Доклад на настоятелството на Национално читалище на слепите

Национално читалище на слепите «Луи Брайл»

1. Допринесе за разпространението на брайловото писмо и увеличи фонда на брайловата библиотека.

2. Разшири възможностите на издателската дейност и брайловия печат.

3. Осигури системната доставка на книги по домовете за София, а чрез централна поща - за провинцията.

4. Подкрепяше 8 самодейни състава, както и индивидуални изпълнители.

5. Насърчаваше творчеството на слепи автори.

6. Сътрудничеше активно с двете училища за деца с нарушено зрение, както и със Съюза на слепите в България, читалища, фондации и други организации, свързани с образованието и културата на слепите хора.

7. Работеше с Министерството на културата, Столична община - район Средец и с други държавни учреждения.

8. Активно си сътрудничеше със Столична библиотека, Народна библиотека и със сродни библиотеки от страната и чужбина.

9. Системно разработваше малки проекти, които подпомагаха нашата дейност; търсеше спонсори за подкрепа.

10. Увеличи площта на читалището.
Успоредно с изпълнението на изброените задачи в процеса на работата се разкриваха и слабости. Те се отнасят до необходимостта от достатъчно литература за нашите читатели. Това най-вече важи за децата, макар че през последните години изработихме повече от 40 заглавия за тях. Качеството на нашия печат не ни задоволява - все още картонът и принтерите не съответстват на добрите практики и стандарти. Книгите, които печатаме за ползване от библиотеката, трябва да бъдат трайни и със здрави точки. Наша слабост е ограниченото участие на млади хора в дейностите. По-нататък в изложението накратко ще се спрем върху тези дейности.
Брайловата библиотека

За наша радост благодарение на ССБ тя ще получи нови площи. Смятаме, че за следващите десетина-петнадесет години те ще бъдат дотстатъчни за книгите. В момента брайловият фонд е разпределен между централната и филиалните библиотеки. Притежаваме над 2000 заглавия в повече от 20,000 тома. Редовно се обслужват читателите. За това допринася ползването на собствената ни кола DAEWOO. Понастоящем тенденцията е да намаляват читателите на брайл; така е в целия свят. Ние отчитаме около 400 души от централната и филиалните библиотеки и училищата. Усилията ни обаче следва да се насочат предимно към децата и учениците, пред които животът поставя по-високи изисквания. Разполагаме с брайлов каталог, който от няколко години предлагаме и на магнитен носител; изпращаме го и по електронна поща. Бихме искали да обърнем внимание върху обстоятелството, че слепите не могат да имат собствена библиотека, както виждащите хора, тъй като нашите книги са много скъпи, обемисти, изработват се в единични екземпляри. Тъкмо това обстоятелство определя голямото значение на нашата национална брайлова библиотека и постигането на ефективно обслужване на читателите. Ще подчертаем, че не ни задоволява обменът на книгите във филиалните ни билблиотеки. Причина е недостатъчният брой заглавия, дълго продължилият ремонт.

Нашите филиални библиотеки се намират в комплексите на ССБ в Пловдив, Варна, Дряново, както и в двете училища за деца с нарушено зрение. През последните две години възстановихме подвързията на повече от 200 тома със запазени релефни точки. Изработихме нова опаковка, която предпазва книгите при транспортиране в София и в провинцията. Отнасяме се с признателност към работата на библиотекарите Наташа Велкова и Величка Кърпарова.
Електронната книга

От 1994 г. това е ново направление в нашата дейност. Кръгът на читателите непрекъснато расте. По наша преценка той е повече от 200 души. Това са притежатели на персонални компютри, ученици от училищата, които четат на групи. Фондът на електронната книга се попълва от виртуални библиотеки, от българските издатетлства, от закупени дискове. Техният брой е над 34,000. Наша гордост е изработената електронна библиотека на два диска, в която има повече от 2000 книги. Ние сме благодарни на Виктор Любенов, носител на наградата Христо Г. Данов, Иван Доброволов и Хюсин Исмаил – и тримата наградени от правителството за разпространението на електронната книга в България. Специалистът на читалището Иван Доброволов инсталира програми, дава консултации и това е за сметка на нашите планове и работни програми. Книги от нашия фонд са предоставени на библиотеките в СУ "Климент Охридски", Бургас, Стара Загора, Габрово, Добрич, във филиалните библиотеки на читалището и на други места.

Читалището представлява единственото издателство в страната за художествена и справочна литература на брайлов шрифт. Това обстоятелство ни задължава да осигуряваме заглавия за нашите читатели. Тази задача не може да се постигне по две причини. Притежаваме 4 принтера, единият от които е износен. Най-важното обаче е, че трите от тях са персонални и не са пригодени за професионален печат. Ние се нуждаем от съвременен модел принтер, чиято стойност е над 50,000 долара. Правим от 5 до 6 пъти по-малко брайлови книги, съобразно с броя на читателите, отколкото в напредналите европейски страни. Ето защо се нуждаем от средства, за да скъсим тази дистанция. Съвместно с Управителния съвет на ССБ трябва да обсъдим необходимостта брайловата печатница, която засега печата само учебници, отново да пристъпи към печатане и на литература, както е било в миналото.

Госпожи и господа, субсидията, която получаваме от общината, се дава единствено за заплати. Ние сме принудени да търсим средства за нашата дейност от проекти и спонсори. Само по такъв начин могат да бъдат издавани книгите. Това се отнася и за чая и кафето, които безплатно поднасяме на всички в читалището, до електрическата енергия и отоплението. Както споменахме, имаме нужда да обновим своята печатна база, да усъвършенстваме програмата за брайловия печат и да пристъпим към други разработки, които да ни изравнят с напредналите страни. Това може да бъде постигнато със средства и висококвалифицирани кадри. Ще изтъкнем, че ние предоставяме на училищата и нашите филиали безплатно изработените от нас книги, въпреки високата им производствена цена.

Културномасова дейност

Тя обхваща подпомагането на художествените колективи и индивидуални изпълнители, срещи с творци, насърчаване на слепи автори. В резултат на сключения договор със софийскта филхармония всяка седмица от 10 до 20 души посещават концертите. За това благодарим на Ели Арнаудова и Карник Аджамян. С изключение на 2005 г. ежегодно организираме пролетна среща с жените, на която се представя кулинарна изложба. Спазваме традицията за отбелязване на деня на белия бастун с посещение на специалната природна пътека на Витоша. В читалището са уреждани литературни четения, гостувания на слепи поети от Пловдив, представяния на нови книги, написани от наши членове, юбилейни тържества по случай кръгли годишнини на заслужили читалищни деятели. Читалището е и нашият дом, средище за общуване, улеснено от централното място в столицата. В обсега на задачите е и организирането на курсове за изучаване на чужди езици. В Разград и Варна проведохме курсове по есперанто, а секретарят на читалището Йордан Младенов преподава факултативно английски език в софийското училище за деца с нарушено зрение. Подпомогнали сме издаването на книгите на Ангел Сотиров, Владимир Желев, Владислав Кацарски, Величка Кърпарова, Георги Чернев. Отбелязахме 20 години на списание “Есперантска искра”, на което сме съиздатели заедно с Асоциация на невиждащите есперантисти в България и ССБ. Наши гости са били оперната певица Гена Димитрова, академиците Антон Дончев, Николай Кауфман, поета Павел Матев, всички писатели, носители на наградата на името на покойния наш съсъдбеник Георги Братанов.

За радост нашите художествени състави са носители на международни и национални награди. Детският състав "Усмивки" с ръководител композитора Георги Холянов получи голямата награда за младежко и детско творчество в столицата. "Тракийски цвят", "Еделвайс", "Люлин", "Веселите момчета", трио "Родолюбие", дует "Амур" и др. са лауреати на многобройни фестивали. Дано да не пропуснем някои от имената, но ще посочим Георги Холянов, Величка Кърпарова, Елена Кожухарова, Петър Дечев, Недялка Митева, Райна Митина, Никола Качоров, Рангел Попов, Мария Вълчева. На всички онези, които ни съдейдстват за успехите на художествената самодейност - сърдечно благодарим. През последните две години копирахме от фонда на БНР записи на професионалния хор на слепите, на солисти - певци и интструменталисти. Съставихме 5 комплекта от по 18 диска, които могат да се размножават в бъдеще. Така съхранихме едно неповторимо творчество за идните поколения. По случай нашия 75 годишен юбилей направихме 500 диска на оркестъра за народна музика, съставен от слепи музиканти в София. Възстановихме теченията на списание "Съдба", които бяха изчезнали. Копирахме протоколни книги от историята на ССБ. Тепърва предстои в сътрудничество с ръководството на тази организация да предадем експонатите си от музейната си сбирка на бъдещия музей по делото на слепите, който ще се намира в съюзната сграда на "Найчо Цанов" 172. Читалището има 256 редовни члена за 2005 година и 7 колективни члена, с които поддържа тесни връзки и си сътрудничи. Те са фондациите "Хоризонти" - София, "Съпричастие" - Варна, "Приятели на слепите" - Варна, "Очи на четири лапи" - София, Асоциация на невиждащите есперантисти в България – Пловдив, Асоциация на сляпо-глухите в България - Пловдив и Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение - София. Няма да пропуснем и добрите ни взаимоотношения с фондация "Петко Груев Стайнов", с фондация "Хоризонти", основана в читалището, която играе важна роля в нашата просветна работа. Нейна е изключителната заслуга за създаването на новата програма SpeachLab за работа на слепи в Windows. Програмата е плод на високо компетентния труд на Българската асоциация за компютърна лингвистика.

Ние разчитаме и на съвместната ни дейност с районната и териториалните организации на ССБ в столицата. Настоятелството на читалището винаги е насърчавало социалната интеграция на слепите хора у нас. С цялата си дейност, със своите контакти с различни структури и организации то е давало своя принос за преодоляване на бариерите в околната среда, за подобряване на условията за самостоятелно ориентиране и придвижване на слепите, за борба срещу дискриминацията и отстояване човешкото достойнство и интелектуалните и професионални възможности на хората със зрителни увреждания.

През отчетния период бяха извършени две инвентаризации – на целия библиотечен фонд и на основните средства на читалището. Проверителната комисия направи финансова ревизия към 1 ноември 2004 година. През последния месец държавния архив прие документацията от 1959 до 1999 г.

През 2004 г. Управителният съвет на ССБ ни предостави собствения си апартамент, с което ние разширяваме своята база. Със средства на Обединени холандски фондации ние предприехме сериозен ремонт, който подобри условията за работа в самото читалище. През отчетния период работихме по проект на Министерство на културата по програмата на ООН за развитието на читалищата в България. След приключвенето му станахме член на мрежата читалища в страната към Фондация «Читалища». За наша чест по този проект ние бяхме единственото читалище от столицата. По програмата ФАР АКСЕС на ЕС организирахме курсове за слепи масажисти. В резултат на тях 7 души взеха държавен изпит за правоспособност. Работихме по два проекта с Агенцията за хората с увреждания. По единия проведохме компютърен курс, а по другия издадохме книга за знаците на българския брайлопис. Като подизпълнител по проект на информационната програма на Делегацията на Европейската комисия в България отпечатахме две брайлови брошури.

Читалището издава списание "Вестител". То излиза в брайлов и в електронен формат и се разпространява в страната и в чужбина. Неговото отпечатване продължава благодарение на проект - дарение на големия мобилен оператор Глобул. С неговите финансови средства ще издадем и повече от 10 брайлови книги. През 2004 година читалището изработи учебници по системата English Streamline по проект с Евроинформ. Ние получихме като дарение средства от семейство Манджукови, от поделения на Българска енергетика, от фирмата на Ана и Бончо Пееви.

Ние закупихме таванско помещение от 14 кв.м. над апартамента на читалището, където разположихме стилажи и книги. Доставихме нови брайлов принтер и дисплей пак със средства на Обединени холандски фондации. Имаме обновена web-страница, ползваме Интернет и изградихме мрежа между компютрите в читалището. Закупихме нова офис техника за ремонтирания трети апартамент. По проект на “Красива България” за 63 000 лв. трябваше да се направи външен асансьор. За съжаление няколко съседи от етажната собственост се противопоставиха неоснователно и ние загубихме средствата. Тази тяхна постъпка заслужава повече от обществен укор.

Благодарим на всички български издатетлства, на всички наши спонсори и дарители, на Столична община - район Средец, на Министерство на културата, на Министерство на труда и социалната политика. Благодарим на Центъра за помощ на книгата, на Центъра за музика и танци при Министерство на културата, които финансово ни подпомагаха чрез малки проекти за издаване на книги и участието на художествени състави в националните прояви. Признателни сме и на фонд "Култура" при същото министерство, за голямата помощ на столичната библиотека, в която имаме брайлово книгохранилище и която ни предоставя безвъзмездно помещенията си за нашите прояви. Отново искаме да изразим своята голяма благодарност на ССБ за неговата подкрепа за нашата дейност. Изразяваме своята признателност и уважение към труда на нашите слепи и виждащи специалисти в читалището, на доброволните сътрудници, на всички онези, които ни помагат.

Настоятелството в състав Албена Алексиева, Гето Велков, Йордан Младенов, Керанка Милушева, Мария Попова, Михаил Карамихайлов, Росица Милчева, Спас Карафезов, Хюсеин Исмаил през отчетния период е работило като колективен орган. Приемало е решенията с консенсос в сътрудничество с Проверителната комисия. То е имало 26 заседания, на които почти винаги е присъствал представител на Проверителната комисия и през отчетния период е провело и две отчетни събрания. През ноември 2003 г. читалището отбеляза своя 75-годишен юбилей. На тържеството произнесе слово президентът на републиката господин Георги Първанов. Отправени бяха поздравления от зам.-министрите на културата и на труда и социалната политика. Получени бяха много поздравителни адреси от държавни и обществени институции и от сродни организации. Във връзка с годишнината ние проведохме и голям фестивал на нашата самодейност в Централния военен клуб. На него участваха и гости от Македония.

Имахме удоволтвието да изпратим в Прага на Десетият международен фестивал на слепи певци и инструменталисти нашата талантлива певица Кристина Александрова, придружена от пианистката доцент Благовеста Константинова. Представители на читалището участваха в 3 международни конференции по проблемите на информацията и библиотечното дело за слепи. Те се състояха в Русия, Словакия и Франция, както и на 71 международен конгрес на слепите есперантисти в Белград.

С приемането на България в Европейския съюз и необходимостта страната ни да интегрира успешно своите слепи граждани в образователния, професионален и обществен живот следва да намерим още по-добре мятстото на читатлището в този процес. И занапред ние ще допринасяме за достъпа до информация и като национална брайлова библиотека ще ни остане задължението да покриваме потребностите от литература. Това обаче означава да осигуряваме информация чрез брайловата и електронна книга, чрез Интернет и работа по новите технологии, които дават възможностт за този достъп. В това отношение ние сътрудничим на институциите, които в страната разработват новите технологии. Оказваме непрестанна помощ на слепите, които притежават персонални компютри. Наши представители взеха активно участие при създаването на новите стандарти за обозначение на брайловите знаци в информатиката, компютрите и т.н.

До 1991 г. читалището е било финансирано от Министерство на културата. През миналата година ние успяхме да убедим ръководството на министерттвото и след срещи в Народното събрание с парламентарните групи комисията за култура на Народното събрание единодушно прие решение да впише специален текст за читалището, което отново да мине към държавния бюджет като второстепенен разпоредител. Поради необходимите промени в законодателството във връзка с присъединяването към ЕС измененията в Закона за народните читалища се отложиха на второ четене. Това е основната причина за удължението на нашия мандат, за да приеме Общото събрание съответните промени в нашия устав. В Европа и на другите континенти подобна институция като читалището има държавен статут. Нейната издръжка е десетки пъти по-висока, ако сравним нашите мащаби и размери на дейност. У нас националната библиотека и издателството са приели формата на читалище, което от една страна обогатява социалния и обществен компонент, а от друга поставя прегради по отношение на икономическите измерения.

В продължение на 77 години читалището неотклонно върви по своя път за създаването на по-добри условия за образованието и културата на слепите хора в България. То е съхранило възрожденския дух от времето на Петко Стайнов и неговите талантливи слепи деятели. Ние бихме искали да бъдем техни следовници и да поддържаме пламъка на утвърдените вече духовни традиции.

В какви насоки следва да се развива Национално читалище на слепите “Луи Брайл” занапред:

1. Да се лобира за законодателни промени относно организационния и финансов статут на читалището.

2. Да се привличат младежи и доброволни сътрудници, които активно да се включват в дейността на читалището.

3. Да се обнови печатната база и усъвършенства технологията на брайловия печат, да се увеличи брайловия фонд и скъси дистанцията с европейските страни по отношение на броя на брайловите книги спрямо читателите; да се изработват повече заглавия от справочната литература.

4. Да продължи участието в разработка на проекти и привличането на спонсори и дарители.

5. Да се търсят нови форми за издирване на читатели и усъвършенстват методите в библиотечното обслужване.

6. Читалището да се превърне във водещ център за разпространението на брайловото писмо в България.

7. Да се организират курсове по брайл, за работа на слепи с компютър и Интернет, да се уреждат литературни конкурси и конкурси за художествено четене на брайлов шрифт.

8. Да се разкрие център в читалището за работа в Интернет на слепи читатели.

9. Да се насърчава творчеството на художествените колективи, тяхното участие в международни и национални прояви, творчеството на слепи автори и изпълнители.