BG
Брюксел, 23.6.2010
COM(2010)327 окончателен
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно въздействието на Директива 2006/48/EО и Директива 2006/49/EО върху икономическия цикъл
SEC(2010)754
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно въздействието на Директива 2006/48/EО и Директива 2006/49/EО върху икономическия цикъл
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Въведение Error: Reference source not found
2. Причини за процикличност и въздействието им върху анализа Error: Reference source not found
3. Цикличност на минималния регулаторен капитал Error: Reference source not found
4. Въздействие на капиталовите изисквания върху кредитната дейност на банките Error: Reference source not found
5. Въздействие на достъпа до кредитиране върху икономическия цикъл Error: Reference source not found
6. Логика на изчисляване на капиталовите изисквания Error: Reference source not found
7. Мерки срещу процикличността Error: Reference source not found
7.1. Капиталови буфери и провизии Error: Reference source not found
7.2. Смекчаване на МИК Error: Reference source not found
7.3. Ливъридж Error: Reference source not found
7.4. Приети от Комисията мерки Error: Reference source not found
7.5. Заключения Error: Reference source not found
8. Библиографски източници Error: Reference source not found
1.Въведение -
Минималните капиталови изисквания за банките съгласно Директивата на ЕС за капиталовите изисквания (ДКИ)1, основаващи се на рамката Базел ІІ, са чувствителни към риска: с нарастването на риска се увеличава и размерът на капитала, който банките трябва да държат за покриване на този риск и на потенциалните загуби. Следователно, тъй като при икономически спад кредитните и пазарните рискове растат, минималните капиталови изисквания за банките също ще нараснат в съответствие с по-големите рискове. За да покрият тези по-високи изисквания, банките може да бъдат принудени да привлекат допълнителен капитал в момент, когато вследствие на загуби техните капиталови ресурси са намалели и възможностите за набиране на капитал са оскъдни и скъпоструващи. Това евентуално може да ограничи способността на банките да предоставят заеми в икономиката.
-
С оглед на възможността ДКИ да допринесе за процикличното въздействие, наблюдавано във финансовата система при предходната рамка Базел І, в ДКИ бе включен член 156, с който от Европейската комисия (Комисията) се изисква да осъществява периодично наблюдение на това дали ДКИ оказва „значително въздействие върху икономическия цикъл“ и вследствие на този преглед да предоставя на Европейския парламент и на Съвета двугодишен доклад, както и съответните подходящи корективни мерки.
-
Настоящият доклад е изготвен за тази цел. Той е изработен в тясно сътрудничество с ЕЦБ и с Комитета на европейските банкови надзорници (КЕБН), които през 2006 г. сформираха Съвместна оперативна група за въздействието на новата капиталова рамка2. В допълнение към обсъжданията, проведени от ЕЦБ със заинтересованите страни в рамките на подготовката на нейния анализ, Комисията осъществи две допитвания онлайн, насочени към лицата, получаващи3 и предоставящи заеми4. Трябва да се подчертае, че настоящият анализ има индикативен характер, тъй като правилата на ДКИ II5 бяха приети едва през 2009 г.
2.Причини за процикличност и въздействието им върху анализа -
Регулирането на банковия капитал може евентуално да задълбочи цикличността, характерна за поведението на банките при отпускане на заеми. Поради своята чувствителност към риска се очаква капиталовите изисквания съгласно рамката Базел ІІ, транспонирани в ЕС посредством ДКИ, да нарастват по-силно при рецесия и по-слабо при експанзия на икономиката. Тъй като набирането на допълнителен капитал при спад на икономиката може да струва скъпо на банките, те може да предпочетат да намалят своята кредитна дейност. От друга страна, тъй като при икономически подем капиталовите изисквания се смекчават, банките могат да разполагат с повече свобода за предоставяне на повече и/или на по-рискови заеми спрямо средната стойност в рамките на бизнес цикъла.
-
Отпускането на заеми от страна на банките обаче има процикличен характер и не може да се смята, че цикличните капиталови изисквания сами по себе си оказват задълбочаващо проциклично въздействие. Всъщност причините за процикличния характер на банковото кредитиране са много и често взаимосвързани6, като например трудностите при оценяването на риска7 и информационната асиметрия8 между лицата, получаващи и предоставящи заеми. Освен това процикличността при кредитирането може също да произтича от неподходящата реакция9 на участниците във финансовата система към промените в икономическите условия.
Променливото качество на счетоводните отчети на банките се влияе също и от счетоводните правила. По същество реализираните или нереализираните печалби вследствие на увеличение на цените на активите, отразени в справедливата цена на активите, или подобреното кредитно качество, отразено в по-ниските изисквания за провизиране за банките, биха могли да подобрят отчетите за приходите и разходите на банките и следователно състоянието на собствените им средства, предоставяйки по този начин основа за допълнително разрастване на кредитирането10.
-
Тъй като процикличността е вследствие на редица фактори, точното въздействие на минималните капиталови изисквания е трудно да бъде определено. По-специално, значителни затруднения продължава да създава разграничаването на влиянието на кредитното предлагане от това на кредитното търсене, тъй като както изместването на търсенето, така и изместването на предлагането влияят на лихвените проценти и кредитните обеми на банките. За да бъде определено правилно това влияние, е необходим подробен и достатъчно широк набор от данни, който обаче все още не е наличен, тъй като ДКИ се прилага едва отскоро. Ето защо първата оценка, изложена в настоящия доклад, се основава отчасти на качествени данни, събрани от банки и кредитополучатели.
-
Въздействието на ДКИ може да бъде проциклично, само когато са изпълнени определени условия. За да се определи степента на тяхната емпирична приложимост, настоящият доклад следва предложената от ЕЦБ структура, като търси отговори на следните въпроси:
-
Дали по-високата чувствителност на рамката на ДКИ към риска задълбочава цикличността на минималния изискуем капитал (МИК) и ако това е така, до каква степен?
-
Дали цикличните капиталови изисквания оказват влияние върху равнището на държания от банките капитал и кредитното предлагане от страна на банките?
-
Дали цикличността на кредитното предлагане от страна на банките оказва задълбочаващо проциклично въздействие върху икономическия цикъл?
Сподели с приятели: |
