Доклад на комисията до европейския парламент и до съвета



Дата16.08.2017
Размер197.25 Kb.
#27920
ТипДоклад
BG



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 29.3.2011

COM(2011) 150 окончателен





ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА


относно гаранциите, които се обезпечават от общия бюджет
Състояние към 30 юни 2010 г.

SEC(2011) 371 окончателeн



ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА


относно гаранциите, които се обезпечават от общия бюджет
Състояние към 30 юни 2010 г.



СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Видове операции, обезпечени от бюджета на ЕС Error: Reference source not found

3. Събития след последния доклад от 31 декември 2009 г. Error: Reference source not found

3.1. Средства за подкрепа на платежните баланси на държави-членки извън еврозоната Error: Reference source not found

3.2. Макрофинансова помощ Error: Reference source not found

3.3. Евратом (ЕОАЕ) Error: Reference source not found

3.4. Гаранции от бюджета на ЕС за външното финансиране от ЕИБ Error: Reference source not found

3.5. Европейски механизъм за финансово стабилизиране Error: Reference source not found

4. Сведения за рисковете, покрити от бюджета Error: Reference source not found

4.1. Определение на риска Error: Reference source not found

4.2. Рискове, свързани с държавите-членки Error: Reference source not found

4.3. Рискове, свързани с трети държави Error: Reference source not found

4.4. Общ риск, покрит от бюджета Error: Reference source not found

4.5. Изменение на риска Error: Reference source not found

5. Неизпълнение, активиране на бюджетни гаранции и просрочени плащания Error: Reference source not found

5.1. Плащания от касова наличност Error: Reference source not found

5.2. Плащания от бюджета Error: Reference source not found

5.3. Активиране на Гаранционния фонд за външни дейности Error: Reference source not found

6. Гаранционен фонд за външни дейности Error: Reference source not found

6.1. Събрани вземания Error: Reference source not found

6.2. Активи Error: Reference source not found

6.3. Целеви размер Error: Reference source not found

7. Оценка на рисковете: икономическо и финансово състояние на третите държави, към които бюджетът има най-голяма експозиция Error: Reference source not found

7.1. Цели Error: Reference source not found

7.2. Методологии за оценка на риска Error: Reference source not found


1.Въведение


Настоящият доклад служи за наблюдение на експозициите към кредитен риск, носен от бюджета на Европейския съюз вследствие на предоставените гаранции и операциите по предоставяне на заеми, осъществявани пряко от Европейския съюз или косвено чрез външните мандати на ЕИБ.

Докладът се представя въз основа на член 130 от Финансовия регламент, в който се изисква Комисията да докладва пред Европейския парламент и Съвета два пъти годишно относно бюджетните гаранции и рисковете, произтичащи от тях1. Той се допълва от работен документ на службите на Комисията („РДСК“), съдържащ набор от подробни таблици и обяснителни бележки.


2.Видове операции, обезпечени от бюджета на ЕС


Покритите от бюджета на Европейския съюз (наричан по-долу „бюджетът“) рискове произтичат от различни операции по предоставяне на заеми и издаване на гаранции, които могат да бъдат разделени на две категории:

  • заеми, предоставени от Европейския съюз с макроикономически цели, т.е. заеми за макрофинансова помощ2 („МФП“) за трети държави и съгласувани с институциите от Бретън Уудс заеми за подкрепа на платежния баланс3 („ППБ“) на държави-членки извън еврозоната, които изпитват затруднения, свързани с платежния баланс, както и заеми за подкрепа на държави-членки от еврозоната в рамките на Европейския механизъм за финансово стабилизиране („ЕМФС“)4; както и

  • заеми с микроикономически цели, например заеми от Европейската общност за атомна енергия („ЕОАЕ“) и най-вече финансирането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на операции, обезпечени с гаранции на ЕС5, в държави извън ЕС („външно финансиране от ЕИБ“)6.

От 1994 г. външното финансиране от ЕИБ, заемите от ЕОАЕ и заемите за МФП се обезпечават от Гаранционния фонд за външни дейности („Фондът“)7, докато заемите за ППБ и ЕМФС — пряко от бюджета. Фондът обезпечава неизпълнението по заеми и гаранции по заеми, предоставени на държави извън ЕС или за проекти в държави извън ЕС. Той бе създаден с цел:

  • осигуряване на „ликвиден резерв“, за да не се налага ангажирането на средства от бюджета при всяко неизпълнение или просрочено плащане по гарантиран заем; както и

  • създаване на инструмент на бюджетната дисциплина посредством установяване на финансова рамка за развитието на политиката на ЕС в областта на гаранциите по заемите на Комисията и на ЕИБ, предоставени на държави извън ЕС8.

В резултат на изменението9 на Регламента за Гаранционния фонд през 2004 г., ако дадена трета държава се присъедини към ЕС и рискът бъде прехвърлен от Фонда, за да бъде понесен пряко от бюджета, Фондът престава да осигурява обезпечение. Средствата на Фонда произхождат от бюджета и трябва да бъдат поддържани на равнището на определен процент от непогасената главница и дължимата лихва по заеми и гаранции по заемите, обезпечени от него. Понастоящем този процент, наричан целеви размер, е 9 %. Ако във Фонда няма достатъчно средства, се прибягва до бюджета.

Вследствие на приетото през 2007 г. изменение10 на Регламента на Съвета бе създаден нов механизъм за обезпечаване. Той функционира посредством годишни трансфери от бюджета и обхваща изравнителен механизъм за ограничаване на въздействието на предявените искове към Фонда (вж. още раздел 5.3 по-долу).


3.Събития след последния доклад от 31 декември 2009 г.

3.1.Средства за подкрепа на платежните баланси на държави-членки извън еврозоната


През първата половина на 2010 г. бяха проведени две операции на обща стойност 1,5 млрд. EUR. На 11 март 2010 г. бяха преведени третият транш от 0,5 млрд. EUR, както и вторият транш от 1 млрд. EUR по заемите, предоставени съответно на Латвия и Румъния. И двата заема бяха насрещно („back-to-back“) рефинансирани чрез емитирането на бенчмаркови облигации на ЕС и спомогнаха за повишаване на доверието във финансовото състояние на тези две държави-членки извън еврозоната. Средно 73 % от одобрените кредитни операции11 са вече изпълнени.

3.2.Макрофинансова помощ


През първата половина на 2010 г. нямаше плащания по заеми; плащания не са предвидени и за второто шестмесечие.

По отношение на Решението на Съвета от 30 ноември 2009 г. за одобряване на нови операции за МФП за Армения12, Босна и Херцеговина13 и Сърбия14 във вид на заеми, комбинирани по отношение на Армения с безвъзмездна финансова помощ, първите плащания са предвидени за 2011 г.


3.3.Евратом (ЕОАЕ)


През отчетния период нямаше плащания по заеми.

3.4.Гаранции от бюджета на ЕС за външното финансиране от ЕИБ


Спрямо 2009 г. намаля интензивността на договаряне и изплащане на заеми в рамките на външния мандат 2007—2013 г., достигайки съответно 1 197 млн. EUR подписани и 1 443 млн. EUR изплатени заеми. Към 30 юни 2010 г. кумулативният размер на заемите, изплатени в рамките на външния мандат 2007—2013 г., достигна 4 366 млн. EUR.

3.5.Европейски механизъм за финансово стабилизиране


След финансовата криза в Гърция Съветът и държавите-членки одобриха през май 2010 г. пакет от мерки за запазване на финансовата стабилност в Европа.

На 5 май 2010 г. бе създаден Европейският инструмент за финансова стабилност („ЕИФС“) с капацитет 440 млрд. EUR. Той е гарантиран на пропорционален принцип от участващите държави-членки и може да бъде използван в подкрепа на държави-членки от и извън еврозоната. Този инструмент не поражда никакви рискове за бюджета на ЕС.

На 11 май 2010 г. бе създаден Европейският механизъм за финансово стабилизиране („ЕМФС“)15. Този механизъм се основава на член 122, параграф 2 от Договора16. Неговото активиране е подчинено на строги условия в рамките на съвместната подкрепа от ЕС и МВФ и ще протече при ред и условия, подобни на налаганите от МВФ (рискът от операциите в рамките на ЕМФС ще бъде покрит от бюджета на ЕС).

Финансовата подкрепа за Гърция се осигурява пряко от участващите държави-членки и не създава рискове за бюджета на ЕС.

Този механизъм се състои от окрупнени двустранни заеми, възлизащи общо на 80 млрд. EUR, предоставени от държавите-членки от еврозоната. 30 млрд. EUR се осигуряват от МВФ в рамките на съвместната финансова подкрепа от ЕС и МВФ, възлизаща общо на 110 млрд. EUR.

4.Сведения за рисковете, покрити от бюджета

4.1.Определение на риска


Поетият от бюджета риск произтича от непогасената главница и дължимата лихва при гарантираните операции.

При неизпълнение операциите се обезпечават от Фонда, когато те са свързани с трети държави (55 % от общия размер на непогасените гарантирани суми към 30 юни 2010 г.), и пряко от бюджета, когато става въпрос за държави-членки (заемите за ППБ и заемите за държави-членки или в подкрепа на проекти на тяхна територия формират останалите 45 % от общия размер на гарантираните непогасени средства). Големият дял на гарантираните заеми, свързани с държави-членки, се дължи на етапите на разширяване на ЕС17 и на активирането на механизма на ЕС за средносрочна финансова подкрепа на държавите-членки извън еврозоната (механизъм за ППБ).



За целите на настоящия доклад се използват два метода за оценка на рисковете, поети от бюджета (пряко или косвено чрез Фонда):

  • Изчисляване на общата сума на непогасените главници и начислените лихви по съответните операции към определена дата. Тази методика позволява да се определи към определена дата общият размер на поетия от бюджета риск за всички бъдещи задължения за плащане независимо от датата, към която тези плащания ще бъдат изискуеми в бъдеще, или наличието на обезпечение от страна на Фонда (вж. таблица 1 по-долу).

  • Бюджетният подход, наричан още „годишен риск, поет от бюджета“, се основава на изчисляване на максималната сума на дължимите годишни плащания, която ЕС би следвало да изплати през дадена финансова година, ако се предположи, че всички плащания по гарантираните заеми са в неизпълнение18. Годишният риск, поет от бюджета, е изложен в таблица А2 от работния документ на службите на Комисията.

Таблица 1: Общ размер на непогасените суми, обезпечени към 30 юни 2010 г. в милиони евро




Непогасена главница

Начислена лихва

Общо

%

Държави-членки*













МФП

65

0

65

<1 %

Евратом (ЕОАЕ)

422

2

424

1 %

Подкрепа на платежния баланс

10 700

142

10 842

33 %

ЕИБ

3 363

31

3 394

10 %

Междинна сума: държави-членки

14 550

175

14 725

45 %

Трети държави**













МФП

492

2

494

2 %

Евратом (ЕОАЕ)

55

0

55

<1 %

ЕИБ

17 468

140

17 608

54 %

Междинна сума: трети държави

18 014

142

18 157

55 %

Общо

32 563

317

32 882

100 %

* Този риск е покрит пряко от бюджета. Тук спадат също заемите, отпуснати от ЕИБ, ЕОАЕ и в рамките на МФП преди присъединяването към ЕС.

** Този риск е покрит от Фонда.



В таблици А1, А2, А3 и А4 от РДСК се предоставя допълнителна подробна информация относно тези непогасени суми, по-специално по отношение на таваните, изплатените суми или равнището на гаранциите.

В сравнение с 31 декември 2009 г. обезпечената от бюджета обща сума на непогасената главница и дължимата лихва е нараснала с 3 126 млн. EUR до 32 882 млн. EUR. Това нарастване се дължи главно на 1,5 млрд. EUR, преведени в рамките на механизма за ППБ, и на нарастването на плащанията на ЕИБ в полза на трети държави (1,9 млрд. EUR през първата половина на 2010 г.).


4.2.Рискове, свързани с държавите-членки


Понастоящем рисковете, свързани с държавите-членки, са вследствие на кредити, предоставени преди присъединяването, и на активирането на механизма за ППБ.

През втората половина на 2010 г. бюджетът ще поеме максимален пряк риск, свързан с държавите-членки, в размер на 450,5 млн. EUR (т.е. дължимите през второто шестмесечие на 2010 г. суми, като се допуска, че при необслужваните заеми под внимание се вземат само изискуемите плащания). Таблица 2 показва, че по отношение на непогасените от държавите-членки суми Унгария и Румъния заемат първа и втора позиция.



Таблица 2: Подреждане на държавите-членки според експозицията по отношение на максималния риск, поет от бюджета към 30 юни 2010 г. (в милиони евро)

Позиция

Държава

Максимален риск (закръглен в млн. EUR)

% от общия максимален риск

1

Унгария

146,7

32,6 %

2

Румъния

121,1

26,9 %

3

България

51,6

11,5 %

4

Полша

42,1

9,3 %

5

Чешка република

40,8

9,1 %

6

Словашка република

27,3

6,1 %

7

Словения

8,5

1,9 %

8

Кипър

5,1

1,1 %

9

Латвия

3,7

0,8 %

10

Литва

2,8

0,6 %

11

Естония

0,5

0,1 %

12

Малта

0,3

0,1 %




Общо

450,5

100,0 %

Рискът, свързан с държавите-членки, се отнася до заемите, отпуснати от ЕИБ, ЕОАЕ и в рамките на МФП преди присъединяването към ЕС, както и до заемите, отпуснати съгласно механизма за ППБ.

4.3.Рискове, свързани с трети държави


В началото на втората половина на 2010 г. Фондът ще поеме максимален годишен риск, свързан с трети държави, в размер на 918 млн. EUR (т.е. дължимите през второто шестмесечие на 2010 г. суми, като се допуска, че при необслужваните заеми под внимание се вземат само текущо изискуемите плащания). Първите десет държави, класирани по общия размер на непогасените от тях средства, са посочени по-долу. Те формират 77 % от риска, поет от Фонда. Икономическата ситуация в тези държави е анализирана и коментирана в РДСК.

Таблица 3: Подреждане на първите 10 трети държави в зависимост от експозицията по отношение на максималния риск, поет от Фонда през втората половина на 2010 г.
(в милиони евро)

Позиция

Държава

Максимален риск (закръглен в млн. EUR)

% от общия максимален риск

1

Турция

199,0

21,7 %

2

Египет

98,3

10,7 %

3

Тунис

81,1

8,8 %

4

Мароко

81,1

8,8 %

5

Южна Африка

70,6

7,7 %

6

Ливан

55,5

6,0 %

7

Сърбия

35,4

3,9 %

8

Сирия

30,1

3,3 %

9

Бразилия

26,6

2,9 %

10

Мексико

25,3

2,8 %

Общо за 10-те държави




703,2

76,6 %

Фондът покрива гарантираните заеми на 44 държави с падежи до 2040 г. Подробна информация по държави е представена в таблица А2 от РДСК.

4.4.Общ риск, покрит от бюджета


През втората половина на 2010 г. бюджетът ще покрие (пряко или чрез Фонда) сума, възлизаща на 1 368 млн. EUR, която представлява дължимите през този период суми, от които 33 % се дължат от държави-членки (вж. таблица А2 в РДСК).

4.5.Изменение на риска


  • Механизъм за подкрепа на платежния баланс

След период на значителен спад, през първата половина на 2010 г. глобалната икономика започна постепенно да се стабилизира. Кризата с държавния дълг обаче продължи да оказва влияние върху всички държави-членки. С активирането на механизма на ЕС за средносрочна финансова подкрепа на държавите-членки извън еврозоната („механизмът за ППБ“) през декември 2008 г. някои от държавите извън еврозоната получиха подкрепа за възстановяване на доверието на инвеститорите. В рамките на общия си таван от 50 млрд. EUR механизмът за ППБ разполага с оставащ капацитет от 35,4 млрд. EUR, с които при необходимост може да бъде оказвана допълнителна ППБ.

  • Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)

Финансовата помощ съгласно ЕМФС може да бъде под формата на заем или кредитна линия, гарантирана от бюджета на ЕС. В своите заключения Съветът по икономически и финансови въпроси ограничи общия таван на този механизъм до 60 млрд. EUR19, но законоустановеният лимит е постановен в член 2, параграф 2 от съответния регламент на Съвета, който ограничава неизплатените суми до съществуващия марж под тавана на собствените ресурси20. Към 30 юни 2010 г. ЕМФС не беше задействан.

През втората половина на 2010 г. кризата с държавния дълг продължи да бъде заплаха за страните от еврозоната. В отговор на искане, отправено от ирландските власти на 21 ноември 2010 г., ще бъде осигурена тригодишна съвместна финансова подкрепа от ЕС и МВФ. Общият размер на програмата за Ирландия възлиза на 85 млрд. EUR. 17,5 млрд. EUR ще бъдат финансирани от Ирландия със средства от нейния държавен паричен резерв и инвестиции на Националния пенсионен фонд на Ирландия. Останалата част от цялостния пакет ще се осигури поравно от:



  • Европейския механизъм за финансово стабилизиране, който ще поеме до 22,5 млрд. EUR, покрити от бюджета на ЕС;

  • Европейския инструмент за финансова стабилност, който ще поеме до 17,7 млрд. EUR, негарантирани от бюджета;

  • двустранни заеми от Обединеното кралство (3,8 млрд. EUR), Швеция (0,6 млрд. EUR) и Дания (0,4 млрд. EUR); както и

  • Международния валутен фонд, който ще поеме до 22,5 млрд. EUR.

  • Заеми за макрофинансова помощ

До влизането в сила на Договора от Лисабон заемите в рамките на МФП за трети държави бяха предмет на индивидуални решения на Съвета21, а понастоящем — на Европейския парламент и на Съвета.

  • Заеми от ЕОАЕ

Заемите от ЕОАЕ, предоставени на държави-членки или на определени отговарящи на условията държави извън ЕС (Руската федерация, Армения, Украйна), са с максимален размер 4 млрд. EUR, от които вече са изразходвани около 85 %. Оставащата сума възлиза приблизително на 600 млн. EUR, които може да бъдат предоставени за нови проекти в държави-членки и в Украйна.

  • Заеми от ЕИБ

Предишният общ мандат на ЕИБ, обхващащ периода 2000—2007 г., изтече на 31 юли 2007 г. Към тази дата имаше подписани договори на стойност 98 % от общата максимална сума в рамките на този мандат (20 060 млн. EUR — вж. таблица A5 от РДСК). Общата сума, която към 30 юни 2010 г. все още не е изплатена по настоящия мандат, е 3 517 млн. EUR, но в рамките на 10 години от изтичане на мандата тя може да бъде изплатена съгласно гаранция от страна на ЕС, валидна за неизплатените до този момент суми.

В резултат на предложението на Комисията за изменение на правното основание на външния мандат на ЕИБ за оставащия срок на актуалната финансова перспектива 2007—2013 г. 22 се очаква Парламентът и Съветът да приемат съответното решение до 31 октомври 2011 г. Гаранцията на ЕС се ограничава до 65 % от общия размер на изплатените заеми и предоставените гаранции по финансовите операции на ЕИБ (с изключение на издължените суми и плюс всички свързани суми) с максимален размер 27 800 млн. EUR23. В рамките на този мандат към 30 юни 2010 г. са сключени споразумения за общо 13 124 млн. EUR, от които към тази дата все още не са изплатени 8 930 млн. EUR (вж. таблица А6 от РДСК).


5.Неизпълнение, активиране на бюджетни гаранции и просрочени плащания

5.1.Плащания от касова наличност


Когато длъжник просрочи плащане към ЕС, Комисията прибягва до собствените си касови наличности, за да избегне закъснения и свързаните с тях разходи при обслужване на заемните си операции24.

5.2.Плащания от бюджета


По статия 01 04 01 от бюджета (ред със символичен запис) „Гаранции на Европейския съюз за операции на Съюза и EOAE по получаване на заеми и операции по отпускане на заеми от ЕИБ“ не са искани бюджетни кредити, тъй като през първата половина на 2010 г. не е имало необслужвани заеми.

5.3.Активиране на Гаранционния фонд за външни дейности


В случай на просрочено плащане от бенефициера на заем, предоставен или гарантиран от ЕС на трета държава, Фондът бива призован да покрие неизплатената сума в срок от три месеца от датата, на която плащането е станало изискуемо25.

През първата половина на 2010 г. не е имало такива искания към Фонда.


6.Гаранционен фонд за външни дейности

6.1.Събрани вземания


Към 30 юни 2010 г. няма просрочени плащания, които Фондът трябва да събира.

6.2.Активи


Към 30 юни 2010 г. нетните активи26 на Фонда възлизаха на 1 490 459 064 EUR.

6.3.Целеви размер


Фондът трябва да достигне подходящото равнище (целеви размер), определено на 9 % от общия размер на непогасените задължения по главницата, произтичащи от всяка една операция, плюс начислените лихви. Съотношението между средствата на Фонда (1 490 459 064 EUR) и непогасените задължения по главницата27 (18 156 522 331 EUR) по смисъла на Регламента за Фонда леко се подобри от 8,15% към 31 декември 2009 г. до 8,21% към 30 юни 2010 г.

В края на 2009 г. средствата на Фонда бяха по-малко от целевия размер. Съгласно правилата за ресурсно обезпечаване от Регламента за Гаранционния фонд в бюджета за 2011 г. бяха включени средства в размер на 138 880 000 EUR. През февруари 2011 г.тази сума ще бъде изплатена от бюджета в полза на Фонда.


7.Оценка на рисковете: икономическо и финансово състояние на третите държави, към които бюджетът има най-голяма експозиция

7.1.Цели


Предходните раздели от настоящия доклад предоставят информация относно количествените аспекти на поетия от бюджета риск, свързан с трети държави. Качеството на рисковете, което зависи от вида на операцията и от състоянието на кредитополучателите (вж. раздел 4.3 по-горе), обаче също трябва да бъде оценено.

7.2.Методологии за оценка на риска


Представената в РДСК оценка на риска е извършена въз основа на данните относно икономическата и финансовата ситуация, рейтингите и други известни факти по отношение на държавите, които са получили гарантирани заеми. Оценката не включва прогнози за очаквани загуби и събиране на вземания, по отношение на които съществува голяма несигурност.

Показателите за специфичния за отделните държави риск, включени в таблиците в РДСК, представят развитието на риска от неизпълнение. В раздел 2 от РДСК е представен анализът за държавите с най-голям кредитен риск и експозиция към бюджета за втората половина на 2010 г. (включително заеми в рамките на МФП и заеми от ЕОАЕ).



1COM(2010) 580 и SEC(2010) 1218 съставляват предходния доклад относно гаранциите, които се покриват от бюджета към 31 декември 2009 г.

2МФП може също да бъде под формата на безвъзмездна помощ за трети държави. За повече информация относно МФП вж. Доклада на Комисията COM(2010) 513 и SEC(2010) 1117.

3Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 година за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (OВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 1).

4Подобен на ППБ механизъм, обхващащ всички държави-членки от еврозоната, бе създаден на 11 май 2010 г. по силата на Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. (ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1). Към 30 юни 2010 г. ЕМФС все още не беше задействан.

5Последно установени за периода 1 февруари 2007 г. — 31 октомври 2011 г. с Решение 633/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. (ОВ L 190, 22.7.2009 г., стр. 1) („Решение за външен мандат“), заменящо Решение 2006/1016/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г.

6Подробностите относно мандатите на ЕИБ са представени в таблица А1, а препратките към правните основания са посочени в таблица А4 от РДСК.

7Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (кодифицирана версия), „Регламент за Гаранционния фонд“, (OВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 10).

8Въпреки че външните рискове са като цяло покрити чрез гаранции от бюджета на ЕС, Гаранционният фонд представлява механизъм за защита на бюджета на ЕС срещу риска от неизпълнение на плащане. За цялостен доклад относно работата на Фонда вж. COM(2006) 695 и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2006) 1460).

9Регламент (ЕО, Евратом) № 2273/2004 на Съвета (ОВ L 396, 31.12.2004 г., стр. 28).

10Регламент (ЕО, Евратом) № 89/2007 на Съвета от 30 януари 2007 г. (ОВ L 22, 31.1.2007 г., стр. 1).

11Вж. таблица А3 в РДСК.

12Решение 2009/890/ЕО на Съвета от 30.11.2009 г. (ОВ L 320, 5.12.2009 г., стр. 3—5).

13Решение 2009/891/ЕО на Съвета от 30.11.2009 г. (ОВ L 320, 5.12.2009 г., стр. 6—8).

14Решение 2009/892/ЕО на Съвета от 30.11.2009 г. (ОВ L 320, 5.12.2009 г., стр. 9—11).

15Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1).

16Член 122, параграф 2 от Договора предвижда финансова подкрепа за държави-членки, изпаднали в затруднение, причинено от извънредни обстоятелства извън техния контрол.

17Съгласно член 1, трета алинея от Регламента за Гаранционния фонд рискът по заемите се прехвърля от Фонда към бюджета, след като дадена държава стане член на ЕС.

18При това изчисление се допуска, че при необслужваните заеми под внимание се вземат само дължимите плащания, а не пълният размер на неуреденото задължение (вж. също раздел 1 от РДСК).

19Съобщение за пресата относно извънредния Съвет по икономически и финансови въпроси от 9—10 май 2010 г.: (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/114324.pdf).

20Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1).

21След влизането в сила на Договора от Лисабон обикновената законодателна процедура ще бъде процедурата за съвместно вземане на решение.

22COM(2010) 174 от 21 април 2010 година.

23В т.ч. основен таван с фиксирана максимална стойност 25 800 млн. EUR и допълнителен незадължителен мандат от 2 000 млн. EUR. Активирането на допълнителния мандат може да бъде решено от Европейския парламент и Съвета в рамките на междинния преглед.

24Вж. член 12 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 2007/436/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности (ОВ L 130, 31.5.2000 г., стр. 1—12).

25За допълнителна информация вж. раздел 1.4.3 от РДСК.

26Общата стойност на активите на Фонда минус натрупани задължения (такси на ЕИБ и одиторски такси).

27В т.ч. начислените лихви.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница