Доклад на Сергей Станишев на заседанието на нс на бсп на 14 януари 2012 г



Дата27.10.2018
Размер101.5 Kb.
#101227
ТипДоклад


ЗА АКТУАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

И ЗАДАЧИТЕ НА БСП В НАЧАЛОТО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЕЗОН
Доклад

на Сергей Станишев на заседанието на НС на БСП

на 14 януари 2012 г.
Добър ден, уважаеми другарки и другари.

Добър ден и на представителите на медиите.


Преди всичко, позволете да поздравя всички вас, особено тези, с които не сме се виждали след 1 януари, с Новата година, да пожелая и много здраве, много лично щастие за вас, за вашите близки и политически успехи за Българската социалистическа партия!

Искам в началото на пленума да поздравя и неколкостотин хиляди български граждани от ромски произход, които днес празнуват Банго Васил или Василица, или Старата Новата година! Нека и на тях тя донесе по-лек живот, по-добри перспективи, а да се веселят те умеят, това всички знаем.

2012 година, без съмнение - и всички го разбираме добре, ще бъде решаваща за изхода от бъдещото голямо противостоене между БСП и ГЕРБ. То предстои на парламентарните избори. От това по какъв начин БСП ще излезе от тази година, зависи, както вече казах, резултатът, а пък кондицията на партията зависи от всеки един от нас, от членовете на Националния съвет, от общинските ръководства, от всеки член на социалистическата партия, от всеки симпатизант.

Приоритетно за тази година е да очертаем и подредим характера на нашата опозиционност и също така ефективността, достъпността и комуникацията на нашите алтернативи.

Втори водещ приоритет, разбира се, е провеждането на отчетно-изборната кампания и предстоящия 48-ия конгрес на Българската социалистическа партия.

На вас ви е раздаден и проектът за решение, и допълнителните материали по подготовката на конгреса. Искам да кажа само няколко думи по тази тема за сроковете на провеждане на кампанията и на конгреса.

Защо Изпълнителното бюро предлага цялата кампания да протече в следващите месеци до края на пролетта?

Защото не е тайна, че битуват и се изразяват различни мнения, в т.ч. провеждане на редовния конгрес през есента или началото на зимата дори. Аз мисля, че би било безотговорно да се държим по този начин и при тази динамика на икономическа, социална, обществена ситуация в България близо 9 или 10 месеца да гледаме нашия си пъп и да се занимаваме със себе си.

Нужно е много ясно ръководството по места да бъде избрано, да бъде структурирано, да се направи политическата оценка за нашите постижения, неуспехи и приоритети, да има национално ръководство и да има една година, в която да се занимаваме действително с реална подготовка на едни безпрецедентно трудни избори, които ни предстоят. И да излъчваме сигнали само към обществото, само за политика, само за нашите алтернативни предложения. Още повече независимо от приказките на премиера, ние не можем да изключим и предсрочни избори. Защото ГЕРБ консолидираха още власт, разчистват структурите си по места там, където са неуспели, и отсега се готвят прагматично и много стегнато за изборите.

В решението, което ви е представено, има три групи съдържателни въпроси: за ситуацията в страната, за състоянието на партията и за подготовката за изборите.

Искам още много ясно в началото да кажа, че това е задължително съдържание на всяко едно отчетно-изборно събрание, на всяка една конференция и, разбира се, на заседанието на конгреса. Защото ако не си зададем тези въпроси, ако не ги анализираме задълбочено и ако не потърсим честни отговори на тези въпроси и адекватни решения на базата на това безпрецедентно, бих казал, допитване до партията, всички вътрешни сметки на местни лидери, подреждане и преброяване на делегати, амбиции за постове в партията или в бъдещо управление, са безсмислени и безполезни, както за нашите избиратели, така и за нашата отговорност пред страната.

Но преди да пристъпя към моя анализ на политическата ситуация и позицията ми на лидер на партията, и позицията ми на президент на Партията на европейските социалисти, ме задължава да ви кажа няколко думи за кризата в Европа. Защото ние не живеем в изолиран свят. България е неголяма страна, член на Европейския съюз, и всичко, което се случва в Европейския съюз, пряко влияе, без дори хората да го осъзнават, върху техния живот, върху техните доходи, върху тяхната перспектива.

Кризата в Европейския съюз е безпрецедентно дълбока. Тя е финансова, икономическа, социална, но и политическа вече. Две и половина година, приблизително толкова, след изборите за Европейския парламент и след десните победи в няколко ключови страни за Европа имаме подчертано дясна политика в Европейския съюз. Тя се свежда до една дума - ограничения на разходи, балансиране на бюджети.

Посланието, което излъчва европейската десница и доминираните от тях институции, накратко е следното: "Европейската социална държава е прекалено скъпа. Тя трябва да бъде реформирана. Тя трябва да бъде демонтирана в много отношения." И това е голяма опасност за самата същност на европейския проект. Защото разликата между Европейския съюз и всички други икономически и политически фактори по света е неговият социален характер. Липсва дълбочина и мащаб на реакцията и действията от европейските институции срещу кризата на еврото и изобщо срещу икономическата и социална криза.

Последните решения на Европейския съвет от 9 декември м.г. и подготвеният нов междуправителствен договор по същество не дава отговор нито на крайно острите въпроси на доверието в еврото, нито за пътя за излизане от икономическата криза. Да, в него има опит, първи опит за координиране на фискална политика. Но това нито доведе до възстановяване на доверието, нито дава, както вече казах, изход от кризата. И последният пример е вчерашната новина от кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс”, която намалява кредитния рейтинг и перспективите на 15 от 17 страни в еврозоната, с много малки изключения. Този удар беше нанесен срещу Франция, срещу Австрия, срещу Испания, срещу Италия, срещу други страни от еврозоната. Ясно е, че тези действия нито успокояват пазарите, нито дават перспективи. Но се продължава упорито с тази подчертано дясна политика на ограничения.

Какъв е резултатът за две години и половина в Европа? - 6 милиона нови безработни, рецесии в еврозоната, продължаващ спад на доверието в еврото. И тук трябва ясно да се каже, че Партията на европейските социалисти има своята алтернатива на тази политика. Защото ние казваме последователно, вече повече от две години: „да” на финансовата отговорност и стабилност. Но за излизане от тази криза и за възстановяване на доверието и на растежа, първо, са нужни съвсем други по мащаб и дълбочина мерки, в т.ч. разширяване на ролята на Европейската централна банка, обсъждане и реализация на еврооблигации, в т.ч. координиран план за икономически растеж чрез инвестиции и създаване на работни места. В противен случай, дори мерките по орязване дават само краткосрочен ефект. Ако няма растеж след една година, отново всяка страна се изправя пред нуждата още да реже. И това няма перспектива.

Когато говорих за кредитните агенции и решението на „Стандарт енд Пуърс”, естествено е да се направи реално усилие най-сетне Европейският съюз да има своя кредитна агенция, която да дава обективни оценки. Защото гледайки реакциите на вчерашната новина, много правителства се чудят кои са аргументите, защо се случва това, кой дава оценките и кой носи отговорност за тяхната достоверност?

Има и много други конкретни предложения на европейските социалисти, но за да бъдат те реализирани не като отделни инициативи, които с голямо закъснение се възприемат например от Европейската комисия, това важи за данъка върху финансовите трансакции, който по същество е данък върху спекулативния капитал, са нужни две неща.

Първо - социалистите и социалдемократите да имат повече министър-председатели, отколкото са сега, и да се борим за победа на изборите във всяка една от страните.

И второ - победа на изборите за Европейския парламент през 2014 г., в т.ч. с обща кандидатура за първи път от европейските социалисти за председател на Европейската комисия. Кандидатура, която ще бъде избрана по прозрачен и демократичен път, не зад затворени врати.

Исках да опиша тази европейска ситуация, за да почувстваме и нашата отговорност като членове на БСП, особено след доверието, което аз получих, бидейки избран за президент на ПЕС. Защото ние трябва да покажем, че сме партия силна, партия с идеи и партия с компетентност, да се постараем да върнем и европейския дебат истински в България. Защото две и половина години българското правителство само казва „да” на решенията на големите - на Германия най-вече, без българското общество да е информирано за същността и последиците от тези решения. А Европа се намира в тежка ситуация и тази криза поставя под удар самата същност на европейския проект.

Ние трябва да дадем и в България различната алтернатива на дясното управление на ГЕРБ. Защото България влезе в кризата в много по-добра ситуация и с много по-добри параметри от повечето европейски страни. И ударите на кризата не можеха да бъдат избегнати, разбира се, защото сме отворена икономика, но можеха да бъдат смекчени при адекватна политика, която липсва.

Давам ви само един пример и отговор по поредния смешен плач на министър-председателя за това колко дългове трябвало той да плаща за предишното правителство. Ще кажа само факт.

През юни 2005 г. консолидираният държавен дълг на страната е бил 6 милиарда и 600 милиона евро или 31% от брутния вътрешен продукт. Говоря за 2005 г.

Юни 2009 г. консолидираният държавен дълг е намален на 4 милиарда и 700 милиона евро или 14% от брутния вътрешен продукт, без да се брои двойно увеличеният фискален резерв, който достигна 8 милиарда и 200 милиона лева.

Тоест фактически оставихме държава почти без публичен държавен дълг, защо фискалният резерв покриваше в голяма степен, в огромна степен, задълженията на държавата. И до ден- днешен България има дълг сред най-ниските в Европейския съюз, и нямаме този проблем, който имат Италия, Ирландия, Германия в т.ч., Франция и много други страни.

Досега ГЕРБ увеличи дълга с 2 милиарда лева и междувременно опоскаха половината от резерва. А до края на мандата вероятно ще сме на минус със задължения с още 4 милиарда лева. И това ще бъде наследството на Борисов и на неговото правителство за следващите.

В този период от две и половина години има огромни пропуснати шансове и много тежки нанесени щети и поразии. Това се дължи на комбинация от фактори.

Първо - некомпетентност, неефективност на управлението, концентрация на властта и корупция. И искам да се спра на последното, защото ще ви дам само няколко примера, които развенчават мита за ГЕРБ като борци срещу корупцията. Последният пример - освобождаването на Андрей Иванов. Някой получи ли смислен отговор от лидера на ГЕРБ защо изведнъж, след убедителна победа на местните избори, сменя председателя на Общинския съвет? Носят се много слухове, освен апартаментите от няколко десетки, за които се писа и се говори много. Дадоха ли отговор? - Не!

Да ви припомня разговори и на премиера по телефона с шефа на митниците, покровителствайки фактически нелегално производство на алкохол. А сагата на Цветанов и неговите легендарни имоти? Има ли по който и да било от тези въпроси отговор? - Не, всичко се потулва! Затова тази черта е основна черта на управлението на ГЕРБ. Ясен е и основният икономически характер на тази власт и трябва ясно да го заявяваме. Това е власт на едрия капитал и фирми, приближени до правителството, и смазване на дребния и средния бизнес. Това е политика в угода на монополите, засилваща монополите във всеки сектор и убиваща конкуренцията и шансовете за икономическо развитие.

Защото, кажете ми, има ли успешна пазарна икономика, където няма конкуренция? - Няма!

Може ли да има конкуренция, когато във всеки бранш държавата си избира няколко любимци, застава зад тях и играе с тях срещу останалите? Това е абсурдно! Но това се случва в България. И ще ви дам само пресни примери, а с натрупване те са десетки за две и половина години.

Тази седмица се видяхме с представители на малките и средни бензиностанции - няколко хиляди, близо две хиляди. Карат ги сега, след като се свързаха с НАП преди една година всичките, да слагат нивомери - инвестиция 15-18 хиляди лева. Какво ще бъде следствието? Че много от тях няма да издържат, те работят с малки обороти, в селски общини, обслужват хора, които са бедни и зареждат по малко. Резултатът ще бъде 50 общини, в които няма нито една бензиностанция на големите вериги, без нищо, и разширяване на пазара за шестте големи вериги. Десет хиляди души, които работят в тези бензиностанции, потенциално безработни или голяма част от тях.

Втори пример - също съвсем пресен. Промените в Закона за горите, внесен осем месеца след приемане на предишните промени, много фундаментални.

Е, извинявайте, това, което се прави с благородната маскировка „дайте да помогнем на хората, които искат да карат ски в София”, но става дума не само за София, и за други ски обекти и ски зони - това си е чиста проба държавна помощ. Защото има много точни изчисления, направени от наши експерти, че тези промени спестяват на всеки потенциален инвеститор няколко десетки милиона лева. Дава се безплатно държавен ресурс. Това какво е, ако не е работа конкретно в полза на конкретни икономически интереси? И ние трябва да се противопоставим на това много ясно.

Малките магазини, кварталните бакалии, до 31 март - и те трябва да бъдат вързани към НАП. Неколкостотин лева инвестиция пари, после за постоянен интернет и какво ли не. Това не е ли действие в подкрепа на големите търговски вериги? Е, разбира се, защото са ги хванали за гушата!

Резултатът от всички тези мерки или част от тези мерки, които се обявяват като мерки за повече постъпления в държавата и повече контрол, фискално е нищожен или много ограничен. Но икономическата сопа за малки и средни предприемачи, за хора, инициативни, които със своя труд си вадят хляба, е огромна. И ги притискат така ежедневно, все повече и повече ги удушават и после се чудят защо няма икономически ръст и защо безработицата е толкова голяма.

Третата характеристика.

Държавата се превърна в основния непредсказуем, непредвидим фактор за всеки в за всеки в обществото ни.

Вижте, наплашиха и изгониха водещи инвеститори - RWЕ, EON са сега, провалят един след друг големи инвестиционни проекти. Задраскаха "Бургас-Александруполис" триумфално - на какво се радват, в т.ч.бургазлии? Че там всяка година между 8 и 10 млн.тона нефт се разтоварват сега по технология от 70-те години. Само че неколкостотин милиона инвестиции няма да влязат в България от закриването на този проект.

Наред е "Белене", поне такива са индикациите за намерението на правителството. Проект, който можеше да съживи голяма част от българската икономика - вътрешна и строителен бранш, и производство на цимент, други неща. Няколко десетки хиляди работни места покрай него могат да се създадат. Разправят ни за АЕЦ "Козлодуй" 7-8 блок. Дай Боже, но това са приказки, това е връщане 10 години назад като стартова позиция. И я се реализира, я не. Гоним дивото, губим питомното.

Какво да ви кажа за това, което прави държавата като сигнали? Колко пъти за две и половина години вдигаха, сваляха ДДС, запазваха го, сега пак ще го свалят. Кой може да планира икономическата политика на това правителство? - Никой! И външните инвестиции се сринаха многократно по сравнение с кризисната 2009 г.

И искам да кажа още един белег на тази непредсказуемост. Има огромно социално напрежение, разбира се, в страната. Но от кого е предизвикано то? - От властта. Защото първо лъжат, обещават нещо - на фермерите, на хората от БДЖ, на работниците от Мини „Марица-Изток", после подписват нещо, после - довиждане, проблемът е забравен, и възниква естествено напрежение и стачка.

Четвърта характеристика на това управление е неговата антисоциална политика. Защото вижте какво се получава след изборите. ГЕРБ концентрираха безпрецедентна власт в ръцете си, още по-голяма. Консолидация на властта и наред с това - бягство от отговорност по отношение на основни проблеми на хората. Държавата просто бяга ежедневно от своите задължения.

По отношение на общинските болници наскоро чух: "Ами, това е проблем на общините". А на хората? Държавата има ли отношение към хората? Очевидно няма.

Безработицата, бедността, страхът да загубят доходи и перспектива, липсата на достъпни здравни услуги - всичко това създава огромен страх, потиснатост и несигурност в обществото.

Какъв е отговорът на властта? Единствено циркове и пиар!

И има още една характеристика на тази власт, тя е репресивна. Става все по-репресивна към всеки, защото лекарите са бандити, държавните служители злоупотребяват с отпуски, военните очевидно са безделници и те трябва да се пенсионират по-късно. Но държавата се оказва много слаба по отношение на своите задължения, в т.ч. в областта сигурност.

Обърнете внимание какви безумни отговори се дават. Декември - поредица от палежи в различни градове на страната, като епидемия. Какъв е отговорът на държавата? - "Всеки, който ходи с туба, ще бъде закононарушител, престъпник.” Всеки от нас е потенциален престъпник сигурно по този начин.

Снежна парализа в началото на януари - какъв е отговорът? - "Ще арестуваме камионите с летни гуми". Не си вършат работата, все някой им е крив.

Всичко това обаче като действие, като поведение служи на едно, връщайки се към темата за антисоциалния характер на политиката, на последователно, стъпаловидно и все по-дълбоко отнемане на лични права на гражданите, извоювали понякога след десетилетия борби през 20 век и демонтаж на българската социална държава, която е записана в Конституцията на страната.

Пета характеристика на това управление е разсипването на държавността. То се прави ежедневно и примери вече дадох. Дава се като послание, като отношение ако щете, към Народното събрание към парламентарна република. Но минава и чрез много по-съществени и дълбоки действия, чрез грабеж на обществената собственост. Как става това?

Разсипват две години БДЖ! Спомнете си, преди 2 години казаха: "Ние ще оправим БДЖ, ще ги изведем на плюс." Закопават БДЖ, целта каква е? - Приватизация на товарни превози, на най-печелившата дейност, и да оставят едно загробено публично БДЖ, което да изпълнява социални функции за превоз на най-бедните, а печелившата дейност на някой частник, ясно кой - близък до управляващите.

И ние трябва много ясно да се противопоставим сега на тези намерения, които между другото са и противозаконни. И вярвам, че Руси Статков, който е и член на Комисията за приватизационния и следприватизационен контрол, ще предприеме като страна такава инициатива за обсъждане в комисията. Защото намерението на Москов - министърът на транспорта, е противозаконно, както и намеренията на ръководството на БДЖ.

Ще дам други примери - РВД, всяка година се източва, ограбва се, парите от търговското дружество се прибират в държавния бюджет от министър Дянков. И не само то, много други държавни дружества. После казва: тя, обществената собственост не може да се управлява ефективно. Ами ако се ограбва от държавата, как? Не може да стане.

Искам да се спра само още върху резерва на НЗОК. 1 милиард и 400 млн.лв. на всеки българин, който работи и внася здравни вноски, бяха откраднати със Закона за бюджета от това правителство.

Шестата характеристика на ГЕРБ, тя все повече личи, това е една арогантна и самозабравила се власт, на която като че ли всичко е позволено. Няма такова правителство за 20 години в България, което да си е позволявало такова отношение към хората, към институциите, към страната в крайна сметка! Всички трябва да им се възхищаваме, да ги славословим и да им благодарим за саможертвата, че ни управляват, особено лично на министър-председателя.

Наскоро прочетох в интернет в изданията, че в Северна Корея щели да наказват тези, които не оплаквали смъртта на Ким Чен Ир. При нас сигурно ще наказват тези, които не се възхищават, не изразяват това възхищение публично към дейността на правителството. Е, ако не предложи някое съсловие да стане премиерът почетен председател, член или награда, да му мислят. Разбирате ли, звучи като виц, но това се превръща в реалност! Наскоро се случи това с археолозите. Държавата две години знае, че там има какво да се копае, не предприема действия и сега насред зима се явява в тужурка и с шапка премиерът им казва: "Ще копаете тук, бързо, спешно, срочно." Нямало значение, че е замръзнала почвата, не може да се отделят артефактите от пръстта: "Ще копаете, министър Павлова ще стои с чадър". И тя се радва - на какво се радва? Че изглежда смешна?

Но това е характеристика на властта.

И искам още два примера да дам, защото трябва да сме конкретни и ясни когато говорим.

Това, което се случи със смъртта на момичето от Перник Мирослава Николова - да поиска премиерът от родителите й, хора, които със сигурност са покъртени, извинение пред МВР! Да не би МВР да я е спасило? Моите уважения, не знам добре ли са работили, възможно ли е било, но фактът е факт. Как може от родителите на загинало момиче да искаш извинение, за кого, от кого?! Необяснимо. И се измъква с полуизвинение.

А какво направи като обида към един достоен българин, генерал Ангел Марин вчера? Каза: „Кучетата се радват на пържолки, хората на награди.” Той, премиерът, със сигурност се радва на награди. Но да питаш, след като ти си предложил, Министерският съвет, след предложение от 11 неправителствени организации, които представляват всички организации на запасно войнство - военноинвалиди, тракийски дружества, защо се награждава човек, който 38 години е служил в Българската армия и е стигнал до генералски пост, и 10 години е бил български вицепрезидент, и казваш: „Защо го награждават”? Ето това е арогантно! И това е един от примерите за разрушаване на институционалността и държавността. Ами, то в България нищо няма стойност! Стойност има само мнението и личните усилия на един човек. Всички останали са недостойни за нищо.

Описах тези характеристики, но трябва да бъда откровен, въпреки всичко това, което са факти и реални тенденции, много хора продължават да подкрепят ГЕРБ и лично министър-председателя. И изборите го доказаха. Защото освен фалшификации, манипулации, купуване, ГЕРБ имаха много реални гласове. И трябва да си зададем въпроса защо? Защото ако не намерим адекватните, реалните отговори, това би означавало много тежка диагноза за състоянието на обществото и на политическия процес в България, а тя очевидно е тежка.

Първо, разбира се, ние имаме една много силна централизация на властта и в условията на криза това поставя в зависимост от разпределението, от страна на държавата на порции и ресурси, всички ги поставя в зависимост - бизнес, медии, общини, почти всеки един човек лично. И това е реалност. Защото преди говорих и за медиите, преди четири години обществените поръчки или кампании на държавата нямаха такова значение за медиите, за тяхното оцеляване. Сега при свиване на пазарите и такава ожесточена конкуренция имат нарастващо. И държавният ресурс играе водеща роля. Ходи прави после опозиционна медия, ако си зависим от държавно финансиране.

Второ, невероятна и ефективна пропагандна машина. Действително има усещане в страната сред много хора, въпреки обективно все по-тежкия и безперспективен живот, че нещо се прави постоянно, при това се прави за първи път - никога в България преди това не са строени магистрали, никога не са правени пречиствателни станции, всичко е за първи път. И хората – „да” - мигат и казват „да”. Къса е паметта. И когато една лъжа ти се повтори сто пъти, започва да прониква в съзнанието.

Трето. Вие да сте чували някога публично да излезе информация за вътрешни противоречия, спорове в ГЕРБ, да не говорим за скандали? Не. А всички останали, в т.ч. и ние, половината от времето ни се занимаваме с вътрешни въпроси, в т.ч. половината от медийното покритие за нас е за вътрешните ни въпроси, а не за политиката. Е, нека се поучим малко от ГЕРБ. Имат и добри практики, имат дисциплина, някакво съзнание за отговорност към своята политическа сила.

Четвърто. Без съмнение бързо замитат следите от корупционни практики с чести смени където има проблем. Колко пъти се смени шефът на фонд „Земеделие”, кадрово, управленски - безумие?! Нещо се случило там - хайде, ние сменяме един сменяме, втори сменяме, трети, мисля, че е четвърти вече, нали? И така на много места.

Трябва да признаем като друга характеристика, че имат структура за бързи ефективни решения, в т.ч. еднолични. Ние докато пообсъдим, докато се наумуваме, закъсняваме и сме много по-бавни и като реакция.

Умело - и това е друга характеристика и причина за успехите на ГЕРБ, противопоставят всички срещу всички. Вече го споменах - компромати срещу тези, които дръзват да протестират, било то лекари. Защото нали знаете, лекарите всички са изкарани убийци, масово съзнание такова се насажда съзнателно. Зелените, които протестират срещу шистовия газ, срещу намеренията за Витоша – ами, те са милионери и отнякъде вземат пари. И така за всеки, който не е съгласен. И, разбира се, основният инструмент - това е лъжата.

Аз понякога се втрещявам колко арогантно и безогледно лъжат - ей така, гледат те в очите и лъжат, хората, които са институции, хора, които носят отговорност за държавата. Няма значение и го правят.

Сега, като описах всички тези неща, се изгражда една картина като че ли на непробиваема система от фактори. Нали, малко е стряскащо и е логично да си зададем въпроса можем ли да го променим? Аз съм убеден, че можем. Защото тази система вече не е така ефективна и дава своите пропуквания. И първото голямо пропукване беше на президентските и местните избори. Въпреки страха, въпреки купуването, въпреки всички технологии, които използват ГЕРБ, не постигнаха това, което очакваха и което искаха. Да, те спечелиха, но спечелиха по нечестен начин. Загубиха образа на добрите и честните.

И ви дам пак само два факта. Министърът на вътрешните работи г-н Цветанов, който е длъжен да спазва закона и да наблюдава спазването на закона в изборите – ами, той беше главен организатор на всички манипулации, главен организатор на този процес. Че какво може да се каже повече?

Новият кмет на Пловдив още 2009 г. беше записан как да се фалшифицират бюлетини. Това е едно престъпление! Къде е прокуратурата, питам, по всички тези неща? Мълчи!

Това е една власт, която все повече придобива характера на престъпна власт, защото дават знак, че властта само с кръв ще я дадат. И трябва да сме наясно с това. И въпреки това милион и половина българи и повече гласуваха за нашата кандидат-президентска двойка на втория тур. И това е шанс, и това е възможност. Това означава, че тези хора осъзнато се противопоставят на ГЕРБ, и това е много голям политически ресурс.

Какви задачи има БСП в тази ситуация като опозиция, при това алтернативна опозиция?

Аз бих ги разделил на две части - национални и същностно леви, като партия и като лява партия. Към националните бих посолил на първо място сваляне на ГЕРБ от власт. Това е национална отговорност пред БСП, не е политическа игра или интрига и не е борба за наша власт.

Второ - отстояване на демокрацията в България. Тя е под заплаха. Защото когато се лишават хората от правото, същностното, фундаменталното право да избират свободно своите кметове, общински съвети, президент, парламент, за какви други права можем да говорим, в т.ч. социални?

Трето. Опазване на държавността и нейното възстановяване, защото тя се руши, както ви посочих с конкретни примери. Необходим е ред, уважение и взаимодействие между институциите, а не сегашният диктат и пренебрежение, и подчиняване на всички - съдебна власт, медии, парламент, кое ли не.

Четвърто. В икономиката - предсказуемост на поведението и еднакви правила за всички икономически субекти.

Със сигурност и ние не сме били перфектни в миналото, но подобно нещо, такава монополизация, такава концентрация, такова лобиране никога не е имало, дори по времето на Иван Костов.

Пето. Това засяга кадровото отношение, особено в публичния сектор. Ние трябва да знаем път на знаещите и можещите, а не само партийни назначения, както правят ГЕРБ. Това е антитеза на ГЕРБ, която ние трябва да покажем, че ще реализираме, ако получим доверието на хората.

Що се отнася до партията и партийните задачи, нашата опозиционност и алтернативност трябва да станат още по-категорични и актуални. Защото на изборите всички партии, които заиграваха на дребно и временно с ГЕРБ, бяха наказани от хората. А ние бяхме поощрени.

Впрочем, отварям една скоба, ГЕРБ много ефективно играят на вътрешното поле на всички останали, всички го виждаме. Вбиват клиновете в Синята коалиция - лошият Костов, добрият Мартин Димитров. Цепят "Атака", късат парчета от ДПС чрез Касим Дал; принизяват или фаворизират Яне Янев и т.н. Те се занимават с политическо инженерство.

Нека да си отговорим ще допуснем ли същата технология да бъде приложена, по това вече се работи, и към БСП? Задайте си този въпрос и да си дадем отговор.

Според мен всякакво и на всекиго заиграване с ГЕРБ е самоубийствено за БСП. Имали сме такива случаи, индикации и преди изборите 2009 г. Сигурно мнозина са се подлъгвали, при това на достатъчно високи нива. За мнозина перспективите за управление или колаборация с ГЕРБ може би и сега изглеждат примамливо. Но може би е време всички да осъзнаем, че това е безкрайно вредно и за БСП, и за страната. Поне аз смятам така. Защото питам, задавам въпрос - каква коалиция с ГЕРБ? На каква основа - политическа, управленска? БСП съгласна ли е да бъде съучастник в този тип управление, който виждаме сега, да бъдем част от него, да се присламчим? А този тип управление по мое убеждение води държавата в задънена улица.

Питам също, кой не е бил излъган от тях, който е имал някаква работа на местно, на друго ниво, на национално? И питам, можем ли ние в името на властта да се лишим от идентичност, от наши принципи, от наши политики? За мен отговорът е: не! И ние трябва ясно да се стремим да спечелваме доверието на хората и следващите избори именно като алтернатива на този вреден модел на управлението.

Напоследък, в т.ч. много се говори за правителство на национално съгласие, спасение, експертност и пр. Искам да кажа, БСП многократно е доказала за 20 години, че винаги се е водила на първо място от национални интереси, винаги сме търсели съгласие. Но не на всяка цена. И за мен не е приемлива тезата, че няма ляв или десен изход от кризата. Различни са и целите, и приоритетите, ако щете, и философията, и моралните императиви на ляво и дясно управление. И ние трябва ясно на конгреса да очертаем нашите червени линии за политика, за нейното съдържание в едно управление, от които не бихме отстъпили и не бихме участвали в никакво управление, без определени политики да се реализират! Иначе после ще се обезличим, хората ще престанат да ни вярват.

Имахме едно управление, което беше коалиционно, много по-почтено от сегашното, по ясен начин - и пак платихме висока цена за компромиси, които правихме. Не че не бива и не трябва да се правят компромиси, но трябва да е ясно какво за какво.. И линията ни не трябва да се отклонява от основното.

Когато говорим за партията и изборите, още един много важен приоритет в хода на кампанията ни преди конгреса, трябва да си отговорим доколко ефективна е нашата опозиционност?

Аз мисля, че постигнахме немалко за две години и половина, има разлика, тя е видима. Излязохме от шока, доминираме в парламентарни дебати, в парламентарен контрол, имаме доста алтернативни управленски проекти и вече има чуваемост към това, което говорим. Не казват, когато включат телевизора и видят някои от нашите представители: "Този изобщо не искам да го слушам, защото е от БСП". Започват нещо все пак да чуват хората. И БСП политически се стабилизира. Но недостатъчно сме свършили, ние трябва да удвоим усилията, защото досега реално работим с 1/2 от нашите възможности и капацитет, и доста неравномерно като натовареност на отделните депутати от нашата група. Затова трябва да направим и отделен семинар на групата, заедно с Бюрoто, за да си организираме дейността така, че нашата опозиционност да бъде много по-бърза, адекватна и дълбока.

По отношение на алтернативните ни политики, ние трябва да постигнем тяхната, първо, постоянна актуализация. Защото, ако говорим например за транспорта, ами какъв управленски проект, ако сега се руши БДЖ - основен компонент на транспорта. Ние напишем нещо, което е вярно за сегашната ситуация, след една година няма да е вярно. Днес ще разгледаме управленския проект по горите. И там трябва да има ясна характеристика и позиция по безумния и лобистки закон, който прокарват в момента, промените в закона. И така всяка седмица буквално.

Сигурно си заслужава вече сериозно да обмислим и следващата стъпка - създаването на нещо като кабинет в сянка. Нека го обсъдим внимателно. Нямаме такъв опит, имахме всъщност един през 1991 г. струва ми се, трябва да видим поуките оттогава. Но за да има още по-голяма чуваемост, трябва да има и нещо ново освен традиционните ни форми на проява на тази опозиционност.

Как ще проведем кампанията и конгреса - зависи от нас, както вече казах. А от това ще зависи как БСП ще изглежда и дали ще печелим доверие, какво ще бъде съдържанието на дебатите, каква ще бъде атмосферата, които ние създаваме помежду ни. Това е наша отговорност, защото смятам, че е адски погрешно да търсим врагове с партийна членска книжка. Но трябва уважително, но ясно да си казваме нещата, критиките, различните мнения, когато има такива. И да търсим отговора в интерес на партията.

Каква е нашата местна дейност - задавам въпроса?

Много е неравномерна също. Има цели периоди, когато нашите местни структури са като заспали, чакат само новините от центъра. Ето, днес в 12 областни града се провеждат протести срещу шистовия газ. Това е наша тема, ние имахме ясна позиция от самото начало, Ивайло Калфин я развиваше, внесли сме законопроект в парламента. Радвам се, че Младежкото обединение, неговите представители като граждани участват активно в тези протести. Но питам, от тези 12 града колко от нашите местни структури са влезли в контакт с тези, които организират този протест? Не за да печелим, добре, радвам се - аз питам, не за да печелим тесен дивидент партиен, а за да изразим наша позиция, която още повече е толкова кристално ясна.

Много важно е отварянето на нашия актив към активните слоеве на обществото, на партията като цяло. Защото ние много говорим, 20 години сигурно, но на много места е точно обратното - като че ли се страхуваме от конкуренция. Но трябва да разберем - партията и всяка лична амбиция ще бъдат по-добре реализирани, ако около нас, с нас са и хора в своя сектор успели и професионалисти, които имат и амбиция професионална, да видят и в БСП възможност, как да кажа, за развитие кадрово в своята професия. Защото много хора видяха това в ГЕРБ и това е една от причините за техните успехи на президентските и местните избори.

Аз доста дълго говорих и досега, не искам да изчерпвам дискусията, но въпросите и темите са много големи. Затова само ще концентрирам в последната част аз партията върху един аспект, който искам да го почувствате много ясно.

На президентските и местните избори стана ясно, че не е достатъчно да правиш хубава активна кампания, видима, не е достатъчно да печелиш доверието на много хора в страната, за да постигнеш резултати. Ние се изправихме срещу една действително изборна машина, която работи безотказно, която беше структурирана сигурно една година преди местните и президентските години. А ние действаме често по традиционния начин, без достатъчно ефективно да разширяваме влияние. И оттук нататък трябва да помислим и в хода на кампанията за организационни реформи, тъй като е необходимо партията да бъде ефективна в електоралния период и в деня на изборите в много по-голяма степен, за да бъдем конкурентоспособни. Защото ГЕРБ сигурно имат около един милион реални гласа - толкова получиха за листите си. Реална подкрепа, голяма, но колко бонуси имат отгоре не само чрез купуване на гласове, а и чрез създаване на много мотивирани и нахъсани активисти на ГЕРБ, от които един сигурно работи някъде, назначен е, друг - нещо друго. Те всички са структурирани, действат ефективно в кампанията задкулисно, не като нас публично.И в изборния ден също.

Докато при нас членовете, застъпниците в секционните комисии често са на преклонна възраст, въпреки че десет пъти повтаряхме от НПЦ: обърнете внимание върху това, трябва нито една минута да няма без надзор в изборния процес, защото за една минута стават фалшификациите. Пак на много места същото. Казахме много пъти - за всяко нарушение сигнализирайте, защото после като знаеш, че са го фалшифицирали и отидеш в съда, те казват: „Ами, къде са ви сигналите?” И много други неща.

Затова искам да обърна внимание, че тази точка в решението и в допълнителния материал, който е подготвен, обмислен много добре като структура на въпроси, е ключова от гледна точка на нашия успех на следващите избори.

Уважаеми другарки и другари, всеки мисли, че осъзнава ясно колко много и колко комплексни са задачите които стоят пред БСП. И нашата отговорност не е само пред нашите членове и симпатизанти, както вече споделих. Нашата отговорност е пред страната. Няма кой друг да се противопостави на ГЕРБ и на този модел на управление. Дали ще можем да дадем адекватните отговори, това действително оттук нататък вече зависи от всеки един член на партията, най-вече разбира се от нейното ръководство, от нейните ръководства по места, от ключовите фактори и авторитетите в партията. И всеки трябва да си зададе тези въпроси, и своето място, и своята роля в тези процеси, които ни предстоят, много честно. Нека се замислим, нека направим силна кампания в партията, силен конгрес и нека действително се превърнем в алтернатива на това порочно управление!
Благодаря ви за вниманието, благодаря ви и за търпението.
(Приет с решение на НС на БСП

от 14 януари 2012 г.)






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница