2006 г.). Съотношението външен дълг-БВП се намали и се планира да спадне още до 21,1% до края на 2006 г. Усилията да се намали публичната външна задлъжнялост се отплащат: държавния кредитен рейтинг на Бразилия беше повишен от две от водещите рейтингови агенции от февруари 2006 г. и премиите по лихвите са на най-ниското си ниво. Въпреки прогреса в последно време в управлението на публичния дълг, обаче, все още съществува значителна податливост на външно влияние. Публичният дълг остава над 50% и е в силна зависимост от колебанията на лихвените проценти със сравнително кратък среден матуритет.



Аржентинската икономика се очаква да се повиши с 9,2% през 2005 г. Очаква се инфлацията да достигне 12% в края на 2007 г. Силната икономика доведе до значително подобрение в публичните финанси, като се очаква първичния излишък да достигне около 4,5% от БВП през 2005 г. Банковият сектор постепенно се възстановява, но все още е слаб. Продължава несигурността по отношение на правната рамка и правителствената политика за обществените услуги, което продължава да има вредно влияние върху доверието на чуждите инвеститори. Освен това, фактът че страната няма нужда да се обръща към МВФ след като изплати всичките си дългове към последния през декември 2005 г., изглежда не спомага за напредъка на структурните реформи насочени към овладяване на слабите места в дългосрочен план. Аржентина остава в просрочие към ЕИБ след като не плати санкциониращи лихви (1,7 милиона щ.д.), произтичащи от просрочието, което страната имаше в началото на аржентинската финансова криза.

1Моля да отбележите, че приложението съдържа Работен документ на службите на Комисията с редица подробни таблици и обяснителни бележки по настоящия доклад.

2Подробностите относно мандатите на ЕИБ са дадени в Таблица А1 на приложението.

3ОВ L 62, 3.3.2006 г., стр.26.

4COM (2006) 324 окончателен, 22.6.2006 г.

5ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

6Техническият термин „максимален годишен риск“ е обяснен в т.1 на приложението

7Техническият термин „максимален теоретичен годишен риск“ е обяснен в т.1 на приложението

8Максималният годишен риск отчита сумите по кредитите, които остават да бъдат изплатени за текущите финансови перспективи, тъй като новия мандат на ЕИБ 2007-2013 още не е решен.

9Съгласно Член 12 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г, така изменен, в изпълнение на Решение 94/728/ЕО, Евратом, за системата на собствените ресурси на Общността.

10За допълнителни информация виж Част 2.5 от приложението.

11Годишната сума, посочена във Финансови перспективи 2000-2006 е 200 милиона EUR, по цени за 1999 г.; през 2006 г. сумата беше 229 милиона EUR.

12Моля да отбележите, че оценката за максималния теоретичен годишен риск за 2006 г.; отчетен в Таблица А3 се отнася само за втората половина на 2006 г. За да може да се направи сравнение, тази сума е нормализирана върху период от 12 месеца.

13SEC(2007) 241

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница