Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Малки вец црънча №1 и №2 на река Доспат"



страница1/7
Дата20.05.2017
Размер1.29 Mb.
#21756
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6   7


Малки ВЕЦ Црънча № 1 и № 2 на река Доспат Доклад по ОВОС

Настоящият доклад за ОВОС на обект “Малки ВЕЦ Црънча № 1 и № 2 на река Доспат” в землището на Община Доспат, Смолянска област, е изготвен от колектив лицензирани експерти. Отделните компоненти са разработени както следва:

I. Описание и анализ на компонентите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие на обекта

  1. Атмосферен въздух – инж. Диана Калайджиева

  2. Повърхностни и подземни води – инж. Лидия Петрова, инж. Георги Василев

  3. Отпадъци – инж. Лидия Петрова

  4. Земи и почви – Стилиян Казалиев

  5. Геоложка среда – инж. Лидия Петрова

  6. Растителен и животински свят – Атанас Згуров

  7. Ландшафт, културно наследство – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев

  8. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев


II. Прогноза за предполагаемото въздействие върху околната среда


  1. Атмосферен въздух – инж. Диана Калайджиева

  2. Повърхностни и подземни води – инж. Лидия Петрова, инж. Георги Василев

  3. Отпадъци и опасни вещества – инж. Лидия Петрова

  4. Вредни физични фактори – инж. Диана Калайджиева

  5. Земи и почви – Стилиян Казалиев

  6. Геоложка среда – инж. Лидия Петрова

  7. Растителен и животински свят – Атанас Згуров

  8. Ландшафт, културно наследство – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев

  9. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда – инж. Диана Калайджиева, инж. Лидия Петрова, Атанас Згуров, Стилиян Казалиев


СЪДЪРЖАНИЕ
Обща информация 4
1. Анотация на инвестиционното предложение за стро­ител­с­т­во­то, дейностите и технологиите 5
2. Алтернативи за местоположение и/или алтернативи на пред­ла­га­ни­те от възложителя технологии и мотивите за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева алтернатива” 11
3. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях 15

3.1. Атмосферен въздух 15

3.2. Повърхностни и подземни води 22

3.3. Отпадъци 28

3.4. Геоложка среда (земни недра) 30

3.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации и вредни лъчения, микроклимат, високо налягане и др. 33

3.6. Земи и почви 34

3.7. Биологично разнообразие и неговите компоненти 38

3.8. Ландшафт 42

3.9. Природни обекти 43

3.10. Материално и културно наследство 43
4. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда 44

4.1. Атмосферен въздух 44

4.2. Повърхностни и подземни води 47

4.3. Отпадъци 55

4.4. Геоложка среда и земни недра 57

4.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации и вредни лъчения, микроклимат, високо налягане и др. 59

4.6. Земи и почви 60

4.7. Биологично разнообразие и неговите компоненти 61

4.8. Ландшафт 69

4.9. Природни обекти 81

4.10. Материално и културно наследство 81
5. Информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда 82
6. Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въз­дейс­т­вия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки 85
7. Становища и мнения на засегнатата общественост, на ком­пе­тент­ни­те органи за вземане на решение по ОВОС и други спе­ци­али­зи­ра­ни ведомства и заинтересувани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации 90
8. Заключение на експертите, когато се дава в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 3 92


ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Наименованието на инвестиционното предложение, предмет на настоящия доклад за ОВОС, е: “Малки ВЕЦ Црънча № 1 и № 2 на река Доспат” в землището на община Доспат, Смолянска област.

Ин­вес­ти­то­р на инвестиционното предложение е лицето д-р инж. Тодор Георгиев Димов, ЕГН 5002120302, българско гражданство, с адрес: гр. Благоевград, ж.к. Елените, бл. 170, ет. 2, ап. 4.



Ли­ца за кон­так­ти:

от стра­на на инвеститора:

* д-р инж. Тодор Георгиев Димов – тел. 07382680 и моб.тел. 048/773 912

от стра­на на еки­па, из­гот­вил док­ла­да за ОВОС:

* инж. Ди­ана Ге­ор­ги­ева – гр. Смо­лян, ул. “Пе­ре­лик” № 10, тел. 2 72 35,
2 85 37, GSM 0888/812 242.

* инж. Лидия Петрова – гр. Смолян, тел. 3 31 78; гр. София, тел. 92 78 667 и GSM 0889/625 234.

Ръководител на еки­па, из­гот­вил доклада за ОВОС, е Атанас Тодоров Згуров.

Прилагаме удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на еки­па, как­то и те­зи на ек­с­пер­ти­те, взели участие в изготвянето на док­ла­да за ОВОС.

Настоящият доклад за ОВОС е изготвен съгласно чл. 96 (1) от ЗООС и заданието за обхват по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство.

1. ано­та­ция

на ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, ДЕЙНОСТИТЕ И ТЕХНОЛОГИИТЕ
Предвижда се, съгласно инвестиционното предложение, да се из­г­ра­дят два броя малки ВЕЦ с водохващания на река Доспатска, която е ляв приток на р. Места.

Мястото на водохващане № 1 е предвидено на кота 1020 м след вливането на Владовско дере в река Доспатска. Местоположението на това водохващане е на около 12 км под язовир “Доспат”, който прекъсва естественото течение на реката и посредством деривация водите се прехвърлят в поречието на река Въча. Язовир “Доспат” е многогодишен изравнител с общ обем 446,4 млн. м3, полезен обем 431,4 млн. м3 вода и годишен приток 260 млн. м3. Същият язовир не пуска води под стената освен в редки случаи – главно при преливане на високи води. Поради това речното течение на р. Доспатска на кота 1020 м се формира от 12-ки­ло­мет­ро­вия участък на реката под язовирната стена и съответните притоци, от доминиращия ляв приток – Сърнена река, както и от други безименни малки реки и дерета (около 16 броя). Общата посока на течението е север-юг, като р. Доспатска се влива в р. Места на територията на Гърция.

Водосборният басейн и речната мрежа са разположени в южните скло­но­ве на Западните Родопи, които се характеризират със заоблени (плавни) форми, поради което липсват ерозирани земи. В горната част на по­ре­чи­ето (около язовира) терените са залесени с иглолистни гори, а в средната и по-долната част са покрити с пасища, ливади и земеделски култури.

Водохващане № 2 се предвижда да се изгради на кота 725 м след вливането на р. Осинска в р. Доспатска. Местоположението му е на 19,5 км под язовир “Доспат”. Речното течение на р. Доспатска на кота 725 м се формира от 19,5-километровия участък на реката под язовирната стена и съответните му притоци (около 25 броя).

Общата схема е следната:

На кота 1020 м на р. Доспатска ще се изгради планинско во­дох­ва­ща­не № 1, което ще се оразмери за Qзастроено = 4,5 м3/сек. Посредством напорен тръбопровод с диаметър Ø 1020 мм и дължина около 4,5 км, водата се довежда до площадката на ВЕЦ 1 на кота 730 м преди вливането на р. Осинска в р. Доспатска. Предвижда се тръбопроводът да бъде стоманен и от вибростъклопласт в по-трудните терени. Трасето на тръ­боп­ро­во­да ще минава първоначално покрай левия бряг на река Доспатска на разстояние 2,5 км и след това ще върви по съществуващ черен път за с. Ваклиново и по горски пътища с обща дължина 2,5 км.

Отработената от ВЕЦ 1 вода плюс допълнително водно количество от р. Осинска, се улавя от водохващане № 2 на кота 725 м, оразмерено за 6,0 м3/сек. Посредством тръбопровод с Ø 1020 м – стоманен и от вибростъклопласт и дължина около 4,5 км, се довежда до площадката на ВЕЦ 2 на кота 600 м. Трасето на този участък от тръбопровода ще бъде по левия бряг на р. Доспатска.

Така определеното местоположение на обекта попада на те­ри­то­ри­ята на Община Доспат (кметства Црънча и Бръщен).

Двете МВЕЦ ще бъдат на течащи води от деривационен тип с напорни тръбопроводи. Не се предвижда използването на завирени водни обеми, което е благоприятно по отношение на залятите площи и въз­дейс­т­ви­ето върху околната среда.

Централите ще бъдат присъединени към националната елек­т­роп­ре­нос­на мрежа, което е благоприятно за тяхната работа, тъй като ще бъде продадена цялата произведена електроенергия.

МВЕЦ 1 и 2 ще работят през периода на пълноводието – през пролетта и през есенно-зимния сезон.

С реализацията на инвестиционното предложение се цели да се използват природните водни ресурси на района.

След язовир Доспат река Доспатска получава допълнителни водни количества от притоците ù (основно от р. Сърнена), което съчетано със сравнително големия надлъжен наклон формира немалък енергиен потенциал, преди да напусне границите на България. Целесъобразно е този потенциал да се оползотвори, тъй като производството на елек­т­ро­енер­гия чрез ВЕЦ е екологично чисто.

Водохващанията ще бъдат тип “алпийски” (високопланински). Ще се изградят в руслото на р. Доспатска и ще се състоят от масивен яз, утайник, преливник, решетка, екологичен отвор и рибен проход.

Екологичният отвор и рибният проход след него ще осигурят екологосъобразен режим на експлоатация на бъдещия обект и нормален живот на речната флора и фауна в участъците между водохващанията и площадките на МВЕЦ.

Екологичният отвор ще бъде разположен височинно така, че вода към централите да може да постъпва едва когато естественият дебит на реката надхвърли екологичното водно количество, което ще се пропуска в речното корито целогодишно.

Екологичните водни количества, които следва да бъдат гарантирани постоянно в участъците между водохващанията и изтичалото на централите, са определени в следните размери:


  • след водохващане 1 Qекологично = 265 л/сек.

  • след водохващане 2 Qекологично = 408 л/сек.

Конкретните параметри на водохващанията ще бъдат определени с работните проекти. Необходимата площ за строителство на во­дох­ва­ща­ни­ята ще бъде по около 0,200 дка за всяко от тях.

Площадките за МВЕЦ ще бъдат по около 0,200 дка.

Дължината на електропровода за присъединяване към съ­щес­т­ву­ва­ща­та електропреносна мрежа 20 kV от ВЕЦ 1 е около 0,3 км, а от ВЕЦ 2 – 0,370 км.

Очаква се застроената мощност за ВЕЦ 1 да е около 9 до 10 MW, а за ВЕЦ 2 да е около 5 до 6 MW и да се произвежда около 37.106 kWh електроенергия годишно.

Социалният ефект от инвестиционното предложение се определя от разкриването на допълнителни работни места по време на строителството и експлоатацията в регион с висока безработица. Работните места при експлоатацията се очаква да бъдат 4 броя.

Строителството на водохващанията и сградите на ВЕЦ ще бъде масивно с използването на традиционни строителни материали – бетон, тухли, дървен материал, вар, цимент, разтвори, желязо и др.

Преливникът на водохващанията ще бъде оразмерен в процеса на работното проектиране за безпрепятствено пропускане на високите води с обезпеченост 1 %.

Обектът не попада в обхвата на защитени територии, както и в чувствителни и уязвими зони.

Основните подобекти са извън населените места на повече от 700 м от тях.

Поради характера на електропроизводството, при което се използва водният ресурс като суровина и източник на енергия, експлоатацията на обекта се определя като екологично чиста и рискови работни места не се очакват. Условията на труд ще бъдат здравословни и безопасни при спазване на изискванията за охрана на труда при работа с електрически мрежи и съоръжения.

Характеристиките, типът и броят на турбините и генераторите ще бъдат определени в процеса на работното проектиране.

В инвестиционното предложение се предлага начало на стро­ител­с­т­во­то – 2004 г., завършване на строителството – 2006 г. с начало на експлоатация през същата година.

Съгласно направените от нас консултации с ВиК – ЕООД – гр. Смолян и Община Доспат, водохващанията и обектът като цяло не попадат в обхвата на съществуващи или бъдещи санитарно-охранителни зони за питейно водоснабдяване. Ползването на вода от река Доспатска за производство на електроенергия, съгласно предвижданията на ин­вес­ти­ци­он­но­то предложение, не нарушава в качествено и количествено от­но­ше­ние режима на съществуващите в момента и предвидените за ползване в бъдеще водоизточници за питейно водоснабдяване в района.

Необходимата площ за строителство това са терените, които ще бъ­дат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение, а именно:



  • За два броя водохващания по 0,200 дка = 0,400 дка.

  • За два броя МВЕЦ по 0,200 дка = 0,400 дка.

  • Със строителството на напорния тръбопровод между водохващане № 2 и МВЕЦ 2 ще бъде засегната ивица покрай реката (левия бряг) с ширина около 2,5 м на разстояние около 4,5 км, която ще се използва за път и подход за полагане на тръбите в посока отгоре надолу. Впоследствие, след засипване на тръбопровода, така оформеното трасе с ширина около 2,5 м ще се ползва за обслужващ черен път. Площта, която ще се засегне, е 4500 м × 2,5 м = 11 250 м2 = 11,25 дка.

  • В участъка между водохващане 1 и МВЕЦ 1 при полагане на тръбопровода ще бъде засегната ивица покрай реката (левия бряг) с дължина около 2 км с ширина 2,5 м. Площта на засегнатите терени ще бъде 200 м × 2,5 м = 5000 м2 = 5,0 дка. Останалата част от трасето с дължина около 2,5 км може да мине по междуселския път за с. Ваклиново.

Общо засегнатите от строителството терени ще бъдат:

0,400 дка + 0,400 дка + 11,25 дка + 5,0 дка = 17,05 дка,

кръгло 17 дка горски фонд.

Цитираната по-горе площ попада в горския фонд на Държавно лесничейство Доспат в района покрай левия бряг на р. Доспатска. Не се засягат частни гори и земеделски имоти.

Описание на засегнатите от строителството горски площи:


  • Водохващане № 1 – отдел 322 – буква “б”.

  • Водохващане № 2 – отдел 311 – буква “б”.

  • МВЕЦ 1 – отдел 311 – буква “б”.

  • МВЕЦ 2 – отдел 301, буква “а”.

  • Трасе на тръбопровода между водохващане 1 и МВЕЦ 1 – минава последователно през отдел 322 – букви “б” и “а”, отдел 321 – буква “а”, цифра “1” и буква “б”, отдел 318 – буква “а”, цифра “1”, отдел 313 – буква “б”, по черен път за с. Ваклиново на разстояние 2 км, отдел 293 – буква “а”.

  • Трасе на водопровода между водохващане 2 и МВЕЦ 2 – минава последователно през буква “а” на отделите: 310, 309, 308, 307, 306, 305, 302 и 301.

2. АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

и/или алтернативи на предлаганите

от възложителя технологии и мотивите

за направения избор, имайки предвид

въздействието върху околната среда,

включително “нулева алтернатива”
Съгласно инвестиционното предложение се предвижда из­г­раж­да­не­то на два броя водохващания, напорни тръбопроводи и два броя МВЕЦ в поречието на р. Доспатска в землището на селата Црънча и Бръщен, Доспатска община.

Местоположението на съоръженията – водохващания, тръбопроводи и МВЕЦ, са съобразени с топографските условия и наличната инфраструктура.

Котите на водохващанията и на МВЕЦ се определят от улавянето на достатъчно голямо водно количество и получаване на максимално голям пад, които осигуряват най-голям добив на електроенергия при най-малки разходи.

Съществуват алтернативи по отношение местоположението – котата на водохващане 1. По първоначалното предложение на инвеститора котата на горното водохващане е 1060 м. При това решение не се улавят и не се използват водите на Владовско дере, което е с площ на водосбора 16,74 км2. При среден отточен модул М = 15,3 л/сек/км2, съгласно инженерно-хидроложкото проучване на р. Доспатска, направено от проф. Страхил Герасимов, от Владовско дере може да се очаква допълнително средно водно количество в размер на:



Qср.год. = 15,3 л/сек./км2 × 16,74 км2 = 256,12 л/сек.

Допълнителната средногодишна водна маса е следната:



W = 0,256 м3/сек. × 86 400 сек. × 356 дни = 8 073 216 м3/год. =

= 8,07.106 м3/год.

При тази алтернатива се намалява дължината на трасето на тръбопровода с 2 км, с което значително ще се намалят разходите за инвестиции за обекта. При тази алтернатива – с улавяне водите на Владовско дере, котата на водохващане 1 е определена за 1020 м.

В работната фаза ще бъдат направени подробни и задълбочени технико-икономически, водостопански и финансови анализи за въз­мож­ни­те варианти за технически решения и технологични схеми на оборудване.

На този етап на инвестиционно намерение, предлагаме водохващане № 1 да бъде на кота 1020 м на р. Доспатска, под Владовско дере, с което трасето се намалява с 2 км и се улавят средногодишно допълнително 0,250 м3/сек. вода.

Съществуващите алтернативи по отношение вида на тръбите са следните:



  • тръбопровод изцяло от стоманени тръби;

  • тръбопровод от стоманени и от вибростъклопласт тръби;

  • тръбопровод изцяло от вибростъклопласт.

По първоначалния замисъл на инвеститора тръбопроводът се предвиждаше да бъде изцяло със стоманени тръби. След подробно обхождане на трасетата и вземайки предвид трудните теренни условия, както и липсата на подход в някои участъци, се оформи мнението относно ползването на тръби от вибростъклопласт. Те са по-леки, с по-гладка вътрешна повърхност, имат по-лесен монтаж и транспорт и са подходящи за изграждане на тръбопроводи в планински терени. Единственият им недостатък е по-високата им цена в сравнение със стоманените тръби.

Предлагаме да се възприеме вариант с тръбопровод от стоманени тръби и такива от вибростъклопласт. Целесъоббразно е стоманените тръби да бъдат положени по пътя за с. Ваклиново и по други възможни горски пътища, а участъците в трудно достъпните и нагънати терени покрай левия бряг на река Доспатска да бъдат изпълнени с тръби от вибростъклопласт. Точното съотношение (количеството) на стоманените тръби и тези от вибростъклопласт ще бъде уточнено в работния проект.

Съществуват алтернативи по отношение на технологичното оборудване. Възможни са варианти с турбини тип Митчел Банки или такива тип Францис. Броят на турбините може да бъде един или два. Изхождайки от наши наблюдения върху изпълнени подобни МВЕЦ в региона, предлагаме технологична схема на оборудване с два броя турбини с различен капацитет тип Францис. Точният брой, капацитет и тип на турбините следва да бъде определен в работната фаза на проектиране въз основа на задълбочени технико-икономически анализи.

Предвижда се да бъдат използвани нови технологии за оборудване, специални материали, намаляващи шума, както и подходящ избор на архитектурно-конструктивно решение на сградите на МВЕЦ 1 и 2, с което ще се осигури намаляване на шумовото въздействие до допустимите нор­ми – 50 децибела на разстояние 10 м, което се приема за задоволително.

Алтернативи могат да се разглеждат по отношение мес­то­по­ло­же­ни­ето на водохващане № 2, което може да бъде преди вливането на р. Осинска в р. Доспатска или след него. По-целесъобразен е вариантът с местоположение на водохващане № 2 след вливането на р. Осинска в р. Доспатска на кота 725 м. При среден отточен модул М = 11,8 л/сек./км2, съгласно инженерно-хидроложкото проучване, направено от проф. Страхил Герасимов, от Осинска река може да се очаква допълнително средно водно количество в размер на:

Qср.год. = 11,8 л/сек./км2 × 90,4 км2 = 1066,72 л/сек.

Допълнителната средногодишна маса само от р. Осинска е следната:



W = 1,067 м3/сек. × 86 400 сек. × 365 дни = 33 648 912 м3/год. =

= 33,6.106 м3/год.

Предлагаме мястото на водохващане № 2 да бъде на минимум 50 м след вливането на р. Осинска в р. Доспатска. Това ограничение е на­ло­жи­тел­но, за да не се въздейства неблагоприятно и да не се наруши уникалното по своя характер заустване (вливане) на р. Осинска в р. Доспатска. По същите съображения площадката на МВЕЦ 1 следва да бъде на минимум 50 м преди цитираното по-горе заустване.

Нулева алтернатива – обектът да не се изгражда не предлагаме, тъй като това би довело до неоснователно неизползване на значителен енергиен потенциал в Доспатски регион. В подкрепа на реализацията на инвестиционното предложение за обект “МВЕЦ 1 и МВЕЦ 2 Црънча” е и фактът, че хидровъзел “Барутин” няма да се изгражда съгласно ин­фор­ма­ци­ята, дадена от министъра на енергетиката на съвещание в Областния съвет гр. Смолян през месец октомври 2003 г. Прилагаме обсъжданата на цитираното по-горе съвещание схема на каскада “Доспат – Въча”, в която не е включен за бъдещо изграждане хидровъзел “Барутин”.
3. Описание и анализ на компонентите

и факторите на околната среда по чл. 4 и 5

и на материалното и културното наследство,

които ще бъдат засегнати в голяма степен

от инвестиционното предложение, както и

взаимодействието между тях



3.1. Атмосферен въздух
Схемата на климатичното райониране на България, предложена от Събев и Станев, е изградена върху разбирането, че характерните кли­ма­тич­ни особености на по-значителните територии се формират главно от особеностите на развиващата се над тях атмосферна циркулация и количеството на приходящата слънчева радиация, докато останалите климатообразуващи процеси, развиващи се в тясна връзка с някои от елементите на физикогеографската схема, климатът на планините, отличаващ се твърде рязко от климата на ниските части, в системата на райониране се разглежда само като една локална разновидност в климата на областите, които включват тези планини.

Спо­ред кли­ма­тич­на­та кла­си­фи­ка­ция на Съ­бев и Ста­нев “Кли­ма­тич­ни ра­йо­ни на Бъл­га­рия и тех­ни­ят кли­мат” (1959 г.) раз­г­леж­да­ни­ят ра­йон по­па­да в Ев­ро­пейс­ко-кон­ти­нен­тал­на­та кли­ма­тич­на об­ласт, Пре­ход­но-кон­ти­нен­тал­на­та кли­ма­тич­на по­доб­ласт, Пла­нин­с­ки кли­ма­ти­чен ра­йон – сред­ноп­ла­нин­с­ка част и в Кон­ти­нен­тал­но-Сре­ди­зем­но­мор­с­ка­та кли­ма­тич­на об­ласт.


А) Тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха

В след­ва­щи­те ня­кол­ко таб­ли­ци ще нап­ра­вим кли­ма­тич­на ха­рак­те­рис­ти­ка на тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха.


Сред­на ме­сеч­на и годишна тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Доспат

-2.8

-1.4

1.0

5.6

10.4

13.4

15.4

15.7

11.8

7.7

4.1

0.0

6.8


Сред­на ме­сеч­на и годишна тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха по срокове

Стан­ция

Срок

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Доспат

14

21


0.9

-3.2


2.6

-1.8


5.0

0.7


10.1

5.0


14.6

9.7


17.7

12.5


20.6

14.6


21.5

15.0


17.8

11.2


13.1

7.0


8.2

3.6


3.2

-0.5


11.3

6.2



Сред­на ме­сеч­на максимална тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Доспат

2.1

3.6

6.3

11.5

16.5

19.9

22.6

23.6

19.6

14.7

9.4

4.5

12.8


Сред­на ме­сеч­на абсолютна максимална тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Доспат

9.2

11.4

15.3

19.2

23.6

25.7

28.9

29.1

26.3

21.9

16.1

10.7


Месечна и годишна абсолютна максимална тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Доспат

12.7

16.8

20.6

23.9

27.7

27.2

32.2

34.6

30.0

28.1

21.3

13.9

34.6


Сред­на от ме­сеч­ните абсолютно минимални тем­пе­ра­ту­ри на въз­ду­ха

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Доспат

-18.9

-17.6

-12.8

-6.4

-1.1

2.1

4.0

3.1

-1.8

-4.3

-8.8

-15.7


Месечна и годишна абсолютна минимална тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Доспат

-26.7

-24.3

-22.0

-9.9

-4.2

-2.9

0.5

0.0

-4.7

-7.9

-14.9

-22.0

26.7


Дата на началото и края на периодите с устойчиво задържане

на температурата на въздуха над 0, 5, 10 и 15 °С

Стан­ция

0

5

10

15

начало

край

начало

край

начало

край

начало

край

Доспат

1.ІІІ

15.ХІІ

12.ІV

7.ХІ

12.V

29.ІХ

7.VІІ

21.VІІІ


Продължителност (дни) на периодите с устойчиво задържане

на температурата на въздуха над 0, 5, 10 и 15 °С

и набрани температурни суми

Стан­ция

Продължителност (дни)

Температурна сума (С х дни)

0

5

10

15

0

5

10

15

Доспат

288

208

139

44

2595

2410

1900

700


Средна и крайна дата на последния пролетен и първия есенен мраз

и средна продължителност на свободното от мраз време

Стан­ция

Последен мраз

Първи мраз

Сред­на про­дъл­жи­тел­ност на сво­бод­но­то от мраз вре­ме (дни)

най-ранна дата

средна дата

най-късна дата

най-ранна дата

средна дата

най-късна дата

Доспат

16.ІV

5.V

9.VІ

31.VІІІ

17.ІХ

20.Х

94

Анализът на данните показва:



  • Средноденонощните температури в приземния въздушен слой имат типичен часов и сезонен характер на изменение;

  • Средните характеристики на амплитудите са сравнително малко променливи през различните сезони (от 3-3,5 °С през есенно-зимните до 4,5-5,5 °С през пролетно-летните периоди);

  • Средногодишната температура на въздуха в приземния въздушен слой в района е 8,1 °С, а средногодишната амплитуда е 18,8 °С.

Това обуславя сравнително постоянни характеристики на ста­бил­нос­т­та на атмосферата. Средната продължителност на период през годината с устойчиво задържане на температурата над 10 °С е 130-170 дни (след 5 май – преди 5 октомври). Температурната сума през този период е 1600-2200 °С.
Б) Ва­ле­жи

Компонентът “температура – валежи – вятър” е един от за­дъл­жи­тел­ни­те масиви, без които е невъзможно да бъдат направени коректни изводи за динамичните и термични характеристики на въздушния поток в при­зем­ния слой на атмосферата.


Средна месечна, сезонна и годишна сума на валежите (mm)

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Зима

Пролет

Лято

Есен

Годишна

Доспат

84

66

60

69

95

102

76

48

50

63

86

81

231

224

226

199

880


Средноквадратично отклонение (mm) на максималния денонощен валеж

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Доспат

16.0

12.1

14.6

10.1

7.4

13.9

14.6

14.1

15.3

17.8

18.2

14.9

15.4


Максимален денонощен валеж (количество – mm, месец, година)

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Доспат

54.0

1953


62.8

1947


84.5

1971


51.7

1959


36.0

1977


59.0

1960


82.6

1971


55.0

1949


65.0

1971


53.0

1950


107.0

1961


59.9

1976


107.0

1961


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница