Доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ес



страница1/3
Дата02.06.2018
Размер445.42 Kb.
#71603
  1   2   3


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Първи годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС

I. Въведение

През юли тази година в Норвегия екстремист с крайно десни убеждения извърши опустошително терористично нападение. През август властите в Обединеното кралство заловиха рекордните 1,2 тона кокаин. В целия ЕС атаките в кибернетичното пространство нанасят все по-опустошителни щети на обществените и частните компютърни системи. Тези събития настойчиво напомнят колко важни са мерките за противодействие на заплахите за вътрешната сигурност.

В приетия през ноември 2010 г. документ, озаглавен „Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност в действие“1, са очертани приоритетите, върху които ЕС следва да съсредоточи вниманието си през следващите четири години, а именно: 1) разбиване на международните престъпни мрежи, 2) предотвратяване на тероризма и мерки срещу радикализацията и набирането на терористи, 3) повишаване на нивото на сигурност за гражданите и предприятията в киберпространството, 4) укрепване на сигурността чрез управление на границите и 5) подобряване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия.

Заплахите за сигурността възникват и се променят и ЕС трябва да има готовност да реагира на тях. Необходими са редовни оценки на заплахите и рисковете, изготвяни от организации на ЕС като Европол, Евроюст, Frontex и Съвместния ситуационен център на ЕС (SITCEN).

В последния доклад на Европол2 се посочват три възникващи заплахи, които будят особено безпокойство.

На първо място, това са проблемите, свързани с бързото развитие на интернет технологиите. Интернет вече е неотменна и необходима част от всекидневието на гражданите на ЕС, но той също така се превръща в основно средство за множество престъпни дейности и способства терористичната пропаганда. Все по-голямата зависимост от интернет технологиите прави нашето общество по-уязвимо за мащабни хакерски атаки, които могат да засегнат администрацията, системите за промишлен контрол или банките.

На второ място са възможните последици от продължаващата икономическа криза. Нарастващите финансови ограничения може да намалят средствата, с които разполагат обществените органи за борба с вътрешните заплахи за сигурността. Очевидно и незабавно решение на този проблем няма, но всички трябва да сме наясно с ограниченията и последствията от тях.

На трето място са последиците за ЕС от външното измерение на сигурността. Вътрешната сигурност на ЕС е тясно свързана със сигурността в съседните държави, както се вижда от неотдавнашните събития в арабския свят. Тези обнадеждаващи събития, които носят демокрация и благополучие в региона, водят също така до движението на големи маси от хора, което увеличава натиска върху капацитета на съседните държави за управление на границите, включително външните граници на ЕС. Освен това непрекъснатото разселване на хора и пропуските в управлението могат да създадат условия за увеличаване на престъпната и терористичната дейност в региона на Сахел. На югоизток от ЕС страните от Западните Балкани продължават да бъдат източник на безпокойство поради постоянната дейност на транснационалната организирана престъпност, включваща трафик на наркотици, хора и фалшифицирани стоки.

Необходимостта от сътрудничество на равнище ЕС за справяне с тези предизвикателства никога не е била по-голяма. През следващите години ще бъде необходимо планираните действия да бъдат изпълнени. Това обаче няма да бъде достатъчно. Тези стратегически цели трябва да се превърнат в конкретни планове и действия. В тази връзка Комисията приветства методологията на цикъла на политика на ЕС „Хармония“, която ще превърне политическите приоритети и оценките на заплахите в оперативни планове за действие, по-специално в областите на тежката международна и организирана престъпност, престъпленията в кибернетичното пространство и управлението на границите, чрез постигането на резултати по осемте приоритета, съгласувани от Съвета3.

При изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност в действие Комисията ще продължи да гарантира безпрекословното зачитане на върховенството на закона и Европейската харта на основните права, включително неприкосновеността на личния живот на хората.

В настоящия доклад се прави оценка на изпълнението на СВС в действие през 2011 г. В него се описва състоянието на вътрешната сигурност на ЕС по отношение на всяка от петте цели на СВС4 и се предлага перспектива за бъдещите действия през 2012 г. Подробна оценка на основните мерки, изпълнени през 2011 г., е направена в приложението.

II. Състоянието на вътрешната сигурност на ЕС

1. Организирана престъпност/международни престъпни мрежи

Откроява се нов вид престъпност, която все повече се характеризира със силно подвижни и гъвкави групи, действащи в рамките на множество юрисдикции и престъпни сектори, подпомагани по-специално от често срещана незаконна употреба на интернет. Престъпните групи с най-добри ресурси имат интереси в разнообразни търговски сфери, с което подобряват устойчивостта си в период на икономически ограничения и засилват способността си за откриване и експлоатиране на нови нелегални пазари. Дейностите с ниска степен на възприеман риск, като измамите с въглеродни кредити, измамите с разплащателни карти и фалшифицирането на различни стоки, привличат все повече интереса на изградени престъпни групи.

Въпреки че целите на терористичните и организираните престъпни групи се различават, изглежда, че връзките между техните дейности се увеличават. Престъпността е широко използвано средство за финансирането на терористични дейности5. Терористичните групи могат да участват пряко в организираната престъпност или да са свързани с отделни престъпници и престъпни групи в области като трафика на оръжия и наркотици, трафика на хора или финансовите измами, изпирането на пари и изнудването.

Трансграничното сътрудничество между органите е съществен елемент при посрещането на предизвикателствата за вътрешната сигурност на ЕС. Наличните инструменти за обмен на информация обаче, в частност Шведската инициатива6 и решенията от Прюм7, все още не се прилагат изцяло в държавите-членки. Необходими са по-голяма съгласуваност и по-добро утвърждаване на трансграничния обмен на информация в областта на правоприлагането.

Гражданите на Европа трябва да са уверени, че ефективното разбиване на престъпните мрежи се допълва от координирането на ефикасно и справедливо наказателно преследване. Въпреки това различните инструменти за съдебно сътрудничество и сътрудничество в областта на правоприлагането все още не са ратифицирани и прилагани от всички държави-членки8. Освен това разнородните изисквания на държавите-членки в областта на трансграничното претърсване и изземване може да възпрепятстват координацията на спешни действия при различни юрисдикции. При наличието на Европейска заповед за разследване ще се заздрави принципът на взаимното признаване и ще се преодолеят настоящите трудности при получаването на информация и доказателства в трансгранични случаи.

Общата стойност на замразеното и конфискуваното имущество в ЕС продължава да бъде много ниска в сравнение с предполагаемото богатство на престъпните организации. Необходимо е да се направи повече, за да се открива и отнема по по-ефективен начин имуществото, придобито от престъпна дейност. Организираната престъпност се стреми да реинвестира спечеленото в законни дейности, което означава, че са необходими по-строги правила за борба с изпирането на пари и по-голяма оперативна съсредоточеност върху начините, по които престъпниците проникват в законната икономика.

През 2011 г., с цел укрепване на набора от инструменти на ЕС за борба с организираната престъпност, Комисията прие, inter alia, пакет от мерки за борба с корупцията и предложи законодателство на ЕС относно събирането на резервационните данни на пътниците на полети, влизащи или напускащи територията на ЕС.

По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:


  • ще приеме пакет от мерки относно конфискацията и възстановяването на имущество, придобито от престъпна дейност;

  • ще представи предложение за реформа на Европол и CEPOL заедно с Европейската схема за обучение;

  • ще представи предложение за реформа на Евроюст;

  • ще се стреми да сключи две нови споразумения относно PNR данните със САЩ и Канада;

  • ще работи за приемането на своето предложение за директива относно събирането на резервационни данни на пътниците;

  • ще представи съобщение относно Европейския модел за обмен на информация;

  • ще изработи стратегия за финансово разследване;

  • ще представи предложение за преработена директива относно борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма; както и

  • ще представи петгодишна стратегия относно трафика на хора.

Държавите-членки се насърчават:

  • да изпълнят дейностите, предвидени в годишния цикъл на политика на ЕС;

  • да увеличат усилията си за разработването на административен подход, в който участват всички органи от обществения сектор, а не само правоприлагащите органи, с цел защита на икономиката от проникването на престъпността и корупцията в нея;

  • да постигнат напредък в създаването на ефективни служби за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и в улесняването на обмена на информация и най-добри практики;

  • да ратифицират и приложат съществуващите инструменти за съдебно сътрудничество и сътрудничество в областта на правоприлагането и обмен на информация, по-специално Шведската инициатива, Директивата за запазване на данни и решенията от Прюм, както и конвенциите за трансфер на производства и за взаимопомощ по наказателноправни въпроси; както и

  • незабавно да транспонират Директивата относно трафика на хора.

2. Тероризъм и радикализация

Десет години след събитията от 11 септември статистическите данни относно заподозрените терористи показват, че ислямският тероризъм продължава да е преобладаващата заплаха за ЕС. Въпреки това трагичните събития в Норвегия през юли тази година ни напомниха, че терористичните заплахи не се ограничават до един-единствен набор от политически или религиозни идеологии или мотивации. Мрежата за първа реакция, създадена след терористичните атаки в Лондон през 2005 г., бе задействана за първи път след атентата в Норвегия и се оказа полезна.

Вътрешният тероризъм и радикализацията на граждани на ЕС пораждат все по-голямо безпокойство. ЕС трябва да изпреварва събитията както по отношение на процеса на радикализация, така и по отношение на използваната технология. Мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията, която започна дейността си през септември 2011 г., е предназначена да улесни обмена на знания, да повиши осведомеността и да намери нови творчески решения за противодействие на екстремисткото насилие. Комисията ще осигури предприемането на подход за противодействие на екстремисткото насилие, както в рамките на ЕС, така и извън него, като този подход ще бъде съгласуван с ЕСВД и с Координатора за борба с тероризма.

Опасността от радикализация на дадени лица не може да бъде изцяло елиминирана. Следователно инициативите, които предотвратяват достъпа на терористите до финансиране и материали и подобряват сигурността на транспорта, ще бъдат от решаващо значение в борбата срещу тероризма. През 2010 г. Комисията предложи план за действие на ЕС за повишаване на сигурността на въздушния превоз на товари с нови правила и с определяне на критерии за идентифициране на високорискови товари, като понастоящем се намира на последния етап от изготвянето на оценката на риска за сигурността във въздухоплаването на ЕС. Освен това подобряването на обмена на информация с Европол и Евроюст ще улесни както превенцията, така и последващото наказателно преследване на терористични дейности.



По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

  • ще организира конференция на високо равнище за противодействие на екстремисткото насилие с подкрепата на Мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията;

  • ще подготви набор от предложения във връзка с използването на интернет от терористите и с търсенето на средства за противодействие на радикализацията онлайн;

  • ще предложи законодателен инструмент относно замразяването на имущество с цел борба с тероризма и свързаните с него дейности;

  • ще преразгледа Директивата относно означаването на защитата на европейски критични инфраструктури;

  • ще представи междинен доклад за изпълнението на плана за действие на ЕС относно химическите, биологичните, радиоактивните и ядрените (ХБРЯ) вещества и ще преразгледа плана за действие на ЕС относно експлозивите; както и

  • ще предложи варианти за създаването на система на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма въз основа на обсъжданията със Съвета и с Европейския парламент; и

  • ще предложи възможности за по-нататъшно повишаване на сигурността на транспорта, като обърне специално внимание на сухопътния транспорт.

Държавите-членки се насърчават:

  • да изпълнят Плана за действие относно сигурността на въздушния превоз на товари; и

  • да увеличат усилията си за противодействие на екстремисткото насилие.

3. Престъпността и сигурността в кибернетичното пространство

Европейският съюз е основна мишена за престъпността в кибернетичното пространство поради своята авангардна интернет инфраструктура, широкото ѝ използване и икономическите и платежни системи, които все повече се опират на интернет. Поради темповете и сложността на технологичното развитие престъпността в кибернетичното пространство постоянно се променя. Новите технологични тенденции, като растежа на изчислителните облаци и засиленото използване на мобилни устройства, създават допълнителни заплахи за ползвателите и увеличават предизвикателствата, пред които са изправени правоприлагащите органи9. Широко разпространеното използване на интернет технологиите в ЕС предизвика също така безпрецедентно разширяване на пазарите на материали, показващи малтретиране на деца, и увеличаване на кражбите на интелектуална собственост.

Интернет не познава граници, но компетентността за наказателното преследване на престъпленията в кибернетичното пространство все още е ограничена до националната територия. Държавите-членки трябва да обединят усилията си на равнище ЕС, за да дадат общ ответен отговор. Това ще доведе също така до по-активно използване на съществуващия капацитет на агенциите на ЕС. Сътрудничеството с международните партньори също ще засили способността на ЕС за борба с престъпленията в кибернетичното пространство.

През 2011 г. беше отбелязан напредък в подготовката за изграждането на Европейския център по киберпрестъпност, както и в оказването на подкрепа за държавите-членки при създаването на национални/правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти. Работната група ЕС/САЩ по кибернетична сигурност постигна редица резултати — от сътрудничеството за борба с детската порнография до съвместните учения относно начините за предотвратяване на кибернетични атаки.



По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

  • ще изготви цялостна европейска стратегия за сигурността в интернет;

  • ще приеме необходимите разпоредби за конфигуриране на Европейския център по киберпрестъпност, който ще бъде създаден до 2013 г.; и

  • ще доразвие постигнатото от работната група ЕС/САЩ по кибернетична сигурност и киберпрестъпност и ще започне сътрудничество с други международни партньори.

Държавите-членки се насърчават:

  • да изпълнят действията от годишния цикъл на политика на ЕС;

  • да продължат да полагат усилия за изграждането на национален капацитет за повишаване на осведомеността и за обучение по въпросите на престъпността в кибернетичното пространство и за създаването на центрове за върхови постижения;

  • да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство10;

  • да създадат национални/правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) и да изградят добре функционираща мрежа;

  • и да подобрят системите за регистриране на престъпления в кибернетичното пространство.

4. Управление на границите

През 2011 г. държавите-членки и Frontex трябваше да увеличат усилията си за справяне с все по-големия натиск по външните граници на ЕС. Със започналата през 2006 г. операция „Хера“ Frontex успя да прекъсне маршрута за незаконна миграция от Западна Африка до Канарските острови. Случаите на нелегално прехвърляне на хора през източната граница на ЕС обаче продължават да са многобройни. Ето защо тази година Комисията представи редица действия, които да бъдат предприети за справянето с този феномен11. Средиземноморската граница и сухопътната граница с Турция понастоящем са и вероятно ще продължат да бъдат основните места за незаконно преминаване на границата на ЕС.

След неотдавнашните събития в Северна Африка над 50 000 мигранти влязоха в ЕС през средиземноморската граница, често с помощта на престъпни мрежи. Започналата през февруари 2011 г. и координирана от Frontex съвместна операция „Хермес“ беше основно средство за патрулирането по този маршрут. По същия начин екипът на Frontex за бърза гранична намеса (RABIT), който за първи път предостави подкрепа при управлението на гръцко-турската сухопътна граница, допринесе за намаляване със 75 % на незаконните преминавания, докато беше разгърнат.

През януари 2011 г. Комисията представи рамката за Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR). В сътрудничество с шест държави-членки Frontex започна пилотен проект по външните сухопътни/морски граници. Той предостави основата за законодателното предложение на Комисията за EUROSUR, което ще бъде представено през декември 2011 г. с цел системата да бъде пусната в експлоатация през 2013 г.

Управлението на външните граници трябва едновременно да повишава сигурността и да улеснява пътуването. С оглед на тези цели и в отговор на призива, отправен от Европейския съвет, през 2011 г. Комисията представи предложения за подобрена система за оценка и наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген, както и анализ на възможностите за създаване на система за влизане/излизане и на система за регистрирани пътници.

По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:


  • ще представи предложения въз основа на резултатите от дискусиите по Съобщението относно интелигентните граници (система за влизане/излизане и програма за регистрирани пътници); и

  • ще направи предложения за това как да се подобри координацията на граничните проверки, извършвани от различните национални органи (полиция, гранична охрана и митници).

Държавите-членки се насърчават:

  • да изпълнят дейностите, предвидени в годишния цикъл на политика на ЕС;

  • да продължат да полагат усилия за създаването на EUROSUR; и

  • да участват активно в диалога относно миграцията, мобилността и сигурността с новите правителства в Северна Африка и Близкия изток.

5. Управление на кризи и бедствия

През последните години европейските граждани преживяха различни природни и причинени от човека бедствия. Заплахата от злонамерени действия, като терористични нападения, кибернетични атаки и предумишлено или неволно разпространение на болестотворни агенти и патогени, продължава да съществува. Земетресението в Л'Акуила (Италия), кризата с облака от вулканична пепел след изригването на вулкан в Исландия и терористичното нападение в Норвегия през юли тази година подчертават необходимостта ЕС да увеличи своя капацитет за управление на кризи и бедствия. Освен това инцидентът във Фукушима подчерта не само потенциала на дадена причинно-следствена верига от събития — от земетресението през вълните цунами до ядрената криза, но също и на глобалното въздействие на тези събития, например за международния транспорт, митниците и безопасността на храните, които изискват комплексни решения за управление на риска.

Сложността и мащабът на тези предизвикателства изискват всеобхватен подход към оценката на рисковете, подготовката на прогнозите и предотвратяването, готовността и мерките за смекчаване на последиците. Това изисква обединяване на различните политики, инструменти и услуги, с които ЕС и държавите-членки разполагат.

Чрез Европол, Frontex, Ситуационния център на ЕС (SitCen) и Центъра за наблюдение и информация (MIC) на Европейската комисия ЕС е в състояние да се възползва от определен капацитет и опит при събирането и анализа на информация, оценката на заплахите и спешното реагиране в различни области на вътрешната сигурност. Въпреки това едно от основните предизвикателства през следващите години ще бъде постепенното преминаване към съгласувана политика за управление на риска, която обвързва оценката на заплахите и рисковете с изработването и прилагането на политиката. Първите стъпки в тази посока бяха направени през 2011 г.



По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

  • ще допринесе за по-нататъшното разработване на политика на ЕС за оценка на заплахите и рисковете и ще изготви преглед на основните природни и предизвикани от човека опасности, с които ЕС може да се сблъска в бъдеще;

  • ще развие допълнително своя капацитет за стратегическа оценка, по-специално чрез обединяването на натрупания опит на различните участници (Frontex, Европол и SitCen) в областта на вътрешната сигурност; и

  • ще представи заедно с върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност съвместно предложение относно прилагането на клаузата за солидарност.

Държавите-членки се насърчават:

  • да изготвят редовни оценки на заплахите и рисковете; и

  • да подкрепят усилията за увеличаване на европейския капацитет за реакция при бедствия.

III. Заключение

В настоящия доклад относно вътрешната сигурност на ЕС се изтъкват някои от въпросите, които трябва да бъдат допълнително разгледани от Европейския парламент, държавите-членки, Комисията и обществото като цяло.

Заплахите, посочени в СВС в действие през ноември 2010 г., не са загубили своята актуалност през 2011 г. и трябва да продължат да бъдат в центъра на действията на ЕС в областта на вътрешната сигурност.

В борбата срещу организираната престъпност беше постигнат значителен напредък, по-специално с предложението за законодателство на ЕС за събирането на резервационни данни на пътниците на полети, които влизат на територията на ЕС или я напускат, и приемането на пакета от мерки за борба с корупцията. Необходимо е да се отбележи по-нататъшен напредък в областта на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането и по отношение на разработването на административния подход в борбата с тежките престъпления.

По отношение на тероризма и радикализацията сред постиженията е създаването на Европейската мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията. Приемането на съобщение относно система на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма също е важна стъпка напред. Въпреки това са необходими повече усилия във връзка с рамката за административни мерки относно замразяването на имущество на терористи и подобряването на сигурността на сухопътния транспорт.

Действията за борба с престъпността в кибернетичното пространство се развиват добре. Беше постигнат напредък в изграждането на Европейски център по киберпрестъпност и в създаването на екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти. Няколко държави-членки трябва да вземат спешни мерки за ратифицирането на Конвенцията от Будапеща.

В областта на управлението на границите създаването на EUROSUR е в ход, но е необходимо да се обсъдят допълнително предложенията за интелигентни граници и да се направи повече за подобряване на междуведомственото сътрудничество на национално равнище.

Беше отбелязан напредък и по дейностите, свързани с управлението на кризи и бедствия. През 2011 г. беше започната работа в областта на оценката на риска. Въпреки това са необходими допълнителни усилия в областта на управлението на кризи, ако искаме да постигнем нашата цел. Безусловното ангажиране и сътрудничество между държавите-членки, Комисията и ЕСВД е от основно значение.

Много беше направено, за да се коригира разминаването между вътрешната и външната сигурност. Бяха разработени няколко инициативи за насърчаване на сътрудничеството и координацията, в това число практическо сътрудничество по въпросите на тероризма, трансграничната престъпност и незаконната миграция в Западните Балкани, региона на Африканския рог и Сахел. Освен това ЕСВД и Комисията изготвиха съвместен документ за подобряване на връзките между участниците в общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и в областта на свободата, сигурността и правосъдието (ПВР), включващ възможности за сътрудничество между полицейските мисии на ОПСО и Европол.

Накрая, успехът на всяка стратегия зависи от нейната способност да постигне конкретни резултати. За СВС в действие 2011 г. бе обещаващо начало. Остават обаче само три години и все още има много работа, която трябва да се свърши, за да се гарантира сигурността на европейските граждани. В следващия годишен доклад е необходимо да се отчете напредък по всички приоритети, и по-специално в борбата с тежката и организираната престъпност, както и в противодействието на нарастващите заплахи в кибернетичното пространство.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница