Доклад на Световната банка Над 20 на сто от бедните българи без достъп до лекар



Дата21.01.2018
Размер340.28 Kb.
#49783
Пресклипинг: „Здравеопазване”
08.07.2015


Според доклад на Световната банка

Над 20 на сто от бедните българи - без достъп до лекар


Доплащането на ръка вече е 47% от цената за лечение

Радина Василева
Над 20% от българите с ниски доходи нямат достъп до медицинска грижа. За това алармира постоянният представител на Световната банка в България Антъни Томпсън в Министерския съвет по време на третото заседание на съвета "Партньорство за здраве". Според доклада на банката около 4 на сто от домакинствата у нас са паднали под линията на бедността ($1,75 на ден според Световната банка) заради доплащания за здравни услуги. От 1998 г. досега плащанията на ръка от страна на болните са нараснали със 17% и са достигнали 47%. Същевременно между 6 и 12 на сто от българите не са обхванати от здравната каса и сами покриват лечението си.

Като основни проблеми в родното здравеопазване ЕК посочи неефективността при усвояването на средства, недофинансирането на клиничните пътеки, както и слабите резултати от полаганите медицински грижи. Експертите се обединиха около тезата, че реформите, които министър Москов подготвя в момента, са крачка напред.

Според Филип Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия българите не получават равен достъп до здравни грижи. Затова ЕК препоръчва да се намали финансовият натиск върху болните без значение от социалния им статут. Нужни са и допълнителни механизми за събирането на здравни вноски, тъй като към момента една голяма част от хората в България не ги внасят.

Експертите са категорични, че в България има повече болници, отколкото са необходими. В 192 лечебни заведения се изписват едва по 13 души на ден. Същевременно през 2011 г. страната ни е била на първо място по смъртност от апандисит в ЕС, посочват от Световната банка. На второ място в класацията е Сърбия. Също така държим едно от първите места по смъртност вследствие на сърдечносъдови заболявания сред европейските държави.

"Оценката от дирекцията на ЕК е удовлетворителна за мен. Анализът на Световната банка дава пълното основание за провеждането на реформата, която подготвяме. И двете позиции виждат ефективно изразходване на финансите в сектора", не пропусна да се похвали министър Москов в края на срещата.

Министър Петър Москов: Касата няма да плаща на болниците за градинки

Изгубили сме около 100 млн. лева от брутния вътрешен продукт (БВП) от стотици хора в работоспособна възраст, които са починали от заболявания, които в другите европейски държави са лечими. Това обяви здравният министър д-р Петър Москов след вчерашното заседание на съвета "Партньорство за здраве".

Министърът призна, че у нас за здраве се харчат все повече пари, и то все по-неефективно, но подчерта, че това ще се промени благодарение на готвената реформа в сектора.

Така не само щяла да се въведе финансова дисциплина, но и да се оптимизират наличните финансови средства. "Здравната каса няма да продължава да плаща на болниците да си правят градинките", категоричен бе д-р Москов.

До няколко месеца ведомството ще бъде готово с изготвянето на основния пакет за здравно осигуряване. В него ще се включат всички социалнозначими болести, чието лечение касата ще покрива на 100%. За целта ще бъде нает и външен консултант, който да подпомогне "методологията и максимална публичност на резултатите".

Москов внася в МС отчета на здравната каса

Годишният отчет на Националната здравната каса ще бъде внесен от министър Петър Москов на заседанието на кабинета днес. Министрите ще отпуснат допълнителни пари по бюджета на МЗ. Те ще утвърдят и разходите за командировки в страната за първото тримесечие на тази година. В тях влизат пътуванията на министрите и на техните заместници.





Слаби резултати и източване на НЗОК

Ниско ниво на финансиране в системата, слаби резултати от полаганите грижи, неефективно изразходване на средствата за здравеопазване, финансов натиск върху пациента и огромен брой болници.

Това са част от констатациите от доклада на ЕК за България в частта здравеопазване, представени вчера. Според комисията секторът се нуждае от структурни реформи и да осигури равен достъп до здравни грижи на българите независимо от семейния им бюджет. "Трябва да се намали броят на болниците ви, но не само чрез затваряне на структури, а и чрез други мерки, като се изследват нуждите на населението. Болничните легла - да се съкратят", посочи Филип-Михал Домански от Генералната дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към ЕК. Грижите за дългосрочно обслужване (те трябва да са интегрирани със социалните) не се финансират в нужния размер, а трябва да се подобри и ефективността на харченето на парите от НЗОК. "Доколкото зная, реформите не са приключили, но най-общо те като че ли отговарят на препоръките", заключи Домански.

Съкращават се 20% от болничните легла


Търпението на държавата към фармакомпаниите се изчерпва, ако не дават отстъпки
Диана Тенчева
Поне 20% от болничните легла у нас (или 9360 от всичките 46 804) ще трябва да се съкратят, когато Националната здравна карта стане задължителна от догодина. Това съобщи пред ТРУД" здравният министър д-р Петър Москов, след като изслуша препоръките на ЕК и на Световната банка за сектора. Очаква се до края на месеца картата да се превърне в законодателен акт, след като парламентът гласува промените в Закона за лечебните заведения.

Според Световната банка детската и общата смъртност у нас са много високи, а от апандисит е най-високата в ЕС (от БЛС по-късно контрираха, че не е вярно). Дялът на доплащане от пациента е изключително висок. През 1998-а той е бил 30 на сто, а днес цели 47% от публичните пари за здраве излизат директно от джоба на българина. Това е 2 пъти над средното в ЕС. 20% от хората с ниски доходи у нас нямат достъп до медицински грижи, 6-12 на сто въобще не са обхванати от НЗОК. 1/3 от пациентите в 55 болници са могли да се лекуват амбулаторно, но заради лимитите джипитата ги прехвърлят в болниците. Там терапията е много по-скъпа.

"Когато здравният министър или премиерът заявят, че болничният ресурс е раздут, тогава опозицията казва -"убийци, престъпници, къде ще се лекуват хората?!". А когато дойде Световната банка или ЕК и съобщи същото, всички се съгласяваме", обобщи Москов.
Постоянният представител на Световната банка у нас Антъни Томпсьн (вдясно) подчерта пред министър Москов, че за цяла година са намалени цените само на 2 от всички медикаменти в платения списък.

 



Плащаме кеш за здраве двойно над препоръката на СЗО


20% от бедните нямат достъп до медицина

Анна Ботинова
България има извънредно високи директни плащания в здравната система - хората плащат от джоба си двойно повече от препоръката на СЗО. Те нарастват от 30% през 1998 г. на 47% през 2012 г.

Това посочи постоянният представител на Световната банка у нас Антъни Томпсън в доклад, представен на заседание на "Партньорство за здраве". Консултативният орган към Министерския съвет обединява изпълнителната власт, медицинската общност и пациентски организации в търсене на консенсус за здравната реформа.

4% от домакинствата, които са били над прага на бедност, са паднали под него заради плащания за здравни услуги. Над 20% от хората с ниски доходи пък нямат достъп до медицинска помощ - един от най-високите дялове в ЕС. Същевременно здравното осигуряване не обхваща между 6 и 12% от българите, а е задължително по закон.

Здравната система е добре развита, но е ориентирана към болниците, не е ефективна и се нуждае от структурни реформи, препоръчва Световната банка. В този сектор се харчат двойно повече пари от наличните в обществените фондове.

Сходни изводи направи и Филип-Михал Домански, представител на здравната дирекция към Еврокомисията. България трябва да намали болничните легла и да постави акцент върху извънболничната и първичната медицинска помощ, стана ясно от препоръките на ЕК към българското здравеопазване. Те ще бъдат официално приети на 14 юли. Сред препоръките е и осигуряване на дългосрочни медицински грижи, които са слабо застъпени у нас. Посочените от Световната банка 47% преки плащания сега се разходват на тъмно и когато излязат на светло, ще има потърпевши от това, каза здравният министър д-р Петър Москов, шеф на "Партньорство за здраве". Той представи актуализираната Национална здравна стратегия до 2020 г. За регулация в болничната помощ се въвежда здравна карта със задължителен характер, чрез която нови структури ще се откриват според нуждите на региона.

Един от основните проблеми е, че приходите в здравния сектор са нараснали с под 3% през 2013 г., докато разходите са скочили с 15%, отчете Москов. Той отправи "послание" към фармаиндустрията, че ако не се постигне съгласие за отстъпки, държавата ще наложи такъв тип рефериране на лекарствата от здравната каса, че иновативните да се изравнят с генеричните.



Беден и болен

Що за здравна система е тази, в която който има пари, се лекува, а който няма -да се оправя, както може?! Над 20% от хората с ниски доходи у нас нямат достъп до медицинска помощ, според Световната банка.

А тези, които едва се задържат над прага на бедността, са заплашени да затънат под него заради плащания за здраве.

Това е дълбоко несправедливо. За тези, които нямат пари да си платят, трябва да има осигурена поне минимална помощ от системата.

Откъдето да погледнеш, сме извън стандартите. Директните плащания за здраве са двойно по-високи от препоръчаните от СЗО. А процентът хора с ниски доходи, които нямат достъп до системата, е един от най-високите в ЕС.

 

Реформаторите се разцепиха и във Варна, СДС зад Портних


Според Лукарски още имало шанс за обща регистрация на блока
Реформаторският блок отново се разцепи, този път във Варна. Структурите на СДС и БЗНС там ще подкрепят за втори мандат настоящия кмет от ГЕРБ Иван Портних, обяви синият лидер и министър на икономиката Божидар Лукарски във вторник. Само ден по-рано лидерът на ДСБ Радан Кънев и здравният министър Петър Москов подкрепиха кандидатурата на Чавдар Трифонов.

В София пък Соломон Паси, предложен от ДБГ на Меглена Кунева, отказа да бъде номиниран заради обструкциите от ДСБ, които издигнаха Вили Лилков.

"Трифонов заяви, че не иска подкрепата на СДС-Варна. СДС не може да предлага подкрепа на никого, който не я иска", каза Лукарски вчера. "Това поставя под въпрос общата регистрация, но не означава, че не трябва да работим за нея , допълни той.

Лидерът на СДС предложил вътрешни избори за кандидатите там, където няма съгласие между партньорите. Според него "скандали в РБ няма". И вчера обаче лидерите от блока не се разбраха дали ще се явят единни на вота, или не. ДБГ настоява за обща регистрация, но партньорите не могат да постигнат съгласие за конкретните кандидати за кметове по места, което нарушава добрия тон помежду им. Шефът на националния предизборен щаб на блока Найден Зеленогорски дори заплаши, че ще  подаде оставка, ако до 15 юли няма съгласие.





20% от бедните нямат достъп до здравеопазване


Ана Атанасова
20 на сто от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, обяви постоянният представител на Световната банка в България Антъни Томпсън. Между 6 и 12% от населението пък не е обхванато от здравната каса. 4% от домакинствата преминават под линията на бедността, защото трябва да си доплащат за лечение, а частните разходи достигат до 47 на сто от всички средства, които се плащат на здравната система. Данните са от доклад на Световната банка.

Изводите от доклада се, че финансирането на здравната система в България е добро на фона на други сравними с нас страни, но тук големият брой болници и лошата организация поглъщат неефективно парите. Затова Европейската комисия препоръчва България да намали броя на болничните легла, да подобри достъпа до здравни грижи и да повиши ефективността на инвестираните средства. Сред препоръките е още да се намали или премахне финансовият натиск върху пациентите, за да имат равен достъп до здравеопазване.

Антъни Томпсън посочи как парите у нас се харчат неефективно: "В 55% от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно". Първичната помощ в България е така организирана, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болниците, допълни той.

Кардиолог с фалшива диплома продължава да практикува


Ана Атанасова
Д-р Иван Вуцов от Стара Загора, за когото стана ясно, че е с фалшива диплома по кардиология, продължава да практикува. През пролетта разследване на БНР показа, че Вуцов е работил в отделението по инвазивна кардиология в старозагорската университетска болница, представяйки фалшива диплома. След това прокуратурата започна разследване за подправяне на документи, здравната каса прекъсна договора си с него, а Вуцов излезе в неплатен отпуск от болницата.

Въпреки това лекарят продължава да практикува в частния си кабинет в Стара Загора, съобщи БНР. Регионалната здравна инспекция отказва да заличи от регистрите си д-р Вуцов като специалист кардиолог с аргумента, че прокуратурата и съдът още не са се произнесли. Отказ за наказание има и от етичната комисия към старозагорската колегия на лекарския съюз отново с тези аргументи.

"Единственият орган, който може да дава специалност и да признава специалности, да издава документ за специалност, това е висшето училище. Висшето училище не е издавало такъв документ. А прокуратурата е орган, който не дава специалност, не провежда изпити за специалност. Прокуратурата е орган, който разследва престъпления. Така че това няма нищо общо - решението на прокуратурата с наличието на специалност по кардиология. Затова здравната инспекция би трябвало да отговаря и тук МЗ трябва да вземе твърди и сериозни мерки", коментира пред БНР зам.-ректорът на МУ - София проф. Алексей Алексеев.

Спешна нужда от 4-има лекари и над 10 сестри

има детското отделение към Националната кардиологична болница в София, съобщи началникът му доц. Анна Кънева. За да бъде компенсирана липсата на персонал, в момента студенти работят като медицински сестри. "Масово напускат специалистите, търсят професионална реализация в частните здравни заведения или в чужбина. Много малко млади лекари постъпват на работа в болницата. От месеци текат обяви за работа на лекари, за асистентско място, а практически няма кандидати. На хората не им се работи с тежко болни деца, с деца, които най-често се излекуват, но някои от тях си отиват. Критичен е проблемът с обгрижването на тези пациенти", заяви тя, цитирана от БНР.





Мрем от апендицит най-много в Европа


Поли Пантева
България е сред страните с най-висока смъртност от апендицит. На първо място сме и по фатален край на пациентите със сърдечносъдови заболявания.

И докато здравеопазването ни е прилично финансирано спрямо сравними с България държави, големият брой болници и лошата организация поглъщат неефективно този ресурс. Така въпреки многото лечебни заведения страната ни е с висока смъртност, голям брой хора са с труден достъп до медицински грижи и половината българи се налага да доплащат за лечението си. Което от своя страна води до 4% от домакинствата, които прекрачват прага на бедността именно заради парите, които дават за здраве. 20% от бедните българи пък изобщо нямат достъп до него. Това сочат доклади на Световната банка и Европейската комисия, които бяха представени вчера на заседание на съвета "Партньорство за здраве,,. Европейската комисия препоръчва да намалим броя на болничните легла, да подобрим достъпа до здравни грижи, нивото на доболничната помощ и да намалим финансовия натиск върху пациентите. Тъй като частните разходи и доплащания в здравеопазването достигат 47 на сто, което е два пъти повече от препоръчаното от Световната банка. Една трета от пациентите в над половината болници пък е трябвало да се лекуват навън и не е било нужно да бъдат хоспитализирани.





Приватизацията на болници - стана ли ясно защо да и защо не


Живко Иванов, финансово-счетоводна къща "Симбула"
Политиката отново надделя над икономическата логика.

Здравният министър Петър Москов се отказа от предложението си за промени в Закона за лечебните заведения, които да разрешат приватизацията на болници. Както при голяма част от промените в здравеопазването, и за това предложение не бяха посочения достатъчно ясни аргументи защо то ще доведе до подобрение в системата, да не говорим за статистика, която да подкрепи. Предложението беше оттеглено със същата липса на аргументация.

Какви биха могли да бъдат основните ползи и недостатъци от приватизацията на болници в настоящия момент. Важно е уточнението, че болниците са социални институции, но този статут в никакъв случай не ги освобождава от необходимостта да функционират секторно ефикасно и икономически ефективно.

Приватизацията им беше забранена през 2001 г., като едновременно с това пазарът на болнична помощ беше отворен за частни инвеститори, които изградиха нови лечебни заведения, вместо да обновят съществуващите. Именно благодарение на частните инвеститори в България се появиха първите модерни медицински апарати, които в голямата си част бяха екзотика за публичните болници по онова време. Едва след 2006-2007 г. започна обновяването и на тяхната материална база и медицинско оборудване, но до голяма част, особено тези с общинска собственост, този процес още не е достигнал.

Забраната за приватизация е до голяма степен в основата на проблемите, които изпитва здравната ни система в момента. Освен че достъпът на мнозинството пациенти до модерно медицинско оборудване беше отложен с 5-6 години, се създаде пазар, отворен за всеки нов играч, но без механизъм за отпадането на неефективните участници. И това е в пряка връзка с постоянно нарастващите разходи за болнично лечение.

Разбира се, трябва да отчетем, че средата се е променила съществено спрямо 2001 г.

Вече има над 170 частни болници, т.е. част от инвестиционния ресурс в здравеопазването е употребен. За обективна оценка на ефектите трябва да изследваме от какво се отказва държавата или общината с решение за приватизация на болниците. Единственото право, от което се отказва, е контролът на собственик по смисъла на Търговския закон, и то в хипотезата на продажба на цялата си собственост. Исторически погледнато, този механизъм на контрол е доста слабо използван, а най-ярките примери датират от последните месеци. Всички останали механизми за контрол остават същите, като към тях могат да бъдат добавени предвидените в Закона за приватизация механизми за следприватизационен контрол. От друга страна, задълженията, от които се освобождава публичният собственик, са много съществени. На първо място, да подпомага лечебното заведение финансово. Този ангажимент сега обикновено е под формата на покриване на загуби и дългове, ремонти, обновяване на материалната база и пр.За периода 2009 - 2013 г. паричното изражение на това финансиране за държавния и общинските бюджети е близо 1.5 млрд. лв. И това е ресурс, отделно от плащания на НЗОК за медицинската дейност на лечебните заведения. На второ място, отпада задължението на публичния собственик да се грижи директно за ефективното управление на болниците, като при добре структуриран приватизационен договор то лесно може да бъде заменено от ясни цели, които новият собственик трябва да спазва.

По всичко изглежда, че отново сме склонни да се откажем от инструмент, който е в състояние да доведе до по-икономично, ефективно и ефикасно използване на ресурса за здравеопазване, защото политиците се страхуват от радикални промени в чувствителните социални сектори.



Световната банка: Обществените средства за здраве трябва да нараснат двойно


Намаляване на нерегламентираните плащания и броя на болниците са двете основни препоръки
Десислава Николова
Намаляване на нерегламентираните плащания и на броя на болниците са двете основни препоръки, които отправиха Световната банка и Европейската комисия на заседание на платформата "Партньорство за здраве", която се председателства от здравния министър д-р Петър Москов. Във формата участват съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите, болниците, бизнесът и пациентите.

Постоянният представител на Световната банка за България Антъни Томпсън представи в резюме доклада за сектора, който банката изготви по поръчка на правителството. Според него основен проблем в България е, че се харчат два пъти повече пари, отколкото има в обществените фондове -здравното министерство, здравната каса и болниците.

Докато държавата покрива 40% от плащанията за здравни услуги, гражданите доплащат от джоба си общо 47%.

"В момента официално разполагаме с 3.9 млрд. лева годишно за здраве, но харчим 7 млрд. лв. А това идва да покаже, че българите доплащат почти половината от разходите за здраве директно от джоба си. Ако искаме да изчистим и подредим системата, първото условие е да разполагаме със 7 млрд. лева обществени средства", коментира Томпсън.

По думите му при лечение в болница пациентите доплащат средно 18% от услугите, а здравната каса - останалите 82%. При лекарствата съотношението е обратното - държавата покрива едва 19% от стойността на медикаментите. Всичко това формира нерегламентирани плащания в размер на 4 млрд. лв.

"В момента тези 47% доплащане са на тъмно. Единствените индикатори за тях са в приходите на болниците, фирмите и аптеките. Когато те излязат на светло през застрахователните фондове, ще е ясно дали и защо трябва да се плаща повече за здраве", заяви д-р Петър Москов. Той допълни още, че с новото законодателство за болниците, задължителната здравна карта, въвеждането на основен и допълнителен пакет пациентите ще бъдат наясно за какво плащат.



Проблемът с броя на болниците

България е единствената европейска страна с такъв голям брой болници, съотнесено към населението. През миналата година например 31 на всеки 100 души са лежали в болница, докато средно за ЕС това съотношение е 17 на 100. Здравният министър представи актуализираната национална стратегия за сектора, в която основен акцент е намаляването на броя на болниците.

"Броят на болниците не води до по-високи резултати и ефективно решаване на здравните проблеми. Смъртността и заболеваемостта не са намалели", коментира Филип-Михал Домански, представител на Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" на Европейската комисия. Той допълни, че освен че са много, болниците в България са големи и трудни за поддържане, което е болест на всички бивши социалистически страни, които са строили огромни здравни комплекси.

Препоръките на комисията за България са да подобри ефективността на плащанията в здравния сектор основно чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните услуги и като се постави акцент върху извънболничната помощ, да се намали броят на леглата в болниците за активно лечение и да се изгради система за долекуване и рехабилитация, каквато липсва.



Колко струват Здравните услуги

Петър Москов обяви, че заедно с Българския лекарски съюз до края на септември ще направят точни изчисления колко струват медицинските услуги. В изчисленията ще бъдат включени както лекарският и сестринският труд, така и всички използвани лекарства и консумативи, както и средните разходи на болницата за лечение. Сега здравната каса плаща по клинични пътеки, в които не са остойностени нито лекарският труд, нито разходите за лечение. Цените на пътеките не са променяни от години и не отразяват реалната стойност на лечението, а са опит за вместване в определения от държавата бюджет на здравната каса.

Представителите на Световната банка и Европейската комисия коментираха, че плановете на правителството за реформа в здравния сектор съвпадат с препоръките им. България е една от 11-те страни членки, към които Брюксел отправя препоръки за задължителни промени в здравния сектор. По принцип съюзът няма единна здравна политика.

От Москов с любов

Да не си говорим като в шпионските филми, но ще пратя леко кодирано съобщение към фармацевтичната индустрия. Ако не се получат договорените споразумения за промяна на риска, ще отидем на джъмбо рефериране. Те ще разберат.



Петър Москов, здравен министър



1/3 от българите без достъп до лекар

Българите доплащат половината от лечението си от джоба си, а 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински помощ. Между 6 и 12% от българите пък изобщо не са обхванати от здравната каса. В същото време 4% от домакинствата изпадат под линията на бедност заради нуждата да плащат за здравни грижи. Това сочат доклади на Световната банка и на Европейската комисия, представени вчера на заседание на съвета "Партньорство за здраве".

България отделя повече средства за здравеопазване от сравними с нея държави, но големият брой болници и лошо организираната първична помощ поглъщат неефективно този ресурс, сочи още анализът. "В 55% от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно", посочи Антъни Томпсън, постоянен представител на Световната банка у нас.

Една от причините са лимитите в доболничната помощ и липсата на ограничения в болничната. В същото време първичната помощ е организирана по такъв начин, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болниците, коментира още Томпсън. Анализът сочи, че у нас няма недостиг на лекари, каквото е разпространеното схващане. Истината била, че прекалено малко от тях работят в първичната помощ. От Световната банка прогнозират, че едва ли ще има възможности за повече увеличаване на средствата за здравеопазване, така че трябва да се търси по-добра ефективност.

Предприетите от екипа на здравния министър Петър Москов реформи са в правилната посока и до голя ма степен се покриват с препоръките на Европейската комисия, отчете Филип-Михаил Домански от Генерална дирекция"Здравеопазване и безопасност на храните".



BG болниците големи и гълтат много пари


Всеки пети без достъп до медицински услуги

Силвия Николова
Българските болници са ненужно големи, трудни за поддържане и гълтат много пари. Болничните легла са неколкократно повече от необходимото. В повече от половината лечебни заведения (55%) една трета от пациентите не са били за хоспитализация, можело е те да бъдат лекувани амбулаторно. Това са част от критиките в доклада на Световната банка за финансирането на здравния сектор в България, който беше представен от нейния представител за нашата страна Антъни Томпсън вчера по време на третото заседание на Съвета "Партньорство за здраве".

192 болници, сред които е направено проучване, се оказва, че дневно от тях се изписват под 33-а пациенти, отчитат още в доклада. Според евроекспертите тази бройка е неколкократно по-ниска от приетата в Европейския съюз.

В България се отделя много по-висок процент от БВП за този сектор

отколкото в много други държави, сравними с нея по показатели. Независимо от това, ефектът е малък, тъй като няма единен контрол, който да прецизира как се изразходват средствата, се казва още в документа.

Същевременно се оказва, че при 3,9 млрд. лв. за здравеопазване годишно, отпускани от държавния бюджет и Националната здравноосигурителна каса, харчим 7 млрд. лева. Разликата от 3,1 млрд. лева представляват плащания от болните за медицински услуги, покупка на лекарства и импланти, както и за избор на екип.

Висок е делът на доплащане от страна на пациентите. От 38% през 2008 г. през 2014-а те са достигнали 47 на сто. Това пък, отчете Филип-Михаил Домански от Генералната дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия, който също представи доклад по темата вчера. Оказва се, че всеки пети у нас няма достъп до медицинска помощ (20%), тъй като живее или в отдалечено място, където няма болница или лекари, или няма пари да си плати лечението тъй като не е здравно осигурен.

Същевременно между 6 и 12 процента от населението не може да се лекува безплатно за сметка на здравната каса, тъй като не е здравно осигурено. 4 на сто от домакинствата няма възможност за си плащат лечението, когато се наложи и търсят лекарска помощ само в спешните центрове, когато здравето им се влоши съвсем. От ЕК ни разкритикуваха, че клиничните пътеки са ниско остойностени, а броят на болниците набъбва.

Ще се вземат мерки за подобряване на контрола в системата, обеща здравният министър Петър Москов пред представителите на ЕК и СБ вчера. По думите му 51 от съкратените щатни бройки в Министерството на здравеопазването ще бъдат пренасочени към Изпълнителна агенция "Медицински одит". Той не скри, че въпреки огромните суми пари, с които оперира НЗОК, до преди месеци тя не е имала аналитичен отдел, който да проверява как и доколко ефективно се изразходват те. Той увери, че с въвеждането на допълнителния пакет за здравни услуги ще се спре доплащането под масата в болниците. Според него вече няма текучество в центровете за спешна помощ, дори имало доста кандидати за работа там. Д-р Москов обеща до 4 години в спешната помощ да бъдат вкарани 600 нови линейки, ще бъдат възстановени и патронажните сестри за работа в гетата и уязвимите групи.



Първи сме по смърт от апендицит

България е първа по смъртност от апендицит в Европа. Тези изненадващи данни съобщи Филип-Михаил Домански от Генералната дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към ЕК. Той се позова на доклад за развитието на сектор "Здравеопазване“ в България. От него става ясно, че сме на второ място по сърдечносъдови заболявания.

От Еврокомисията препоръчват здравната ни система да се насочи към превенция и профилактика на неинфекциозните заболявания. Това е обяснимо, тъй като населението застарява. При възрастните хора хроничните заболявания се влошават и водят до смърт.


Доклад на Световната банка показва:

Обедняваме заради доплащане за здраве

Част от българите обедняват, тъй като са принудени да доплащат за здравеопазване.

Според доклад на Световната банка 4 на сто от българските домакинства над линията на бедността са паднали под нея заради доплащания за здравни услуги, обяви представителят на банката в България Антъни Томпсън.

Данните показват още, че делът на хората, които доплащат за здравни услуги, е скочил от 30 на 47 на сто от 1998 г. насам. Около 20 процента от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, а между 6 и 12 на сто от населението не се обхваща от Националната здравноосигурителна каса, става ясно от доклада.

Сравнително добри, макар и под средните за Европейския съюз, са показателите по отношение на детската и майчината смъртност, както и очакваната продължителност на живота.

Не са толкова оптимистични данните по отношение на инфарктите. Смъртността от сърдечносъдови заболявания у нас е сред най-високата в Европа. Същите са показателите и при смъртността от апандисит.

Световната банка отправи критики, че в болниците ни влизат пациенти, които е можело да се лекуват и извън клиниките. "В 55 на сто от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно", уточни Томпсън. Той обясни, че първичната помощ е организирана по такъв начин, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болничната помощ. По думите му това намалява ефективността и пречи на приемствеността при лечението.

Според Филип Домански от генералната дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" към Европейската комисия основните проблеми на родното здравеопазване са слабите резултати от полаганите грижи и неефективното усвояване на ресурси. Домански представи доклад на ЕК и препоръки към България по отношение на здравеопазването, които трябва да бъдат приети официално на 14 юли от Съвета на министрите.

Системата не осигурява равен достъп до здравеопазване, сочи докладът на ЕК. "Все още много българи не плащат своите здравни вноски", подчерта още Домански. По думите на експерта недостатък е и твърде голямата леглова база в болниците у нас.

Съветско лечение сменя антибиотиците

На фона на все по-голямата резистентност на бактериите към антибиотици западни учени се обърнаха към методи за справяне с упоритите организми, открити по времето на СССР и използвани и до днес в Русия, Грузия и Полша.

Трите страни са разработили лечение с бактериофаги, които убиват или неутрализират заразните микроорганизми, без да вредят на човешките клетки. Този метод обаче никога не е бил изпитван в САЩ или други европейски страни заради фокуса им върху развитието на антибиотиците.

По времето, в което на Запад процъфтяват антибиотиците, учените в Русия са изолирани от иновациите и вървят в друга посока. Сега страната е световен лидер в изследването и развиването на терапията с фаги.

В Полша, която е членка на ЕС, алтернативното лечение се предлага в малка ниша и е само помощна терапия, защото иначе не е одобрена от европейските институции.

Сега обаче Европа проявява интерес към съветския метод, като тази година за първи път ще финансира клинично изпитване на терапията с бактериофаги. То ще се тества върху пациенти във Франция, Белгия и Швейцария, а бюджетът е 3.8 милиона евро.





Всеки пети беден няма достъп до здравни грижи


Доходите на над 4% от домакинствата са паднали под линията на бедност заради доплащането

20% от бедните у нас нямат достъп до медицински грижи. По данни на Евростат през май 3,4 млн. българи (близо 50% от населението) живеят около или под линията на бедност, т.е. месечният им доход е до 286 лв. 4% от домакинствата в страната са обеднели заради доплащане на лекарства и здравни услуги, според доклад на Световната банка.

Системата на здравеопазване в България не създава равен достъп на всички граждани до здравни грижи, а отговорните институции трябва да вземат мерки да се премахне или поне да се намали финансовият натиск върху пациентите, за да имат равен достъп, независимо от икономическото положение на всеки от тях, препоръчва Европейската комисия.

Еврокомисията: Здравната система не дава равен достъп на пациентите


В страната има достатъчно лекари, отбелязва доклад на Световната банка

Аида Паникян
Системата на здравеопазване в България не създава равен достъп на всички граждани до здравни грижи, а отговорните институции трябва да вземат мерки да се премахне или поне да се намали финансовият натиск върху пациентите, за да имат равен достъп, независимо от икономическото положение на всеки от тях. Това е едната от препоръките на Европейската комисия (ЕК) към българското здравеопазване. Те бяха представени от Филип-Михал Домански, отговарящ за България в Генералната дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" в ЕК, по време на третото заседание на Съвета "Партньорство за здраве", което се проведе вчера в София. Препоръките ще бъдат гласувани от Съвета на министрите на 14 юли. В областта на здравеопазването за т.г. 11 държави получават препоръки, докато през 2014 г. са били 16.

Докладът отбелязва, че близо 2 млн. българи не плащат здравните си осигуровки и не допринасят за финансиране на системата.

Населението на страната застарява, но не са достатъчно застъпени дългосрочните и продължителни здравни грижи. В това отношение в доклада се прави препоръка системата на здравеопазване да се обвърже със социалните грижи. Като основни проблеми на системата се отбелязват ниско финансиране, много слаби резултати от здравните грижи и неефективно усвояване на средствата. Една от препоръките е да се намали легловата база в болниците, но не чрез затваряне на болници, което може да остави хората в определени части на страната без достъп до медицински грижи, а посредством други дейности, след като бъде направен анализ на нуждите на населението в различните части на страната. Големите болници също са проблем, но това е проблем на всички бивши соцстрани, подчерта Домански, който е поляк. ЕК препоръчва управляващите да подобрят ефективното усвояване на средства в здравеопазването и да преразгледат ценообразуването на услугите в системата, като се акцентира на клиничните пътеки.

Доходите на над 4% от българските домакинства са паднали под линията на бедност заради доплащане на здравни услуги, отчете в доклада си постоянният представител на Световната банка (СБ) за България Антъни Томпсън. Ако през 1998 г. доплащането от пациентите е било 30%, сега е 47%. Разходите от джоба на пациента са предимно за лекарства и медицински изделия. Между 6 и 12% от българското население не са обхванати от НЗОК.

Българската здравна система е добре развита, но не е качествено обслужването на профила на заболяванията. В България няма недостиг на лекари, но прекалено малко от тях работят в доболничната помощ.

192 болници в страната изписват дневно по-малко от 13 пациенти, а хоспитализациите са значително повече от тези в други страни на ЕС.

В 55% от българските болници 1/3 от пациентите можели да преминат амбулаторно лечение, което е далеч по-евтино. Системата остава насочена към болниците, което я прави фрагментирана, посочва докладът.

По в периферията


Аида Паникян
Колкото повече управниците твърдят, че реформите им целят да сложат "пациента в центъра" (не е много ясно в центъра на какво), толкова тези промени го натикват по в периферията. Новата фраза във всяко изречение на реформиращите е "да върнем доверието на пациента в системата". Не щеш ли обаче, всичките им реформи постигат обратната цел - българинът вече не вярва, ама хич не вярва на родните здравни "експерти", които всяка сутрин се събуждат с нова екзотична идея за спестяване на пари от здравеопазването. Ала у нас заговори ли се за спестяване на пари, човекът просто не съществува.

И как иначе, щом преди 16-17 години българинът е доплащал за здравни грижи и лекарства близо 30%, а днес - над 48%, докато в Европа е обратното. Как да вярва на система, която докарва хората до просешка тояга, а около 680 хил. бедни (над две Варни) просто не могат да получат лечение, защото са... бедни!

Чудно, дали настоящето ръководство на МЗ е асимилирало препоръката на ЕК да не се закриват болници на места, където хората нямат къде другаде да се лекуват? Дали стигна до съзнанието им, че трябва да гарантират равен достъп до медицински грижи и на бедна, и на богати? Ама едва ли...

Социалистите търсят подкрепа да дадат в КС разделянето на здравните пакети

Лидерът на БСП Михаил Миков съобщи, че социалистите ще търсят в парламента подкрепа на идеята си да дадат на Конституционния съд (КС) измененията на Закона за здравното осигуряване, които разделиха здравните пакети на два. Миков припомни, че левицата написа специално писмо на президента Росен Плевнелиев по темата, но така и не е получила някакъв отговор от него. Заместник-председателят на партията Янаки Стоилов добави, че в ЕС благодарение на социалистите са постигнати някои резултати по отношение на формирането на преговорна позиция по ТТИП. Тези резултати обаче не са толкова отчетливи, за да гарантират интересите на повечето от европейските граждани и на поне част от европейските страни, коментира още Стоилов. Той припомни, че днес трябва да се проведе гласуване в Европейския парламент за начина, по който да продължат преговорите, и допълни, че социалистите нямат основания да подкрепят преговорната позиция в този й вид. Заместник-председателят на БСП обобщи, че е в ход и подписка в редица европейски държави, събрала над 2,5 млн. подписа против ТТИП, но изрази съмнение, че едва ли ЕС ще я обсъди официално.



Социалдемократите искат оставката на Москов

Парламентът и правителството са подведени от здравния министър Петър Москов относно реформата в здравеопазването, категорични са от политическото движение "Социалдемократи". Те призовават Москов да подаде оставка, а ако това не се случи, Бойко Борисов да му я поиска. Социалдемократите са категорични, че са напълно неприемливи поправките в Закона за здравното осигуряване, според които пакетът медицински услуги се разделя на основен и допълнителен. Абсурдни са идеите за приватизация на болници и за сливане на болници.

Социалдемократите предлагат спешни мерки, сред които строг контрол на разходите в системата, ефективна програма за спиране на корупцията в лечебните заведения, въвеждане на задължителен втори стълб на здравното осигуряване по подобие на пенсионния модел, за да може да се предлагат на пациентите допълнителни и скъпоструващи здравни услуги, създаване на специализиран здравен фонд за скъпоструващо лечение на пациенти с тежки заболявания.



Българите обедняват заради доплащането за здравни осигуровки, отчете Световната банка

4% от домакинствата преминават под линията на бедност поради необходимост от доплащания за здравни услуги, а 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, стана ясно от доклада на постоянния представител на Световната банка за България Антъни Томпсън. Оказва се, че от 6% до 12% от населението не се обхваща от Здравната каса. Според доклада системата на здравеопазването ни всъщност е добре развита, но проблемът е в качественото обслужване на профила на заболяванията. Анализът сочи, че у нас няма недостиг на лекари, каквото е разпространеното схващане - истината била, че прекалено малко от тях работят в първичната помощ. Томпсън изтъкна, че в 55% от българските болници 1/3 от пациентите можели да преминат амбулаторно лечение, което е далеч по-евтино. Системата остава насочена към болниците, което я прави фрагментирана, обобщават от Световната банка.





Реформите на здравния министър са в правилната посока и до голяма степен се покриват с препоръките на Европейската комисия


Реформите на здравния министър са в правилната посока и до голяма степен се покриват с препоръките на Европейската комисия. Днес Д-р Москов получи подкрепата и на Световната банка на заседание на консултативния съвет към Министерски съвет “Партньорство за здраве”. От Еврокомисията и Световната банка направиха и две основни препоръки – намаляване на нерегламентираните плащания и на броя на болниците.

Половината от пациентите в болниците са ненужно хоспитализирани и биха могли да се лекуват в доболничната помощ – сочи анализът на световната банка. Лекарите са стимули да прехвърлят пациентите си в болниците, защото там няма лимити. Парите в здравеопазването били достатъчно, но се харчели неефективно с голям дял доплащане от пациентите.



Антъни Томпсън: Разполагаме с 3,9 млрд. лева годишно, но харчим 7 млрд. или българите доплащат почти половината от разходите за здраве директно от джоба си. Ако искаме да подредим системата, първото условие е да разполагаме със 7 млрд. лева обществени средства.

Пак по данни на Световната банка 4% от домакинствата преминават под линията на бедността поради необходимостта от доплащания за здравни услуги.

ЕК пък ни препоръчва да намалим броя на болничните легла, да подобрим достъпа до здравни грижи и да се намали финансовият натиск върху пациентите.

Филип-Михал Домански: България трябва да подобри ефективността на разходите, по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепване на извънболничната помощ.

Видимо доволен от подкрепата на двете институции, Петър Москов представи актуализираната здравна стратегия на България, в която се набляга върху комплексността на лечението и промяна в начина на финансиране с отчитане на качеството.



Д-р Петър Москов: Касата няма да продължи да плаща за това някой да прави градинки или да развива строителна дейност. Сериозна част от т.нар. болничен мениджмънт - това са нереализирали се архитекти.

Министърът обяви, че до края на септември ще бъдат готови с точни изчисления колко струват медицинските услуги.





Страната ни е начело в класацията за най-скъпо лечение в Европа


bTV  Новини в 19.00 часа

Страната ни е начело в класацията за най-скъпо лечение в Европа. Това показва доклад на Световната банка. Още за тревожната статистика ще научим от Теодора Трифонова. Добър вечер.



Теодора Трифонова: Добър вечер. Оказва се, че сме сред европейците, които доплащат най-много за лечението си. Вадим от джоба си близо половината от стойността на лечението и на медикаментите. В последните години този процент постоянно расте. Това е и една от причините за бедността у нас, казват от Световната банка. И още едно стряскащо число, всеки пети човек у нас с ниски доходи няма достъп до медицински грижи.

Пациентите Христо и Кирил споделят една стая в Първа градска болница. Всеки от тях се налага да намери около 700 лв. за медицинско изделие, използвано за операциите им.



Гражданин: Благодарение на децата – добре. НЗОК не знам какво покрива, как го покрива.

Гражданин: Имах кредитна карта и от там дръпнах пари и покрих. Жената и тя помогна. Няма как.

Само за последната година повече от 200 пациенти на Св. Екатерина не са имали възможност да доплатят за скъпоструващите изделия и импланти. Въпреки това са лекувани за сметка на болницата, което отваря дупка в бюджета на лечебното заведение – 2 млн. лв.



Проф. Генчо Начев: Разходът на болницата не може да бъде покрит от цената на пътеката, която отчитаме ние. Един пациент, който лежа шест месеца и разходът на болницата беше 120 хил., Касата пак плати 14 хил.

Световната банка обаче отчита обедняване на българското население и липса на средства за лечение.



Антъни Томпсън: Пациентите, които трябва да доплащат за лечението си са се увеличили. В останалите страни в Европа показателите са противоположни.

Д-р Петър Москов: Харчим все повече и по-неефективно. Това е, което казаха от Световната банка. Очевидно, че начинът на финансиране и начина на структуриране на тази система трябва да бъдат промени. Това се нарича реформа.

Според Световната банка недостатък на системата е и раздутата леглова база в болниците ни.



Теодора Трифонова: Според експертите има твърде много болници у нас, като препоръката им е те да бъдат намалени. Само за последните пет годни 43 нови лечебни заведения са открити, 42 от които – частни.

Водещ: Теодора Трифонова с последните данни за здравеопазването ни. Благодарим ти.



Европейската комисия и Световната банка със сериозни критики към здравната система у нас

Европейската комисия и Световната банка със сериозни критики към здравната система у нас. Какви са те? Ани ще ни каже повече за това.



Водещ: Сега да започнем със забележката, която засяга всички нас, а тя е вечно недофинансираното ни българско здравеопазване. От Световната банка обаче отбелязват, че в същото време в сравнение с други държави именно България отделя за здравеопазване голям процент от БВП. С други думи не е въпрос на малко пари, а е въпрос на неефективно харчене. От тук следва и другата негативна констатация. С течение на годините все повече ние трябва да вадим пари от джоба си, за да се лекуваме. Така, виждате, през 2012 почти половината от това, което плащаме за здравеопазване е над здравните ни вноски. Т.е. ние доплащаме. И точно затова над 20% от българите с най-ниски доходи просто се отказват от медицинска грижа. Те спират да се лекуват. 4% от българските семейства пък изпадат под линията на бедността, тъй като доплащат за здравни услуги. На фона на всичко това отново забележка. Имаме много болници, което е голям проблем. Точно там потъват нашите пари. Световната банка е установила, че 1/3 от случаите, които сега се пращат в болница всъщност могат да се лекуват много по-евтино в доболничната помощ.


Българската здравна система е недофинансирана и неефективна

Българската здравна система е недофинансирана и неефективна. Планираните реформи обаче са в правилната посока. Това са част от изводите, маркирани в доклад на механизма Европейски семестър. Документът беше представен в рамките на инициативата Партньорство за здраве. Надежда Цекулова допълва.



Репортер: Парите в българската здравна система са малко и освен това се харчат неефективно. Пациентите нямат равен достъп до здравни грижи и често се налага да плащат от джоба си. Болничният сектор е твърде раздут, а дейностите в него не са остойностени реално. Всички тези изводи са записани в доклада на Европейски семестър за България за 2015, представен пред инициативата Партньорство за здраве от Филип-Михал Домански, отговарящ за България в генерална дирекция Здравеопазване и безопасност на храните към Европейската комисия.

Според Домански светлина в тунела има. Плановете за реформи на Министерството на здравеопазването до голяма степен се покриват с препоръките на Европейската комисия към страната ни. Комисията ни препоръчва да намалим броя на болничните легла след анализ на излишъците, да подобрим достъпа до здравни грижи там, където той липсва и да повишим ефективността на харчовете за здраве.



8 спешни центъра за лечение на инсулт ще започнат работа в страната в началото на следващата година

8 спешни центъра за лечение на инсулт ще започнат работа в страната в началото на следващата година. Това съобщи здравният министър Петър Москов. Още информация от репортера Надежда Цекулова.



Репортер: Смъртността от инсулти в България е три пъти по-висока от средната за ЕС. Ако в Европа 59 на 100 000 души загиват от инсулт, у нас така си отиват над 160 на 100 000 души. За да се приближат показателите ни към средноевропейските, държавата ще осигури финансиране, инфраструктура и логистика за 8 специализирани центъра за лечение на инсулт в страната. Центровете ще осигуряват най-модерните методи на лечение на инсулти, при които смъртността и инвалидизацията намаляват драстично. От ключово значение е пациентите да могат да стигнат до такъв център в рамките на един час след инцидента. Министърът на здравеопазването гарантира, че цялото лечение ще бъде финансирано от държавата и здравната каса и безплатно за пациента.



20% от хората с ниски доходи у нас нямат достъп до медицински грижи

20% от хората с ниски доходи у нас нямат достъп до медицински грижи. Всяка година около 4 на сто от българските семейства пък изпадат под линията на бедността заради доплащане на здравни услуги. Данните са от доклад на Световната банка, обясни днес Антъни Томпсън, постоянен представител на институцията у нас. Според Томпсън смъртността от апандисит в България била сред най-високите в Европа. Това твърдение обаче беше оборено от ръководството на Българския лекарски съюз, според което сме били първи по смъртност от апандисит в 30-те години на миналия век. Дискусията се проведе по време на третото заседание на съвет Партньорство за здраве, който обединява пациенти, лекари, експерти от чужбина и представители на няколко министерства. Междувременно стана ясно, че Европейската комисия е отправила препоръка към България да намали легловата си база в болниците заради изразходването на средства от лечебните заведения било много високо. Трябвало също така да се премахне финансовият натиск върху българските пациенти, за да имат равен достъп до здраве. Още от Димитър Панев.



Репортер: Оказва се, че частните разходи в здравеопазването у нас са два пъти повече от препоръчаните от Световната банка. Недостиг на лекари нямало, но проблемът бил, че твърде малко от тях работели в извънболничната помощ, показва още докладът. Като основни проблеми в родното здравеопазване пък Европейската комисия е посочила неефективността при усвояването на средства, ниското финансиране, както и слабите резултати от полаганите здравни грижи. Междувременно след края на заседанието здравният министър Петър Москов отправи кодирано съобщение към фармацевтичната индустрия у нас и добави, че целта е само представителите на индустрията да го разберат.

Петър Москов: Ще пратя леко кодирано съобщение към фармацевтичната индустрия. Ако не се получат договорените споразумения за промяна на риска, ще отидем на джъмбо рефериране. Те ще разберат.

Репортер: Това означава, че ако не бъде постигнато споразумение фармацевтични компании, които са с ръст в продажбите, да връщат пари на здравната каса, независимо от цената на лекарството, което предлагат, министър Москов ще направи така, че цените на лекарствата да се определят по групи. Т.е.примерно всички лекарства за епилепсия да бъдат с една цена, което според фармацевти ще ощети конкретни фармацевтични компании.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница