Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Безциментна фиксация на ацетабулума при дисплазична тазобедрена става Веселин Кожухаров
Изтегляне 59.81 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи: Дисплазия, безциментна фиксация, тазобедрено ендопротезиране Увод
|
Безциментна фиксация на ацетабулума при дисплазична тазобедрена става Веселин Кожухаров Университетска болница “Лозенец” София
Да се прецизира диагностиката и разшири приложението на безциментната фиксация на ацетабулума при млади пациенти. Материал: Представени са ранни резултати от проспективно проучване на поставени 14 ендопротези на 11 пациенти с дисплазична коксартроза първа и втора степен по Crowe. Средната възраст е 48 г. За предоперативно планиране е използвана КАТ. Така се събира информация за размер и дълбочина на римиране, разположение и големина на костния дефект, възможна инклинация и антеверзия в границите на допустимото за съответния модел ендопротеза. Приложени са три вида импланти за press-fit фиксация и допълнителни винтове. Максималният срок на проследяване е 3 години Резултати: Постигнатата добра първична стабилност на импланта позволи в следоперативния период да се следва стандартен протокол за възстановяване. При рентгенологичното изследване не се установява остеолиза или миграция на импланта. Средният Harris hip score при последния преглед е 93 /88-97/. Проблем при 73 % от пациентите е лошата походка. Заключение: Възможността за безциментна фиксация на ацетабуларната капсула при млади пациенти е предизвикателно и трудно, но осигурява костен резерв при евентуалните последващи имплантации. Ключови думи: Дисплазия, безциментна фиксация, тазобедрено ендопротезиране Увод Дисплазията на ацетабулума при коксартроза създава затруднения в планирането и реализацията на ендопротезирането на увредената става. По-младата възраст на пациентите предполага използване на безциментна техника на фиксация. Материал В хода на проспективно проучване за прилагането на безциментни ацетабуларни капсули при дисплазична коксартроза у млади индивиди, са представени ранни резултати. Периодът на проследяване е средно 3 години. При 11 пациенти на средна възраст 48 г. /43 – 51 г./ са поставени 14 ендопротези с безциментна фиксация. Всички пациенти са жени. Средният период от появата на оплаквания до операцията е 6 години /от 2 до 15 г./. Една от пациенткита е имала коксит на същата става в детска възраст. Други три са лекувани оперативно – репозиция на вродена луксация. Използвани са три вида импланти: 6 Reflection, 6 Trilogy, 2 Trident. Различно е покритието на капсулите в зоната на контакт с костта. При Reflection то е изградено от няколко слоя микросфери, при Trilogy има поресто покритие от титаниеви нишки, а при Trident грапаво хидроокси апатит покритие и ексцентричен профил. При всички имплантации са използвани винтове за допълнителна фиксация. Дисплазията на ацетабулума е оценена по Crowe, като 11 пациенти са с първа степен, а 3 пациенти са втора степен. За предоперативно планиране са използвани рентгенография фас и КАТ /Фиг.1/. Водещи за преценката на ацетабулума са ацетабуларния ъгъл, измерен по Sharp и степента на сублуксация по Crowe. Във всички случаи на изразена дисплазия се скенира тазобедрената става. Така се събира информация за размер и дълбочина на римиране, разположение и големина на костния дефицит, желана инклинация и антеверзия в границите на допустимото за съответния модел ендопротеза. Резултати Интраоперативно, установихме пълно съответствие в размера на планирания и поставения имплант при 4 пациенти, на които бе направена предоперативна КАТ. Постигнатата бе добра първична стабилност на имплантите, но поради ограничения им контакт с костта при всички имплантации са използвани допълнителни винтове за фиксация. При един пациент с ретроверзия на ацетабулума и костен дефицит на задна стена се поставиха 3 винта при неутрална позиция на капсулата /Фиг. 2/. Това позволи в следоперативния период за всички случаи да се следва стандартен протокол за възстановяване. От рентгенологичния анализ на резултатите се установи: инклинацията на капсулата е средно 54˚ /48 – 62/, а антеверзията на фас рентгенография е средно 16˚ /0 – 30/. По-голямата инклинация се е наложила за постигане на максимално костно покритие на капсулата при имплантацията /Фиг. 3, 4/. От рентгенологичното проследяване, не се установи остеолиза или миграция на имплантите. Всички пациенти са без болка. Средният Harris hip score при последния преглед е 93 /88-97/. Проблем при 8 от пациентите /73 %/ е лошата походка. Не се установи значима – над 1,5 см разлика в дължината на крайниците. Дискусия Считам, че точните измервания на ацетабулума имат голямо значение за предоперативното планиране. Освен дефицитът на костна субстанция в дълбочина на дисплазичния ацетабулума, предно-задния размер е по-малък и единствено с КАТ тези параметри могат да се установят. Базирано на голям срок на проследяване /Kim YH (2005), Shinar A. (1997)/ е установено, че поне 60 % от ацетабуларната капсула трябва да е покрита от костта, за успешно вграждане на безциментни импланти. В представената серия имаше два случая с граничен на тази стойност контакт. За преодоляване на този проблем се препоръчва използването на костни трансплантати и вграждане на малка циментна капсула. Въпреки установената възможност за безциментно вграждане на ацетабуларната капсула, трябва да има готовност за използване на циментна капсула. Според Cameron /1996/, при пациенти с лека степен на дисплазия не се различават резултатите от ендопротезиране в сравнение с пациенти без дисплазия, по отношение на HHS и куцане. Моето наблюдение показва, че само при 5 пациенти походката е добра. Останалите имат нужда от продължителна рехабилитационна програма за промяна на начина на ходене, който е бил обичаен за тях, с куцане поне 4 деситилетия. При по-дълъг период на проследяване и нарастване на броя пациенти, би могло да се анализира, до колко изборът на безциментен начин на фиксация при дисплазичния ацетабулум е надежден. Възможността за безциментна фиксация на ацетабуларната капсула при млади пациенти е предизвикателно и трудно, но осигурява костен резерв при евентуалните последващи имплантации. Литература
Доц. Веселин Кожухаров, д.м. Университетска болница „Лозенец” София, 0888-901576 vesselink@abv.bg Каталог: lekardata -> 26138 -> statii statii -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров statii -> Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров statii -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел statii -> Първично ендопротезно заместване на субкапиталните фрактури на бедрената шийка при пациенти на възраст над 70 год lekardata -> Syndrom et morbus Rayneaud д-р Мария Стамболова-ревматолог Изтегляне 59.81 Kb. Сподели с приятели:
|
