Доклад Въведение



Дата01.06.2017
Размер208.02 Kb.
#22549


Pro Bono Publico

Research & Consulting Agency

Състояние на кадастъра и геодезията в България

Заключителен доклад

Въведение

Отказът на правителството да подкрепи искането на професионалната гилдия за самостоятелно и увеличено финансиране на дейностите за развитие на геодезията и кадастъра в България, чрез Закона за бюджета през 2013 година, създаде нова проблемна ситуация. Аргументирайки решението си с необходимостта от спазване на стриктна финансова дисциплина и липсата на публични средства, правителството лансира фигурата на публично-частното партньорство като форма, чрез която да бъдат реализирани нови проекти за развитието на геодезията и кадастъра. Но, подобен подход създава допълнителни затруднения, които ще окажат влияние върху развитието на сектора.

Преди всичко, правителството приравнява геодезическите проучвания и изработването на кадастрални планове и карти с други дейности, извършвани от частни оператори, пренебрегвайки същностния въпрос, че развитието на кадастъра е една от основните дейности на държавата и тази дейност тя би трябвало да се извършва изцяло с публични средства. Предоставянето на тази дейност за реализиране чрез публично-частно партньорство, увеличава ангажимента на частните компании, като в същото време прехвърля отговорността за осигуряването на финансовия ресурс и извършване на процедурите към други публични субекти, които не са мотивирани да развиват подобен вид партньорство. Подобен подход бе използван при провеждането на търговете за лекарствените средства и резултатът беше изключително негативен.

Публичното финансиране на проекти за развитие на геодезията и кадастъра е не само приоритет и задължение на държавата, но включва в себе си и определена икономическа логика. За разлика от преобладаващата част от другите публични разходи, средствата отделени за развитие на тези дейности трябва да бъдат разглеждани именно като инвестиции, доколкото осигуряват своята възвръщаемост в сравнително кратък период от време. В този смисъл, става дума за необходимостта от възстановяването и развитието на една собствено държавна по своя характер, икономически ефективна и принципно необходима публична политика, която гарантира правото на собственост на българските граждани.

Настояването за активна държавна политика не може да бъде приравнявано с нарастващите изисквания на различни сфери за увеличаване на публичното финансиране. Тук става въпрос за задължение, право и приоритет на държавната политика, които имат определящо значение за националното развитие, както и за изграждането на стабилна основа на данъчната политика.

Централизираното управление на дейностите по провеждането на обществени поръчки за реализиране на геодезически и кадастрални дейности, продължава да бъде единственият възможен подход, чрез който могат да бъдат решени проблемите, пред които се изправя България след продължителния период на липса на целенасочено финансиране на тези дейности. Отказът от подобен подход ще се отрази негативно на развитието на частния сектор и ще усили негативните тенденции, регистрирани в проведеното социологическо изследване.



Основни резултати от проведените социологически изследвания

Предмет на това социологическо изследване бе установяването на обхвата на социалния проблем, породен от липсата на активна държавна политика по отношение на развитието на геодезията и кадастъра в България през последните години. В рамките на този проект бяха проведени няколко социологически изследвания. Самостоятелно внимание бе отделено на фирмите от бранша, но едновременно с това бяха изследвани компании за търговия с недвижими имоти; служители в администрацията, ангажирана с предоставянето на публични услуги относно недвижимата собственост на централно и местно равнище; адвокати по дела за недвижима собственост, както и нотариуси; а едновременно с това и изследване сред собственици, които са имали трудности при установяването на точните граници на своята собственост или през последните месеци са търсили услуги, свързани с установяването на недвижимата си собственост.

Реализирането на социологическото изследване включва различни групи от пряко или косвено ангажирани с проблемите в развитието на кадастъра в България. Анкетирани бяха служители на 73 геодезични фирми, 88 фирми за недвижими имоти и 250 граждани. Изследването продължи сред преподаватели в УАСГ, както и сред граждани, които са ползвали услугите на специализираната администрация по геодезия и кадастър. Проведени бяха интервюта с адвокати и нотариуси, както и със служители в централната и местна администрация. Общият брой изследвани лица е 500 души.

Получените резултати позволяват да се оцени мащаба на проблема, свързан с липсата на активна държавна политика по отношение на развитието на кадастъра през последните три години. Различните гледни точки към изследваната проблематика позволяват да бъде реконструиран мащаба на трудностите, пред които се изправят, както професионалистите в бранша, така и неговото влияние върху развитието и задълбочаването на редица други, свързани с липсата на активна държавна политика, проблеми.



Браншът

Резултатите от изследването сред геодезичните фирми очертават отделни аспекти на интересуващата ни проблематика. Според получените резултати, почти 74 % от анкетираните фирми съществуват на пазара повече от десет години. 19,2 % от анкетираните фирми развиват своята дейност в през последните между пет и десет години. Подобна структура на бранша предполага висока степен на устойчивост и е в основата на професионален авторитет и доверие. Именно спрямо подобен тип структура, липсата на устойчива, системно провеждана и предвидима публична политика би могла да има негативни последствия със систематичен характер.

Сред мнозинството от фирмите, (53,4 %) между трима и петима служители притежават специализирано образование по геодезия и кадастър, а сред останалите, броят на квалифицираните служители е до и повече от десет души. Към установената структура на пазара на геодезични изследвания и кадастър, трябва да добавим високото равнище на професионална квалификация на персонала, както и значителните инвестиции, направени през последните години в скъпоструваща и високотехнологична техника. Въпреки, че фирмите в този бранш спадат към категорията на средните и малки по численост предприятия, без всякакво съмнение, те съставляват важна част от бизнеса, използващ високотехнологични съоръжения. Този пазарен сегмент има съществено значение по отношение на приложението на технологични иновации и има водещо значение по отношение на въвеждането в практиката на нови информационни технологии.

През последните три години, в резултат от липсата на обществени поръчки за възлагане на проучвания, 64,4 % от работодателите на геодезичните фирми са били принудени да освободят висококвалифицирани служители. Въпреки трудностите, все пак, в 35, 6 % от изследваните фирми са назначавани нови служители със специализирано образование по геодезия и кадастър. Свиването на пазара се отразява негативно, както върху работните места, така и върху готовността за инвестиции в технологичното развитие на фирмите. Стагнацията в сектора се отразява върху портфейлите на по-голямата част от фирмите – все повече от тях са принудени да отделят повече усилия за други дейности, които им осигуряват възможността за запазване на самото предприятие. Известният ресурс, осигурен в предходни години започва да се изчерпва, а при липсата на трайна перспектива за оживление на този пазар, по-голямата част от предприемачите, предпочитат да търсят алтернативни източници на поръчки и доходи.

Според резултатите от изследването, почти 70 % от фирмите все още разчитат на изцяло или до голяма степен, на възможността за изпълнение на обществени поръчки. В същото време, повече от една четвърт от изследваните посочват, че тази дейност и изпълнението на обществени поръчки вече представлява по-скоро съпътстващ източник на средства. През 2013 година, поради липса на държавно финансиране, нямаме основание да очакваме, че тази негативна тенденция ще бъде променена. Най-вероятно, нова група от фирми ще преориентира своята дейност или дори ще предприеме действия за напускане на този пазар – 42,5 % от фирмите са посочили, че ситуацията се влошава и ако не настъпи промяна, няма гаранции че ще оцелеят, докато 13,7 % обмислят възможността, ако нищо не се промени, да прекратят съществуването си.

Почти една трета от анкетираните смятат, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър не проявява необходимата инициатива за развитие на геодезичните проучвания и кадастъра. Сред тази група от изследвани лица е най-ясно изразено разбирането за липса на цялостна държавна политика – 75,3 % от анкетираните са посочили това като обяснение за липсата на достатъчен брой обществени поръчки за провеждане на геодезични проучвания и подготовка на кадастрални карти. Независимо от активното и ефективно съсловно и професионално представителство, ролята на държавните структури по отношение на развитието на този пазар остава определящо. Многократните декларации за наличие на пълно разбиране на проблемите, пред които се изправят геодезичните фирми, правени от различни равнища на държавната администрация, не променят факта, че и в бюджета за 2013 година, финансирането на геодезичните проучвания и развитието на кадастъра не получиха самостоятелно, приоритетно финансиране.

Най-често посочваните причини за сегашната ситуация от страна на представителите на геодезичните фирми са липсата на цялостна държавна политика, (75,3 %) липсата на инициатива от страна на Агенцията по картография, геодезия и кадастър, (35,6 %) както и разбирането, че „сегашното положение устройва нечии интереси” – отговор, посочен от 28,8 %. Равен е относителния дял, (13,7 %) на онези, които посочват като причина за сегашното състояние „… кризата и липсата на публични средства”, както и отговор, който се проектира в напълно различна плоскост: „от тези обществени поръчки няма как да се краде толкова много”.

По отношение на отговорността за актуалното състояние, в което е поставен сектора, мненията на бизнеса са разделени почти поравно между отговорността на правителството (45,2 %) и отговорността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – посочено от 46,6 % от анкетираните представители на геодезичните фирми. По отношение на отговорността, Агенцията по картография, геодезия и кадастър е посочвана малко по-рядко (41,1 %). Сравнението на отговорите, показва отчетливо разграничението в отношението към Агенцията – упрекът към нея е за липсата на активна позиция в подкрепа на развитието на геодезията и кадастъра, но не е оценявана като носител на най-голямата отговорност за сегашното състояние на пазара.

Перспективите за положителна промяна на сегашната ситуация, представителите на бизнеса виждат, преди всичко, в контекста на разбирането, че : „финансирането на тези дейности е държавен приоритет и трябва да бъде предварително финансово осигурено за дълъг период от време” – 54,8 % от всички анкетирани са посочили този отговор. Изразеното съгласие с подобна стратегия за решаване на проблема, определен от липсата на активна държавна политика по отношение на развитието на геодезията и кадастъра в България има съществено значение сред останалите резултати от настоящето изследване. Ще се върнем към нейното развитие в заключението на настоящия анализ.

На второ място, почти половината от анкетираните представители на геодезичните фирми (почти 48 %) са посочили необходимостта в държавния бюджет за 2013 година да бъде фиксирана конкретна сума за провеждане на проучвания и развитие на кадастъра. Този конкретен подход е доминиран от разбирането за необходимостта от спешното възстановяване на държавното финансиране за дейности, свързани с развитието на геодезията и кадастъра и в същото време, отразява разбирането за липсата на по-цялостен, стратегически подход при финансовото осигуряване на тази дейности.

С необходимостта от незабавна намеса на правителството чрез отпускането на средства за проучвания, свързват представата си за преодоляване на актуалната ситуация 30,1 % от представителите на изследваните геодезични фирми. Сред тази група от представители на бранша, незабавната и целенасочена намеса на правителството е спешно необходима, за да бъде преодоляна кризата, в която се намира бранша.

Анализът на получените резултати показва, че по-често към необходимостта от трайни, перспективни стратегически решения се ориентират представители на фирми, които все още успяват да балансират разходите си и да преразпределят приходите си така, че да преодолеят стагнацията на пазара. Колкото по-негативно оценяват собствените си перспективи, колкото по-осезаеми са рисковете от закриване или преобразуване на фирмите, толкова повече доминира подкрепата за незабавни, макар и ситуативни действия, предприети целенасочено от страна на правителството. Изострянето на кризата налага по-скоро очаквания за извънредна намеса, дори и ако тя не предполага трайно решаване на възникналите проблеми.

Съществен проблем пред представителите на бранша представлява качеството на самите организирани обществени поръчки и гаранциите за съхранение на принципите на свободната конкуренция. През изминалата година, 60,3 % от анкетираните фирми са участвали в различни търгове за обществени поръчки. В същия период, почти 37 % са спечелили обществена поръчка. В същото време, на 21,9 % от анкетираните фирми им се е налагало да оспорват решения по процедури за възлагане на обществени поръчки. Въпреки това, към момента на провеждането на изследването, 41,1 % от анкетираните фирми кандидатстваха за изпълнение на обществена поръчка.

Представените резултати показват значението на обществените поръчки в развитието на сектора, но едновременно с това, очертават и контекста, в който се развива този бранш. Независимо от публично споделяното недоверие в процедурите за провеждане на обществени поръчки, както и оценката на самия бизнес за трудностите, свързани с тяхното изпълнение, (64,4 % от анкетираните смятат, че само в отделни случаи може да се приеме, че администрацията притежава необходимата квалификация и подготовка за прозрачното провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, а още 26 % смятат, че изобщо не са налице такива условия) обществените поръчки остават изключително важен източник на средства за развитие на сектора. Именно затова, при оценката си за състоянието на сектора, съществено значение има как самите фирми определят отношенията помежду си в контекста на изискванията на свободната конкуренция.

Съществен е относителният дял на онези, (36,1 %) които посочват, че повечето фирми (повече от половината) са готови да прибягнат към използването на незаконни средства, за да спечелят финансиране по определена обществена поръчка. Още 27,4 % от анкетираните заявяват, че почти всички (повече от две трети) са готови да прибягнат към подобни средства. Малък остава делът на онези, които смятат, че това е по-скоро изолирана практика, която би могла да засяга по-малко от една трета от фирмите, които се явяват на конкурси за обществени поръчки – едва около 11 % от анкетираните са се ориентирали към този отговор.

Представените резултати могат да бъдат допълнени с обобщените данни за отношението на представителите на фирмите по отношение на условия за свободна конкуренция за изпълнение на обществени поръчки. Данните показват, че половината от анкетираните (50,1 %) посочват че липсва свободна конкуренция между фирмите. На обратното мнение са едва 17,8 % от анкетираните. Едновременно с това, 6,9 % от анкетираните са посочили, че е обичайна практика представител на администрацията да предлага на някоя от фирмите да спечели срещу определена облага. Още 39,7 % от анкетираните са посочили, че в тяхната практика е имало случаи на подобен тип предложения от страна на представители на администрацията.

Обобщението на представените резултати показва, че стагнацията на пазара, води до задълбочаването на редица проблеми, които биха могли да окажат трайно негативно влияние върху развитието на самия бранш.

Изследването, проведено сред собственици, ползвали услугите на специализираната администрация през последните шест месеца, показва че проблемът придобива публична видимост - повече от една трета от анкетираните граждани (37,8 %) смятат, че липсва цялостна държавна политика в развитието на сектора. Почти половината от анкетираните граждани са посочили, че се е налагало да търсят информация за активното управление на своята собственост от повече от една административни структури. По-малко то 15 % от гражданите са ползвали услугите на електронния справочник за кадастрална информация. Липсата на актуална информация за недвижимата собственост се оценява от изследваните лица като сериозен проблем, но малко повече от една трета от анкетираните са декларирали, че са готови да се включат активно в някакви инициативи за промяна на съществуващото положение.

Съществен дял от анкетираните собственици, (40,6 %) редовно прибягват до съветите и правната консултация на адвокати, когато става въпрос за получаването на необходимата им информация относно недвижимата собственост, която притежават. Още 20,4 % да посочили, че не мога да си позволят адвокатски услуги поради високата им цена. Този резултат подсказва наличието на друг групи от проблеми, които без да са непосредствено свързани с развитието на геодезията и кадастъра, влияят върху качеството на получаваната информация, а оттам и върху правата на собствениците.

По отношение на таксите, които гражданите заплащат за получаването на необходимите справки и други документи относно притежаваната от тях недвижима собственост, 32,6 % от анкетираните ги определят като неприемливо високи спрямо качеството на получените услуги. Към всичко това трябва да добавим и резултатите от същото изследване, които показват, че според 26,7 % от анкетираните граждани им се е налагало редовно или понякога да плащат допълнително на администрацията, за да получат необходимата информация или услуги. Дори и да приемем, че част от неудовлетворените от качеството на административните услуги граждани са предпочели да посочат, че са им искани средства, за да получат полагаемите им се услуги, дори и това да не се е случвало, относителният дял на посочените положителни отговори буди безпокойство.

В същото време, изследването установи почти пълно съвпадение в доминиращите представи за причините на сегашната стагнация в най-често посочваните обяснения сред фирмите и гражданите – и двете анкетирани групи поставят на първо място липсата на цялостна държавна политика за развитие на сектора като основна причина. Но, сред мнението на гражданите, на второ място, най-често е посочван отговора: „… изглежда, че сегашното положение устройва нечии интереси” (33,7 %). По-малко от 10 % от анкетираните граждани са посочили като възможно обяснение „.. кризата и липсата на публични средства”.

Тези основни тенденции се отнасят в още по-голяма степен за представителите на компаниите, които се занимават с търговия с недвижими имоти. По-голямата част от анкетираните представители на фирмите за недвижими имоти, (68,2 %) посочват че качеството на услугите, които предлага специализираната администрация е задоволително, но липсва актуална информация за недвижимата собственост. Според 59,9 % от изследваните лица, липсата на актуална информация е попречила сериозно на работата им. Оценката им за състоянието на сектора се доближава в максимална степен до изразеното мнение от страна на гражданите – 63,6 % са посочили, че липсва цялостна държавна политика в сектора, 60,2 % са определили сегашната ситуация като много сериозен проблем, който засяга интересите на собствениците, а заедно с тях и на бизнеса.

Резултатите от изследването сред студенти от УАСГ допълни основните акценти, установени сред останалите групи, но от гледна точка на бъдещите професионалисти и по-специално, от гледна точка на тяхната мотивация за успешно завършване. Перспективата за професионална реализация в България, във все по-голяма степен се определя от актуалното състояние на бранша. Липсата на целенасочена държавна политика и трудностите, които изпитват фирмите, постепенно демотивират студентите или най-малко – повишават равнището на несигурност по отношение на тяхната професионална реализация.

Изследването очерта редица проблеми, пред които се изправят адвокати и нотариуси, при установяването или оспорването на собствеността върху недвижими имоти в резултат от липсата на периодично актуализирана и добре поддържана информационна база за недвижимата собственост в България. Изразените мнения и и споделения от тях опит, биха могли да бъдат описани като нарастване на случаите при които, по различни причини, е налице отказ от правосъдие поради липса на финансови средства, необходимата експертиза или практическа невъзможност да бъде установена недвижимата собственост, която е била предмет на съответния спор.



Основни тенденции

При липсата на публично финансиране, част от анкетираните фирми преориентират своята дейност. Последиците от това са негативни по отношение на:



  • професионалната реализация на специализираните кадри (включително и по отношение на заетостта им, тъй като през последните три години, почти една трета от фирмите са освобождавали специалисти поради липса на работа)

  • неравномерно и спорадично натоварване на високоспециализирана техника, което не може да осигури необходимата възвръщаемост на вложените средства;

  • общата перспектива за развитие на фирмите в сектора, която определя инвестиционните намерения и усилията за позициониране на пазара,

  • както и спрямо интензивността на международното сътрудничество и перспективите за участие в съвместни проекти.

Сред представителите на фирмите от бранша, най-ясно е изразена готовността за активно участие в публична дискусия относно преодоляването на проблемите в сектора – 43,8 % категорично са декларирали готовността си за подобно участие, а 42,5 % биха се включили в някакъв вид публична изява при определени обстоятелства.

Всички тези проблеми определят изразеното в изследването намерение на около една пета от анкетираните ръководители на фирми да преориентират дейността си или дори да закрият фирмите си. Рискът от депрофесионализация на специалистите по геодезия и кадастър се задълбочава. В същото време, поради неравномерното развитие на пазара, зависимостта на частните компании от публичните институции нараства. Практиката показва, че при подобни условия, значително нараства корупционния натиск, който на свой ред допълнително деградира условията за свободна конкуренция.

Установяването на политика, насочена към насърчаването на публично-частните партньорства, която постепенно да замести централизираното финансиране на геодезическите изследвания и развитието на кадастъра, би могла да задълбочи съществуващото неравенство на регионално и местно ниво. Ако финансирането на изследвания се определя от потенциала на регионалните и местни власти, то без съмнение, ще е налице известна концентрация, там където и до сега са налице системни усилия, (като определени части от територията с функции в областта на туризма) но съществено ще ограничи потенциала за развитие на редица други територии.

Запазването на публичния контрол върху условията на договора за партньорство при ПЧП, както и нееднозначното тълкуване на условията, при които биха могли да бъдат променяни условия по договорите за публично-частно партньорство; както и внесените промени в закона за концесиите, ще изправят повечето фирми пред необходимостта от работа „на парче”, в зависимост от условията и установените до момента контакти. Това може да доведе до допълнително фрагментиране на пазара и до общо забавяне на инвестициите в апаратура и квалификация на специалистите.

Стратегически партньор на сектора в тези условия е представителството на общините в България, доколкото именно местните власти в най-голяма степен изпитват непосредствени затруднения от липсата на актуална информация и не разполагат нито с необходимите средства, нито с достатъчен опит, за да компенсират отказа на държавата да реализира част от своите изконни функции. Проведеното изследване показва, че сред специалистите в общинската администрация е налице ясно разбиране за трудностите, които предизвиква липсата на финансиране и те биха били склонни да подкрепят усилия за промяна на държавната политика по отношение на сектора. Освен това, именно в общините се концентрират негативните последствия от установилата се ситуация.

Ако през следващата година не настъпи съществена промяна в условията за финансиране и развитие на геодезията и кадастъра, няма перспектива за консолидиране и укрепване на съществуващите в момента компании. Много по-вероятно е в перспективата на следващите две-три години, на пазара да останат по-малък брой фирми, които постепенно да оформят по-скоро олигополна структура. При наличието на няколко фирми, всяка от които има ограничени пазарни позиции, може да настъпи процес на поглъщане, (а не на сливане) в резултат на който да останат само няколко по-крупни фирми, които ще разчитат на добрите си позиции пред управляващите. Подобно развитие на сектора, сериозно би ощетило, както професионалния, така и публичния интерес.

В тези условия, осигуряването на публично финансиране е подкрепено и от по-голямата част от анкетираните собственици на недвижими имоти. Общественото мнение възприема публичното финансиране като гаранция срещу монополите и картелизирането на пазара. Затова, в момента е налице потенциал за обществена подкрепа, която би могла да бъде насочена в същата посока, в която се развива и частния сектор.

Обобщението на получената информация очертава поне два основни извода. На първо място, независимо от декларираната добра воля от страна на правителството, няма съществена промяна по отношение на държавната политика в сектора. Вторият важен извод е свързан с широкия обхват на обществени групи от интереси, чиято успешна професионална и лична реализация зависи от промяната в политиката за развитие на геодезията и картографията в България. Разширяването на подкрепата за основните тези и послания на професионалистите от бранша, би трябвало да бъде приоритет в работата през следващите месеци, докато не бъде постигната законодателна промяна, която да осигури дългосрочно, устойчиво и предвидимо финансиране на дейностите, свързани с развитието на геодезията и кадастъра е у нас.

Именно към подобна дългосрочна, стратегическа политика за финансиране на сектора са насочени очакванията на съществена част от представителите на бранша. При липсата на необходимото политическо съгласие около промени в Закона за държавния бюджет за 2013 година, онова към което би трябвало да бъдат насочени усилията през следващите месеци е възстановяването на механизма, създаден с приемането на Закона за кадастъра, (макар и той да не бе последователно прилаган и да не бяха използвани неговите възможности или именно поради това) за да бъде създаде обща, законодателно фиксирана рамка, която да създаде необходимата устойчивост и предвидимост в развитието на сектора. Временното, ситуативно наложено или палиативно решение би могло да има само частично и краткотрайно действие върху актуалните проблеми, пред които са изправени професионалните и браншови организации.

Развитието на геодезията и кадастъра в перспективата на България 2020

Процесът на определяне на основните национални приоритети в развитието на България в периода до 2020 година, както и определянето на параметрите на Договора за партньорство, (чрез който ще се реализират оперативните програми в рамките на кохезионната политика на Европейския съюз в същия период от време) очерта по нов начин обхвата на проблема пред развитието на геодезията и кадастъра у нас. Постигането на по-голямата част от заявените до момента приоритети в сферата на регионалното развитие и благоустройството, предполага провеждането на активна държавна политика в сектора. Очевидно, това няма де случи и през 2013 година, ако се имат предвид заложените в Закона за държавния бюджет параметри.

След приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз, трайно се установи представата, че проектите и политиките, които ще бъдат реализирани със средства на ЕС имат компенсаторна роля по отношение на българското развитие. По този начин, в общественото мнение се формира разбирането, че „европейците ни дават пари” за реализирането на онези дейности, за които държавния бюджет няма средства. Тази представа е напълно погрешна. Реализирането на средствата по европейските фондове не може да бъде успешно, ако същите цели и приоритети не са определени като водещи в собствената ни национална политика.

Именно затова, „усвояването” на европейските средства се възприема като самостоятелен приоритет, нямащ пряка връзка с реализирането на останалите публични политики. Европейските фондове се възприемат като чуждестранни инвестиции в дейности и сектори, които не са финансирани чрез държавния бюджет. Цялостният опит на страните-членки на ЕС показва точно обратното – европейските средства водят до реален напредък и постигането на икономически растеж само там, където те се планират като решаващо, но съпътстващо и допълнително финансиране спрямо ангажиментите на съответната държава. В този смисъл, да се очаква, че политика, която не е ресурсно осигурена от държавния бюджет би могла да се реализира само чрез привличането на европейски средства, е не само невярно, но и напълно подвеждащо.

При подготовката на приоритетите за периода до 2020 година, финансиране на дейностите за развитие на геодезията и кадастъра не беше предвидено. От една страна, това е обяснимо като се има предвид факта, че навсякъде развитието на тези дейности се осигурява чрез средства от държавния бюджет, доколкото става въпрос за специфична и собствено държавна по своя характер политика. От друга страна, при липсата на целенасочени усилия за развитието на геодезията и кадастъра, редица от декларираните цели и приоритети в оперативните програми може и да не бъдат постигнати. България остава сред страните не само в Европа, но и в света, в които развитието на геодезията и кадастъра, за период от повече от три години, не е държавен приоритет и по същество не се осигурява от публични средства. С изключение на незначителен брой обекти, за които бяха обявени обществени поръчки, по-скоро по конюнктурни съображения, тази дейност е напълно пренебрегната, а това може да се окаже решаващо не само при изпълнението на целите на оперативните програми, но и в по-общ план, по отношение на възможностите за привличане на чуждестранни инвестиции и устойчиво регионално и местно развитие.

Заключение

Проведените социологически изследвания позволяват да бъде оценен проблема със състоянието и развитието на геодезията и кадастъра в България от различни гледни точки. Показателни са сходните позиции, регистрирани между представителите на бранша и собствениците на недвижими имоти, които през последните месеци са търсили публични услуги, свързани с успешното управление на собствеността им. Проблемите, посочени от представителите на бранша, и споделени от представители на фирмите за недвижими имоти, показват, че проблемът с липсата на държавно финансиране поставя под въпрос не само развитието на сектора, но и законните интереси на гражданите. В този смисъл, отказът от държавна политика води до нарушаване или ощетяване на правата на собствениците на недвижими имоти, както и на самите публични институции, доколкото липсва адекватна кадастрална и геодезична информация, като за частните, така и за публичните имоти.

Съществен дял от анкетираните в рамките на тези изследвания, приема че временното отпускане на средства за възстановяване на дейността не е решение на възникналите и задълбочаващи се проблеми. В тази област, България изостава критично в своето развитие не само от страните-членки на Европейския съюз, но и от съседните си балкански страни. Преодоляването на това изоставане и изграждането на съвременна система за набиране и поддържане на геодезична информация, както и за изработване на кадастрални карти и планове, ще изисква поне едно десетилетие. При най-оптимистични прогнози, при регулярно финансиране и извеждането на тази политика като абсолютен държавен приоритет, едва в края на следващото десетилетие, България би могла да заеме подобаващо място сред страните, които активно управляват тази чувствителна и изключително съществена част от въпросите, свързани с интегрираното развитие на територията.

При тези обстоятелства, търсенето на решения не би трябвало повече да се ограничава само до включването на определена сума от публични средства в бюджета за следващата 2014 година. Усилията на професионалната общност да представи и обясни стратегическото значение на проблемите, вече предизвикаха известен отзвук. Тези усилия би трябвало да бъдат насочени към изграждането на конкретен стратегически план, който да включва съответни законодателни промени; оптимизиране на административните структури на национално и местно ниво, ангажирани с извършването на подобни услуги; създаването на стройна система от критерии за подготовка на заданията за обществени поръчки, както и на система от критерии за оценка на проектните предложения и мониторинг върху постигнатите резултати; ефективни механизми за съвместно планиране и развитие, които да позволят устойчивото развитие на Кадастъра и Имотния регистър, за да бъдат гарантирани правата на българските граждани.



Към всичко това трябва да добавим и необходимостта от създаването на необходимите условия за публичност, отчетност и прозрачност в дейността на държавните структури. Освен превантивен характер по отношение на корупцията, ефективното установяване на подобна политика ще изиграе съществена роля по отношение на формирането на активна гражданска подкрепа за усилията на публичните и частни субекти, ангажирани с модернизацията и развитието на геодезията и кадастъра в България. Докато подобен стратегически план не бъде поставен в центъра на общественото внимание е след обстоен публичен дебат не бъде приет, а неговото изпълнение не бъде изведено в ранг на национален приоритет, не бихме могли да очакваме промяна на сегашното състояние.


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница