Доклад на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите



Дата01.02.2017
Размер177.4 Kb.
#14034
ТипДоклад
BG



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.12.2010

COM(2010) 752 окончателен





ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Първа междинна оценка на съвместните технологични инициативи ARTEMIS и ENIAC

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Първа междинна оценка на съвместните технологични инициативи ARTEMIS и ENIAC

1.Въведение


В настоящия доклад се разглеждат констатациите и препоръките от първата междинна оценка на ARTEMIS и ENIAC. ARTEMIS и ENIAC представляват двете съвместни предприятия, които изпълняват съвместните технологични инициативи (СТИ) в областите на вградените системи и на изследванията в наноелектрониката. В доклада е формулиран първоначалният отговор на Комисията по отношение на препоръките от оценката и се определят последващи мерки. По този начин Комисията изпълнява изискването да докладва за първата междинна оценка на ARTEMIS и ENIAC, както е посочено в техните учредителни актове1. Освен това Комисията ще изготви съобщение, планирано за първата половина на 2011 г., за да изложи общите си заключения по междинната оценка на всички СТИ и междинните оценки на публично-частните партньорства (ПЧП) по Европейския план за икономическо възстановяване.

2.Контекст


Европейският съюз подкрепя редица съвместни технологични инициативи (СТИ) в настоящата си Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. На основата на член 187 от ДФЕС (предишен член 171 от Договора за ЕО), през 2007 г. бяха създадени СТИ ARTEMIS и ENIAC като съвместни предприятия (СП) в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Тези два органа представляват публично-частни партньорства между промишлеността, редица държави-членки на ЕС и асоциирани държави, и Европейския съюз. Тяхната цел е да изпълнят научноизследователска програма, определена от европейските научноизследователски общности (промишлени и академични/научноизследователски организации) в съответните им области с бюджет от ЕС и участващите държави-членки2. СТИ се стремят да ускорят по този начин бъдещия растеж, конкурентоспособността и устойчивото развитие. Техният амбициозен характер и обхват, мащабът на финансовите и техническите средства, които трябва да бъдат мобилизирани, както и нуждата да се постигне ефективна координация и единодействие на средствата и финансирането изискваха предприемане на действия на европейско равнище.

След своите първи две покани за представяне на предложения ARTEMIS и ENIAC поставиха началото съответно на 25 и 18 проекта, всеки със средна продължителност три години. Досега държавите-членки на ЕС и на СТИ заедно са отпуснали 576 милиона EUR общо за двете СТИ (2008—2010 г.) в допълнение към заделената от частния сектор приблизително два пъти по-голяма сума за научноизследователска и развойна дейност. Въпреки че това представлява значителна публична инвестиция в две технологични области от решаващо значение, сегашната публична подкрепа далеч не е достатъчна за първоначалните цели, поставени в предложенията на Комисията за създаването на съвместните предприятия (общо за двете 900 милиона EUR за същия период). Сегашните инвестиции в двете СТИ също не отговарят на очакванията на заинтересованите страни от сферата на научните изследвания, които имаха амбиции за програми на стойност 2,5—3 милиарда EUR всяка (в съответствие с общото предложение на Комисията).


3.Извършване на оценката


Целта на настоящата оценка беше да се оцени качеството и ефикасността на операциите на СТИ, както и вероятността ARTEMIS и ENIAC да постигнат целите си при сегашното им положение. За тази цел Комисията покани група от независими експерти3, председателствана от д-р Wulf Bernotat, която да анализира данните и да изслуша заинтересованите страни4.

Групата за оценка публикува своя доклад през юли 2010 г. Пълният доклад е на разположение на уебсайта EUROPA5.


4.Резултати от оценката и препоръки


Същественото е, че групата за оценка признава значимостта на дадената тристранна структура за СТИ в тези области, която обединява ресурси от промишлеността, ЕС и държавите-членки:

„Да имаме съвместна стратегия със споделено прилагане е добре за промишлеността, добре е за държавите-членки, добре е и за Европа. (…) Групата за оценка поздравява всички участници за значителните им постижения в проектирането и прилагането на тези нови инструменти.“

Експертите обаче изразяват своята загриженост, че ARTEMIS и ENIAC не отделят достатъчно внимание на своите европейски стратегически цели. Групата призовава за стратегическо пренасочване на двете СТИ, като се включат всички заинтересовани страни и се напредне още повече към наистина съвместни усилия. В този контекст експертите по-нататък призовават промишлеността отново да ангажира „идейните лидери“ на високо равнище в сферата на промишлеността, правителствата и научната общност:

„Промишлеността, която поиска и на която беше дадено ръководството на тези СТИ, не изпълни първоначалния си ангажимент в стратегическото направляване и управлението на СТИ, така че те да постигнат всичките си цели, и по-конкретно не е ангажирала ефективно държавите-членки с оглед решаване на проблемите.“

Групата за оценка счита, че финансовият недостиг представлява критичен въпрос:

„Участието на държавите-членки във финансирането е значително под очакваното, като застрашава способността за създаване на критична маса от действия и силно ограничава изготвянето на подходящи портфейли от проекти.“

Недостигът изглежда да е частично свързан с междуправителствените схеми ITEA2 и CATRENE Eureka, които функционират успоредно с ARTEMIS и ENIAC и които постепенно ще се интегрират със СТИ, когато може да се създаде добавена стойност6. Позицията на Комисията по този проблем накратко е очертана в раздел 6 от настоящия доклад.

По отношение на Европейската комисия групата за оценка изтъква редица поуки, като например нуждата от по-голяма организационна и финансова гъвкавост, които са били научени от първото поколение СТИ и следва да бъдат взети под внимание при учредяването на възможни бъдещи ПЧП:

„Настоящите финансови нормативни актове и другите административни изисквания (като например Правилника за персонала) са твърде ограничаващи и те по-скоро възпрепятстват вместо да дават възможност за осъществяването на стратегическите цели на СТИ.“

Списъкът с препоръките на групата е даден в приложението.

Срокът за всяка препоръка показва дали е възможно да се действа според сегашната правна рамка или е наложително съществуващите регламенти за СП или Финансовият регламент да се изменят. Тъй като изменението на правната рамка е една ресурсоемка процедура, тази група от препоръки ще се разглежда като част от дебата за следващо поколение ПЧП.

5.Планирани последващи действия


Комисията приветства междинния доклад за оценката и взема под внимание препоръките на групата за оценка. Комисията се ангажира да се съобрази с отнасящата се до нея част от препоръките и да работи с промишлеността, държавите-членки и съвместните предприятия с оглед да им помогне да се съобразят с отнасящите се до тях части. В съответствие с предложените в доклада срокове и с оглед на специфичния характер на ARTEMIS и ENIAC, които пряко участват държави-членки, Комисията ще предприеме:

1) незабавни действия за съществуващите съвместни предприятия (т.e. дейностите на СТИ през периода 2011—2013 г.), които да бъдат продължени чрез техните структури за управление, и

2) по-дългосрочни действия за потенциалните ПЧП от следващо поколение в тези области според водещите инициативи „Съюз за иновации“7 и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“8, предприети с оглед изпълнение на стратегията „Европа 2020“9.

Отговорът на Комисията спрямо препоръките на групата е обобщен по-долу:



i) Обща препоръка

Въпреки скромното понастоящем колективно финансово задължение на държавите-членки към съществуващите СП, което пряко засяга европейското финансиране10, и очевидната сложност, Комисията изразява съгласието си, че тристранният модел може да донесе важни ползи, когато всичките страни работят за постигане на значим общ набор от стратегически цели. В допълнение към ръководната роля на промишлеността при разработването на стратегията този модел предлага уникалната възможност за координиране на националните политики с оглед на общите европейски предизвикателства. Едновременно с това Комисията изразява съгласие, че СТИ ще имат полза от възможно най-скорошното препотвърждаване от партньорите на техните ангажименти към тристранния модел и към една европейска стратегическа програма. Комисията ще си сътрудничи с промишлеността и държавите-членки с оглед проучване на най-добрия начин за постигането на това. Това е особено важно, тъй като СТИ са активни в области, определени като главни базови технологии за Европа11.

Без да се засягат бъдещите решения за структурата на 8 та рамкова програма, Комисията не изключва възможността в бъдеще една единствена СТИ да се занимава с дейности в областите, в които работят ARTEMIS и ENIAC. Тя може дори да обхване по-голяма част от веригата на стойността, като се захване с актуалния въпрос за компромисно решение между хардуера и софтуера и балансирането с приоритетите на технологичния натиск и търсенето на приложения. В допълнение това ще спомогне за повишаване ефикасността на оперативната организация.

ii) Препоръки за държавите-членки

Предвид строго определената връзка между вноската на ЕС и националните вноски (вж. бележка под линия Error: Reference source not found), Комисията признава, че с оглед постигане на определените в Регламентите12 общи финансови цели има нужда финансовите вноски от страна на държавите-членки да се увеличат. Освен това националните бюджети могат да обхващат многогодишен период, за да се зададе по-дългосрочна перспектива, която да следва многогодишния стратегически план на промишлеността. Комисията ще предложи държавите-членки да се договорят за многогодишна бюджетна вноска за оставащия срок на съществуване на СП с цел постигане на първоначалните цели на СТИ. Това представлява елемент от стратегическото препотвърждаване на ангажиментите, което Комисията очаква от партньорите си.

Досега държавите-членки отделяха малко внимание на изискваното синхронизиране на техните дейности13. Комисията ще настоява да бъдат приети национални практики в съответствие с условията на действащите регламенти и административни договорености, за да подпомогне сближаването на общите практики. Комисията също ще предложи създаването на работна група в рамките на съветите на публичните органи, която да се занимава със сравняването на националните практики с оглед подобряване хармонизирането на административните процеси, както и на ставките на националното финансиране. В това отношение правилата за финансиране на университетите и академичните/научноизследователските организации заслужват специално внимание.

Комисията изразява съгласие, че е от значение да бъде дадена по-голяма публичност на националната подкрепа по конкретни теми от годишната работна програма. Европейският характер на СТИ обаче не следва да приема формата на сбор от чисто национални интереси. Комисията ще предложи в Съвета на публичните органи да бъде разработен несложен начин за включване на съображения по националната подкрепа, на подходящото ниво на подробност, в годишната работна програма.



iii) Препоръки за промишлените сдружения

Комисията изразява съгласие, че следва да бъдат въведени подходящи процеси и инструменти с оглед наблюдаване и анализиране на стратегическите постижения на СТИ. Тя ще предложи измерими показатели и ще прикани промишлените сдружения редовно да предприемат стратегически анализ на резултатите и въздействието от всяка покана за предложения. В по-общ план Комисията ще предложи на промишлеността стратегическите научноизследователски програми да бъдат своевременно актуализирани и преразглеждани, както и да бъдат приемани на високо равнище в участващите дружества, Комисията и държавите-членки.

Комисията подкрепя виждането, че промишлените сдружения трябва да играят ключова роля при насочването на стратегията на СТИ към иновационни екосистеми. Партньорите от промишлеността следва да направляват разработването на конкретен план с осезаеми цели, които СП ще трябва да изпълнява, като например стимулиране участието на МСП, клъстерни дейности и дейности, свързани с образование и обучение.

Освен това промишлените сдружения се насърчават да бъдат от по-голяма полза за своите членове в замяна на паричната им вноска, в резултат на което да се формира по-широка представителна група от заинтересовани страни и по-широко членство, специално насочено към МСП. Комисията ще анализира също така потенциалните и правните последици от опростеното административно включване на някои членове в проектите, например идеята за „асоцииран партньор“ за МСП с оглед намаляване на административната и финансовата тежест за тях.



iv) Препоръки за Европейската комисия

Групата за оценка призовава Комисията да не прилага рамковия Финансов регламент или Правилника за персонала към потенциални бъдещи ПЧП. Това до голяма степен е в съответствие и с препоръките, направени от СТИ Sherpas' Group14. В този контекст Комисията предложи, във връзка с преразглеждането на Финансовия регламент15 на всеки три години, две допълнителни възможности за осъществяване на публично-частни партньорства: смесен публично-частен субект на базата на член 185a от Финансовия регламент и частноправен субект (член 53, параграф 1, точка 2, буква ж). Това предложение, в случай че бъде прието от законодателя, ще създаде рамката за спазване на тази препоръка.

Комисията ще разгледа целесъобразността на разширяването на оперативните дейности на потенциални бъдещи ПЧП с оглед включване на съпътстващи мерки като координиране, подпомагане, инфраструктура и мащабни демонстрационни дейности. С помощта на държавите-членки, промишлеността и други потенциални участници Комисията ще проучи също начини за обединяване на финансирането от различни източници. Комисията също така ще обмисли как да предостави финансова подкрепа за дейности, които са от решаващо значение за постигането на европейските стратегически цели на СТИ, но които не могат да бъдат подкрепени при сегашното положение на СТИ, като например инфраструктурни или иновационни проекти, които не са НИРД в строгия смисъл на думата.

Комисията разглежда вноската на промишлените сдружения в текущите разходи на СП като важен стимул за тях с оглед осигуряването на добро управление на СП. Тя отчита и затрудненията, които сдруженията изпитват при събирането на съответните членски вноски. Един бъдещ модел, при който всеки бенефициер плаща „такса“ на СП, би следвало да се проучи много внимателно.

Комисията отчита също важността на събирането на данни с оглед доказване въздействието от работата по СТИ, като тези данни могат да се използват в бъдещи оценки. За тази цел Комисията, с помощта на експерти, ще определи набор от показатели за оценка на постиженията на СТИ по отношение на целите, заложени в техните учредителни актове16 и многогодишните им стратегически планове. Получените данни ще бъдат анализирани ежегодно.

v) Препоръки за съвместните предприятия

Комисията е информирана за затрудненията, които изпитват промишлените сдружения за получаването на достатъчен приход от техния членски внос или други видове дейности без да има задължителни вноски от всички бенефициери на проекти. От друга страна Комисията счита, че промишлените сдружения притежават потенциала да генерират допълнителни приходи чрез разширяване на услугите, които предлагат на своите членове. Ниският приход на промишлените сдружения се дължи също на по-малкия обем на програмите поради по-малките вноски от държавите-членки спрямо първоначално очакваните. В допълнение към усилията си да активизира ангажимента на заинтересованите страни и да насърчи промишлените сдружения да разнообразяват и разширяват своите дейности и членска маса Комисията ще подкрепи предприетите от страна на СП стъпки за подобряване на сегашното положение.

Комисията споделя мнението, че е необходимо да се постигне по-добро съответствие между портфейла от подкрепяни проекти и стратегическите европейски цели на програмата. По тази причина тя ще предложи да създаде работна група, която да преразгледа сегашните критерии за оценка с оглед по-добре да се оценява начина, по който проектите допринасят за общите европейски цели на СТИ и обогатяването на иновационната екосистема.

Освен това Комисията чрез съответните заинтересовани страни ще подкрепя създаването на открити и прозрачни процеси за предоставяне на кандидатите на ранна, по-ясна и конструктивна обратна информация по отношение на перспективите за подкрепа от държавите-членки.


6.Позицията на Комисията по отношение на Eureka и проблема с недостатъчното инвестиране


Комисията е съгласна, че паралелната работа на клъстерите на Eureka (CATRENE и ITEA217) и СТИ в областите наноелектроника и вградени системи увеличава сложността на европейското научноизследователско пространство, объркваща е за научноизследователската общност и в същността си е неефективна. Освен това Съветът призова за „постепенно интегриране“ на тези два механизма на финансиране.

Комисията напълно подкрепя запазването на стратегическата паневропейска и технологична роля за СТИ на принципа отгоре─надолу с финансиране за изпълнение на техните програми, но отчита също така добавената стойност на една допълваща по-краткосрочна, ориентирана към бизнеса и пазара програма, изградена на принципа отдолу─нагоре, в която да участват малко на брой дружества и тя да бъде финансирана за изпълнението на конкретни проекти. Комисията обаче счита, че двата подхода могат да бъдат прилагани в рамките на едно публично-частно партньорство, което също така ще позволи да бъдат направени значителни икономии на текущи разходи. Досега всички заинтересовани страни положиха големи усилия за намирането на начини за разграничаване на двата вида програми. Създалата се в резултат на това ситуация е недостатъчно оптимална. Опитът показва, че изключването на теми от една или друга програма е много трудно, когато се проучват конкретни възможности извън рамките на принципите на високо равнище. В действителност по голям брой от изследователските теми се работи в рамките и на двете програми (в областта на приложенията и на технологиите). Това не би следвало да е изненада като се има предвид, че повечето частни учредители са общи за двете програми. Продълженото съвместно съществуване няма да гарантира координирането и синхронизирането на двете независими инициативи или да осигури гъвкавост на бюджета за държавите-членки при разпределяне на техните средства по различните схеми (за тези, които участват активно и в двете, какъвто е случаят за най-големите участници).

По тази причина Комисията счита, че съвместното съществуване на клъстерите на Eureka и СТИ допринася за настоящия недостиг на финансово участие от държавите-членки в СП и клъстерите на Eureka, тъй като финансирането на двата инструмента често идва от един и същ източник на национално равнище. Този важен въпрос не се разглежда в доклада. Съветът обаче е отчел тази ситуация при приемането на регламентите за създаване на СТИ, по-конкретно с искането за „постепенно интегриране“ на двата механизма за финансиране. Интегрирането на двата подхода „под един покрив“ ще улесни прилагането на единна стратегия за Европа, ще обезпечи достатъчно ресурси за постигане на критична маса и ще позволи на участващите партньори да изберат правилното съчетание от инструменти за техните цели, т.е. чрез гъвкаво използване на механизми, основаващи се принципите отгоре─надолу и отдолу─нагоре.

Макар групата да посочва, че оперативното интегриране следва да се разглежда само в дългосрочен план, а не за периода от 2014 г. нататък, амбицията на Комисията е да продължи да работи за постепенното интегриране на тези два механизма за финансиране. Комисията ще участва активно в съществуващите структури (СТИ и Eureka) и работни групи с оглед постигане по-нататъшен прогрес по отношение на разграничаването и координацията на дейностите, и ще проучи конкретните условия, при които постепенното интегриране на клъстерите на Eureka в дейностите на СП ще създаде допълнителна стойност.



Приложение. Списък от препоръки на групата за оценка





Обобщение на препоръките

Срок

1

Да се запази тристранният модел в бъдещите СТИ в тези области.

СТИ от следващо поколение

Препоръки за държавите-членки

2

Да поемат многогодишни бюджетни ангажименти.

сега

3

Да спазват регламентите на Съвета по отношение на СТИ.

сега

4

Да предприемат проучвания за сравняване и съгласуване на националните практики.

сега

5

Да заявяват отрано годишно подкрепата си за конкретни теми.

сега

Препоръки за промишлените сдружения.

6

Да играят водеща роля при установяването на процеси за наблюдаване на постигнатия напредъка по целите на СТИ.

сега

7

Да играят водеща роля при подготовката на плановете за действие за постигане целите на иновационната екосистема.

сега

8

Да си сътрудничат по-добре със съответните общности на СТИ.

сега

Препоръки за Европейската комисия

9

Да играе водеща роля при изготвянето на проекти за нови регламенти на Съвета с алтернативни финансови регламенти и Правилник за персонала.

СТИ от следващо поколение

10

Регламентите следва да позволяват на СТИ да подкрепят свързаните с иновации дейности, които са различни от НИРД.

СТИ от следващо поколение

11

Регламентите следва да позволяват на СТИ да приемат финансиране от други източници.

СТИ от следващо поколение

12

Регламентите следва да позволяват на ЕС да прави допълнителни финансови вноски за стратегически цели.

СТИ от следващо поколение

13

Регламентите следва да позволяват на съвместните предприятия да предявяват искания за заплащане на някои от техните оперативни разходи от не членуващи.

СТИ от следващо поколение

14

Комисията следва да въведе събирането на данни с оглед оказване на подкрепа при оценяване на ползите от тези СТИ.

сега

Препоръки за съвместните предприятия

15

Да въведат механизъм за възстановяване на някои от техните оперативни разходи от бенефициери на СТИ, които не са членове.

СТИ от следващо поколение

16

Да наблегнат върху стратегическите европейски цели в процесите по оценяване и подбора на предложенията.

сега

17

Да въведат процеси за предоставяне на ранна обратна информация на вносителите на предложения.

сега

Препоръка за координиране на СТИ—EUREKA

18

ARTEMIS и ENIAC следва да продължат своите инициативи съответно за разграничаване от ITEA2 и CATRENE и за координиране с тях.

сега



1Член 11 от Регламент (EО) № 74/2008 на Съвета от 20 декември 2007 година за създаване на съвместно предприятие ARTEMIS за изпълнение на съвместната технологична инициатива за вградени компютърни системи; Член 11 от Регламент (ЕО) № 72/2008 на Съвета от 20 декември 2007 година за създаване на съвместно предприятие ENIAC.

2Държави-членки на ARTEMIS: Австрия, Белгия, Кипър, Чешка република, Германия, Дания, Естония, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Швеция, Словения, Обединено Кралство.
Държави-членки на ENIAC: Австрия, Белгия, Чешка република, Германия, Естония, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словашка република, Швеция, Обединено кралство.

3Експертната група включваше следните членове: Д-р Wulf H. Bernotat (председател) — преди E.ON AG; Elke Eckstein — OSRAM Opto Semiconductors; Luke Georghiou — Университет на Манчестър, Институт за новаторски научни изследвания, Манчестър; Terttu Luukkonen — Научноизследователски институт за финландската икономика; Bob Malcolm (докладчик) — Ideo ltd; Dominique Potier, Pôle Systématique и преди Thales; Christian de Prost, ATMEL; Alberto Sangiovanni-Vincentelli, Университет на Калифорния, Бъркли.

4Базата с данни за настоящата оценка включваше правни и други документи за създаването на ARTEMIS и ENIAC, финансова информация, данни за участието и информация за проектите. Изслушаните включваха представители на СП, Комисията, органи на държавите-членки, както и на бизнес средите и научноизследователските общности, в това число МСП.

5http://ec.europa.eu/dgs/information_society/evaluation/rtd/jti/index_en.htm.

6Член 2, буква г) от регламенти (ЕО) № 72/2008 и (ЕО) № 74/2008 на Съвета.

7COM(2010) 546, http://ec.europa.eu/research/innovation-union.

8COM(2010) 245, http://ec.europa.eu/information_society/digital-agenda.

9COM(2010) 2020, http://ec.europa.eu/europe2020.

10В член 13, параграф 4 от уставите на съвместните предприятия (приложени към регламенти (ЕО) № 72/2008 и (ЕО) № 74/2008 на Съвета), се посочва, че вноската на съвместно предприятие (като се използва вноската на ЕС) към бюджета по всяка покана за предложения трябва да се равнява на 55 % от общата сума, отпусната от държавите-членки.

11„С поглед към бъдещето ни: разработване на обща стратегия за главните базови технологии в ЕС“, COM(2009) 512.

12Съгласно член 11, параграф 6 от уставите на съвместните предприятия (приложени към регламенти (ЕО) № 72/2008 и (ЕО) № 74/2008 на Съвета) в размер на 440 милиона EUR + 792 милиона EUR публично финансиране за ENIAC и 410 милиона EUR + 738 милиона EUR за ARTEMIS.

13Съгласно член 13, параграф 6, буква б) от уставите на съвместните предприятия (приложени към регламенти № 72/2008 и № 74/2008 на Съвета): „Държавите членки полагат всички възможни усилия за синхронизиране на условията и сключването на споразумения за безвъзмездни средства, както и за своевременното изплащане на техните финансови вноски.“

14Съвместно проектиране на „идеалния дом“ за публично-частни партньорства в европейските научни изследвания — Заключителен доклад на СТИ Sherpas’ Group, януари 2010 г., http://cordis.europa.eu/fp7/jtis/.

15COM(2010) 260, http://ec.europa.eu/budget/documents/financial_regulation_en.htm.

16Член 2 от регламенти (ЕО) № 72/2008 и (ЕО) № 74/2008 на Съвета.

17Вж: http://www.catrene.org и http://www.itea2.org.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница