Доклад симеон Радев във външната политика на България



страница6/7
Дата14.09.2022
Размер117.22 Kb.
#115077
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7
?????? ?????? ????? - ??????? ?????????
Свързани:
дипломпа-работа-Адриана Маринкова
5.Симеон Радев за
българския излаз на море
Тук ви предлагам да се запознаете с една малко позната дейност на С. Радев в защита на българския излаз на Бяло море. Оригиналите на документите са запазени в неговия архив и представляват негова кореспонденция с министър-председателя и министър на външните работи Александър Стамболийски (1920), с регента академик Тодор Павлов (1945), с временния министър-председател и ръководител на българската делегация на Парижката мирна конференция Васил Коларов (1947), с министъра на външните работи Георги Кулишев (1946) и до белгийските министри Спаак и Ван Клефенс, подсекретаря на Форин Офис Орм Саржант, сенатор Артър Х. Валенберг и американския помощник-министър на външните работи Джеймс Дън (1946). От документите от 1945, 1946 и 1947 г. се вижда, че С. Радев е неофициален съветник на българското правителство и на делегацията ни, участваща на мирната конференция през 1946 и 1947 г. От бележките върху писмата до акад. Т. Павлов се вижда, че писмата на С. Радев са четени и от Георги Димитров. Може би тези документи на С. Радев да са брънка към търсенето на истината защо срещу видният дипломат и историк не са предприети репресивни мерки и преследвания след 9 септември 1944 г. Вероятно неговите знания като историк и дипломат и старите му контакти сред видни чуждестранни държавници са били необходими и новата власт, когато прави опити да защити националните интереси на България. Копия от тези документи ми бяха предадени след откритието им от моя покоен приятел проф. Ангел Веков сред документите от бившия Партиен архив на ЦК на БКП. Убеден съм, че архивът на С. Радев крие още много тайни от неговата дейност в защита на истината и интересите на страната ни.
За съществуването на докладната записка на С. Радев до Ал. Стамболийски се знаеше още преди години, тъй като тя за първи път е била публикувана на френски език. За това съобщава в своя книга историкът Румен Караганев. Записката е написана по повод на направения дипломатически гаф от проф. Венелин Ганев след неговата несъгласувана с правителството нота по Тракийския въпрос до Конференцията в Сан Ремо. Докладната записка на С. Радев и бързата реакция на Ал. Стамболийски принуждава В. Ганев да оттегли нотата си преди да му поиска оставката като пълномощен министър във френската столица. Но направеното от В. Ганев се оказва една удобна възможност да се подпише в Севър на 10 август 1920 г. Договор за Тракия, с който „Като се споразумяха да признаят суверенитета на Гърция върху тери¬ториите в Тракия, от които по силата на чл. 48 от Договора за мир, склю¬чен в Ньой на 27 ноември 1919 г., България се отказва, като преотстъпва всички свои права на Главните съюзни и сдружени сили“. С този договор на думи се осигурява излаза на страната ни на Егейско море, нещо което практически никога не беше изпълнено. Този договор, включен тук ката приложение, беше едно допълнение към грабежа, който се извърши с Ньойския мирен договор. Този договор доскоро беше неизвестен за историческата ни наука. Той беше открит, преведен и публикуван от историка Димитър Митев.
Тук прилагам и други два документа, свързани с тази тема, излезли изпод ръката на С. Радев. Това е негов Доклад пред ІV Асамблея на Обществото на народите за руските бежанци и експулсирането на българското население от Западна Тракия (1923) и Промеморията му за подписаната Спогодба „Моллов-Кафандарис“ между Гърция и България.
Искам да припомня, че тази дейност на С. Радев, отнасяща се до Българското Беломорие и до гарантирания излаз на страната ни на беломорските пристанища, не започва от 1920 г., а много по-рано, когато той е член на българската делегация за подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. Там той участва в диспут с члена на гръцката делегация, бъдещият виден гръцки политик и държавник Политис, когато се решава въпроса за Кавала. Макар, че още тогава Букурещкия мирен договор узаконява първата национална катастрофа, все пак на България беше върната Западна Тракия с още две пристанища – Дедеагач и Порто Лагос, а през 1920 г. парижките сатрапи я отнеха завинаги от страната ни.
Улица в столичния квартал „Павлово“ е кръстена на Симеон Радев,23 както и две средни училища в София и Перник. В 2010 година започва инициатива за откриване на дом-музей на големия български историк, публицист и дипломат. 24Името на Симеон Радев носи морският нос Симеон Радев на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.25
През април 2012 година става известно, че статуя на Симеон Радев е поставена в комплекса на Министерството на външните работи в Скопие, което предизвиква скандал.26 27Първоначало от македонска страна е обяснено, че статуята е на Теодор Рузвелт. Впоследствие от МВнР на Република Македония признават, че статуята е на Радев, но съобщават, че са променили идеята си и статуята на българския дипломат ще бъде преместена в Музея на Македония в Скопие.[28]28



  1. Използвани източници





  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница