Доклад на комисията

Целта на настоящия доклад е да се измери напредъкът при въвеждането на интелигентно измерване на енергопотреблението в държавите — членки на ЕС, в съответствие с разпоредбите на Третия енергиен пакет¹. В зависимост от резултата от евентуална икономическа оценка в дългосрочна перспектива на разходите и ползите, от държавите членки се изисква да изготвят график (за 10 години, що се отнася до измерването на електропотреблението) за въвеждането на интелигентни измервателни системи². В настоящия доклад е разгледан напредъкът в ЕС-27³ към днешна дата и са формулирани препоръки за бъдещото развитие.

Има два работни документа на службите на Комисията, които придружават настоящия доклад. Те представят моментното състояние на въвеждането на интелигентното измерване на енергопотреблението в ЕС и включват преглед на анализите на разходите и ползите, проведени от държавите членки, заедно със съответни конкретни за отделните страни данни.

Интелигентно измерване на енергопотреблението в законодателството на ЕС

Третият енергиен пакет задължава държавите членки да осигурят въвеждането на интелигентни измервателни системи с оглед на дългосрочните ползи за потребителите. Въвеждането може да зависи от положителната икономическа оценка в дългосрочна перспектива на разходите и ползите (анализ на разходите и ползите — АРП), каквито анализи трябваше да бъдат изготвени до 3 септември 2012 г. По отношение на електроенергията има цел до 2020 г. да достигне най-малко 80 % за случаите с положителна оценка.

Освен това, в съответствие с духа и в допълнение на разпоредбите на Третия енергиен пакет, Директивата за енергийната ефективност⁴ подкрепя развитието на енергийните услуги, основани на данни от интелигентни измервателни уреди, оптимизация на потреблението (demand response)⁵ и прилагането на динамични цени. Същевременно тя зачита и насърчава правото на лицата на защита на личните данни, както е предвидено в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), както и осигурява високо равнище на защита на потребителите (член 38 от Хартата).

Третият енергиен пакет не определя конкретна цел за въвеждане на интелигентно измерване на консумацията на газ, но тълкувателното съобщение относно пазарите на дребно⁶ гласи, че това би следвало да бъде постигнато в рамките на „разумен период от време“.

Анализът показва, че е постигнат значителен напредък. След положителни АРП за областта на доставките на електроенергия в повече от две трети от случаите, понастоящем редица държави членки са се ангажирали да реализират (или вече са завършили) въвеждането на интелигентно измерване на енергопотреблението. В три държави членки (Финландия, Италия и Швеция) вече са инсталирани приблизително 45 млн. интелигентни измервателни уреди, които представляват 23 % от предвидените за инсталиране в ЕС до 2020 г. Според наши оценки инвестицията, съответстваща на поетите ангажименти, възлиза на около 45 млрд. евро за инсталиране на близо 200 млн. интелигентни електромери (което обхваща приблизително 72 % от всички потребители в Европа) и 45 млн. интелигентни газомери (около 40 % от потребителите) до 2020 г. Тези числа за обнадеждаващи. Те показват, че когато въвеждането на интелигентно измерване на енергопотреблението е оценено положително, очакваният процент на пазарно проникване за областта на доставките на електроенергия в тези държави членки надвишава поставената от Третия енергиен план цел за 80 %, но общо за целия ЕС процентът на разпространение би бил 80 %. Това също така показва, че икономическата обосновка за въвеждане на интелигентно измерване на енергопотреблението все още няма преобладаващо значение за цяла Европа и че постигането на подобен резултат е по-скоро предизвикателство в областта на доставките на газ.

Резултатите от анализите на държавите членки на разходите и ползите са както следва:

• 
  16 държави членки (Австрия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Испания, Швеция и Обединеното кралство⁷) ще пристъпят към широкомащабно въвеждане на интелигентни измервателни уреди до 2020 г. или по-рано, или вече са го направили. В две от тези държави, а именно в Полша и Румъния, има вече изготвени АРП с положителни резултати, но официалните решения относно въвеждането все още предстои да бъдат взети;
  
• 
  В седем държави членки (Белгия, Чешката република, Германия, Литва, Латвия, Португалия и Словакия) АРП за широкомащабно въвеждане до 2020 г. са дали отрицателни или неокончателни резултати, но в Германия, Латвия и Словакия интелигентното измерване на енергопотреблението е счетено за икономически обосновано за определени групи клиенти;
  
• 
  За четири държави членки (България, Кипър, Унгария и Словения) към момента на изготвяне на настоящия доклад нямаше налични АРП или планове за въвеждане⁸; и
  
• 
  В повечето държави членки е въведено законодателство относно интелигентните електромери, което осигурява нормативна рамка за внедряването и/или уреждането на специфични въпроси, като например график за въвеждане или определяне на технически спецификации за електромерите и т.н. Само пет държави членки (Белгия, България, Унгария, Латвия и Литва) нямат въведено такова законодателство.
  

• 
  Пет държави членки (Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Обединеното кралство) са взели решение да въведат интелигентни газомери до 2020 г. или по-рано;
  
• 
  две държави членки (Франция и Австрия) имат планове да пристъпят към широкомащабно въвеждане, но все още не са взели официални решения за това;
  
• 
  в 12 държави членки (Белгия, Чешката република, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Латвия, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Швеция) резултатите от АРП са отрицателни; а
  
• 
  останалите държави членки все още не са приключили със своите оценки (забележка: в Кипър и Малта няма газова мрежа).
  

• 
  В 15 от 16 държави членки, които са решили да пристъпят към широкомащабно въвеждане, операторите на енергоразпределителни системи (ОЕС) са отговорни за въвеждането и притежават измервателните уреди, така че експлоатацията им следва да бъде финансирана чрез мрежовите тарифи;
  
• 
  В четири държави членки (Дания, Естония, Полша и Обединеното кралство) данните ще бъдат обработвани от независим централен хъб за данни; и
  
• 
  Подобна е наблюдаваната ситуация в държавите членки, които не пристъпват (поне съгласно настоящите условия) към широкомащабно въвеждане до 2020 г., при което — с изключение на Чешката република, Германия и Словакия, където се обсъждат алтернативни начини за обработване на данните — ОЕС могат също така да бъдат отговорни за въвеждането, собствеността и обработването на данни.
  

Въпреки че различията в ключовите параметри за въвеждане са предпоставка за предпазливост (Error: Reference source not found и Error: Reference source not found), наличните данни показват, че една интелигентна измервателна система може да струва средно от 200 евро до 250 евро за клиент. Специфичният разход за точка на мерене варира от по-малко от 100 евро (77 евро в Малта, 94 евро в Италия) до 766 евро в Чешката република.

Интелигентните измервателни системи, които ще бъдат внедрени, трябва да бъдат внимателно проектирани и поради това те следва:

• 
  да бъдат оборудвани с пригодени за целта функционални възможности в съответствие със стандартизацията и съгласно предложеното в Препоръка 2012/148/ЕС¹¹ на Комисията, с цел да се осигури техническа и търговска оперативна съвместимост, или да се осигури възможност за добавяне на функционални възможности на по-късен етап;
  
• 
  да гарантират защита на данните и сигурност;
  
• 
  да дават възможност за развитие на оптимизация на потреблението и на други енергийни услуги; и
  
• 
  да подкрепят тези пазари на дребно, които предоставят всички възможни ползи за потребителите и за енергийната система.
  

Най-трудната за реализиране функционална възможност е свързана с честотата, с която данните за потреблението могат да бъдат актуализирани и предоставяни на потребителите и на трети страни от тяхно име. Тази функционалност ще осигурява на потребителите пряка насрещна информация за разходите, ще дава възможност на потребителите да правят информиран избор относно своите режими на потребление и ще улесни развитието на нови услуги и продукти на дребно. Седем от държавите членки, пристъпили към широкомащабно въвеждане на интелигентно измерване на енергопотреблението до 2020 г., и три от тези, които не възнамеряват да осъществят въвеждането, не осигуряват такава функционална възможност. Ако съответната интелигентна измервателна система не може да поддържа такава функционалност, държавите членки следва да осигурят възможност за добавяне на такава функционалност на по-късен етап, или за реализиране на такава функционалност чрез други средства.

Изглежда, че няма пряка връзка между обхвата на общите минимални функционални възможности, определени за интелигентните измервателни системи, които трябва да бъдат въведени, и тяхната обща цена. С други думи изборът на по-малко елементи от набор от общи минимални функционални възможности не означава непременно преминаване към по-евтини системи. В действителност разликата в стойностите за „разход за измервателно устройство“ в държавите членки показва, че цялостната инвестиция е повлияна много повече от други параметри, включително:

• 
  начални условия;
  
• 
  местни разходи за труд;
  
• 
  географски конфигурации;
  
• 
  допълнителни характеристики извън минималния набор от функционални възможности; и
  
• 
  цялостни сценарии, сконтови проценти и периоди на оценяване, взети предвид при съответния АРП.
  

Понастоящем само няколко държави членки са формулирали указания относно функционалните изисквания за интелигентните измервателни системи. Останалите са оставили анализа на възможностите на дружествата, отговорни за въвеждането — в повечето случаи операторите на енергоразпределителните системи — без да предоставят ясни стимули или изисквания за функционални характеристики, които също са от полза за потребителите.

Вътрешноевропейският енергиен пазар трябва осигури защита на неприкосновеността на личния живот на потребителите при предоставянето на достъп до данни за управлението на съответните бизнес процеси. Поради това е необходимо да се гарантира правото на защита на личните данни на потребителите, както е гарантирано в член 8 от Хартата. Към момента при работата по този въпрос са установени следните опасения, свързани с неприкосновеността на личния живот:

• 
  Рискът от профилиране на потребители въз основа на данни с висока честота, т.е. събиране на чувствителна информация относно енергийния отпечатък на крайния потребител; и
  
• 
  Защитата и достъпът до съхраняваните данни с оглед на неприкосновеността на личния живот и правилата за поверителност.
  

Въз основа на придобития до момента опит от завършени или текущи пилотни програми при планирането на въвеждането на интелигентно измерване на енергопотреблението трябва да бъдат взети предвид следните аспекти:

• 
  Извличане на полза от въвеждането на инфраструктура за интелигентно измерване:
  

• 
  използване на наличните стандарти и на подходящия набор от функционални възможности, за да се осигури техническа и търговска оперативна съвместимост, да се гарантира защита на данните и сигурност, както и да се постигнат всички възможни ползи за потребителите и енергийната система; и
  
• 
  оценка на необходимостта от специфична рамка за защита на данните и сигурност съгласно националното и европейското законодателство, преди да бъде проведено въвеждането;
  

• 
  Привличане на потребителя от началото на процеса:
  

• 
  създаване на комуникационна стратегия и информационна кампания;
  
• 
  спечелване на доверието на потребителя, с оглед на което е изключително важно потребителите да разбират какви данни се предават и да им се предоставя достъп до тях;
  
• 
  използване на данни от измервания за обратно подаване на информация към потребителя и възможност за разработване на нови продукти и ориентирани към клиента енергийни услуги; и
  
• 
  стимулиране на участието на потребителите, като им се предоставят подходящи и лесни за употреба инструменти и механизми за вземане на решения и привлекателни стимули за възнаграждаване на участието им;
  

• 
  Определяне на мерки за стимулиране на всички заинтересовани страни да ускорят разработването и навлизането на интелигентни измервателни продукти и услуги;
  
• 
  Своевременно разработване и прилагане на разпоредби или предприемане на мерки, за да се създаде за предприятията и операторите на мрежи увереност да инвестират в интелигентни измервателни технологии и развитие на свързани с тях услуги; и
  
• 
  Да се осигури, че извлечените поуки и най-добрите практики от настоящите малки реализации или пилотни проекти ще бъдат взети предвид при широкомащабното въвеждане, по-специално по отношение на технико-икономическите въпроси, участието на потребителите и разработването на пазара за интелигентни измервателни услуги.
  

Повечето от основните параметри за въвеждане, които са налични на този етап, се основават на предположения и прогнози, тъй като много малко държави от ЕС са реализирали съответното въвеждане или са достигнали до напреднал етап. Поради това трябва да се внимава при тълкуването на резултатите от представения тук сравнителен анализ. Както се вижда от посоченото в таблица 1 и таблица 2, редица ключови оценки и стойности се различават значително. Това би могло да отразява различни местни обстоятелства и начални условия, както и включването на допълнителни функции в разглежданите интелигентни измервателни системи (допълнителни елементи, функционални възможности извън препоръчания минимум и др.), но присъстват и методологични различия (използван сконтов процент, период на оценяване и др.).

Ползите за потребителите, с изключение на по-точната информация за фактуриране, са трудни за оценяване, тъй като зависят от действителното участие на потребителите (например при оптимизация на потреблението) и от съответни стимули, като например диференцирана система за ценообразуване.

В някои случаи липсват изчерпателни данни, които да дадат възможност за ясни заключения. Така например по време на извършване на настоящия анализ и изготвянето на доклада четири държави членки все още не бяха съобщили своите данни от АРП. Липсват също така и съществени данни относно функционалните възможности на системата.

Основните констатации от настоящия доклад, по-специално по отношение на пазара, ключовите заинтересовани страни и последиците от обработването на данни за интелигентно измерване на енергопотреблението, ще бъдат включени в Инициативата за енергиен пазар на дребно, която се разработва в момента.

На органите на държавите членки, които обмислят следващите стъпки във внедряването на интелигентно измерване на енергопотреблението, се препоръчва да вземат предвид редица въпроси, представени по-долу. Те се основават до голяма степен на извлечените поуки и придобития към настоящия момент опит от текущи или завършени операции.

Доверие на потребителите

За да се помогне на потребителите да разберат стоите права и ползите от инсталирането на интелигентни измервателни уреди и участието в програми за оптимизация на потреблението се изискват интензивни усилия в областта на комуникацията. Потребителите следва да бъдат информирани за функционалните възможности, за това какви данни ще бъдат събирани и за какво ще бъдат използвани тези данни.

Регулаторната уредба следва да улеснява реализирането в резултат от интелигентното измерване на полза както за потребителите, така и за енергийната система като цяло, а също и да насърчава пазара за новаторски енергийни услуги. Следва да бъдат предвидени мерки за предоставяне на стимули на всички участващи заинтересовани страни и за бързо разработване на продукти и услуги за интелигентно измерване, така че да се ускори тяхното разпространение. В Съобщението за вътрешния енергиен пазар (ВЕП)¹⁶ от държавите членки бе поискано да разработят планове за действие (action plans), в които да бъде отразено как да се модернизират енергийните мрежи, и които да включват права и задължения на операторите на енергоразпределителни системи, полезни вазимодействия със сектора на информационните и комуникационните технологии и насърчаване на оптимизирането на потреблението и прилагането на динамични цени.

За препоръчване е преди въвеждането да се направи оценка на необходимостта от специфична рамка за защита на данните и сигурност съгласно националното и европейското законодателство. Освен това високото равнище на защита на личните данни трябва да продължи да бъде основен приоритет при разработването на стандарти за интелигентни системи.

Следва да се обърне особено внимание на:

• 
  последиците за ролите, стимулите и задълженията на ОЕС съгласно регулаторната уредба;
  
• 
  насърчаване на по-динамична конкуренция в търговията на дребно чрез пазарни правила, които позволяват динамично ценообразуване; и
  
• 
  проучване на възможностите за управление на данните и полезни взаимодействия със сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).
  

Настоятелно се препоръчва на равнище ЕС да се поддържа поне минималният набор от функционални възможности, предложени в Препоръка 2012/148/ЕС на Комисията, които са в съответствие с работата по стандартизация в тази област. Това е необходимо, за да се гарантира техническата и търговската оперативна съвместимост в интелигентното измерване на енергопотреблението, да се гарантира защита на данните и сигурността и да се предостави възможност за създаване и развитие на услуги за оптимизация на потреблението и други енергийни услуги. Това ще даде възможност на държавите членки да определят общи средства за постигане на икономическа ефективност в техните планове за въвеждане, ще се улесни възлагането на необходимите обществени поръчки и ще осигури въвеждането на ефективни и подходящи за целта системи за интелигентно измерване, заслужаващи да се инвестира в тях. Също така на държавите членки се препоръчва да определят своевременно изискваните функционални възможности с цел да се осигури яснота и последователност в действието, по-специално за тези, които са натоварени с въвеждането.

На националните органи и по-специално на тези в държави членки, които не са избрали широкомащабното въвеждане¹⁷ на интелигентно измерване на енергопотреблението, се препоръчва да обмислят преразглеждане на използваните критични параметри и на предположенията, направени в рамките на настоящите им сценарии за АРП, като използват съответната информация от пилотните програми и опита от „реалния живот“, за да прецизират избора на технологии и предположенията по отношение на свързаните с това разходи и ползи. На държавите членки, които все още не са завършили своите АРП или не са обявили плановете си за въвеждане,¹⁸ се препоръчва да пристъпят бързо към извършване на анализа и вземането на решения.