Доклад на управителния съвет на съюза на артистите в българия

Числеността на Съюза на артистите в България е важен критерий за дейността ни, но на преден план в отчетния период беше съставът да бъде от мотивирани членове, които да припознават в съюзната организация своите стремежи и интереси.

В тригодишния период активността на дружествата и на гилдиите беше различна. Например сценографите, които не са структурирани като гилдия, продължават да са много дейни, реализират проекти, организират изложби, а през 2012 г. създадоха и фестивал „Lux-Lumina”. Инициативност се наблюдава и в новосъздадената гилдия на хореографите и пърформърите - Гилдия на съвременните изпълнителски изкуства, които както помните, реализираха проекти като индивидуални членове на САБ, след което спонтанно решиха да се обединят. Активни като гилдии са и Гилдията на актьорите работещи в дублажа, както и тази на театроведите и драматурзите.

Като творческо-синдикална организация Съюзът на артистите в България представлява интересите на своите членове пред техните работодатели и възложители. Отново ще обърнем внимание за ролята на дружествата и гилдиите, които е необходимо да поемат отговорност и да проявяват активност при решаването на конкретни проблеми, които са напълно в тяхната компетенция, сили и възможности. Разбира се, при необходимост следва да ги отнасят към УС или директно към Председателя, като в повечето случаи сме намирали разбиране и конкретният проблем е бил разрешаван. САБ формира и ръководи своята дейност при спазване на принципите на автономност и професионализъм, а за да се случва това, ръководствата на гилдиите трябва да работят със своите членове и да търсят обратна връзка по отношение на своята дейност. Дружествата, които имат сходни проблеми е необходимо да проявят повече активност и да осъществяват контакт едни с други. Смятаме, че подписаният с усилия Браншов договор създава условия за това. Във въпросниците, изпратени за обратна връзка споделяте, че връзките между колегите от различни театри са случайни и спорадични. Трябва да се положат усилия за създаване на мрежа за активно взаимодействие, в която сходните организационни структури да имат възможност за обмен, както на идеи, така и на прилагане на добри практики. Така ще съществува хоризонтална (между дружествата) и вертикална (с гилдиите) комуникация, която обхваща цялата организация и ще е динамична и ползотворна. В основата на възможността за създаване на подобна мрежа би трябвало да бъде активността на Председателите на гилдиите и дружествата. От тях се очаква да анализират и участват в решаване на проблемите на членовете си и да отнасят сложните и нерешимите за тях въпроси към ръководните органи на съюза. На вашето внимание ще предложим създаването на нов консултативен орган, съставен от председателите на гилдиите – Съвет на гилдиите.

Тук стигаме и до недостатъчната комуникация между членовете на УС, Председателя и отделните гилдии, дружества и индивидуални членове. По-голямата част от вас споделят, че се информират чрез интернет, което задължава администрацията на САБ да преразгледа официалния сайт и да го направи по-информационен, а не само представителен. Все още има колеги, които очакват да получават съобщения на хартиен носител, а не в електронен вид, но съгласете се, че този вид комуникация е доста по-тромава и скъпа, и най-вече еднопосочна. Тук бихме искали да отбележим, че повечето от вас очакват да бъдат информирани, а не търсят информация. Апелираме за по-голяма активност с конкретни проблеми към хората, които са ръководители на вашите гилдии и разбира се и към УС.

За съжаление и през този отчетен период регистрирахме дружества, които не съумяха по едни или други причини да организират членството си и въпреки многократните разговори с тях, статутът им е неясен. Все още съществува нередовното и непълно внасяне на членски внос, което е в нарушение на устава.

Осъзнаваме, че икономическата нестабилност оказва влияние върху всички ни. Считаме, че в отчетния период САБ осигуряваше синдикална и правна защита на своите членове, която не е без значение, особено в условията на криза, в която се намираме. В тази връзка ще предложим на вниманието ви промяна в частта касаеща дружествата, с която да се даде възможност годишният членски внос да бъде изплащан на два пъти.

Ще отбележим, че в САБ съществуват и две дружества, формирани от частни театрални формации. Благодарим им за активната и конструктивна позиция и предложенията, които правят. В своята политика САБ защитава принципа на равнопоставеност на частните формации с тези, които са на държавна или общинска издръжка, така както защитава и свободните творци и тези, с трудова заетост в театрите.

• 
  Вече пет години САБ е асоцииран член на КНСБ. Обстоятелството, че сме представени на национално ниво, в отчетния период ни позволи да работим активно и да подпишем Браншов договор през м. ноември 2012 г. с Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК), Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерация на труда „Подкрепа” и Министерство на културата. Това се случи въпреки желанието на КТ „Подкрепа” да изключи САБ от преговорите.
  

Освен за работещите по трудов договор в бранш „Театър” договорихме защитни клаузи и за работещите на свободна практика, което разшири обхвата на защита.

В Браншовия договор успяхме да договорим редица социални придобивки, които все още не са реализирани. Бяха договорени срокове, които не са спазени поради смяната на кабинета.

• 
  Работихме активно като партньор в театралната реформа в частта по изработване на методика и стандарти. Който не е влизъл в битка с държавната администрация, не би оценил разработката и защитата на тези механизми. Обмисляме възможността да бъде преразгледана методиката и единните стандарти в частта, с която се намаляват средствата с предложени от Министерство на културата пропорции. Това не е подлагано на обсъждане с нас. Твърдим, че в стандартите не са разчетени средства за платен отпуск. Доводът ни не бе приет и затова обмисляме да заведем административно производство.
  
• 
  Участвахме в разрешаването на индивидуални и колективни спорове.
  

• 
  През отчетния период успяхме да договорим защитни тарифи за възнаграждения за колегите работещи в дублажа и тези, които активно участват в заснемане на филмови продукции с някои телевизии, продуценти и филмови студия.
  

1. 
   Численост на персонала и средна работна заплата:
   

2. 
   Дълготрайни материални активи:
   

3. 
   Здравен фонд
   

1. 
   Продажбата на Билети и ВИП покани за Церемониите ИКАР 2010, 2011, 2012 в размер на 28 440.00 лв. или в процентно изражение 48,90% от общия приход за периода;
   
2. 
   Приходите от членския внос възлизат на 25 340.00 лв. или 43,6 % от общия приход;
   
3. 
   Даренията възлизат на 4 386.00 лв. или 7,5%.
   

Към 31.12.2012 г. в Здравния фонд на САБ са налични 48 142.88 лв.

Държим да отбележим, че от всички изброени по-горе източници на финансиране на Здравния фонд, устойчив характер имат само постъпилите суми от членския внос, който е 10 лв. на човек и приходите от продажбата на билети и ВИП покани за Церемониите ИКАР. Всички останали спомоществователи имат непостоянен характер, а част от тях са еднократни. Има и случаи, в които наши колеги даряват паричните си награди от „Икар” в Здравния фонд.

Здравният фонд при Съюза на артистите в България има правилник, публикуван на нашия сайт (www.uba.bg), където са посочени условията за управление на средствата, както и правилата за отпускане на помощ на членовете.

0. 
   ПОЧИВНИ БАЗИ
   
1. 
   
   
• 
  През три годишния си мандат САБ придоби собствеността върху земя от около 15 дка на Почивна база „Ахтопол” с окончателно съдебно решение срещу община Царево. Теренът на почивната база е разделен на шест Поземлени имота (ПИ) и един спомагателен ПИ за улици с различни площи – два големи с площ от над 4 000 кв.м. и три по-малки с площ около 1 000 кв.м. Това благоприятно за САБ решение постави нови проблеми. Бунгалата, попадащи в спомагателния имот трябва да бъдат премахнати, защото той е отреден за улица. От друга страна се увеличава броят на театрите, които се отказват да ползват своите бази. Но също така отказват и да ги демонтират, което натоварва САБ с допълнителни разноски по обезопасяването им. Поради тези причини нараства разходът на единица бунгало. Състоянието на Почивна база Ахтопол оценяваме като лошо. Голяма част от бунгалата са непригодни за ползване. Не е възможно възстановяването им по първоначалния замисъл. Необходимо е да се изгради модерна нова почивна база съобразена със съвременните стандарти. В отчетния период положихме усилия да намерим финансиране от различни източници, но опитите ни за съжаление бяха неуспешни.
  

• 
  Тревожно е състоянието и на Почивна база „Боровец”, където сме в идеална съсобственост със Съюза на музикалните и филмовите дейци. /50:50/. От 2010 г. до края на 2011 г. имотът бе необитаем и заплащахме 1000.00 лева месечно за охрана и ел. енергия. В края на 2011 г. сключихме договор с нов наемател, който направи частичен ремонт и обзаведе почивната база. Все още не е ремонтиран покрива, за което са необходими средства, непосилни за САБ.
  
• 
  Почивна база „Св. Св. Константин и Елена” е обзаведена добре, има съвременно оборудване и предлага комфортни условия за почиващите. През 2012 - 2013 г. отново се извършиха ремонти в базата, което повиши нейния стандарт. При съгласуване на заетостта на базата с наемателя, тя може да бъде ползвана от членове на САБ.
  
• 
  В същия район в квартал Виница, разполагаме с наследствен имот „Вила Громови”, като към нашия терен от Община Варна са ни придадени още 700 кв.м. Положихме усилия в търсене на организации и фирми, с които да развием съвместна дейност и да поставим още 3 – 4 бунгала. За съжаление и тук не успяхме да реализираме намеренията си и отново възниква въпрос за финансиране на реконструкцията на „Вила Громови”.
  

• 
  Почивната база в Ахтопол
  

Във всяка година на отчетния период намаляваше броя на театрите, които ползват бунгалата, което оскъпява разходите за издръжка на едно бунгало. През отделните сезони взехме решение да намалим режийните разноски на театрите за ползване на базата с 12% , като разликата я поема САБ. Впоследствие задържахме режийните разноски, въпреки увеличените цени на ел. енергия и вода с единствената цел да осигурим евтина почивка за наши членове.

• 
  Базата в курорта „Св. Св. Константин и Елена” е отдадена под наем. Тя разполага с два апартамента и две стаи. Те могат да се ползват от членовете на САБ, които могат да летуват там, при условия и смени, съгласувани с наемателя.
  
• 
  Почивната база в к.к. Боровец е съсобственост при квоти ½ идеална част със Съюза на Българските музикални и танцови дейци. Имотът беше отдаден с дългосрочен договор под наем на „Велт – турист” ООД. Наемателят възстанови обзавеждането и извърши вътрешен ремонт, но е належащ основен ремонт на покрива, за което нашата организация не разполага със средства.
  
• 
  За вила „Громови” в кв. „Виница”, Варна предвиждаме изграждането на камп със съвременни бунгала, което би могло да бъде осъществено чрез сключването на договор с българска или чуждестранна фирма. За набиране на средства засега единственият вариант е продажба на придобитите 700 кв.метра.
  

Има два типа наеми:

1. Ателиета със социален характер т.е. от тях не се генерира финансов резултат при отдаването им. Съюзът на артистите в България разполага с 6 ателиета като наемната им цена е определена на 50% от пазарната. Въпреки това част от наемателите не заплащат редовно наем и консумативи. Две от ателиетата са свободни и са предложени на наши колеги за настаняване.

2. Основна подкрепа на бюджета в предишните години бяха останалите наеми, но финансовата криза значително свали нивата на наемите, а някои от наемателите ни дори се отказаха. Имотът на ул. „Алабин” № 31 бе нает след 6 месечно търсене на наемател и след сваляне на наемната цена. Почивна база Боровец също е с по-нисък наем. Общият размер на приходите от наеми е спаднал с 25% за 2012 г. спрямо базовата от 2010 г. През 2013г. продължава тенденцията на влошаване на пазара на наеми, което се отразява и на нашия бюджет.

Подробно описание на приходите и разходите за мандата се намират в Таблица от която е видно, че за отчетите 2010, 2011 и 2012 г. сме завършили с отрицателен финансов резултат. В проекто-бюджета за 2013 - 2016 г., също е заложен дефицит до края на 2014 г. Причините за това са ясни на всички.

Важно е да отбележим, че кризата сериозно стопи резервите на САБ, които възлизат на:

Към 31.12.2010 г. – 137 122.00 лв.

Към 31.12.2011 г. – 108 456.00 лв.

Към 31.12.2012 г. – 39 116.00 лв.
ПРАВНИ ВЪПРОСИ

• 
  Делото за собствеността на терена на почивната база в Ахтопол е спечелено окончателно в полза на САБ. Вече сме собственици на терена с площ от 14 973 кв.метра.
  

• 
  За съжаление съдебните ни спорове за имота в София, на ул. „Позитано” № 3, продължават в Страсбург. Водим дело срещу държавата за вреди по две оплаквания за нарушения по Конвенция за правата на човека: 1. Държавата чрез свой министър на икономиката ни лиши от собственост, като включи имота в капитала на търговско дружество и 2. Български съд – Административен съд София ни отказа правосъдие.
  

• 
  За част от недвижимия имот в София, ул. „Неофит Рилски” № 55, която сме придобили по завещание от актрисата Петя Герганова, починала на 13.04.1985 г., за музейна сбирка на артиста Георги Стаматов - председател на САБ 1929 – 1932 г., съдът отказа да извъши делба с другите наследници, тъй като завещанието е съставено с невъзможен предмет.
  
• 
  За парични задължения към САБ сме образували две заповедни производство, по които сме в процедура за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на суми. Вземанията са за непогасени задължения за наем.
  
• 
  За съжаление има образувано производство за опразване на нает недвижим имот – ателие, срещу наша колежка, която не е заплащала наем и не е покривала консумативните си разходи.
  

• 
  В библиотеката на САБ има 10 059 броя книги на български и руски и около 510 на други езици. В това число – пиеси, които са публикувани в печатни издания. Освен тях са налични около 3000 броя преведени пиеси, около 1200 пиеси от български автори и приблизително 300 на други езици.
  

         В Библиотеката на САБ се получават следните специализирани списания: „Съвременник”, „Кино”, ЛИК, „Факел”, „Театър”, „HOMO LUDENS” и вестниците „Литературен вестник” и „Култура”.

         В библиотеката има регистрирани общо 788 читатели. От тях 774 активни, регистрирани в отчетния период 2010 – 2013 г. Голяма част от тях са студенти в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Нов Български университет, Театрален колеж „Любен Гройс”, Националната художествена академия и др. През периода библиотеката е посетена от около 11 900 хиляди читатели, а читалнята са ползвали около 4 200 души.  Основната част от читателите са театроведи, актьори, режисьори, преводачи, сценографи, киноведи, журналисти и читалищни дейци.

След извършен ремонт условията на работа в библиотеката са по-добри. За съжаление пространството е недостатъчно и е необходимо библиотеката да бъде преместена в подходящия за тази дейност имот на ул. „Кузман Шапкарев” № 9, но това не се осъществява поради липса на финансов ресурс. От известно време се работи по създаването на електронен каталог на изданията, както и дигитализиране на архивните единици за дейността на театрите, които се съхраняват в САБ.

• 
  През отчетния период (2012 г.) успешно бе реализиран следващия етап от проекта „Документиране на българския театър” с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Във втората част на проекта успешно стартира дигитализацията на архива на САБ, който се съхранява в Централния държавен архив, като важна част от историята на театъра и започна обработката на театралния архив на САБ, който е част от фонда на библиотеката. Основна роля в инициирането на дигитализацията на архивния фонд на САБ има Гилдията на театроведите и драматурзите. Както знаете, през изминалия отчетен период те успяха поетапно да направят систематична подредба по периоди на архива на САБ за дейността на театрите.
  

• 
  От 2000 година излиза и специализираното издание на САБ сп. „Homo Ludens”, което се издава от Гилдията на театроведите и драматурзите. Въпреки минималните средства, които се отделят за него, то е безспорно най-сериозното, устойчиво и с утвърден авторитет издание за театър в България.
  

• 
  Съюзът на артистите в България поддържа конструктивен диалог с театрите, представлявани от директорите им и двете организации - работодателската – Българска асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българска асоциация за театър (БАТ). На първо място ни събира общата заинтересованост, свързана с развитието и усъвършенстването на театралната реформа. Имаме подкрепа от страна на повечето директори за инициативи, свързани с дейността на съюзните организации по места и със САБ като цяло, като диалогът между страните протича в дух на зачитане на интересите и взаимни компромиси. На този етап има сключени колективни трудови договори в Народен театър „Иван Вазов”, Държавен куклен театър – Пловдив, Държавен куклен театър – Бургас, Общински театър „Възраждане”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен, Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе, Държавен куклен театър – Русе, Държавен куклен театър – Търговище, Държавен куклен театър – Видин, Театър „Българска армия”. За съжаление има и театри, в които ръководството и съюзната организация не могат да постигнат споразумение и да сключат колективен трудов договор. Считаме, че това се дължи на опасенията на директорите от недофинансиране на театрите и бюджетните намаления. Надяваме се съвместните ни усилия по успешното реформиране на сектора да продължат в условията на подписания Браншови колективен трудов договор, чиито клаузи са задължителни за спазване.
  
• 
  Софийски театрален салон и национални награди „ИКАР“, които са инициатива на САБ и Столична Община, тук трябва да споменем усилията на театрите-домакини – Театър „София” и Столичен куклен театър. В рамките на наградите имаме подкрепата на асоциацията за куклен театър АКТ-УНИМА – България. Знак за добра оценка е подкрепата на неправителствени и бизнес-организации. Имената им са в сайта на САБ.
  
• 
  Министерство на културата е традиционен партньор в провеждането на Софийски театрален салон и наградите „ИКАР”, наред със Столична община. Ние сме се обръщали с различни инициативи, някои от които са срещнали разбиране и са се развили, други не, но най-важното тепърва предстои – имаме предвид онези социални клаузи, разписани в Браншовия колективен трудов договор, към които все още не е пристъпено. Наши специалисти участваха в работна група, разработваща условията и критериите за театрална реформа чрез нови принципи за финансиране. Няма да бъдем странични наблюдатели, ще следим всяка стъпка и ще подкрепяме добрите решения, които са в интерес на членовете ни. В последните три години САБ продължи да работи за вече утвърдения си имидж на авторитетна организация и ще продължава да бъде фактор, с който правителството (което и да е то) ще се съобразява.
  

• 
  Столична община също оценява САБ като общественозначим фактор и в последните години нашите общи инициативи разширяват своя периметър. Христо Мутафчиев продължава да е член на Обществения съвет към Столична община и Творческия съвет на Столична програма „Култура”. С активната работа на Съюза на артистите в България се разработиха правила, критерии и оценъчни карти за работата на Столична програма „Култура”, по която ежегодно се разпределя 1 млн. лева и кандидатстват над 380 културни организации, в т.ч. и столични театри и трупи. Обръщането към нас, като към фактор за развитието на културата на национално и регионално ниво ни поставят в отговорна позиция.
  

• 
  БНТ е основната телевизия, с която имаме споразумение за увеличаване на заплащането на труда на актьорите (35-36%) по инициатива на Гилдията на актьорите. Със сегашното ръководство на Гилдията на актьорите, работещи в дублажа и Гилдията на актьорите започваме преговори с частните телевизии, рекламни агенции, филмови къщи, кастинг компании и др., много от които работят на тъмно и с неясни статути. Имаме за цел и някои промени в Закон за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
  
• 
  Резултатът от съвместната дейност на Съюза на артистите в България и Министерството на труда и социалната политика е Програма „Мелпомена“, която съществува от 2004 г. Тогава тя стартира под наименованието „Заетост в подкрепа на българския театър”. Независимо от редукцията в бюджета в последните две години, тя е една от най-добре работещите програми на Министерство на труда и социалната политика. През отчетния период бюджетът за програмата постепенно започна да намалява, тъй като приоритет вече не са програмите за временна заетост, а тези, които са свързани с мерки на пазара на труда, свързани с повишаване на квалификацията на работещите и преквалификация на незаетите на трудовия пазар. Тази година програма „Мелпомена” е редуцирана до 129 бр.
  

В търсене на нови възможности за попълване на финансовия фонд за работни възнаграждения, през ноември 2012 г. реализирахме и среща с представители от Министерство на труда и социалната политика и Агенция по заетостта, които представиха различни работещи програми за трудова заетост. Активността от страна на театрите беше ниска, както с присъствие на организираната среща, така и при реалната възможност да се ползват от предложените програми за наемане на персонал. По наши данни едва два театъра се възползваха от програмите -ДТ – Габрово и ДТ –Ямбол. Това се случи поради обстоятелството, че театрите самостоятелно трябва да кандидатстват и да разработват проекти за участие в програма „Развитие на човешки ресурси”.

• 
  През 1974 година са учредени творческите награди на САБ. В последните години те получиха и своя символ - статуетката ИКАР. САБ притежава изключителните права над Софийски Театрален Салон „Икар“ съвместно със Столична Община, за която заплаща патентни такси, като свидетелството за регистрация на марката е от 2008 година. Изключително сме горди да отчетем пред вас постигнатата устойчивост на Софийски театрален салон и Национални награди ИКАР. Съвместно със Столична община и подкрепата на Министерство на културата, този театрален форум има вече осем успешни издания и е вписан в ежегодния културен календар на София и Националния културен календар. Официален домакин на извънстоличните продукции е Театър София.
  

Традиционни бизнес-партньори на САБ в церемонията по връчване на Национални те награди „Икар“ са :

1. 
   Фармацевтична компания „Астра Зенека”, които са съоснователи и основни партньори на Здравния фонд
   
2. 
   „Мото Пфое”
   
3. 
   Община Каварна
   
4. 
   „Девин” АД
   
5. 
   „Глобул”
   
6. 
   Булгартабак Холдинг АД
   

• 
  От тази година стартира „Куклен софийски театрален салон” в рамките на Софийски Театрален Салон „Икар” 2013. Домакин на гостуващите извънстолични куклени спектакли е Столичен куклен театър. Надяваме се този форум да придобие свой профил и устойчивост.
  

По време на мандата 2010 – 2013 г. САБ е участвал в реализацията на следните проекти:

• 
  Специализираното списание за театър „Homo Ludens”, което от 2000 г. се издава от Гилдията на театроведите и драматурзите към САБ се увеличи с още два броя – 15 и 16 бр. И през този отчетен период изданието спази традицията да остане едно от малкото качествени специализирани издания за театър. Излязоха още 2 броя, които включват теоретични материали от наши и чужди театрални специалисти и изследователи, текстове на български и преводни пиеси, актуални интервюта, анализи и рецензии. В брой 15 е публикуван текста от Международната кръгла маса на тема „Театралното законодателство – ситуации и проблеми”.
  

• 
  С Проекта „Интерактивни сценографии” беше открит Софийски театрален салон „Икар“ през 2009 г. Това е една от идеите на сценографите, членуващи в САБ, която стана традиционна и съпътства откриването на Салона всяка година, както и празника за Световния ден на театъра – 27 март. Интерактивните светлинни проекти в градска среда „Lux – Lumina“ и „Antitesis“ бяха сред дългоочакваните паралелни събития на Софийски Театрален Салон „Икар“ 2011, 2012 и 2013, а през септември 2012 г. тази инициатива прерастна във „Фестивал на визуалния театър”.
  
• 
  Проектът „Три3ависим” се реализира от Гилдията за Съвременни изпълнителски изкуства като част от Софийски Театрален Салон „Икар“ 2011, 2012 и 2013. Има конкурсен характер и цели да подпомага млади, дебютиращи артисти, изявяваши се в полето на съвременния танц и пърформанс, като същевременно привлича и нови публики. В резултат от няколкото успешни издания на проекта се формулира необходимостта от учредяване на категория за съвременен танц и пърформанс в наградите Икар 2013.
  
• 
  „Международна кръгла маса” по проблемите на театралното законодателство се реализира в рамките на „Софийски Театрален Салон Икар“ 2011. Поканени бяха експерти от Министерство на културата, Комисията по култура към Народното събрание, директори на театри и представители от независимия сектор. За да споделят опита на страни със сходни театрални ситуации в срещата се включиха и Секретарят на Унгарското театрално сдружение Марта Вайда и Директорът на Националния театър в Букурещ Йон Карамитру.
  
• 
  „Документиране на българския театър”. Проектът се съсредоточи върху дигиталната обработка на архива, който се съхранява в САБ по театри и периоди, както и документите на Съюза, съхранявани в Централен държавен архив. Това е първа стъпка на предстоящ цялостен проект за дигитализация на архивни документи, касаещи българския театър от 1944 г. и Съюза от основаването му през 1921 г. досега.
  
• 
  В същата посока е и стартирането на поредица от документални изложби, които да „раз-архивират“ и припомнят чрез документи значими, но позбравени имена от българския театър. Първата от тях е изложбата „Петя Герганова: живот от роля в роля”, реализирана от Гилдията на театроведите и драматурзите в партньорство с Държавна агенция „Архиви”. Официалното й откриване беше в рамките на Софийски Театрален Салон „Икар“ 2013. Фокус на изожбата са интересни моменти от артистичната кариера и личния живот на актрисата на база автентични документи от Архива на САБ, Централен държавен архив, архива на Народен театър „Иван Вазов“ и Българска Национална Телевизия.
  
• 
  Серия пощенски марки „История на българския театър”, съвместна инициатива с Български пощи;
  

За следващата 2014 г. е отправено предложение да бъдат валидирани марки с ликовете на проф. Крикор Азарян, Любен Гройс, Димитър Манчев, Вили Цанков и Николай Бинев.

• 
  Съюзът на артистите в България подкрепя и редица национални и международни фестивали, които се провеждат в различни градове в страната. Наред с традиционното партньорство с Международния театрален фестивал „Варненско лято”, САБ подкрепя и е съорганизатор на фестивалите в Шумен, Ямбол, Каварна, Тополовград, Кукления фестивал „Златният делфин” във Варна и др.
  

Същата година публично се оповести стартирането на Здравния фонд към САБ и се утвърди създаването на ВИП-покани за гости на церемонията, които да се продават на по-висока цена и които да предоставят възможност за лични дарения по сметката на фонда. През отчетния период всички приходи от продажбата на билети и ВИП-покани за връчването на статуетката ИКАР от 2010 до 2012 г. са внесени изцяло във фонда. За приходите от 2013 година се изчаква решение на новоизбрания Управителен съвет.

От 2008 година във фонда постъпват като процент от индивидуалния членски внос в размер на 10 лв., които се отчисляват директно.

Вече седем години инициативата за фонда среща подкрепа и разбиране, както сред членовете на САБ, така и сред нашите партньори – спомоществуватели, обществени и политически личности и корпоративни представители на бизнеса.

Във връзка с прозрачната политика на организацията, партньорите, които влагат средства във фонда, получават конкретен финансов отчет. 80 членове на САБ са получили парична помощ при спазване на приетия правилник на ЗФ, който е публикуван на сайта на САБ. Считаме, че не трябва да се либерализират правилата, които осигуряват прозрачно, справедливо и целево ползване на средства от действително нуждаещи се.
МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ

• 
  САБ е редовен член на Международната организация FIA.
  

Международната дейност на организацията предстои да се активизира, тъй като новите условия при които сме поставени предполагат пренасочване на усилията към европейските стандарти за работа. Препоръчваме на новото ръководство да участва по-дейно във форумите на международната организация.

Уважаеми колеги,

Изложихме пред вас основните параметри на работа на Управителния съвет през изминалите три години. Финансовият отчет е приложен в таблица, за да може да се запознате с движението на средствата за отчетния период. Задачата за новия УС през следващия мандат е:

- Създаване на условия за повишаване на самочувствието и жизнения стандарт на хората, работещи в сферата на театъра

- Създаване на по-добри условия на труд и почивка