Доклад симеон Радев във външната политика на България


Балкански войни, 1912 – 1913



страница3/7
Дата14.09.2022
Размер117.22 Kb.
#115077
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7
?????? ?????? ????? - ??????? ?????????
Свързани:
дипломпа-работа-Адриана Маринкова
Балкански войни, 1912 – 1913

Симеон Радев се записва като доброволец в Балканската война, като първо е зачислен в главната квартира в Стара Загора като преводач, а после се премества в Македоно-одринското опълчение, където в редовете на Трета солунска дружина взима участие в боевете в Източна Тракия и в първите боеве срещу сърбите при Осоговската планина в Междусъюзническата война през 1913 година. Награден е с орден „За храброст“ ІV степен. 15



Дипломат
След началото на Междусъюзническата война Радев е извикан в София и прехвърлен в Букурещ, където взима участие в изработването на временното примирие и Конференцията за подписване на мира в Букурещ. След подписването на мирния договор той остава като пълномощен министър в Букурещ до 1916 година по личното настояване на румънския крал Карол I.
След влизането на Румъния в Първата световна война е преместен в Берн, Швейцария. Подава си оставката в 1917 година, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев, заедно с Андрей Ляпчев взима участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. В 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане“. Същата книга е преведена в 1927 година на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София. Под критичния поглед на Радев след Първата световна война Старозагорският митрополит Методий Кусев пише останалите без последствие изложения до американския президент Т. У. Уилсън. Радев е член-учредител на Македонския научен институт. 16По настояване на Тодор Александров Симеон Радев се съгласява да стане и масон. 17
След Първата световна война Радев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Ресенското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. 18
Симеон Радев продължава дипломатическата си работа след войната като пълномощен министър в Хага (1920 – 1921) и Анкара (1923 – 1925). От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Александър Самарджиев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева и е автор на връченото на Великия командор Исак Ревершон изложение за ситуацията в България и ролята на българското масонство в Деветоюнския преврат и последвалото управление. 19
В 1923 година се жени за известната българска художничка Бистра Винарова. На 18 октомври 1925 година Симеон Радев подписва Ангорския договор в Анкара. По късно е посланик във Вашингтон (1925 – 1933), Лондон (1935 – 1938)20 21и Брюксел (1938 – 1940). След освобождението на Македония през пролетта на 1941 година Симеон Радев посещава родния си край. От 1940 до 1944 година е пълномощен министър на разположение в София.

Семейство
С жена му, първата българска художничка експресионистка Бистра Винарова и дъщеря на ген. Върбан Винаров, имат един син – писателя и журналист Траян Радев.
Бистра Винарова (6 ноември 1890 – 15 април 1977), художничка, дъщеря на генерал Върбан Винаров, а по майчина линия от рода на Захарий Зограф. Следвала първоначално живопис – 1911-1916 г. при проф. Ф. Дорш в Дрезден, а през 1916 – 1918 г. при проф. Ханс Хофман в Мюнхен. Нейното име е сред имената на европейския авангард, в кръга на художниците експресионисти от „Червения кръг” като Феликсмюлер, Ото Дикс, Оскар Кокошка, както и на българските художници Бенчо Обрешков, Жорж Папазов.
В началото на 20-те години специализира графика във Виена в Художествената академия за жени. През 1923 г. открива с голям успех единствената си самостоятелна изложба „Графика” във Виена. Никос Казандзакис публикува рецензия за нея, в която изтъква големия талант на българката.
Запознанството им става „случайно” във Виенската опера. На представлението трябвало да отидат майката на Бистра и приятелката й Султана Рачо Петрова, но двете били поканени на друга среща и преотстъпват билетите си на „младите”. Тази първа среща била пълна катастрофа. Симеон искал да впечатли красивата Бистра с познанията си, но тя се ядосвала, че й пречи да гледа спектакъла. Едва следващите срещи ги сближават и те решават да се оженят, независимо че за ръката на Бистра Винарова претендира и известният гръцки писател Никос Казандзакис. Той се запознал с българката по време на откриването на нейна графична серия във Виена. Двамата се сприятелили, но Никос страдал от липсата на взаимност при срещите им.
Райнер Мария Рилке също бил поразен от чара на Бистра Винарова. Той забелязал българката на откриването на изложба във Виена, но не успял да я заговори. Веднъж двамата се сблъскали случайно в една галерия. Рилке сметнал това за знак от съдбата, използвал момента и казал: „Щом се срещаме, значи, че съдбата ни свързва“. Рилке, който по това време бил секретар на скулптора Огюст Роден, посветил на Бистра нежни стихове. Любовта им останала платоническа, което се разбира и от многото писма, запазени в архива на художничката.
През 1922 г. Бистра Винарова и Симеон Радев се сгодяват във Виена, а на следващата година се женят в Цариград. Младоженците имат романтично желание ­да живеят в Италия и всеки от тях да се отдаде на любимото си занимание – Симеон ­ да пише, а Бистра –да рисува. Под влияние на обществения натиск Радев продължава дипломатическата си кариера. В изисканите салони на Виена, Вашингтон и Лондон започнали да говорят за прочутата двойка. Осем години те живеят в САЩ, където Симеон Радев е посланик. До приятелство с известното семейство се домогват политици, учени, артисти, журналисти.
През 1940 г. Радеви се завръщат в София. Съпругът е отзован от правителството на Георги Кьосеиванов. Така е прекъсната дипломатическата му кариера. В софийски хотел, още преди семейството да намери квартира, Бистра нарисувала портрета на своя мъж -­ единствената и неповторима любов на нейния живот.
Съвременниците им разказват, че между двамата съпрузи съществувала телепатична връзка. Когато през януари 1944 г. над София прелитат големите англо-американски бомбардировачи, Радеви са поканени да се приютят във вилата на една от дъщерите на генерал Рачо Петров – ­Мими. Един ден Симеон слиза до София, за да свърши някаква своя работа. След час във въздуха се разнася мощен тътен. Бистра разбира, че София отново е подложена на бомбардировки. Художничката се свива в един ъгъл на къщата и започва нервно да пуши. След малко тя се обръща към познатите си и им казва: „Чух го! Той е жив и скоро ще си дойде!“. Всички мислят, че Бистра бълнува от вълнение. За да подиша свеж въздух й помагат да седне на една пейка в двора. В този момент в далечината съзират фигурата на Симеон Радев, който тичал към вилата с думите: „Чу ли ме, защото аз те чух!“



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница