Доклад на тема: Споделеното знание в свободната екциклопедия уикипедия Вася Атанасова, докторант към иит-бан



Дата28.08.2016
Размер292.88 Kb.
#7685
ТипДоклад


Проект BG051PO001-3.3.04/40: „Изграждане на висококвалифицирани млади изследователи по съвременни информационни технологии за оптимизация, разпознаване на образи и подпомагане вземането на решения”

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Европейски Социален Фонд
(2007-2013) и Република България – Министерство на образованието, младежта и науката по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"


в направление “Подкрепа за развитието на докторанти, пост-докторанти, специализанти и млади учени”

доклад на тема:

Споделеното знание в свободната екциклопедия уикипедия

Вася Атанасова,

докторант към ИИТ-БАН

e-mail: vassia.atanassova@gmail.com

2010 г.


Споделеното знание

в свободната енциклопедия Уикипедия
Вася Атанасова,

докторант в ИИТ-БАН

Допринасянето към Уикипедия би могло да бъде от особена полза за студенти и докторанти, тъй като писането в енциклопедичен стил е вид писане на научни текстове и въпреки различията има много общи черти с писането на научни статии, докладващи нови авторски резултати в дадена област. От 2004 година датират първите университетски проекти, които въвеждат писането на енциклопедични статии в Уикипедия като образователна практика. Оттогава досега около 140 университета и колежа в Северна Америка, Европа и Азия са осъществили такива образователни проекти в десетки различни научни области от англоезичната версия на Свободната енциклопедия. В България такива проекти досега е имало само на университетско ниво в Нов български университет, Университета за национално и световно стопанство и във Факултета по математика и информатика на Софийски университет, [1].



Работата в Уикипедия, и в частност българоезичната й версия, е ползотворна за докторантите в няколко посоки. На първо място, провокира у тях търсенето и съчетаването на информация от различ­ни авторитетни източници. Тренира способностите им за структурирано поднасяне на информация и за изразяване на знанията в енциклопедичен и научен стил. Писането в Уикипедия дава отлична възмож­ност учените да запознаят по-широка читателска аудитория със своята научна област. На свой ред ги учи на работа в екип с други редактори на Уикипедия и, не на последно място, дава възможност за пълноценна





изява в един от най-четените Интернет сайтове, а също и на чувството на удовлетвореност, че са допринесли за разширяването на свободното енциклопедично познание, в частност това на български език.

Тази образователна практика е базирана на личното преживяване и опит и може да донесе много повече удовлетворение и да бъде много по-ефективна в сравнение с традиционните методики на учене и изпитване. Ученето чрез Уикипедия стимулира студентите да се усъвършенстват и да създават качествени текстове, понеже трябва да отстояват написаното пред една голяма, разнообразна, почти


непозната, но за това пък много критична общност, която реагира на всичко, което се случва в реално време.
1. Търсене и съчетаване на информация от различни авторитетни източници
Добрите статии в Уикипедия не са големите по размер статии, нито дори изчер­пателните по дадена тема. Добрите статии в Уикипедия са тези, които цитират своите източници на информация и тези източници са едновременно благо­надеждни и достъпни за непосредствена проверка от заинтересованите читатели, [2, 3]. Една от често чуваните критики към Уикипедия е, че съдържанието й не е достоверно и причините за това могат да бъдат различни, например, че често не се разбира необходимостта да се посочват точно източниците на въвежданата информация или се въвеждат данни с променлив характер, без да бъдат обозначавани като такава и да се фиксира моментът от време, към който те се отнася. Ето защо посочването на източниците е от голямо значение: когато източниците на информация бъдат цитирани, те могат да бъдат проверени (дали изобщо съществуват; дали са авторитетни източници; дали информацията в тях точно отговаря на написаното в Уикипедия), [4].

Веднъж цитирани, към източниците на информация в Уикипедия, могат да се проявят и други изисквания. Трите най-често предявявани изисквания към източниците са те да бъдат:

о достъпни,

о разнообразни, и

о благонадеждни и публикувани.

Първото изискване е относително слабо, доколкото касае особеността на Уикипедия, че е електронна енциклопедия, самата тя безплатна и достъпна. Поради което има известно предпочитание, при наличие на алтернативни източници (т.е. еднакво авторитетни, с идентично съдържание) на хартия и в интернет, да се цитира (и) достъпният онлайн източник с препратка, така щото да е възможна непосредствената проверка на съответствието между него и съдържанието на уикипедианска статия. (Достъпността може да се изразява и по други начини, например по отношение необходимостта от платен абонамент или регистрация с лични данни за ползване на съответния ресурс, или по отношение на езика, на който е написан текстът-източник. За всяка езикова версия на Уикипедия важи неписаното правило, че (при равни други условия) източниците на съответния локален език имат по-висок приоритет от източниците на чужди езици. Най-сигурният начин е към съответното твърдение да се цитират всички релевантни източници, и онлайн и офлайн, и на (оригиналния) чужд език и на (евентуалния) превод.

Второто изискване е свързано с използването и цитирането на колкото се може повече и разнообразни източници. Това е гаранция, че не се касае за маргинални по своя обхват и значимост сведения или за опити Уикипедия да се използва за популяризиране на материали и теории, непреминали през санкцията на научни рецензенти и други учени. Ако дадена публикация на свой ред е била цитирана от други публикации и сведенията от нея са получили отзвук в съответната научна област, може да се смята, че тя ще отговори на този уикипедиански критерий за източниците. Еднократните сведения е по-добре първо да получат своето повторно потвърждение, преди да се появят в Уикипедия.

Това изискване е в силна степен свързано и с третото изискване към източниците, а именно да бъдат авторитетни и благонадеждни. Понятието „благонадеждни източници" е нашироко описано в Уикипедия и още от създаването на (английската) Уикипедия през януари 2001 година е било обект на множество обсъждания и конкретизации. Важно е да се отбележи, че тъй като Уикипедия е широкопрофилна енциклопедия, то в зависимост от конкретния обект на енциклопедична статия понятието „благонадежден източник" се ползва с различен обхват и строгост. Това, което може да се смята за благонадежден източник по отношение на статия от една тематика, може да е с много ниска степен на благонадеждност по отношение на статия от друга тематика, и обратно критериите за благонадеждност, прилагани към източниците за някои статии, да са непостижимо високи за други. Предвид фокуса и аудиторията на материала, тук ще се спрем само на критериите за благонадеждност на източниците на уикипедиански статии в научни области. Ще установим, че те са сравними с тези, които се предявяват и към цитиранията в трудовете на научните работници.

Уикипедия в много голяма степен разчита на солидната научна литература, която пишат изследователи и учени от цял свят. Публикации, които отговарят на този критерий, могат винаги да се смятат за достоверни. Въпреки това, научните резултати могат да загубят своята актуалност, изместени от по-нови резултати, или да станат обект на научни полемики, ако се появят алтернативни научни теории. В статиите в Уикипедия следва да се посочат всички значими научни интерпретации на дадена тема. По-специално, критериите за научните източници са следните:

о Подписаните публикации са по-благонадеждни от анонимните; от това става ясно дали експерт е автор на публикацията и дали поема отговорност за написаното.

о Материалът е бил задълбочено изучен от научната общност. Това означава: публикуван в реферирано академично издание след получена положителна рецензия и на свой ред цитиран от други учени. Не е задължително, но придава допълнителна тежест, ако публикацията е в издание с импакт-фактор.

о За предпочитане са публикации, които са отразени в научни
библиографии по темата.

Естествено, има и някои различия между източниците в един научен труд и източниците в една енциклопедия като Уикипедия. Едно от съществените различия е отношението към така наречените първични източници, което е прието да се използва в енциклопедията само по изключение. Първични източници, според уикипедианската терминология, са документи или личности, осигуряващи пряко доказателство по даден въпрос: сведения, предоставени от участник в събитие или негов очевидец. Първичните източници включват официални доклади, писма, сведения на очевидци, автобиографии, статистики изготвени от оторизирани агенции, съдебни дела. Експертите обикновено имат по-задълбочена подготовка и използват колкото може повече налични първични източници, чрез които засичат информацията. Така първичните материали обикновено изискват тълкуване, потвърждение и методи за обработка на информация, които сами по себе си представляват оригинално изследване, а това е дейност, която не се предполага да се извършва при съставянето на енциклопедични текстове. Статиите в Уикипедия могат да използват първични източници, само в случай, че са били публикувани от авторитетен издател, и то да бъдат използвани само като доказателства за фактологичен материал. Всякакви твърдения от тълкувателен характер изискват подкрепа от публикувани вторични източници. Вторичните източници представляват осведомени експертни интерпретации или обработки на информацията от първични източници, синтезиращи в себе си определени заключения. По принцип, точно на достоверни вторични източници следва да се основават статиите в Уикипедия. Редакторите на Уикипедия не трябва да излагат собствените си интерпретации по дадена (така наречените оригинални изследвания), а трябва да базират текстовете си само на вече публикувани материали. Така по пътя на логиката следва, че сами по себе си статиите в Уикипедия (и всяка друга енциклопедия) се явяват третични източници, които съдържат резюмиран материал, извлечен от вторични източници. Обикновено, когато става дума за тънките смислови нюанси по дадена тема, не може да се счита, че третичните източници могат да я представят изчерпателно. Общо взето, тези източници не дискутират и не дават оценки на алтернативните тълкувания. Третични източници могат да се използват при уточняването на имена, произношения, географски местоположения, дати, физически характеристики и друга фактология. Някои третични източници са по-авторитетни от други, както и в рамките на един такъв източник едни материали могат да бъдат по-достоверни от други (особено при неспециализирани, широкопрофилни енциклопедии). Например, подписаните статии от експертите в енциклопедия Британика и други енциклопедии от сходна величина, могат да се


разглеждат като достоверни вторични източници. Неподписаните статии може и да не са толкова надеждни, но да са използваеми, стига самата енциклопедия, от която са взети, да е сериозна и качествена.

Важно е да се обсъди въпросът и с така наречения салпидат: При източниците от този вид никой не стои между автора и публикацията: материалът може да не премине през никаква проверка на фактите, или оглед от правна гледна точка, или колегиална рецензия (peer review). Всеки може да си направи уебсайт или да си плати да му публикуват книга и после да претендира, че е експерт в дадената област. По тези причини, самиздат книги, лични сайтове и блогове са в голяма степен са неприемливи за източници на уикипедиански статии.

Всичко дотук, макар и да навежда на някои размисли, все още не отговаря точно на въпроса в какви случаи и за какви твърдения е необходимо да се представя източник. Съвсем накратко, източниците на информация в Уикипедия са необходими по три причини:


  1. Да се подкрепят с доказателства фактите и твърденията, изложени в статиите (отчасти това означава и да се покаже, че въведеното съдържание не представлява лично мнение или непубликувана теория, каквито в Уикипедия са недопустими).

  2. Да се изкаже нужното признание на източника, така че се избегне съмнението за плагиатство и нарушение на авторски права.

  3. Да се даде възможност на читателя да се запознае с допълнителна литература по темата, която го интересува.

За да цитира източниците, използвани при написването на даден материал, редакторът на Уикипедия не е необходимо да познава стандартите за библиографско цитиране, нито всички тайни на форматирането с уикикод. Тези две умения са желателни, но по никакъв начин не са задължителни. Това, обаче, което е необходимо и зависи само и единствено от редактора, който добавя текст и източник към съдържанието на дадена статия, е:

о да свърже съответните твърдения със съответните източници, и

о да предостави колкото се може повече информация за своя източник.

Например, когато за източник по дадена тема се използва енциклопедичен речник, в който отделните речникови единици са подредени по азбучен ред, посочването на точна страница по всяка вероятност няма да е необходимо, тъй като въведеният от авторите на речника стандарт за подредбата улеснява и ориентира читателя. Когато обаче се цитира книга или всякакъв друг материал над определен брой страници (ориентировъчно, 10), за да е валидно цитирането, трябва да се посочи точната страница.

Прилагането на източници в Уикипедия е необходимо и възможно не само когато се добавя ново съдържание в статиите, но и когато в дадена статия източник липсва или е изрично поискан. Тъй като Уикипедия дава възможност на всеки потребител да редактира съдържанието й, няма техническа пречка валиден източник да бъде добавен впоследствие от всеки друг редактор, различен от онзи, въвел дадено съдържание. Цитирането на източници е от изключително значение
и в случаите, когато дадено съдържание се оказва обект на спор. Когато се оспорват въведени в Уикипедия факти и твърдения и се пледира за промяната на дадено съдържание, трябва не само да се изисква от оригиналния автор да цитира надлежно своите източници (ако такива липсват), но е редно и също така (веднага) да се предоставя насрещен източник, с който оспорващият защитава позицията си. Уикипедия предлага различни подходи за протестирането на съмнително съдържание в статиите: отбелязване с шаблони на конкретни изречения, раздели или цели страници и употреба на дискусионни страници (беседи към статиите, потребителски беседи, общности дискусии).

Нуждата от цитати е особено важна, когато се отразяват мнения по даден въпрос. Тук следва добре да се направи разграничението между представянето на фактите и мненията в Уикипедия. В Уикипедия няма място да изразяване и застъпване на лични мнения, лични възгледи, лични теории. Но ако нечие мнение има тежест, която обуславя включването му в дадена статия, ако се посочи точното място, където това мнение е оповестено, т.е. публикувано, то към това мнение следва да се подходи като към факт: фактът, че определен човек изразява определено мнение и то има достатъчна енциклопедична значимост по определена тема.

Цитирането на източници може да се прилага не само към спорните твърдения и темите, предполагащи отразяването на различни (противоположни) гледни точки. Източници следва да се посочват дори и когато написаното не се оспорва. Подкрепяйки написаното в Уикипедия с надежден източник, редакторът придава устойчивост на съдържанието на статията.
2. Структурирано поднасяне на информация в енциклопедичен стил
Писането в енциклопедичен стил е нещо наистина специфично, но също е и лесно за овладяване, особено за хора на науката, докторанти и дори студенти. Всъщност, достатъчно е човек да е отворил поне една енциклопедия и да е прочел една статия, да са може да се ориентира как точно се поднася информацията в енциклопедичен стил. Хиляди хора, които не работят като съставители на енциклопедии и дори не са задължително научни работници, ежедневно допринасят към Уикипедия с качествени енциклопедични текстове. За това не се изисква артистичност или оригиналност, нужна е обаче критичност при пресяването на информацията, и последователност в поднасянето й.

Енциклопедичният стил на писане е разновидност на научния стил, който има множество известни особености, открояващи го от други стилове като разговорен, художествен, публицистичен или административно-делови. В добавка, стилът на писане в Уикипедия [5] има и някои свои допълнителни специфики, които произтичат от това, че Уикипедия е:

о електронна, а не хартиена, т.е. не страда от ограничения в обема и предоставя достъп до разнообразно мултимедийно съдържание,

о онлайн базирана, т.е. потребителите й са хора от целия свят,

о общотематична, а не специализирана в една дисциплина,

о публикувана под свободен лиценз (и по-точно „Криейтив Комънс -Признание - Споделяне на споделеното"),





о и отличителната й черта е основополащата я философия да стимулира читателите си да вземат проактивно участие в списването й.

Уикипедия се развива на над 250 световни езика и диалекта и нейни потребители са хора от целия свят, с различен житейски опит, образование и мироглед. Това се отнася не само за уикипедиите на световни езици като английски, испански, немски, руски и т.н.; дори българската версия на Уикипедия се ползва не само от българите, но и от хора с друга националност и друг роден език. Затова статиите в Уикипедия трябва да се пишат по начин, достъпен и разбираем за колкото се може по-широк кръг от читатели и да бъдат поднесени неутрално, съвместявайки всички значими съществуващи гледни точки, които в някои случаи са наднационални.

По-конкретно, особеностите на енциклопедичния стил в Уикипедия могат да бъдат обособени в следните отношения:

о структура на енциклопедичната статия,

о термини и изразни средства,

о трето лице и безличен изказ,

о глаголни времена,

о преходни изрази,

о пунктуация,

о лаконичност и стегнатост на изказа,

о хвалебствия и неопределености,

о ситуиране на темата в контекст,

о посочване на пропуските.

В много случаи тези особености на енциклопедичния стил са приложими и към стила на научните публикации, съдържащи изследвания и резултати, затова и допринасянето към Уикипедия е полезно за докторантите, най-малкото за собствено упражнение.


Структура на енциклопедичната статия

Съществуват известен брой общоприложими препоръки за писане на статия в Уикипедия, но моделът, който е изложен по-долу, е наистина много общ и се приспособява за различните тематики и класове от обекти на статии. Моделът на уикипедианска статия се състои от пет компонента в следната последователност:

о заглавие,

о въведение,

о развитие,

о допълнителна информация,

о метаинформация.

Заглавието на една статия трябва да описва темата на статията и да не е повод за двусмислици. В Уикипедия на български език заглавията следва да се изписват на български език, но има и някои изключения. Заглавието обичайно е в единствено число. Практически то не се явява част от статията, а е името под което съдържанието на статията се намира в базата данни, с други думи промяната на заглавието на една статия не става посредством редактирането на съдържанието й. Всички останали долуизброени елементи обаче са част от това съдържание и могат да се манипулират с отваряне на страницата в режим на редактиране.

Всяка статия в Уикипедия следва да започва с въвеждаща дефиниция на обекта, който се съдържа в заглавието на статията. Важно е дефиницията на понятието да е дадена по възможно най-достъпен начин, на прост и ясен език, без да се използва специфичен специализиран жаргон, който обаче има място при развиването на темата в дълбочина. Често срещана грешка е статията да се започва, без да се уточнява контекстът, в който понятието битува, който, ако и да е известен за автора, не е задължително известен за читателя. Ако продължението на статията съдържа много специфични термини, хубаво е тук да се сложи препратка към статия, която дава разяснения за значенията им. Тази част от статията трябва да съдържа основната идея и да позволява на читателя да получи най-съществените познания по темата, без да се налага да прочете цялото изложение на статията.

Третият елемент от структурата на една статия е незадължителен, но всъщност за добре написаните изчерпателни статии заема почти цялото съдържание на статията. При развитието на статията в дълбочина е много важно информацията за обекта на статията да се поднася в добре структуриран, а не хаотичен вид. Това означава предварително да се обмисли съдържанието на статията и да се разпредели по такъв начин, че да не се получават ненужни повторения на информация, да се следва определена логика на изложението, която често върви по посока от общото към частното, от най-важното към по-маловажното, в хронологически порядък (при статии на историческа тематика) или в порядък, който е определен за стандарт в съответната предметна област (например такъв има за статиите за медицински заболявания и диагнози). Структурирането на информацията по дадена тема е може би едно от най-големите предизвикателства при писането в Уикипедия, тъй като предполага достатъчно високо ниво на познание за описвания обект, своеобразен поглед отвисоко.

Четвъртият елемент от структурата на статията е всякаква допълнителна, помощна информация по темата, която се оформя еднотипно в раздели обичайно наречени „Вижте също", „Източници", „Бележки" и „Външни препратки". Те съдържат цитирани използваните за написването на текста източници, а също и препратки към други ресурси: вътрешни за уикито статии, външни уебстраници и документи, които редакторите на статията преценяват, че биха били от полза на читателя за допълнително осведомяване по темата на статията или по тясно свързани с нея теми.

Последният пети елемент са така наречените метaданни: сбор от различни шаблони и команди, добавяни в статиите, които не изразяват енциклопедична информация, но са необходими за да функционират ефективно страници в своето обкръжение: да бъдат по-лесно откривани чрез категорийното дърво и през други страници от това и сродни уикита. Въпреки че не са част от статията, те се приобщават към нея по един не натрапчив начин. Когато статията се отвори в режим на редактиране, нейните метаданни традиционно стоят в края. Три са основните видове метаданни:

о Категориите позволяват да се сортират статиите по различни теми.

о Между езиковите препратки позволяват достъпа до статиите по същата

тема в уикипедии на други езици,

о Шаблоните, например шаблон за проблем или отказ от отговорност
(например в статии на медицинска или правна тематика), за
сортиране в категория, за мъниче и т.н. Шаблоните имат
разнообразни спомагателни функции.
Термини и изразни средства

Характерни за енциклопедичния стил са термините — преобладаващо еднозначни думи, често от чужд произход (като гръцки, латински, английски). Термините не носят емоционален заряд, не са стилистично обагрени; енциклопедичните текстове като цяло не се отличават с образност и художествени изразни средства. В тях относително по-често се срещат отглаголни съществителни имена, по-рядко — глаголи, а изреченията са по-дълги, с повече изброявания и повече второстепенни части. При писането в енциклопедичен стил не е необходимо на всяка цена да се избягват повторенията, особено чрез замяна на думите с не съвсем точни или стилистично натоварени синоними. Това е често използван похват в журналистиката, но няма място при писането на енциклопедия.


Трето лице и безличен изказ

Статиите не трябва да се пишат от първо или второ лице. Текстовете в първо лице („аз", „ние") изразяват мнения и застъпничество за дадена гледна точка, което е несъвместимо с идеята за неутрална енциклопедия. Изказът във второ лице („ти", „вие") често се среща в помощна документация и наръчници, както и в публицистични текстове, но също е неподходящ изказ за енциклопедични статии. Остават трето лице и безличен изказ — и тъкмо те трябва да се използват, когато се пише в Уикипедия.


Глаголни времена

Глаголното време, в което трябва да се пишат енциклопедични статии, е сегашно историческо. Само в някои сравнително редки случаи е уместна употребата на минало неопределено време, например когато се описва мит или обичай от миналото, или пък предание за основаването на някое населено място.

Дори в статии отразяващи наскоро случили се събития е неуместна употребата на минало несвършено време, при което читателят е в позицията на пряк свидетел на събитието. Употребата на бъдеще време дори за планирани предстоящи събития е също неудачно: Уикипедия не е „кристална топка" и не може да предскаже кои от планираните за бъдещето неща действително ще се случат.
Преходни изрази

Трябва да се избягват преходни изрази като „понастоящем", „миналата година", „преди десет години" или „през последните две десетилетия". Такива изрази в момента на писане на статията може правилно да отразяват датировката на описваните събития, но те губят своята актуалност с течение на времето. В енциклопедичните статии тези изрази следва да се заменят с точни отпратки към съответния момент или период от време, за който те действително се отнасят. Например следва да се използват изрази като „от началото на 2005 година", „през 1990-те" или изрази с предлога „към", например „към март 2010". Фразата с „към" се използва при представяне на данни, променящи се с времето и обвързва коректността на твърдението с посочения момент. За хората, които четат статията след като този момент е преминал, е важно да са информирани за тази зависимост, за да не се предоверяват на изнесените данни, а да потърсят по-актуална информация извън Уикипедия, ако това е необходимо.


Пунктуация

Стилистично натоварени пунктуационни знаци като удивителни, въпросителни знаци и многоточия нямат място в енциклопедичните текстове. Такива знаци могат да се срещнат само в рамките на пряк (не преразказан) цитат. Същото се отнася и до кавичките, използвани с цел изразяване на ирония или сарказъм. Като стилистични похвати за изразяване на личната позиция (нещо несъвместимо с неутралността) иронията, сарказмът, реторичните въпроси и възклицания и други са неприемливи в Уикипедия.


Лаконичпост и стетатост на изказа

Статиите в една енциклопедия следва да използват само необходимите думи. От това не следва, че колкото по-малко думи, толкова по-добре. Но винаги когато съществува колебание между различни еквивалентни по смисъл формулировки, следва да се избира по-стегнатата и лаконичната. Многословието не допринася за правдоподобността. Принципът може да се формулира така: „Не трябва да има нито една дума, без която може, и не трябва да липсва нито една дума, без която не може". Това не значи авторът да пише само кратки изречения или да избягва подробностите, само скицирайки обектите си: това означава всяка използвана дума да носи послание.

Сбитостта не оправдава премахването на информационно съдържание от статията. Икономии следва да се правят от смислови повторения, паразитни изрази, субективни определения, и многословни наречия или съюзи, за които съществуват и по-кратки (едносрични) еквиваленти. Твърде дългите подчинени изречения, вметнати със запетаи или в скоби, е по-добре да се отделят като отделни изречения.
Хвалебствия и неопределености

В енциклопедични, а и въобще в научни текстове, следва да се избягват хвалебствени изрази, които изтъкват обекта на статията, без да носят за него някаква съществена информация. По същия начин трябва да се избягват уклончивите, неопределени фрази, които изразяват неподкрепени с източници мнения и служат за провеждане на гледна точка, различна от неутралната.

Примери за хвалебствия са думи и изрази като „важен", „значим...", „един от най-престижните...", „най-влиятелният...". Примери за неопределености са изрази като „според някои хора...", „много / повечето хора вярват, че...", „...обикновено се смята за...", ,,...е общоприето...", „вярва се, че...", „предполага се, че...", „критиците биха казали...".

Съветът е фактите да се оставят да говорят сами за себе си. Ако обектът на статията покрива критериите за енциклопедична значимост, това следва да проличи от представените в статията факти за него, а не от използваните в описанието му изразни средства. Все пак, има случаи, в които е възможна ретроспективна оценка за обекта на статията; например във формат: „ ...една от най-значимите фигури в историята на... ". В такива случаи суперлативите в описанието могат да помогнат на читателите без предварителна подготовка да добият представа за обекта, да оценят значимостта му и общоприетия му статут сред хората, които са добре запознати с тематиката. Твърденията от този род обаче имат тежест, само ако са подкрепени от най-реномираните експерти в съответната област.


Ситуиране на темата в контекст

Напълно е възможно читателите на дадена статия да нямат никаква представа от темата. Те отварят статията с надеждата да научат нещо ново и статията в Уикипедия трябва да може да им помогне, като им го обясни. Някои факти, които са очевидни за автора на дадена статия, не задължително са очевидни и за нейните читатели. За целта, те трябва да бъдат въведени в контекста на статията.

Това става по различни начини, но от най-голямо значение за читателите са:

о предоставянето на съдържателна и лесно разбираема дефиниция на обекта на статията,

о пояснения на използваните характерни термини, или препратки към статиите за тях,

о предоставяне на препратки към други статии, които по някакъв начин способстват за по-дълбокото разбиране на настоящата статия или за ситуиране на обекта й в съответната тематична област.

В Уикипедия, като един от най-популярните и широкопрофилни източници на информация в Интернет, е добре винаги, когато това е възможно, специализираният жаргон да се избягва. Това, естествено, зависи от обхвата на темата и подготовката на най-вероятните й читатели. Целта е да се постигне баланс между степента на подробност на изложението и степента на разбираемост (както за специалисти, така и за неспециалисти).
Придържане към темата

Най-четивните статии в Уикипедия са тези, които изцяло се придържат към темата си и не съдържат неуместна, несвързана пряко с темата информация. Но понякога се случва при писане на дадена статия редакторът да се отклони и пространно да развие някоя близка до нея тема. Ако това се случи, добър вариант е отцепването на тази част в отделна нова статия (ако тя има своята самостоятелна значимост) или прехвърлянето на текста в друга съществуваща статия, която е по-тясно свързана с темата. Поставянето на препратки към новата статия, където е развита страничната тема, ще позволи на заинтересованите читатели да се запознаят с текста, а същевременно няма да отклонява вниманието на другите.

Поради специфичния начин, по който свободната електронна енциклопедия се създава и разраства, неминуемо много статии съдържат такива излишни текстове.
Посочване на пропуските

Уикипедия е проект в постоянно развитие, тя нито има за цел, нито е възможно да бъде завършена и съвършена. С възможността, която предоставя на потребителите си проактивно да допълват и подобряват съдържанието й, Уикипедия дава възможност и за много празноти и пропуски. От друга страна, допринасянето към Уикипедия е на доброволчески начала и няма механизъм даден редактор да бъде заставен да доведе до съвършенство започната от него миниатюрна статия на тема, по която може и да не е специалист. Това е една от съществените й особености, която е несвойствена за традиционните енциклопедии.

Затова и е формулирана препоръката към всеки редактор винаги да се опитва да представя дадена тема в пълнота, или ако не, то изрично да обозначава всички съществени според него пропуски, дори когато не може да ги попълни лично. Ако по някаква причина редакторът не може да опише някой аспект или гледна точка, за които обаче знае, че трябва да присъстват в текста, препоръчително е този пропуск да бъде ясно обозначен. Практиката за посочване на пропуските се насърчава по две причини:

о За читателите без предварителна подготовка и познания по темата тези обозначени пропуски подсказват, че статията не е изчерпателна и че трябва да потърсят допълнителна информация извън Уикипедия, с която да допълнят представата си по темата,

о Ясно указаните липсващи части привличат редакторите с познания по въпроса да дадат своя принос към статията.

3. Разпространение на информация, генериране на публичност
През последните девет години, откакто съществува Уикипедия, тя се е превърнала в един от най-популярните уебсайтове, ранжирана на челни позиции в търсачките и често ползвана като отправна точка при търсене на информация в интернет [6]. На шега дори се казва, че ако нещо го няма в Уикипедия, то не съществува изобщо. За тази огромна популярност вероятно има различни обяснения и фактори, но сравнението с други онлайн базирани енциклопедии, безплатни или не, но с по-консервативна политика по отношение на участието на читателите, дава основание да се смята, че популярността на Уикипедия се дължи именно на тази технологично обусловена възможност потребителите да участват в разширяването и подобряването на този продукт и дори да го приемат за своя лична кауза.

Факт е, че с популярността на свободната енциклопедия често се правят опити за злоупотреба, като се качват текстове по теми и обекти, които не биха имали никаква енциклопедична значимост за включване дори в тясно профилирани енциклопедии, изготвяни по класическия начин от подбрани научни екипи, или дори да имат такава значимост, на съдържателно ниво въведените материали са крайно неподходящи (например силно пристрастни или рекламни). Факт е, обаче, и че тези опити биват лесно откривани и премахвани (или неутрализирани) от по-опитните редактори и администраторите, за което са разработени през годините редица политики, правила и препоръки за действие.

Ползите от популярността на Уикипедия обаче не са за подценяване, когато към нея се подхожда разумно и отговорно. Допринасяйки към Уикипедия, учените могат да популяризират своите резултати и постижения в своите научни среди и - което е дори по-осъществимо именно чрез посредник като Уикипедия -да направят своите научни области по-видими и достъпни за обществото като цяло. Тази прозрачност и достъп до информация може да се окаже от особено значение за учените, особено в страни като България, в периоди, когато науката е заплашена да изпадне от дневния ред на обществото.

Тъй като Уикипедия се изгражда на доброволчески принцип от потребителите си и няма задължителен ценз, който да дава право на участие в този процес, в Уикипедия няма и не е възможно да се въведе някаква планомерност, последователност или приоритизация на областите и темите. Поради широкия си профил и относително по-либералните критерии за включване, в Уикипедия има място и за актуални теми от ежедневието, което понякога й придава новинарски характер. Съдържанието й се развива хаотично, според текущите интереси на текущите допринасящи, понякога следвайки различни „моди" от развлекателната индустрия. Всичко това често буди недоумение у хората, които не са добре запознати с принципите на функциониране на Свободната енциклопедия. В противовес на тези тенденции, отделни групи от потребители, които споделят общи интереси в конкретни по-тесни области от познанието, се сдружават в тематични уикипроекти, в които координирано планират, приоритизират и разработват енциклопедично съдържание. Често това е формата, която студенти, докторанти, преподаватели и учени намират за най-подходяща за собственото им участие в Уикипедия. В този смисъл е и формулираната по-долу още една полза от Уикипедия:


4. Работа в екип
Наред с изграждането и тренирането на стил на писане и на опит в търсенето и боравенето с авторитетни източници, едно също толкова полезно умение, на което Уикипедия учи, е работата в екип с много и обикновено непознати хора.

Уикипедия е общностен проект за енциклопедия, неговият основен ресурс са хората. Но тя е и миниатюрен модел на обществото като цяло: среда, в която могат да се срещнат всякакви хора, на всякаква възраст, с всякакви професии, образователен ценз, компетенции и комуникативни способности.



В Уикипедия е прието хората да общуват помежду си цивилизовано и да обсъждат съдържанието на статиите и подобряването им. Съществуват препоръки и правила за общуването и сътрудничеството, своеобразен кодекс на поведението, [7]. Но не само това изчерпва работата в екип. При допринасянето към Уикипедия често се налага да се проявява търпеливост към новодошлите [8] и все още неопитни със софтуера и организацията на работа хора. Нужна е толерантност и към алтернативните гледни точки [9] и е истинско умение да се напише балансиран текст, който съблюдава уикипедианското (и въобще енцикло­педичното и научното) изискване за безпристрастност и фактологичност и който да е приемлив за всички страни в дадена спорна тематика. Освен това допринасянето към Уикипедия възпитава в уважение към чуждия труд и в дух на доброволчество и взаимопомощ.
5. Заключение
Уикипедия е общностен проект за енциклопедия, чиято философия за свободно споделяне на знания го прави едновременно изключително успешен, но и зависим от нагласите на потребителите си и от познанията им - както по темите, за които тези потребители пишат, но и познанията им за самата Уикипедия, за водещите й принципи и ценности, и механизмите, по които тя функционира. Сравнително непостоянния характер на съдържанието й я прави по-скоро добра отправна точка за търсене на информация отколкото ултимативен източник. Благодарение на контрола, който се осъществява от редовно допринасящата уикипедианска общност, Свободната енциклопедия може да служи за отличен компас в океана от фактологически данни, сведения, контекстуални връзки, които представлява Интернет. А нейната безспорна популярност, цитируемост и високо ранжиране в търсачките поставя и въпросите за добронамереното и отговорно отношение към нея като ресурс. Най-малкото, ние като общност трябва да имаме точни и реални представи за Уикипедия и да не я неглижираме като фактор за формалното и информалното образование на обществото. Критичният поглед на този феномен е от изключително значение за качеството на енциклопедичното съдържание, но преди всичко отношението към него трябва да е конструктивно и добронамерено. Ние, хората на науката, особено тези от нас с отношение към иновациите в информационните и комуникацинни технологии, не просто можем, но трябва и сериозно да се замислим за това, че формираме онази група от потенциални контрибутори, която има най-голям капацитет и към която се предявяват най-високите обществени очаквания за принос към един такъв обществен проект за свободна и общодостъпна енциклопедия. А нашите приноси към Уикипедия биха обогатили не само енциклопедията, но и лично нас, и най-вече обществото, в което всички живеем и което се стремим да превърнем в общество на знанието.
6. Източници


  1. Wikipedia: Schools and University Projects, http://en.wikipedia.Org/wikiAV:SUP

  2. Уикипедия: Възможност за проверка, http://bg.wikipedia.Org/wiki/y:Bn

  3. Уикипедия: Благонадеждни източници, http://bg.wikipedia.Org/wiki/y:БИ

  4. Уикипедия: Цитиране на източници, http://bg.wikipedia.Org/wiki/y:ЦИ

  5. Уикипедия: Енциклопедичност, http://bg.wikipedia.org/wiki/y:EHJJ

  6. http://www.alexa.com/topsites

  7. Уикипедия: Цивилизованост, http:bg.wikipedia.org/wiki/У:Ц

  8. Уикипедия: Не хапете новодошлите, http://bg.wikipedia.Org/wiki/У:НХН

  9. Уикипедия: Неутрална гледна точка, http://bg.wikipedia.Org/wiki/У:НГТ




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница