Доклад на комисията до европейския парламент и съвета

II.Контекст

В съображение 52 от ДКИ е посочено, че „по-голямата степен на прозрачност по отношение на дейността на институциите, и по-специално по отношение на генерираните печалби, платените данъци и получените субсидии, е от основно значение за възвръщане на доверието на гражданите на Съюза във финансовия сектор. Поради това задължителното отчитане в тази област може да се разглежда като важен елемент от корпоративната отговорност на институциите по отношение на заинтересованите страни и обществото“. ПДД ще помогне на заинтересованите страни да разберат по-добре груповите структури, техните дейности и географското им присъствие. Освен това ПДД дава възможност да се разбере дали се плащат данъци там, където действително се осъществява стопанската дейност. Оповестяването на информация и прозрачността се считат за ключови регулаторни инструменти, които спомагат да се гарантира, че дружествата ефективно изпълняват своите задължения и носят отговорност за бизнес стратегиите, които приемат.

Независимо от финансовата криза все по-често се чуват призиви към дружествата за поемане на отговорност за въздействието, което те оказват върху обществото, а приносът, който предприятията правят под формата на облагане с данъци, във все по-голяма степен се разглежда като част от корпоративната социална отговорност. Тези обстоятелства засилиха необходимостта от повече прозрачност по отношение на данъчните задължения на големите предприятия, по-специално когато значителна част от дейностите им са трансгранични.

III.Оценка на последиците за икономиката от ПДД

Повечето заинтересовани страни очакват, че ПДД ще има известно положително въздействие по отношение на прозрачността и отчетността на европейския финансов сектор, както и върху общественото доверие в него⁹. Някои от тях обаче смятат, че наличието на допълнителни насоки относно точното съдържание на докладваните елементи би подобрило прозрачността и последователността, би намалило рисковете от погрешно разбиране на данните и би ограничило административната тежест.

По-долу са разгледани потенциалните последици за икономиката от ПДД, по-специално последиците за конкурентоспособността, инвестициите, кредитоспособността и стабилността на финансовата система. Констатациите отразяват получената от заинтересованите страни обратна връзка като част от проучванията, проведени от външния изпълнител и от Комисията, обществената консултация и информационното мероприятие, както и резултатите от иконометричния анализ.

А. Въздействие върху конкурентоспособността

По-голямата част от заинтересованите страни считат, че няма да има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на докладващите институции¹⁰. Някои от тях обаче твърдят, че, предвид липсата на равнопоставени условия на конкуренция на глобално равнище, докладващите институции ще бъдат в по-неизгодно положение в сравнение с институциите, които не са обвързани със задължение за ПДД, тъй като те ще понасят допълнителна административна тежест и разходи, данните им ще бъдат подложени на обществен контрол и защото ще трябва да оповестяват по-специфична бизнес информация, отколкото техните конкуренти, които не докладват. Тези заинтересовани страни, които са малцинство, вярват, че ПДД ще окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността, макар по принцип да не очакват, че то ще бъде силно.

Други очакват, че ПДД ще окаже положително въздействие върху конкурентоспособността на докладващите институции. Предполага се, че повишената прозрачност и отчетност в резултат на ПДД ще насърчи докладващите институции да се съобразяват в по-висока степен с редица рискове, произтичащи от тяхната вътрешна организация и дейностите им. По този начин по-добрата прозрачност би послужила не само за разкриването на възможни проблеми, но и за предотвратяването им. Следователно прозрачността би могла да намали рисковете от скандали, които биха навредили на репутацията на институцията и на доверието на инвеститорите и клиентите, и може да допринесе за възстановяването на общественото доверие в сектора на финансовите услуги в ЕС. Те считат също така, че е възможно ПДД да привлече инвеститори и клиенти, които ценят повишената прозрачност, което от своя страна може да доведе до конкурентно предимство за докладващите институции.
Поради своето естество разходите за изпълнението на ПДД вероятно ще бъдат пропорционални на размера и мултинационалното измерение на дейността на докладващата институция. Докладващите институции, по-специално мултинационалните групи, най-вероятно вече разполагат с модерни системи за събиране на данни. Не се очаква разходите за изпълнение на ПДД да бъдат значителни¹¹.
Оповестяваната информация във връзка с ПДД не изглежда поверителна от търговска гледна точка. За заинтересованите страни нивото на разкритата информация в рамките на ПДД не е достатъчно, за да придобият ясна представа за търговските стратегии на докладващите институции. Най-малко 3 Г-СЗИ на EС вече доброволно са публикували данни в рамките на ПДД, както изглежда без опасения от разкриване на поверителна информация от търговска гледна точка или от други последици за конкурентоспособността.
Резултатите от иконометричния анализ показват, че повишаването на качеството на оповестяваната информация, което представлява основна цел на ПДД, е свързано с намаляване на възможността на докладващите институции да прикриват техните истински резултати (манипулативно представяне на приходите). За извадката от банки в рамките на проучването е установено, че увеличение с един пункт на нивото на оповестяване на информация (комплексен показател по скала от 0 до 52) води до намаляване на вероятността от манипулиране на приходите с 3,5 %¹².
Макар въздействията върху конкурентоспособността да не се засягат пряко в рамките на иконометричния анализ, от прегледа на литературата става ясно, че по-високите нива на оповестяване на информация биха могли да позволят на банките да повишат своята конкурентоспособност (например защото това би намалило проблема с асиметрията на информацията, би улеснило разпределението на ресурсите и би увеличило доверието). Като цяло проучването показва, че е малко вероятно ПДД да доведе до неблагоприятни последици за конкуренцията.
Някои от заинтересованите страни очакват, че задълженията за оповестяване на информация в рамките на ПДД ще засегнат ефективната данъчна ставка на банките. Само по себе си ПДД не представлява данъчна мярка, а мярка, свързана с прозрачността и корпоративната отговорност. То няма да окаже пряко въздействие върху данъчната ставка, наложена на докладващите институции. Евентуалното увеличение на ефективното данъчно облагане би било само непряк резултат. Много е трудно да се прогнозира вероятността за евентуално увеличение на (ефективните) данъчни ставки, като непряк резултат от ПДД. Това би зависило от различни фактори, като например текущия подход на институцията към данъчното облагане, реакцията на органите на оповестяването на информацията за всички данъчни плащания по държави и публичния отзвук от публикуваните данни от ПДД. Дори дадена докладваща институция да промени своя подход към данъчното облагане, все пак ще бъде трудно да се определи дали това е било непряк ефект от ПДД или е по-скоро вследствие на други промени в тази област. Подобно увеличение би могло да има също така положително отражение върху конкуренцията, в смисъл че би могло да допринесе за подобряване на равнопоставените условия на конкуренция по отношение на по-малките институции, които не извършват трансгранична дейност. В по-общ план би било много трудно да се измери общото икономическо въздействие на евентуално увеличение на ефективната данъчна ставка и би зависило от различни резултати¹³. Макар че, погледнато от отрицателната страна, би могло да се очаква намаляване на икономическата дейност на докладващия субект, съществува вероятност да има и противодействащи фактори, като например наличието на допълнителни постъпления за държавни разходи, които могат да осигурят ползи за обществото и за икономиката като цяло, както и да повишат общественото доверие.

Б. Въздействие върху инвестициите

Заинтересованите страни бяха запитани относно последиците от ПДД за инвестициите в и от докладващите институции¹⁴.
Що се отнася до първия въпрос, а именно последиците от ПДД върху инвестициите в докладващите институции, по-голямата част от заинтересованите страни очакват, че въздействие няма да бъде оказано. Те смятат, че инвестиционните решения се основават на фактори, които са различни от данните, подлежащи на оповестяване по член 89, и че инвестиционните решения се диктуват от потенциалните икономически ползи, а не от оповестяването на информация. Отбелязва се също така, че и без друго институциите, които търсят финансиране на капиталовите пазари, са задължени на предоставят по-подробна информация, отколкото се изисква по член 89.
Съществуват обаче известни опасения, че в отделни случаи привлекателността на дадена институция на капиталовия пазар ще бъде неблагоприятно засегната, ако оповестената информация бъде погрешно разбрана и/или възприета отрицателно от обществото. Някои заинтересовани страни твърдят също така, че въвеждането на ПДД може да създаде опасения за равнопоставените условия на конкуренция и че изискванията за разкриване на допълнителна информация могат да намалят привлекателността на ЕС като място за инвестиране (поради свързаните административна тежест и разходи). Все пак повечето заинтересовани страни изразяват съгласие, че ПДД няма да засегне готовността на докладващите институции да останат в ЕС.
Някои заинтересовани страни очакват положителни последици за инвестициите в докладващите институции. Те твърдят, че в световен мащаб от страна на инвеститорите съществува нарастващо търсене на по-прозрачни и по-надеждни (или по-подробни) данни за предприятията, в които те инвестират. Оповестяването на информация би дало на инвеститорите по-стабилна основа за вземане на правилни инвестиционни решения и би повишило тяхната възможност да държат банките отговорни за действията си. Прозрачността, в това число и ПДД, е в състояние да помогне на инвеститорите да установяват рискови фактори и финансови нередности, а може да доведе и до по-добро управление на риска от страна на институциите. Следователно прозрачността може да доведе до по-голяма стабилност в банковия сектор, като го направи по-привлекателен за инвестиции. Следва също така да се отбележи твърдението, че инвеститорите все повече вземат под внимание в инвестиционните си решения фактори като устойчивост и прозрачност и че оповестяването на информация може да привлече повече инвестиции от социално отговорни инвеститори.
Що се отнася до втория въпрос, а именно последиците върху инвестиционните решения на докладващите институции, по-голямата част от заинтересованите страни смятат, че ПДД няма да окаже въздействие.
Резултатите от иконометричния анализ показват, че е малко вероятно ПДД да окаже отрицателно въздействие върху инвестициите. Обратно, установено е, че един допълнителен пункт в индекса на оповестяването на информация намалява ефективните разходи за собствен капитал с 0,2 % пункта. Следователно подобряването на качеството на оповестяваната информация, което се възприема на капиталовите пазари като резултат от ПДД, може да доведе до по-ниски разходи за собствен капитал на банките, а това може да доведе до по-ниски лихви по заемите и да даде възможност на дружествата да инвестират повече в своята дейност и да се разширяват¹⁵.
От прегледа на литературата става ясно също така, че подобренията по отношение на оповестяването на информация като цяло са свързани с по-добри резултати на дружествата на капиталовите пазари, като например по-ниски разходи за собствен капитал, поради по-малкото асиметрия в информацията и по-ниските разходи за посредници. Намаляването на разходите за собствен капитал е свързано с повече инвестиции както във финансовия, така и в нефинансовия сектор.

В. Въздействие върху кредитоспособността

Заинтересованите страни бяха запитани относно последиците от ПДД за предоставянето на кредити на и от докладващите институции¹⁶.

Що се отнася до първия въпрос, а именно последиците от ПДД върху предоставянето на кредити на докладващите институции, по-голямата част от заинтересованите страни смятат, че въздействие няма да има.
Малка част от заинтересованите страни изразяват загриженост, че е възможно да има отрицателно въздействие. Твърди се, че оповестената информация може да бъде неправилно разбрана и да доведе до отрицателно отношение. По-специално във връзка с информацията относно публичните субсидии, една от заинтересованите страни твърди, че това може да доведе до разбирането за „поддържана“ банка и съответно до по-високи разходи за финансирането на едро.
Други очакват положително въздействие. Твърди се, че по-високата степен на прозрачност е в състояние да повиши доверието в докладващите институции, че това може да доведе до по-добро разбиране на риска за дружеството и следователно до по-добро управление на риска и по-ниски нива на риска в дългосрочен план, което до голяма степен съвпада с коментарите по отношение на въздействието върху инвестициите.
Що се отнася до втория въпрос, а именно последиците от ПДД върху предоставянето на кредити от страна на докладващите институции, сред заинтересованите страни има широко съгласие, че ПДД няма да има въздействие нито върху предоставянето на кредити от докладващите институции, нито върху цената или качеството на кредитите, предоставяни на предприятията и домакинствата.
Иконометричните резултати показват, че е малко вероятно ПДД да има някакво отрицателно въздействие върху възможността на банките да получат достъп до капиталовите пазари. Обратно, резултатите показват, че един допълнителен пункт в индекса на оповестяването на информация намалява ефективните разходи за собствен капитал с 0,2 % пункта. Следователно подобряването на качеството на оповестяваната информация като резултат от ПДД може дори слабо да понижи разходите на банките за собствен капитал, а тези ползи могат да бъдат прехвърлени към дружествата от нефинансовия сектор и домакинствата под формата на по-ниски лихви по заемите¹⁷.
От прегледа на литературата става ясно, че за банките по-ниските лихвени проценти могат също така да доведат до по-висока кредитоспособност, тъй като банките, вследствие на защитата от по-големи маржове, са по-склонни да увеличат предлагането на кредити.

Г. Въздействие върху стабилността на финансовата система

Повечето заинтересовани страни¹⁸ са съгласни, че ПДД няма да има въздействие върху стабилността на финансовата система. Те посочват, че дори да съществува потенциал за нестабилност в отделни предприятия, това няма да засегне сектора като цяло. Те отбелязват също така, че тази нестабилност се дължи на редица причини и че не би било възможно да се определи нестабилността, която се дължи единствено на оповестяваната информация по член 89. Една от заинтересованите страни посочва, че може да има известен риск оповестяването на информация да засегне начина на възприемане на сектора, но все пак не очаква значително въздействие.

Само малка част от заинтересованите страни не са съгласни и отбелязват, например, че междубанковото кредитиране може за бъде засегнато, ако се предостави подробна информация за данъчното състояние на банките, или посочват риск от неправилно разбиране на данните от страна на обществеността поради непоследователното прилагане и различното тълкуване. Заинтересованите страни не твърдят обаче, че отрицателното въздействие би било силно.
Вместо това няколко заинтересовани страни очакват положително въздействие, като изразяват мнение, inter alia, че засиленото оповестяване на информация би позволило на инвеститорите и на другите заинтересовани страни да придобият по-добро разбиране за това как функционира финансовият сектор, както и за неговите модели на собственост, би довело до по-добро управление на рисковете и по-висока устойчивост, би повишило доверието и би намалило пазарната нестабилност.
Резултатите от иконометричния анализ показват, че повишаването на качеството на оповестяваната информация би могло да окаже положително въздействие върху качеството на отчетността. Резултатите показват, че увеличаването на оповестяваната информация с един пункт увеличава точността на прогнозния анализ с 0,49 процентни пункта¹⁹ и намалява вероятността от манипулиране на приходите с 3,5 %²⁰. Това означава, че след въвеждането на ПДД предоставената от финансовите институции информация може да стане по-съдържателна за външните заинтересовани страни и да отразява по-добре реалното икономическо състояние на институцията. Това би могло да доведе до намаляване на нестабилността и увеличаване на финансовата стабилност.
От прегледа на литературата става ясно също така, че оповестяването на информация от банките може да има положително въздействие върху финансовата стабилност, тъй като те ще могат да смекчат проблемите, свързани с асиметрията на информацията, да улеснят наблюдението на институциите и да подобрят управлението.

Д. Оценка

Тъй като разпоредбите относно ПДД все още не са изцяло влезли в сила, настоящата оценка по същество е прогнозна и, според изискването по член 89 от Директива 2013/36/ЕС, е съсредоточена върху това да установи дали се очаква ПДД да окаже значителни отрицателни последици за икономиката.

Заинтересованите страни очакват ПДД да окаже известно положително въздействие върху прозрачността и отчетността на европейския финансов сектор, както и върху общественото доверие в него. Все пак се предполага, че за прозрачността би имало полза както от допълнителни насоки по отношение на точното съдържание на елементите, които трябва да се докладват, така и от последователното прилагане в държавите членки.
Равносметката от мненията на заинтересованите страни е, че ПДД няма да има значително въздействие върху конкурентоспособността, инвестициите, кредитоспособността или стабилността на финансовата система. Опонентите най-често споменават риска от неправилно разбиране на данните от страна на обществеността и от по-високата административна тежест. Привържениците на ПДД посочват редица положителни последици: инвеститорите ще бъдат в състояние да вземат по-информирани инвестиционни решения, както и в по-голяма степен да държат банките отговорни за действията си. ПДД ще доведе до по-добро управление на риска от страна на докладващите институции, като по този начин се намалява риска от скандали и се увеличава стабилността във финансовия сектор. ПДД ще привлече инвеститори и клиенти, които ценят по-високата степен на прозрачност и по принцип ще доведе до повишаване на доверието в европейския финансов сектор.

Резултатите от иконометричния анализ показват, че подобреното качество на оповестяваната информация, което е основна цел на ПДД, би довело до редица положителни резултати. По-високото качество на оповестяваната информация може да доведе до намаляване на разходите за собствен капитал, от което да се възползват така също дружествата и домакинствата под формата на по-ниски лихви по заемите и по този начин да окаже благоприятно въздействие върху кредитоспособността и инвестициите. То може да доведе също така до ограничаване на възможностите на докладващите институции да прикриват техните истински резултати (манипулиране на приходите) и до по-високо качество на отчетността, в резултат на което да се засилят конкурентоспособността и финансовата стабилност.

Въз основа на резултатите от проучването и на мненията, изразени от заинтересованите страни, оценката на Комисията е, че на настоящия етап публичното оповестяване на информация по държави в съответствие с член 89 от Директива 2013/36/ЕС не се очаква да окаже значително отрицателно въздействие върху икономиката, в частност върху конкурентоспособността, инвестициите, кредитоспособността или стабилността на финансовата система.
Напротив, изглежда би могло да има известно положително въздействие. Получената обратна връзка от заинтересованите страни и анализът на първия набор от поверително оповестена информация показват, че благоприятните въздействия от член 89 биха могли да бъдат засилени, като се разгледат някои от елементите, свързани с прилагането на тази разпоредба.

IV.Заключение

На настоящия етап публичното оповестяване на информация по държави в съответствие с член 89 от Директива 2013/36/ЕС не се очаква да окаже значително отрицателно въздействие върху икономиката, в частност върху конкурентоспособността, инвестициите, кредитоспособността или стабилността на финансовата система. Напротив, изглежда би могло да има известно положително въздействие; благоприятните въздействия от член 89 обаче биха могли да бъдат засилени, като се разгледат някои от елементите, свързани с прилагането на тази разпоредба.

Тъй като не са установени значителни отрицателни последици по отношение на публичното оповестяване на информация по държави, Комисията смята, че задълженията по член 89 от Директива 2013/36/ЕС не трябва да се отлагат и трябва да се прилагат изцяло, както е предвидено, считано от 1 януари 2015 г.

1 Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО. OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338.

2 Така наречените глобални системно значими институции, получили лиценз в Съюза, признати в международен план, актуализация от Съвета за финансова стабилност на групата глобални системно значими банки от 1 ноември 2012 г.; http://www.financialstabilityboard.org/publications/r_121031ac.pdf.

3 Референтен номер на тръжната процедура: MARKT/2013/205/F.

4 Бяха проведени консултации с редица заинтересовани страни, сред които организации на гражданското общество, правителства, надзорни органи, банки и търговски органи.

5 Справка с проучването на външния изпълнител може да бъде направена в интернет на адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/company/modern/corporate_governance_in_financial_institutions_en.htm

6 Обобщението на консултацията с 14-те Г-СЗИ на ЕС се намира на следния интернет адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/company/modern/corporate_governance_in_financial_institutions_en.htm

7 Изразените мнения са достъпни на адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2014/country-by-country-crd4/contributions_en.htm.

8 Информационното мероприятие беше проведено на 2 октомври 2014 г. Участниците представляваха различните групи заинтересовани страни. Обобщение на обсъжданията може да бъде намерено на адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/company/modern/corporate_governance_in_financial_institutions_en.htm#240711.

9 Вж. обобщението на обсъжданията от информационното мероприятие, отговорите на обществената консултация и доклада на външния изпълнител, страници 87, 91, 145 — 147.

10 Вж. обобщението на обсъжданията в рамките на информационното мероприятие, отговорите на обществената консултация, обобщените отговори от консултацията на Г-СЗИ на EС и доклада на външния изпълнител, стр. 139 .

11 За повече информация вж. доклада на външния изпълнител, стр. 97, както и обобщението на отговорите в рамките на консултацията на Г-СЗИ.

12 Доклад на външния изпълнител, стр. 73 — 83 и 84 — 85.

13 За по-подробна информация вж. доклада на външния изпълнител, стр. 93 — 96.

14 Вж. обобщението на обсъжданията в рамките на информационното мероприятие, отговорите на обществената консултация, обобщените отговори от консултацията на Г-СЗИ на EС и доклада на външния изпълнител, стр. 140 — 141 .

15 Доклад на външния изпълнител, стр. 46 — 55 и 84 —85.

16 Вж. обобщението на обсъжданията в рамките на информационното мероприятие, отговорите на обществената консултация, обобщените отговори от консултацията на Г-СЗИ на EС и доклада на външния изпълнител, стр. 142 — 143.

17 Доклад на външния изпълнител, стр. 46 — 55 и 84 — 85.

18 Вж. обобщението на обсъжданията в рамките на информационното мероприятие, отговорите на обществената консултация, обобщените отговори от консултацията на Г-СЗИ на EС и доклада на външния изпълнител, стр. 144.

19 Доклад на външния изпълнител, стр. 64 — 72 и 84 — 85.

20 Доклад на външния изпълнител, стр. 73 — 83 и 84 — 85.

BG   BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 203.48 Kb.

Сподели с приятели: