Доклад на тема „ Повишаване капацитета на социалните партньори от новите страни членки и страни кандидатки за засилване на социалния диалог в сектор Земеделие
Изтегляне 0.6 Mb.
|
Проект „Миграция, Заетост, Социален диалог и предизвикателствата пред социалните партньори от новите страни – членки и страни – кандидатки в сектор Земеделие” Ref. N°VS/2008/0503 ДОКЛАД на тема „ Повишаване капацитета на социалните партньори от новите страни – членки и страни – кандидатки за засилване на социалния диалог в сектор Земеделие” С финансовата подкрепа на Европейската комисия,, Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности” 
1. Проектът Основната цел на проекта е да се разгледат обхватно различни теми по време на конференция, за да се запознаят партньорите – работодатели и работници – с 5 въпроса:
2. Метод на работа
Обособяваме две различни групи участващи държави:
Управителен комитет на проекта, оглавен от ръководителя на проекта, ръководи изпълнението на целите с:
Предварително изследване от вътрешни и външни експерти трябваше да позволи разглеждането на 5 въпроса и да предостави материал за размисъл и анализ на участниците в проекта. Наложи се съдържанието на това изследване да бъде преразгледано поради намаляване на бюджета. След преоценка на ситуацията засегнатите теми са следните :
Провеждането на конференция, която да послужи като изходна точка за общата воля на работодателите и работниците да обсъждат заедно различни въпроси. На тази конференция трябва:
Настоящият документ представлява отчет за извършената работа в рамките на предварителното проучване. СЪДЪРЖАНИЕ
Глава I
Социален диалог – последващи дейности 1. Резултати от анкетите на място 1.1. България A – Участниците в социалния диалог Наемните работници Две синдикални конфедерации на наемните работници са признати за представителни: - КНСБ, Конфедерация на независимите синдикати в България, която наброява над 350 хиляди члена. КНСБ обединява 28 браншови федерации. Федерацията на независимите синдикати от земеделието, ФНСЗ/FITUA обхваща селскостопанските работници в кооперативи и ферми, както и работници и служители в Селскостопанската академия, в националната ветеринарно-медицинска служба, в звената, обслужващи отрасъл Земеделие - борба с градушките, селекция и репродукция в животновъдството, хидромелиорации, зърнопроизводство и семепроизводство, напоителните системи и др., Тя наброява над 5600 члена, или 8% от работещите в отрасъла, обединени в 118 синдикални организации – структурирани в браншови и териториални сдружения. Цялата организационна дейност на федерацията е насочена към отстояване на интересите и защита на трудовите и синдикални права на работещите в отрасъла и противодействие на негативните процеси при преструктурирането в отрасъла, ползвайки всички законови инструменти, в т.ч. колективното договаряне и социален диалог. - КТ Подкрепа има 90 000 члена. Федерацията на земеделието към КТ Подкрепа има около 1000 члена. Работодателите Шест национални работодателски конфедерации са признати за представителни въз основа на критерии, определени в Кодекса на труда: - Асоциация на индустриалния капитал, - Българска търговско-промишлена палата, - Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, - Съюз за стопанска инициатива на гражданите, - Бизнесклуб «Възраждане ». Критериите за признаване на представителност на национално ниво са следните :
Съветът на българските аграрни организации (CБАО) обединява част организациите на земеделски производители в България. СБАО е член на COPA и на GEOPA. Поради законоустановените критерии за представителност СБАО, на които СБАО не отговаря тя не е призната за представителен на национално ниво, но членува в една от шестте работодателски конфедерации, Българска стопанска камара, която е член на BusinessEurope. Земеделските организации, членуващи в СБАО, членуват директно в други работодателски конфедерации:
Съществуват редица асоциации на земеделски производители, които не членуват в СБАО (прави се опит за обединение), например:
Б – Тристранният социален диалог Икономическият и социален съвет (ИСС) в България работи по образеца на европейския Икономически и социален комитет, съгласно действащ закон. В ИСС участват представители на работодателите, синдикатите и гражданското общество.ИСС не е орган за социален диалог. Тристранното сътрудничество, една от най-важните форми на социалния диалог, се осъществява от институционализирана национална функционална система от органи. Тя е национална, защото обхваща органи и дейности, които се разпростират на територията на цялата страна. Структурата, организациите и дейността на тази система са правно уредени в чл. 3а-3е от Кодекса на труда и в издадения от Националния съвет за тристранно сътрудничество, на основата на чл.3е, ал.1 КТ, Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество /ПОДСТС/, обн.ДВ бр.37 от 2001 г. Трябва още веднъж да подчертаем, че нито уредбата, съдържаща се в КТ, нито тази в ПОДСТС установяват някаква организационна, йерархическа или управленска зависимост или подчиненост между съветите за тристранно сътрудничество на различните нива. Всеки един от тях работи самостоятелно в рамките на определената му от закона компетентност. Органите за тристранно сътрудничество в България, регламентирани в чл.3а-3б КТ и чл.2-23 от ПОДСТС са: Националният съвет за тристранно сътрудничество e председателстван от министър-председателя. В него участват двете синдикални конфедерации и шестте национални работодателски организации. Съветът обсъжда въпроси, за които е сезиран или от правителството, или от някоя от членуващите работодателски и синдикални организации. При всички случаи Съветът трябва задължително да бъде консултиран от правителството по всеки проектозакон от областта на социалната политика, трудовото право, безопасните условия на труд и др.…. Практиката показва, че във всяко становище на отделните социални партньори - представителните синдикални и работодателски организации на национално, отраслово и браншово равнище - изразено в националния или отраслов или браншов съвет за социално сътрудничество има рационални идеи и предложения, които заслужават подобаващо внимание. Тяхното отразяване и възприемане в окончателния текст на приемания нормативен акт или конкретно юридическо решение допринася безусловно за неговото подобряване. По този начин се създава реална възможност за приемане на социално по-справедливи решения, а оттук и предотвратяване на нежелано социално напрежение и осигуряване на социален мир. Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество в земеделието, който дава становища в областта на селскостопанската политика, е организиран по същия начин – земеделските производители са представени в него от националните работодателски конфедерации, а наемните работници в отрасъла са представени от ФНСЗ/КНСБ и браншовата организация в КТ „Подкрепа”. Третата страна в този съвет се представлява от двама представители на Министерството на земеделието и храните, посочени от ресорния министър. Социалният диалог в отрасъла води своето начало още от времето на плановото стопанство, развивано в България до 1989 г. Следвайки промените в трудовото законодателство от 1992 г. се конструира Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество към Министерството на земеделието и храните, който работи с променлив успех с поредните правителства. Благодарение на функционалната структура на този съвет синдикатите имат възможност навреме да разполагат с така необходимата информация относно бюджета на МЗХ и неговото разпределение по структурни звена и политики, численост, средна работна заплата, ДФ Земеделие, директни плащания и да представят становища и позиции по всички важни въпроси от политиката по земеделие. Трябва да отбележим факта, че в периода 2005 - 2009г. ОСТС към МЗХ провежда редовно заседанията си отново по инициатива на социалните партньори - ФНСЗ и Асоциацията на земеделските производители, на които поставя на обсъждане важни въпроси, свързани със структурни, финансови и организационни проблеми, оказващи влияние на трудовите отношения, доходите и заетостта както на работещите в поделенията на МЗХ, така и на земеделските производители. В този период усилията на ФНСЗ все по-вече се насочват към колективното договаряне на ниво бранш и предприятие.
Общото в дейността на всички органи за тристранно сътрудничество е, че те имат еднакъв предмет на дейност. Независимо от нивото, на което са учредени, обсъждат въпроси на трудовите, осигурителните отношения и въпроси на жизненото равнище. Спецификата в дейността им е главно в обхвата на въпросите, които се разглеждат. Така Националният съвет за тристранно сътрудничество, НСТС обсъжда и изразява мнение и становища по въпросите, които са от общонационално значение. Отрасловите и браншовите съвети обсъждат и дават мнения и становища по специфичните за отрасъла или бранша въпроси, а общинските съвети дискутират и излизат със становища по темите от местно /общинско/ значение.
Пред вид комплексността и многообразието на селскостопанската дейност и отрасъл земеделие, за България е важно да се отграничат понятията „отрасъл”, „под-отрасъл” и „бранш”. Това има особено значение при боравене с понятията „отраслов колективен трудов договор”, „браншов колективен трудов договор”. В стопанските браншове могат да се сключват както отраслови колективни трудови договори, така и препоръчителни споразумения, които да бъдат отразени в договарянето по предприятия. Отраслови колективни трудови договори. Отрасловият колективен трудов договор може да има национален или регионален териториален обхват. Ако отрасловият КТД не бъде разпрострян, независимо от уредената законова възможност, той се прилага само в предприятията, чийто работодател членува в някоя от подписалите работодателски организации. Разпростиране може да има само ако колективните договори са подписани от който и да е от национално представителните работодателски конфедерации и от двете синдикални конфедерации. За един ефективен социален диалог е нужен дееспособен и добре структуриран социален партньор. За съжаление в отрасъл земеделие работодателските съюзи и асоциации не успяха да се обединят в единна организация, което да улесни договарянето и прилагането на договореностите и правилата. При тези условия СБАО не може да сключи общовалиден за отрасъл земеделие колективен договор. Тази законова уредба е предмет на остри критики от страна на някои от работодателите в земеделието. Вследствие на активно водения социален диалог до приключване на аграрната реформа в България и възстановяване собствеността на земеделската земя през 1998 г. се сключва Отраслов колективен трудов договор, ОКТ с МЗХ, който ежегодно се актуализира с допълнителни споразумения, уреждащи началните месечни работни заплати по групи длъжностни наименования и степен на образование в селското стопанство. Този ОКТД до1998 г се прилага при дружествата, фирмите, организациите и сдруженията в производствената, обслужващата, научноизследователската, внедрителската, търговската и други дейности към МЗХ и урежда въпросите на трудовите отношения, доходите, трудовата заетост, социалното обслужване, приватизация, осигурителни отношения, условия на труд социална и синдикална дейност. С този кратък исторически преглед от последните десетилетия считаме, че се дава по-голяма яснота за усилията на синдикатите и в частност на ФНСЗ за отстояване на основните принципи на социалния модел в нелекия период на Прехода. След този период усилията на ФНСЗ все по-вече се насочват към колективното договаряне на ниво бранш и предприятие. Сключват се последователно ОКТД и Споразумения със Земеделска камара и Съюза на земеделските кооперации. Засилва се инициативността за подобряване работата на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към МЗХ с представителните работодателски организации от земеделието. В момента се водят преговори за подписване на нов браншов КТД със Съюза на земеделските кооперации,СЗК. От 2004 г. ФНСЗ е ежегодно договаря с организации на земеделски производители, членуващи в национално представителните работодателски структури минимални осигурителни прагове за всички квалификационни групи на заетите в селско и ловно стопанство и свързаните с тях услуги. По инициатива на ФНСЗ тези минимални осигурителни прагове се завишават непрекъснато с 20 %. Посочените споразумения по своята същност представляват тарифни договори за отрасъла и са задължителни за всички производствени структури в земедилието. . КТД в предприятията. Правната уредба на въпросите за сключване на КТД на ниво бранш и предприятие се съдържа в Кодекса на труда. КТД е насочен към постигане на по-благоприятни условия на труд от установените в трудовото законодателство Като задължително се включват договорените задължения, предвидени в отраслово споразумение, ако има такова. Ако синдикалните организации в предприятието не приемат единодушно предложения КТД, всеки синдикат публикува своя проектодоговор и чрез всеобщо допитване работниците избират един от проектите. При подписването на колективния трудов договор в предприятието, той се прилага към работниците, членуващи в синдикатите. При сключване на КТД и при поискване от работодателят синдикалните организации в предприятието предоставят информация за фактическия брой на синдикалните членове., но има различни възможности да получи тази информация. Нечленуващите работници могат да се присъединят към сключения КТД за периода на неговото действие. За целта работниците трябва да платят вноска, като средствата се събират в социалния фонд на предприятието. Обикновено всички работници, които не са синдикални членове, се присъединяват към КТД. (Вноската се удържа направо от заплатата и така работодателят знае кои работници са обхванати от КТД !). Пример на добра практика в опита на социалните партньори в отрасъл Земеделие в България са сключените и постоянно действащите 7 браншови и над 45 на ниво предприятие КТД в Селскостопанска академия, «Напоителни системи», Национална ветеринарно медицинска служба, Изпълнителна агенция за борба с градушките, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и други обслужващи звена в отрасъла, както и държавни предприятия и земеделски кооперации. Тези достижения на социалния диалог са в резултат на изградените и постоянно действащи комисии по социално партньорство - белег за успешен социален диалог.. Г – Професионалното обучение Професионалното обучение е правно уредено в Кодекса на труда, което го прави неотменна част и от Колективния трудов договор. Промените в уредбата за професионалната квалификация е приет подходът на взаимните задължения при уреждането на този голям проблем – како на работодателя, така и на работника. Конкретните параметри на тези задължения са уредени от законодателя. Тези промени веднага намериха своето отражение и бяха надградени в сключените нови КТД. Работодателят има задължението да се грижи за професионалното израстване на своите работници и служители. Паралелно с това синдикатите предоставят краткосрочни обучения на своите активисти по въпроси, свързани с измененията в трудовото законодателство, европейски регламенти, комуникации и водене на преговори и други от интерес на синдикатите. Тази форма на неформално учене има важна роля в кариерното израстване на работещите и подкрепя воденето на успешен социален диалог. Д – Други сведения Съгласно трудовото законодателство е предвидена закрила при уволнение на член на синдикалното ръководство в предприятието, а останалите работници/служители – синдикални членове се уволняват след консултации между социалните партньори, ако е предвидено в КТД. Е - Коментари Ситуацията в България показва реална динамика – организацията на социалния диалог води прогресивно до резултати под въздействието на синдикалните организации. Представителността на работодателите обаче продължава да създава трудности и стои като неотложен въпрос, по който социалните партньори трябва да работят въпреки действащите законовите разпоредби, които не улесняват уреждането на този въпрос. Законовата уредба обаче е само един аспект, а решението на проблема изглежда следва да се търси по-скоро в действията, които биха могли да предприемат самите сдружения на производителите – това е главната пречка за двустранния социален диалог. . През 2007 г. беше посочено създаването на работни групи по социалните въпроси – каква равносметка може да се направи за тяхната работа през изминалите две години ? През 2007 г. участниците бяха отбелязали със съжаление, че средствата за обучение постъпват само от Европейския съюз. Понастоящем има вече предприятия с КТД за обучение, чиито разходи се поемат от тези предприятия – това привидно развитие по въпроса изглежда датира отскоро. В Мониторинговия доклад на ЕС се дава оценка, че бипартизмът все още не е достатъчно развит в България, а необходимостта от укрепване на капацитета на социалните партньори остава на дневен ред. Въпреки това, в доклада се отчита постигането на известен напредък, както се вижда и от настоящето изложение. Въпросът за представителността изглежда не е решен по достатъчно удовлетворителен начин въпреки заключенията на работна група, в чийто състав са били включени представители на всички социални партньори. По този въпрос главното предизвикателство е определянето на обективни критерии, които да се прилагат безпристрастно. Настоящият проект може да допринесе за нормализиране на ситуацията в селскостопанския сектор, но би имал по-голям ефект, ако резултатите бъдат разпространени и извън отрасъла. Колективното договаряне по предприятия е удовлетворително според представителите, с които проведохме срещи. В доклада на Фондацията в Дъблин (2007) се набляга на необходимостта от развитие на колективното договаряне по предприятия посредством изграждането на работнически съвети. Сегашната ситуация обаче изглежда свидетелства и в това отношение за динамичен подход, който се вписва в един по-дългосрочен процес. 1.2. Хърватска A – Участниците в социалния диалог Наемните работници Съществуват пет национални синдикални конфедерации, в т.ч. - Конфедерация на автономните синдикати в Хърватска - Конфедерация на независимите синдикати - Централа на хърватските синдикати (държавни служители и обществено обслужване). Синдикатът PPDIV членува в Конфедерацията на автономните синдикати. Той представлява наемните работници в селското, горското и водното стопанство и хранително-вкусовата промишленост и наброява 30000 члена. Това е единственият представителен синдикат на селскостопанските работници и наброява около 10000 члена от този бранш, т.е. 60% от селскостопанските работници. През последните години, в резултат на преструктурирането на селското стопанство, броят на селскостопанските работници е намалял. PPDIV е член на EFFAT. Работодателите Регистрирани са 180.000 семейни земеделски стопанства. В тези стопанства се използва почти единствено работна ръка в рамките на семейството. Стопаните са обединени в 650 местни сдружения. Преди няколко години е направен опит да се обединят тези сдружения в национална федерация, която да стане член на COPA, но опитът се е провалил. (Те ще членуват в селскостопанските камари, членството в които ще бъде задължително. Законодателството за бъдещата селскостопанска камара е прието, но камарата още не е създадена). Освен тези ферми съществуват 1.250 компании, дружества по частно право, наследили в началото на 90-те години държавните земеделски стопанства, смятани за собственост на самите работници. Тези компании обработват 200.000 хектара или 20% от обработваемата площ, но произвеждат 50% от хърватската селскостопанска продукция с 19.000 работници. Тези компании са с различна големина и значимост : най-голямата обработва 30.000 хектара с 3.000 работници. Дейността на тези компании не се свежда само до селскостопанско производство, а обхваща и преработката и продажбата на продукцията. Съюзът на работодателите в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост обединява 100-те най-големи стопанства, които произвеждат 70% от продукцията на всички стопанства. Съюзът членува в националната организация на хърватските работодатели, която е член на BusinessEurope. Той е асоцииран член на GEOPA. Б – Тристранният социален диалог На национално междуотраслово ниво тристранният диалог се води в рамките на Икономическия и социален съвет, създаден през 1996 г. с помощта на МОТ. В състава му влизат 6 представители на синдикатите, 6 представители на работодателите и 6 представители на правителството. Всеки проект на правителството в социалната област трябва да бъде обсъден в този съвет, но дадените становища не обвързват правителството. На ниво отрасъл земеделие министърът на земеделието свиква от време на време консултативна комисия, чийто състав той назначава, като включва и представители на семейните ферми. Тази комисия няма компетенции в социалната област. Обсъжданите напоследък въпроси са свързани с ценовата политика, земеделските субсидии, преструктурирането на площите (има опити да се разградят големите стопанства, за да се раздаде земята на стопаните, по 1-2 хектара на семейство...). В – Колективното договаряне До 1989 г. работниците са били собственици на стопанствата и социалният диалог е бил много развит. През 1990 г. е създадена Конфедерацията на автономните синдикати, но работодателите са били обединени само в стопански или земеделски камари със задължително членство. През 1991 г. конфедерацията сключва с Хърватската стопанска камара национален колективен договор със задължително приложение във всички отрасли на икономиката, включително и селското стопанство. През 1993 г. е подписан национален колективен договор с Хърватската стопанска камара, който обхваща селскостопанския сектор. Този договор задължително се прилага във всички предприятия от селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и рибното стопанство. Той урежда всички въпроси от трудовото право – възнаграждения, работно време и др. През 1996 г. е изменен Кодексът на труда. Синдикатите вече имат право да сключват колективни договори по отрасли и предприятия. В тази връзка се създават националната работодателска организация и съюзът на работодателите в селското стопанство. Политиката на синдиката PPDIV е да сключва колективни договори в предприятията/стопанствата, тъй като договарянето за целия отрасъл е много трудно поради твърде големите различия между стопанствата. Към днешна дата 85% от селскостопанските работници са обхванати от КТД. Тъй като законът изисква колективният договор да бъде подписан от всички синдикални организации в предприятието, договорът се прилага към всички работници в предприятието. Предприятията и стопанствата, които не са сключили свой колективен договор, трябва да прилагат задължителния отраслов колективен договор от 1993 г. Кодексът на труда урежда браншовото колективно договаряне, както и процедура на разпростиране на отрасловите КТД от компетентния министър. Но колективното договаряне не е задължително. Понастоящем действат само два отраслови КТД – в строителството и в търговията. В земеделския отрасъл сключените по предприятия КТД са по-благоприятни от отрасловия колективен договор от 1993 г. За сключване на отраслов колективен договор законът би следвало да уреди въпроса за взаимодействието между отраслов КТД и КТД в предприятие. В рамките на преговорния процес между Хърватска и Европейския съюз се предвижда ревизиране на Кодекса на труда. Правителството би искало по-конкретно да премахне процедурата на разпростиране. Синдикалните конфедерации се противопоставят на този проект и настояват освен това колективните договори в предприятията да бъдат валидни, ако са подписани от мнозинството синдикални организации в предприятието. Г – Професионалното обучение Със съдействието на Европейския съюз се провежда реформа на началното професионално обучение. Изградени са и работят отраслови комисии с представители на предприятията и преподавателите, без представители на синдикатите. Непрекъснатото обучение се свежда до отделни разяснителни дейности, като инженерно-технически кадри дават безплатни съвети за актуализиране на знанията и уменията. Не съществува практика за признаване на придобития опит. Д - Коментари През 2007 г. споменахме едно дискусионно заглавие във връзка с развитието на социалния диалог : «Хърватска : липсата на социален диалог, призната от правителството ». Историята на страната в рамките на бивша Югославия показва дългогодишна практика в колективното трудово договаряне. Социалният диалог е структуриран, но този диалог не води винаги до желаните резултати, най-вече поради това, че не съществува отраслово договаряне (« Този тип консултации се води на регионално ниво. Но това е формален социален диалог »), още повече, че становището на социалните партньори при заседанията на Икономическия и социален съвет (създаден през 1996 г.) не ангажира правителството. Освен това следва да се уточни, че правителството има право да анулира колективен договор, ако прецени, че « това е от общ интерес и след консултиране с подписалите страни ». Социалните партньори са на различни мнения относно развитието и организацията на социалния диалог. Освен това се предвиждат изменения на Кодекса на труда. Сред измененията правителството предвижда премахване на процедурата за разпростиране, а синдикатите естествено се противопоставят – какво ще бъде предложено в замяна, за да се осигури някаква равнопоставеност? Процедурата на разпростиране води включително и до намаляване на конкурентните различия (понастоящем силно изразени най-вече поради наличието на вътрешни квалификации в компаниите) между предприятия и работници от един и същ отрасъл – премахването й крие опасност от негативни последици, както и масовото разграждане на стопанствата. Въпросът за обсъжданите теми в рамките на социалния диалог също остава актуален, особено непрекъснатото професионално обучение, което «се свежда до отделни разяснителни дейности», при положение, че в Европа се отдава голямо значение на този въпрос в Лисабонския договор, от една страна, а от друга страна се отчитат предизвикателствата за развитие на знанията и уменията на работниците в сектора и тези предизвикателства се припомнят в споразумението за професионалното обучение, подписано през 2002 г. от европейските социални партньори. Работодателските организации смятат, че колективното договаряне в предприятията ще добива по-голямо значение през идните години. Синдикалните организации разглеждат като необходимост разработването на единен подход на синдикатите към работодателите и правителството. Представителността на социалните партньори на отраслово ниво се определя като недостатъчна : за синдикалните организации конкуренцията между синдикати отслабва позициите им в преговорите, докато работодателските организации изтъкват значението, което отдават на развитието на компетентността на техните кадри за по-успешно решаване на въпросите, които са обект на социалния диалог. Синдикалните организации смятат, че държавата би следвало да предоставя повече средства и ресурси за повишаване капацитета на техните представители. 1.3. Румъния СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО В Румъния има 3,5 милиона лични земеделски стопанства, в т.ч.: - 2 милиона стопани с площи за самозадоволяване до 1 хектар, - 120.000 частни земеделски дружества с по над 100 хектара площ, най-голямото от които обработва 70.000 хектара. Някои от тези дружества ползват на концесия държавни земи.
- поделението на селскостопанските работници, но много малко работници са синдикални членове – около 2000 ; - поделението на личните земеделски стопанства, скотовъдци, производители на плодове и зеленчуци и др.
12. СЪЮЗ НА РАБОТОДАТЕЛСКИТЕ КОНФЕДЕРАЦИИ В РУМЪНИЯ (A.C.P.R.) Б – Тристранният социален диалог « Националният департамент за социален диалог» е органът за социално партньорство. Той е на пряко подчинение на министър-председателя. Този департамент изпълнява контролна роля по отношение на спазване на законодателството за тристранния социален диалог. Обикновено един представител на департамента участва като наблюдател в обсъжданията на комисиите за социален диалог към министерствата и окръзите. Изградени са и консултативни тристранни комисии към отделните министерства и окръзите. Становищата на тези комисии се внасят в Икономическия и социален съвет, а след това в Парламента. Правителството взема предвид становищата на тези комисии, които са средището за определяне на съотношението на силите между социалните партньори и правителството, а това допринася за запазване на социалния мир. В – Колективното договаряне Кодексът на труда определя общите принципи на трудовото право. Национален междуотраслов колективен договор е сключен между Съюза на работодателите, синдикалните конфедерации и правителството. Този договор по същество представлява правилник за приложение на принципите, заложени в кодекса на труда. С договора се определя: - минималната работна заплата в страната (600 леи месечно или около 140 €) при пълно работно време от 40 часа седмично, - национална класификация на длъжностите със степени и коефициенти.
Колективният трудов договор е задължителен за всички земеделски работодатели, включително и за нечленуващите във FNPAR. Колективните договори по предприятия трябва задължително да се сключват във всички предприятия с над 21 работника. Земеделските дружества, които често обхващат няколко поделения, са засегнати от това изискване. По принцип колективните договори важат за всички работници, независимо дали членуват или не в синдикат, тъй като нечленуващите работници плащат на синдиката вноска, равна на годишния членски внос на синдикален член. Г – Професионалното обучение В Румъния действа Национален съвет за професионално обучение на възрастни (CNFPA), който играе консултативна роля по отношение на основополагането и развитието на политиките и стратегиите за професионално обучение на възрастните, изпълнява функцията на национален орган по квалификацията и сред много други задачи наблюдава предоставящите професионално обучение, изготвя и актуализира Националния регистър на квалификациите. CNFPA е тристранен орган, съставен от 15 члена: - 5 члена, определени с решение на министър-председателя по предложение на министъра на труда, семейството и социалната защита и на министъра на образованието, изследователската и иновационна дейност; - 5 члена, определени с консенсус от национално представителните работодателски съюзи; - 5 члена, определени с консенсус от национално представителните синдикални организации. Лиценз от CNFPA може да поиска всеки предоставящ професионално обучение, който желае да организира програми за професионално обучение с международно признати удостоверения за придобита квалификация или завършено образование.
Курсовете за професионално обучение на възрастни се организират за въвеждане, квалификация/преквалификация, усъвършенстване и специализация. Федерация AGROSTAR организира курсове за професионално обучение на възрастни по проекти, финансирани от Европейския социален фонд по Оперативна програма за развитие на човешките ресурси 2007-2013, « Инвестиране в хората!». Д - Коментари Със собствени темпове социалният диалог в Румъния се развива в условия на структурни трудности в селското стопанство. Социалните партньори се организират и придобиват нарастващо влияние (например в отрасъла е договорена по-висока минимална заплата от минималната заплата за страната). Двустранният социален диалог се води от два партньора, които обаче си приличат :
В най-общи линии тонът на дискусиите между тези два партньора се определя като “добър”. Следва да се отбележат обаче някои особености:
Отрасловият социален диалог първоначално е приел формата на диалог между правителството и синдикалните организации, докато представителните работодателски организации са играли сравнително по-незначителна роля. Нарастването на тяхната роля е допринесло за развитието на двустранното договаряне. Въпреки това централните работодателски организации все още срещат трудности, които не им позволяват да изпълняват ролята на истински партньор в преговорите. В общественото мнение се е наложило убеждението, че синдикалните организации вече са по-компетентни във воденето на преговори, а по-значителните им вече финансови ресурси ги правят по-силни, но хората смятат също, че по правните въпроси синдикалните организации все още срещат трудности, за да им оказват правна помощ. Тази констатация се отнася предимно за малките организации, които все още са многобройни в Румъния. Интересно е да се подчертае, че синдикалните и работодателските организации изказват общи предложения, като повишаване на професионализма за водене на преговори и повишаване на доверието в техните организации, за да бъдат повече “вземани на сериозно” от правителството. 1.4. Турция A – Участниците в социалния диалог Наемните работници Три синдикални конфедерации са признати за представителни:
Работодателите Работодателската конфедерация е TISK. От страна на земеделските работодатели от публичния сектор, в нея членуват две организации:
Земеделската камара, която понастоящем кандидатства за членство в COPA, представлява всички земеделци, включително и работодатели, но не и наемните работници. Това е официален орган, в който земеделските стопани трябва задължително да членуват. Б – Тристранният социален диалог Икономическият и социален съвет нe е орган за социален диалог. В него са представени синдикалните конфедерации и работодателските камари. Няма специално представителство за селското стопанство. До консултиране със социалните партньори и НПО правителството прибягва, когато има неприятности. Съветът провежда три заседания годишно. В състава му влизат 35 члена, комисии, които провеждат редовни заседания и в които участват синдикатите. Селското стопанство е представено.(?!?) В – Колективното договаряне Отраслови колективни трудови договори. Те се сключват и подписват по месторабота и поделения, принадлежащи на един и същ работодател. Преговори се провеждат между синдикатите (организирани в дадено предприятие, т.е. повече от 50% от работниците в това предприятие са членове на синдиката) и работодателя (плюс работодателска организация, на която работодателят е член). В случаите на предприятия от публичния сектор, колективното договаряне се осъществява между синдикатите и работодателя плюс работодателски организации в обществения сектор. Колективните договори се подписват за двегодишен период и трябва да бъдат одобрени с мнозинство от две трети, а след това да бъдат признати от правителството. Много рядко правителството разпростира част или целия колективен договор върху други поделения от същия сектор, които не са синдикализирани. Продължителността на работното време е 45 часа седмично при 7,5 часа дневно и 6 дневна работна седмица. По закон платеният годишен отпуск е 14 дни, но в селското стопанство е 20 дни. Брутната минимална заплата е 666 турски лири месечно (около 330 € или 1,70 € на час). Размерът й се определя от тристранна комисия, съставена от 15 члена (5 работодатели, 5 работници, 5 представители на правителството). Обикновено работодателите и правителството одобряват предложенията. Минималната работна заплата се прилага във всички сектори и региони и обхваща всички трудещи се. Колективни трудови договори по предприятия сe сключват в селското стопанство, тъй като има голям брой големи капиталистически земеделски стопанства. Но сключените договори се прилагат само към синдикалните членове. Работникът заверява членската си карта при нотариус и след това предава документа на синдиката. След заверка синдикатът изпраща списъка със синдикални членове на министерството и на членовете. Списъкът на синдикалните членове не се държи при нотариус. Процедурата изисква формулярите за членството да носят печата на обществен нотариус. Членът след това дава формулярите на синдиката; синдикатът, след приемането на съотетния член, изпраща копия от формулярите за членството на министерството, на съответния член и др. Този списък се съобщава на синдиката и на работодателя. Работниците без синдикално членство могат да ползват колективния договор с декларация за присъединяване и след плащане на вноска на синдиката (представляваща 2/3 от нормалния членски внос) за времетраенето на договора. Г - Коментари През 2007 г. заключението ни беше озаглавено « Tурция, бъдещо развитие». Изглежда процесът на промени е в ход. Въпреки това по някои въпроси като че ли не е постигнат напредък, съдейки по това, че правителството се консултира със социалните партньори « когато има неприятности », като отдава приоритет на публичния сектор. Следва да отбележим също така, че се запазват някои ярки национални специфики :
Сегашната система на колективно договаряне действа отчасти между синдикалните организации и работодателските организации. За съжаление поради действащото законодателство не съществува отраслово колективно договаряне, тъй като на синдикатите е забранено да водят преговори на отраслово ниво. Участниците в социалния диалог трябва да осигурят успешната работа на различните структури за колективно договаряне. В доклада си от 2007 г. Фондацията в Дъблин смята за важно да се продължат преговорите на отраслово и национално ниво. 1.5. Македония Описанието на ситуацията в Македония е дадено с информационна цел. Без съмнение то ще породи въпроси по време на конференцията, тъй като отношенията между страните кандидатки и останалите страни все още са слабо развити в селското стопанство. A – Работнически организации Съществуват три национални синдикални федерации: - Федерация на синдикатите в Македония (SSM = FSM) - Конфедерация на автономните синдикати (CSA = KSS) - Съюз на автономните синдикати Синдикатът на земеделието в Македония членува в наличните синдикати в Македония. Той представлява работниците в селското стопанство, хранителната промишленост, тютюневата промишленост и водното стопанство. Той е представителният синдикат в Македония, тъй като другите федерации обхващат само малък брой членове от тези дейности. Синдикатът на земеделието членува в EFFAT и IUF. A – Социален диалог Съществува тристранен социален диалог, в който участват трите институционални партньора (правителство, работодатели, работници). Тристранният и двустранният социален диалог са записани в Кодекса на труда. Съществува и Икономически и социален съвет, в който местата са разпределени между тримата партньори, но значителен проблем е въпросът с представителността, както от страна на работодателите, така и от страна на синдикатите. Този проблем се корени в законовите текстове, които не са адаптирани към новите условия. Заседанията се свикват от правителството и работодателите. Заседанията не се подготвят предварително между социалните партньори. Всеки правителствен проект в социалната област трябва да бъде обсъден в съвета, но тази процедура има формален характер. Съветът не изготвя годишен план за дейността си и не се знае предварително кои закони ще се разглеждат през годината. През последните три години в отрасъл земеделие липсва всякакво сътрудничество с министерството на земеделието. На заседанията се обсъждат следните въпроси: Работни заплати Условия на труд : здраве и безопасност при работа Често обаче синдикати и работодатели стоят на раздалечени позиции. Синдикатите се насочват към конфликти. От 1991 г. членството във федерацията на синдикатите в Македония, чийто член е синдикатът на земеделието, е факултативно, докато в предходния период членството беше задължително. През 1993 г. на национално ниво бяха сключени два колективни трудови договора – единият за стопанската област, другият за нестопанските дейности. През 1993 г. синдикатът на земеделието сключи 4 браншови колективни трудови договори: - Колективен трудов договор за работниците в земеделието и хранително-вкусовата промишленост - Колективен трудов договор за работниците в мелничарско-хлебната промишленост - Колективен трудов договор за работниците в тютюневата промишленост - Колективен трудов договор за работниците във водното стопанство. Приложението им обаче е трудно, тъй като секторът е съставен предимно от много малки предприятия и се оказва недостатъчен контрол поради липса на инспектори на труда. Обикновено колективните договори се сключват по браншове за двегодишен период. Те могат да бъдат задължителни. През м. юли 2005 г. бе обнародван нов Кодекс на Труда. С този Кодекс трябваше в шестмесечен срок да се сближат колективните договори на национално ниво и в 12 месечен срок – отрасловите колективни договори. Въз основа на този Кодекс, след продължителни преговори със Сдружението на работодателите от тютюневата промишленост и Сдружението на работодателите от земеделието и хранително-вкусовата промишленост към Съюза на работодателите в Македония, бяха сключени браншови колективни договори : - Колективен трудов договор за работниците в тютюневата промишленост (май 2007) ; - Колективен трудов договор за работниците в земеделието и хранително-вкусовата промишленост (декември 2008). Въз основа на тези национални колективни договори в отрасъла бяха сключени колективни трудови договори в част от предприятията, а в останалите организации, членуващи в Синдиката на земеделието, все още се водят преговори с работодателите за сключване на колективни трудови договори.
Тези страни са обект на проучване и редовни доклади на фондацията в Дъблин по отношение на всички отрасли. В докладите се разглежда капацитетът на социалните партньори за успешно участие в социалния диалог по отрасли и предприятия. Те съставляват втория етап от един проект и представляват особен интерес за желаещите да ползват анализ на академично ниво. В настоящия доклад не е нужно да се излагат разработките на фондацията, а да се посочат някои важни откъси. Затова към всяка национална ситуация привеждаме някои заключения от този документ. Докладите за всяка една от четирите страни, разглеждани в настоящото проучване, могат да се свалят от уеб-сайта на фондацията : www.eurofound.europa.eu Каталог: pics pics -> Програма за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Турция, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителната помощ ( ипп ) от,,Фонд за органите на местното самоуправление в България флаг еад pics -> 14 невероятни трика за по-ефективно търсене в Google pics -> Програма „спорт и младежки дейности pics -> За учебния процес за учебната 2010/2011 год. Задочно обучение pics -> Козметичен салон „лилия” pics -> Община Любимец Общински план за развитие 2006 2013 pics -> Над 15 000 души посетиха изложението през уикенда "дневник" pics -> Програма „администрация" Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|