Доклад съдържание 1 въведение 2

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото проучване е извършено през 2012 година, във връзка с определяне на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на ТП Държавно горско стопанство “Средец” (ДГС “Средец”) и в изпълнение на принцип 9 от стандарта за сертификация управлението на гори по схемата на FSC. Инвентаризацията и проучванията са направени съгласно указанията на Практическо ръководство "Определяне, стопанисване и мониторинг на гори с висока консервационна стойност в България", изготвено от WWF Дунавско-Карпатска програма България.

В Практическото ръководство е дадена дефиниция за ГВКС, включваща в себе си шест различни хaрактеристики на гората или комбинации от тях, които определят нейната консервационна стойност. В общ план Практическото ръководство дава и насоки за управление и стопанисване, които ще запазят или повишат тези консервационни стойности. При разработката на настоящия документ, екипът се е водил изцяло от определенията, праговете и оценките посочени в Националното ръководството. Съответните дефиниции са адаптирани конкретно за земите и горите от горския фонд, управлявани от ДГС “Средец”. Посочените указания за стопанисване и мониторинг са разписани конкретно и съобразно спецификата на горите и начина им на управление на проучваната територия. Разработени са всички консервационни стойности, установени на територията на горското стопанство. Инвентаризацията на ГВКС, свързани с наличието на редки, застрашени и изчезващи видове е продължителен процес излизащ извън рамките на един сезон. Препоръчва се базата данни за разпространението на тези ВКС да бъде постоянно актуализирана от персонала въз основа на периодични техни наблюдения.

ДГС „Средец” обхваща периферните северозападни разклонения на Странджа планина, като на юг достига до границата с Република Турция. Общата му площ възлиза на 43667,0 ha, в това число държавен горски територии 19 352,7 hа.

Релефът на територията се характеризира с наличието на хълмисто-равнинни, хълмисто-планински и равнинни форми. Най-високата точка е „Арабаджиев връх” – 698 m н.в. на българо-турската граница, а най-ниската 20 m н.в. – местността „Аврамов мост”. Всички била са равни и леко заоблени, а склоновете полегати, до слабонаклонени, достъпни и лесно проходими. Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние, мека зима и сухо и горещо лято. Част от горските територии са разположени сред или граничат с обширни земеделски земи. През територията протичат няколко големи реки – Средецка, Факийска, Дюлевска и Драчевска. Най-широко разпространение имат благуновите издънкови и семенни гори. Голям е делът на младите гори, създадени чрез залесяване на пустеещи и слабопродуктивни земеделски земи. В резултат на проведените залесявания са създадени чисти и смесени култури от черен бор, бял бор, веймутов бор, дуглазка, червен дъб, сребролистна липа, благун и обикновен орех. В горите от горскоплодните дървесни видове се срещат най-често брекиня, скоруша, дива круша, джанка, орех, киселица, череша и др. Средногодишното ползване на дървесина от държавния горски фонд възлиза на 34 854 m3 стояща маса,като по-голямата по обем продукция се добива като дърва за огрев и технологична дървесина. Природно-климатичните дадености на територията са особено благоприятни за развитие на богати дивечови популации. Преобладаващите леко хълмисти и планински релефни форми, мекият климат и надеждната хранителна база, обуславят отличните условия за развитието на благородния елен, дивата свиня и сърната.

Част от горите на територията на ДГС “Средец” са включени в различните категории ВКС. В някои случаи един и същи подотдел попада в повече от една консервационна стойност. Това прави гората в този подотдел особено значима за поддържане и повишаване на всички идентифицирани консервационни стойности. В такива случаи се прилагат препоръките и ограниченията за стопанисване и мониторинг, които имат най-строг режим по отношение на прилагането на горскостопанските дейности.

Настоящото проучване и идентификацията на ГВКС за територията на ДГС “Средец”е извършено от екип експерти, в който влизат служители на стопанството и представители на ЛТУ-София, Биологически Факултет на СУ “Климент Охридски”, членове на Ботаническото Дружество, представители на национално представени НПО. По време на процеса на идентификация на ГВКС за територията на ДГС “Средец”, екипът работи в тясно сътрудничество с екипа на горскостопанската единица. Ръководният състав на стопанството е преминал теоретично обучение за основните принципи по прилагането на методиката на Практическото ръководство "Определяне, стопанисване и мониторинг на гори с висока консервационна стойност в България".

През периода на проучванията са проведени консултации с представители на местните власти и сдружения за определяне на значимите за местните общности горски територии и съгласуване на режимите за стопанисване. По време на срещите те са информирани за проучването и за основните принципи на горите с висока консервационна стойност и е потърсено тяхното мнение относно възможностите за прилагане.

Препоръчително е при промени в новите горско и ловно-стопански планове на ДГС “Средец” да се интегрират резултатите от изследването и препоръчаните горскостопански мероприятия в него. Това ще допринесе за по-добро и екологосъобразно стопанисване на горските екосистеми в района.